Търсене в този блог

понеделник, 10 юни 2019 г.

"Може би някой ден" - Колийн Хувър

Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…


"Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш." 

"Може би някой ден" е чудовище, съкруши ме на милиони парчета. Тази книга е болезнена, защото е красива, защото разказва за неведомите пътища на съдбата, за любовта и за невъзможността да избираме кого да обичаме. И тя е красива именно, защото разказва една въздействаща история.
Има си причина К.Хувър да е любима авторка на толкова хора, има си причина книгите и да са любими на толкова хора. Тя знае как да си играе със сърцето на читателя, знае как да открие оная струна в нас, която ни разтапя. Разтапя ни, защото показва същността на живота. Той не е справедлив, не решаваме кого да обичаме, нито можем да котролираме чувствата си, те контролират нас.
Още на 245 страница ми се късаше сърцето и ми се искаше всичко да е различно, още тогава проклинах авторката, заради несправедливостта в историята. 
Обичам мъжете в книгите на Хувър. Характерно е точно за нейните герои да изразяват чувствата си в дълги писма, изразяват всичко, което чувстват към любимата си, всяка капка любов, всяка болка и всяко съмнение, а това обогатява историята по чудесен начин. 


"Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

В главния герой Ридж има много сладки неща, като това, че първото нещо, което вижда в Сидни, не е нещо физическо, като че е красива, а страстта и към музиката, как реагира тя на неговите песни, как си съчинява текст към тях. Ридж ме спечели, загуби и пак и то не веднъж. !!!!(Естествено знаех, че двамата ще се влюбят, но момента, в който Ридж я "чу" да пее, още тогава той вече беше загазил. Постъпката на Ридж да изгони Сидни бе правилна, но и жестока и ми се късаше сърцето, пък и се държеше като кретен и то голям. )!!!


"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

Сидни ми хареса, харесами, че искаше да се въстанави от всичката болка, искаше да се съвземе и чак тогава да започне отначало. Харесах честността и, как искаше да бъде добър човек, въпреки че сърцето и я теглеше към нещо нередно. 
Маги, едно от другите главно действаши лица, е добра и силна, заслуша щастие и ми харесва избора и да живее истински, да не живее посредствен живот. Мисля, че тя постъпи по възможно най-правилния начин в невъможната ситуация. 


"Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се." 

Другият мъжки персонажа Уорън ем ми е симпатичен, ем ми идваше да го ударя, но не мисля, че това ще ми свърши работа. Той е съвестен приятел държи на Ридж и Маги и ги защитавам, но се държеше гадно със Сидни, за нещо, което тя не може да контролира. 
Песните в книгата ми харесаха ужасно много, така добре пасват на чувствата на героите, на ситуацията, в която се намират, слушах всяка една песен когато и дойдеше реда в книга и продължавах да я слушам докато не се появеше следващата. Дори сега докато пиша това ревю, песните си вървят, защото как да напиша това ревю, ако тези красиви песни не звучат?  Тук ще споделя само любимата ми песен. Има си причина тази песен да ми е любима, точно тя описва всичките чувства на Сидни и Ридж, тя описва болката, безсилието, плахата и може би напразна надежда. 


"Може би някой ден"

Гледам те, мечтая отдалече, 
но да приближа желая вече, 
колко много искам да си с мен.

За теб отивам и на края света,
а нямам право на това,
но въпреки това жадувам теб.

Ако не бъда твой сега,
ще чакам без тъга 
до дена,
в който дойдеш при мен,
може би някой ден,
може би някой ден.

Преструвам се, че нищо не изпитвам,
да те избягвам всякак се опитвам,
но май е късно да отричам.

Леглото ми на теб ухае, 
за теб сърцето ми мечтае,
но думите аз не изричам.

Нередно е, а правилно звучи,
отблъскваш ме и ме прегръщаш ти
с недоизречени слова.

Страхувам са, че ще се нараним,
чертаеш граници, но ги рушим,
за нея тлея, а за теб горя. 

Докато отбелязвах, че съм прочела книгата, видях, че тя има продължение и просто нямам търпение да го прочета, надявам се да излязат и на български пазар. Не искам да казвам довиждане на историята, на героите. Книгата си заслужава 5/5 звезди, както всяко друго книга от авторката и тази разказва една история, която оживя пред очите ми. 


"Може би някой ден" от Колийн Хувър е поредната красива нейна книга, която ме впечатли, разчуства и накара да плача. Това е книга, която не можех да оставя, просто трябваше да прочета и чак тогава да се опитам да заспя, иначе щях да се въртя в леглото, трябваше да знам как всичко ще завърши, трябваше да успокоя сърцето и душата си. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Други ревюта на книгата на К.Хувър:
"Най-доброто в теб", "Без Мерит", "Жестока любов" 

понеделник, 3 юни 2019 г.

Нова работа!

Здравейте, драги!
Знам, че напоследък не съм особено активна и под напоследък имам предвид последните няколко месеца и много съжалявам за това. Обаче! Сесията ми свърши успешно, положих много усилия и съм доволно от успеха си - да се похваля имам само шестици. 
Първата ми година като студентка свърши, изживях много нови преживяваня, намерих нови приятели, чувството е приятно, но и леко носталгично, всичко е ново и вълнуващо, но ми липса стария клас, липсват ми приятелите, разделени от различните градове.  Лятото е тук, семестъра ми свърши, третият ми семестър започва чак края на септември и сега ми предстои едно надявам се прекрасно лято, изпълнено с много книги, ревюта и незабравими преживяваня. 
Скоро ще направя два месеца от както започвах да работя в книжарница Хермес в град Варна.
Това не ми е първата работа и мога лесно да направя една важна равносметка, когато работиш работа, която харесваш, когато правиш нещо, което обичаш ти отиваш с желание на работа, а когато работата ти не е кой знае колко интересна и приятна за теб, желанието ти да отидеш е кръгла няла. 
Не мога да опиша колко е приятно да работя нещо така свързано с книги, все още ми е трудно да свикна с всичко ново. Има много тънкости, но чувството да говориш за една книга и в крайна сметка клиента да си я купи е просто прекрасно. 
За всеки един любител на книгите работата в книжарница е мечта и наистина е прекрасно, но и трудно, защото колкото и добре да си запознат с книгите, с всички издателства, с новите и престоящите книги, винаги ще има някоя за която не си чувал и трябва да се ровичкаш в интернет за да видиш коя за бога е тази книга.  
Вече свикнах, но в началото малко трудно намирах търсената книга, толкова много книги, че просто не можеш да намериш търсената, дори и вече като знам кое къде седи, пак ако търся някоя книга и стигна до мястото където знам, че е, тя ми изчезва от поглед. 
Имали някой във Варна? Ако иска да си поговорим за книги, издателства, автори може да ме посети в книжарница Хремес, която се намира до общината.
Ще се възползвам от свободното си време и ще чета, най-после не ми се налага да уча и ще мога да чета заради самото удоволствие, а не заради да запомня нещо. 
Приятен ден, милички!

петък, 31 май 2019 г.

"Riverdale: Предишният ден" - Микол Остоу

Създадена на основата на суперуспешния сериал „Ривърдейл“, тази предистория разкрива
какъв е бил животът на членовете на бандата, преди да се запознаем с тях в първи сезон.
Защо има трудности в отношенията на Каната и Арчи? Как ли е изглеждал животът на Вероника в Ню Йорк? И колко дълго всъщност Бети е била влюбена в Арчи?
Любимите ти герои разказват историята по своя начин.

"Riverdale: Предишният ден" от Микол Остоу е една предистория на любим сериал на толкова много хора. Това е книга, която ни разказва за живота на любимите ни герои преди събитията на четвърти юли. Перфектно допълнение за всеки любител на сериала. 
Фенове ли сте на сериала "Ривърдейл"? Аз определено Да, сериала е много интересен, с огромна мистерия, прекрасен сюжет, много изненади и шокиращи моменти. Ако не сте го гледали, то определено трябва да му хвърлите един поглед, ще останете очаровани. Сериалът има един специфичен чар, който пленява сърцето на зрителя, невероятния актьорски състав пресъздава по неповторим начин историята. 
И ако и вие сте като мен и искате още и още от този сериал, то няма да съгрешите ако прочетете тази книга.
Няколко факти за книгата:
- това не е официална предистория към сериала, авторката не е свързана със сериала. Но все пак е интересно за всеки любител на тази история да прочете един вариант на живота на любимите ни герои.
-не приемайте написаното в книгата за самата истина, това е просто представата на авторката.
Щом прочетох книгата много ми се догледа сериала и не сгреших като го започнах отново, първо си припомних много неща и второ осъзнах колко добре авторката се е справила с написването на историята. Дори знаете ли какво можете първо да прочетете книгата и после да се пробвате със сериала. Ще се потопите  в живота на персонажите преди да се обърка - или по-точно преди напълно да се обърне с главата надолу. 
А вие как си представях те живота на Бети, Джъгхед, Арчи и Вероника? Аз не бях се замислела особено. 
Обожавам всеки един от героите ( в сериала) като се почне от Бети, пре моят единствен и неповторим Джъгхед (А не Каната!!!!) и се стигне до Шерил.
Но в книгата само и единствено моят Джъгхед си беше тип топ.
В Бети ми липсваше  типичния плам, оная Бети Купър, която виждаме още от началото на сериала, с вечната си опашка и скрита сила.
Арчи не ми хареса като приятел иначе си съвпадат нещата с книгата и началото на сериала, но по принцип той не ми е и любимия герой в сериала и в книгата не успя да ме спечели.
Вероника беше истинска к*ка. Дразнеща, обсебена от себе си, с чувство, че светът се върти около нея, но това си е съвсем нормално в началото на сериала виждаме опитите и да се промени, след всичко лошо тя си поставя за цел да стане по-добра версия на себе си. 
Тази книга е за феновете на сериала, които искат да се докосната поне още за малко до този свят, особено чакайки четвърти сезон!


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

петък, 3 май 2019 г.

"Двама могат да пазят тайна" - Карън Макменъс

Елъри поназнайва нещичко за тайните. Нейната майка притежава доста, а баба й – също. И колкото по-дълго стои в Еко Ридж, толкова по-ясно й става, че всеки крие по нещо. Работата е, че тайните са опасни – а повечето хора не са добри в опазването им. Ето защо в Еко Ридж най-сигурно е да ПАЗИШ ТАЙНИТЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ.



"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс е втората книга от авторката, която чета и определено мога да кажа, че и тази като първата ми хареса много, хареса ми историята, как бе измислена мистерията, харесаха ви героите, заплетени в тайни. 

Винаги съм харесвала криминалните сериали, та аз сигурно съм гледала пет пъти Касъл, но до сега не съм обръщала особено внимание на такива книги. Ако не се бъркам "Един от нас лъже" от същата авторка е първата такава книга, която съм прочела.  Определо мога да кажа, че "Двама могат да пазят тайна" ми хареса много повече. Загадката, ме впечатли и оплете, и аз като главната героиня Елъри се лутах из тайните и лъжите на другите герои.  Опитах се да разгадая какво крият героите, какви тайни се спотайват из това малко градче и най-важното мъчех се да разбера кой е убиецът и защо го прави, но уви не успях. Яно не съм Агата Кристи, та аз дори не успях да си създам собствена версия за това кой е лошия.... Явно трябва да чета повече криминални романи.
Края ме изненада, изненадах се кой е лошия. Някой позна ли? Ако да кажете ми кое го е издало? 
Сюжета се върти  около едно малко градче, за двамата нови жители в него - близнаците Елъри и Езра и трагедията, в която са заплетени хората от този град. Защо винаги в малки американски градчета се случват такива неща? Имам чувството, че при нас няма как да стане нещо подобно, най-малкото няма как няколко младежи да си пъхат носовете из разследване на полицията. 
Но винаги в американските книги и сериали точно група от няколко тинейджъри е в епицентъра на събитията, те не могат да се задоволят да си седят на четири буквията, а ровят и търсят истината. Не че това го намирам за лошо, именно от една такава ситуация излиза хубава книга като тази, но просто съм забелязала това. 
Хареса ми, че отново действието бе от повече от една гледна точка, а именно от двамата главни герои Елъри и Малкълм, така проследихме действието от гледната точка на новото момиче и на момчето, което е излорирано заради нещо, което е станало докато той самият е бил малко момче. 
Книгата определено носи тъга заради загубите и трагедии, които са сполетели героите, заради чудовището, което носи смърт. Тъжно е, когато заради един лош човек, толкова животи са погубени, толкова млади хора, можещи да променят света, не са могли дори да пораснат наистина. Герите се лутат из трагедиите тайните и мистерията в това малко градче, търсейки мястото си в него и търсейки виновника за всичката тази болка. Главната четворка в книгата се състои от Езра, Елъри, Малкълм и Мая. 


"Когато дойдеш на света с друг човек, той е толкова част от теб, колкото и биенето на сърцето ти." 

Елъри близначката обсебена от убийства, попаднала самата тя в кримка. Факта, че постоянно чете за мистерии, за убийства я е направило изключително недоверчива, караща да не вярвам лесно на хората, съмняваща се и там където няма за какво. Тя си научи урока, че не всеки понякога държаш се странно е лошият, а точно обратно обикновено истинското зло, се спотайва, излиза на дневна светлина и изглежда напълно обикновен. Харесах я, хареса ми именно това в нея, че подлога всекиго на подозрения, а ни виждам просто хубавото момче и веднага не озова  в прегръдките му, вярвайки му на 100%. 
Езра братя на Елъри за него не можах да си изградя кой знае какво мнение, добричък готов да защити сестра си, общителен носещ лъч светлина. Малко или много една противоположност на Елъри, но нали за това са близнаците да се допълват един друг. 
Малкълм главният мъжки персонаж в книгата, малко или много аутсайдера изолиран от хората, заради това което се е случило преди години с брат му, носещ на плещите си погледите на всички, него си го харесах много, той още от началата за мен си беше невинен, дори не допусках, че той може да е лошия. Осъзнавах, че авторката нарочно може да разказва историята така, че да не можем да се съмняваме в него, но аз не можах да се накарам да го подозирам. 
Мая - най-добрата приятелка на Малкълм, тя беше просто фон, малко грубо но не ми направи впечатление, не участва кой знае колко в действието. 
И да каже нещо по така..... Корицата е много красива, определено ще стои супер до първата книга. 


"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс е втората книга излязла на българския пазар от авторката и е способна да грабне читателя, да го отведе в малко градче, изпълнено с тайни и загуби, книга, която ще ви предостави мистерия (е не в размерите на някоя книга на А.Кристи де), ще ви накара да си размърдате мозъчните клетки и заедно с героите да разрешите случая, или да се провалите и самите вие да се оплетете в тайните. 

Благодаря на издателство Екмонт за предоставената възможност.

Спойлер!!!!
П.П. Едно от моите предложения бе: Брук е спала с мъртвият си учител, но уви не се указах права, но все пак е имала връзка с по-възрастен мъж. Не съм била чак толкова далече от истината, само обърках точно с кой. 

вторник, 16 април 2019 г.

"Уравнението на любовта" - Хелън Хоан

Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите – работа, която ѝ носи повече пари, отколкото може да похарчи. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията ѝ в общуването с хората.
Нейното заключение е, че се нуждае от много практика... с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да ѝ помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък.
Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, a чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е... любовта.


"- Когато обичаш някого, Майкъл, ти се бориш за него по всеки възможен начин."

"Уравнението на любовта" от Хелън Хоан е една супер сладка, свежа, лека и приятна книга, която ни разказва една история за момиче и момче, за любовта, за живота, за причините, които биха накарали едно момиче да потърси помощ от придружител, и какво заставя един мъж да изкарва прехраната си по този начин.
Книгата определено е подходяща за доста широк кръг от хора, на мен ми хареса ужасно много, а майка ми я прочете за няма и един ден. Въпреки че нейната реакция бе от роба: Много ми хареса, но имаше много с*.
Гледа ли ли сте филма "Хубава жена". Аз не, но естествено знам за какво се разказва. В края на тази книга авторката казва, че се е вдъхновила именно от този филм. Само, че тук ролите са разменени. Имаме богато момиче, с леки проблеми с общуването, но полагаща усилия в тази посока, обсебена от работата си, и красавец (ама естествено), работещ временно като придружител, имащ своите доблестни причини за това. 
С това обяснение съм почти сигурна че, не сте се впечатлили особено. Или пък не, не знам. Но книгата си заслужава определено, леко и увлекателно е написана и не осъзнаваш кога си минали половината, кога сте я прочели цялата. А аз лично след като я прочетох ми идваше да я започна наново. Много ми хареса, че се говори за аутизъма и за подобните разтройсват. Това не трябва да бъде тема тъбу. Хареса ми, че авторката обърна внимание на това, как представи главната героиня. Тя за мен вместо странна, бе сладка и интересна. Важно е да се обръща внимание на такива неща, важно е да се обсъждат тази теми, да се пишат такива книга. 


"-Погледни го откъм хубавата страна! Ако едно момиче срещне майка ти и не избяга, ще знаеш, че си попаднал на избраната.
Куан тръгна след него и каза:
- Не, тогава ще имам две ужасяващи жени в живота си вместо една."


Главнияг герой Майкъл е едно истински съкровище, отдаден на семейството си, правещ всичко възможно за тях, но имам тъмна и срамно тайна. Хареса ми, че можах да последя и неговите чувствам, да видя как сърцето му се отворя за невинна и затворена Стела. Харесах го, защото е посветен на семейството си, готов е да се жертва за тях, да прави често неща, които изобщо не са му приятни, но да продължава да ги прави, заради любовта, която изпитва към семейството си. 
Едно от нещата, които не ми хареса е, че Стела не каза на Майкъл цялата истина за себе си. Не трябва хората да ги е срам от нещо подобно, а да се приемат такива каквито са, специални. Не трябва да се срамуваш заради това, че си различен, а точно обратното да се гордееш, че се различаваш от множеството, което е на мнение, че трябва си като тях. 
Обичам когато авторите обръщат внимание на такива неща като формите на аутизъм или не толкова познатите заболяван (като в "На пет стъпки от теб") така освен, че читателя чета една красива история, но и се запознава с различните състояния, разбира с какво се борят толкова много хора по света.
Искам ми се да направят филм  по книгата и не ми излизайте с довода, че нали вече го има филма "Хубава жена" От книгата би излязал един наистина интересен и супер сладък филм. 


"Уравнението на любовна" от Хелън Хоян си заслужава, защото разказва една история за любовта, за съдбата, за това да се приемаме такива каквито сме и да сте оставим любовта да ни направи по-добри версии на самите себе си, закото това си е задачата на любовта, да ни прави по-добри. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

събота, 23 март 2019 г.

"Завинаги мое момиче" - Хайди Маклоклин

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в
колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

"Завинаги мое момиче" е книга, която ни говори за първата, всепоглъщащата любов, за мечтите, за избора да последваш мечтата си и заради това да жертващ сърцето си. Това е красива книга с красива любовна история. Книга, заслужаваща си времето, която просто трябва да прочетете.
Първото нещо, от което се впечатлих е невероятната корица, тя е толкова свежа и сладка. Истинска красота. Перфектно ще стои до другите книги. Завладяващата книга върви ръка за ръка с красива корица, лек и увличащ начин на писане и прекрасни герои.
Книгата доста ме чака докато намеря време за нея и съжалявам за това, напоследък ежедневието ми е доста напрегната и с радост щях да се насладя на това съкровище още по-рано, но какво да се направи, всяка зло за добро. Важното е, че прочетох това малко съкровище. 
Очаквах книгата да е тъжна, но все пак още от първите ли страници трябваше да ме разчуства? Как да не ми хареса книга, която още от началото ме грабна, накараме да забравя всичките си задачи за деня?
Започнах това малко съкровище и го завърших за броени часове. Това е книга, която започващ и не я оставяш докато не я прочетеш до края и. Чакам няколко свободни часа и веднага ще си пусна филма по книгата. Нямам търпение да видя как са представили историята. Много се надявам филма да е добър!!! А сега тук съм написала впечатленията ми от филма, четете на своя отговорност. 
(Пуснах си филма и само за пет минути видях супер много разлики. Няма да ви разказвам сюжета и точно какво е объркано, но наистина съм разочарована. Имам чувството, че сцинаристите изобщо не са чели книгата. Самият филм е хубав и красив наистина, но не е като книгата! И съм бясна заради това)
Харесах книгата, защото тя ни разказва една красива любовна история с лек привкус на тъга. Защото тя засяга теми като:
- Всеки се е задушавал от живота си понякога нали? Задушаваме се от очертаните планове до края на живота ни или се задушаваме от провала на мечтите си. Понякога просто трябва да преследваме мечтата си, колкото и невъзможна да ни се струва, но заради тази мечта трябва ли да се отказваме от всичко скъпо и любимо на сърцето ни? Трябва ли да си тръгнем и да обърнем гръб на всичко? 
- Първата любов, всепоглъщащата, предизвикваща силни чувства, караща  ни да летим в небесата. Тя или продължава за цял живот или умира в огромен пожар, но винаги няколко въглена продължават да тлеят, любов, която не спира да тлее и само една среща е необходима да я запали наново.
Ще говоря само за двамата главни героите:
Звездата Лиъм, разбил сърцето на любовта на живота си, разбил и собственото си сърце и поел по една неутъпкана пътека. Хареса ми, че книгата бе и от негова и от гледната точка на Джоузи. Можах да разбера какво преживява, какво изпитва след срещата му с първата любов, как преживява смъртта на най-добрият си приятел. Всичко това се струпва на главия герои. Мисля го за адски тъп, че е зарязал Джоузи и бях на мнението, че няма да успее да ме спечели. Обаче "нежното" ми женско сърце успя да му прости и той ме спечели, именно заради болката, която изпитва и заради опита му да оправи нещата. А сега се сетих за малко отклонение, което можете да прочетете след края на ревюто.  
Джоузи главната героиня, преживяла много, харесах образа и. Въпреки че, на моменти ме дразнеше хем веднъж е на едно мнение, хем друг път на друго, но все пак мъчейки се да се поставя на нейно място все пак мисля, че в нейната ситуация наистина е трудно да разбереш какво изпитваш . 

"Завинаги мое момиче" е завладяваща любовна история, която ме плени, накараме да не я оставям до края и. Определено препоръчвам на всички да я прочетат, ако искате една красива любовна история за втория шанс, за първата любов и мечтите. Няма ви отнеме много време, но всяка отделена минута за нея ще е прекрасна. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

П.П. Да ви кажа тази книга грабва дори само със заглавието си.

Като написах нежно женско сърце се сетих за книгата "Толкова близо до хоризонта" дадох я на половината ми приятелка да я прочетат и всяка една от тях изпита  същата ужасяваща болка и съчувствие към героите, да не забравяме и гнева. Та ние сме си седнали на едно кафе с приятелите ни и обсъждаме книгата и като им казах ме за какво става на дума в нея и те нашите: Е ко толкова, Дани е трябвало да набие баща си и толкова. Пълна липса на съобразителност и поставя на мястото на чужд човек. Но какво трябва да очаквам от момчета, които са гледали ужасяващи неща в групата Шкембе чорба. Не знам дали съм ви го казвала и извинете за голямото отклонение.  

понеделник, 18 март 2019 г.

"Кой е излишен?" - Ник Стоун

КОРТНИ КУПЪР – КУП
Зарязан. Отново. По принцип не бих имал нищо чак толкова против, но точно в този момент Най-добрата ми приятелка и единствен извор на утеха, Джупитър Санчес, ме игнорира заради някакво си момиче.
РЕЙ ЕВЕЛИН ЧИН
Мислех, че като новодошла ще бъда „излишна“, но Джупитър и Кортни ме накараха да се почувствам сякаш съм на точното място. Също така усещам, че искам да го целуна. Нея също. Което прави нещата много... много сложни.
ДЖУПИТЪР ЧАРИТИ-САНЧЕС
Единственото по-лошо от това да изгубиш момичето, което обичаш, заради момче, е да го изгубиш заради твоето момче. Което означава да изгубиш и него също. Трябва да направя нещо по въпроса...

"Кой е излишен?" от Ник Стоун е една как да кажа тинейджърска книга, в която се говори за собствената самоопределеност, за любовта и приятелството. Книга, която хваща читателя с лекия начин на разказване и с приятните герои. В нея ще намерите силно приятелство, любов, лека завист на моменти и трудности в определеното на това какъв си, и какво изпитваш.
Чувствате ли се неудобно от това, че харесвате собственият си пол, и не изпитвате нищо към срещуположния? Или не можете да решите? То тази книга може да ви помогне. Героите са изправени пред трудната ситуация да решат, да разберат кои са и да се справят с чувствата си. Защото ако цял живот си мислил едно нещо за себе си, определял си се като еди какъв си и изведнъж това се промени? Какво значи това за теб? Нима до сега си лъгал околните? Нима до сега си живял един лъжлив живот? И какво значат новите ти чувстват? Дали това ще промени абсолютно всичко?
Книгата говори именно за такива неща. Първоначално имаме двама най-добрите приятели, Куп и Джупитер, изключително близки, споделящи всичко един с друг, само не и най-голямата тайна. И естествено тази идилия малко или много се разрушава когато новото момиче Рей пристига в града и става част от тяхната компания. Това трябва да ви покаже каква тинейджърска драма става на въпрос в тази книга.
Това се брои за спойлер за това може да не го четете:
Но често как по точно само приятели, дори най-добри приятели ще се гушкат така и ще спят заедно. Какво учудващо има, че Куп постоянно го зарязват (дето той самия си го проси). Извинявай ама ако приятеля ми спи в едно легло с най-добрата си приятелка, дори тя да харесва момичета, изобщо няма да съм ок.
Край на отклонението.
Хареса  ми, че историята бе разказана от различни гледни точки. Самата книга бе разделена на три части, като всяка част се разказва от името на един от тримата главни гери.  Тако читателя може да проследи мислите и чувствата им. Само едно не ми допадна и то е не е кой знае какво просто, например в първата част бе от гледна точка на Куп, но ми се искаше и после като се случиха супер много други неща, да проследя мислите и чувствата му. Супер е да има различни гледни точки, но да не е разделено точно така на части, а да има някаква последователност, тази глава от гледна точка на един кой си, другата от друг герой и така. Например исках да знам как Куп мисловно е приел предложениято на Джуп за рождения му ден, това определено щеше да бъде интересно.
Май трябва да поговоря за героите.
Куп - той беше миличък, безнадеждно влюбен и измъчващ се от това.
Рей - ама изобщо никак не харесах Рей. Не можах да я разбера, не можах да почувствам близост с нея, беше ми просто прекалено слаба, ревла, много глупава.
Джупитър - точно пред Джуп бе основната дилема да реши коя ен и какво изпитва. Да се престраши да говори и да покаже какво изпитва. Нея хем я харесвам, хем нещо не ми допадна в характера и. 

"Кой е излишен?" от Ник Стоу е една интересна тинейджърска книга говореща ни за самоопределеността, за приятелите и любовта. Лека и приятна книга, която наистина ми хареса, но предполагам щеше да ми повлия повече преди години.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 2 март 2019 г.

"Без Мерит" - Колийн Хувър

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.
И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...


"-Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава, е прошка."

"Без Мерит" е най-новата книга на К. Хувър излязла на нашия книжен пазар, със своята супер сладка корицата и прекрасен сюжет ме завладя, тя е перфектно четиво, което или веднага да прочетете или поне да добавите в километричния ви списък за четене. Още една книга на К.Хувър, която заслужава внимание, книга говореща за хората, за тайните и любовта. Какво му трябва повече на човека?

"Може би там се коренят много семейни проблеми. Не става дума за самите проблеми, които ни измъчват толкова дълго. А за това, че никой няма смелостта да направи първата стъпка и да заговори за тях."

Имам чувството, че това не беше точно книга характерна за К.Хувър. Акцента не беше точно върху любовната история или върху някаква голяма трагедия сполетяла главните герои, а върху семейството и тайните, който измъчват главната героиня и разяждат това семейство отвътре. И това много ми хареса, смяната на акцента бе приятна променя, това, че проблемите на едно "обикновено" семейство бяха на фокус, едни хора, които крият толкова много тайни най-вече един от друг.
Самото действие не беше кой знае какво, наблегнато е най-вече на състоянието на главната героиня, какво я измъчва и как тя се бори с това (или не борбата и). Нейното затваряне, отдалечаването и от света и от роднините и. Това е действието в книгата, имам много ситуации, които разстройват Мерит, много моменти, когато се случват недоразумение. 
Говори ми се много за героите, никой от тях не е нормален в речниковото определение за нормалност, всеки един от тях си има своите странности, който го правят необикновен.

"Недей да правиш така, че да забележат присъствието ти. Направи така, че да почувстват отсъствието ти."


Мерит - тя ми е малко чужда, моя характер и нейния са на светлини години един от друг, но все пак се опитах да видя света през нейните очи. Сестрата, която никой не предпочита, тази, която не може да спечели награда (за това колекционира чуждите), тази което се заяжда, държи се странно и пази чуждите тайни, тайни, който я изяждат отвътре. Според мен огромна нейна грешка е това, че не вижда какво става пред нея, а се затваря в себе. Симпатична ми е, но не мога да кажа че наистина ми харесва. 
Онър - сестрата близначка на Мерит, по-добрата близначка, във всичко по-добра, приятелка с всекиго. Може би е спойлер, но ми хареса, че сестрите се сдобриха, изясниха се. Просто не можах напълно да разбера как толкова много са се отдалечили една от друга.
Така да кажа странността на Онър ми е най-любимата по един обикновен начин. Май не се изразих особено ясно, но не искам да издавам много за сюжета. Нека така да го кажа, харесаха ми причините заради, които Онър прави онова, което прави. 

"Независимо колко дълго и сериозно обмисляш едно решение, в крайна сметка можеш да бъдеш единствено прав или не."


Сейгън - особен, странен, с необикновен начин да рисува, той не успя да ме впечатли, изобщо даже. Определено той като принца на бял кон можеше да изясни нещата с Мерит още от началото и така да и спести доста неясноти и болки. Той определено ми е най не любимия ми мъжки персонаж на авторката. 
Моби - малкото братче, какво да кажа, малките деца винаги са сладки, естествено ако не са разглезени и не плачат за всичко, което не са получили. А той не беше такъв, как беше казано в книгата, нещо от рода: Единственият невинен. 
Юта - големият брат, за него просто не искам да говоря... и какво трябва да се каже за него. Хората, които са чели книгата могат да ми пишат, да си поговорим за него. 

Дали разбирам и оправдавам решенията, който са взели героите? Изобщо не! Но харесвам, че тайните видяха бял свят, семейството се научи да живее с истината.

"-Хората са романтични създания. Успокояващо е да вярваш, че едно всезнаещо същество, което притежава силата да създаде всичко и всички, все пак обича човешката раса повече от всичко останало."

В "Без Мерит" ми хареса това, че това не е обикновена любовна книга, не е захаросана любовната история (колкото книга на К.Хувър може да бъде наречена захаросана история де?), за тази книга дори може да се каже, че любовта е на заден план, а в основата стои липсата на комуникация в едно семейство, както и тайните, който ревностно пазят членовете му.

"-Етикетите са измислени от хора, които не могат да разберат една реалност отвъд строго определени полови роли."

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 23 февруари 2019 г.

"Друг свят" - Джейсън Сийгъл и Кирстен Милър

Една игра, която не е игра...

Саймън си мисли, че „Друг свят“ е игра. Но се оказва, че не е разбрал добре. „Друг свят“ е следващата фаза на реалността. Всичко, което някой някога е пожелавал.
Това е свят, в който можеш да изоставиш тялото си и да се отдадеш на най-големите си желания. Няма никакви екрани. Никакви контролни конзоли. Не просто го виждаш или чуваш – а го вкусваш, миришеш го и го докосваш. В тази нова реалност не съществуват закони, които да нарушаваш, нито правила, на които да се подчиняваш. Можеш да преживееш най-хубавия си живот. Да угодиш на всяка своя страст.
Това е „Друг свят“ – игра във виртуална реалност, толкова пристрастяваща, че никога няма да поискаш да свърши. И Саймън току-що е открил, че за някои тя наистина може да не свърши.

"Светът е изграден на грешни допускания."

"Друг свят" от Джейсън Сийгъл и Кирстен Милър е книга изпълнена с много драма, заговори и изненади. Тя ни разказа за свят превзет малко или много от технологиите. Книгата е така заплетена, изпълнена с болка, смърт и жестокост. Това е една история за игра на живот и смърт, за изборите и тежестта на взетите решения. Това е книга, която си заслужава отделеното време, защото разказва една история говореща ни човешката същност, за нашите слабости, за нашите силни страни, за особености те и различните страсти на хората, за пристрастяването към една виртуална реалност. Хареса ми цялата идея на историята, как беше разказана тя, обратите и изненадите. 
Историята засяга доста актуални въпроси, а именно:
Кое е добро в името на общото благо? Смъртта на малцина дали е приемлива жертва за общото благоденствие? Дали цената да се спасят сумати животи, означава, че сега могат да се жертват малцина? Или просто някои хора се заблуждават, че правят добро, а всъщност е точно обратното?

"Можеш да бягаш само докато не ти остане друг избор, освен да спреш." 

Дали можем да избягаме от действителността и да живеем в една виртуална реалност, в която няма закони, етиката е просто термин и всеки може да прави каквото си иска, без да го е грижа за нищо друго. Дали това е живот?
Това е малка част от темите засегнати в тази книга, говореща ни за хора обзети от лакомията от мечтата за власт и могъщество.
Наистина много ми хареса, харесва ми как всичко беше развито, как има история зад историята. Та аз харесах всички герои, а това е трудно. Определено останах впечатлена.
Главният герой наистина е интересен, идеята му за праведност е очароваща. И как няма да е Саймън поема чужда вина, поставя себе си в неловко ситуации. Оказва се герой, въпреки че не иска да е такъв, да той извършва геройски неща в името на своята любов, но когато идва момента да вземе решение да продължи сам или да помогне на другите, той постъпва правилно. 
Най-добрата приятелка на Саймън, Кет, не ми направи кой знае какво впечатление, може би, защото нейното участие в тази книга не беше кой знае колко голямо, но все пак не ми допадна кой знае колко много. 
Бусара е една от другите герои, които всъщност доста ми хареса, дори се надявах нещата да станат между нея и Саймън. 
"Реалните хора рядко правят каквото желаят да правят."

Чувствам се измамена, какво за бога се случи в края на книгата? Та това край ли беше? Имам чувството, че няколко страници са изтръгнати и читателите са оставени да гадаят какво е станало. Ако книгата няма продължение ще бъда много ядосана, не може всичко да свърши просто така, отказвам да го повярвам. (пет минути след като написах това проверих дали има продължение, трябваше да знам).

"Друг свят" от Джейсън Сийгъл и Кирстен Милър (явно първа книга от поредица) впечатлява със своята вълнуваща история, изпълнена с препятствия, тайни и измами. Това е книга за герои и злодеи, за престъпления и злодеяния.

Благодаря много на издателство Бард за предоставената възможност.

П.П. Знаете ли, чак сега като търсех снимки за ревюто, разбрах, че авторът и е Маршал от Как се запознах с майка ви. Обожавам този сериал. 

сряда, 13 февруари 2019 г.

Любовните книги!!! Или с коя книга в ръка (и ако искате чаша вино) да се насладите на Свети Валентин, ако вашият принц на бял кон още не се е появил.

Честит празник (предварително) на любовта, на виното или защо пък не и на двете!
Днес ще ви досаждам малко, с няколко книги, с които можете да си прекарате чудесно празника. Аз съм човек, който обожава романтичните книги, те са голяма част от четивата ми, за това имах голям избор...беше трудно.
Не смятам да ви препоръчвам романтични книги, които ще ви разбият сърцето, книги, които да ви съкрушат, ще ви карат да плачете с кървави сълзи, не и на този ден, прекалено много хора се отчайват днес. Т.е обещавам да няма книги на К.Хувър, защото те са съкрушаващи, оставящи те превити от болка. Нееее, някой друг ден, ще бъде. Дори вече съм на мнението, че и книгите на Мия Шеридан не стават и те са натъжаващи на моменти. Пък изобщо да не споменавам за "Толкова близо до хоризонта", да прочетете тази книга се нуждаете от голяма психическа подготовка. 
Не, мисля си да ви препоръчам няколко красиви, сладки любовни книги, малко банални, но носещи усмивки и удоволствие, каращи ви да се засмеете. Някои от тях може да бъдат малко по-старички.

1. "Ново начало" - К.Ашли. Признавам това не е най-доброто предложение от гледна точка на това, че е втора книга от поредицата. Но да изясня няколко неща. Книгите от поредицата не са кой знае колко свързани, просто действието се развива в едни и същ град и ако първо прочетете тази книга ще разберете малко или много как свършва първата, но ако сте като мен няма да ви пречи. А ако все пак искате първото да прочетете първата книга то тя се казва - "Завещанието".
"Ново начало" е красива книга, имаща завладяваща любовна история изпълнена с драми, обрати, любов и страст. В книгата ще намерите надежда, защото колкото и скапан да ви е живота, колкото и провален да е в този момент, то можете да се надявате, че някой секси пожарникар ще се появи на вратата ви.

2. "Ще те чакам" - май вече е доста старичка книга, но все пак аз особено много си я ценя и обичам. Самата история не е нещо кой знае какво, има си своите недостатъци, но тя също така е сладка, красива лека и приятна книга, която ще ви предостави няколко часа удоволствие.

3. "Само една тайна" е също втора книга от поредица.... (виновна) и да ако пак първо прочетете тази книга ще знаете края на първата, но хей не е голяма работа. Препоръчвам тази, защото тя много повече ми хареса от първата, "Само една нощ" (но и тя си е хубава) . В "Само една тайна" читателя се сблъсква с упорита героиня посветила живота си в спасяването на хората и разглезен богаташ (само привидно). Тази книга ще ви предостави една нощ изпълнена със страст, любов и драма.

4. "Фенка" не е точно в категорията, в която са тези книги. ОБАЧЕ "Фенка" разказва сладка история за любов, приятелство, за отношенията между сестрите, и за книгите. Тя ни разказва за едно леко затворено момиче, на прага на голямо промяна.

5. "Целувка за Ана"  - да не повярнате това е първата книга от
поредицата!!! И тя ми хареса най-много, не че другите от трилогията не са хубави (ъъ последната все още стои недовършена от мен.) Това вече покрива всички изинсквания за книга за 14.02. Имаме любов, имаме двама млади, в Париж. Любовта на героите разцъва в града на любовта.

6. "Уравнението на любовта" - само преди няколко дни прочетох тази книга и тя е просто прекрасна. (скоро очаквайте ревю) Това е сладка, притежаваща страст книга, за едно необикновено момиче и за порочен мъж, пленил сърцето  и. Харесвате ли филма Хубава жена? В тази книга леко ролите са разменени. 

7. "На пет стъпки от теб" - ох какво да кажа за тази книга.... май нея не трябва да я четете, не и на този ден. Тя е завладяваща, спираща сърцето, сладка и драматична, но е и съкрушаваща, болезнена и леко тъжна. 

И ако тези книги вече сте ги чели или нещо не ви допадне ето още няколко предложения: Някоя от  всичките книги на К.Лорен, поредицата Дъблин Стрийт, някоя от книгите на С.Е.Филипс, ако искате поредицата на Меган Марч. Всяка една от книгите на тези авторките, ще ви отвлекат вниманието, ще ви предоставят страст, романтика и много готина мъжки персонажи.
А вие?  Някой да има предложение за мен? Ще бъда на работа и ще имам няколко часа да прочета нещо романтично, преди да се прибера при приятеля ми.

П.П. Сега се сетих за една снимка на една книжарница, в която един раздел с явно романтични книги бе озаглавен: Мъже, които са си загубили ризите. И наистина на кориците на всички книги мъжете бяха без ризи. Пфф сега не мога да намеря снимката... тъжно лице.

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?
Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.
Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

"Досието Илумине" се състои от три прекрасни книги изпълнени с много болка и тъга, със загуби и трагедии, но това са и три книги, в които читателя става свидетел на геройство, борбеност, саможертва, приятелство и любов. Последната книга от поредицата "Обсидио" е един спиращ дъха край, книга, в която до последно героите трябва да се напънат, за последно те трябва да съберат сила за борба за живот, за последно трябва да се изправят срещу лошите и просто да ги победят. Толкова лесно нали?

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

Но уви няма нищо лесно, героите са принудени да се борят и срещу своите, изживяват още неприятни изненади и болки, трябва отново да покажат нечовешка смелост.
Сбогувам се и с тази поредица...: "Досието Илумине" свърши хора!!! Това са три невероятни книги, една история с удивителен начин на представяне и необикновени герои. Това са три книги изпълнени с толкова много загуби, жертви, болка и борби със злото, това са три огромни тухли (спокойно можете да нараните някого с тях), имащи своите герои, злодеи и чудовища.

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

Какво да кажа за действието в тази книги... все така вълнуващо, изненадващо и на моменти става доста жестоко. Много харесах обратите и изненадите, стратегията, която Хана измисли за борбата, много неща изобщо не ги очаквах и оставах с отворена уста. А това беше така приятно. 
Май спойлер?:
Не мога да повярвам, че чак сега (след като го казаха) разбрах, че Ник е един от анализаторите. Как няма да се досетя за бога, та то е толкова очевидно.  Айде добро в първата книга нямаше как, но после какво ми е оправданието. Никакво! Пълна липса за внимание в детайлите! Срамота! 
Любим момент: Хм любимия ми момент в тази книга бе..... буквално накрая на книгата, когато всичко герои се събраха и празнуваха своята победа. Обстановката в това заведение, как героите се превърнаха в едно семейство, как след всичкия ужас, който преживяха те продължава да могат да се смеят ми бе истинско съкровище.
Това е края на поредицата за това си мисля да отдела специално внимание на Група Илумине. За това са възможни спойлери.Ще гледам да ги избягвам, но все пак четете с едно наум. 
Кейди Грант - с нея сме още от началото, може да се каже, че я познаваме най-добре, познаваме силата и, интелекта и, готовността и за саможертва. Тя показва истински кураж и готовност да действа. Честно казано дори започнах да разбирам чувствата и към Казим, в моментите когато си мислеше, че никой не и е останал, той бе до нея. 

"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?
Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."

Езра Мейсън - любимият на Кейди, готов на всичко да защити любимите си, перфектният принц на бял кон, имащ куража да се бори срещу лошите и да умре в тази борба. Честно казано какво мога да кажа повече за него? Едно перфектно и добро момче, с не толкова добра майка. 

Хана Донъли - кралицата на бала - бойна машина - стратег. Образа на Хана не е това, което си личи на пръв поглед, не е този, който е в първите страници на "Гемина", та тя там ми се строи разглезена, суетна и високомерна, обаче с отиването на всичко по дяволите, тя показа каква е всъщност и в "Обсидио" продължава да се бори. Не търпеше да остане на резервната скамейка и да остави "големите" да водят борбата. Хареса ми колко всеобхватен е образа и, веднъж размазва лошите с бойни изкуства, после рисува в дневника си, а за десерт измисля стратегията за борбата.

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."

Ник Маликов - лошото - устато момче. Колко много си го харесвам, та той е ЛОШОТО момче, което всъщност не е лош. Имал труден живот, правещ всичко възможно да защити любимите си хора, жертващ се за тях. Ник е от онези хора, които живот се мъчи да превърне в това, което светът очаква от тях. Как да не харесам такова сладурче. Забавен е, тогава когато е най-напечено намира начин да разведри обстановката. Дори с необикновените си идеи все пак спаси живот. (Говоря за носенето на парашут в космоса.)

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече
Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

Ела Маликов - надарената братовчетка на Ник с език резещ като брраснач. Тя показва сила и съобразителност, когато силата се крие в едно крехко тяло, най-явно си личи желязната воля.

Аша Грант - братовчетката на Кейди, новата героиня появила се в "Обсидио", не  можах да я опозная добре колкото другите герои, но много ми хареса едно сравнение за нея в книгата: че всички други имат някакъв талант, съдбата малко или много ги е подготвила за събитията, но Аша е съвсем обикновено момиче, но все пак проявява смелост и продължава да се бори, дори когато надеждата е 0,0000000001%.

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."

Рийз Линдстрон - третия сладур в групата, добър от страната на лошите, не знаещ в какво се е загърбил, за толкова умен човек, малко бавно загря на коя страна е всъщност, но все пак показа, че е добър. А и е сладурче, как да не го хареса човек. Честно казано към края на книгата ми идваше да мерна самата книга по него (знаете за кой момент говоря), но добре, че проявих воля и продължих да чета.
Казим - лошият, злодеят. Не знам какво мисля  за него, може би и аз като Кейти го гледам с по-различен поглед.

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант

"Обсидион" е спиращ дъха край на една красива поредица. Благодарна съм на Ейми Кауфман и Джей Кристоф за тази красота, възхищавам им се, заради невероятната история и неповторимия начин по-който тя бе разказана. Ако все още не сте чели поредицата "Досието Илумине" то тогава какво чакате все още!!!

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Ревютата на: "Илумине" и "Гемина"
Любими цитати от любими книги