Търсене в този блог

сряда, 13 февруари 2019 г.

Любовните книги!!! Или с коя книга в ръка (и ако искате чаша вино) да се насладите на Свети Валентин, ако вашият принц на бял кон още не се е появил.

Честит празник (предварително) на любовта, на виното или защо пък не и на двете!
Днес ще ви досаждам малко, с няколко книги, с които можете да си прекарате чудесно празника. Аз съм човек, който обожава романтичните книги, те са голяма част от четивата ми, за това имах голям избор...беше трудно.
Не смятам да ви препоръчвам романтични книги, които ще ви разбият сърцето, книги, които да ви съкрушат, ще ви карат да плачете с кървави сълзи, не и на този ден, прекалено много хора се отчайват днес. Т.е обещавам да няма книги на К.Хувър, защото те са съкрушаващи, оставящи те превити от болка. Нееее, някой друг ден, ще бъде. Дори вече съм на мнението, че и книгите на Мия Шеридан не стават и те са натъжаващи на моменти. Пък изобщо да не споменавам за "Толкова близо до хоризонта", да прочетете тази книга се нуждаете от голяма психическа подготовка. 
Не, мисля си да ви препоръчам няколко красиви, сладки любовни книги, малко банални, но носещи усмивки и удоволствие, каращи ви да се засмеете. Някои от тях може да бъдат малко по-старички.

1. "Ново начало" - К.Ашли. Признавам това не е най-доброто предложение от гледна точка на това, че е втора книга от поредицата. Но да изясня няколко неща. Книгите от поредицата не са кой знае колко свързани, просто действието се развива в едни и същ град и ако първо прочетете тази книга ще разберете малко или много как свършва първата, но ако сте като мен няма да ви пречи. А ако все пак искате първото да прочетете първата книга то тя се казва - "Завещанието".
"Ново начало" е красива книга, имаща завладяваща любовна история изпълнена с драми, обрати, любов и страст. В книгата ще намерите надежда, защото колкото и скапан да ви е живота, колкото и провален да е в този момент, то можете да се надявате, че някой секси пожарникар ще се появи на вратата ви.

2. "Ще те чакам" - май вече е доста старичка книга, но все пак аз особено много си я ценя и обичам. Самата история не е нещо кой знае какво, има си своите недостатъци, но тя също така е сладка, красива лека и приятна книга, която ще ви предостави няколко часа удоволствие.

3. "Само една тайна" е също втора книга от поредица.... (виновна) и да ако пак първо прочетете тази книга ще знаете края на първата, но хей не е голяма работа. Препоръчвам тази, защото тя много повече ми хареса от първата, "Само една нощ" (но и тя си е хубава) . В "Само една тайна" читателя се сблъсква с упорита героиня посветила живота си в спасяването на хората и разглезен богаташ (само привидно). Тази книга ще ви предостави една нощ изпълнена със страст, любов и драма.

4. "Фенка" не е точно в категорията, в която са тези книги. ОБАЧЕ "Фенка" разказва сладка история за любов, приятелство, за отношенията между сестрите, и за книгите. Тя ни разказва за едно леко затворено момиче, на прага на голямо промяна.

5. "Целувка за Ана"  - да не повярнате това е първата книга от
поредицата!!! И тя ми хареса най-много, не че другите от трилогията не са хубави (ъъ последната все още стои недовършена от мен.) Това вече покрива всички изинсквания за книга за 14.02. Имаме любов, имаме двама млади, в Париж. Любовта на героите разцъва в града на любовта.

6. "Уравнението на любовта" - само преди няколко дни прочетох тази книга и тя е просто прекрасна. (скоро очаквайте ревю) Това е сладка, притежаваща страст книга, за едно необикновено момиче и за порочен мъж, пленил сърцето  и. Харесвате ли филма Хубава жена? В тази книга леко ролите са разменени. 

7. "На пет стъпки от теб" - ох какво да кажа за тази книга.... май нея не трябва да я четете, не и на този ден. Тя е завладяваща, спираща сърцето, сладка и драматична, но е и съкрушаваща, болезнена и леко тъжна. 

И ако тези книги вече сте ги чели или нещо не ви допадне ето още няколко предложения: Някоя от  всичките книги на К.Лорен, поредицата Дъблин Стрийт, някоя от книгите на С.Е.Филипс, ако искате поредицата на Меган Марч. Всяка една от книгите на тези авторките, ще ви отвлекат вниманието, ще ви предоставят страст, романтика и много готина мъжки персонажи.
А вие?  Някой да има предложение за мен? Ще бъда на работа и ще имам няколко часа да прочета нещо романтично, преди да се прибера при приятеля ми.

П.П. Сега се сетих за една снимка на една книжарница, в която един раздел с явно романтични книги бе озаглавен: Мъже, които са си загубили ризите. И наистина на кориците на всички книги мъжете бяха без ризи. Пфф сега не мога да намеря снимката... тъжно лице.

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?
Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.
Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

"Досието Илумине" се състои от три прекрасни книги изпълнени с много болка и тъга, със загуби и трагедии, но това са и три книги, в които читателя става свидетел на геройство, борбеност, саможертва, приятелство и любов. Последната книга от поредицата "Обсидио" е един спиращ дъха край, книга, в която до последно героите трябва да се напънат, за последно те трябва да съберат сила за борба за живот, за последно трябва да се изправят срещу лошите и просто да ги победят. Толкова лесно нали?

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

Но уви няма нищо лесно, героите са принудени да се борят и срещу своите, изживяват още неприятни изненади и болки, трябва отново да покажат нечовешка смелост.
Сбогувам се и с тази поредица...: "Досието Илумине" свърши хора!!! Това са три невероятни книги, една история с удивителен начин на представяне и необикновени герои. Това са три книги изпълнени с толкова много загуби, жертви, болка и борби със злото, това са три огромни тухли (спокойно можете да нараните някого с тях), имащи своите герои, злодеи и чудовища.

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

Какво да кажа за действието в тази книги... все така вълнуващо, изненадващо и на моменти става доста жестоко. Много харесах обратите и изненадите, стратегията, която Хана измисли за борбата, много неща изобщо не ги очаквах и оставах с отворена уста. А това беше така приятно. 
Май спойлер?:
Не мога да повярвам, че чак сега (след като го казаха) разбрах, че Ник е един от анализаторите. Как няма да се досетя за бога, та то е толкова очевидно.  Айде добро в първата книга нямаше как, но после какво ми е оправданието. Никакво! Пълна липса за внимание в детайлите! Срамота! 
Любим момент: Хм любимия ми момент в тази книга бе..... буквално накрая на книгата, когато всичко герои се събраха и празнуваха своята победа. Обстановката в това заведение, как героите се превърнаха в едно семейство, как след всичкия ужас, който преживяха те продължава да могат да се смеят ми бе истинско съкровище.
Това е края на поредицата за това си мисля да отдела специално внимание на Група Илумине. За това са възможни спойлери.Ще гледам да ги избягвам, но все пак четете с едно наум. 
Кейди Грант - с нея сме още от началото, може да се каже, че я познаваме най-добре, познаваме силата и, интелекта и, готовността и за саможертва. Тя показва истински кураж и готовност да действа. Честно казано дори започнах да разбирам чувствата и към Казим, в моментите когато си мислеше, че никой не и е останал, той бе до нея. 

"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?
Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."

Езра Мейсън - любимият на Кейди, готов на всичко да защити любимите си, перфектният принц на бял кон, имащ куража да се бори срещу лошите и да умре в тази борба. Честно казано какво мога да кажа повече за него? Едно перфектно и добро момче, с не толкова добра майка. 

Хана Донъли - кралицата на бала - бойна машина - стратег. Образа на Хана не е това, което си личи на пръв поглед, не е този, който е в първите страници на "Гемина", та тя там ми се строи разглезена, суетна и високомерна, обаче с отиването на всичко по дяволите, тя показа каква е всъщност и в "Обсидио" продължава да се бори. Не търпеше да остане на резервната скамейка и да остави "големите" да водят борбата. Хареса ми колко всеобхватен е образа и, веднъж размазва лошите с бойни изкуства, после рисува в дневника си, а за десерт измисля стратегията за борбата.

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."

Ник Маликов - лошото - устато момче. Колко много си го харесвам, та той е ЛОШОТО момче, което всъщност не е лош. Имал труден живот, правещ всичко възможно да защити любимите си хора, жертващ се за тях. Ник е от онези хора, които живот се мъчи да превърне в това, което светът очаква от тях. Как да не харесам такова сладурче. Забавен е, тогава когато е най-напечено намира начин да разведри обстановката. Дори с необикновените си идеи все пак спаси живот. (Говоря за носенето на парашут в космоса.)

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече
Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

Ела Маликов - надарената братовчетка на Ник с език резещ като брраснач. Тя показва сила и съобразителност, когато силата се крие в едно крехко тяло, най-явно си личи желязната воля.

Аша Грант - братовчетката на Кейди, новата героиня появила се в "Обсидио", не  можах да я опозная добре колкото другите герои, но много ми хареса едно сравнение за нея в книгата: че всички други имат някакъв талант, съдбата малко или много ги е подготвила за събитията, но Аша е съвсем обикновено момиче, но все пак проявява смелост и продължава да се бори, дори когато надеждата е 0,0000000001%.

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."

Рийз Линдстрон - третия сладур в групата, добър от страната на лошите, не знаещ в какво се е загърбил, за толкова умен човек, малко бавно загря на коя страна е всъщност, но все пак показа, че е добър. А и е сладурче, как да не го хареса човек. Честно казано към края на книгата ми идваше да мерна самата книга по него (знаете за кой момент говоря), но добре, че проявих воля и продължих да чета.
Казим - лошият, злодеят. Не знам какво мисля  за него, може би и аз като Кейти го гледам с по-различен поглед.

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант

"Обсидион" е спиращ дъха край на една красива поредица. Благодарна съм на Ейми Кауфман и Джей Кристоф за тази красота, възхищавам им се, заради невероятната история и неповторимия начин по-който тя бе разказана. Ако все още не сте чели поредицата "Досието Илумине" то тогава какво чакате все още!!!

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Ревютата на: "Илумине" и "Гемина"
Любими цитати от любими книги

сряда, 30 януари 2019 г.

Любими цитати от любими книги - част 12


Здравейте, хора. Първият месец от годината е към края си. Аз го приключвам с края на една прекрасна поредица, а именно Досието Илумине. Тъжно ми е, че трябва да кажа довиждане на тази удивителна поредица. Сигурна съм, че това няма да ми е първото и прочитане, а ще има още много. В скоро време ще публикувам и ревюто на последната книга "Обсидио", а докато това стане тук ще сложа линк към първите две ревюта на книгите: "Илумине" и "Гемина". 
И сега дойде един от любимият ми момент, а именно да споделя цитати те от завършилата поредица.

 „Илумине: Досието ILLUMINAE_01“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Езра Мейсън: Та започвам да се оглеждам….. И виждам нея.
Разпитващ: Кого?
Езра Мейсън: Бившето си гадже. Което ме беше зарязало преди има-няма три часа. Тоест беше…странно.
Разпитващ: Какво направихте?
Езра Мейсън: Ами, казах си, ако остана пред пикапа и, тя като нищо ще ме прегази. Затова почуках по прозореца.
Разпитващ: Тя пусна ли ви вътре?
Езра Мейсън: Да. Явно реши, че не ме мрази достатъчно, че да ме остави да бъда изпепелен от изтребителен отряд на БайТек. Но все пак първо помисли около минута.“

"Разпитващ: Какво ви каза той?
Кейди Грант: Каза" "Страхотен ден избра да ме зарежеш, Кейдс"
Разпитващ: "Сериозно ли казахте това?
Езра Мейсън: Да. И настана пълен ад: Кейди ми се разкрещя, аз също взех да и викам. Излях всичко, което се беше трупало цяла година и ме изгаряше отвътре. Например, че я обичам. Обичам я. Тя обаче...просто пълна глупост. Светът се разпада около нас, а ние си крещим за кандидатстване в колежи, за компромисите.... Так де, звучи глупаво, нали?
Разпитващ: На седемнайсет сте, нали?
Езра Мейсън: Почти на осемнайсет.
Разпитващ: Тогава звучи съвсем на място."


„Макнълти, Джо, серж: ти не каза ли че ти е била шута
Мейсън, Е, мл.лейт.: направо ми изтръгна сърцето
Мейсън, Е, мл.лейт.:  Показа ми го, още биеше
Мейсън, Е, мл.лейт.:  после го фрасна с всичка сила в леда“

"Мейсън, Е, мл.лейт.:  уфф и кво да и отговоря?
Макнълти, Джо, серж: никаква идея. що не и се извиниш за изцепките
Мейсън, Е, мл.лейт.: откъде знаеш, че аз съм виновен?
Макнълти, Джо, серж: ВИНАГИ е виновен пичът, пич."

"ByteMe: това беше ужасна идея. сега ми липсваш повече, отколкото когато не ти говорех."


"Джан,Б: "Всеки, който мълчи в лицето на тиранията, убива човека в себе си."


"ByteMe: - стига да знам, че те имам.

Мейсън, Е, мл.лейт.: имаш ме
Мейсън, Е, мл.лейт.: докато и последната звезда в галактиката не угасне
Мейсън, Е, мл.лейт.:  имаш ме"


„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което
заслужава да бъде запомнено.“

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената. 

 „Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата, които ни се случват, всичко това ни формира.“

 „Вещите на човек са поредици от избори, които показват какъв е той.“

„Не знам защо, знам само, че колкото повече загуби човек, толкова по-ясно осъзнава колко малко му е останало.“

„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Гемина: Досието ILLUMINAE_02“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Донъли, Х: Много е трогателно - как се надяваш, че някой ден ще те потърся само за да чуя гласа ти.
Посетител423: Да мечтая за невъзможното. Това е призванието ми.“

„Търпението и Тишината са родили чудна дъщеричка. Името и било Мъст.“

"Nik M: има един миг
Nik M: нищожен миг
Nik M: между момента в който решиш да натиснеш спусъка и момента в който идва смъртта
Nik M: в който си сам с мига и с всичко което се каниш да унищожиш..."

„... не мога да не си задам въпроса дали мисълта, че ще спаси живота на толкова много хора, надеждите и мечтите им, не бледнее пред мисълта, че ще го види отново.“


"не мога да не си задам въпроса дали копнежа му да види как това място се разпада на парчета
не бледнее пред
копнежа му да я види отново."

„Nik M: Бабушка Ника ни го разказваше на семейните сбирки. Отвеждаше ни с брат ми и братовчедите в някоя стая, слагаше ни да седнем и преразказваше „Как убих дядо ви“. Не се ...вам. Но поуките, вкоренени в съзнанието на мъжете Маликови от това, са две:

Nik M: 1. Никога. Никога. НИКОГА не кръшкай на момичето си (никогааа)...“

„...били е супер да си добър, още по-супер да си късметлия.“


"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече

Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

"Джоран КАРАЛИС: .....онези, които остават в паметта ни, не загиват истински.

Джоран КАРАЛИС: помним
Бруно Уей: помним
Аша ГРАНТ:  помним"

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант


"Pauchok: искаш да кажеш, че буквално мога да те пречукам със сарказъм

КАЗИМ: НЕ БУКВАЛНО. НО ПрЕКОМЕрната МУ УПОТреба МОЖЕ дА ЗАдЕЙСТВА ПрОТОКОЛИТЕ МИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ."

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."


"Най-важният дълг пред всеки войник е пред съвестта му", изрича Оширо троснато.

"Не пред ротата - натъртва Линдстрьом. - Не пред командира. Не пред корпуса. Пред съвестта."

"ВОЗНЯК, Д: Дремни, малък. Нещата винаги изглеждат най-мрачно посред нощ. Сутринта ще си по-добре."


"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?

Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."


"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

"КАЗИМ: Ти винаги мислиш, че има алтернатива. Шанс за стане някакво чудо. И преди съм ти казвал, че чудесата са статистически неправдоподобни събития. Подобно нещо не съществува в действителността. "


"-Добре ли си?

-Това подвеждаш въпрос ли е?
-След малко Кейди ще те цунка и ще ти мине"

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."


"КАЗИМ: Да разчиташ на шанса е сигурна рецепта за провал и упражняване на простодушна заблуда."


"КАЗИМ: Всяка история има нужда от злодей.

КАЗИМ: И от герой.
КАЗИМ: И от чудовище."

"Зарят е хвърлен, казал той, и нямало човешка сила, способна да му попречи да се изтърколи на земята. Веднъж хвърлен, зарът е непредсказуем, неудържим. ....... Зарът обаче все още е във въздуха. Отказвам да приема, че онова, което ще направим тук днес, е предначертано и не може да бъде променено. Има един миг точно след като хвърлим зара, преди той да падне на дъската за игра, в който и най-лекият полъх може да промени посоката му... начина, по кийто ще е търкулне, момента, в който ще спре.
Именно това трябва да направим днес. Трябва да дадем всичко от себе си и да се уверим, че когато звяра спре на мястото си, ще е в наша полза."

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

събота, 26 януари 2019 г.

"На пет стъпки от теб" - Рейчъл Липинкот

Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.
Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо, върху което иска да има контрол, е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света не само от прозорците на болниците, в които е бил.
Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание.
Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?

"Ако ще умирам, бих искал първо наистина да поживея. А после ще умра."

"На пет стъпки от теб" е красива, сладко-горчива история, която завладява читателя, приковава го и не го оставя. Тя ни разказва история за любов, приятелско, загуба и болка. Това е книга за нещата от живота, за трагедиите и несправедливостта в реалността.
Имаме болест, която убива, имаме двама влюбени и невъзможността те да бъдат заедно. Та какво повече ни трябват за една прекрасна книга, какво повече ни трябват за едно удивително преживяване?


"Не знаех, че е възможно да искаш нещо толкова много, така че да го усещаш във всяка своя клетка и във всеки дъх, който поемаш."

През цялото време се надявах края да е наистина щастлив, надявах се на чудо (представете си не прочетох финала на книгата преди да му дойде времето - проявих железен самоконтрол, няма отново да се повтори скоро време), исках край от приказка, ала заживели щастливо, но тази книга не ни дава това, тя ни говори за реалността, а реалността не е справедлива, тя не е захаросана приказка, в която няма невъзможни неща.
За първи път чувам за заболяването - муковисцидозата и наистина съжалявам, за което, защото като напълно здрав човек (сега пък ми е кофти, че съм изразих "напълно здрав" сериозно ли не можах ли да използвам друга дума?) се чувствам длъжна поне да знам какво преживяват хората с различните заболяване, поне да знам, че те съществуват. Няма как да се поставя на хората болни от него, но те не заслужават ли поне околните да знаят за какво става на въпрос? За това мога да кажа, че тази книга бе и образувателна. Благодарение на нея, хората могат да се поставят поне малко на мястото на хората болни от муковисцидоза, поне да научат какво преживяват те, обикновения човек да се опита да си представи какво е да не можех да докоснеш любимия човек, да си дадеш колко сила се изисква, за да продължиш да се бориш и да не се отказваш от живота. 


"-Имаме нужда да бъдем докосвани от хората, които обичаме, почти толкова, който от въздуха, който дишаме. Така и не разбрах колко е важно докосването, неговото докосване, докато не бях лишена от него." 

Къса ми се сърцето за героите, тъжно ми е заради болката и загубите им, но се възхищавам на силата, защото да продължавам да се бориш в една загубена битка си е геройство. 
Харесах всички герои, хареса ми упоритостта на Стела, борбата си с болестта, желанието за истински живот на Уил, приятелството между Стела и момичета, това на Уил с Хоуп и Джейсън, и на вече приятелството, което имат Стела и Поу. Отношенията между героите бяха  красиви.
За хората, които още не са разбрали ще излиза филм по книгата, този април ако те се бъркам.
Нямам търпение за филма, актьорите изглеждат супер и мисля, че ще изиграят перфектно ролите. Трейлъра изглежда супер интересен и дано да не остана разочарована, стискам палци филма да е хубав. А и Cole Sprouse в ролята на Уил..... честно казано не мисля, че има по-добър избор, но може да съм малко пристрастна, защото обожавам Cole Sprouse.
Любим момент: Определено беше рождения ден на Уил. Момента беше сладък и красив, един откраднат миг на щастие, след който живота поднесе своя "подарък".

"-Плашиш ме, Стела. 
-Какво? Защо?
- Караш ме да искам живот, който не мога да имам....... - Това е най-плашещото нещо, което съм изпитвал през живота си." 

Книгата ме разчуства поради много неща. Особено аспекта с докосването, да си представя невъзможността да докосна любимия човек, болката от изгарящата нужда за това.
Обръщаме ли внимание колко често докосваме любимите хора. Спонтанната прегръдка за здравей или довиждане, хващането за ръка, целувката. Не се замисляме за тези неща, те са ни като даденост, а има хора, които не могат да целунат любимия човек, да прегърнат най-добрият си приятел. Това те кара да бъдеш благодарен за това, което имаш. 


"-Не искам да те напускам, но те обичам прекалено много, за да остана. - ... Боже, тъпите филми са казвали истината." 

Нали знаете момента, когато заглавието на книгата вече придобие смисъл. Обожавам го, обичам да разбера как точно е избрано, кое е подтикнало автора, да избере това име. Дали заглавието е първото нещо, което хрумва на автора, или вече като е написал книгата умува какво да е то. ( и тя се впуска в размисли) 


"-Ние всички умираме сами, не е ли така? Хората, които обичаме не могат да дойдат с нас...."


"На пет стъпки от теб" от Рейчъл Липинкот е една красива книга (с много красива корица - както нашето издание, така и оригинала), книга, която кара човек да се замисли за доста неща, кара ни да сме благодарни, че можем да се насладим на допира на любимия човек. Радвам се, че успях да се докосна до тази книга, но и така ми се къса сърцето от болка именно заради нея. Меко казано тя заслужава 5/5 звезди. И ако вие още не сте прочели, просто го направете няма да съжалявате. 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга.


И като добър човек: Трейлъра на филма. 

събота, 12 януари 2019 г.

"Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл


Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

"Веднъж баба и беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план."

"Винаги ще има Коледа" е лека и красива книга, която само за няколко часа оживя пред очите ми, отнесе ме от леглото и ме прати в едно малко градче обзето от коледен дух. В книгата ще намерите всичкото необходимо коледно настроение. Ще се насладите на сладка история за изненадите на съдбата. Ще намерите  любов, приятелство, странна семейна тайна, много коледен дух и щастливи моменти. Какво му трябва повече на човек, за да се отпусне.

"Разбрах, че независимо от всичко, което се случва в живота ни, винаги ще имаме Коледа, за да показваме любовта си един на друг."

Коледа времето от годината, когато чудесата стават реалност. Когато всичко е възможно. Понякога ми писва от тези клишета, но колкото и да се дразня и аз не мога да отмина някоя коледна книга или поредното гледане на Сам вкъщи (да и тази книги изгледах първите два филма). И аз се изкушавам, все пак съм човек. Иска ми се да вярвам, че по Коледа стават чудеса, че хората намират щастие, но циника в мен не ми позволява обикновено. 

"Зарови лице в ръцете си и се разрида. Сякаш изпитваше облекчение, сякаш бе щастлив за нея. А това беше най-силното свидетелство за нечия любов, което Ноел бе виждала."

Празниците отминаха неусетно както и дойдоха. Измина още една година, а аз не успях да пусна ревюто на тази книга поне преди Нова година. Но какво да се прави такъв е живота. Важното, че вижда бял свят. А и аз съм на мнението, че когато книгата е хубава можеш да усетиш коледното настроение и през август. А тази книга лесно ще ви зарази с добро настроение, с леката и приятна история, с любовта и превратностите на съдбата, няма да можеше да я оставите преди да сте я прочели, а аз не успах.

"....ще познаете любовта на живота си, защото няма да можете да спрете да мислите за него."

Нищо не умира, енергията просто се преобразува. Дали това важи и за любовта? Дали една любовна история може да бъде изживяна от други хора в друго време. Тази идея много ми хареса, допадна ми как се разви любовната историята, нямаше нищо учудващо, нямаше нещо, което запаленият читател да не може да се усети, но все пак ми хареса. Защото какво може да направи една Коледа наистина хубава, ако не любовта.
Обожавам кафенетата, сладкарниците изпълнени с книги, места където човек може да си поседне да чете книги, без да го зяпат все едно е извънземно. (12 клас имах практически изпит и трябваше да създам "фирма" и беше кафе-книжарница)

Как да не харесам вярата и идеите на героинята за кафенето. Едно от нещата, който харесах в Ноел, главната героиня, е именно любовта и към бабината сладкарница, страстта, която има. 

"- Защото, когато печем коледни бисквитки за съседите, ние ядем счупените. И това е най-хубавата част."

Харесвам вярата на героинята в Коледа, убеждението и че всичко ще се оправи. Но самата героиня не ми харесва особено. Нещо в характера и беше дразнещо. Сякаш беше мекушава. Да имаше неща с които Ноел ми хареса, но все пак не е моята героиня. 
Главният герои Алекс също не беше нещо лал, но ми хареса добротата му и отношението му към малкия син на Ноел.
Като си говорим трябва да кажа, че не успях усетя любовта между героите ни - Ноел и Алекс. Тя пламна прекалено бързо, беше нереалистично и нямаше страст. На думи любовта им беше сладка и красива, но не успях да усетя истински емоции. Имаше нужда от повече плам. 

А и постоянно ме дразнеше клишето защо мъжът е богатия и вижте го вие как ще оправи всичко. Не може ли жената да е тази с многото пари и възможности?

"Винаги ще има Коледа" от Джени Хейл е красива коледна история, с много надежда, вяра в магията на Коледа и много любов. Лека и приятна книга, която да ви разсее от нелеката реалност, една коледна книги, която да ви донесе добре настроение. 

Благодаря много на издателство Хермес за предоставената възможност да прочета книгата. 

петък, 21 декември 2018 г.

Хо-Хо-Хо

Здравейте, как сте? Искам да ви пожелая щастлива Коледа и весело да си прекарате Новата година. Остават малко дни до новата година и започват размислите. Започнахте ли да правите равносметката си за изминалата година?
Успешна ли бе за вас? Преживяхте ли приключения през изминалите 12 месеца? Направихте ли неща запомнящо се? Посетихте ли някоя ново място? Намерихте ли нови приятели?
Все неудобни въпроси. Измина още една година и всеки сам за себе си трябва да помисли какво е преживял през тази година, да помисли дали е постигнал поставените цели, дали е сбъднал мечти и да си постави нови за предстоящата година.
Декември месец ми беше доста слаб от гледна точка на активността в блога. Наистина съжалявам, за което, но честно казано не разбрах кога месеца се преполови. Бях претрупана от задачи свързани с университета, че просто не можех да почувствам коледния дух, не можах да осъзная напълно, че сме последният месец от годината. Та аз миналия понеделник (18.12) докато си правех последната курсова работа осъзнах, че месеца вече е преполовил.
За това си мисля да направя една малка книжна равносметка. Тази година се запознах с много нови автори, прочетох прекрасни книги, изживях невероятни приключения. Определено мога да кажа, че годината беше успешна от гледна точна на книги. До сегашният момент съм прочела 48 книги, но си мисля, че ще успея да станат 50, защото все пак има още време. ( И вече станаха 50!)
Мисля си как да комбинирам книгите все пак няма да ви занимавам с всяка една по отделно. За това си мисля за няколко различни категории.
  1. Романтичната книга, която разби сърцето ми: Много книги ме разчувстваха тази година, накараха ме да плача, и да се тръшкам за това ми е трудно да избера точна една. След дълги размисли избирам "Споделени тайни" на К.Хувър. Книгата е така красива колкото и корицата и. Не мога да се накарам за съжаление да и напиша ревюто, защото ако започна да пиша само ще се разчувства. Но обещавам, че някой ден ще се захвана.
  2. Най-малкото съкровище, което ме плени: "Всяка сутрин пътят към дома става се по-дълг" - Ф. Бакман. Една ама наистина малка книга, която ме накара да искам да се гръмна, че чак сега се запознавам с творчество на Бакман. Трудно е да опиша колко красива ми се стори тази книга. 
  3. Тухлата, която може да причини ужасно главоболие на някой, който ме прекъсне докато я чета: "Двор от крила и разруха" буквално може да предизвика ужасна главоболие, и как няма та тя е поне 800 страница, как няма да те заболи ако някой те удари с нея по главата. Прочетох много негативни мнения за нея, но на мен ми хареса много. Прочетох я супер бързо и вече не знам за кой ли път препрочитам някои и друг момент. Но да и тази книга няма ревю, а заслужава такова. Мисля си да напиша едно обобщено ревю на цялата поредица 
  4. Нова любима авторка на романтични книги: Хора говоря за С.Е.Филипс.
    Не мога да повярвам, че чак сега се запознавам с тази авторка. Та нейните книги са навсякъде, кориците са невероятни, а аз чак сега и дадох шанс. Винаги съм знаела, че ще се влюбя в книгите и, но се забавих прекалено много. Буквално искам да имам всяка една нейна книга и да и се наслаждавам. Прочетох "Ваканция е Тоскана" и "Сияйна звезда" и двете книги са чудесни.
  5. Поредиците, чийто края ме съкрушиха и ми се иска да мога да го променя: Поредицата на Ц. Владимирова завърши тази година и края беше колкото прекрасни толкова и ужасен, но за нищо на света не съжалявам, че се докоснах до този свят. Нямам търпение за новата и книга. "Благословени" е удивителна книга.
  6. Разочарованата аз: Не обичам книгите да ме разочароват. Обичам да уцелвам книгите. За това ми е неприятно, че имах и такива попадения. "Никога достатъчни" беше една от тях, имах големи очаквания, корицата е много красива, но в книгата имаше толкова много празнини, че не беше за вярване. 
  7. Книга за книгите: "Книжарничката на острова" е така красива и много се радвам, че успях да я прочета тази година. Обожавам такива книга. 
  8. Препрочитане: Нямаше как да не препрочета поне една книга и се радвам, че това беше поредицата "Аз, вещицата". Излезе първият сезон по книгите и много ми хареса. За това ако и вие обичате тези книги, то дайте шанс на сериала, ще ви очарова.
  9. Книга от любим автор: Една година няма да ползотворна, ако човек не прочете поне една книга от някой любим автор. С радост мога да кажа, че прочетох "Истории от Академията за ловци на сенки" от К. Клеър. Както всяка друга нейна книга и тази е съкровище, което накара сърцето ми да си присвива болезнено при всяко споменава на Уил. Както знам още колко нейни книга ще излязат направо ме досърбяват ръцете.
  10. Книгата, която абсолютно никога нямам намерение да прочета отново: За жалост я има и тази категория и тук е "Камъните падат всички умират". Книгата не е кой знае колко лоша, но не мисля, че някога отново ще и дам шанс.
  11. Книгата, която просто не успях да прочета тази година: Пак лоша категория, но какво да се прави.... "Творци на съвпадения" е книга, която още пред първата си страница ме загуби и не успах да се накарам да я завърша, струваше ми се такава загуба на време.  
Това са само малка част от книгите, които прочетох тази година, но хей беше ми трудно да измисля още категории. Ако искате да видите всички книги можете да ме последвате в Goodreads - Iliana Simeonova.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

"Само ти" - Мия Шеридан

Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.
Но тогава в живота ѝ се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.
Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало
"...не знаеше, че не само юмруците са това, което те пречупва и те кара да кървиш - не, самият живот можеше много лесно да го направи, дори по-успешно."

"Само ти" от Мия Шеридан не е лека любовна книга, тя не е за почивка от действителността, а точно обратното. Това е книга, която ни говори за мрачната, гнусната страна на живота, за това как един човек може да унищожи живота на друг, за това как сред нас няма само цветя и рози, а и чудовища имащи човешки лица. Но както има чудовища така има и ангели спасители, които те спасяват с любовта си.
Вярно е, че темите засегнати в книгата са доста далече от лековерното, но в тази книга също се говори за силата да се справиш с болката и неправдата, за това, че трябва да продължиш да живееш и да се постараеш да бъдеш щастлив, защото това е начина да победиш болката и неправдата. Бил си ограбен, някой е съсипал живота ти, отнел ти е вярата в хората, в доброто, в справедливостта и вече мислиш, че не заслужаваш щастие? "Само ти" говори на читателите си, че въпреки всичко човек заслужава щастие, трябва да се бори за него и да вярвам, че го заслужава.

"Понякога ние носехме толкова болезнени, ограничаващи етикети в този живот, независимо дали са ни били лепнати от другите, или от самите нас."

Книгата говори за това, че ако останеш в миналото и се измъчваш от мисли от типа: Защо на мен? Ще бъдеш този, който е загубил наистина, защото ако оставиш болката да те пречупи то тогава ти оставаш злото и неправдата да победят. Точно с това книгата ме спечели, темите заложени в нея ме впечатлиха.
Харесва ми как героите смятат, че са счупени, повредени и може дори и да е така, но въпреки това всеки може да намери своята половинка. Колкото и повреден да си някъде го има онзи човек, който може да ти помогне да поправиш счупеното в теб, и то само с любовта си. Хареса ми също как заедно с главния герой разбираме какво е преживяла Кристъл, заедно с Гейбриъл усещаме шока от наученото. Още от началото разбрахме какво е преживял в общи линии Гейбриъл (обожавам това име междудругото), но малко по-малко парчетата от живота на Кристъл идват по местата си. Интересно е как постепенно си обесняваме какво я е направила такава. Какво в живота я е накарало да се загърне с безразличие и недоверие, какво я е навело на мисълтта, че не заслужава любов. Очаровах се от начина на мислене на главния герой Гейбриъл, от начин по-който гледа на света, от силата му да остави миналото и да живее настоящето.

"Не казаха ли хората, че да правиш планове, е най-сигурният начин да накараш Бог да се смее?"


Обикновено мога да съдя героите, малко или много мога да се поставя на тяхно място, но как дори да се доближа до болката на тези герои? Как да ги съдя като дори не мога да си представя ужаса, който са преживели? За това не мога да кажа и една лоша дума за тях, защото да в този случай говорим за измислени герои, но колкото и да ни се иска да вярваме, че няма такива случаи в реалността, истината е точно такава. Такива ужаси се случват.
Имам нова любима авторка на любовни книги хора и именно Мия Шеридан. Тя разказва едни трагични истории, изпълнени с любов, много болка и тъга, но и надежда и сила на духа. Нямам търпение за друга нейна книга, имам неотложна нужда, просто искам още една прекрасна книга.

"Само ти" от Мия Шеридан е втората нейна книга, която чета и тя също като първата  е истинско съкровище, което разказва една любовна история изпълнена с толкова болка, жестокости и трагедии, че ти се къса сърцето, но е и изпълнена със сила, борбеност и надежда. Всичко това прави книгата перфектна. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност.