сряда, 18 юли 2018 г.

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт

Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления й опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя й. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото й сърце.
Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия й брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.
Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг.
Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” е невероятно съкровище, което преобръща предостави.Това е книги, в която не можеш да разбереш, кой е добър или лош, в нея всичко е разделено на необходимо и ненужно. Една книга за това, колко много трябва да се направи, какво трябва да се жертва, заради едва виша цел. Интриги, престава, пак интриги в името на вишата цел. Книгата ни представя на каква са готови хората я името на най—съкровената си мечта.
Казвала съм, че обичам историята. В тази книга пропита от исторически факти, ми идва да проверя всеки един от тях, да вляза в дълбока и също като авторката да прочета най—различни материали за тази конкретна епоха.

„-Как се отнасяш към празненствата?
- Мразя ги - отвърна тя.
-Ами ако ти кажа, че ходенето на много празненства е цената, която трябва да платиш, за да можеш да направиш оръдията си?
...
- Какво да облека?”

Ще ви задам един въпрос на който, спокойно можете да не ми отговоряте, искам само да си дадете отвор сами за себе си. Ако мкжехте да сте там, когато Константинопол е обсаден на коя странна щяхте да застанете?

„Светът накрая ще я унищожи. Твърде
силните искри водят до експлозии ... — Но твоята сестра ще унищожи всичко, което успее, преди да се предаде.”

Чувствам се празна, след края на „На трона се възкачвам”, просто празна. Не съкрушена, защото това, което исках в първата книга, вече не го желая. А празна, защото книгата ме разби, отне парченца от сърцето ми, което вероятно може да се върне само с третата книга.  И да сигурна съм че направих огромна грешка.... Трябваше да изчакам да излезе третата книга и така да прочета тази.
Много от чувствата ми от „Влизам в мрака” тук се преобърнаха, мнения и впечатления станаха на пух и прах.

„Тайните даваха на всичко повече мощ, по-голям потенциал за разруха и унищожение.”

Всички персонажи са сложни и заплетени. Имащи добри, но и много лоши странни. Те са многопластови и ке могат да бъдат разделени просто на добри и лоши, праведни и грешни.
Защото те са жестоко и безмилостни, но за да осигурят подслон едно по—добро бъдеще на други.

Не мога са преценя вече какво точно мисля за Раду. Изборите на човека, го правят това което е. И именно изборите на героя ме поставят на кръстопът.

„-Как успя? Как успя да стигнеш толкова далеч с такъв скромен произход?
-Винаги избирах пътя на най-силото съпративление. Правих неща, който никой друг не искаше да прави. Поемах рискова, които никой не искаше да поеме. Бях по-умен. По-решителен. По-силен.”

Лада за сметка на това в тази книга е още повече свирепа, жестока и безмилостна. Жал ме е за всеки застанал на пътя и.
Мнението ми за Мехмед в тази книга е напълно негативно. Не можах да си оправдая постъпките му. Това съм го написала докато съм била на 190 страница.
„Искма да избода очите на Мехмед”
Напаавете си сами сметката какво чувствам....
Когато любовта, омразата, амбициите стоят между хората де правиш предполага, че нищо добро няма да излезе и зя това си умирам да разбера в какво щ се превърната отношенията между Лада и Мехмед.

„Бъди вярна само на сърцето си. Всичко
друго можеш да захвърлиш и да го стъпчем, докато вървим обратно към дома.”

„На трона се възкачвам” втора книга от невероятната поредица на Кирстен Уайт праща читателя в една брутална обстановка на смърт, в която цената да останеш жив е висока.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

неделя, 1 юли 2018 г.

„Пясъчен замък” — Ерин Уот

Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

„Пясъчен замък” е книга, която ни предоставя една история за любов, приятелство, драма, убийство и заговори. Това е трета книга от една поредица, която ни праща в света на парите, в света на лукса и разкоша, света, в който парите отварят и най-здраво заключените врати, но понякога дори и те не могат да измъкнат човек от ямата.
Това е края, но и началото на едно пътуване.

„—Имам нужда от подкрепление, веднага. Имам петима Роял и са кръвожадни.” 

 Имам ревюта и за първите две книги от поредица и там ясно съм формулирала мнението си за тях, не си спестих негативите и плюсовете, които намирах както в историята, така и в героите. И за тази книга ще направя отново същото.
Нали си ме знаете мен, естествено знаех финала на книгата много преди да я прочете. Две приятелки я бяха чели отдавна (а аз бях затрупана от други книги естествено) и не се въздържах и ги принудих да ми кажат абсолютно всичко. Буквално ги принудих.  Дълго им повтарях как аз съм тяхната лична библиотека и как те са длъжни да ми направят тази малка услуга и да ми кажат ПРОКЛЕТИЯ край на книгата.
Честно казано специално за тази книга мисля, че това беше грешка. Обикновена като знам края на една книга, то тя ми става още по-интересна, защото искам да разбера как се е стигнало до конкретния финал. В тази книга нещата бяха други, просто щом разбрах края част от чара на книгата изчезна, мистерията, която се открива тук, просто бе заменена с простото знание, а това ми изигра лоша шега.
Като се замисля и направя реална равносметки на книгите до сега.... С ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга ми е любимата. Тук не въртях очи от досада заради глупостта на героите, заради начина по който е решила авторката да разкаже историята. Наистина се насладих на книгата.


„—Какво бе извинението ти миналата седмица, когато изяде купища бисквити?
—Просто бях гладен. Пък и това са бисквити. На кого му е нужно извинение, за да яде бисквити?”

Хареса ми, че тук вече не е главна драмата между Рийд и Ела, защото вече наистина щеше да ми стане в повече. Но те вече са двойка, която трябва да се справя с различните проблеми. Тук Рийд и Ела, като влюбени гълъбчета, Рийд и братята му  като един семейство трябва да се справят с проблемите заедно. А това да съм честна си е сладко и мило. В тази книга историята малко се задълбочава, има нови тайни, които биват научавани, нови хора забиват нож в гърба.
Имам въпрос за вас. Чели ли сте ревюто ми за първата книга? Там посочих колко често ми идваше да казвам захвърляйки книгата „Сериозно ли”, заради глупавото държание на героите, заради глупавите обрати. Е в тази книга пак имаше възклицания от този тип, но не заради героите, а заради самата историята. И то не, защото смятах, че е глупава.... Просто наистина се увлякох по драмата на героите.


„—На осемнайсет съм, пич. Налага ли се да намирам точното момиче?”

Да чухте ме правилно в тази книга героите си бях на ниво, не правеха глупости, не ми идваше да ги удушавам с голи ръце или да искам да ги захвърлям на вълците. А това беше приятно чувство. 
Двойка като Ела и Рийд винаги е приятна, доброто момиче, лошото момче... бла ... бла. От „Парцалена принцеса“ до „Пясъчен замък“ те извървяха дълъг и труден път. Промениха се, а това е много хубава нещо, защото в първата книга бяха големи идиоти. Честно!
Другите от момчета Роял също се промениха по време на развитието на история и факт е, че нямах конкретен поглед върху тях, те са ми симпатични и ми е интересно как ще бъдат развити техните истории в останалите две книги от поредицата.
От една страна се радвам, че поредицата не свършва с тази книга, но от друга...Края тук е прекрасен, но все пак не съм готова да се разделя с героите. Герои, които на моменти са малоумни, на други смели и силни, герои, които искаш да ги удариш с книгата, но да, не искам да им казвам довиждане.

„Пясъчен замък” от  Ерин Уот трета книга от поредицата за семейство Роял и един вълнуващ "завършек" на една история изпълнена с обрати, драма, измама, предателства, но и любов, приятелство, вярност  и братска обич. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата. 

петък, 15 юни 2018 г.

„Влизам в мрака“ - Кирстен Уайт

Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.
Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.
Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

„Създай си живота, какъвто искаш, по какъвто и да е начин. Никой друг няма да го направи вместо теб.“

„Влизам в мрака“ е книга, която в началото изобщо не ме очарова, едва четях първите страници, но постепенно сюжета ме заплени. Неусетно се влюбих в историята, в героите. Започнах да се вълнувам от съдбата им, копнея за щастлив край на съдбите им. А всеки запален читател знае, че щом копнее за щастлива развръзка, здравата е загазил, защото се е влюбил в книгата.

Източник.
„-Никога не съм искал да ти бъда господар.......Искам ти..да ми бъдеш приятел...
-Защо би искал това?
-Защото - Мехмед забоде очи в пода. - Защото не ми казваш онова, което мислиш, че искам да чия.
-По-скоро бих се постарала да ти кажа нещо, което не искаш да чуеш.“

Нещото, което особено в началото много ме дразнеше бяха историческите неточности. Тази година държах втора матура по история (и я взех с 5,99 да се похваля естествено) и съм доста добре запозната с този период от историята и просто като четях нещо, не особено вярно направо се побърквах. НО с развитието на сюжета, толкова много се влюбих в книгата, че всяка една историческа неточност беше напълно безразлична за мен. И именно факта, че малко или много книгата се опира на исторически факти, ме навява на мисълта, че поредицата няма да свърши по начина, по който искам. А това ме натъжава, защото искам Лада, Раду и Мехмед да бъдат щастливи.
Книгата ми е влязла така под кожата, че дори ми трябваха няколко дни, за да събера сили и да напиша това ревю. И ако някой чел книгата иска да я обсъди, с радост бих говорила за нея без задръжка, че ще издам нещо важно. Моля някой чел книгата да иска да говори за нея с мен.


„-Хората откликват на доброто отношение, Лада. Те вярват на усмивката повече, отколкото на заплахите...“

Както си личи от описанието на книгата, сюжета в нея се върти около нашити трима герои, който се намират в една далечна епоха, в една империя, която има още дълъг път на развитие. Историята хем се развиваше бързо, хем беше достатъчно забавена, за да се наслади човек на всичко. Във „Влизам в мрака“ има всичко от приятелство, любов, вярност до заговори, убийства и война. Всичко това е преплетено и образува една прекрасна книга. Защото няма как да не се влюбих в герои, които обичат и искат да бъдат обичани, няма как да не се влюбиш в тях, когато са готови на всичко за родината си, герои, които се жертват в името на близките си.
Хареса ми как беше оформена книга, картата на първата страница, схемата с родословните дървета, после наличието на речника, въпреки че за него имам няколко забележки. Всичко това е едно интересно допълнение към изданието. И го прави много по-скъпо за мен. Само да беше и с твърди корици....:D


Източник.
„...ръцете, оцветени в червено, са онези, които вършат каквото трябва да се свърши.“

Както казах тази книга, тези герои ми влязоха под кожата, напълно неусетно се влюбих в тях и заради това ме боли сърцето, душата ми се къса и наистина си умирам до докопам втората книга, а да не говоря за третата, чакам само да излезе и да започна да ровя в интернет за някои електронен вариант, за да прочета края. Да знам не съм нормална, но кого му е притрябвало да е? Просто искам да си прочета финала на третата книга и спокойно вече да си чакам тя да бъде преведена на български. 
В началото имах проблеми с героите, не бях особено очарована от тях. И Лада и Раду ми бяха безразлични, не мога да кажа обикновени, но не се влюбих на мига в тях, но както казах постепенно това се промени. Наистина не усетих кога стана, но на края на книгата бях съкрушена. Дори не бях осъзнала кога съм се привързала така много към персонажите.
Очаквах нещата в края на книгата да се развият така, или поне в тази насока. Но едно е да очакваш едно нещо, да се подготвиш, че може да те боли от него и съвсем друго е то наистина да стане и да ти се къса душата.


„-Ти си ми като сестра - каза той...- ....сестра, която бих последвал до края на света, отчасти защото я уважавам до безкрайност, отчасти защото ме е страх какво ще ми причини, ако откажа.“

Описанието на Лада в началото е напълно точно, тя е груба, силна, смела, страшна и какво ли още не, което по принцип не е описание за една принцеса. Но на кого му е притрябвала мила, добра и нежна принцеса, когато в онзи тъмен период може да има силна личност, която е готова  на всичко за родината си, за близките си, за семейството си в лицето на две момчета. Това е Лада. Тя е готова да разкъса собственото си сърце, защото тя е достатъчно сила да го преживее.


„Покоят не се намира в този град или в който и да е друг град....Покоят се намира тук. - Той посочи сърцето на Раду.“

Раду, най-малкия син на Влад Другула, отначало ми беше безличен и слаб, но постепенно Кирстен Уайт разви образа му, показа неговата тайна сила. Той не е човека, който ще застане пред врага си с меч в ръка и ще го победи в такава битка. Не, силата на Раду е в усмивката, в приласкаването на хората, в умението му да кара хората да му вярват.


„-Ако си толкова слаб, че не понасяш да те бият, и толкова глупав, че да не можеш да избегнеш боя, значи заслужаваш още повече болка.“

Мехмед, султана, бащата на поданиците си. Напълно се абстрахирах от факта, че това е истинска, реална личност, управлявал империята поробила България. За мен той е сладък герой, когото изключително много харесвам. Просто не успях да го гледам по друг начин освен като герой от книга. Та за бога той е част от историята на Балкански полуостров, но все пак за мен той си е момчето, което Лада и Раду намират да плаче в градината. 


Източник.
„-Защото само този начин на мислене може да ни опази от това да си изгубим ума.
-А душите? - прошепна Мехмед...
-Душите и царуването са несъвместими.“

От чисти патриотични чувства се дразнех на отношението на авторката към българите. Всеки път щом се споменеше за българите то беше с лошо, а това естествено не беше и особено приятно за мен. Поне аз останах с такова впечатление де....
Изключително много харесвам книгата, но не мога да се абстрахирам от факта, че  в нея се говори за реални личности, колкото и преработена да е историята на авторката, тя все пак се опира на исторически сведения. И то не за кой да е друг период, а именно за един наситените със събития, черни за християнските народи на Балканите. И просто осъзнавам колко е трудно да се пише подобна история. Само с образа на Мехмед можах да се избягам от факта, че е бил реална личност. 


„....Вярата е слабост....... Религията бе средство за постигане на цели.......
-Грешиш, Лада. Вярата не е слабост. Вярата е най-голямата сила.“


„Влизам в мрака“ от Кирстен Уайт, първа книга от една поредица, която аз просто трябва да прочета до края и, защото иначе просто не бих могла да живея спокойно.
Това е книга за дълг, за приятелство, за любовта, за обичта към родината и дълга да я защитаваш на цената на всичко. Историята ни праща в далечното минало, в което всичко е на живот и смърт.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

петък, 8 юни 2018 г.

„Един от нас лъже“ - Карън Макменъс

Наблюдавай внимателно и може да разрешиш загадката.
В понеделник следобяд петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът, Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско приложение „Истината“.
Един от тях така и не напуска тази стая.
В понеделник Саймън умира, но дали по случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?
Всеки има тайни. Това, което наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.


„Един от нас лъже“ е интересна книга, която ни праща в една обикновено американска гимназия, пълна с обикновени ученици (не ученика!:D), които имат своите тайни, понякога напълно безвредни, а понякога, тези тайни могат да променят живота. Това е една младежка книга, която ни праща в света на четирима непознати, събрани от една трагедия, събрани от едно убийство. Смърт, която ще промени живота им из основи.


„-Нещата ще се влошат, преди да започнат да се подобряват.“

Хм чудя се как точно да започна това ревю. Книгата много ми хареса, беше лека и приятна, бързо се увлякох както в мистерията в нея, така и от лекия начин на разказване. Но.....
Имам много смесени чувства. Да книгата ми допадна изключително много, обаче някоя неща определено бих искала да бъдат по-различни. Какво бих искала да е различното ли?
Източник.
Хм имаше аспекти в характерите на героите, който бих искала да са други. Не нещо генерално в тях, а просто някоя и друга черта на характера им, която бих искала да е друга.
Харесаха ми мистерията, изненадите и обратите. Наистина останах шокирана, когато разбрах, кой са замесени в убийството на Саймън, предчувствувах някои неща, като самата роля на знаете кого в убийството, но взе пак не очаквах това, което стана. А и причините заради, който бе станало. Хората чели книгата ще ме разберат, но просто целият замисъл на едно такова убийство, все пак говорим за убийство, да стане заради толкова глупави причини? Ама сериозно? Да предполагам, че не са приятни, гадно е самото положение, но все пак. За бога? Каква е тази слаба психика?
Добре спирам, защото мисли, че и аз се оплетох, а хората не чели книгата ще се объркат още повече, но се опитвам да кажа това, което мисля, но без да издавам нищо, а това понякога е трудно.
Отново да кажа да наистина имаше мистерии, загадки и изненади, да имаше неща, които са просто очевидни, но имаше и други, за които човек ще се досети, само ако отвори на последните страници и чете. 


„-Не съм гладен - отвърна Купър сухо.
-Все нещо трябва да си вземеш - настоя Луис,.... - Ето. Банан.
Всички замръзнаха за секунда. А после избухнахме в смях едновременно....
-Ще пропусна - отвърна той.
Никога не бях виждала Луис толкова зачервен.
-Защо точно днес трябваше да има банани, а не ябълки, да кажем? - ...“

Така до къде стигнах... 
Имаме четирима главни герои, четирима напълно различни личности, обединяващи ги една трагедия, едно обвинение, обединяващи ги фактът, че колкото и различни да са те, всъщност са напълно подходящите приятели. Точно техните различия ги превръщат в добър отбор. В началото на книгата имаме едни почти пълни непознати, а в края и виждаме един приятели, събрани от общата трагедия.
Бронуин, за нея не искам да си кривя душата за това просто казвам, че наистина си я харесах. Малко или много чувствах образа и близък до мен и не можех да открия, кой знае какъв недостатък. Просто тя е едно умно момиче, научено никога да не се предава, да продължава да се бори, да продължава да е най-доброта.
Нейт... естествено как може да мине такава книга без лошото, но всъщност добро момче? Този тип момчета е слабост точно на 99,9% от момичета. И да и на мен ми хареса образа му, че как иначе. Напълно в типа на тези момчета, той в началото си беше непукист, постепенно започна да чувства, направи някаква глупост и провали всичко, но после се усети и дойде да си вземе момичето. Колко позната история нали? Но пък винаги така интересна, просто не омръзва.... поне за мен де. Извинете това брои ли се за спойлер?


„...Освен това не мога да издържа повече от три-четири минути, без да ми се прииска да те целуна, така че.....
Нейт не отговори в продължението на няколко секунди.....
-Значи се справяш по-добре от мен. На мен непрекъснато ми се иска да те целуна.“

Ади е куклата барби, която е на мнението, че всъщност не е особено хубава. И за нея няма да си кривя душата и ще кажа, че в началото ми беше много антипатична. Едно глупаво, безполезно момиче, което позволява ниското и самочувствие да и влияе. Момиче, което позволява да я използват като кукла на конци. Да това беше Ади в началото..., но постепенно в развитието на действието тя започна да показва характер, започна да държи на своето. Не стана една пълна промяна, образа и не се промени из основи, но мисля, че така беше по-добре, имаше едно естествено развитие.
Купър, доброто момче, добрия син, добрия спортист, добрия човек, който крие „шокираща“ тайна.  Нямаше защо да не харесам образа му, да първоначално ми беше малко безличен, но и при него постепенно се забелязва промяна.   
Източник.
Такива книги като тази ме навяват на мисълта, че в американските гимназия не са малко случаите, когато някой ученик ще реши да навреди непоправимо на невидни свои съученици. Просто един ден ще отиде на училище и ще реши да стреля например, а това е така депресиращо и плашещо. При нас обстановката в образованието също не е цветуща, ни най-малко, и при нас често в новините се поява репортаж за пребито или дори убито дете в училище, но не в тези мащаби, не в тази плашеща същност.


„Един от нас лъже“ от Карън Макменъс е лека и приятна книга. Но всъщност не е с толкова лека тематика, засегнати са доста сериозни теми, за насилието в училище, за омразата. За това как заради нещо малко, понякога напълно безобидно, нечии животи могат да бъдат промени, заради нещо малко, някои хора могат да решат да направят нещо просто грозно, жалко и болно.
Но това също е книга за приятелството, за това, че в трудната ситуация до теб остават само истинските приятели, че когато нещата няма на къде да станат по-зле, остава само да се подобрят.  

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

неделя, 20 май 2018 г.

„Сборище на сенки“ - В.Е.Шуаб


Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

„-Способността е вродена - отвърна Кел. - Умението изисква упражнения.“

Чудя се наистина от къде да започна да хвала тази книга. Какво хубаво начало на една ревю нали? Изобщо аз ви държа в пълно неведение какво ще ми е мнението за книгата. Факт е, че я прочетох супер бавно почти месец сигурно я влачех в чантата ми. От време на време си открадвах по няколко минути да я чета. Това стана не защото ми беше безинтересна или нещо подобно, определено не мили мои, а обстоятелството че съм 12 клас и постоянното занимание с най-различни глупости ми пречеше. Ако имах нужното свободно време сигурна съм, че щях да я прочета за супер кратко време. И се надявам когато излезе третата книга, да имам възможността да я прочета без да спирам.


„-Знаеш ли каква е същността на свободата, Кел? Тя не идва по естествен път. Почти на никога не му я връчват с почести. Аз съм свободна, защото се борих за нея.“

В.Е.Шуаб е създала едва невероятна книга, която е повече от достойно продължение на „Четири цвята на магията”. Това е книга за магия, за приключения, турнири, за борбата на злото с доброто, това е книга за любовта, приятелството и братството.
„Сборище на сенки” продължава историята на Кел и Лайла, отново ни представя любимите герои във вихъра на нови приключения и изпитания. Всеки, който се е влюбил в първата книга, то ще заобича и тази. 


„природен закон е хората да ругаят на родния си език.“

Хареса ми, че в тази книга малко бе изоставена линията на действие от първата книга. Как да го обясня... Злото, което бе в първата книга, още го има и със сигурност ще донесе много неприятности на нашите герои, но в тази втора книга беше на заден план. В „Сборище на сенки“ се разказва за по друга сюжетна линия, пак нашите любими герои бяха там, но те тук не бях чак толкова в ситуации на живот и смъртта, а имаха времето да разберат на какво са способни, да тестват силите си.  Не ме разбирайте погрешно, не знам дали можах да обясня добре ситуацията, но не се плашете, книгата си е великолепна.  
Източник.
Хареса ми, че тя бе разчупена, имаше различни гледни точки и то не само от страна на Кел и Лайла. 
Да естествено техните бяха главните, но имаше глави от гледнато точка и на други герои и беше много интересно и вълнуващо. 

„-Всички смятат, че си търся смъртта, нали? Но аз не искам да умирам - лесно е да умреш. Не, искам да живея, но приближаването до смъртта е единственият начин да се почувствам жива.“

Едно нещо ме влудяваше в книгата, а именно, че толкова много време чаках Кел и Лайла да се срещнат отново. Супер много ги харесвам двамата и като отделни личности и когато са заедно и ми беше много интересно как ще протече първата им среща след преживяването в първата книга. И едно мога да кажа без да издавам нищо особено тази среща беше гръм и мълнии просто. Толкова много време го чаках този момент и определено не останах разочарована. Но дори и заради това не мога да забравя болката от факта, че чаках.

Спойлер: Съжалявам не можах да се въздържа.
Та в началото като се появи Алкард изобщо не го харесах, защото си помислих, че ще застане между Лайла и Кел. И когато Алкард я целуна, просто ми идваше да му прережа гърлото с един от множеството ножове на Лайла и да му взема котката, че моята е малко самотна. Та после като разбрах, че той и Рей си имат история бях адски щастлива и сега наистина искам те да си заедно накрая. 


„Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на дързостта си.“

Източник.
Героите в поредицата са много добре създадения и всеки един от тях по един или друг начин е спечел моята симпатия. Радвам се, че и в тази книга те продължават да се развиват, ние научаваме нови и вълнуващи за тях неща. 
Кел си е моят черноок сладур, който е вечно намръщен и кисел, но когато види Лайла оставя всичко и всекиго. Все още авторката ни държи на тръни и не ни разказва за неговото минало, което и за самият герой е неизвестно. И аз нямам търпение моментът да настъпи и да задоволя любопидството си.  Понякога ми е жал за Кел, защото съдбата му е отредила една не лека задача.


„-Кел има само две лица -....
-Само две ли! Повечето хора не са ли само с едно.
-Напротив, мис Бард - .... - Повечето хора имат далеч повече от две. Самият аз държа цял гардероб.“

Лайла си е себе си в тази книга. Тя продължава да е безстрашна, да е готова да прави глупости, да взема неоправдани рискове, само и само да се докаже. В тази книга тя открива нови свои таланти, които я правят още повече страховита и опасна. 


Източник.
Нали си ме знаете мен... аз съм си странна и след като прочетох един конкретен момент между Лайла и Кел не можах да се въздържа и прочетох края.... на третата книга и мога да кажа, че той е доста интересен. Буквално бях с приятеля ми и трябваше да се видим с други приятели и заради мен закъсняхме докато чета момента в тази книга, а следващия половин час в заведението, в което отидохме, прекарах в четене на третата книга.

„Лайла се поколеба. Знаеше, че навярно е редно да се поклони, да му целуне
ръка или да припадне - най-малкото да обясни какво прави тук,......, но вместо това щракна с пръсти и измъкна малък нож.
-Кого трябва да убия?“

Пак спойлер: Толкова ми бяха сладки Кел и Лайла в двореца. Как тези двама иначе доста тайнствени личности се разкриват един пред друг, как са открили доверена личност, открили са човека,.който могат да си позволят да обичат. май три пъти ако не се лъжа препрочетох този момент, защото той ми беше така сладък и интересен. 

Рей, милият брат на Кел, си е душичка, която в тази книга има своята по-тъмна страна, която го измъчва, кошмари, които не го оставят да спи спокойно. Не мога да лъжа определено ми е влязъл под кожата.
Както казах в по-горния спойлер Алкард е един от новите герои в тази книга, когото аз в началото не харесах особено, причина, която също съм я посочила горе. В последствие в развитието на действието започнах да харесвам личността му, колкото и надменна да е. Малко по малко започна да ме спечелва на своя страна, въпреки че все още имам резерви към него.
Източник.

„-Не.....- Не. Не. Има дузини!
-Кел?.........
-Дузини кораби, Лайла! И ти си се качила на борда точно на този!
.....
-За да сме честни - добави Алукард, - според мен тя планираше да го открадни и да ми пререже гърлото.
-Тогава защо не го направи? - изръмжа Кел и се извърна пак към нея. - Винаги си толкова бърза да ръгаш и колиш, как така не успа да заколиш тъкмо него?“

„Сборище на сенки“ от В.Е.Шуаб, продължението на „Четири цвята на магията“ е една великолепна книга. Тя е изпълнена с обрати и изненади, с битки и балове, с приключения и интимни моменти между героите. Поредицата на В.Е.Шуаб си заслужава всяка една отделено минутка, защото тя е едно малко съкровище, което всеки един любител на фантастиката трябва да прочете.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност. 

П.П. Голяма част от ревюто го писах точно предния ден преди матурата по български, защото главата ми е толкова гръмнала от всичкото учене, че си казах, че повече няма да уча, колкото и гласа вътре в мен да ми нашепва да преговоря още нещо. 
П.П.П. Аа аз си довърших ревюто и явно дена преди матурата ми ще ви направя един подарък и го публикувам. 

„Политиката е танц до момента на прерастването си във война.“

четвъртък, 26 април 2018 г.

„Целувка в Париж“ - Катрин Райдър

Нюйоркчанката Серина Фуентес е планирала абсолютно всичко: Париж, градът на любовта, 21 декември, тя и сестра й по следите на медения месец на родителите им – истинска „Романтика“! Само че сестра й заминава за Мадрид с новия си любим и я поверява на грижите на напълно непознат.
Какъв ужас!
Жан-Люк не е съвсем очарован от мисълта, че ще трябва да се грижи за американска туристка. Твърде много за преглъщане му се струва и стриктно изчислената по секунди обиколка на града. Но някъде по средата на тяхната дълга разходка из Париж двамата осъзнават, че противоположностите може би се привличат…


„Виждала съм празните погледи на хора, изгубени в огромни тълпи - непрекъснато заобиколени от други, докато същевременно са напълно самотни. Някои хора просто свършват сами. 
Защото животът не е мил към всички.“

Замислете се кой е най-романтичният град в света, по кои улици искате да вървите с любимия човек, да си правите смешни снимки и да изживявате приключения, или в кой град искате да срещнете любовта..... Напълно реторичен въпрос, но все пак моля замислете се..... А ако нямате тази възможност? Да си го кажем не всеки от нас има възможност да върви по улиците на Париж, да се загуби в неговия лабиринт.... но нали за това са книгите. И точно с тази ще можете да изживее едно красиво пътешествие.

„Целувка в Париж“ от Катрин Райдър е красива книга, която ни разказва историята на Серина и Жан-Люк. Двама пълни противоположности, които откриват тайната на любовта, а именно, че противоположностите се привличат и че няма как човек да е щастлив, когато е със същия като него човек. Това е книга за любовта, за болката от загубата на скъп за нас човек, за това как човек може да се преоткрие, как да се научи да се радва на заобикалящато го среда и че няма как да не бъдеш въвлечен в шемета на Париж.


Източник.
„За нас важното не бяха забележителностите, просто присъствието на другия човек ги превръщаше в специални. Аз най-вероятно нямаше да си спомням как съм се чувствала, докато съм зяпала втренчено в някоя картина на Ван Гог без значение колко велико според мен е неговото изкуство. Но никога няма да забравя радостта от това просто да съм с човека, когото обичам, в някакъв случаен ресторант на ъгъла.“

Любовта е най-красивото чувство на света и всеки един от нас трябва да я търси и да не се отказва от нея, когато нещата станат сложни или когато сме бели разочаровани, защото колкото и да ни наранява любовта, колкото и болка да сме преживели заради нея, тя продължава да е най-красивото чувство на света и именно тя прави живота ни истински живян..
Книги като „Целувка в Париж“ са едни приятни допълнения към края на уморителен ден, защото те леко и така не натоварващо ни разказват красива история за любовта, пътешествия и начин да преоткриеш себе си. Тава е перфектната лека и приятна книга за всеки романтик готов да се потопи в една сладка история. Понякога човек няма нужда от нещо тежко, нещо, което да ни промени из основи, понякога човек просто иска да избяга от тежката действителност с нещо леко и красиво. И да естествено говоря за „Целувка в Париж”.
Обичате ли фотографията, само аз ли съм влюбена в това изкуство? Обожавам книги, в който го има този елемент, винаги само заради това съм готова да им дам още една звезда. Какво да кажа просто обичам когато някой от героите гледа света през обектива на фотоапарата и вижда света във всякакви различни нюанси. 


„... в реалния живот взаимоотношенията изискват усилия, понякога постоянни усилия. Това е точно толкова изтощително, колкото и вълнуващо, но когато си в правилната връзка, усилията си струват?“


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност.   

сряда, 11 април 2018 г.

„Гемина“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.
Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини а инвазията на Керенза.
Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.
Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

„Търпението и Тишината са родили чудна дъщеричка. Името и било Мъст.“

„Гемина“ е невероятна книга, която продължава вълнуващата, изпълнена с препятствия история в „Илумине“. Тук имаме нови невероятни герои, които трябва да се справят с нова опасност, които трябва да намерят сила в себе си да превъзмогнат болката от различните загуби и да сритат задника на лошите. Не се лъжете абсолютно всичко е свързано и ако се опасявате, че ще ви липсва например присъствието на Кейди и Езра, то не се притеснявайте и те ще появят. Няма да усетите обаче, че дори ви липсват, защото главните герои в „Гемина“ също са едни малки душички, които обожавам. Хана, Ник и Ела са силни герои, поставени пред решения факт да се борят за дома си, защото те се герои, а героите не се предават.


„... не мога да не си задам въпроса дали мисълта, че ще спаси живота на толкова много хора, надеждите и мечтите им, не бледнее пред мисълта, че ще го види отново.“

Източник.
Та  обожавам книгата, тя е просто едно огромно съкровище, което не исках да оставям. Исках само да чета и да се удивлявам на уникалния дизайн, защото книгите от  поредицата „Досието Illuminae“ си заслужават дори само заради дизайна, който ще ви остави без думи, който ще ви удивлява с всяка една нова страница.
Действието в тази книга се развива където спира „Илумине“ само, че мястото друго, а именно станция „Хиймдал“, която пък е важна за спасяването на един определен космически кораб, пълен с един определени персонажи свидетели, знаете тези, които са чели предишната книга.  Героите в „Гемина“ са длъжни да защитят дома си, да защитят невинните. Това не е тяхно задължение, та те са още тинейджъри, но нали знаете, героите не избират да са герои, те просто са такива и когато някой трябва да направи нещо храбро, да се жертва за останалите те просто го правят, колко и трудно и мъчително да е.
Книгата си играе с чувствата на хората, разбива ги на парчета, кара читателя да плаче, да се тръшка, да копнее за продължението. Определено това е книга наситена с много и най-различни емоции, които пленяват читателя.


„Донъли, Х: Много е трогателно - как се надяваш, че някой ден ще те потърся само за да чуя гласа ти.
Посетител423: Да мечтая за невъзможното. Това е призванието ми.“

Когато живота на всички зависи от теб, когато цели вселени зависят от това да се справиш с задачата нямаш много време за мислене, нямаш шанса да се справиш със загубите и болките, но нашите главни герои - Хана, Ник и Ела намират сили в себе си да се справят, защото Кой друг? Обичам как героите в такива книги просто се справят, стискат зъби, заравят цялата болка, страх, копнежа да избягаш, и просто правят това, което е нужно. И точно това правят героите тук, стискат зъби ритат задниците на лошите, бият се с гнусни извънземни и се жертват в името на доброто.

Една книга е нищо без своите героите, а Ейми Кауфман и Джей Кристоф обичат да създават интересни герои. 
Източник.
В началото не харесах особено Хана, както пише и в описанието за мен тя беше глезла, татиното момиченце, което получава всичко. С развитието на действието обаче започнах да я опознавам и да откривам колко силна, смела и борбена е тя, как тя не разбира какво означава предавам се и че да Хана е момичето на татко, но точно това е нещото, което я е превърнала в силна личност.
Ник си е едно лошо момче, което естествено аз харесах още от самото начало...... За разлика от Хана, Ник е преживявал трудности от самота начало на живота си, колкото и гадости да му струпва живота той остава с чисто сърце, душата му бива запазена. Самата житейска история на героя е интересна, но моменти забавна, а в други сърцераздирателна.


„Nik M: Бабушка Ника ни го разказваше на семейните сбирки. Отвеждаше ни с брат ми и братовчедите в някоя стая, слагаше ни да седнем и преразказваше „Как убих дядо ви“. Не се ...вам. Но поуките, вкоренени в съзнанието на мъжете Маликови от това, са две:
Nik M: 1. Никога. Никога. НИКОГА не кръшкай на момичето си (никогааа)...“

Братовчедката на Ник, Ела, също е едно малко съкровище, борещо се с живота още от малка, станала негова жертва, но намираща сила в себе си, да се бори, да не се предава.
Това са тримата главни герои, който ако не ви беше достатъчно ясно аз ги обожавам, защото просто са си те..... 
Книгата е пълна с изненади, колко не изненадващо....Важното е само, че някои ама наистина са напълно шокираща каращи ме да остана с отворена уста. Тези, които са прочели тази книга.. Спойлер!!!!Честно супер много се изненадах като разбрах, че Джаксън е предателя, знаех си, че някак си той ще изчезне от картинката, за да могат Хана и Ник да са заедно, но чак това..... не мислех, че той е предателя. Мислех се, че ще умре или нещо токова и така ще светне зелената лапичка за Хана и Ник.


Източник
„Гемина“ от  Ейми Кауфман и Джей Кристоф е втората книга от невероятната поредица „Досието Illuminae“. Поредица, която пленява читателя, книги, които те омагьосват и губиш представа за време. Ако сте се влюбили в „Илумине“, то тогава не чакайте повече, а просто нападайте „Гемина“, тя ще ви прати в свят на борба за живота, на изпитания, на болка, на невероятни герои, които ще ви разчустват.

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставена възможност да прочета това съкровище.  

„...били е супер да си добър, още по-супер да си късметлия.“

петък, 30 март 2018 г.

„Твоята перфектна година“ - Шарлоте Лукас

В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.
В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...
Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

„Твоята перфектна година“ от Шарлоте Лукас е разказ за това как живота на всеки един от нас може да бъде променен за винаги, понякога дори от неща малко и на пръв поглед маловажно, как съдбата ни отваря вратата на промяната, но само и единствено ние решаваме дали ще минем през нея. Това е книга за промените в живота, за поуката, че всяко зло е за добро и че колкото и ужасен да е живота ти в един момент, то не трябва да губиш вярата, че един ден, ще бъде по-хубав, че човек може да излезе от летаргията на живота.


„Понякога нещата, които ни се струват толкова ужасни, че можем да повярваме в тях, въпреки всичко се оказват истина.“

Много харесах книга... естествено...само дето я прочетох много бавно, но заради това са виновни толкова изискващите учители и наближаващите матури естествено. Като я започвах нямах абсолютно никаква представа за какво за бога с разказва в нея напълно честно. Мислех си, че е някаква любовна история, заради корицата и, която междудругото е просто невероятна....(моите възторжени комплименти на Фиделия Косева).
Та започвам книгата в пълно невидение какво по точно ме очаква.... и това така много ми хареса... постепенно се потапях в ежедневието на Йонатан (постоянно по навик му викам Джонатан...ах Каси), в живота на Хана, преживях с тях шегите на съдбата, видях как Йонатан се променя, как отново започва да живее истински живота си, как излиза от летаргията и започва да чувства, да живее истински, проследих как съдбата дирижира живота и на двамата ни герои и ги направлява. Книгата ни говори, че когато човек отвори очи за промяната, за необикновените и неочакваните неща в живота, то те започват да му се случват, но това също е история за ударите на живота, за това, че точно когато си мислиш, че живота ти е перфектен той може да бъде сгромолясан с гръм и трясък, но въпреки всичко поуката си е там, а именно, че всяко зло е за добро, че винаги когато една врата се затвори пред лицето ти, то друга ще се отвори.


„Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен, или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. „Вчера“ е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на „утре“. 

Това не е книга за любовна история, няма любовна мелодрама, е естествено има любовна история, но тя не е ключова за книгата, тя просто донася още една шипка красота. В основата на „Твоята перфектна година“ е промяната, начина да се измъкнеш от пипалата на монотонността и да започнеш да живееш, да изживяваш всеки миг като че ли е последен.  
Един от проблемите ми с книгата беше факта, че в началото действието се развиваше твърде бавно, а края сякаш, за да компенсира това беше прекалено забързан. Хареса ми и то много как в началото читателя полека бива въвеждан в живота на героите, как малко по-малко ги опознаваме, разбира ме същността им какво ги води и не бих искала за нищо да заменя това, но ако беше с една идея  по-забързано  щеше да е много по-добре, а финала... и там всичко ми хареса, но толкова много чаках едно нещо да се случи, а то бе така забързано, че едва го уситих така да се изразя. Просто това препускане във времето в края на книгата не ми хареса.
Не искам да коментирам героиите, защото тяхната същност, пътя, през който минават са ключови за книгата и без да исдкам може да издам нещо, което не трябва. Но едно нещо определено ще кажа, а  то е именно, че харесах и то много героите, може в началото не ми допадно особено Йонатан, но в последствие запчнах да го харесвам.


„Твоята перфектна година“ е една интересна и изключително приятна книга, която ни разказва, как живота на човек може да стане вълнуващ, да се превърнеш в истински живот, а не просто съществуване. Това е една история за промяната, за изпитанията в жинота, зо това как човек се справя с мъката, с трагедиите. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Любими цитати от любими книги - Част 11

Източник.
И идва времето за цитатите от „Истории от академията за ловци на сенки“.
Нали ме знаете мен... цитатите от книгите са си моя слабост, особено тези от книгите на Касандра Клеър. Изобщо не трябва да се учудвате, ако питате мен, че има такава публикация. Единственият проблем, който ми създаде писането на цитатите е факта, че ми идваше първо да препиша по цели страници, а другото е, че постоянно се зачитах, та аз ги писах поне три часа, като два от тях просто наново четях някои моменти. 

„-Да, да, всички сте чували да рода Херондейл - .... - И вероятно само хубави неща, за Уил Херондейл например или за сина му Джеймс, или пък за Джонатан Лайтууд Херондейл в наши дни.“

„-Всички ние сме онова, в което ни е превърнала нашето минало. Сборът от хиляди решения, вземани всеки ден. Можем да променим себе си, но никога не можем да изтрием онова, което сме били някога.“

„Името Херондейл е покрито с доста мрачна слава, както вероятно знаеш. Мнозина от тях са герои, някои предатели, твърде много са безразсъдни, необуздани създания, пленници на своите страсти, били те любов или омраза.“


Източник
„-Тобаяс я обичаше повече, отколкото бе обичал каквото и да било на света... повече от семейството, дълга си, дори себе си. В това навярно беше истински Херондейл..“

„Като всички от рода Херондейл, способността му да обича без мярка и без край била както най-големият ме дар, така и най-страшното му проклятие.“

„Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай някой друг да избере кой ще бъдеш.“

„-Решенията, които вземаш ти, единствено те имат значение, не кръвта във вените ти.“

„-Не е уместно - заяви Теса на съпруга си Уил.
-На него му харесва... - Виж колко силно я държи.
Двегодишният Джеймс Херондейл действително държеше камата много добре. Преди да я забие във възглавницата на дивана, вдигайки облак от перца във въздуха.“

„Към децата си Уил се отнасяше със същата обич, с която винаги се бе отнасял към нея, свирепа и непоклатима. И проявяваше същото закрилническо отношение, което беше проявявал само с още един друг човек - онзи, на когото беше кръстен Джеймс. Неговият парабатай Джем.“


Източник.
„-Лъжица! - провикна се Джеймс и като се втурна към чичо Гейбриъл, я забоде.
Гейбриъл разроши любвеобилно косата му.
-Ти си толкова добро момче. Нерядко се чудя как изобщо е възможно да си син на Уил.
-Лъжица - каза Джеймс и се притисна обичливо в крака на чичо си. 
-Не, Джеймс - подкокороса го Уил. - Честта на благородния ти баща беше засегната. В атака!“

„Не знаеш кога, нито кой, ала някой ден един непознат ще нахлуе в живота ти и напълно ще го преобрази. Светът ще се преобърне с краката нагоре и ти ще бъдеш по-щастлив заради това.“

„Ето защо се съгласихме да те изпратим на училище. Въпреки че ужасно много ше ни липсваш.
-Ужасно? - повтори Джеймс срамежливо.
-Майка ти твърди, че ще бъде храбра и няма да падне духом - отвърна баща му. - Американците са безсърдечни. Аз обаче всяка вечер ще плача във възглавницата си.“


Източник.
„Баща му винаги си измисляше повози чичо Джем да дойде при тях - веднъж бе заявил, че една саксия е обсебена от демон.“

„-Как е мама? - прошепна Джеймс.
-Разплака се, когато Джем и каза, и заяви, че си нейното мило момче. Подозирам, че възнамерява да те удуши и да ти направи торта след това.“

„-Любовта, истинската любов, е да те виждат. Да те познават. Да познаваш най-грозната част от някого и въпреки това да го обичащ. И... според мен, когато двама  души се влюбят, те се превръщат в нещо друго, нещо повече от сбора на съставните им части. Сякаш създавате един нов свят, който съществува единствено за вас двамата. Вие сте боговете в своята мъничка вселена.“

„Знам обаче, че не кръвта във вените обуславя кой си. онова, което те определя като личност, са изборите, които правиш. Знам също така, че да обичаш някого, дори когато е плашещо, дори когато има последствия, никога не е неправилно.“

„...обичаш, докато можеш, да обичаш онова, което е крехко и красиво, и застрашено. Никой не живееше вечно.“

„-Ние всички променяме света с всеки ден, в който живеемв него...“

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang