петък, 12 октомври 2018 г.

„Луди богаташи“ – Кевин Куан

Когато нюйоркчанката Рейчъл Чу се съгласява да прекара лятото с приятеля си Никълъс Йънг в родния му Сингапур, тя си представя спокойна семейна обстановка и неповторими мигове с любимия мъж.
Това, което Ник е пропуснал да й спомене обаче, са няколко незначителни детайла относно живота на семейството си. Веднъж стъпила на сингапурска земя, Рейчъл научава следното:

  • Родният дом на Ник прилича по-скоро на дворец отколкото на спокойна семейна къщичка.
  • Ник е израснал, возейки се на повече частни самолети, отколкото на коли.
  • Не на последно място – Ник се оказва един от най-желаните ергени в страната си.
При тези обстоятелства Рейчъл се озовава под постоянен прицел от секундата, в която слиза от самолета, а мечтаната й спокойна почивка се превръща в поредица от сблъсъци с потомс твени аристократи и новобогаташи, шумни роднини и амбициозни кариеристи.

„Луди богаташи“ от Кевин Куан е вълнуващото начало на една трилогия, която хвърля читателя в дълбините на разкоша, на богатството, в сърцето на едно семейство, за което потеклото е по-важно от каквото и да е друго, по-важно от това какъв човек си.
Това е книга, която ни дава възможността да се докоснем до азиатката култура, докосваме се до магията на тази част от света. Въпреки че ние читателите се намира вкъщи, или в градския, на някоя пейка с тази книга в ръка ние всъщност се разхождаме из сингапурските улици, ядем храна от уличните заведения, наслаждаваме се на една култура. Изживяваме едно цветно и динамично приключение. 

" - Добре дошла в Сингапур, Рейчъл. Тук споровете за храната са национално развлечение -...."

Четенето на тази книга си беше истинско приключение. Както при всяко друго приключение началото бе трудно, имаше дълъг път  за изминаване, имаше забавни и тъжни моменти, моменти, при които любовта побеждава, но и такива при които предразсъдъците и личните подбуди вземаха връх. Интересно ми е как историята ще продължи, какви нови неща ще се изсипят на главите на героите, какви нови тайни ще излязат на бял свят. Определено основата си  я има за едно следващо лудо изживяване.
Имам въпрос.
Колко зле ще прозвучи, ако кажа, че за първи път чета толкова много азиатски имена? Не че нещо, но наистина за първи път чета книга, в която всички герои са от Азия. Беше ми трудно да прочета имената, пък камоли да ги произнася? Честно! Мисля, че това говори зле за мен, но това е истината. Обаче това е част от чара за книгата поне за мен, защото тя не е като другите книга. Дори само заради имената на героите. 

"... Кажи ми кой се е оттеглил дотолкова, че да си губи времето в опити да разцепи връзката ми, и защо?
- Всички момичета за женени на острова и техните майки."

И като казах героите.....
Те са толкова много, с така богата история, всички са свързани, един кой си е трети братовчед на едни кой си, оня е женен за някаква си там, а нейното и семейство е един кое си. Книгата е различна заради богатата персонажна система.  Едни ден ще трябва да прочета отново тази книга, за да си припомня всички връзки или пък да ги науча най-сетне. Но определено когато дойде редът на втората книга (а дано да дойде това време скоро), ще бъда подготвена.
И да кажа няколко думи и за конкретните героите. 

"Рейчъл, току-що прекарах сутринта с бъдещия ти съпруг.... 
- Не, сериозно, открих бъдещия ти съпруг. Беше с мен на срещата на студентския съвет. Това е третият път, в който го срещам, и съм убедена, че той е мъжът на живота ти."

Ник и Рейчъл са нашите главни герои. Около тях се върти основната драма.  Както и около три определени фамилии, част от едната от тях е Ник.
И двамата много ги харесах, на моменти се дразнех на изборите им, но това не е кой знае какво. Определено и двамата можеха да постъпят по различен начин в някои конкретни моменти. Но хей никой не е безгрешен, щях да напиша, че им стискам палци за един щастлив край, но какво да кажа, вече знам финала на поредицата и няма за какво да се надявам. 
Удивлявам се на автора, създал е една интригуваща история, която определено заслужава да е на големия екран. И да като споменах това, нямам търпение за филма, трябва да видя дали са прецакали хубавата книга или са направили хубава адаптация.
Докато четях книгата си представях всичко така цветно, така изпълнено с живот, с енергия и ще  бъда много разочарована, ако във филма не е така.

В "Луди богаташи" читателя може да се наслади на една любовна история изпълнена с обрати и изненади читателя се запознава с част от азиатската култура върви заедно с героите по сингапурските улици, заедно с главната героиня се спуска в лудостта на едно семейство. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 22 септември 2018 г.

„Най-доброто в теб” - Колийн Хувър

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в който тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в който аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога не се отказахме в един и същ момент.”
Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.
В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?
Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„- Всички сме пълни с недостатъци. Стотици. Те са като малки дупчици по цялата ни кожа.”

„Най-доброто в теб” е най-новата книга на К.Хувър, както на нашия, така и на международния книжен пазар, а това е супер новина за българските почитатели на книгите и, защото най-после  и ние можем да се наслаждаваме на творбите и на роден език. А конкретно тази книга е един от шедьоврите и, пленяваща ни с красота и. „Най-доброто в теб” е една от най-добрите книги, които съм чела тази година и съм много благодарна на издателство Ибис за възможността.


„Дори не се опитам да го утеша. Има ситуации, които просто нямат положителна страна.”

Има романтични книги и РОМАНТИЧНИ книги. Творби с така запленяваща любовна история, която кара сърцето да кърви, истории, които те разтърсват из основи. Романтични книги, чиито герои ги чувстваш така истински, така реални, че чак ти се къса сърцето. И ама естествено такава книга е „Най-доброто в теб”.
Колийн Хувър знае как да си върши работата, знае как да накара читателя да страда, да се влюбва в историята, в героите. Тя създава книги, които те разтапят.

„- Странно е - каза. - Някога нямах нищо против да бъда сам. Ала сега, когато имам теб, съм самотен, когато съм сам.”

„Най-доброто в теб” разказва историята за след щастливия края, историята след като героите са казала заветното ДА един на друг, обещали са си, че ще се подкрепят във всичко. Но естествено както е и в живота не винаги обещанията се спазват, не винаги любовта може да издържи всичко, понякога тя просто не е най-важната или пък по-силната, защото когато има толкова премълчани неща, толкова заровени на дълбоко чувства, то колкото и да се обичат едни хора, те не могат да продължат заедно. Тази книга ни говори именно за това, давайки ни възможността да сравним необичайното начало на връзката между героите Куин и Греъм и развитието на брака им след няколко години, брак преминаващ през буря от пета степен.
Това е историята, която тази книга ни разказва и аз буквално нямам търпение слез няколко години отново да прочета книгата и да видя колко ще ме разчуства тогава, защото тази история заслужава да се чете отново и отново, заслужава всеки да я прочете.


„.Все се чудя защо не плача...
- Тази вечер ще плачеш. В леглото. Именно тогава ще боли най-много. Когато си сама.”

Обичам историята, книгата, за Бога корицата, но чак да обичам героите....

Факт е, че не успях напълно да разбера героите, да се поставя на тяхното място, да разбера защо избягваха, пренебрегваха толкова дълго проблемите си. Поне на тази етап от от живата ми, не мога. Не мога да разбера какво ги е подтикнала към това.


„Нека заедно да се справим с моментите от пета степен”

Именно заради Греъм и Куин нямам търпение след години отново да прочета книгата, защото обичам книгата и искам да заобичам и тях. И двамата са интересни особено в началото на връзката им с радост следях каква друга тяхна черта ще се покаже на бял свят. Но колкото им се радвах в началото на тяхната връзка, толкова страдах заради посоката, която брака им пое. 


„Някои хора мислят, че фокусът на един брак трябва да бъдат неговите свършени дни. Обичат с всичка сила, докато нещата вървят добре. Но ако човек дава всичко от себе си в добрите времена, надявайки се, че лошите никога няма да настъпят, възможно е да се окаже, че не разполагат с достатъчно ресурси или енергия, за да издържи моментите от пета степен.”

 „Най-доброто в теб” е поредната красива история от Колийн Хувър, история, която разтърсва из основи. Една романтична книга, която кара сърцето да кърви, да рева с всички сили.
Една невероятна творба, която ни разказва за след щастливия край, за това, че понякога любовта не е достатъчна, за това, че не всички бракове издържат бурите от пета степен.


П.П. Това е хубав спойлер за това, който не иска да разбира финала просто да не чете.

„....След десет години, на осми август, ще те претъколя в леглото ни в полунощ и ще прошепна „Нали ти казах” в ухото ти.
- Толкова ли си дребнав?”
.......
„ Обръщам се и поглеждам часовника тъкмо когато става полунощ. Греъм се навежда към ухото ми и прошепва:
- Осми август. Десет години по-късно и ние сме щастливо  женени. Нали ти казах.”

четвъртък, 13 септември 2018 г.

„Ярко пламтим” - Кирстен Уайт

ЗАВЛАДЕЙ ТРОНА. 
СЛОЖИ КОРОНАТА. 

ПОКОРИ СВЕТА.

Макар и по-могъщ султан от всякога,

Мехмед е отчайващо самотен. Той има нужда от подкрепата на своя приятел Раду и го привиква обратно в столицата Константинопол.
Безпощадните наказания, които Лада налага на престъпниците, благоприятстват стабилността във Влашко, но тя няма да си отдъхне, докато всички не разберат, че границите на страната и` са неприкосновени.
Единствено като унищожи всичко постигнато досега, Лада ще успее да изгради страната, за която мечтае.

„Ярко пламтим” е финала на една красива и завладяваща поредица, пленяваща читателя, караща го да страда, да плаче, да кърви. Това е книга, коята е така истинска, така се вживах в нея, че наистина беше истинска за мен. Нейните геори ме караха да страдам с тях, да се боря заедно с тях.

„-Тежък товар е да си винаги прав. Но някои от нас са принудени да го носят.”

Това са книги, който ми се иска да не бях започвала, защото финала на поредицата ме съкруши, разби сърцето ми. Оффф не кого залъгвам, естествено, че се радвам, че се докоснах до света на К.Уайт, въпреки болката и тъгата, която ме съпътства след края на книгата. Заслужава си.
Искрено се надвях поредицата да завърши по един определен начин, още от първата книга си го мечтаех, но естествено как така може аз да бъда щастлива? Не, края трябваше да разбие сърцето ми, да ме съкруши, да ме кара отново и отново да чета последните страници. (Честно прочетох послените 15 страници поне три пъти.)

„-Никога не съм му искала сърцето.....
- Такава е работата със сърцата. Човек не чака някой да му поиска сърцето. Подава го и се надява да бъде прието.”


Историята, която Кирстен Уайт разказва е
завладяваща, но и трагична, даваща надежда, но и отнемаща я безмилостно. Това е последната книга за едно непокорно момиче, знаещо коя е родината му и готова на всичко за нея, това е история за едно самотно момче имащо силата, смелостта и дарбата за добър владетел, но готов и на нужното, за да постигне целите си и това са книги за още едно момче, което в крайна сметка намира щастието си, която създава своето семейства и това е най-важното за него. 
Историята и в трите книги се върви около тези трима герои, Лада, Мехмед и Раду, около техните мечти, копнежи и надежди. Но в една безмилостна епоха, която иска кръв.

„-Защо никой от мъжете в живота ми не може просто да върши каквото му казвам?” 

Лада в тази книга бе в своя апогей. Показа абсолютно на всички от какво тесто е замесена, но и взе много грешни решения, претърпя много загуби, много смърт и болка. Исках историята и да завърши по друг начин, исках съдбата да и е друга, но все пак всеки кове собствената си съдба, а тя още в първата книга я избра.

В първата книга обичах Мехмед, във втората исках да го пребия, а сега съм някъде по средата. Определено в тази книга пак беше султанът вземащ безмилостни решения, но и беше просто момчето влюбвен в момичето.

Раду, както и другите двама получи завършека си, който сам си направи. И поредицата свърши, а аз все още не мога да реша какво изпитвам към него. Да неговите цели са напълно различни от тези на Лада и Мехмед, той не иска власт, той мечтае за щастие и семейство и това е похвално. Обаче той взе много решения, който ме ядосваха, дразнеха и така.
А кой е вашият любим герой от поредицата?

„-Толкова ме е страх, че се наложи да намаля пиенето, за да не се напикавам в гащите толкова често ”

„Ярко пламтим” последната книга от
вълнуващата поредица на К. Уайт ни разказва една история от далечни години, в която трима герои променят историята. Тази последна книга е един апогей на една борба за власт, за справедливост, за щастие.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета тази прекрасна книга!

четвъртък, 30 август 2018 г.

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт


Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления й опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя й. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото й сърце.
Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия й брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.
Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг.
Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” е невероятно съкровище, което преобръща предостави.Това е книги, в която не можеш да разбереш, кой е добър или лош, в нея всичко е разделено на необходимо и ненужно. Една книга за това, колко много трябва да се направи, какво трябва да се жертва, заради едва виша цел. Интриги, престава, пак интриги в името на вишата цел. Книгата ни представя на каква са готови хората я името на най—съкровената си мечта.

Казвала съм, че обичам историята. В тази книга пропита от исторически факти, ми идва да проверя всеки един от тях, да вляза в дълбока и също като авторката да прочета най—различни материали за тази конкретна епоха.


„-Как се отнасяш към празненствата?
- Мразя ги - отвърна тя.
-Ами ако ти кажа, че ходенето на много празненства е цената, която трябва да платиш, за да можеш да направиш оръдията си?
...
- Какво да облека?”

Ще ви задам един въпрос на който, спокойно можете да не ми отговоряте, искам само да си дадете отвор сами за себе си. Ако мкжехте да сте там, когато Константинопол е обсаден на коя странна щяхте да застанете?

„Светът накрая ще я унищожи. Твърде
силните искри водят до експлозии ... — Но твоята сестра ще унищожи всичко, което успее, преди да се предаде.”

Чувствам се празна, след края на „На трона се възкачвам”, просто празна. Не съкрушена, защото това, което исках в първата книга, вече не го желая. А празна, защото книгата ме разби, отне парченца от сърцето ми, което вероятно може да се върне само с третата книга.  И да сигурна съм че направих огромна грешка.... Трябваше да изчакам да излезе третата книга и така да прочета тази.
Много от чувствата ми от „Влизам в мрака” тук се преобърнаха, мнения и впечатления станаха на пух и прах.

„Тайните даваха на всичко повече мощ, по-голям потенциал за разруха и унищожение.”

Всички персонажи са сложни и заплетени. Имащи добри, но и много лоши странни. Те са многопластови и ке могат да бъдат разделени просто на добри и лоши, праведни и грешни.
Защото те са жестоко и безмилостни, но за да осигурят подслон едно по—добро бъдеще на други.


Не мога са преценя вече какво точно мисля за Раду. Изборите на човека, го правят това което е. И именно изборите на героя ме поставят на кръстопът.

„-Как успя? Как успя да стигнеш толкова далеч с такъв скромен произход?
-Винаги избирах пътя на най-силото съпративление. Правих неща, който никой друг не искаше да прави. Поемах рискова, които никой не искаше да поеме. Бях по-умен. По-решителен. По-силен.”

Лада за сметка на това в тази книга е още повече свирепа, жестока и безмилостна. Жал ме е за всеки застанал на пътя и.
Мнението ми за Мехмед в тази книга е напълно негативно. Не можах да си оправдая постъпките му. Това съм го написала докато съм била на 190 страница.
„Искма да избода очите на Мехмед”
Напаавете си сами сметката какво чувствам....
Когато любовта, омразата, амбициите стоят между хората де правиш предполага, че нищо добро няма да излезе и зя това си умирам да разбера в какво щ се превърната отношенията между Лада и Мехмед.

„Бъди вярна само на сърцето си. Всичко
друго можеш да захвърлиш и да го стъпчем, докато вървим обратно към дома.”

„На трона се възкачвам” втора книга от невероятната поредица на Кирстен Уайт праща читателя в една брутална обстановка на смърт, в която цената да останеш жив е висока.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Книгите на Сюзън Елизабет Филипс

Здравейте мили мои! Пиша това в поредния дъждовен ден това лято, поне да си бях вкъщи с гореща чаша кафе, но увивсички не съм .
Реших малко да разообразя асортимента ми от публикации и вместо да пускам поредното ревю, а има доста такива, които чакат да им обърна внимание, днес реших да говоря за една конкретна авторка. А именно Сюзън Елизабет Филипс.

Няма как да не сте забелязали книгите и из книжарниците, толкова са красиви българските им корици.  (Специално подчертавам българските корици!!!!) Те приковават вниманието!

От много време си бях намислила да прочета някоя нейна книга, но нали знаете:„Толкова много книги, толкова малко време”. Един ден на училище умирах от скука, не си бях взела книга, защото си бях заръчала, че ще уча, за някакво контролно, а имах два часа КОФСИ т.е можех да си уча спокойно. Ама.. не учех...не можех просто нещо от вътре не ми даде, концентрацията ми никаква я нямаше . И какво да правя, ни книга имам, ни ми се учи. Естествено имам много електрони книги на телефона и реших да се потопя в една на така известната авторка С.Е.Ф. и останах истински очарована.
И факт е, че до сега съм чела само две нейни книги, но съм влюбена и в двете и съм на 100% сигурна, че ще се влюбя и в другите и. Все още гледам да не се прехласвам и да прочета всичките, защото ги искам в хартиен вариант, а не в електронен, но ще видим до кога ще издържа.

Първата нейна книга, която прочетох  е „Сияйна звезда”. Щом я започнах не исках да я оставям. Точно нея я започах в училище (очевидно де), но не спрях да я чета през целия ден. Бях отишла с идеята да уча в училище за контролното, а в крайна сметка и във вкъщи четях книгата, толкова е хубава.

Втората бе „Ваканция в Тоскана” една красива книги, в която злодейте са с добри сърца, книга за вярата, за вършенето на добро, защото просто е добро. Тя също не ми позволи да отклоня вниманието си от нея и не можах да правя нищо друго преди да я прочета. А я четях на работа и като идваше някой клиент беше трудно да не го погледна злобно, защото ме прекъсва.

И сега дами и господа ще ви представя причините, заради който да прочете поне една от книгите на авторката.

1. Количеството...  - Даааа това е много важно, защото щом човек прочете една нейна книга, ще иска още и още. Всеизвестен факт! А благодарения на издателство Ибис на българския пазар има доста голямо разнообразие от нейни книги.

2. Кориците - Това също е много важно!!!
Хайде да не се лъжем, колкото и да искаме да сме възвишани и да не съдим за книгата по корицата често не можем. Красивите корици просто привличат. Да сте виждали някоя от чуждите корици на книгите и. Нашите са милион пъти по—хубави. И за това отново трябва да кажем едно огромно благодаря и браво на издателство Ибис.


3. Начина на писане - С.Филипс има увличащ начин на разказване. Благодарение на него с лекота се потапя човек в книгите, поставя се на мястото на героите, изживява с тях приключенията, пада и се изправя заедно с тях.

4. Историята — Да вярно е че съм прочела още само две нейни книги, но и двете истории за интересни, вълнуващи, всяка сама по себе си си е уникална, различни една от друга.

5. Героите - красивото в тях е, че та са пълни с недостатъци, но се старалят да станат по—добри хора, защото са с чисти сърча. Като всички хора и те страдат, падат, и отново се изправят.
Колко поетично само. Те намират любовта и заради тази любов стават по—добри хора.

Ако книгите на Сънзън Елизабет Филипс са привлекли вниманието вие, ако само сте чували за тях... втурнете се към най—близката книжарница и се докоснете до творчеството и. Няма да съжалявате. Поне аз не съжалявам за нито една отделна минута!
Романтик ли сте? Тогава нейните книги са точно за вас!
Не харесвате романтиката? Тогава нейните книги са точно за вас, защото те коренно ще променят мирогледа ви. (Поне мисля така де)

П.П А вие който сте чели книги от С.Е.Филипс, коя вие е любимата?

„Прнцеса на пепелта” - Лаура Себастиън

Теодосия е едва шестгодишна, когато
страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.

Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“... до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.
Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.


„Принцеса на пепелта” е едно начало на поредица, в която главните герои трябва да се борят, да се жертват, да защитават своите хора, срещу жестокия поробител. Това е още една тийнейджърска историята, в която героите трябва да се борят за справедливост, за едно по—добро бъдеще.

„Някои битки не си заслужават да бъдат водени. Някои битки моха само да загубя.”

Много ми хареса книгата, прочетох я само за няколко часа, но въпреки това имам няколко забележка. Жалко наистина!
Определено щях да харесам книга повече преди няколко години, защото просто щеше да ми влезе още повече под кожата.
Книгата ни представя една поробена страна, но в която все още гори пламака на борбата, страна, която продължава да се бунтува срещу поробителя. Това е книги за една принцеса, която трябва да се възроди от пепелта и да стане кралица. Тази първа книга сякаш повече ни говори за осъзнаването на главната героиня, решение и да се бори, а не да търпи. Интересно ми е как авторката ще развие
историята, защото след края на „Принцеса на пепелта” герои имат още много дълъг път, някои трябва да решат на коя страна да се борят, да разберат кой са добрите и лошите, или да узнаят съвършената истина, че същност всичко е сиво.

Имах чувството, че в книгата нещо ми липсаше, нещо не ми достигаше...
Имах усещането за една огромна празнина в историята на различните там държави, получавах само откъслечена информация, а това не беше ок поне за мен. Стискам палци, авторката да е обърнала внимание на този аспект в продължението. Защото просто как да си изградя аз една представа за този свят без нуждата информация?
Другия недостатък, който ме дразнеше беше факта, че в този свят има магия, но кой да се заеме да обясни нещата като хората. Разбрах само там за някакви скъпоценни камъни, такива неща. А всеки знае, че магията е вълнуваща.

Мисля, че е доста явно колко лесно се прехласвам по героите изобщо, но тук нещата са малко по—различни.

Не мога да кажа, че героите в книгата ме впечатлиха особено, дори не мога да преценя дали ги харесвам. Имам чувството, че авторката се бе постарала повече за образа на злодеите. Заради това този път няма да коментирам героите, след като прочета втората книга от поредицата и като си изградя по—добра представа за тях тогава.
И какво ще е една такава книга без любовна история. На 99% процента съм сигурно как ще завърши тя, но да видим. Все пак има го оня един процент.
 
Ама сега не ме разбирай те грешно много
харесах книгата, с удоволствие чакам продължението, харесах света и всичко и факта, че съм намирала недостатъци не значи, че книгата не ми е харесла. Просто винаги гледам да съм откровена и да говоря както за плюсовете, но така и за минусите.

„Принцеса на пепелта” е интересна книга, изпълнена с болка и препятствие, тя е едно начало на една борба, една война, която ще има много жертви. Ако сега навлизате в този вид книги, то давайте веднага започнете тази, няма да съжалявате.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

„Гласът на любовта” - Мия Шеридан

Когато Бри Прескот пристига в идиличния
малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....


„Гласът на любовта” е красива история за превратностите в живота, за трудностите, който те правят по—силен човек. Книгата е завладяваща и просто пристастяваща. Пригответе се за четене без спиране, което ще ви остави с така приятния в последствие книжен махмурлук.

„-Продължавай да четеш -....-На момичетата това им харесва.”

Едно от нещата, заради които харесвам толкова много книгите на Ибис, особено романтичните, са невероятните корици. Още преди да съм разбрала за какво иде реч вече искам да имам книгата. Те приковават вниманието.
И като говоря за романтика, факт е, че аз съм една ненормална романтична. Обожавам книгите, в които двама души просто се намират сред милионите други. Намират се въпреки всичко, с всеки свой недостатък, те пак се приемат. Това е красиво и завладяваща, кара те да вярваш, че някъде по света го има оня единствения човек за теб и през каквото и да минеш,  то те води до съдбата ти. Поне в литературата е така.

„-Лошите неща не се случват на хората,
защото те го заслужават. Не става така. Това е просто...животът. И без значение кои сме ние, се налага да приемем това, което ни поднася съдбата, колкото и да е гадно, и да се опитаме да продължим напред въпреки всичко, да обичаме въпреки всичко....”

„Гласът на любовта” е една история 
за любов, за изборите, които те определят като добър или лош, за това как да се съвземеш след ударите на живота. Това е книги за това, че щом съдбата те зашлеви с поредния шамар тя те праща именно в ръцете на сродната ти душа. Тя те побутва към щастието, но как то може да се оцени без горчивите моменти.
Малко съжалявам, че книгата си няма продължение, все още не ми се иска да казвам довиждане на герои. Все още искам да преживявам историята им. Но определено трябва да кажа, че двата епилога, които имаше книгата, бяха красивите и ги прочетох само два пъти. Само два...оф сега пак ми се дочетоха... е какво толкова имам 20 мин. за тях.
Това е първата книга на Мия Шеридан, която чета, но определено ме накара да харесам стила и и да очаквам с нетърпение друга нейна книга. Тя е създала една красива, леко необикновено история, малко предсказуема, но все така прекрасна, с герои, който ти стоплят сърцето.

„-Да обичаш друг човек, винаги означава да си готов за болката.”

Да героите карат сърцето ти да ускори ритама си, но все пак имат недостатъци, странности и забележки, но именно това ги прави, поне за мен, чудесни.
Арчър, главният герой в началото не можах да разбера защо се държи по един определен начин, защо е решил да живее така, защо е избрал този път за справянето с болката. Но с развитие на действието се запитах защо пък не. Нима има правилен начин за справянето с болката, със загубата. Щом всичко ти бъде отнето не можеш ли сам да решиш как да се справиш. И да при него съдбата трябваше да запретне ръце и да му изпрати едно красиво момиче, за да го вкара отоново в живота, но не в ли това работата и?
Малко се отплеснах, но да харесах образа на Арчър, така ми беше миличък и сладък. Именно заради него искам книгата да имаше продължение.

„-„Хари Потър”... хм. Хубава книга. Знаеш ли защо ми харесва?

-Защото в нея се разказва за смотаняк, в който никой не вярва - едно смешно момче с очила, което живее под стълбището.... Няма нищо по-хубаво от това да видиш как някой, който никой не очаква да победи, става първенец,...”


От друга страна главната героиня  Бри не ми беше особено по сърцето. Не че нещо, не е лоша, образа и е що годе интересен, но не успя да ме докосне, да ме привлече на своя страна. Това е жалко, но какво да се прави.
Вие който сте чели книгата, какво мислите за героите? Кой ви стопли повече сърцето Арчър или Бри?

„Гласът на любовта” от Мия Шеридан е
красива книга разказваща завладяваща история за любов, за превратностите в живота, за това, че понякога трябва сам да намериш сили в себе си, за да продължиш. И вие ако сте безнадежден случай като мен  относно романтиката, значи тази книга е именно за вас.

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.П. Хм сега да не се окаже, че книгата има продължение. Толкова често повтарях, че бих искала, а няма, че ще изляза малко глупава, ако има.

„Легендата” - Стефани Гарбър

„Легендите би трябвало да са по-хубави от
истината. Идеализирани мечти и кристални надежди, твърде съвършени, за да съществуват реално.”

Донатела Драгна още свиква с новата си
роля в трупата на Легендата, когато става

ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.
Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.
Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.


„-Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.”

„Легендата” разказва красивата и така заплетената история за едно момиче, за едно момче, за любовта между тях, за невъзможните избори в живота. Това е книга, която те запленява и те оставя да кърваш бавно и не спиращо след края ѝ. Книга, която не искаш да оставяш.

„-Какво прави нещо истинско, Тела? -.....- Достатъчно ли е да го видиш, за да стане истинско? -......- Или да го чуеш? -.....- А ако го почувстваш, това прави ли го истинско?”

Историята на Скарлет и Донатела продължава своя път, отново има своите върхове и спадове, отново всичко е заложени на карта.
Каравала не е просто игра, този път всичко е истинско и никой не може да е победител. В тази книга историята се задълбочава, става по-опасна, вече не е просто игра, която трябва да бъде спечелена, нещата са вече на живот и смърт. Имаме нови елементи, нови герои, който провокират обрати и изненади.

„...повечето хора се отказват в най—
трудният момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най—необходима.”

Книгата е така невероятна и тръпна от нетърпение за третата, защото съм в емоционална бездна, а това не е никак приятно. Тя е едно красиво приключения, което ни разказва за любов, огромна гама от емоциии, изненади и обрати.
Начина на писане на авторката е завлядващ и лесно ни привлича към историята и. Действието се развива бързо и ако се заплеснеш за едни миг и ще изпуснеш нещо важно. Нещо, което в последствие може да изиграе важна роля.
Както казах в тази книга, авторката прибавя нови елементи, нови сили си играят като кулка на конци с героите, карайки ни нас читателите да се чудим кое е планирано, изценирано и кое става по волята на съдбата.

„-Ако майка ми беше свястна, аз сигурно щях да се превърна в добър човек, а както знаем, добрите хора са много скучни.”

Трябва да призная нещо, за да ми е леко на душата.
ДА пак бях непослушна и прочетох финала на „Легендата” още преди да съм преполовила книгата. Но този път това беше грешно решение. Една огромна грешка, трябваше да си остана в неведение. И вие ако сте като мен и се изкушавате понякога да прочитате финала на някоя книга, то се въздържете за тази книга.

„-Когато наистина държиш на някого, не трябва ли да си честен с него, дори това да означава, че може да го загубиш?”

Някой да знае къде живее С.Гарбър. Просто малко ще влвза с взлом и ще открадна ръкописна на третата книга. Няма да взема нищо друго само ръкописа дори няма да го задържа ще прочета финала и ще го оставя.  Просто до догодина има толкова много време.....

„-Какво съм ти казала за бъдещето?
-Че всеки човек има силата сам да напиша своето бъдеще - отвърна Тела.
- Точно така - кимна майка и. - Бъдещето ти зависи от теб. Всички ние имаме силата сами да избираме съдбата си.”


Знам, че тази книга е главно за Донатела и Легендата (явно де), но Скарлет и Джулиан присъстваха така малко, че чак ми беше неприятно. Много ги харесах в първата книга, естествено Джулиан най-вече де, и малкото им присъствие тук ме натъжи.
И да в момента искам да ударя един на Скарлет, но  също така искам да разбера какво ще направи в третата книга, за да знам точно колко да и бъда бясна.

„-Значи - предпазливо попита тя, - искаш да ми кажеш, че ти си злодеят, така ли?.....
- Е, определено не съм героят.
- Това вече го знам - подхвърли шеговито Тела. - Историята е моя, значи аз трябва да съм главната героиня.”

В първата книга Теле ме дразнеше, а сега
Скарлет, чудно коя ще ми е на мушката в продължението.
В „Легендата” имах възможността да опозная Тела и да тя няма да ми стане любима героиня, но все пак не е лоша. В тази книга преживя доата, беше главната героиня в своята история, намери любовта, (загуби я естествено, иначе не би било интересно. Нали? Нали?) беше на кръстопът да жертва себе си ли някого, когото обича.
Донатела Драгна показа от какво тесто е замесена, но нейната история все още не е получила своя истински край.


„....Май исках да ревнуваш.
- Е, успя - каза групо той.....
- Никога не бях завиждал толкова много на друг човек, както когато го видях да те целува на дансинга.....
- Ти си най—красивият лъжец, когото познавам....”

Данте е герой познат още от първата книга, но тогава не му бях особено голяма фенка, все пак тогава  само Джулиан виждах.
Данте е лошото момче по което всички припадат. Той е забулен в мистерия, в тайнственост, а това е направо нетърпимо!!!! Как може такова нещо!!!! Но все пак той имаше моменти на откровение, в който виждахме неговата нежна страна.

„-Мисля, че бих те харесал, дори ти да беше злодеят.
Тя се усмихна.
-А аз май бих те харесала, дори да беше героят.
- Но не съм - напомни и той.”

Говори ми се за любовната историята в
книгата затова ако сметяте това за спойлер то не четете следващите редове.......
Любовта межди Данте и Тела е една от основните прични да обичам така много книгата. Любовта им колкото трагична толкова и сладка е. Постоянните им спречквания и закачки са приятни и интересни. Заради любовта историята очаквам с такова нетърпение третата книга, просто трябва да знам дали ще има щаслив край или всеки ще тръгне по пътя си. Положението межди тях е така сложно, че не мога да преценя кое ще е. А не обичам така!!




„...най-добрите злодеи са онези, който тайничко харесваш,”

Легендата си е Легендата мистериозен, труден за разбиране. В първата книга ми беше много любопитно кой наистина е той, но в тази беше доста очевидно. (и да прочетох финала докато бях в началото, но бях на 99% сигурна кой е, но този един процент ме подлудяваше).
И да сега да си говорим открито Данте е Легендата. Само за мен ли беше очевидно това? И само аз ли го харесвам повече защото е?

„вече започна да разбира, че можеш да отдадеш сърцето си бавно, на части, несъзнателно. Че се случва един поглед или рядък миг на уязвимост,....., за да открадне частица от сърцето ти.”

„Легендата” от Стефани Гарбър втора книга
от красивата поредица „Каравал” ни праща в един магичен свят на тайни, изпитвания и мистериозност. Това е свят, който ще ви отнесе, свят, в който ще искате отново и отново да се потопите, да се влюбвате и страдате заедно с героите.
И внимавайте да не се заплетете като героите в магията на Каравала. Защото той не е само игра, той е реалност.

Благодаря на издателство Бард за предоставяната възможност да прочета книгата.

понеделник, 23 юли 2018 г.

„Деца от кръв и кости” - Томи Адейеми

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни. 

Те се опитаха да ни погребат. 

Дойде моментът да се надигнем.


Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.


„Деца от кръв и кости” е началото на една невероятна поредица, в която болката, силата, саможертвата и смелостта са на едно. Това е магична книга, която ни разказва за едно невероятно приключение. Приключение, което оставя без дъх читателя, приключение, което праща читателя в дълбокото.

„Сънят обикновено донася бягство, почивка от ужасите, с които се сблъсквам.”

Обичам книгите, в които авторите са изградили цял един нов свят. Свят имащ своята история, традиции, култура, със своите възходи и падения. В такава обастановка историята почти винаги има за мен много по—голямо въздействие, чувствам нещата по—истински, по—въздействащи.
И да очарована съм точно от този свят, защото в него авторката е съчетала както неща от реалността, доста често имаше различни препратки от африканската култура, така и света от въображението и. А драги мои това превръща книгата в съкровище. Потапяш се в свят на борба, свят на жертви, свят на мъчения.

„Не може да се живее под тиранията им.
Единственото ни спасение е силата.”

Книгата ни разказва историята за това как ние хората често мрази различните, страх ни е от необикновенните. И в един момент този страх се превръща в омраза, а това винаги води до ужасен край. Това е тъжно и трагично именно, защото авторката не си измисля тази омраза, тя си я има и в реалността.
След края на книгата се чувствах изцедена, разбита и съкрушена. Толкова е приятно когато една книга те накара да чувстваш, когато те кара да мислиш.

„Страхувам се.

Истината реже като най—острия нож, който съм виждала.

Каквото и да правя, винаги ще се страхувам.”

Историята на героите, битките им, саможертвата им... съчетано с бележката от авторака в края на книгата създаде една вихрушка от емиции в мен. Винаги след края на такава книга, чувствам една умора заради всички чувствам, който съм изпитала докато съл я чела. И да намям търпение за втората книга, просто трябва да съпреживея историята с героите. След всичко, което преживяха, след всички загуби, след болката, искам да видя как се съвземат и продължават да се борят.
И като споменах героите айде нека да обърна специално внимание на някои от тях.

Зели е нашата главна героиня с бели

непокорни коси, също както характера и. Образа и си беше това, което очаквах. Но тази предвидимост не ми попречи да бъда завладяна от силата и смелостта и. И за да бъде образа и все пак човешки, тя имаше моменти на съмнение, моменти, в който болката бе прекалено силна, или такива, в който чувствата и я объркват.
Тезин е големият брат на Зели и ама естествено е очарователен, винаги готов да защитава малката си сестричка от всичко и от всекиго. Искам ми се да го опасная по—добре и да си изградя по—цялостна представа за същността му. Дано ми се отдаде тази възможност в продължението.


Амари, принцесата със синя кръв, имаща само задачата да бъде послушна. В голяма част от книгата ми бе мекушава , безхарактерна. Да естествено на моменти показва сила на характера, но все пак ... Просто тя от типа герои, които в началото са безнадежден случай (ооо сетих се за „Без Хоуп”), но в последствие показват скритасила. В края на книгата я харесах дано да ме очарова и после.

„Дългът не е достатъчен, когато означава да унищожа момичето, което обичам.”


Инан синът с „доброто сърце” тръгнал по
грешния път. Имах надежди за него, още от началото си представях как ще тръгне в правилната посока, ще покаже добрата си същност въпреки всичко. Имах надежда, но надеждата е най—опасния нож, винаги на крачка от забиването в гърба ти. И не знам дали съжалявам за края на Инан в тази книга или да се убедя, че получи заслуженото си. Труден решение. А вие, които сте чели книгата какво мислите?

„—Да жертваш сърцето си за своето кралство е благородно, сине..”

„Деца от кръв и кости” е книга, която заслужава да я прочетете, заслужава да я изядете с кориците, защото всяка една страница е съкровише. С тази книга ще обичате, ще тъжните, ще плачете, но ще си мечтаете да имате силата на героите да промените света.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.П. Май малко попрекалих със снимките, но всички ми харесаха така много,.че не можах да се въздържа.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang