неделя, 4 септември 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 8


Ето я и следващата публикация с цитати от книгите на Рик Риърдън. Имам чувството, че за мен любими цитати и чичо Рик си вървят ръка за ръка. Най-после прочетох и другата поредица на Риърдън за гръцката митология, а именно "Героите на Олимп". Дълго я отлагах от инат, упорство и естествено глупост. Много глупост, защото такава интересна, забавна и вълнуваща поредица не бива да бъде отлагана. Направо си е престъпление и чакам вече полицията да дойде да ме арестува. Отказах се да пиша ревюта на всяка една книга от поредица, защото ревютата щяха да бъда доста еднакви и в тях само щеше да се повтаря колко много обичам автора, книгата и героите. За това ще ви спестя това и ще ви оставя да се наслаждавате на цитати от поредица. И четете на собствена отговорност, после да не кажете, че зареди мен сте разбрали какво става в книгите.

1. „Изчезналият герой“ 

Източник.
„… Хей, защо ме гледаш така? Да не би някой пак да е драскал по лицето ми?
-Не те познавам – отговори Джейсън.
Лио му отвърна с крокодилска усмивка.
-Да бе. Аз не съм най-добрият ти приятел, нее. Аз съм неговият зъл брат близнак.“

„-Добре ли си? – попита Лио. – Да не вземеш да повърнеш от ръба? Питам, защото си  забравих камерата.“ 

„-Тук сме, за да ви отведем в безопасност….
-Никъде не тръгвам с нея – Джейсън посочи русото момиче. – Тя иска да ме убие!
Буч се поколеба.
-Анабет няма да ти стори нищо….Очакваше това да реши проблема и.
-Който е? – попита Пайпър.
-Търси един от нашите, който е изчезна от три дни – отговори Буч.  – Направо се е побъркала от притеснение. Надяваше се да го намери тук.
-Кой е той? – попита Джейсън.
-Гаджето и – отвърна Буч, - Пърси Джаксън.“ 
Източник.

„-Някакви следи от Пърси?
-Не – с горчивина призна Анабет.
Лагерниците се разшумяха. Пайпър нямаше представа кой е този Пърси, но явно изчезването му беше голям проблем.“  
 
„..Пак това име – Пърси Джаксън, изчезналото гадже на Анабет. Тоя пич явно е бил във вихъра на събитията – помисли си Лио.“ 

„…Звучи забавно, но не можем ли да се върнем на частта, в която се предполага да съм умрял? Мен тя ме притеснява.“ 

„-Стига! – скара му се Анабет. – Имаме нужда от помощта ти.
-Но аз нанках!
-Ти винаги нанкаш!
-Лека нощ.“

„Никой не отговори, но Пайпър забеляза как Анебет и Хирон се споглеждат. На Пайпър и се стори, че разговорът протече так:
Анебет: Мъстта на гигантите.. не, не може да бъде!
Хирон: Мълчи. Не ги плаши.
Източник.
Анабет: Шегуваш се! Не може да сме извадили чак толкова лош късмет.“

„Ще намериш съдбата си и трудностите в живота ти най-после ще придобият смисъл. Ала първо ще изпиташ много скръб. Съжалявам за това, ала само така може да станеш герой.“ 

 „Тя се зачуди дали глупавата и майка, богинята на любовта, не разбърква мислите и. Ако Пайпър започнеше да чеше модни списания, щеше да намери Афродите и да я набие.“ 

„Повечето проблеми изглеждат по-сериозни, отколкото са в действителност, малкият ми. Няма нищо, което да не може да бъде поправено.“ 

„-Ти взриви момчета ми! Само аз мога да взривявам момчетата си!“

„…може би  хората със специални умения идват, когато ужасните неща се случват. Защото тогава светът има нужда от тях.“ 

„Ако попиташ повече деца: „Хей, искаш ли да призоваваш огън, мълнии или вълшебен грим?“, повечето ще отговорът: „Да, това е супер!“. Но тези сили идваха заедно с премеждия като това – да стоиш в канализацията посред зима, бягайки от чудовища, загубил паметта си, докато гледаш как приятелите ти готвят и сънуваш собствената си смърт.“ 

„Съмняваш ли се в нещо, започни от върха му.“ 

Източник.
„Искаше са му помогне, понеже го обичаше, дори ако това означаваше да го загуби.“

„-Нека първо свалим оръжията си – предложи Пайпър. – Тренер, първо ти. 
Хедж стисна зъби.
-Не може ли първо да се позабавляваме?
-Не – каза Пайпър.
-Нека потърси компромисно решение. Ще ги убия, а ако после се окаже, че са били приятели, ще се извиня.“ 

„…Малкият белег на устната ти.. Когато беше на две, се опита да изядеш телбот! 
-Сериозно? – засмя се Лио.“ 

„-Та, ловджийките на Артемида..тотално ли им е забранено да имат гаджета или само от време на време?
Талия го погледна, сякаш току-що бе еволюирал от локва. Определено харесваше това момиче.“ 

„Пайпър го хвана за ръката и го последва. 
-Ако паднеш, ще ме хванеш.
-Ъъ, добре. – Джейсън се надяваше, че не се е изчервил.
Лио ги последва.
-Държа да хванеш и мен, Супермен. За ръката обаче няма да те хвана.“ 

Източник.
„За да си свършен, трябва да се чувстваш така и да избягваш да се правиш на такъв, какъвто не си.“

„..любовта е най-голямата сила в света. Тя прави смъртните велики. Най-храбрите им и благородни дела са сторени зареди любовта.“ 

„Джейсън погледна него и Пайпър и за най-голяма изненада на Лио тримата тозчас разбраха плана. Кога се бяха сближили толкова, че вече четяха мислите си?“

„-Не умирай върху мен – нареди му тя. – Да не си посмял да умираш върху мен.
-Добре, мадам – все още бе замаян, но тя ме се строи най-красивото нещо на света. Косата и пушеше. Лицето и бе изцапана със сажди. Ръката и бе одраскана, дрехите и – разкъсани, а едната и обувка липсваше.
Красавица.“ 

2. „Синът на Нептун“ 

Източник.
„…не искаше да споделя единствения си ярък спомен – лицето на Анабет, русите и коси и сиви очи, начина, по който се смееше и го прегръщаше, целувките, с които го даряваше всеки път, когато той направеше нещо глупаво. Сигурно ме е целувала много – помисли си Пърси.“ 

„-Какво по..
-Слон – обясни Хейзъл.
-Да, видях надписа. Защо си отглеждате брониран слон?
-За игрите довечера – отговори Хейзэл. – Името му е Ханибал. Обижда се, ако не го включим.
-А ние не искаме да го обидим, така ли?“   

„-Ама ти наистина си много нахален. Вероятно действително сме се срещали и преди. Разбирам защо съм искал да те убия. ….
-Можеш да си вземеш двама спътници – добави Марс. – Такива са правилата. Оня, нахалният, трябва да е сред тях.  – Той посочи Пърси.“

„Ще бъдещ моя пионка“ – бе казала тя. Пърси не беше голям фен на игрите върху дъска, но бе сигурен, че не е добре да си пионка. Най-малкото пионките ги вадеха от игра, при това доста често.“ 

„Моля те за услуга, която ще помогне и на теб. Намери сестра ми Хила.
Източник.
-Сестрата, дете ме мрази?
-О, да – съгласи се Рейна, - тя с радост би те убила…“ 

„Миналото ми не определя коя съм в настоящето.“ 

„-Не мога да ти кажа какво да правиш, Франк. Но каквото и да сториш, направи го, защото ти го искаш, а не защото така са ти наредили.“ 

„Момичето погледна към Пърси със страхопочитание.
-Това беше или най-смелото, или най-глупавото нещо, което съм виждала някога.“ 

Източник.
„-Този.. питомен ли е? – заекна Франк.
Конят гневно изцивли.
-Не мисля – отвърна Пърси. – Току-що каза: „Ще те стъпча до смърт, глупаво китайско канадче.“

„Франк поклати глава. Дали Марс не му се подиграваше? Защо една богиня ще се плаши от него, особено когато има враг като Пърси Джаксън.“ 

„Направи това, което е лесно, привлекателно, миролюбиво.. и накрая ще ти излезе през носа. Поеми по трудния път и ще получиш голяма награда. Дълг. Саможертва. Това са важните неща. Зареди това си струва за се живее.“

„Смяташ, че Пърси Джаксън е по-силен от теб.
-Той е по-силен от мен – изръмжа Фратк – и от теб. Побеждавал те е преди.
-Може – сви рамене Марс, - може и така да е. Но всеки герой си има слабост. Пърси Джаксън? Той е прекалено верен на приятелите си. Няма да ги остави за нищо на света.“ 

„..Той погледна към Пърси – Страх ме е.
Източник.
-Щях да се притесня сериозно, ако не те беше страх – отвърна другото момче. – Франк, всички ни е страх.“ 

„..Често ме бъркат с бога на Любовта. Смъртта и любовта си приличат много повече, отколкото можете да си представите. Но все пак бъдете спокойни. Аз съм Смъртта.“

„..Стори това, което е редно. Пърси… защитавай го.
-Срещу малка римска армия? – Пърси погледна призраците. – Няма проблем.“ 

„-Нищо на тоя свят не е честно – каза Фратк, - но ако ще изгарям, нека поне да е ярко.“
Източник

„-Дали умее да се бие? – усмихна се Пърси. – Франк, това е генерал Тайсън от армията на циклопите. И между другото, Тайсън, Франк е потомък на Посейдон.
-Братко! – Тайсън размаза Франк в прегръдката си.
Пърси едва сподави смеха си.
-По-скоро племенник, а ти си му пра-пра.. оф, все тая. Да, брат ти е.“ 

„-Защо избра ме? – настоя Пърси. – С теб никога не ме се разбирали….
-Защото те познавам, Пърси Джаксън. Ти може да си импулсивен и безразсъден, но си и винаги верен на приятелите си и ги вдъхновяваш за подвизи. Ти си спойката на седмината.“

„-Марс наистина е различен от Арес – отбеляза Пърси, връщайки книгата. – Не мисля, че Арес може да чете.“ 

 3. „Знакът на Атина“ 
Източник.

„Анабет нямаше намерение да го прави, но се спусна напред. Пърси тръгна към нея по същото време. Тълпата се напрегна.
Пърси я прегърна. Двамата се целунаха и за миг нищо друго нямаше значение. Астероид можеше да падне върху планетата и да заличи целия живот на Земята, но Анабет нямаше да
забележи. Нямаше да и пука.....
Пърси се отдръпна от нея и я погледна в лицето.
– Богове, мислех, че повече никога...
Анабет го хвана за китката и го метна през рамо. Той се удари в каменния паваж.
Римляните извикаха. Някои тръгнаха към тях, но Рейна извика:
– Спокойно! Не мърдайте!
Анабет опря коляно в гърдите на Пърси и го хвана за гърлото....
– Ако пак ме напуснеш някога – предупреди го, а очите и засмъдяха, – кълна се във всички богове, че...
Пърси – с цялото си нахалство – се разсмя...
-Считай ме за предупреден – каза и Пърси. – И ти ми липсваше.

„По закон може да има само двама водачи!
-Но пък, от друга страна – добави Пърси, - това означава, че и аз, и Джейсън ти се водим нещо като началници. Затова от името и на двамата ти казвам: „Млъкни!“ 
Лицето на Октавиан почервеня. Джейсън чукна юмрук в този на Пърси“
Източник.


„Пърси се изказа много ласкаво за теб.
Странните оттенъци в тона на Рейни объркаха за миг Анабет, а Пърси погледна надолу, внезапно проявил жив интерес към чийзбургера си. Лицето на Анабет пламна. О, богове. Рейна се бе опитала да сваля Пърси. Това обясняваше горчилката, завистта в думите и. Пърси и бе отказал. Зареди нея.“

„-Никой нормален не би отишъл там. 
-Е, значи няма проблем – ухили се Лио…. – тук всички сме луди, нали така?“

„Това, че ни трябва късмет, не значи, че ще бъдем споходени от него.“ 

Източник.
„Преди да тръгнат, Пърси бе дръпнал Лио настрана и му бе разказал историята на Хейзъл. Това беше уж за да му направи услуга, но Лио бе разчел предупреждението: „Направиш ли нещо на приятелката ми, лично ще нахраня някоя бяла акула с теб.“ 

„-Ако наистина се познаваме от другия лагер е, цяло чудо, че още не съм те превърнал в делфин.
-Обсъдихме го – призна Пърси, - но май ви домързя.“ 

„..онзи, как се казваше?
-Форкис – изстреля Пърси.
Анабет изглеждаше изненада, сякаш не бе свикнала гаджето и да знае отговорите на подобни въпроси.“ 

Източник.
„-Промъкнала си се в каютата ми?
Анабет завъртя очи.
-Пърси, след два месеца ставаш на седемнайсте. Не може да се страхуваш от това, че тренер Хедж ще те смъмри. 
-Ти виждала ли си бухалката му?“ 

„..поне ти би трябвало да знаеш!
-Аз ли? – потръпна Франк.
-Някога тук е стоял син на Арес! – извика възмутено Хедж.
-Аз съм римлянин.. син на Марс.
-Няма значение! Това място е било ключова за американската Гражданска война!
-Но аз съм канадец!“

„-Имаме ли плакати, но които пише Търси се и има цена под снимката? – попита Лио.
-Какво имаш предвид? – сбърчи нос Хейзъл.
-Чудя се на колко ме оценяват – отвърна Лио – Имам предвид, надали струвам колкото Джейсън или Пърси.. но вероятно съм оценен на поне два-три Франка.“ 

„-Херкулес, а? – попита Пърси. Тоя тип е като „Стабрбъкс“ на Древна Гърция. Накъдето и да погледнеш, той е там.“   

Източник.
„Когато Пърси решеше да я посети, тя бе толкова отнесена, че разговорите звучаха горе-долу така:
Пърси: Здрасти, как си?
Анабет: Не, благодаря.
Пърси: Добре.. хапна ли нещо днес?
Анабет: Мисля, че Лио е на пост. Питай него.
Пърси: Косата ми гори.
Анабет: Добре. След малко ще я погледна.“ 

„-Значи брат ти е крилат кон – премигна Пърси, - освен това си ми полубрат, което означава, че всички летящи коне по света са ни.. Знаеш ли, нека забравим за това.“

„- Как го правиш? Винаги знаеш за какво си мисля.
- Познавам те – отговори тя.
- И въпреки това ме харесваш“

„-Ти обаче не ни трябваш, Валдес.
-Я стига – опита да се усмихне Лио, - на човек винаги му трябва по един Лио Валдес!“

„-Да не сме деца? – попита Джейсън.
-Не – изсумтя Хедж, - децата са малки сладки козлета, полезни за обществото. Определено не сте деца.“ 

Източник.
„..-Да бъдеш герой, не означава да бъдеш непобедим. Означава, че винаги ще направиш това, което е редно. Че ще можеш да се изправиш, след като си паднал.“  

„Тези богове и чудовища бяха на няколко хиляди години! Не можеха ли да изчакат още няколко десетилетия и да оставят Пърси на мира? Явно не.“ 

„..а аз мразя клоуните!
-Всички мразят клоуните! – каза Отис. – Дори самите те се мразят едни други!“ 

„През няколкото пъти, в които Пърси и Джейсън бяха работили заедно….. Пърси се бе чувствал по-сигурен, по-способен да решава проблемите им, все едно цял живот бе бил циклоп и една сутрин се бе събудил с две очи.“

„-Вятърът днес е силен – подсети го Пърси, - а под арената има тръби с вода.
Джеъсън го разбра веднага. Той се засмя и Пърси усети как между двамата се заражда приятелство. Мислеха по еднакъв начин за милион различни неща.“ 

„Няма значение колко си невероятен. Не можеш просто така да обиждаш боговете. Олимпийците служеха за напомняне, че винаги има някой по-добър от теб, затова не бива да се възгордяваш.“ 
Източник.

„…Нямах никакъв шанс.
-Значи Пърси и Анабет също нямат шанс – подсмръкна Франк.
Нико намести пръстена с череп, който носеше.
-Пърси е най-силният полубог, който някога съм срещал. Ще ме извините, но това е истината. Ако някой може да оцелее там доля, това е той, особено с помощта на Анабет. Двамата ще намерят начин да се измъкнат от Тартара.“ 

4. „Домът на Хадес“ 

„…Трябва да я сменям за трети път! Да не мислят, че мачтите растат по дърветата?
-Мачтите са дървени – сметна за необходима да вметне Нико.“ 
Източник.

„..магията сама по себе си не е нито добра, нито зла. Тя е само инструмент. Зъл ли е ножът? Само ако носителят му го използва, за да твори зло.“ 

„Той винаги прави така, че изборът да изглежда между черно и бяло, между да  и не, между вътре и вън. Но нещата никога не са толкова прости. Когато застанеш на кръстопът, винаги има поне три начина, по които да продължиш.. четири, ако броиш възможността да се върнеш назад.“ 

„-Какво би искал да следваш, Пърси?
-Не зная – призна си той.
-Океанография? – предложи тя. – Или нещо за дълбините на морето?
-Сърф – отвърна той.“ 

„По-добре да опиташ нещо глупаво и да изгориш, отколкото само да чакаш неизбежния край.“ 

„..Боговете на Войната се развикаха в главата му:
Убий гръцкият боклук!
Не! Гръцките боклуци са яки!“ 

„Убий го! – нареди Марс.
Той е голям пич! – възрази Арес. – И все пак, убий го!“ 

„-Нормално е да се боиш… - Всички велики герои изпитват страх. Само глупаците не се боят.“ 

Източник.
„Единствената и утеха беше Пърси. Периодично той стискаше ръката и или пък и хвърляше някоя от очарователните си усмивки. Най-вероятно беше точно толкова изплашен и отчаян, колкото и тя.“ 

„Всеки път, щом станеше дума за Рейчъл, Пърси се изнервяше. Някога Рейчъл го бе сваляла. Това беше много отдавна и сега двете с Анабет бяха добри приятелки. Въпреки това Анабет нямаше нищо против да държи гаджето си на нокти. Бе полезно.“ 

„-Не си очаквал да играя честно, нали! – отново се изсмя Купидон. – Любовта никога не е честна.“ 

„-Любовта не е игра! Не е цветя и рози! Това е тежка, ежедневна борба, която изисква всичко от теб! И най-вече истината! Само тогава можеш да вкусиш от сладостта и!“ 

„Любовта бе най-жестокото от всички чудовища.“ 

„-Не бях… не съм влюбен… не обичам Анабет.
Източник.
-Но ревнуваш от нея – отвърна Джейсън, - затова не искаш  да си около нея. Затова не искаш.. да си около него. Сега вече разбирам.“ 

„-Любовта не винаги те прави щастлив…. – Понякога те прави тъжен, безкрайно, невероятно тъжен. Но поне се изправи срещу нея. Това е единственият начин да ме победиш.“ 

„-Приятелят ми умира. Може ли да го спасиш?
Гласът и потрепери при думата „приятел“. Пърси бе много повече от това. Дори думата „любим“ не го описваше напълно. Бяха преживели толкова много, че той бе станал част от нея. Понякога дразнеща част, наистина, но такава, без която не можеше да живее.“ 

„Не можеш да си избереш родителите, но можеш да избереш какво да оставиш след себе си.“ 

„-Много дружелюбно – изсумтя Пърси.
Другите се обърнаха към него  и Анабет, сякаш чак сега разбрали, че са там.
-Братле! – Джейснъ прегърна силно Пърси.
-Върна се от Тартара! – обади се Лио. – Ти си моят герой!“

„-Казва героят, който се върна от Тартара – сви рамена Рейна.
-Не беше сам – възрази Анабет.
-Естествено – съгласи се Рейна. – Без теб Пърси надали би се измъкнал и от торба.“ 

5.„Кръвта на Олимп“ 

Източник.
„Пърси нагъваше купчина сини палачинки (Лио така и не разбра манията му по синята храна), а Анабет го гълчеше за това, че е сложил прекалено много сладко.
-Ще ги удавиш в тоя сироп! – оплака се тя.
-Аз син на Посейдон – гордо отвърна той. – Не мога да се удавя. Палачинките ми също не могат.“ 

„-Юпитер и Посейдон са много лоша комбинация. Нике лесно ще ви накара да се сбиете.
-И тогава ще стане като в Канзас – подсмихна се Пърси. – Току-виж моят приятел Джейсън си замине.
-Или моят приятел Пърси – топло отвърна Джейсън.“ 

„Не му беше комфортно с Пърси. Първо не знаеше за какво може да си говори с някой, който е минал през Тартара. „Да си гледал последния епизод на Доктора? Не? Вярно, ти беше в Ямата на вечното проклятие!“ Пърси и преди си беше страшничък. Можеше да призовава урагани, дуелираше се с пирати, убиваше гиганти на арената в Колизея.. След Тартара обаче му се струваше, сякаш се беше качил на ново ниво на супергероизъм.“ 

„– Хей, какъв ти е проблемът? – изръмжа Лио.
– Значи още се сърдиш – премигна Пърси.
– Сърдя се, разбира се! Същият си като Джейсън. Човек не може да ви се
дразни, че сте перфектните герои, защото после идвате и му наговаряте такива
неща. И сега не мога да го правя след това обещание за помощ и вярност!

– Е – усмихна се неловко Пърси, – съжалявам.“ 

„Никой не може да те мрази по-силно от някой, който те е обичал.“ 
Източник.

„-Атлантида? – попита Джейсън.
-Това е мит – отвърна Пърси.
-Ъъ… а ние не сме ли? 
-Не, имам предвид измислен, не истински мит.
-Започвам да разбирам защо Анабет е мозъкът на групата.“ 

  „-Татко дори си позволи да ме омъжи – каза Ким, - без да съм давала съгласието си. Подари ме като трофейн на сторъкия Бриарей….
-Но аз познавам Бриарей – светна лицето на Пърси. Той ми е приятел. Освободих го от Алкатраз!
-Да, знам – светнаха заплашително очите на Ким. – Мразя съпруга си. Хич не се зарадвах да си го получа обратно.
-О! А той някъде наоколо ли е? – попита с надежда Пърси“

„-Изоставаш, Аквамен – каза Лио.
-Не ме наричай Аквамен. Това е по-лошо дори от водорасляк.“ 

Източник.
„-Моля, седнете – предложи Джейсън.
-Змийските хора не седят – сбърчи нос Кекропс.
-Моля, останете прав – каза Лио.“ 

„Най-странен бе старият гигант Тоон, пребит от три възрастни жени с бронзови тояжки – мойрите, тръгнали на война. Джейсън реши, че на света няма нищо по страшно от въоръжени бабички.“ 

„Клариса, която стана кръстница на бебето, вървеше след тренера като телохранител и от време на време промърморваше:
-Хайде сега освободете малко място на детете!“

„…Но искам да се държиш добре със сестра ми….
-Нико да не заплашваш гаджето ми?“

„-Та – каза Нико, - понеже ще изкараме последната година заедно в лагера, трябва да изясним нещата. 
Усмивката на Пърси изчезна.
-Какво имаш предвид?
-Много дълго време – каза Нико - бях хлътнал по теб. И прост искам да го знаеш.
Пърси зяпна Нико. После погледна към Анабет, за да се увери, че е чул правил. После как към Нико.
-Ти..
-Аха – отвърна Нико. – Ти си страхотен човек. Но ми мина. И се радвам за вас.
-Ти..имаш предвид..
-Точна така.
Сините очи на Анабет засияха. Тя се усмихна на Нико.
-Чакай малко – каза Пърси, - искаш да кажеш, че..
-Да – повтори Нико. – Точно това искам да кажа. Но всичко е наред. Имам предвид, че вече разбирам, че.. Абе, сладък си, но не си моят тип.
-Не съм твоят тип… Чакай! Значи..“
П.С. Обожавам този клип.

1 коментара:

  1. Анонимен3 юли 2017 г., 2:19

    И аз много обичам този клип. Има още един който е сред любимите ми с песента Heartbeat song. А цитатите,които си избрала са много хубави,но има и още доста. Казвам го като човек който е чел книгите и е голям фен на този писател и творбите му за полубоховете. ��

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang