Търсене в този блог

събота, 12 януари 2019 г.

"Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл


Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

"Веднъж баба и беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план."

"Винаги ще има Коледа" е лека и красива книга, която само за няколко часа оживя пред очите ми, отнесе ме от леглото и ме прати в едно малко градче обзето от коледен дух. В книгата ще намерите всичкото необходимо коледно настроение. Ще се насладите на сладка история за изненадите на съдбата. Ще намерите  любов, приятелство, странна семейна тайна, много коледен дух и щастливи моменти. Какво му трябва повече на човек, за да се отпусне.

"Разбрах, че независимо от всичко, което се случва в живота ни, винаги ще имаме Коледа, за да показваме любовта си един на друг."

Коледа времето от годината, когато чудесата стават реалност. Когато всичко е възможно. Понякога ми писва от тези клишета, но колкото и да се дразня и аз не мога да отмина някоя коледна книга или поредното гледане на Сам вкъщи (да и тази книги изгледах първите два филма). И аз се изкушавам, все пак съм човек. Иска ми се да вярвам, че по Коледа стават чудеса, че хората намират щастие, но циника в мен не ми позволява обикновено. 

"Зарови лице в ръцете си и се разрида. Сякаш изпитваше облекчение, сякаш бе щастлив за нея. А това беше най-силното свидетелство за нечия любов, което Ноел бе виждала."

Празниците отминаха неусетно както и дойдоха. Измина още една година, а аз не успях да пусна ревюто на тази книга поне преди Нова година. Но какво да се прави такъв е живота. Важното, че вижда бял свят. А и аз съм на мнението, че когато книгата е хубава можеш да усетиш коледното настроение и през август. А тази книга лесно ще ви зарази с добро настроение, с леката и приятна история, с любовта и превратностите на съдбата, няма да можеше да я оставите преди да сте я прочели, а аз не успах.

"....ще познаете любовта на живота си, защото няма да можете да спрете да мислите за него."

Нищо не умира, енергията просто се преобразува. Дали това важи и за любовта? Дали една любовна история може да бъде изживяна от други хора в друго време. Тази идея много ми хареса, допадна ми как се разви любовната историята, нямаше нищо учудващо, нямаше нещо, което запаленият читател да не може да се усети, но все пак ми хареса. Защото какво може да направи една Коледа наистина хубава, ако не любовта.
Обожавам кафенетата, сладкарниците изпълнени с книги, места където човек може да си поседне да чете книги, без да го зяпат все едно е извънземно. (12 клас имах практически изпит и трябваше да създам "фирма" и беше кафе-книжарница)

Как да не харесам вярата и идеите на героинята за кафенето. Едно от нещата, който харесах в Ноел, главната героиня, е именно любовта и към бабината сладкарница, страстта, която има. 

"- Защото, когато печем коледни бисквитки за съседите, ние ядем счупените. И това е най-хубавата част."

Харесвам вярата на героинята в Коледа, убеждението и че всичко ще се оправи. Но самата героиня не ми харесва особено. Нещо в характера и беше дразнещо. Сякаш беше мекушава. Да имаше неща с които Ноел ми хареса, но все пак не е моята героиня. 
Главният герои Алекс също не беше нещо лал, но ми хареса добротата му и отношението му към малкия син на Ноел.
Като си говорим трябва да кажа, че не успях усетя любовта между героите ни - Ноел и Алекс. Тя пламна прекалено бързо, беше нереалистично и нямаше страст. На думи любовта им беше сладка и красива, но не успях да усетя истински емоции. Имаше нужда от повече плам. 

А и постоянно ме дразнеше клишето защо мъжът е богатия и вижте го вие как ще оправи всичко. Не може ли жената да е тази с многото пари и възможности?

"Винаги ще има Коледа" от Джени Хейл е красива коледна история, с много надежда, вяра в магията на Коледа и много любов. Лека и приятна книга, която да ви разсее от нелеката реалност, една коледна книги, която да ви донесе добре настроение. 

Благодаря много на издателство Хермес за предоставената възможност да прочета книгата. 

петък, 21 декември 2018 г.

Хо-Хо-Хо

Здравейте, как сте? Искам да ви пожелая щастлива Коледа и весело да си прекарате Новата година. Остават малко дни до новата година и започват размислите. Започнахте ли да правите равносметката си за изминалата година?
Успешна ли бе за вас? Преживяхте ли приключения през изминалите 12 месеца? Направихте ли неща запомнящо се? Посетихте ли някоя ново място? Намерихте ли нови приятели?
Все неудобни въпроси. Измина още една година и всеки сам за себе си трябва да помисли какво е преживял през тази година, да помисли дали е постигнал поставените цели, дали е сбъднал мечти и да си постави нови за предстоящата година.
Декември месец ми беше доста слаб от гледна точка на активността в блога. Наистина съжалявам, за което, но честно казано не разбрах кога месеца се преполови. Бях претрупана от задачи свързани с университета, че просто не можех да почувствам коледния дух, не можах да осъзная напълно, че сме последният месец от годината. Та аз миналия понеделник (18.12) докато си правех последната курсова работа осъзнах, че месеца вече е преполовил.
За това си мисля да направя една малка книжна равносметка. Тази година се запознах с много нови автори, прочетох прекрасни книги, изживях невероятни приключения. Определено мога да кажа, че годината беше успешна от гледна точна на книги. До сегашният момент съм прочела 48 книги, но си мисля, че ще успея да станат 50, защото все пак има още време. ( И вече станаха 50!)
Мисля си как да комбинирам книгите все пак няма да ви занимавам с всяка една по отделно. За това си мисля за няколко различни категории.
  1. Романтичната книга, която разби сърцето ми: Много книги ме разчувстваха тази година, накараха ме да плача, и да се тръшкам за това ми е трудно да избера точна една. След дълги размисли избирам "Споделени тайни" на К.Хувър. Книгата е така красива колкото и корицата и. Не мога да се накарам за съжаление да и напиша ревюто, защото ако започна да пиша само ще се разчувства. Но обещавам, че някой ден ще се захвана.
  2. Най-малкото съкровище, което ме плени: "Всяка сутрин пътят към дома става се по-дълг" - Ф. Бакман. Една ама наистина малка книга, която ме накара да искам да се гръмна, че чак сега се запознавам с творчество на Бакман. Трудно е да опиша колко красива ми се стори тази книга. 
  3. Тухлата, която може да причини ужасно главоболие на някой, който ме прекъсне докато я чета: "Двор от крила и разруха" буквално може да предизвика ужасна главоболие, и как няма та тя е поне 800 страница, как няма да те заболи ако някой те удари с нея по главата. Прочетох много негативни мнения за нея, но на мен ми хареса много. Прочетох я супер бързо и вече не знам за кой ли път препрочитам някои и друг момент. Но да и тази книга няма ревю, а заслужава такова. Мисля си да напиша едно обобщено ревю на цялата поредица 
  4. Нова любима авторка на романтични книги: Хора говоря за С.Е.Филипс.
    Не мога да повярвам, че чак сега се запознавам с тази авторка. Та нейните книги са навсякъде, кориците са невероятни, а аз чак сега и дадох шанс. Винаги съм знаела, че ще се влюбя в книгите и, но се забавих прекалено много. Буквално искам да имам всяка една нейна книга и да и се наслаждавам. Прочетох "Ваканция е Тоскана" и "Сияйна звезда" и двете книги са чудесни.
  5. Поредиците, чийто края ме съкрушиха и ми се иска да мога да го променя: Поредицата на Ц. Владимирова завърши тази година и края беше колкото прекрасни толкова и ужасен, но за нищо на света не съжалявам, че се докоснах до този свят. Нямам търпение за новата и книга. "Благословени" е удивителна книга.
  6. Разочарованата аз: Не обичам книгите да ме разочароват. Обичам да уцелвам книгите. За това ми е неприятно, че имах и такива попадения. "Никога достатъчни" беше една от тях, имах големи очаквания, корицата е много красива, но в книгата имаше толкова много празнини, че не беше за вярване. 
  7. Книга за книгите: "Книжарничката на острова" е така красива и много се радвам, че успях да я прочета тази година. Обожавам такива книга. 
  8. Препрочитане: Нямаше как да не препрочета поне една книга и се радвам, че това беше поредицата "Аз, вещицата". Излезе първият сезон по книгите и много ми хареса. За това ако и вие обичате тези книги, то дайте шанс на сериала, ще ви очарова.
  9. Книга от любим автор: Една година няма да ползотворна, ако човек не прочете поне една книга от някой любим автор. С радост мога да кажа, че прочетох "Истории от Академията за ловци на сенки" от К. Клеър. Както всяка друга нейна книга и тази е съкровище, което накара сърцето ми да си присвива болезнено при всяко споменава на Уил. Както знам още колко нейни книга ще излязат направо ме досърбяват ръцете.
  10. Книгата, която абсолютно никога нямам намерение да прочета отново: За жалост я има и тази категория и тук е "Камъните падат всички умират". Книгата не е кой знае колко лоша, но не мисля, че някога отново ще и дам шанс.
  11. Книгата, която просто не успях да прочета тази година: Пак лоша категория, но какво да се прави.... "Творци на съвпадения" е книга, която още пред първата си страница ме загуби и не успах да се накарам да я завърша, струваше ми се такава загуба на време.  
Това са само малка част от книгите, които прочетох тази година, но хей беше ми трудно да измисля още категории. Ако искате да видите всички книги можете да ме последвате в Goodreads - Iliana Simeonova.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

"Само ти" - Мия Шеридан

Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.
Но тогава в живота ѝ се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.
Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало
"...не знаеше, че не само юмруците са това, което те пречупва и те кара да кървиш - не, самият живот можеше много лесно да го направи, дори по-успешно."

"Само ти" от Мия Шеридан не е лека любовна книга, тя не е за почивка от действителността, а точно обратното. Това е книга, която ни говори за мрачната, гнусната страна на живота, за това как един човек може да унищожи живота на друг, за това как сред нас няма само цветя и рози, а и чудовища имащи човешки лица. Но както има чудовища така има и ангели спасители, които те спасяват с любовта си.
Вярно е, че темите засегнати в книгата са доста далече от лековерното, но в тази книга също се говори за силата да се справиш с болката и неправдата, за това, че трябва да продължиш да живееш и да се постараеш да бъдеш щастлив, защото това е начина да победиш болката и неправдата. Бил си ограбен, някой е съсипал живота ти, отнел ти е вярата в хората, в доброто, в справедливостта и вече мислиш, че не заслужаваш щастие? "Само ти" говори на читателите си, че въпреки всичко човек заслужава щастие, трябва да се бори за него и да вярвам, че го заслужава.

"Понякога ние носехме толкова болезнени, ограничаващи етикети в този живот, независимо дали са ни били лепнати от другите, или от самите нас."

Книгата говори за това, че ако останеш в миналото и се измъчваш от мисли от типа: Защо на мен? Ще бъдеш този, който е загубил наистина, защото ако оставиш болката да те пречупи то тогава ти оставаш злото и неправдата да победят. Точно с това книгата ме спечели, темите заложени в нея ме впечатлиха.
Харесва ми как героите смятат, че са счупени, повредени и може дори и да е така, но въпреки това всеки може да намери своята половинка. Колкото и повреден да си някъде го има онзи човек, който може да ти помогне да поправиш счупеното в теб, и то само с любовта си. Хареса ми също как заедно с главния герой разбираме какво е преживяла Кристъл, заедно с Гейбриъл усещаме шока от наученото. Още от началото разбрахме какво е преживял в общи линии Гейбриъл (обожавам това име междудругото), но малко по-малко парчетата от живота на Кристъл идват по местата си. Интересно е как постепенно си обесняваме какво я е направила такава. Какво в живота я е накарало да се загърне с безразличие и недоверие, какво я е навело на мисълтта, че не заслужава любов. Очаровах се от начина на мислене на главния герой Гейбриъл, от начин по-който гледа на света, от силата му да остави миналото и да живее настоящето.

"Не казаха ли хората, че да правиш планове, е най-сигурният начин да накараш Бог да се смее?"


Обикновено мога да съдя героите, малко или много мога да се поставя на тяхно място, но как дори да се доближа до болката на тези герои? Как да ги съдя като дори не мога да си представя ужаса, който са преживели? За това не мога да кажа и една лоша дума за тях, защото да в този случай говорим за измислени герои, но колкото и да ни се иска да вярваме, че няма такива случаи в реалността, истината е точно такава. Такива ужаси се случват.
Имам нова любима авторка на любовни книги хора и именно Мия Шеридан. Тя разказва едни трагични истории, изпълнени с любов, много болка и тъга, но и надежда и сила на духа. Нямам търпение за друга нейна книга, имам неотложна нужда, просто искам още една прекрасна книга.

"Само ти" от Мия Шеридан е втората нейна книга, която чета и тя също като първата  е истинско съкровище, което разказва една любовна история изпълнена с толкова болка, жестокости и трагедии, че ти се къса сърцето, но е и изпълнена със сила, борбеност и надежда. Всичко това прави книгата перфектна. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 30 ноември 2018 г.

"Евърлес" - Сара Холанд

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни... години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.
Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.
В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.
Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

"Евърлес" от Сара Холанд е едно малко съкровище, начало на вълнуваща поредица. Тази книга е изпълнена с драма и обрати, с привидно добри и лоши герои. В страниците на "Евърлес" ще намерите магия, любов, загуби и болка, ще намерите един несправедлив, но спиращ дъха ви свят. Свят, който трябва да посетите, трябва да изживее заедно с героите е едно необикновено приключение.

Не знам от къде да започна.. наистина трудно ми е да опиша колко много ми хареса книгата. 
Светът в нея малко ми напомни на първата книга от поредицата на Виктория Айвярд (защото съм чела само нея де, мале сега като се замисля та аз съм прочела тази книга преди сигурно над две години ), "Алената кралица". И двете книги имат общи черти, някои аспекти си приличат, но не по-лошия начин. Просто и в двете книги имаме несправедливо устроено общество, имаме магия и много трагедии, имаме героини, които се оказват нещо повече от това, за което са се смятали. Но аз обожавам такива книги. Обичам когато героите по трудния начин трябва да разберат от какво тесто са замесени. Обичам да чета такива книги, а именно книги, които имат добре изграден свят изпълнен с някаква тирания, нещо оригинално, което отличава този свят от другите и герои готови да се жертват в името на промяната. Може би е вече клише, но не и за мен, намирам ги за вълнуващи.
Та да "Евърлес" ни представя едни свят изпълнен с неправда и жестокости. Несправедливостта в книгата се поражда от факта, че времето се явява като разменна момента, богатите живеят векове, а бедните някакви мигове изпълнени само с болка и нищета. Обожавам идеята за времето, кръвта, живота като парична единица. Всичко е измислено много добре, че чак е малко плашещо. Историята оживя пред очите ми. 
Обичайно е естествено  да има любовен триъгълник, но аз  като повечето ги мразя и е голямо облекчение, че тук авторката е решила да го избегне (поне за сега де). Малцина автори могат да направят истински невероятен любовен триъгълник, но повечето продължават да се опитват. (единствения триъгълник, който ми хареса е този между Теса, Уил и Джем)
Радвам се, че Егмонт са решили да запазят оригиналната корица.  Ама много ме е яд, че явно телефонът ми не снима добре и не успях да направя хубави снимки на книгата, защото корицата е много красива и заслужава това.
Мисля си за нещо ново..., малка рублика в ревютата на книгите под наслов: Любим момент. Той ще включва спойлери и за това се чувствайте предупредени. Моля кажете ми дали идеята в допада. Тааа....
Любим момент: Спойлер!!!Много ми хареса разговоря на Джулс и Лиъм на онази поляна, когато той я измъкна от затвора. Тогава тя за първи път го видя истински, видя, че докато тя го е мразила, той е мислим само за нея, опитвал се е да разбере какво я прави специална и да я защити от възможните и врагове.
Дойде редът и на героите в книгата:
Джулс Ембър е главната героиня и познайте кой не я хареса. Аз, естествено. Още в първите две страници и вече ме бе загубила и до края не успя да ме спечели. Очакванията ми към главните героини са големи и малко от тях могат да ме спечелят. Джулс доста ще трябва да се потруди във втората книга, за да ме спечели, но хей имам надежда.
Лиъм Гърлинг е големият лош брат, съсипал животи. Това е първото нещо, което научаваме за него, но аз не успях да почувствам лоши чувства към него. Мислех си, че трябва да има нещо повече около него, нещо под маската на злодея. Все пак вълка кожата си мени, но нрава не, но сигурни ли сме, че вълкът е наистина вълк? 
Спойлер: Радвам се, че се указах права. Лиъм се оказа такова сладурче,  нямам търпение да се съберат с Джулс. Да като дете явно, не е бил ангелче, но все пак... Само дето не разбрах какво всъщност се е случило там в онзи пожар преди години, когато той уж е бутал Роан в огъня. Може и да са го казали в книгата, но не помня.
Роан Гърлинг пък съответно е малкия брат, винаги добронамерен, отзивчив и усмихнат, приятел с всекиго и ама не,...... не можах да почувствам някаква симпатия към него. Беше ми безразличен, как да се доверя на винаги усмихнат човек.


"Евърлес" е книга,  чиито страници разлиствах с трепет и нетърпение, защото това бяха страници изпълнени с всичко необходимо за едно незабравимо преживяване. Това е една красива книга със също толкова прекрасна корица. Не се чудете, а просто я нападайте. 

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

вторник, 27 ноември 2018 г.

"Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули

„Това трябва да са най-депресиращите думи в историята на любовта. Наистина се постарах да те обичам.“

Това е любовна история.
Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.
Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти. Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.
Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие.

„Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.“

„Думи в тъмносиньо“ е една прекрасна книга, разказваща за любов, приятелство, загуби и за книги много книги. Тя е подходящо четиво за всеки един, който иска да се наслади на една красива и вълнуващи история. Ако искате книга за любителите на книги, то тази е за вас, ако искате лека и приятна история то тази е точно за вас, ако търсите романтика подсладена с щипка горчивина то тази книга и точно за вас. Абе тази книга е за вас!!!

„-Никой няма причина да стане. Животът е безсмислен, но хората все пак стават от леглото. Така е устроена човешката раса.“

Доста се двоумих преди да започна книгата, честно казано и аз не знам защо, така и така вече си я бях купила, но сякаш нямах достатъчно желание да я прочета, нямах мотивацията, но няколко хора горещо ми я препоръчаха, че просто нямаше как да не се реша да я започна,. И как само се радвам, че ги послушах. Защото книгата е просто прекрасна, тя е едно напълно завършено съкровище, което ни разказва по лек и вълнуващ начин една завладяваща история. Тук няма да намерите само щастие, любов към книгите и любовни истории. В книгата също се крие зловещата страна на живота, несправедливостта в него. Тя е един микс между любов, трагедия, приятелства и обич към книгите. Това е книга, която можете да прочетете за броени часове и след това да изпитвате познатата болка в главата, просто, защото през изминалите часове сте изживели още един живот.

„...думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламеняват революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъда облекчавана пак заради тях.“

В книгата има една прекрасна идея: отдел за книги, в който читателите оставят писма, пишат мнения, отбелязват любими цитати и мисли. Обожавам тази идея, струва ми се много интересна, оригинална, вълнуваща и просто страхотна.
Историята ми хареса толкова много, защото тя ни представя както сладката, но така и горчивата страна на живота. Историята е поднесена по лек и приятен начин, разказва ни историята на Хенри и Рейчъл, двама бивши най-добри приятели, които наново изграждат връзката помежду си, естествено тук няма много голяма изненада как се развиват отношенията им, но все пак е приятно да се извърви пътя заедно с тях.
Героите ми харесаха те са една смесица от най-различни образи, определено не са еднообразни, всеки има своята ярка индивидуалност. И естествено си имам моите любимци.
Забавното е, че любимите ми образи в тази книга не са главните героите. Най-много ми допаднаха малката сестра на Хенри и братя на Рейчъл. (това ревю го довършвам сигурно почти година след като съм прочела книгата и за това не мога да си спомня имената им....) и да тази малка подробност не я помня, но знам, че техните образи ме впечатлиха, караха ме да се усмихвам.

„Голяма част от дрехите и са черни, предимно тениски с надписа от сорта „Чети бе, копеле!“

За жалост един персонаж не можа особено да ми се хареса, а именно главният герой Хенри. Той е ангелче, обича книги, живее заради тях, живее с тях, но просто ал този човек е толкова прост и честно, стори ми се супер жалък, на моменти безхарактерен и не показващ никакво достойнство. Токова поведение ми е просто антипатично.

„Ние сме книгите, които четем и нещата, които обичаме.“

„Думи в тъмносиньо“ от Кат Кроули е перфектно четиво за любителите на книгите, в нея можете да намерите много книги, много любов, приятелство, но и горчилка и болка. Това е лека книга определено, но засяга на моменти болезнени теми. Не се чудете, не отлагайте книгата,  а просо я започнете.

„-Шекспир, това момиче не е за теб.
-Тя е сродната ми душа.
-Тогава съм сериозно разтревожена за душата ти-...“

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"Мираж" - Сомая Дауд

НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.

В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.

"Мираж" е книга, която ни разказва една интересна история за преломностите на съдбата, за това, че понякога лицето ти може да се окаже най-големият ти враг, само заради това, как изглеждат и съдбата ти да бъде предопределена.


Тази книга е началото на една поредица, в която героите трябва да покажат от какво тесто са замесени, трябва да изберат страна, трябва да разберат кои са. Все трудни избори, който ще бъдат изпълнени с много драма и обрати.
Книгата ми напомни малко за "Гневът и зората". И не, историите и на двете книги са много различни, но и  в двете се усеща един източен привкус. Една такова усещане за далечна култура, за нещо тайнствено, нещо магично, именно такова усещане имах докато четях тези книги, а аз обичам когато е така.

"Издръжливостта е вид сила, няма спор - но дори скалите може постепенно да изчезнат, ако са изложени на безкрайни проливни дъждове."

Като начало на поредицата тази книга е изпълнена с много информация за света. И именно имаме различни цивилизации, имащи своите културни различия, вярващи в различни неща, ценяща други неща.
Чакам втората книга, интересно ми е как ще се развият героите, как ще пораснат, каква ще им бъде съдбата.
Малко не на място ми се стори факта, че явно в книгата се говори за едно развито общество щом имаме пътуване между планетите и обитаване на луни. От друга страна от книгата ме лъхаше атмосфера на изостаналост. Не мога точно да го обясня. Но определено беше необикновено съчетанието между магичното и едно развито общество. 

"- Да пораснеш е плашещо -.....- Умно е от твоя страна да се боиш. Това означава, че ще се отнасяш към предстоящите си задачи с достатъчно внимание и, да се надяваме, с мъдрост."

Не мисля че това е спойлер но все пак искам да предупредя. 
В главата ми се върти една конкретна сюжетна линия а именно Амани - момичето жертва на собственото си лице и Марам - предопределена да управлява ( двете ни главни героини) да се укажат родните дори и да са далечни. Хора говорим за две момичета които са едно към едно еднакви някак не мисля, че е просто така.
В тази книга имаме тиранични покорители, имаме безжалостно отношение към поробените, имам бунтовници, имаме хора, готови да се борят за свободата си. Във връзка с това чакам с нетърпение момента, в който героите ще разбият ватийците т.е ще разбият лошите.


"По-скоро би рискувал живота си в името на една идея, вместо да оцелее, за да доживее да продължи да се бори и на следващия ден."

"Мираж" Сомая Дауд от  е книга с източен привкус, тя е изпълнена с магия, с трудности, героите са нагърбени с много отговорности, те трябва да разберат кои са, да изберат страна, цел за която да се борят. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

"Книжарничката на острова" - Габриел Зевин

"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме сами. Ние не сме сами."


На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.

"Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея."

Обичам книгите за книги. Прекрасно е, когато главните герои обичат да четат, когато живеят заради литературата, благодарение на нея света им е изпълнен с цветове. Такива книги за мен са специални, винаги в тях мога да намеря красива история, много завладяващи цитати и толкова много други книги. И като споменах цитатите.... Знаете моето отношение към цитатите и в тази книга те са така красиви, завладяващи, готови за ролята на тема в някое литературно есе. Хммм май ми се дописа есе.... 

"Кажи на дете, че не обича да чете, и то ще ти повярва."

Книги говорещи за книги винаги имат една специфична красота за мен. Чувствам се близка с героите, общата ни страст ни кара да ставаме сутрин. Сякаш когато отварям такава книга усещам аромата на още толкова много други сюжети, истории, усещам драмата и любовта, която преживяват героите. На мнението съм, че една такава книга или трябва да е прекрасна или за нищо да не става. За радост тази книга е от добрите.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

Обичам "Книжарничката на острова", защото ни разказва една красива история, изпълнена с много книги, с любов към тях, с любов към хората, но и това е една история имаща совите тъжни и съкрушаващи моменти, моменти, в които героите се чудят защо на тях. Тя ни разказа една история за една книжарница на един малък остров и за всички забъркани хора. Да в "Книжарничката на острова" си ги има тъжните, горчивите хапове на живота, но тя все пак е изпълнена и с надежда, защото литературата е в сърцата на героите и те ще намерят правилния път напред. Поне аз вярвам в това


"...нещата, които предизвикват реакция в нас на двайсет години, не са задължително същите, които ще ни трогнат на четирийсет и, обратното. Това е вярно и за книгите и за живота."

И това е книга, в която именно книгите свързват хората. Героите са различни, характерите им са други, но едно нещо си е константа, а именно, че книгите рано или късно ги намират. Имаме:


"... когато човек започне да му пука за едно нещо, в един момент открива, че е започнало да му пука за всичко.."

Мъж преживял тежка загуба отново намира смисъл да живея, малката книжарница, която има и едно малко момиченце осмислят живота му. А щом веднъж отново започне човек да живее, то  трябва да бъде сигурен, че и много други неща ще му се случат.


"Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света."

Имаме едно малко момиченце оставено на произвола на съдбата, което намира перфектния дом. Момиче, което можеше да има ужасна съдба, но попада на точното място в точното време.
Жената мислеща винаги позитивно, романтичка до мозъка на костите си, жената имаща перфектна работа (поне за мен), но е пълен провал в намирането на любовта, в крайна сметка я намира.


"- Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време."

Полицая, който до скоро не се е замислял да започне да чете, става истински любител на това изкуство. И точно това е един от красивите моменти в тази книга. Полицая, заклел се да защитавам хората се влюбва в едно изкуство, което не позволява света да бъде просто сив.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

"Книжарничката на острова" от Габриел Зевин е перфектно четиво за идващите студени дни. Облечете си топли дрехи, направите си чай, завийте се с най-мекото одеяла, което имате и се насладете на една красива книга. 

"Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.

В крайна сметка ние сме събрано творчество."

понеделник, 5 ноември 2018 г.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман е една изключително красива, разчувствувана история, която ме съкруши. Това е малка книга, която не мога да опиша с думи. Как да опиша, колко много ме е завладяла тази книгата, като не мога да намеря правилните думи да опиша чувствата и мислите, които тази книга предизвика.
Това е първата книга на Фредрик Бакман, която чета, но няма да е последната. Обещавам си го. Това е първата от многото книги на Бакман, която ще прочета. 
И сега както обикновено, когато не мога опиша точно колко прекрасна е дадената книга, просто ще ви оставя да прочетете средните цитати.  


"И това ако не е най-хубавата възраст, ........ Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме."

"Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път."

"Който бърза да живее, бърза да тъгува,"

"Нашите мозъци са най-необятното уравнение и когато човечеството успее да го реши, това ще е по-велик момент от стъпването на Луната."

"-Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново."

"-Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи - разказа Ноа.
- Ти какво написа?
- Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
- Това е много добър отговор.
- Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.
.........
- Какво каза учителката ти?
- Каза, че не съм разбрал задачата.
- А ти какво и каза?
- Казах, че тя не е разбрала отговора."

"Ядосана съм, защото според теб всичко е една случайност, но на тази планета живеят няколко милиарда души, а аз открих ТЕБ, и ако твърдиш, че със същия успех съм можела да попадна на когото и да е, то тогава не мога да понеса проклетата ти математика."

"Баба ти имаше ужасно чувство за ориентация. Можеше да се загуби и на ескалатор."

"Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло."

"Помниш ли, когато беше малък и те попита защо хората ходят в космоса?
-Да. Казах му, че хората са родени за приключения, че трябва да изследваме и откриваме, че такава е природата ни.
- Но видя, че той се изплаши, затова добави: "Тед, не ходим в космоса, защото ни е страх от извънземни. Ходим в космоса, защото се страхуваме, че сме сами. Би било ужасно да сме сами в толкова голяма вселена."

"Ето защо имаме възможността да глезим внуците си. По този начин молим децата си за прошка."

петък, 19 октомври 2018 г.

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана” - Джесика Таунсенд

МОРИГАН ВРАНА Е ПРОКЪЛНАТА.

Родена е на Срединощ, най-злополучния ден, в който може да се роди едно дете.Обвиняват я за всички местни нещастия - от градушки до сърдечни удари. И което е най-лошо, проклятието означава, че Мориган е обречена да умре в полунощ на единайсетия си рожден ден.
Но докато чака да се изпълни съдбата й, се появява странен и забележителен човек на име Юпитер Норт. Той я измъква от преследващите ги черни като дим хрътки и сенчести ловци на коне и я отвежда на сигурно място, в таен вълшебен град, наречен Невърмур.
Там Мориган открива, че Юпитер я е избрал да се състезава за място в най-престижната организация на града: Чудното общество. За да влезе в него, тя трябва да мине през четири трудни и опасни изпитания в надпревара със стотици други деца, всяко от които притежава някакъв невероятен талант, открояващ го от другите - талант, какъвто Мориган смята, че самата тя няма…
За да остане завинаги в безопасния Невърмур, тя трябва да намери начин да премине изпитанията - иначе ще бъде принудена да напусне града и да се изправи срещу гибелната си участ.


„ - Сенките са си сенки, госпожице Врана. - ... - Те искат да бъдат мрачни.”

"Невърмур" от Джесика Таусентнд е началото на една нова поредица, в която добрите трябва да се изправят срещу силите на злото. Това е книга за осъзнаваното на това, че щом едно нещо за едни е проклятие, то за други може да е благословия, за това, че ние хората сме склонни да обвиняваме някой друг за несгодите си, за провала ни. Това е книга за една героиня с черна коса, която може да поеме по два пътя на доброто или да се изкуши от злото, да приеме това, което е и да правим добро или да се откаже от светлината в себе си.
Естествено всички предполагаме по кой път ще поеме, но хей винаги има възможност за нещо друго. Обратите са забавни, много и то. Но обратите, които искам да станат, а не от типа тя се отказа от моя човек заради някои си друг, тези обрати ме изкарват от релси. А това не е хубаво хора.


„ Хората остават частици от себе си навсякъде, Мориган - всички битки, които са водели, всички болки, които са преживели, всичката любов и радост, които са изпитали, хубавите и лошите неща, които са извършели.

В началото книгата ми тръгне много трудно, не можа да ме завладее, да ме грабне от веднъж и това доста ме обезсърчи, защото исках да ми хареса и то много. Понякога е така една книга в началото не завладява, но в следващия момент, когато си се заинатил да я прочетеш и  осъзнаваш, че вече тя те е завладява. Историята те е грабнала. И благодариш на себе си, че си си казал: "Я се стегни и се съсредоточи върху това, което четеш белкем може и да ти хареса."
Малко отклонение:
И сега като казах, че книгата в началото не ме е завладяла ми дойде на ума, че доста често ми се случва това явление. А това е тъжно, знам, че проблема не е в книгите, а в мен. Не мога да съм от хората, които първото изречение ги завладява. Особено, когато навлизам в нов свят, имам нужда от определено време да обработя всичко.
Края на дълбоките ми размисли:


„ - Слюнката ти мирише на сардини.
- Ами, да. Аз съм котка.
- А сега и лицето ми мирише на сардини.
- Не ми пука. Аз съм котка.”

Точно такъв беше случая с тази книга, в началото ми беше трудно да навляза в света на Мориган Врана. Света, който Дж. Таусенд е създала е изцяло нов, т.е с история, с други управляващи органи, с други градове и държави, с магически сили и свръхестествени същества. Обичам такива книги, но при тях винаги самото навлизане в света ми е леко трудно, прекалено много информация в началото за малкия ми мозък. Шегувам се, надявам се мозъка ми да не е малък. 
Буквално книгата казваше, че е точно за мен как иначе на задната и корица щеше да пише за феновете на Хари Потър и Пърси Джаксън. Та това са ми едни от двете най-любими поресици на всички времена. Като споменах Пърси ми се дочете поредицата за него, за съжаление книгите ми са в Разград. Пфф за такива моменти ще трябва да си донеса всички книги тук във Варна, щом ми се дочете някоя, но пък като се прибера в Разград ще е същата ситуация. Просто е невъзможно.
Мисля си, че отклонения за едно ревю станаха доста, за това да се върна по същество.
Книгата ни представя историята за едно момиче, което трябва да намери себе си, трябва да разбере коя е и на какво е способна, да разбера дали сърцето и е добро или зло. Естествено това е съпътствано от намиране на приятелства, на врагове или на хора, които ем не те харесват, но хем нещата могат да се развият в добра посока. Историята поставя най-различни изпитания пред героите, те трябва да намерят уникалното в себе си и да се преборят. 
 
„-Намери си приятел.
- Така мисля.
- Нещо друго интересно?
- Май си създадох и враг.
- Аз си създадох първия свестен враг чак на дванайсет. - Изглеждаше впечатлен.”

Чакам моменти само когато с развитието на поредицата Морикан ще порасне и ще се почне и малко любовната история. Имам вече идеи. Нали си ме знаете, вече съм сватосала Морикан. И ще се ядосам, ако избраника на авторката не е моя. Но хей има време, ако не се бъркам Мориган в тази книга е на 12 години.
Честно казано не ми се говори за героите. Това е първата книга от поредицата и ще изчакам да говоря за персонажите в някои от другите ревюта. Забелязала съм, че когато пиша ревю за всяка една книга от поредица, малко или много нямам какво вече особено да кажа за героите. 
Само ще спомена, че ми е много забавно, когато в такива книги има герой котка, говореща котка. Толкова е сладко. Хора аз обичам котките. Няма да съм за ако като видя някоя котка не се помъча да я помилвам или да я нахраня.


„....много хубавите или много лошите спомени могат да се задържат вечно.”

„Невърмур” от Джесика Таунсенд ни разказа една история изпълнена с магия, с изпитания, това е книга, която ни говори, че не всяко проклятие е лошо, че щом си прокълнат за едни, то за други си  нещо съвсем друго. Това е книга, която ни разказа историята за Мориган Врана. И аз нямам търпение за продължението и. Защото пред Мориган и нейната дружина от близки приятели стоят още много изпитания и неприятности. 


Благодаря на издателска къща Бард за предоставената възможност.