Търсене в този блог

събота, 28 март 2020 г.

„Снежна вихрушка“ - Кен Фолет

Тони Гало, административен директор на шотландска фирма за медицински изследвания, има проблем. От лабораторията ѝ изчезва заек, тестван срещу патоген, по-опасен от Ебола. Ситуацията се обърква още повече, когато самият вирус е откраднат, за да бъде използван при терористична атака. С помощта на местната полиция Тони се впуска по петите на извършителите през снежната вихрушка в навечерието на Коледа. Тя трябва да спре крадците, за да спаси бъдещето на лабораторията и да предотврати смъртоносна епидемия.

„Снежна вихрушка“ от Кен Фолет  е книга, с която ще се пренесете в снежната Шотландия, ще изживеете едно приключение, ще преживее заедно с героите кражби, престъпления, преследване и какво ли още не. Това е книга, която се чете на едни дъх, с желания разлиствах страница след страница, за видя как ще завърши всичко това. 


„интуицията никога не трябва да се пренебрегва.“

Буквално започнах тази книга, казах си, че ама изобщо не е за този момент (особено, заради оня цитат, че всички вируси идват от Китай, нещо в този дух бе) и познайте какво направих... продължих да чета и чета, страница след страница, а историята се развиваше пред очите стигайки се до момента, в който ако исках да спра то нямаше да мога.
Историята засяга се една много сериозна тема, а именно се говори  за опитите върху животните. Не искам да повдигам тази тема, защото сигурно ще започна да плача за горките бебчета......но наистина е нещо, за което трябва да се замислим. 
В този трилър освен грабеж, престъпления и преследване, ще намерите и семейни драми, ревност и предателство, защото в книгата не се идиализират хората, много от тях имат своите несъвършенства, което прави книгата толкова интересна.
Бе чудесно, че читателите можехме да проследим историята от различни гледни точки, така освен, че успях да опозная много по-добре героите, но и изживях историята много по-пълно. В един момент читателя е с престъпниците, а в другия при двама тинейджъри, изключително интересно е.
Това е първата ми книга на Кен Фолет, останах очарована от начина му на разказване, как заплита читателя и го кара да се впусне в това изживяване с героите.
В тази книга имаме доста персонажи и наистина ги харесах, хареса ми как се допълваха, както един с друг така и със самата история. И като стана дума за героите първо искам да предупредя, че няма да има същински спойлери, но все пак четете внимателно. 
Тони Гало (малко ми звучи като име от сериала Касъл) е административния директор, тя отговаря за сигурността  в лаборатория „Оксефорд Медикъл“  и тя дефактно е главния герой на историята. С нюх на бившо ченге, тя си вре носа навсякъде и се справя с всичко изпречило ѝ се не пътя. Харесах я наистина много, една силна жена, знаеща как да се защитава, обаче няма да коментирам избора ѝ на мъже. 
Станли Оксефорд е собственика на лабораторията и не ми направи кой знае какво впечатление. Не знам може би, защото малко бях предубедена заради едно нещо (мъча се да не издавам нищо кой знае какво), но да не останах с някакво конкретно впечатление от него. 
Той има три деца: 
Кит е, сина на Станли, е една нещастна мижатурка, буквално на една от неговите постъпки виках само идиот, но в крайна сметка ми дожаля за него. Определено има много нередни неща в характера му, не е най-добрия човек ама изобщо. 
Мисля, че най-много ми хареса Олга. Една от дъщерите на Станли. Иронията всъщност тук е, че в книгата нямаше глави от нейна гледна точка, а наистина исках. Тя е пряма, търсеща истината, не се задоволява с лъжите. Силна жена, която знае как да се справя с живота. 
Миранда, другата сестра ми е жалка личност. Мисля, че това не е много мило изказване, но да нейните постъпки не ме накараха да я харесам. 
Фрак, бившия на Тони, е едни истински ..... син. Много се радвам, че не присъства чак толкова много в книгата, защото много ме дразнеше. 
Да да, в епицентъра на историята беше едно престъпление и последиците от него, обаче мен също така ме вълнуваше една второстепенна история, тази за сина на Олга - Крейг и  доведената дъщеря на Миранда, Софи. Двама тинейджъри, които са принудени да преживея една необичайна Коледа. 
Много ми се иска още една книга с тези герои, наистина много ми харесаха. Може би с Крейг и Софи като главни персонажи. Определено би ми било интересно. 

„Снежна вихрушка“ от Кен Фолет е едно приключение, това е история за една кражба, последиците от нея и за това как да спреш лошите, когато има не една, а много повече пречки по пътя си. Това е книга, в която можете да намерите домашния уют (за кратко) и разцъфването на любовта, книга за семейството и колко тайни можем да крием едни от друг.

Благодаря на издателство Артлайн за предоставената възможност 

понеделник, 23 март 2020 г.

„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ - Лиса Кей Адамс

Добре дошли в тайния мъжки клуб за любовни романи!
Първо правило: Не говориш за книжния клуб!
Бракът на легендарния бейзболен играч Гавин Скот е сериозно разклатен. Объркан и отчаян, той получава помощ от неочаквано място: таен клуб, основан от най-големите мъжкари в града. Те му разкриват, че се срещат и четат любовни романи, които съдържат много истини за взаимоотношенията между мъжете и жените, и това им помага във връзките им.
Използвайки като опорни точки ключови моменти от сюжета на пикантен исторически любовен роман за един английски аристократ, който се опитва да спечели съпругата си отново, членовете на клуба напътстват Гавин как да спаси своя брак.
Но на злочестия Ромео ще му трябват повече от мили думи и романтични жестове, за да си върне доверието и любовта на своята съпруга…

„Нищо на света не е по-силно от жена, на която тотално ѝ е писнало.“

„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс е една красива книга, имаща всичко необходимо да завладее читателя. Това е една история за любовта, за онази истинската, неповторимата любов, заради която си заслужава да се бориш със зъби и нокти, за онази любов, заради която мъж ще чете любовни романи, за да върне любовта на живота си.
Тази книга е първа от поредица, която със сигурност искам да прочета. Дори без да прочета, за какво иде реч в другите книги, сигурна съм, че едната ще бъде за сестрата на Теа, Лив и новия приятел на Гавин, Мак. (не се въздържах и проверих за кога е втората книга и да тя е за Лив и Мак, нямам търпение!)
Идеята е много интересна, как един мъж може да спечели обратно любовта на живота си и то с помощта на любовни романи, как с тяхна помощ ще се научи да разбира жена си и да стане по-добър мъж и съпруг. Една романтична книга, с нестандартна идея, която грабва читателя, а самата история бе толкова красиво и въздействащо разказана, че няма как тази книга да получи по-малко от 5 звезди.
Само аз ли обичам като седна и да прочета книгата. Наистина обожавам книги, които ми грабват толкова много вниманието и интереса ми, че не мога да отделя поглед от тях. За жалост от чисти задължения не успях да прочета книгата на веднъж, но всяка свободна минута аз я четях! 
Корицата е уникално красива, 1000 пъти по-добра от оригиналната. И ако се загледате по-добре в книгата, която държи мъжа ще можете да познаете, коя точно е, а това е един много изпипан детайл. 
Не знам какво точно да кажа за героите. И Гавин и Теа не успяха да ме впечатлят кой знае колко. Малко дори и Теа ме дразнеше, защото стоварваше цялата вина за провала на брака им върху Гавин, а това не бе справедливо. Със сигурност той има много голяма вина, но не е само той виновния.
Не успях да се поставя на мястото на Теа, ок да мъжете не ни разбират, не говорят нашия език, ама човек, срещнала си любовта на живота си, защо трябва да криеш какво чувстваш? Може би аз просто мисля така, но що има нещо нередно, не се чувстваш щастлива, просто трябва да го кажеш на човека до себе си, и ако той е твоят човек, заедно ще намерите изход от ситуацията. 
Гавин от своя страна си бе сладък, хареса ми, че се бореше, че се довери на групата мъже от тайния клуб и в крайна сметка намери нови приятели. 
Много ми допадна обаче сестрата на Тия, Лив, въпреки че и тя по едно време ми направи лошо впечатление, но ще ми бъде много интересно да прочета и книгата за нея, да я опозная по-добре. Нейния образ просто ми се стори много интересен. 


„-Нужни са двама души, за да съсипят една връзка.
Лив наклони глава на една страна.
- Така е, само че аз съм ти сестра и поради тази причина съм генетично предразположена да вземам единствено твоята страна.“

Много ми е интересна и историята на второстепенни герои, как те са попаднали в клуба, каква е историята на тези мъже и какви са причините заради които са започнали да четат любовни романи. И как за бога се е родила идеята за клуба, кой е бил първия член? Все едни такива въпроси за предисторията, отговорите на които се надявам да намеря в другите две книги от поредицата. 


„-Ние всички сме сбор от миналото и преживяванията си и реакциите ни са обусловени от тях. Също като в любовните романи. Онова, което героите са преживели преди началото на книгата, в крайна сметка ще определи как реагират на нещата, които се случват в нея.“

Източник. 
„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс представлява една книга, която разказва на читателя си за една любовна история, за един брак, който е пред края на своя злощастен завършек. Това е книга за един мъж, който обича жена си, обича любовта на живота си и е готов да направи всичко, за да я спечели обратно. История за любов, за семейството и за това на какво сме готови, за да върнем любовта.

Благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета това съкровище. 

петък, 20 март 2020 г.

Няколко книжни предложения

Здравейте! Какво правите? Успявате ли да издържите вкъщи? Аз както се чудех с какво да си запълвам деня, защото да имам много за четете, но просто по-едно време не мога да стоя повече на едно място. Вече започна дистанционното обучение и съм затрупана с лекции и всякакви други неща, които трябва да направя за университета. И изведнъж сега когато имам доста за учене изскочи и домакинска работа....
Както знаете, а ако и не знаете, някои издателства и онлайн книжарници, пускат намаление заради ситуацията, в която се намираме. Така можем да подкрепим издателския бранш и да се запасим с книги. Така де с всичко друго хората се презапасяват, особено с тоалетна хартия, защо не и с книги! 

1. „Нощ“ и „Дом“ от К.Кучер, ИК „Хермес“
За сега не съм прочела нито една от двете книги на Камелия. Срам ме е от това, но „Нощ“ си ме чака и много скоро ще я прочета. Както и да е. Преди няколко месеца имах привилегията да се запозная с авторката, при нейното гостуване на Читателския клуб Орбита, при което се обсъждаше първата и книга „Дом“. Камелия е прекрасен човек, изключително добра и позитивна и наистина ми направи много силно впечатление. Това и всичко, което се каза на тази среща за „Дом“ ме накара да искам да прочета книгите и. 
Към „Нощ“  също така има много въздействащ книжен трейлър. 

„Струва ми се, че да простиш на себе си, е най-непосилното изпитание.  Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?“
„Нощ“

2. „Крещящото стълбище", „Шепотът на черепа" от Джонатан Страуд - Издателство Артлайн
Прочетох първите две книги от поредицата „Локуд и Сие“ благодарение на издателството и те ме впечатлиха изключително много. Две интересни, леко стряскащи книги, които ви държат в напрежение и ви полазват тръпки, докато четете за поредния призрак, с който трябва да се справят тримата ни герои. Това са книги за мистерии, за духове и за приключения. Наистина какво повече му трябва на човек. Ревюто на първата книга можете да намерите тук, а на втората тук.

„Смъртта е беглец: дори когато я наблюдаваш внимателно, мигът ти се изплъзва. “
  - „Шепотът на черепа" 

3. „Атлас на щастието“ от Хелън Ръсел - Издателство Ера
Прочетох Атласа преди няколко месеца и силно ме впечатли. Това е нехудожествена книга, в която авторката ни говори за различните страни, за различните култури и тяхната тайна за щастлив живот. Едно изключително издание, много красиво и добре изпипано, което ви препоръчвам. Какво по-хубаво от книга, с която можете да пропътувате света, докато си стоите вкъщи. 

„Друго, което помага на исландците да се нареждат високо в класациите за щастие, е фактът, че са големи читатели…Докато четем, ние изживяваме дейностите, гледките и звуците от историята, което стимулира нервната ни система. Доказано е, че четенето подобрява емпатията и дори нивата на благополучие…“

Естествено в Озон може да намерите много намаления, както обикновено, Хеликон, Booktrading и Orange Center  също имат много интересни предложения! 

Това е от мен за днес! Тези дни очаквайте ревюто на „Тайният мъжки клуб за любовни романи. 
Приятен ден ви пожелавам! И естествено стой те си вкъщи! Аз ще уча и ще чакам Спиди да ми донесе книгите! 

неделя, 15 март 2020 г.

„Шепотът на черепа“ - Джонатан Страуд

След месеци, в които нямат случаи за решаване, "Локуд и Сие" се обзалагат със своите съперници от агенция "Фит" – който загуби, трябва да признае поражението си във вестник "Таймс".
Скоро се появява нов клиент – г-н Сондърс, който иска "Локуд и Сие" да запечатат ковчега на Едмънд Бикърстаф – викториански доктор, за когото се твърди, че е комуникирал с мъртвите.
Всичко върви добре, докато Джордж не се препъва и пада в ковчега.  Това освобождава ужасен фантом, както и мощен Източник, който убива всеки, дръзнал да го погледне. "Локуд и Сие" имат задачата да върнат Източника на всяка цена, преди да започне да всява хаос из Лондон.

„Шепотът на черепа“ втора книга от вълнуващата поредица на Джонатан Страуд, „Локуд и Сие“ разказва за поредния дух, с който трябва да се справят нашите герои, поредната мистерия, която трябва да разрешат, за да спасят както себе си, така и всички останали. В тази книга нашите трима герои трябва да се преборят със стар дух, направил много лоши неща през живота си, трябва да победят не само злото изразяващо се в един призрак, но и своите съперници и да докажат кой е най-добрият.

Какво за бога трябваше да е това! Как може книгата да завърши така, аз да се чудя и гадая сега!!! Да буквално това бе реакцията ми след като затворих книгата. Така ме остави, търсеща отговори. Стискайте ми палци и да не поддам на импулса да прочета началото на третата книга!
В тази книга проследяваме поредното приключението на тримата ни главни герои от „Локуд и Сие“. Докато главната история в книгата си тече, новата мистерия, с която трябва да се справят Локуд, Луси  и Джордж постепенно се разказва и една друга история, историята за миналото на Антъни Локуд и за една тъмна сила, която се спотайва в мрака. Намирисва ми на големи конспирации, с който трябва са справят вече моите любимци. Сигурна съм, че има още много какво да очакваме в следващите книги!


„-Леле колко сте любезни  - прошепна гласът. -  Какво, да не би днес да планирате да ме опечете на сто градуса?
...
- Всъщност градусите бяха сто и петдесет - уточни ведро Джордж.“

С лек неприязън установявам нещо, а именно, че явно нямам нюх за тези неща. Под тези неща имам предвид, че нямах абсолютно никаква представа какво става. Кой, защо прави всичко, нямах никаква идея за заподозрян. Ама абсолютно никаква идея и ми бе истинско удоволствие да проследя всичко. От мистерията свързана с гроба на Едмънд Бикърстаф, през виновниците  за различните опасности, през които трябва да се изправят героите. 
С тъга ще кажа, че и в тази книга не успяваме да опознаем образа на сладура Антъни Локуд. Образа му продължава да бъде обгърнат в мистерия. Обаче продължава да впечатлява с бърза мисъл и съобразителност, готов да влезе в схватка без страх, да защитава своите приятели. С тези си качества той определено ми стана любимец. 
Черепа в буркана трябва ли да го броя като персонаж? Сигурна съм, че и в останалите книги той ще изиграя може би дори още па-важна роля. Той е толкова зъл, но ми е много интересно точно каква е била съдбата му.
Както се разбира от анотацията на книгата, в развитието историята отново се срещаме с антипатичните служители на „Фит“ една от най-големите и уважавани фирми за борба с призраци и изключително дразнещия техен екип, който винаги се вре носа в работите на „Локуд и Сие“. В първата книга те много ме дразнеха, едни наистина антипатични персонажи, но особено в края на тази книга ме спечелиха леко на своя страна
Спойлер! Четете на собствен риск!
Когато Луси и Антъни се приготвяха за бала на Фит и когато той каза, че тя изглежда великолепно започнах да подскачам от щастие. Често само аз ли искам тези двамата да са заедно? Ок, това не е книга посветена на любовна история, ни най-малко, но хей какво лошо има в това. Да в книгата има убийства, духове и мистерии, но винаги има място за любов.
Спойлер 2!
За финала. Какво за бога де крие в онази стая? Честно нищо не разбрах. Имате ли някакви теории?


„Смъртта е беглец: дори когато я наблюдаваш внимателно, мигът ти се изплъзва. “ 
(ъъъ този цитат е много... за ситуацията в която се намираме)

„Шепотът на черепа“ от Джонатан Страуд разказва една история изпълнена с опасности, в която ще намерите много мистерия, малко страхотийки, които само ще ви държат на нокти и ще ви карат да разлиствате страница след страница.Тримата главни герои в тази поредица ще ви впечатляват с лекота и ще ви пристрастят към тази вълнуваща история.  


Благодаря на издателство Артлайн за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревюто на първата книга е тук

П.П. Вече е банално, но няма да се чувствам добре ако и за не го кажа. Стойте си вкъщи и излизайте само ако е наистина наложително. За всеки читател има една болезнена истина а именно, че има толкова много книги, а толкова малко време. Еми в сегашната ситуация, си го има времето за това какво по-хубаво от това да намалим  купчината с непрочетените си книги.

П.П.П Много издателства пускат намаления по повод ситуацията, за това определено можете да се възползвате и да се запасите с книги. 

четвъртък, 12 март 2020 г.

„Митове“ - Стивън Фрай

Страсти, секс, кръв, насилие, кръвосмешения, битки, чудовища, богове и герои…
“Игра на тронове”? Не, просто древногръцките митове, преразказани по неповторим начин от Стивън Фрай. “Митове” пресъздава тези удивителни истории в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост.
Стивън Фрай, блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, е и автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.
Неговата възторжена интерпретация на древногръцката митология демонстрира впечатляваща ерудиция, заразителен хумор, широка култура и неповторим стил.

С „Митове“ от Стивън Фрай ще се потопите в гръцката митология, ще изживеете създаването на света, както и раждането на човечеството. Това е книга, в която е синтезирано богатството на гръцките митове.
Обожавам гръцката митология най-вече благодарение на Рик Риърдън и невероятните му поредици, но дойде един момент, в който се почувствах готова за нещо по сериозно, като творба посветена на старогръцките митове. Това ме доведе до „Митове“ на Стивън Фрай, книга посветена на гръцкия епос, изпълнена с всичко, което прави тази митология толкова запомняща се и предавана от поколение на поколение.
Едно нещо установих докато четях книгата, а именно, че съм позабравила тези митове, някои от детайлите вече съм ги забравила, а имаше и много други, които изобщо не знаех.
Знаете ли какво осъзнавам след всяка една прочетена книга за гръцката митология, а именно разбирам още колко много неща имам да науча. И ще ми повярвате ли ако ви кажа, че и пет пъти да прочета тази книга отново ще се заплета с имената, с това кой на кого е дете, кой с кого е правел знаете какво и така нататък. Всичко е така объркано, така заплетено и сложно. 
Гръцкия епос е вълнуващ и въздействащ, ако сте по-малки то ви препоръчвам поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ една поредица, в която ще намерите всичко необходимо, за да се пристрастите към тази митология, но ако не ви се чете за приключенията на едни полубог, искате нещо по-сериозно, или просто сте надраснали тази възраст (никога човек не е прекалено възрастен за книгите на Рик Риърдън да вметна само) то тогава определено ви препоръчвам „Митове“ на Стивън Фрай.
Удовлетворяващо е когато самота издание на книгата е изпипано. Тази книга започва да впечатлява още с корицата си, семпла, но изпипана до съвършенство, още в началото има няколко карти и родословни дървета, който правят по-лесно въвеждането в този свят, а красивите изображения на няколкото места в книгата е чудесен бонус.
Книгата има няколко очевидни плюса: споменава се България, но в момента не мога да ви кажа точно в какъв контекст, напълно ми изскочи от ума, както и моето съкровище Пърси Джаксън бе споменат. Всяка една книга, в която се споменава нещо за България получава една звезда от мен само заради това. 
Любимата ми част от книгата е когато дойде редът на митовете за хората, за полубоговете, за смъртните забъркали се с боговете и за тези, които са се осмелили да се противопоставят на боговете.
Едно ми липсваше, а именно, че исках повече да се разкаже за полубоговете. Да, да ако се
започне тази теми то няма край, ама хайде де, как може книга за гръцката митология и в нея да не се разкаже за поне едно от приключенията на Херакъл! Наистина това ли липсваше, имах нужда от разказ за приключенията на гръцките герои. 
С други думи „Митове“ е една интересна книга, посветена на гръцкия епос, книга съчетала в себе си една толкова препълнена и богата митология, книга представяща всичко това по един грабващ начин. 


Благодаря на издателство Еднорог за предоставената възможност! 

сряда, 4 март 2020 г.

„Заклинание за светлина“ - В.Е. Шуаб

Магия, предателство, измама, приключение - и пирати. „Заклинание за светлина“ е грандиозният финал на трилогията на В. Е. Шуаб „Цветовете на магията“.
Как се убива бог?
Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно - да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.
Така ли умира един свят?
Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност...


„....страхът пуска корени далеч по-лесно от надеждата.“

„Заклинание за светлина“ от В.Е. Шуаб е последната книга от трилогията „Цветовете на магията“. Тези три книги разказват една спираща дъха история за магия, за приключения, за свободата да правиш това, което искаш. От първата страница на „Четирите цвята на магията“ до последната на „Заклинание за светлина“ В.Е.Шуаб ни държи в плен, защото разказва тази неповторима история с истинско майсторство. 
Буквално поглъщах страница след страница, защото исках още и още от тази история. Книгата започна от там където завърши миналата, т.е. ситуацията е изключително опасна и трудна за героите. След първата страница и вече сърцето ти се присвива от мъка и болка заради героите. За да победят те трябва да жертват много, трябва се борят, за да могат да победят едно зло, което ще съсипе света им.
Много ми хареса, че в тази книга имахме глави освен от гледна точка на моите съкровища Кел и Лайла, но и от много други герои. За пореден път видях ме този свят през очите на Рай, Алукард, но също така и през призмата на краля и кралицата. Именно, защото проследяваме историята от различни гледни точки, толкова много се привързах към героите, толкова много страдах заради тях. 
Финала бе красив, финала бе горчив, финала ме съкруши, защото бе написан с такова майсторство, един силен завършек на тази невероятна поредица. Друго не знам какво да кажа за финала на тази книга и изобщо за цялата поредица, дори все още осмислям какво да бога се случи. 
Идва ми да ревна, защото завърши още една любима поредица. Още една невероятна история изживя своя живот, още едни неповторими персонажи оживяха пред очите ми и преживява какво ли не. Няма как да кажа сбогом на тази поредици, ще кажа просто аноши, до следващия път, защото отново ще я прочета, отново искам да се потопя във вселената създадена от В.Е. Шуаб


"- Белезите не са срамно нещо - каза и Ожка, освен ако не допуснеш да станат...-тя се изправи. - Ако не ги носиш ти, те носят теб."

Буквално през цялото време исках само едно нещо, а именно Кел и Лайла да са заедно, да намерят начин да бъдат заедно в приключенията. Сигурно това се брои за спойлер, но хей това си е истината. От първия момент, когато тези двамата се срещнаха аз исках само едно нещо..., защото тези двата са прекрасни всеки сам за себе си, но заето са неповторими. 
Кел израстна много в тези три книги, порасна, стана по-силен, обаче неговата същност не се промени, още от началото той бе искрено добър, готов да се жертва за брат си, да спасява хората и да се бори срещу злото. Порасна, узря, но неговата красива същност не се промени.
Лайла от друга страна, също порасна, от момиче, което винаги бяга и не се задържа на едно място, за да не се привърже, тя стана човек, който е готов да се бори и жертва за скъпия човек. Тази промяна бе красива и въздействаща. 
Все още не знам какво да кажа Холанд. Не мога да го мразя, не мога да го харесам, толкова ми е жал за него. Краят му.... не мога дори да го коментирам. Да не мога наистина да го харесам, но в крайна сметка той ме спечели, не го харесвам, но го разбирам. В тази книга успахме да разберем за миналото му, видяхме какво е преживял, какво го е превърнал в това, което е и наистина ме спечели, защото колкото и лош да е бил той, много повече болка е преживял той самият и да това не го оправдава, но дава възможността читателя да го види в друга страна. 


„-Любовта и загубата наподобяват кораба и морето. Усилват се взаимно. Колкото повече обичаме, толкова повече имаме за губене. Ала единственият начин да се избегне загубата, е да се избегне любовта. А такъв живот би бил ужасно тъжен!“

„Заклинание за светлина“ от В.Е. Шуаб е трета, последна книга от една вълнуваща поредица, която ни праща на свят на магия, изпитания, борби срещу злото и много опасности. Това е една лебедова песен, защото е сърцераздирателно, че тази поредица свърши. Едно е сигурно след края на тази поредица, а именно, че не искам това да е края. Не може ли още някой друг поне разказ за приключенията на Кел и Лайла, за това какво става в Белия Лондон, за Рай и Емъри. И най-важното за котката на Емъри!!! Толкова ли много искам? 

Ревюто на първата книга тук, а на втората тук

понеделник, 2 март 2020 г.

Равносметка - Tired-A-Thon

Здравейте, първо Честита баба Марта на всички ви, да сте живи, здрави и засмени. Накичихте ли се като коледна елха с мартеници? Аз нося само първия ден всички мартеници и после си оставям една, две, просто не мога с повече. А вие?
Февруари месец изтече като един миг, а се него изтече и маратона Tired-A-Thon. Радвам се, че взех участие в него, въпреки че от една страна той бе много успешен, но от друга не чак толкова. 
През тези 29 дни успях да прочета шест книги, колкото и трябваше според категориите в маратона, но ето къде идва проблема не всички книги бяха тези, които си бях определила в началото.....  Просто в даден момент изскачаха други книги, които искам да прочета, а и когато започна семестъра отново времето ми за четене се намали драстично и не успах да прочета и книгите, които си бях решила. А сега по категории, да ви покажа какво успях да прочета през най-краткия месец в годината. 

1. Прочетете графична новела или комикс. - За тази категория си бях определила Shades of Magic Vol. 1: The Steel Prince, имах много голямо желание да прочета тази история, но трябваше да я прочета на лаптопа и наистина започнах я, но не ми потръгна. „Книгата“, която вместо това прочетох и според мен отново пасва на тази категория е „Битките на жените: 150 години борба за свобода и равенство“. Изданието много ми хареса, бе образователно и интересно, определено препоръчвам.  Във формат на комикс е и за това считам, че тази категория е спазена. 
5/5*

2. Слушайте аудио книга. - За тази категория спазих предварително избраната книга, а
именно „Обяснения в омраза“ -  Ви Кийланд и Пенелъпи Уорд. Това бе първата аудио книга, която слушах на български и си признавам, че ми бе странно. Самата жена, която я четеше ме дразнеше, но когато историята ми увлече спрях да и обръщам внимание.  Книгата ми хареса наистина, но определено нещо ми липсваше в историята. Беше прекалено плоска, а героите не успяха ама никак да ме впечатлят. Да книга е интересна нямах търпение да разбера как ще се развие историята, но не ме спечели.
4/5* 

3. Прочетете книга под 200 страници. - Тук си бях избрала книгата „Магазинчето за шоколад и мечти“ - Мануела Инуса. Това дори бе първата книга, която прочетох през месеца. Много ми хареса, дори повече ми допадна и от първата книга от поредицата „Валъри Лейн“. В тази книга се запознаване от близо с Кийра собственичката на магазина за шоколад, с нейните изпитания и премеждия да открие щастието. В книгата може да откриете много неща, в нея има любовна история, има толкова много прояви на приятелство, но и в тази книга можете да откриете една важна истина, а именно, че трябва да се обичаме такива каквито сме и да намерим човека, които ще ни обича такива, не трябва де са задоволявам с по-малко от това.  
4/5*


4. Прочетете и една дебела книга, която ви е било страх да започнете.  - и тук успях да прочета книгата, която си бях избрала, а именно „Заклинание за светлина“ - В. Е. Шуаб. Това е финала на една любима поредица и ми се къса сърцето, че тя завърши. Книгата бе уникална, изключително интересна и вълнуваща. За пореден път с тази книга осъзнавам колко добра писателка е В.Е. Шуаб и колко много обичам книгите и. След няколко дни очаквайте ревюто на книгата тук.  Да ви кажа ревюто ми се струва една върволица от объркани мисли, но това предизвика тази книга в мен. Тя завзе мислите ми, съкруши сърцето ми. 
5/5*

5. Прочетете и онази книга, която си купихте с желание и така и не докоснахте след това. - Еми
вече тук не прочетох избраната книга. За пореден път не успях да стигна до  „Елайза и нейните чудовища“ - Франческа Запия. Вместо нея прочетох новата, новичка книга на издателство Артлайн, а именно "Крещящото стълбище". Книгата е много интересна, нещо нова за мен, определено не съм от хората, които обичат да четат за духове, но тази книга ме спечели още от първата си страница. Сега една колежка от работата я чете и нямам търпение да я завърши и да говорим за нея. 
Ревюто на книга е тук.
5/5*. 


6. Довършете книгата, която започнахте преди няколко месеца (или дни преди четатона) и все още стои незавършена. (бонус) - Познайте  тази книга не успах да почета.  „Момичето, което четеше в метрото“ - Кристин Флере-Фльори. Да си призная аз и нямах желанието да я прочета, не и в момента. Прочетох малката, но много сладка книжка „100 житейски урока от твоята котка: котешки мъдрости за щастливи хора“. Тази книга е перфектна особено за любителите на котките, но и за всички останали. 
3/5*


Това бе от мен за изминалия месец. Приятен ден ви пожелавам! 

петък, 21 февруари 2020 г.

„Дневникът на един книжар“/ „Изповедите на един книжар“ - Шон Битъл

Шон Битъл е собственик на най-голямата книжарница за книги втора ръка в Шотландия,
наречена просто...“Книжарницата“. Тя поддържа асортимент от над 100 000 екземпляра, разположени из лабиринт от виещи се коридорчета, сгрявани от бумтяща камина, в провинциално градче, което обича литературата и наднича към морето от ръба на грандиозни, мрачни шотландски скали.  Звучи като истински рай за любителите на книги, нали? Е, реалността е малко по-различна...
„Дневникът на един книжар“, вдъхновен от  Джордж Оруел, който също е работил в книжарница, е ироничен и колоритен разказ за  търговията с книги и ежедневната работа с клиенти, едновременно силно вдъхновяващи и жестоко вбесяващи

„Дневникът на един книжар“ ни запознава с Шон Битъл, собственик на книжарница за книги втора ръка в прекрасната Шотландия, с много ирония и чувство за хумор той ни разказва за живота си изпълнен с книги и необикновени хора. С тази първа книга се запознаваме с историята му, хората около него, с проблемите, които съпътстват този бранш, и още много.
Втората книга „Изповедите на едни книжар“ продължа по същия начин, дневник, в който автора ни разказва за ежедневието си.  И двете книги са  много хубави. Освен, че в тях има ама много книги, в тях се и разсъждава за бъдещото на книжарниците, на реалните книжарници, в който хората могат да пипнат и докоснат книгите, а не интернет книжарниците, които завземат пазара.
Авторът, собственикът на книжарницата няма да ви лъжа си е черноглед човек, просто такъв му е характера, в много моменти си проличава колко добър  е, но отношението му към света, клиентите е наистина мрачно, често грубо и цинично. Двата основни врага на Шон са амазон и киндъл и щом прочетете книгите му и ви като мен ще осъзнаете, колко много това вреди особено на малките книжарнички. Не всеки е черноглед като Шон, но с тези две книги определено можете да видите света през неговите очи и да се опитате да се поставите на негово място.
Определено книгата ще се хареса на книжарите, работя като такава над шест месеца и аз самата се припознах в някои моменти. За някои тези две книги ще бъдат прекалено цинични, но едно е сигурно, ако работите като книжар, то и вие като мен ще се припознаете в някои ситуации.
Наистина обичам книгите за книги, обичам да се говори за книги, да се споменават заглавия и автори, за които не съм чувала, да се говори с любов към това изкуство! Определено това е по-различна книга от другите посветени на книги. Едно е сигурно след тези книги определено трябва да прочета нещо на Оруел. И двете книги са вид дневник, в който автора споделя с нас, както моменти от живота му така и всякакви възможни ситуации свързани с продажбата на книги, забавни и тъжни, често комични моменти със странни клиенти.

„С пари не можеш да си купиш щастие. Но можеш да си купиш книги (което на практика е същото)“

В списъка ми с места, които искам да посетя определя е Книжарницата в Уингън, Шотландия, искам да видя това място, да се запозная с хората, които участват в тези две книги, защото всички малко или много обичат книгите, та те си имат собствен панаир на книгите и просто искам да ги видя с очите си. Хората, за които се говори в тези две книги, ситуациите всичко наистина се е случвало (книжарницата има дори профил в instagram, тук, а facebook страницата и е тук), ще ми бъде много странно да ги срещна лично, но и много вълнуващо.
Прочетох Дневникът още през лятото, чете се много бързо, особено с острия хумор на автора.
Не знаех, че ще има и втора книги и като разбрах си знаех че просто няма как да не си я взема. За сведение разбрах, че има втора книга, като когато отидох на работа и я видях на масата с нови книги!

„Избягвайте социалните контакти: винаги носете книга със себе си“

Знаете ли какво си мисля? Не, естествено, че не знаете, нали все пак не четете мисли! Ще бъде много интересно, ако книгата се чете ден за ден. И двете книги започват от 01.01 до 31.12 като за началото на всеки месец има малък размисъл. Та ще бъде интересно всеки ден да се чете за конкретната дата. Как мислите? Просто ако наведнъж започнете да четете тази книги може и да стане леко тежки. Вече сигурно ставам досадна, но и двете книги се конструирани като дневник и просто е физически невъзможно да започнеш книгата и да я завършиш без да спираш. Този и формат не позволява просто.

Ако искате да прочете иронична, на моменти леко критична и забавна творба посветена на тема книги, с реални хора и ситуации то определено трябва да прочетете „Дневникът на един книжар“ и „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл.

вторник, 18 февруари 2020 г.

„Крещящото стълбище“ - Джонатан Страуд

Когато мъртвите се завърнат, за да преследват живите, Локуд и Сие са насреща...
Повече от петдесет години страната е жертва на ужасяваща епидемия от духове. За да се справят с този феномен, се появяват множество паранормални разследващи агенции.
Талантливият млад агент Луси Карлайл пристига в Лондон, надявайки се на бележита кариера. Вместо това обаче се присъединява към най-малката и разнебитена агенция в града, управлявана от харизматичния Антони Локлуд. Когато един от случаите им завършва пагубно, Локуд и Сие имат последен шанс за изкупление. За целта трябва да прекарат една нощ в една от най-обитаваните от духове къщи в Англия и да се опитат да се измъкнат живи.

„Крещящото стълбище“ е едно грабващо начало, чиято идея много ми харесва. Присъствието на духове, борбата с тях не е нечуван мотив до сега, но това е първата подобна книга, която чета и едно мога да кажа изключително добро изпълнение на идеята за борбата с паранормалното. 
Наистина сюжета е много вълнуващ, цялата идея за епидемията от духове, но също така вплетената в това мистерия и загадки, наличието на нещо повече, ме впечатлиха. 
Това е първата книга от Джонатан Страуд, която чета, но едно със сигурност мога да кажа начина му на писане е завладяващ, неусетно ме пренесе от автобуса, където започнах книга, до мрачните улички на Лондон.  С тази книга ще прекарате няколко вълнуващи часа (за предпочитане на дневна светлина, за да не сте като мен и да подскачате на всеки звук).
Само да вметна, че когато прочетох в книгата, че котките реагират на присъствието на призраци, познайте кой чети с котката си гушната до него, аз естествено ( не че ми трябва някакво извинение да придърпам кота до себе си де).
Локуд
Много ми хареса и как се разви самата история, през нито едни момент от книгата не усетих досада или нещо подобно, а с интерес разлиствах всяка следваща страница, искаща да разбера какво още ще преживеят героите. 
Искам да обърна внимание на героите в тази книга. Трима са основните персонажи.

- Луси Карлайл - от нейна гледна точка проследяваме историята, през нейните очи виждаме реалността, в която живеят. Много харесах образа и, тя е силна, може да се справи със всякакви неприятности, но най-вече нейния образ ми хареса с това, че тя се поставя на мястото на хората/духовете. Тя не просто си върши работата, а търси и справедливостта. 
- Антъни Локуд - е шефа, той е собственика на „Локуд и Сие“, той е главния алфа, този, който се грижи за другите, мисли и действа, поема отговорността и защитава своите хора. Ще се изненадате ли ако кажа, че го харесах ужасно много? Относно миналото му обаче съществуват много празнини, има много неща, които останаха в тайна относно историята му и ми е много интересно каква ще бъде тя.
- Джордж е третия човек в този тандем, винаги спорещ с Луси, обзет от предпазливост и искащ 
Луси
още и още информация. И той ми допадна, но определено не толкова много колкото Луси и Локуд.На кратко в тази книга има трима главни персонажа и всеки един от тях ме впечатли, всеки един от тях допълва историята и я прави по-интересна и вълнуваща.
Краят на книгата загатва за още приключения, мистерии и опасности, които предстоят за героите. И аз нямам никакво търпение. Проверих в goodreads и поредицата има цели пет книги, много малко ми трябва и ще прочета поне анотацията на всичките книги.

„Крещящото стълбище“ е първа книга от поредицата „Локуд и Сие“. Това е книга, с която ще изживеете едно приключение. Заедно с героите ще прогонвате духове, ще  разкривате стари убийства и ще се спуснете в приключение, което може да коства живота ви. Какво му трябва повече на човека! 


Благодаря много на издателство Artline за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 7 февруари 2020 г.

Любовните книги!!! Или с коя книга в ръка (и ако искате чаша вино) да се насладите на Свети Валентин, ако вашият принц на бял кон още не се е появил - Част 2

Здравейте, какво правите?
Аз се намирам все още в леглото с лаптопа до мен и се опитвам да свърша нещо полезно докато събера сили да стана от леглото! Обичам да съм продуктивна и ден, в който не свърша неща ми се струва пропилян.
Мина и замина първия месец на новата години, случиха се толкова ужасни и тъжни неща, че не е за вярване. Имаме нужда от промяна, аз лично имам нужда от промяна. Продължавам да се старая да не съм толкова голям консуматор и да купувам само необходимото, да не използвам пластмаса. Има толкова малки начини, с които можем да променим поведението си и трябва да го направим.  Промяната в поведението на един
човек ще донесе нищожен ефект, но е много по-добре от това да не правим нищо. 
Това е много странно начало за днешната публикация. Знам, но имах чувството, че трябва да напиша тези редове. 
Наближава Свети Валентин или ако искате Трифон Зарезан, едно е ясно трябва да се пие хубаво вино и е един прекрасен повод да се насладиш на хубава вечер с любимия човек.
Колкото и по български да се отрича този празник, защото ние си имаме наш или просто да го отричаме, защото наистина ли ни трябва конкретен ден в който да покажем на любимия човек, че го обичаме не трябва ли да го правим всеки ден?
На което и мнението да сте, определено е малко тягостно да си сам на този ден! За това както миналата година ще ви предложа няколко романтични книги, с които да преживее 14 февруари. 
Ако искате да поречете публикацията от миналата година ще я намерите тук. Направо не ме е срам да копирам собствената си публикация от миналата година. Каква липса на оригиналност! 

1. „Любов и други думи“ -   Кристина Лорен - от много време не бях чела нещо от това дуо
(под името Кристина Лорен пишат две приятелки) и определено мога да кажа, че ми липсваше начина им на писане, липсваха ми историите им. Едно нещо със сигурност мога да кажа, тази книга се различаваше от другите им. В двете поредици, които имат на българския пазар и които аз съм чела Красиво и Мило момче( аз така им си викам на тези поредици, първата книга от Красиво е „Красив негодник“, а от другата поредица  „Мило палаво момче“) има изграден модел, имаш представа какво предстои, особено като прочетеш една две книги от поредица. Тази книга бе по различна и много ми хареса. А и корицата е прекрасна! Имаше си своите недостатъци, не толкова заради самата идея, а просто, защото лично на мен ми бе прекалено драматична, но ви я препоръчвам. Книжката е малка и лесно ще се прочете за няколко часа. 
4/5*

2. „Огън на леда“ - Мариана Запата - изключително много ми хареса тази книга. Имам ревю на книгата, което можете да намерите тук. Героите са прекрасни, както и самата историята. Препоръчвам тази книга, защото си заслужава, а и е много красива. Може да се прочете на един дъх, толкова е грабваща и завладяваща. Книгата не е чак толкова малка, но веднага, увлича читателя. Докато и писах ревюто, прочетох наново сигурно половината книга, защото не исках да се разделям с тази история. Наистина си заслужава! 
5/5*

"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

3. „Магазинчето за чай и щастие“ и „Магазинчето за шоколад и мечти“ - Мануела Инус - и двете книжки са ужасно красиви. Те са част от поредицата „Валери Лейн“, която ни разказва във всяка една от книгите, за по една от собственичките на магазини на таза улица. Историята в книгите е сладка, както самите корици. Таман прочетох и втората книга и с ръка на сърцето мога да кажа, че дори тя ми хареса повече и от първата! В книгите се говори за любовта, приятелството и за това да помагаш на ближния си. От поредицата има общо шест книги (май) и много се надявам и останалите да бъдат преведени и издадени. 
4/5* 

„-Не се притеснявай, викай си.
-Да нямаш неприятности със съседите си.
-О няма. Мистър и мисис Ръдърфорд свалят слуховите си апаратчета още след вечеря.
Бари се засмя.
- И двамата ли! Но тогава не могат да разговарят помежду си.
- Според мен това е смисълът на цялата мероприятие.“

4. „Завинаги мое момиче“ - Хайди Маклоклин - едно мога да кажа за тази книга, тя е невероятна, изключително красива и завладяваща история. Ревюто на книга е тук.  Дори си мисля аз самата отново да си я прочета съвсем скоро. В момента като мисля точно какво да ви напиша за нея, ми се връщат спомените за това колко очарована бях от нея, колко красиво и така въздействащо е разказана историята, чак дори ми се къса сърцето. Наистина ви съветвам да прочетете книгата напълно си заслужава, но не гледайте филма, той ама изобщо не е кой знае какво. Аз дори не успях да го догледам, по едно време просто се ядосах и го оставих.
5/5*

5. „Сърца за разбиване“  - Али Новак - прочетох тази книга преди няколко години, но още помня колко сладка бе тя. Ревюто и ще го намерите  тук. От преди 4 години е!!! Няма да бъде зле отново да си я прочета, позабравила съм точно какво ставаше в нея, но помня колко удовлетворена се чувствах след нея.
5/5*
П.П Страх ме е да си прочета ревюто и, толкова старо е, сигурно ще ми идва да потъна в земята от срам. Ем обичам да се смея на това какво съм писала преди, ем нямам никакво желание да си чета старите публикации.

„Светът се движи бързо, всичко около нас се променя всеки ден. Фотографията е дар, чрез който можем да задържим момента завинаги.“

Бонус: 6. „Бъди с мен“  - Джей Лин - миналата година ви препоръчах „Ще те чакам“ за това
сега е редно да ви препоръчам „Бъди с мен“. За радост нея все още се намира из книжарниците, най-вече из интернет книжарниците, но все пак я има. Джейн Лин пиша наистина много красиво и е тъжно, че има само тези две книги на нашия книжен пазар.

И така това беше от мен! Весело прекарване на 14 февруари, без значение кой от двата празника ще празнувате, или ще си останете вкъщи с голяма чаша вино в ръка и ще прочетете някоя книга! Важното е да си прекарате една хубава вечер! 

понеделник, 3 февруари 2020 г.

„Студен слънчев ден “ - Сара Байрен

Холанд Делвис иска да бъде известна с това, че е талантлив хокеен играч, а не с факта, че е
момиче, играещо хокей. Но когато нейният училищен отбор е избран да бъде представен по телевизията като част от ежегодния „Хокейфест“, именно статусът ѝ на единственото момиче в момчешки отбор я превръща във водещата новина.
Не всички са въодушевени от новата слава на Холанд, но има едно момче, което я подкрепя с всички сили, въпреки че това е последният човек, от когото тя го очаква (и определено последното момче, по което би следвало да си пада) – Уес, капитанът на нейния отбор.
Това, което Холанд определено не очаква, е да открие, че харесва наперения капитан, а тя си има правило: не излиза с момчета от отбора. Хокеят, музиката и мечтата да стане журналистка са всичко, което е искала досега, но понякога сърцето има други планове...

„Студен слънчев ден “ от Сара Байрен е една прекрасна и лека история, която може смекчи товара от дългия ден. Това е книга, която да започнеш, когато си емоционално и психически изцеден и искаш просто да се насладиш на една забавна, вълнуваща история, която ще те разсее от всичко, което ти тежи.
В сесия съм (бях), ходя на робата, нямам никакво време. За това не обичам да чета по време на изпитите, просто  знам, че ако започна да чета някоя книга няма да мога да я оставя. Така и така мотивацията ми за учене е много малка, та ако имам започната книга, просто знам, че няма да уча. С тази книга стана именно това, започнах я след дълъг ден изпълнен само с учене и ок вечерта всичко бе точно, казах си да си почина малко, айде да прочета нещо, но сутринта първата ми работа бе да я довърша книгата. Не можех да правя нищо друго. Трябваше да я прочета. Трябваше да знам как ще завърши историята на Холанд и Уес. Историята не е нещо неочаквано, но как може да ми омръзнат такива книги! В „Студен слънчев ден“ проследяваме живота на Холанд, нейната страст към хокея, всичките усилия, които полага, за да бъде най-добрата, неприязъма и към капитана на отбора и Уес и естествено развитието на техните отношения. Понякога намираш нужният ти човек именно в лицето на този, в който най-малко си очаквал.
Сигурна съм че съм го казвала, но наистина обичам книги, в които се говори за отдадеността към спорта, за хъса да си най-добрият. В такива истории има една специфична красота, която всеки път ме омайва. Именно изпълнена с хъз и борбеност е  Холанд, тя се бори за своето място, бори се, за да не могат хората да кажа, че не достойна и в това има нещо красиво. От тази гледна точна книгата ми напомня на друга книга на издателство Ибис „Огън не леда“ също прекрасна книга, която ако не сте чели определено ви съветвам да го направите. Ревюто и можете да намерите тук.
Много ми хареса книгата, ако до сега не сте разбрали, както историята е лека и приятна така и също така засяга и някоя и друга по сериозна тема като за мястото на жените в спорта.  Холанд освен, че се бори да е най-добрата в хокея, който си е доста мъжки спорт (не че някога съм гледала хокей), но също така тя играе в мъжкия отбор. Което я кара да полага още повече усиля, за да не могат да кажа хората, че мястото и не там. Харесах Холанд, тя се бори за мястото си, обичам музиката и в крайна сметка намира начин да бъде неповторим играч на хокей, но и да следва копнежите на сърцето си.
Обаче наистина много повече ми хареса Уес, толкова бе сладък с опитите си да се сближи с Холанд, с това как я е харесвал, когато тя изпитваше само неприязъм към него. Как той продължаваше да е до нея, да показва, че наистина я харесва, да я подкрепя и помага. Как да не харесаш такава душичка.
Героите са сладки, това е няма как по друг начин да ги опиша.

„Студен слънчев ден “ от  Сара Байрен е книга, която да бъде наградата на читателя след дълъг и изморителен ден. Това е една история, която разсмива, която изтласква мислите ни надалеч и ни оставя просто да се наслаждаваме на историята, да се наслаждаваме на героите. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!