Търсене в този блог

вторник, 10 септември 2019 г.

"Лятото на дивите цветя" - Катрин Тейлър

Зоуи е изправена пред трудното решение дали да се подложи на необходима, но рискова
операция.
Тя спонтанно заминава за китното градче на брега на морето, където преди четиринайсет години е преживяла най-щастливите си дни и най-страшния си кошмар. Сега тя най-накрая е готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято.
На скалите, станали свидетели на краха на мечтите й, Зоуи отново среща голямата си любов. Но дали времето ще им стигне, за да се помирят с миналото?

Лятото е към своя край, септември дойде, дните стават по-къси, нощите по-студени, но никога не е късно за една лятна история....
"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една лека книга, която ни представя история за първата любов, за приятелството и за загубата, която променя животи, това е книга в която ще намерите щипка мистерия, търсене на истината, грешки и любов.
Първото нещо, с което ме спечели тази книга е прекрасната си корица, даааа не трябва да се съди книгата по корицата, но тази корицааа е така свежа и приятна, носи усещането на едно блаженство с всичките тези цветя.
Именно тази лека корица ни говори, че книгата ще има една лека история. И наистина е така, но също така имаме мистерия и загуби. Главната героиня се отправя на едно приключение, връща се в едно малко градче изпълнено със спомени, градче където е преживяла едни от най-хубавите дни в живота си, но е преживяла и една огромна загуба.
"Лятото на дивите цветя" не е нечувана история, няма мотиви, които не са срещани до сега, но също така е една красива история, за болката от загубата, за стремежа да откриеш истината и да намериш покой. Това е книга за първата любов, която не остава забравена, особено ако още гори нейния пламък.
Не трябва също да изпускам, че Катрий Тейлър разказва увлекателно тази история, въпреки че на моменти исках още нещо, нещо ми липсваше. Това е първата нейна книга, която чета, а ако не се бъркам и още три нейни книги излезли на българския пазар. 
Много ми хареса, че проследяваме развитието на историята от няколко гледни точки, освен това всъщност имаме и две различни истории.
Изживяваме пътя на Зоуи и Джак, тяхната любов история като тинейджъри и бурните чувства, когато отново се виждат след толкова години. По пътя на търсенето на истината, те се сближават наново, отново изграждат връзка по между си, но вече като възрастни усложненията между тях също са пораснали.
Другите главни герои, чиято историята изживяваме паралелно с тази на Зоуи и Джак, е на сестрата на Джак, Роуз и нейният може би нов любим. Определено мога да кажа, че пътя който трябваше да извърви Роуз ми беше по интересен. Тя е самотна майка, само ( с помощ на любящото си семейство) отглежда трите си деца. Тя получава възможността да си почине за малко от всичките отговорности, които и тежът на раменете и се впуска в едно приключения, което я отвежда до любовта. Сладко нали? Пътят който извървява Роуз ни говори, че не е късно да срещнеш любовта. 
Именно заради това тази книга е така сладка и приятна за разтуха през летните дни или студените есенни вечери, когато искаме да си спомним за топлотата на лятото. Имаме две история, за любовта, за това, че никога не е късно да поправиш грешките, че никога не е късно да срещнеш любовта особено по-възможно най-нелепия начин. (и като заключение...)


"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една увлекателна книга, която ще припомни на читателя летните лъчи и прохладата от морски бриз. Това е лека книга, която ни говори за любовта, изборите в живота, за спънките пред щастието и за една трагедия, която може да преобърне живота ни.

четвъртък, 5 септември 2019 г.

"Тайната Кралско рибарче" - Анонимен

Октомври, 2016 г. Изборите за президент в САЩ са само след няколко седмици.
Журналистката Грейс Елиът попада на любопитна следа за аферата на един от кандидат-президентите с бивша порнозвезда, но тя бързо бива прикрита от шефа ѝ.
За сметка на това Грейс е изпратена в Европа, където напипва друга история, още по-мащабна и разтърсваща, която може не само да реши съдбата на изборите, но и да сложи началото на нова Студена война. Стига Грейс да оцелее достатъчно дълго, за да довърши разследването…
Самоличността на автора – уважаван бивш журналист – се пази в тайна, за да се защитят идеите и събитията, вдъхновили написването на романа.

"Тайната Кралско рибарче" е съвременен трилър, в който можете да намерите много тайни, измами, шпионаж, това е книга, която ще ви хване в една примка от лъжи, спекулации и заговори.

Започнах книгата с голямо желание, наистина ми беше много интересно дали ще ми допадне, такъв тип книга, вече криминална, с мистерия, една история за живот и смърт, за заговори и шпионаж. История, която трябва да бъде разгадана, трябва да се намери истината зад купищата лъжи.
Желанието ми да прочета книгата се породи също от факта, че книгата е от анонимен автор, че има прилики с действителността, можем сами да се поровим и да търсим кое е истина и кое е измислица. Действителността е вдъхновила автора, действителни хора и факти за живота им се намират в образа на герои от книгата. Хареса ми това след като я приключих се порових в интернет да проверя някои и друг факт и останах приятно изненада, как писателя е създал една история почиваща на реални факти и хора, пречупена през призмата на собственото въображение. Поне предполагам, че доста неща са измислица. И това е една от другите приятни неща в книгата, читателя се мъчи да разбере кое е истина и кое е плод на фантазията на автора. Мисля, че малко се оплетох, дано да сте ме разбрали!
Междудругото нашата корица е невероятна, разбива на пух и прах оригиналната. Та тя оригиналната е толкова невзрачна, че не е за вярване.
Книгата предизвика порой от емоции. Много ме дразнеше главната герои с отношението и когато замина за Украйна. Какъв и и беше толкова проблема с панелките, не са произведени на архитектурата, но при нас са навсякъде. Поливаната българии сигурно живеем в панелки. Аз живя в панелка. Дам това много ме издразни. И в самата героиня  Грейс не успя да ме спечели, факт тя попада в изключително нова, заплетена и опасна ситуация ама все пак малко повече трябваше да мисли и да покаже воля. Тя през половината книга все едно вървя със завързани очи и опипом се опитваше да намери вярната посока, дори когато разбра, колко е сериозно положението, как живота и е в опасност тя пак се държеше глупаво и излагаше на риск живота на други хора. Момиче гонят те опасни хора защо трябва да отиваш при близки за теб хора!!!
Моментите, които най-много ме шокираха  бяха свързана със смъртта на..... не исках младият професор да умирам, харесах го, неговата странност видът му на обикновен професор, беше много сладък. Другото нещо, което изобщо не ми беше по-вкуса бе убийството но котката на Грейс, това мен би ме съсипало, всичко друго което тя преживя можеше да се мине без кой знае каква драма, но това, горкото писи.... Прекалено много обичам котки за да мина този момент без горчивина.

"Тайната Кралско рибарче" от анонимен автор е книга, която ще прати читателя в един съвременен трилър изпълнен с тайни, заговори и много опасности. Това е книга смесица между действителността и измислицата, между може би безобидни факти от живота на няколко известни американски личности и света, който автора е изградил от тези факти.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 28 август 2019 г.

Книгите, които са събрали тонове прах на рафта ми в goodreads


"Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома." - Исак Бабел

Израза: Толкова много книги, толкова малко време (на английски звучи по-добре), е така
верен, че чак е тъжно. Само вкъщи като погледна книгите, които имам да чета ме хваща срам, а като отида на работа и се огледам из рафтовете с книги и видя още колко книги искам да прочета.....попадам в ямата на отчаянието. Имали ли такава професия да си седя по цял вкъщи и само да чета книги, но само това и да не умирам от глад? Имаме една клиентка в книжарницата, която идва на няколко дни и всеки път си взема поне по три книги. Завиждам и благородно. Наистина има много книги, които искам да прочета, но сега ще ви споделя за книгите, които са престояли на рафта ми в goodreads, но все не им идва времето (а и сигурно и сега още не е дошло за жалост). И само да вметна, че в Want to Read имам 1164 - а на скоро си играх да ги понамаля.....

На първо място в този списък поставям поредицата "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - да знам... как може да не съм прочела тази поредица. Преди време прочетох Двороте (да знам, че тя е по-слабата поредица) и много ми хареса включително ТРЕТАТА книга, хареса ми стила на писане на Сара. Идеята, която стои зад "Стъкленият трон" много ме привлича, а и съм чувала толкова много хубави коментари за книгите, че от много време искам да ги прочета, но точно за тази поредица оправданието ми беше, че чаках да излязат всичките книги, еми последната изляза, сега чакам да събера парите. Много се надявам да ми харесат книгите, дори си мисля, че в крайна сметка като ги прочета ще ми идва да се ритна, че съм ги отлагала толкова много време.


„Библиотеките бяха пълни с идеи, а идеите бяха най-опасните оръжия на света.” - "Стъкленият трон"

На второ място не за нещо друго, а защото тя ми идва на ум е поредицата "Песен за огън и лед" - изгледах сериала обожавам го (нямам проблеми с последният сезон просто очаквах повече и ми беше много кратък) и искам да си докосна пълно до магията на Джордж Р.Р. Мартин. Прочетох първата книга "Игра на тронове" и много ми хареса и се впечатлих как създателите на сериала са се придържали към книгата. Това определено е за похвала. Само трябва да намеря време и за останалите книги. Факт е, че искам да прочета тази поредица още преди да гледам сериала и вече наистина трябва да го направя. Сериалът е невероятен, за това знам че книгите ще ме отнесат.


„Никога не забравяй какво си всъщност, защото останалия свят няма да го забрави! Носи го като своя броня и никой няма да може да го използва срещу теб!“ - "Игра на тронове"

Трета в този списък е не коя да е поредица, а именно "Друговремец" от Диана Габалдон - отново обожавам сериала, толкова е интерес и вълнуващ, Шотландия е така красива, че съм готова да се обзаложа, че ще се влюбя в книгите. Преди няколко години мисля бах чела ревю на сериала/книгата не си спомня вече от Ева и бях така впечатлена, че още тогава добавих сериала в списъка за гледане, както и книгите за четене. Фактът, че останалите книги от поредицата излизат на българския пазар е още една причина да прочета тази поредица. Помня, че преди време отложих купуването на първата книга, защото имаше вероятност останалите книги от поредицата да не излязат и си казах, по-добре да не се влюбвам в този свят, ако не мога да продължа с книгите. Обаче сега те излизат и много благодаря на издателство Pro Book за това.

Четвърта е поредицата "Вселената Гриша" (или там както се казва поредицата)- преди време имах първата книга, но я дадох ( и сега с наличието на невероятните нови корици не съжалявам). Преди години не можах да се накарам да я прочета, въпреки че исках, но сега с излизането на сериала/филма? ми се иска да дам истински шанс на книгите. Книгата седя толкова дълго на рафта ми за четене (а и нали имах само първта), че просто реших да я махна.  Едно въпросче трябва ли да съм прочела тази поредица преди да започна "Шест врани"?


"- Най лошото на всяко желание е, че ни прави слаби." -  "Сянка и кост"

На пето място е време да вмъкна и една единична книга, а именно "Разказът на прислужницата" (мале само 4/5 книги, които са в този списък имат сериали по тях....) - от както излезе книгата на българския пазар искам да я прочета, особено с наличието на сериала. Проявявам нечовешка за мен сила да не се поддам на импулса да гледам сериала, но не знам до кога ще издържа.


"Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имаме свобода от. Не я подценявайте.“ - "Разказът на прислужницата"

Тази публикации е и един вид предизвикателство за мен да прочета тези книги, чакат ме от много време, а те не заслужават такова отношение. А кои са важите книги/поредици, които събират прах и ви чакат да им обърнете внимание? Имали книги, която са ви чакали години наред, а след като сте ги прочели са ви станали любими. 

сряда, 21 август 2019 г.

"Косачи" - Нийл Шгениалността устърман

Свят без глад, без болести, без война, без страдание.
Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол.
Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

"Човечеството е невинно: човечеството е виновно - и двете безспорно са истина."

Отново започвам нова поредица, отново навлизам в нов свят, от който не искам да излизам. Добре, че поне съм явна мазохистка, защото списъка с незавършени поредици е на път да ме погълне.... но какво да се прави такъв е живота.
"Дъгата на косата" е една обещаваща поредица, първата книга от която се казва "Косачи" Книгата веднага ме впечатли с прекрасната си корица (нашата е 100 пъти по-хубава от оригиналната), но това което се криеше вътре ме накара да им дам 5/5 звезди.
Това е книга, която ще ви накара да разсъждавате върху вечните въпроси за живота и смъртта, ще ви накара да тръпнете в очакване, какво ще стане в следващата глава с героите. Една оригинална история, която поглъща читателя.

"-Светът има талант да награждава лошите прояви със слава."

Самата идея на книгата е удивителна, нещо различно и вълнуващо. Тази книга е една утопия, човечестоното е постигнала безсмъртието, няма болка, няма войни и глад, животът е съвършен. Всичко се контролира от супер-компютър - изкуствения интелект наречен Бурята, освен едно нещо. Да историята ни представя едни перфектен свят, но нима наистина светът може да бъде съвършен, когато все пак ние хората сме замесени?
Фактът, че хората могат да живеят вечно, налага появата на Косачите - хора, които са отговорни да прибират другите човешките същества и така да контролират прирастат на населението. Именно от това се поражда гениалнвостта на "Косачи". Факта, че Косачите, които извършват прибирането всъщност убиват хора, отнемат човешки живот, а светът ги приема като герои, те са необходими на света, необходимото зло.  Мога лесно да кажа, че съм впечатлена от замисъла, от идеята, която Нийл Шустърман изгражда, но това ще бъде така непълно, меко казано съм възхитена.
Историята се върти около обучението на двама кандидат Косачи - Цитра и Роуан, от обикновени младежи трябва да се превърнат в хора отнемащи живот. За героите не мога да кажа кой знае колко, особено ако не искам да издам какво се случва в книгата. Цитра и Роуан, а и другите герои, които се появяват в книгата са интересни и най-важното добре изградени. Двамата главни герои извървят дълъг път, научават много неща за света, в който живеят, научават се да отнемат живот, но нима отнемането на човешки живот е лесно нещо? Книгата разглежда две гледни точки, първо са Косачите, за които е важно състраданието, те са на мнението, че трябва да изпитват болка и скръб щом отнемат живот, трябва да проявят човечност. Другите Косачи, за които е по-важно самото удоволствие от прибирането, всеки иска работа, която му носи удоволствие, защо пък не и тяхната да им е приятна? Цитра и Роуан са пусната в тези противоречия  и трябва да намерят своят път, да разберат какви хора са и какви Косачи ще станат.
Историята не се разви по начина по който си мислех, имаше много обрати и изненади, а края и беше просто... нямам думи, края на книгата ни оставя с много въпроси какво за бога ще се случи с любимите герои. На пръв поглед историята в книгата получава своя край и само последните изречения подтикват читателя да тръпне за следващата книга, защото само те издават, че автора има още какво да разкаже.

"Най-изконното ми желание за човечеството не е мир или удобства и радост. То е да продължим да умираме по малко в себе си всеки път, щом станем свидетели на нечия смърт. Защото единствено болката от съчувствието ще ни запази човечни."

"Косачи" е увлекателна книга, в която ще проследите израстването на двама герои, ще видите как обстоятелствата ги подтикват към съдбата им, ще станете свидетели как те се превръщат в личностни. В тази книга ще се сблъскате с доста морални главоблъсканици, ще видите как героите се справят със смъртта, как се справят с отнемането на живота. Просто не може да прочетете книгата и да не започнете заедно с героите да расъждавате кое е зло и добро.  Ако си чудите дали да прочетат "Косачи" ще ви посъветвам да го направите, но първо отидете до близката книжарница и си вземете втората книга, защото като свършите тази ще искате веднага да започнете и следващата.

понеделник, 29 юли 2019 г.

"Песен за Ахил" - Маделин Милър

НИЕ СМЕ САМО ХОРА,
МИМОЛЕТНО ПРИПЛАМВАНЕ
НА ФАКЛАТА. ТЕЗИ, КОИТО
ЩЕ ДОЙДАТ СЛЕД НАС, ЩЕ НИ
ВЪЗВИСЯТ ИЛИ ПРИНИЗЯТ,
КАКТО ИМ Е УГОДНО.

От векове се пеят песни за Ахил, но никоя не може да се сравни с тази. Дълбоко въздействаща и изумително оригинална, тя предлага нов прочит на Троянския цикъл. Оплела в себе си безгранично въображение, опустошителна любовна история и разказ за титаничния сблъсък на богове и царе, историята на сина Пелеев, изпята от обичния му другар Патрокъл, поставя всевечните въпроси за цената на мира и вечната слава, безсмъртието и копнежите на човешкото сърце.

"Песен за Ахил" от Маделин Милър е книга, която започнах с леки съмнения, имах голямо желание да прочета, но не бях сигурна дали ще ми хареса, тревожех се да не ми е прекалено тягостна. Чух и доста коментари за особения начин на писане на Милър, към който читателя трябва леко да се настрои. При мен това с настройката стана доста бързо, авторката ме спечели с писането си, лесно се впуснах в живота на героите, преживях с тях превратностите на живота им. Само леко началото ми беше трудно, но щом минах първите 20 страници всичко се изля като песен. Това не е книга, която да харесаш, това е книга, която трябва да обожаваш, защото праща читателя в древността, защото разкзава една върнуваща история, за война, любов, приятелство и безсмъртието, като цел в живота.

Винаги съм обичала гръцката митология, харесва ми колко богата и интересна е, но всъщност осъзнавам, че не съм чак толкова добре запозната с нея. Любовта ми към книгите на Рик Риърдън обогати познанията ми за Елада, но осъзнавам, че има толкова много неща, които не знам. Специално за Троянската война, гледала съм филма с Брат Пит и съм чела "Илиада" т.е това което се искаше от "Илиада" (винаги "Илиада" ми е била мила просто от "Илиада" - Илияна, знам глупаво е...) за училище, но това е, знам как завърша, основните действащи лица, конфликтите на земята между троянци и елини и тази на Олимп, между боговете, които застават на едната или на другата страна. Още с началото на "Песен за Ахил" разбрах колко още много имам да научавам за живота на главните действащи лица и за една война запазила спомена за съществуването си не чрез нещо друга, а именно чрез изкуството на творчеството.
Тази книга задълбочи познанията ми. Да историята е разказана през призмата на авторката, но съм възхитена от начина и на писане, как успя да разкаже тази история така интригуващо. Сега нямам търпение и за другата и книга Цирцея, която отново е за личност от гръцката митология за която знам дори по-малко.
Да си призная нямах представа точно за какво става въпрос в книгата, видях заглавието, корицата и си мислех, че това ще е книга за Ахил, Троянската война, но останах впечатлена, защото да книгата наистина е това, но и много повече. Първо действието на книгата е от гледна точна на Патрокъл, вечния другар на Ахил, проследяваме живота му от малко момче, запознанството му с Ахил, връзката, която изграждат те, любовта по между тях и войната чийто край за тях е смъртта. Проследявайки живота на Патрокъл и Ахил от малки деца дава възможност да ги опознаем по-добре, да им съчувстваме да искаме да променим историята, да се тръшкаме и беснее. Хареса ми, че книгата бе от гледна точка точно на Патрокъл, това е още от първите неща, които ме спечелиха, ако беше от тази на Ахил сякаш нямаше да мога да почувствам така дълбоко всичко. И да на края на книгата си ги има моментите, в която сякаш виждаме света през погледана на Ахил и тово също беше прекрасно, защото в него момент от книгата имах необходимостта да знам как той приема случилото се.
Ахил е героят, за който се пеят песните, той е полубога, той е символът на Троянската война, той е създаден за войн, но истинският герой в тази книги е Патрокъл, той не блести с военната си мощ, идобщо не, но той проявява нещо, на което другите не са способни, той е добър, прави каквото може да помогне, той е мирът по време на война. Според мен е несправедливо отношението на другите спрямо него, сякаш е непотребна вещ, чак към края на книгата повечето герои осъзнават, че той е нещо повече.
Само да кажа, че се разплаках, на края на книгата, да знаех какъв ще е той, но знанието не можа да ме подготвим за майсторството с което Милър описа всичко, смъртта на един герой, болката от загубата и вече безсмислеността на живота.
Всеки запознат с края на Троянската война, ще знае и края на книгата, да но докато действието в книгата се развиваше героите ми станаха много скъпи, почувствах ги истински и исках повече за тях. Епилога на книгата също бе изключително емоционален и въздействащ.
Както казах не съм кой знае колко запозната с историята, и не знам кое точно е част от въображението на авторката, кое е от митове и легендите останали живи след толкова години, но аз не търся истината, в лицето на тази книга се намира красива история, в която няма да намерите лал напрежение и кървави битки, в нея действието не е много динамично, но ще проследите живота на две момчета, съдбата, която вече е отредила техния края, ще намерите майчината любов към единственото и дете, ще намерите любовта и приятелството между две души.
"Песен за Ахил" е смесица между въображение и история, между една реалност от преди столетия и въображение на една жена. Това е книга, която ме спечели. Книга, която кара читателя да иска да промени историята, кара ни да погледнем от друг ъгъл отношенията между вечните другари, кара ни се тръшкаме от безсилие, защото няма как да променим края на тази книга, няма как да променим историята. Книгата ме остави с приятната болка в главата появяваща се след края на хубава книга, болка, която говори, че съм изживяла още един живот, още едно приключение.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

неделя, 14 юли 2019 г.

"Жестокият принц" - Холи Блек

"В приказките не се случват хубави неща - казва Таррин - Или когато се случват, следва нещо лошо. Защото историята иначе ще е скучна и никой няма да иска да я чете."

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

"Само глупаците не се плашат от страшните неща"

Когато още посвещението в началото на книгата те е грабнало положението вече е наистина сериозно....
"Жестокият принц" от Холи Блек хваща читателя, авторката е създала едни свят, който може да се нарече с много различни епитети, но не и милостив. Това е една история, в която ще намерите всичко необходима за един прекрасен почивен ден. Из тези страници ще намерите силни герои, голямо напрежение, борба за власт и много емоции.  Това е книга, в която няма типична героиня, която ще се бори за правда и свобода, тя се бори за власт и сигурност.
Трудно ми да обобщя всичките чувства и мисли, които предизвика тази книга. За това не мога да обясня точно колко прекрасна ми се стори тя. Влюбих се в света, факта, че авторката се е позовава на митове и легенди, че е съчетала света на феите с този на хората много ми напомня за книгите на К.Клеър. С това печели червена точка.
Това е вторият ми опит с творчеството на Холи Блек. Първият път беше със съвместната и книга с К.Клеър "Железният изпит". Книгата си я бива и дори в крайна сметка ми хареса, но не останах след нея в бездънна яма от безсилие, заради липсата от продължение. Все още част от ума ми е зает с "Жестокият принц", все още си мисля какво за бога се случи, въпреки че я прочетох преди седмица. Нямам тъпрение за продължението! 
Творението, което Холи Блек е създала е прекрасно, караме да искам още и още от света на феите, хората и едно момиче осмелило се да искам много повече от всеки друг. Много ми хареса начина и на писане, лек, няма прекалено много описания, но достатъчно, за да мога да си представя света.
Заглавието на книга ме навява на размисли, кой по точно трябва да бъде жестокия принц? Предполага се това да е Кардан, но аз не мисля така. Да той се държи гадно и изобщо не добричък, но хей той НЕ е жесток, в него има доброто, която я няма в братята му.
Обичам такива книги, в който света е изграден така живописно, токова добре, че читателя има чувството, че всичко е реално. Докато четях тези страници всичко оживя пред погледа ми. Всичко бе така реално, че започнах са си представям различни развръзки.
Холи Блек определено ме изненада, а това беше много приятно. Обаче едно предположение си остана неизменно и ако това в крайна сметка не стане така, както си го мисля ще бъда доста шокирана. А именно предлагам в каква посока ще се развият отношението между Кардан и Джуд, всичката омраза и страх, ще се превърне в страст, а в крайна стека ще се влюбят един в друг. Това брои ли се за спойлер? Според мен си е доста очевидно, в прекалено много книги съм срещала такава развръзка. 


"Странното на амбицията е, че можеш да я прихванеш като треска, но не е толкова лесно да се отървеш от нея."

Единственото нещо, което ме дразнеше в Джуд бе нейната привързаност, към човека убил родителите и, това не можах да разбера. Харесах в нея, че тя не е героиня в обичайният смисъл на думата, тя не е безкористна, добра е, помага, но все пак е леко лоша, иска уважение и власт, бори се за тях, готова е да направи и немислимото, за да осигури своята безопасност, както и тази на близките си. Страха, който изпитва постоянно я кара да иска повече, повече от всичко, което може да накара страха да изчезне. Това ми хареса, да тя е добрата в историята, но все пак не е чак толкова добра.
Кардан перфектно влезе в образа на лошото момче, но както казах за мен той не е жесток, според мен той се бори с много чувства, с това, което светът очаква да стане. Интересно ми как ще се развие образа му в другите книги, предполагам ще улегне т.е няма да се държи на моменти като пиян глупак. Въпреки всичко аз харесах образа му, ако искате отдайте го на това, че лошите момчета винаги ми допадат в КНИГИТЕ, но той ми е симпатичен. 
Тарин е безполезната близначка, всички други определения, които имам за нея са прекалено груби. Само едно нещо ще кажа конкретно за нея, да предадеш някой от семейството си заради един никаквец е прекалено глупаво и недостойно. В тази книга тя се прояви като страхливка, готова на всичко да осигури своята безопасност да, но тя го прави по толкова слабохарактерен начин. 
Виви, другата сестра, тази която принадлежи към света на феите, за нея нямам лошо мнение, но просто и не успях да си изградя кой знае какво. Харесах как тя мрази Мадок  заради това, което направи, иска да се махни от мястото, на което принудително са я завели, харесах този неин плам.


"Желанието е странно нещо. Още щом бъде задоволено, то се променя. Ако получим златна нишка, започваме да искаме златна игла."

Има още доста герои за които искам да говоря като Лок и Мадок, но си мисля да почакам и в ревюто на последната книга да говоря по-обстойно за тях. Само ще кажа, че и двамата не ми харесаха. 
Лок като приятел на Кардам ми се стори много по гаден от самият жесток принц, толкова търсещ драма, че да не му е скучно, че чак дразни. 
Мадок не ми хареса, защото е лош естествено, но ми хареса как е изграден образа му, тази смесица между кръвожадност и отговорност определено е интересна. 
Много се радвам, че Ибис решиха да запазят оригиналната корица, но шрифтът на нашата сякаш е по-хубав, което си е супер! Нещото, което не ми хареса в книгата бе факта, че ми се стори прекалено кратка, исках още и още. 


"Жестокият принц" от Холи Блек е началото на една поредица, която ще ви помете. В нея ще намерите свят на фей, хора, ще намерите три сестри, който от малки са научени, че светът на фейте не е просто красив и пълен с магия, той е опасен и единственият начин да си победител в него е да се бориш, ти да бъдеш чудовището от което те е страх.
(или да се слабохарактерна и послушна, но това е друга тема заради, която все още съм бясна.) 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Искам някой много жестоко да ми се накара.... разбрах края на втората книга и сега ми е още по-зле... буквално прочетох само последните две страници и ми идва да ревна или да крещя.....

вторник, 2 юли 2019 г.

Моите пет книжни препоръки за плажа! Или с коя книга в ръка да се разсеете от горещите дни!

Здравейте!
Лято е, нищо, че във Варна на моменти се усеща все едно си в Ада, защото изведнъж започва да вали и после става толкова задушно, че не се диша.. но хей гледам го от хубавата страна, морето е тук, винаги  щом почивам и не си прибирам да видя нашите и малкото ми сладко коте мога да ходя на плаж.  И ето че стигам до днешната тема!!! Какво да четем на плажа. Тук ще споделя пет книги, които вече съм прочела, но мисля, че ще бъдат подходящи за плажа, толкова подходящи, че ще забравите да влезете във водата и ще изгорите на позата, в която се застанали. Постарах се да има някакво разнообразие между книгите, а не да има само романтика, въпреки че доста често там ми е силата. А вие ще ми препоръчате ли нещо за плажа? 

"Нещо като любов" от Джули Джеймс  - прясно, прясно прочетена книга и си мислех колко по-хубаво щеше да бъде, ако я бях прочела на плажа, докато се пека със слабата надежда да хвана поне малко тен и поне за малко да не съм бяла като призрак. Това е първата книга, която чета от авторката и определено останах приятно изненадана. Историята е интересна и красива, ще намерите доста саркастични реплики между героите, ще намерите любов и един наистина прекрасен летен роман. Ако не бъркам "Нещо като любов" трябва да е втората книга на авторката за ФБР агентите или нещо подобно, хвърлих един поглед на първата и ако прочетете като мен първо "Нещо като любов" просто ще разберете края на първата книга, но той си е очевиден за това не мисля, че е проблем. Ще има ревю на книгата тук, надявам се скоро. 5/5*

"Когато е наистина" от Ерин Уот - много харесвам поредицата на авторката/авторките нищо, че  последните две книги за семейство Роял все още ме чакат. Обаче когато видях, че Егмонт ще издадат нова нейна книга, просто си знаех, че трябва да я прочета. "Когато е наистина" ме спечели още от началото си, историята е вече позната, известен певец, обикновен момиче и любов. Да позната, но все пак Ерин Уот е създала една наистина красива книга, историята е лека и бързо привлича читателя, преди да се усетя вече бях прочела половината книга, защото просто ми беше много интересна. Лесно ще отвлече вниманието ви от лятната горещина. 4/5*

"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс - за тази книга имам ревю в блога, ще можеше да го намерите тук. Там казах впечатленията си от нея и ако се чудите можете да го посетите. Книгата ми хареса много и нямам търпение за още книги от авторката. Мисля си, че е подходящо лятно четиво, защото в "Двама могат да пазят тайна"  ще намерите една мистерия, ще намерите група тинейджъри, които търсят истината, приятелство и лека ципка любов. Какво му трябва повече на човек?  Определено е нещо, което  хваща окото.  И не забравяйте, че това е втората книга от авторката на българския пазар, другата е "Един от нас лъже". 5/5*

"За вафлите и хората" от Николаос Цитиридис - за тази книга разбрах като видях стори на един приятел с нея и една вафла. Благодаря ти Пешо! Същият ден отидох на работа и я видях на масата с новите книги. На това аз му казвам съдба, нямаше как да пренебрегна този знак. Малка е, с много хубава и сладка корица, определено много добра работа. Книгата е цинична, но и забавна. Приятна е за разпускане и да се посмееш на абсурда в живота, ще усетите отношението на автора към живота и изненадите на съдбата. Усещах как да моменти се смея на абсурдни неща, но определено е подходяща на плажа докато се правите почивка от влизането във водата. 4/5*

"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър - една наистина красива книга с много сладка корица, която въпреки че е като оригиналната, долавям някакви разлики в полза на нашата. Историята е леко тъжна, има носталгия, болка от загубата, но и надежда за нов живот. Книгата ни говори как едно нещо може да обърне живота ни из основи, може да ни преобрази по невероятен начин, но също така още една страшна новина може да ни върне в правилния път. Много харесах книгата, в нея ще намерите оная първа любов, която колкото и време да мине все още тлее, за изборите да се борим за любовта, за това, че каквито и пречки да има, ако си намерил онзи единстеният човек, то ти трябва да се бориш, трябва да си готов да рискуваш за любовта и щастието си. Ревюто на книгата ще намерите тук (скоро). 4/5*

В последния момент се сетих за още една подходяща книга.....
"Луди богаташи" от Кевин Куан - прочетох тази книга миналото лято и ако не се бъркам до края на годината трябва да излязат другите две части от поредицата. Ако не сте я прочели все още то определено трябва да поправите този пропуск. Книгата е интересна, запознава читателя със Сингапур, с елита там и всичките проблеми, които идват с това, че любимият син носи едно обикновено момиче у дома. И за тази книга имам ревю, ще го намерите тук.  По книгата има филм, който аз лично все още не съм гледала и не знам дали си заслужава. 5/5*

Дано някоя от книгите да ви харесат. Мисля, че ще са подходящи четива за горещите летни дни! А  сега имате довиждане от мен, защото трябва да тръгвам за работа...... днес хвърлих последен поглед на публикацията преди да я пусна и само да добавя, че днес не съм на работа и ще мога да си чета навоя "Жестокият принц", естествено като си свърша всичките набелязани задачи..... 

сряда, 26 юни 2019 г.

"Проклятие за мрак и самота" - Бриджит Кемерер

Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват.
Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.


"...съдбата на всички ни е предначертана. Често сме поставени пред труден избор, но все пак можем да избираме."

"Проклятие за мрак и самота" е първа книга от новата поредица на Блиджит Кемерер, която завладява читателя с увлекателен начин на разказване, със свят изпълнен с магия и опасности, с героиня, която въпреки всичко се бори със зъби и нокти, която не се предава, не се подава на страха.
Има си причина Красавицата и звяра да ми е любимата приказка, има си причина Бел да ми е любимата принцеса. Всички други ми се струваха като разглезени патки, които чакат принца да ги спаси. Само Бел е тази всъщност, която спасява принца, тя се влюбва в него докато е чудовище, защото не се влюбва във външността му, а в това което е вътре. Сега като се замисля май съм казвала това и в друго ревю?
Книгата ни предоставя един преразказ на тази история, имаме принц, имаме обикновено момиче, едно проклятие, което утежнява живота на всички, но също така имаме едно царство, пред което стоят още мното борби и битки. Нашата принцеса трябва да се влюби в прокълнатия принц и да спаси всички. 


".....нямаше нужда да и казвам, че я обичам в сетния и час, защото тя го знаеше. Важни са не последните мигове, а всички предишни."

Харесах начина на писане на авторката, това е втората книга, която чета от нея и ми допада как представя историята на читателя. Самата история не е нещо не чувано до сега, но все пак е интересна, хареса ми, че тя не се свеждаше само до развалянето на проклятието, а има доста друго аспекти. 
От гледната точка на героите не останах кой знае колко впечатлена. 
Харпър не е принцеса т.е не е разглезена и не очаква уважение, което не заслужава, тя не се подава на чара на принц Рен, който не е чудовище през голяма част от времето, чак когато той започна да се разкрива, спря да се държи като наперен пуяк, Харпър започна да му вярва. Техните отношения постепенно се развиха от недоверие и явен неприязън, стъпка по стъпка изградиха доверие и приятелство.
Харпер ме спечели още с първата си поява в книгата , харесах нейната борбеност, та нейното първо действие е да се бори със зъби и нокти, да търси изход. Тя прояви много смелост, справи се с много опасности и определено се издигна в очите ми.
Рен не успя да ме спечели въпреки, че искам той да е с Харпър, беше прекалено изряден, мисли с 10 хода напред, нещо в образа му ме дразнеше, прекалено обиграно се държеше, чак когато той започна да действа не по план, започна да ми допада.
.... но не знам, ще видим как ще бъде във втората книга. 
Края на книгата повдигна нови въпроси, нови опасности са поставени пред героите. 
Не ми хареса, че е възможно наличието на любовен триъгълник, буквално виждам, как във втората книга героинята ще е разкъсва между избора с кого да е. 


"Убедила съм се, че именно когато светът изглежда най-тъжен и мрачен, отнякъде се появява лъч надежда."

"Проклятие за мрак и самота" от  Бриджит Кемерер е първа книга от нова поредица, която изпраща читателя в едни свят изпълнен с магия, с един прокълнат принц и едно обикновен момиче, която само с това да бъде себе си може да промени всичко из основи, защото в свят с магия, с проклятия единствения начин да победиш може би е просто да бъдеш обикновен. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

понеделник, 17 юни 2019 г.

"Огън на леда" - Мариана Запата


Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.

"Огън на леда" от Мариана Запата е книга спираща дъха, започваш я и не искаш да я оставяш. Това е любовна история, в която се говори за страст, за една мечта, заради която жертваш всичко, за непреклонност, за силата  да се събуждаш всеки ден и да продължаваш да се бориш да станеш по-добър, да спечелиш.


"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

Започнах тази книга и не можах да я оставя, исках да я прочета на един дъх, но уви не успях, трябваше да си лягам, че на сутринта боядисвах яйцата за Великден (и да кажа станаха много красиви) но в минутата, в която свърших, вече се бях настанила  на терасата с книгата в ръка, а котката ми се печеше на слънце. Каква идилия само!
Винаги ми е харесвало фигурното пързаляне (а аз дори не съм се качвала на леда, но пък съм изгледала много филми по темата - обожавам как беше поредицата Кънки с остър връх?), харесвам страстта, отдадеността към този спорт. Жертвите, който са принудени да направят в негово име. И как всичката болка, нараняванията си струват, защото на леда всичко това губи своето значение и се превръща в нещо така красиво и въздействащо.
Книгата се чете леко, потръгва без никакво усилие, започваш я и не се усещаш кога си навлязъл в дълбокото, историята е грабваща, имаме непреклонната Джасмин, шампиона Иван, вечните дрязги между тях и ситуацията, че трябва да бъдат партньори една година създава лавина от преживяваня и чувства, които грабват читателя.
Какво ми хареса в книгата ли? Всичко! Харесах историята и героите, хареса ми страстта им към фигурното пързаляне, страстта, която се усеща между героите. Нооо корицата не ми хареса, съжалявам ама не се връзваше кой знае колко с книгата, изглеждаше прекалено коледна.  И оригиналната корица не ми допадна кой знае колко. 


"Не исках някой да ме потупва по бузата и да ми казва, че всичко ще се оправи. Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.“

Отношенията между Джасмин и Иван имаха нужда от още нещо и аз не знам, нещо ми липсваше, исках малко по-рано да им се развие връзката, малко по-рано да разберем какво си крие в сърцето и ума на Иван. Още от началото се усеща химията между тях, общата им страст ги свърза по невероятен начин и исках малко повече от Иван, исках по-рано да се разбере какво чувства той, или ако някои глави бяха от негова гледна точка, можеше да го разбера по-добре.  И да разбирам по детски момчетата се заяждат с момичетата, които харесват, но хей той не е малко дете, би трябвало да се държи по зряло, но обикновено, момичетата  харесва лошото и грубо привидно момче, а той в крайна сметка си разкрива красивата душа. 
Иван ни най-малко не е това което виждаме на пръв поглед, заедно с Джасмин го опознаваме, заедно с нея започваме  да го харесваме, когато разбира какво всъщност се крие под на моменти грубото му държание. Виждаме колко добър човек е.  
Епилога на книгата ме натъжи, но също така и ми хареса много, хареса ми семейната идилия, сладкия завършек на историята. 
Супер сега пак ми се дочете книгата. Днес почивам дали да не я прочета пак? Хм, но пък това означава да пренебрегна всичко което си бях намислила да свърша..., обаче книгата е толкова хубава! ....... Еми прочетох само последните няколко глави... 

"Огън на леда" от Мариана Запата е красим роман, в който ще намерите много страст, любов към спорта, сила и борбеност. Това е книга, която с лекота ще ви увлече, защото историята и е завладяваща. Имаме двама отдадени на спорта герои, които си пасват като парчетата на пъзел, но и двамата трябва да преодолеят доста неща, за да могат да изгладят ръбовете си и да се слепят. Това книга за любовта към фигурното пързаляне, към семейството, което винаги е до теб, любовта към човека чиято душа пасва на твоята.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

П.П. Сега когато за последен път си прочетох ревюто преди да го публикувам се усетих, че всъщност аз съм прочела книгата по Великден, а той беше в края на април за бога, сега вече сме юни и аз чак сега ще публикувам ревюто.........

понеделник, 10 юни 2019 г.

"Може би някой ден" - Колийн Хувър

Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…


"Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш." 

"Може би някой ден" е чудовище, съкруши ме на милиони парчета. Тази книга е болезнена, защото е красива, защото разказва за неведомите пътища на съдбата, за любовта и за невъзможността да избираме кого да обичаме. И тя е красива именно, защото разказва една въздействаща история.
Има си причина К.Хувър да е любима авторка на толкова хора, има си причина книгите и да са любими на толкова хора. Тя знае как да си играе със сърцето на читателя, знае как да открие оная струна в нас, която ни разтапя. Разтапя ни, защото показва същността на живота. Той не е справедлив, не решаваме кого да обичаме, нито можем да котролираме чувствата си, те контролират нас.
Още на 245 страница ми се късаше сърцето и ми се искаше всичко да е различно, още тогава проклинах авторката, заради несправедливостта в историята. 
Обичам мъжете в книгите на Хувър. Характерно е точно за нейните герои да изразяват чувствата си в дълги писма, изразяват всичко, което чувстват към любимата си, всяка капка любов, всяка болка и всяко съмнение, а това обогатява историята по чудесен начин. 


"Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

В главния герой Ридж има много сладки неща, като това, че първото нещо, което вижда в Сидни, не е нещо физическо, като че е красива, а страстта и към музиката, как реагира тя на неговите песни, как си съчинява текст към тях. Ридж ме спечели, загуби и пак и то не веднъж. !!!!(Естествено знаех, че двамата ще се влюбят, но момента, в който Ридж я "чу" да пее, още тогава той вече беше загазил. Постъпката на Ридж да изгони Сидни бе правилна, но и жестока и ми се късаше сърцето, пък и се държеше като кретен и то голям. )!!!


"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

Сидни ми хареса, харесами, че искаше да се въстанави от всичката болка, искаше да се съвземе и чак тогава да започне отначало. Харесах честността и, как искаше да бъде добър човек, въпреки че сърцето и я теглеше към нещо нередно. 
Маги, едно от другите главно действаши лица, е добра и силна, заслуша щастие и ми харесва избора и да живее истински, да не живее посредствен живот. Мисля, че тя постъпи по възможно най-правилния начин в невъможната ситуация. 


"Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се." 

Другият мъжки персонажа Уорън ем ми е симпатичен, ем ми идваше да го ударя, но не мисля, че това ще ми свърши работа. Той е съвестен приятел държи на Ридж и Маги и ги защитавам, но се държеше гадно със Сидни, за нещо, което тя не може да контролира. 
Песните в книгата ми харесаха ужасно много, така добре пасват на чувствата на героите, на ситуацията, в която се намират, слушах всяка една песен когато и дойдеше реда в книга и продължавах да я слушам докато не се появеше следващата. Дори сега докато пиша това ревю, песните си вървят, защото как да напиша това ревю, ако тези красиви песни не звучат?  Тук ще споделя само любимата ми песен. Има си причина тази песен да ми е любима, точно тя описва всичките чувства на Сидни и Ридж, тя описва болката, безсилието, плахата и може би напразна надежда. 


"Може би някой ден"

Гледам те, мечтая отдалече, 
но да приближа желая вече, 
колко много искам да си с мен.

За теб отивам и на края света,
а нямам право на това,
но въпреки това жадувам теб.

Ако не бъда твой сега,
ще чакам без тъга 
до дена,
в който дойдеш при мен,
може би някой ден,
може би някой ден.

Преструвам се, че нищо не изпитвам,
да те избягвам всякак се опитвам,
но май е късно да отричам.

Леглото ми на теб ухае, 
за теб сърцето ми мечтае,
но думите аз не изричам.

Нередно е, а правилно звучи,
отблъскваш ме и ме прегръщаш ти
с недоизречени слова.

Страхувам са, че ще се нараним,
чертаеш граници, но ги рушим,
за нея тлея, а за теб горя. 

Докато отбелязвах, че съм прочела книгата, видях, че тя има продължение и просто нямам търпение да го прочета, надявам се да излязат и на български пазар. Не искам да казвам довиждане на историята, на героите. Книгата си заслужава 5/5 звезди, както всяко друго книга от авторката и тази разказва една история, която оживя пред очите ми. 


"Може би някой ден" от Колийн Хувър е поредната красива нейна книга, която ме впечатли, разчуства и накара да плача. Това е книга, която не можех да оставя, просто трябваше да прочета и чак тогава да се опитам да заспя, иначе щях да се въртя в леглото, трябваше да знам как всичко ще завърши, трябваше да успокоя сърцето и душата си. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Други ревюта на книгата на К.Хувър:
"Най-доброто в теб", "Без Мерит", "Жестока любов" 

понеделник, 3 юни 2019 г.

Нова работа!

Здравейте, драги!
Знам, че напоследък не съм особено активна и под напоследък имам предвид последните няколко месеца и много съжалявам за това. Обаче! Сесията ми свърши успешно, положих много усилия и съм доволно от успеха си - да се похваля имам само шестици. 
Първата ми година като студентка свърши, изживях много нови преживяваня, намерих нови приятели, чувството е приятно, но и леко носталгично, всичко е ново и вълнуващо, но ми липса стария клас, липсват ми приятелите, разделени от различните градове.  Лятото е тук, семестъра ми свърши, третият ми семестър започва чак края на септември и сега ми предстои едно надявам се прекрасно лято, изпълнено с много книги, ревюта и незабравими преживяваня. 
Скоро ще направя два месеца от както започвах да работя в книжарница Хермес в град Варна.
Това не ми е първата работа и мога лесно да направя една важна равносметка, когато работиш работа, която харесваш, когато правиш нещо, което обичаш ти отиваш с желание на работа, а когато работата ти не е кой знае колко интересна и приятна за теб, желанието ти да отидеш е кръгла няла. 
Не мога да опиша колко е приятно да работя нещо така свързано с книги, все още ми е трудно да свикна с всичко ново. Има много тънкости, но чувството да говориш за една книга и в крайна сметка клиента да си я купи е просто прекрасно. 
За всеки един любител на книгите работата в книжарница е мечта и наистина е прекрасно, но и трудно, защото колкото и добре да си запознат с книгите, с всички издателства, с новите и престоящите книги, винаги ще има някоя за която не си чувал и трябва да се ровичкаш в интернет за да видиш коя за бога е тази книга.  
Вече свикнах, но в началото малко трудно намирах търсената книга, толкова много книги, че просто не можеш да намериш търсената, дори и вече като знам кое къде седи, пак ако търся някоя книга и стигна до мястото където знам, че е, тя ми изчезва от поглед. 
Имали някой във Варна? Ако иска да си поговорим за книги, издателства, автори може да ме посети в книжарница Хремес, която се намира до общината.
Ще се възползвам от свободното си време и ще чета, най-после не ми се налага да уча и ще мога да чета заради самото удоволствие, а не заради да запомня нещо. 
Приятен ден, милички!