Търсене в този блог

петък, 21 февруари 2020 г.

„Дневникът на един книжар“/ „Изповедите на един книжар“ - Шон Битъл

Шон Битъл е собственик на най-голямата книжарница за книги втора ръка в Шотландия,
наречена просто...“Книжарницата“. Тя поддържа асортимент от над 100 000 екземпляра, разположени из лабиринт от виещи се коридорчета, сгрявани от бумтяща камина, в провинциално градче, което обича литературата и наднича към морето от ръба на грандиозни, мрачни шотландски скали.  Звучи като истински рай за любителите на книги, нали? Е, реалността е малко по-различна...
„Дневникът на един книжар“, вдъхновен от  Джордж Оруел, който също е работил в книжарница, е ироничен и колоритен разказ за  търговията с книги и ежедневната работа с клиенти, едновременно силно вдъхновяващи и жестоко вбесяващи

„Дневникът на един книжар“ ни запознава с Шон Битъл, собственик на книжарница за книги втора ръка в прекрасната Шотландия, с много ирония и чувство за хумор той ни разказва за живота си изпълнен с книги и необикновени хора. С тази първа книга се запознаваме с историята му, хората около него, с проблемите, които съпътстват този бранш, и още много.
Втората книга „Изповедите на едни книжар“ продължа по същия начин, дневник, в който автора ни разказва за ежедневието си.  И двете книги са  много хубави. Освен, че в тях има ама много книги, в тях се и разсъждава за бъдещото на книжарниците, на реалните книжарници, в който хората могат да пипнат и докоснат книгите, а не интернет книжарниците, които завземат пазара.
Авторът, собственикът на книжарницата няма да ви лъжа си е черноглед човек, просто такъв му е характера, в много моменти си проличава колко добър  е, но отношението му към света, клиентите е наистина мрачно, често грубо и цинично. Двата основни врага на Шон са амазон и киндъл и щом прочетете книгите му и ви като мен ще осъзнаете, колко много това вреди особено на малките книжарнички. Не всеки е черноглед като Шон, но с тези две книги определено можете да видите света през неговите очи и да се опитате да се поставите на негово място.
Определено книгата ще се хареса на книжарите, работя като такава над шест месеца и аз самата се припознах в някои моменти. За някои тези две книги ще бъдат прекалено цинични, но едно е сигурно, ако работите като книжар, то и вие като мен ще се припознаете в някои ситуации.
Наистина обичам книгите за книги, обичам да се говори за книги, да се споменават заглавия и автори, за които не съм чувала, да се говори с любов към това изкуство! Определено това е по-различна книга от другите посветени на книги. Едно е сигурно след тези книги определено трябва да прочета нещо на Оруел. И двете книги са вид дневник, в който автора споделя с нас, както моменти от живота му така и всякакви възможни ситуации свързани с продажбата на книги, забавни и тъжни, често комични моменти със странни клиенти.

„С пари не можеш да си купиш щастие. Но можеш да си купиш книги (което на практика е същото)“

В списъка ми с места, които искам да посетя определя е Книжарницата в Уингън, Шотландия, искам да видя това място, да се запозная с хората, които участват в тези две книги, защото всички малко или много обичат книгите, та те си имат собствен панаир на книгите и просто искам да ги видя с очите си. Хората, за които се говори в тези две книги, ситуациите всичко наистина се е случвало (книжарницата има дори профил в instagram, тук, а facebook страницата и е тук), ще ми бъде много странно да ги срещна лично, но и много вълнуващо.
Прочетох Дневникът още през лятото, чете се много бързо, особено с острия хумор на автора.
Не знаех, че ще има и втора книги и като разбрах си знаех че просто няма как да не си я взема. За сведение разбрах, че има втора книга, като когато отидох на работа и я видях на масата с нови книги!

„Избягвайте социалните контакти: винаги носете книга със себе си“

Знаете ли какво си мисля? Не, естествено, че не знаете, нали все пак не четете мисли! Ще бъде много интересно, ако книгата се чете ден за ден. И двете книги започват от 01.01 до 31.12 като за началото на всеки месец има малък размисъл. Та ще бъде интересно всеки ден да се чете за конкретната дата. Как мислите? Просто ако наведнъж започнете да четете тази книги може и да стане леко тежки. Вече сигурно ставам досадна, но и двете книги се конструирани като дневник и просто е физически невъзможно да започнеш книгата и да я завършиш без да спираш. Този и формат не позволява просто.

Ако искате да прочете иронична, на моменти леко критична и забавна творба посветена на тема книги, с реални хора и ситуации то определено трябва да прочетете „Дневникът на един книжар“ и „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл.

вторник, 18 февруари 2020 г.

„Крещящото стълбище“ - Джонатан Страуд

Когато мъртвите се завърнат, за да преследват живите, Локуд и Сие са насреща...
Повече от петдесет години страната е жертва на ужасяваща епидемия от духове. За да се справят с този феномен, се появяват множество паранормални разследващи агенции.
Талантливият млад агент Луси Карлайл пристига в Лондон, надявайки се на бележита кариера. Вместо това обаче се присъединява към най-малката и разнебитена агенция в града, управлявана от харизматичния Антони Локлуд. Когато един от случаите им завършва пагубно, Локуд и Сие имат последен шанс за изкупление. За целта трябва да прекарат една нощ в една от най-обитаваните от духове къщи в Англия и да се опитат да се измъкнат живи.

„Крещящото стълбище“ е едно грабващо начало, чиято идея много ми харесва. Присъствието на духове, борбата с тях не е нечуван мотив до сега, но това е първата подобна книга, която чета и едно мога да кажа изключително добро изпълнение на идеята за борбата с паранормалното. 
Наистина сюжета е много вълнуващ, цялата идея за епидемията от духове, но също така вплетената в това мистерия и загадки, наличието на нещо повече, ме впечатлиха. 
Това е първата книга от Джонатан Страуд, която чета, но едно със сигурност мога да кажа начина му на писане е завладяващ, неусетно ме пренесе от автобуса, където започнах книга, до мрачните улички на Лондон.  С тази книга ще прекарате няколко вълнуващи часа (за предпочитане на дневна светлина, за да не сте като мен и да подскачате на всеки звук).
Само да вметна, че когато прочетох в книгата, че котките реагират на присъствието на призраци, познайте кой чети с котката си гушната до него, аз естествено ( не че ми трябва някакво извинение да придърпам кота до себе си де).
Локуд
Много ми хареса и как се разви самата история, през нито едни момент от книгата не усетих досада или нещо подобно, а с интерес разлиствах всяка следваща страница, искаща да разбера какво още ще преживеят героите. 
Искам да обърна внимание на героите в тази книга. Трима са основните персонажи.

- Луси Карлайл - от нейна гледна точка проследяваме историята, през нейните очи виждаме реалността, в която живеят. Много харесах образа и, тя е силна, може да се справи със всякакви неприятности, но най-вече нейния образ ми хареса с това, че тя се поставя на мястото на хората/духовете. Тя не просто си върши работата, а търси и справедливостта. 
- Антъни Локуд - е шефа, той е собственика на „Локуд и Сие“, той е главния алфа, този, който се грижи за другите, мисли и действа, поема отговорността и защитава своите хора. Ще се изненадате ли ако кажа, че го харесах ужасно много? Относно миналото му обаче съществуват много празнини, има много неща, които останаха в тайна относно историята му и ми е много интересно каква ще бъде тя.
- Джордж е третия човек в този тандем, винаги спорещ с Луси, обзет от предпазливост и искащ 
Луси
още и още информация. И той ми допадна, но определено не толкова много колкото Луси и Локуд.На кратко в тази книга има трима главни персонажа и всеки един от тях ме впечатли, всеки един от тях допълва историята и я прави по-интересна и вълнуваща.
Краят на книгата загатва за още приключения, мистерии и опасности, които предстоят за героите. И аз нямам никакво търпение. Проверих в goodreads и поредицата има цели пет книги, много малко ми трябва и ще прочета поне анотацията на всичките книги.

„Крещящото стълбище“ е първа книга от поредицата „Локуд и Сие“. Това е книга, с която ще изживеете едно приключение. Заедно с героите ще прогонвате духове, ще  разкривате стари убийства и ще се спуснете в приключение, което може да коства живота ви. Какво му трябва повече на човека! 


Благодаря много на издателство Artline за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 7 февруари 2020 г.

Любовните книги!!! Или с коя книга в ръка (и ако искате чаша вино) да се насладите на Свети Валентин, ако вашият принц на бял кон още не се е появил - Част 2

Здравейте, какво правите?
Аз се намирам все още в леглото с лаптопа до мен и се опитвам да свърша нещо полезно докато събера сили да стана от леглото! Обичам да съм продуктивна и ден, в който не свърша неща ми се струва пропилян.
Мина и замина първия месец на новата години, случиха се толкова ужасни и тъжни неща, че не е за вярване. Имаме нужда от промяна, аз лично имам нужда от промяна. Продължавам да се старая да не съм толкова голям консуматор и да купувам само необходимото, да не използвам пластмаса. Има толкова малки начини, с които можем да променим поведението си и трябва да го направим.  Промяната в поведението на един
човек ще донесе нищожен ефект, но е много по-добре от това да не правим нищо. 
Това е много странно начало за днешната публикация. Знам, но имах чувството, че трябва да напиша тези редове. 
Наближава Свети Валентин или ако искате Трифон Зарезан, едно е ясно трябва да се пие хубаво вино и е един прекрасен повод да се насладиш на хубава вечер с любимия човек.
Колкото и по български да се отрича този празник, защото ние си имаме наш или просто да го отричаме, защото наистина ли ни трябва конкретен ден в който да покажем на любимия човек, че го обичаме не трябва ли да го правим всеки ден?
На което и мнението да сте, определено е малко тягостно да си сам на този ден! За това както миналата година ще ви предложа няколко романтични книги, с които да преживее 14 февруари. 
Ако искате да поречете публикацията от миналата година ще я намерите тук. Направо не ме е срам да копирам собствената си публикация от миналата година. Каква липса на оригиналност! 

1. „Любов и други думи“ -   Кристина Лорен - от много време не бях чела нещо от това дуо
(под името Кристина Лорен пишат две приятелки) и определено мога да кажа, че ми липсваше начина им на писане, липсваха ми историите им. Едно нещо със сигурност мога да кажа, тази книга се различаваше от другите им. В двете поредици, които имат на българския пазар и които аз съм чела Красиво и Мило момче( аз така им си викам на тези поредици, първата книга от Красиво е „Красив негодник“, а от другата поредица  „Мило палаво момче“) има изграден модел, имаш представа какво предстои, особено като прочетеш една две книги от поредица. Тази книга бе по различна и много ми хареса. А и корицата е прекрасна! Имаше си своите недостатъци, не толкова заради самата идея, а просто, защото лично на мен ми бе прекалено драматична, но ви я препоръчвам. Книжката е малка и лесно ще се прочете за няколко часа. 
4/5*

2. „Огън на леда“ - Мариана Запата - изключително много ми хареса тази книга. Имам ревю на книгата, което можете да намерите тук. Героите са прекрасни, както и самата историята. Препоръчвам тази книга, защото си заслужава, а и е много красива. Може да се прочете на един дъх, толкова е грабваща и завладяваща. Книгата не е чак толкова малка, но веднага, увлича читателя. Докато и писах ревюто, прочетох наново сигурно половината книга, защото не исках да се разделям с тази история. Наистина си заслужава! 
5/5*

"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

3. „Магазинчето за чай и щастие“ и „Магазинчето за шоколад и мечти“ - Мануела Инус - и двете книжки са ужасно красиви. Те са част от поредицата „Валери Лейн“, която ни разказва във всяка една от книгите, за по една от собственичките на магазини на таза улица. Историята в книгите е сладка, както самите корици. Таман прочетох и втората книга и с ръка на сърцето мога да кажа, че дори тя ми хареса повече и от първата! В книгите се говори за любовта, приятелството и за това да помагаш на ближния си. От поредицата има общо шест книги (май) и много се надявам и останалите да бъдат преведени и издадени. 
4/5* 

„-Не се притеснявай, викай си.
-Да нямаш неприятности със съседите си.
-О няма. Мистър и мисис Ръдърфорд свалят слуховите си апаратчета още след вечеря.
Бари се засмя.
- И двамата ли! Но тогава не могат да разговарят помежду си.
- Според мен това е смисълът на цялата мероприятие.“

4. „Завинаги мое момиче“ - Хайди Маклоклин - едно мога да кажа за тази книга, тя е невероятна, изключително красива и завладяваща история. Ревюто на книга е тук.  Дори си мисля аз самата отново да си я прочета съвсем скоро. В момента като мисля точно какво да ви напиша за нея, ми се връщат спомените за това колко очарована бях от нея, колко красиво и така въздействащо е разказана историята, чак дори ми се къса сърцето. Наистина ви съветвам да прочетете книгата напълно си заслужава, но не гледайте филма, той ама изобщо не е кой знае какво. Аз дори не успях да го догледам, по едно време просто се ядосах и го оставих.
5/5*

5. „Сърца за разбиване“  - Али Новак - прочетох тази книга преди няколко години, но още помня колко сладка бе тя. Ревюто и ще го намерите  тук. От преди 4 години е!!! Няма да бъде зле отново да си я прочета, позабравила съм точно какво ставаше в нея, но помня колко удовлетворена се чувствах след нея.
5/5*
П.П Страх ме е да си прочета ревюто и, толкова старо е, сигурно ще ми идва да потъна в земята от срам. Ем обичам да се смея на това какво съм писала преди, ем нямам никакво желание да си чета старите публикации.

„Светът се движи бързо, всичко около нас се променя всеки ден. Фотографията е дар, чрез който можем да задържим момента завинаги.“

Бонус: 6. „Бъди с мен“  - Джей Лин - миналата година ви препоръчах „Ще те чакам“ за това
сега е редно да ви препоръчам „Бъди с мен“. За радост нея все още се намира из книжарниците, най-вече из интернет книжарниците, но все пак я има. Джейн Лин пиша наистина много красиво и е тъжно, че има само тези две книги на нашия книжен пазар.

И така това беше от мен! Весело прекарване на 14 февруари, без значение кой от двата празника ще празнувате, или ще си останете вкъщи с голяма чаша вино в ръка и ще прочетете някоя книга! Важното е да си прекарате една хубава вечер! 

понеделник, 3 февруари 2020 г.

„Студен слънчев ден “ - Сара Байрен

Холанд Делвис иска да бъде известна с това, че е талантлив хокеен играч, а не с факта, че е
момиче, играещо хокей. Но когато нейният училищен отбор е избран да бъде представен по телевизията като част от ежегодния „Хокейфест“, именно статусът ѝ на единственото момиче в момчешки отбор я превръща във водещата новина.
Не всички са въодушевени от новата слава на Холанд, но има едно момче, което я подкрепя с всички сили, въпреки че това е последният човек, от когото тя го очаква (и определено последното момче, по което би следвало да си пада) – Уес, капитанът на нейния отбор.
Това, което Холанд определено не очаква, е да открие, че харесва наперения капитан, а тя си има правило: не излиза с момчета от отбора. Хокеят, музиката и мечтата да стане журналистка са всичко, което е искала досега, но понякога сърцето има други планове...

„Студен слънчев ден “ от Сара Байрен е една прекрасна и лека история, която може смекчи товара от дългия ден. Това е книга, която да започнеш, когато си емоционално и психически изцеден и искаш просто да се насладиш на една забавна, вълнуваща история, която ще те разсее от всичко, което ти тежи.
В сесия съм (бях), ходя на робата, нямам никакво време. За това не обичам да чета по време на изпитите, просто  знам, че ако започна да чета някоя книга няма да мога да я оставя. Така и така мотивацията ми за учене е много малка, та ако имам започната книга, просто знам, че няма да уча. С тази книга стана именно това, започнах я след дълъг ден изпълнен само с учене и ок вечерта всичко бе точно, казах си да си почина малко, айде да прочета нещо, но сутринта първата ми работа бе да я довърша книгата. Не можех да правя нищо друго. Трябваше да я прочета. Трябваше да знам как ще завърши историята на Холанд и Уес. Историята не е нещо неочаквано, но как може да ми омръзнат такива книги! В „Студен слънчев ден“ проследяваме живота на Холанд, нейната страст към хокея, всичките усилия, които полага, за да бъде най-добрата, неприязъма и към капитана на отбора и Уес и естествено развитието на техните отношения. Понякога намираш нужният ти човек именно в лицето на този, в който най-малко си очаквал.
Сигурна съм че съм го казвала, но наистина обичам книги, в които се говори за отдадеността към спорта, за хъса да си най-добрият. В такива истории има една специфична красота, която всеки път ме омайва. Именно изпълнена с хъз и борбеност е  Холанд, тя се бори за своето място, бори се, за да не могат хората да кажа, че не достойна и в това има нещо красиво. От тази гледна точна книгата ми напомня на друга книга на издателство Ибис „Огън не леда“ също прекрасна книга, която ако не сте чели определено ви съветвам да го направите. Ревюто и можете да намерите тук.
Много ми хареса книгата, ако до сега не сте разбрали, както историята е лека и приятна така и също така засяга и някоя и друга по сериозна тема като за мястото на жените в спорта.  Холанд освен, че се бори да е най-добрата в хокея, който си е доста мъжки спорт (не че някога съм гледала хокей), но също така тя играе в мъжкия отбор. Което я кара да полага още повече усиля, за да не могат да кажа хората, че мястото и не там. Харесах Холанд, тя се бори за мястото си, обичам музиката и в крайна сметка намира начин да бъде неповторим играч на хокей, но и да следва копнежите на сърцето си.
Обаче наистина много повече ми хареса Уес, толкова бе сладък с опитите си да се сближи с Холанд, с това как я е харесвал, когато тя изпитваше само неприязъм към него. Как той продължаваше да е до нея, да показва, че наистина я харесва, да я подкрепя и помага. Как да не харесаш такава душичка.
Героите са сладки, това е няма как по друг начин да ги опиша.

„Студен слънчев ден “ от  Сара Байрен е книга, която да бъде наградата на читателя след дълъг и изморителен ден. Това е една история, която разсмива, която изтласква мислите ни надалеч и ни оставя просто да се наслаждаваме на историята, да се наслаждаваме на героите. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност! 

петък, 31 януари 2020 г.

Tired-A-Thon


Здравейте, как сте? Аз се чувствам много добре!


Сесията ми свърши успешно, имам малко повече от две седмици почивка от университета, през януари почти не съм чела нещо различно от учебник за това какво по подходящо време от това да се включа в едни прекрасен маратон. Повече информация за него ще намерите ето тук. Винаги ми е харесвало да се включвам в книжните маратони, но често просто нямам възможността. За това много се радвам, че този път ще мога. Да видим дали ще успея да прочета всички книги.
А сега ще ви споделя моите избрани заглавия за отделните категории.


1. Прочетете графична новела или комикс. - Shades of Magic Vol. 1: The Steel Prince от много време се каня да го прочета и какво по подходящо време от сега! Не чета графични новели или комикси за това наистина ще ми бъде интересно. 

2. Слушайте аудио книга. - „Обяснения в омраза“ - Ви Кийланд и Пенелъпи Уорд.
Малко ме е страх заради тази книга, много искам да ми хареса, а знам, че има и негативни коментари за нея. Дори не знам точно кого ще я изслушам, странно ми е да съм си вкъщи и да си пусна аудио книга, сигурно докато отивам за робата ще я слушам.

3. Прочетете книга под 200 страници. - „Магазинчето за шоколад и мечти“ - Мануела Инуса, малко повече от 200 страници е, но честно казано не успях да намеря книга, която не съм чела и да под 200 страници. И наистина искам да я прочета, корицата и е толкова сладка!

4. Прочетете и една дебела книга, която ви е било страх да започнете. - „Заклинание за светлина“ - В. Е. Шуаб. Време е да завърша тази поредица, от много време отлагам прочитането на тази книга. Стои се и ме чака да събера смелост.


5. Прочетете и онази книга, която си купихте с желание и така и не докоснахте след това. - „Елайза и нейните чудовища“ - Франческа Запия, наистина не знам защо още не съм я прочела, но това са фактите. Имам я от миналата година лятото, време и е!


6. Довършете книгата, която започнахте преди няколко месеца (или дни преди четатона) и все още стои незавършена. (бонус) - „Момичето, което четеше в метрото“ - Кристин Флере-Фльори. Не успя са ме грабне тази книга, да видим сега като и дам втори шанс дали ще успея да я прочета. Не обичам да оставям недовършени книги.

четвъртък, 30 януари 2020 г.

„Верити“ - Колийн Хувър

Лоуен  Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и не­вероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши.
Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прег­леда бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очак­вала да открие сред хао­са от книжа в кабинета на Верити, е незавършената ѝ автобиография, включително и спомените за онова, което наистина се е случило, когато дъщерите им са умрели. 
Лоуен решава да запази ръкописа в тайна, знаейки, че съдържанието му би могло да съкруши потъналия в скръб баща. Но докато чувствата ѝ към Джереми започват да се засилват, тя осъзнава всички начини, по които би могла да се облагодетелства, ако той прочете ужасяващите думи на жена си. Все пак, независимо колко отдаден е Джереми на своята съпруга, една толкова отблъскваща истина би направила невъзможно да продължи да обича Верити...

„Верити“  и спиращ дъха трилър, в тази книга Колийн Хувър се спуска в дълбокото на човешката душа разкривайки тъмните ъгълчетата, които не трябва да виждат дневна светлина.  Това не е книга за пречистващата сила на любовта, това е книга за трагедиите, за човешката психика и за това на какво е способен един човек. История държаща те на тръни до самия и край.
Повече от всякога искам да говоря с авторката, никоя нейна книга до сега не е създавала толкова много въпроси в мен, за толкова много неща искам да я питам свързани с тази история!

„Така постъпва човек, когато е преживял най-лошото от всички лоши неща. Търси хора като него самия...хора, които са по-зле от него...и ги използва, за да се почувства по-добре след ужасните неща, които са му се случили.“ 

Чувствам се в чужди води с тази книга, не очаквах това, честно казано дори не чета анотацията на книгите на Колийн Хувър, просто знам, че щом е нейна книгата аз трябва да я прочета. И край, не се чудя дали ще ми хареса, а трябва да я прочета!
А вие чели ли сте нещо на К.Хувър, ако не сте то гледайте да поправите тази своя грешка. И да не сте и да сте чели нищо нейно, първото нещо, което трябва да ви кажа във връзка с тази книга е, че това не е типична история на авторката. Не знам дали да кажа слава бога ли не. Все още не знам дали се радвам, че я има тази книга, но знам, че я обожавам (написала съм това 10 мин. след като прочетох книгата).
На няколко пъти бях готова да оставя книгата, също като Лоуен (няма шанс да успея да кажа името и на глас) докато четеше автобиографията на Верити, но любопитството ми и желанието да разбера какво за бога още може да се случи  ме тласкаха да чета страница след страница. Не ме разбирайте грешно бях готова да оставя книгата не защото не е добра, а защото е ТОЛКОВА много добра!
Това ли е чувството да четеш трилъри? Трябва да си на нокти през цялото време, да съзираш ужасната страна на хората и в края на книгата да не можеш да асимилираш какво се е случило? Все едно гледаш катастрофа ужасно е, но не можеш да извърнеш поглед.
Нали знаете смешните снимки, в които е показана книга стояща в ъгъла с надпис, наказа да стои там заради това, което е причинила на читателя? За мен „Верити“ ще стои много време в ъгъла, докато не се престраша отново да я прочета, защото да отново ще си причиня това преживяване. Не чета по принцип такива книги, ама изобщо и наистина не мога да направя някаква съпоставка с други трилъри, но за мен тази книга си е шедьовър. Ще искам да прочета още няколко книги и тогава отново ще прочета „Верите“ така ще имам вече изградена представа за този жанр.
“Верити“ бе нещо, което не очаквах, нещо което ме караше да продължавам да чета и чета, колкото и ужасно да ставаше. Почти до края на книгата си  имах изградена представа за героите, кой е добър и кой лош, но всичко се преобърна като лодка в езеро (да препратка е)
Може би е наивно, но да продължавам да си поставям героите в две графи добри и лоши и в повечето книги, няма кой знае колко препятствия в тази моя дейност. Тази книга не беше по различна бях разпределила ролите, но в крайна сметка с последните страници на книгата всичко се разпадна. В книгата няма добри и лоши, защото всички са виновни, всеки един от героите има своите грехове, до края ще носят отпечатъка на злото в себе си.  Невероятен е начина по който авторката е създала тези герои, как е влязла в ума им. Как е създала Лоуен, Джереми и Верити, как ги е вплела в тази история, толкава истински ги е създала, че чак е малко плашещо.

Дори не знам как да обобщя това ревю. Книгата е невероятна, но не очаквайте типична история на Колийн Хувър, очаквайте нещо напълно различно, което няма да ви остави същите след края си! 

А какви са вашите впечатления от книгата и в крайна сметка каква е истината?

Благодаря изключително много на издателство Ибис за възможността да прочета тази невероятна книга. 

П.П. До края бях на мнението, че Верити е направила всичко онези неща, но това писмо в края на книгата посади зрънце съмнение в мен, което не ми дава мира.

П.П.П Имам чувството, че ревюто ама изобщо не подредено, но наистина го писах основно веднага след като прочетох книгата, всичките емоции бяха на вихъра си и заради това го оставам така, възможно най-истинско. И Нарочно не се впуснах в повече подробности за сюжета, защото те искам да издам нещо.

неделя, 29 декември 2019 г.

„Кралица на нищото“ от Холи Блек

„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“
По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.
След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата ѝ сестра Тарин.
Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност...


„Кралица на нищото“ от Холи Блек е последна книга от поредицата „Вълшебният народ“. Това е книга, която веднага те хваща на гребена на вълната, една невероятна история, един неповторим финал. Това е поредица, която винаги ще препоръчвам, защото и трите нейни книги са неповторими, това са три книги, който ще ви накарат да се влюбите още от първата страница в този свят и да не преставате да обичате тази история, тези герои много след края на последната книга. 

Толкова бях развълнувана за тази книга, взех си я веднага щом излезе, като коледен подарък за мен от мен, но точно в края на семестъра имах контролно и трябваше да уча  т.е нямах време да чета, но в първата свободна вечер си казах тази ще бъде! Сядам да прочета това съкровище и докато не го направя няма да си лягам. Не че ако бях спряла щях да мога да заспя, та аз прочетох книгата и пак трудно заспах от мисли какво за бога се случи, исках да я прочета пак, на момента. Тази книга се започва и не можеш да я оставиш до края и, просто Холи Блек е написала една вихрушка от невероятни моменти, обрати и една динамика, която не оставя друг избор пред читателя освен да се остави на течението.
Ще ми повярвате ли ако кажа как съм подскачала от радост заради книга, как на няколко пъти просто се тръшках в леглото от кеф заради ставащото в нея. Някой определено трябваше да заснеме докато четях, бях просто комична гледка.
Изключително бързо се разви всичко, дори сякаш прекалено бързо, прекалено кратка ми се стори, може би защото не мога да се наситя на Джуд и Кардан, особено в тази книга бяха толкова сладки, особено един с друг..... Наистина книгата си беше кратка, действието бе на пълни обороти докато осъзная какво се случва, то вече бе станало нещо друго. Не мога да кажа, че това не ми хареса, но сякаш ако поне малко по-бавно ставаха нещата щеше да бъде още по-добре. Имаше възможност за още, още малко развръзки, още екшън, още Джуд и Кардн. 


„-Всяка власт е прокълната - казвам. - Най-лошите сред нас са готови на всичко за власт, а онези, които са най-достойни за нея, не я искат. Но това, не означава, че могат вечно да бягат от отговорностите си.“

Историята ни разказва за поредното приключение на Джуд, за поредната битка, в която трябва да участва, за поредната смъртоносна заплаха срещу, която трябва да се изправи. В тази книга виждаме тандема Джуд и Кардан, как тези двамата могат да работят заедно, виждаме Джуд подкрепена от своите хора, помагащи и да се справи с врага. 
Хареса ми как се развиха нещата между Джуд и Тарин. Тарин ме дразнеше в първите две книги, но в тази малко ми се издигна в очите, но не кой знае колко. Само на мен ли ми намирисва относно онова нещо с Лок, челите книгата знаят да какво говоря. Бе просто прекалено изсмукано от пръстите. 
Много ми хареса как Кардан позна Джуд, как веднага усети своето момиче, своята кралица. Хареса ми как най-после тези двамата се разкриха един пред друг, най-после Джуд  тръгна да сваля бронята си. И двамата с Кардан пораснаха, образите ми се развиха доста, най-малкото станаха по-добри един с друг, станах по-добри хора/елфи именно, защото се надграждат. 
И само аз ли се обърках, но точно колко време Джуд бе в света на хората? 

„... Как биха могли такива като нас да свалят броните си?
Ами парче по парче.“

Определено мога да кажа, че това е най-добрата поредица, която прочетох тази година, а и една от най-добрите и по принцип!

Само едно нещо ме разочарова. Хиляди благодарности на издателство Ибис, че преведоха толкова бързо книгата, наистина много им благодаря, дори не мога да опиша точно колко много оценявам това, но аааа защо не са включили и писмата на Кардан към Джуд. Честно казано аз дори не знаех, че те съществуват и добре че е instagram, че да разбера. Ако искате да ги прочетете тук ще ги намерите.
Внимание четете на собствен риск!
Не можех да се надявам на по невероятен финал, съжалявам само по себе си това е спойлер, но не мога да не го кажа. Финала на тази книга бе невероятен, не можех да искам повече. Просто всичко, което исках всичко за което дори не си бях мечтала стана факт. Адски съм щастлива!!!

Сериозно ли няма да има и друга книга, искам още от този свят от тези герои, поне някакви допълнителни разкази, не знаем какво е правил Кардан, докато Джуд я нямаше, какво ще стане сега след този край, та в тази книга поне според мен се загатваха още неща, които могат да се случат. Или просто си измислям, защото искам още от този свят. Имам чувството, че цялото ревю е едно объркано бръщоление, но не нога просто по-друг начин да изразя емоциите си от тази книга. 


Ако все още не сте започнали тази поредица то по-добре не чакайте повече, всяка една от книгите си заслужава времето, заслужава си болката, малките сърдечни атаки, които предизвикват обратите в нея. „Жестокият принц“ е невероятното начало, „Злият крал“ е прекрасното продължение, а „Кралица на нищото“ е неповторимия финал“ 

П.П. Познайте, кой докато си пишеше ревюто прочете наново някои моменти от книгата, особено епилога. Аз естествено, защото нали нямам камара с непрочетени книги. 

П.П. Май пак прекалих със снимките, но всички са толкова хубави, а има и още толкова много...... Обожавам ги! 

неделя, 15 декември 2019 г.

„Коледна тайна“ - Карън Суон

Чудесата се случват на тези, които вярват в тях…
„Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“
Алекс Хайд е жената, която направлява богатите и силните към още по-големи успехи. Телефонът ѝ е дълбоко пазена тайна, която само наистина важни хора могат да разкрият – и то когато имат истинска нужда от помощ. Тя деликатно ги направлява през проблемите, в които са се забъркали, и им помага да оправят както личния си живот, така и своите бизнеси.
И макар графикът ѝ да е запълнен за месеци напред, тя не може да откаже примамливото предложение, което идва само броени седмици преди Коледа. Един мъж е на път да провали компанията си със своето арогантно и опасно поведение – Локлан Фаркар. Алекс има за задача да влезе в главата му, да успокои сърцето му, да му посочи път напред.
Просто поредната работа – безброй такива наглед властни и непоколебими мъже са се предавали и са разкривали пред нея колко уязвими са всъщност. Но когато Алекс се озовава на отдалечения остров Айла, сред стелещия се сняг и далеч от градската шумотевица, тя се оказва извън зоната си на комфорт. Локлан е мрачен и дяволски привлекателен и сякаш никоя от изпитаните тактики на Хайд не работи при него. Скоро започва и шеметна поредица от събития, които променят всичко.
Двама души, които се лъжат един друг от първия миг, в който се виждат. Които крият тайни, които никой не бива да знае. Двама души, които отдавна са се отказали да търсят щастието, но Коледа идва със своето обещание за чудеса.
Но те се случват само на тези, които вярват в тях…


„Нека най-хубавото, което сте видели, да е най-лошото, което ще видите занапред. Нека мишката никога не излезе от килера ви със сълзи на очи. Нека винаги да сте здрави и весели…“

„Коледна тайна“ от Карън Суон е една малка тухла, която се чете изключително бързо, историята е така увлекателна, че щом я започнеш не искаш да я оставяш. Това е една книга, проследяваща две паралелни истории в две различни времеви линии, но всяка една от историите е красива. Това е книга, с която да избягаш от сивото ежедневие. 
В „Коледна тайна“ много ми хареса, че любовната история не бе сладникава, нямаше някакви кой знае какви непознати мотиви, но все пак бе интересна. Двама възрастни потънали в работата си, бягащи от своите демони, тяхната среща и цялото напрежение и караници между тях. Наистина позната история, но начина по който авторката представи всичко бе нещото, което отличи книгата. И да много ми хареса как пише Карън, вълнуващо разказва историята и нямам търпение и за другата нейна книга излязла на българския пазар „Парижка тайна“ . В goodreads видях, че тя има още доста книги и се надявам да излязат и при нас. 


„-Добре съм. Повтарят го пред цялото време, когато не са - особено когато не са....“

Да ви кажа книгата може и да бъде доста образователна, авторката се е постарала освен да разкаже една хубава история, но и да обогати текста с доста информация за производството на уиски, самият процес, колко трудности и проблеми има в този бранш. Също така е обърнато внимание и леко на икономически аспекти. И да не ви плаша сега, това само обогатява историята, а и тази информация не е поместена в книгата като все едно в учебник, а чрез най-различни разговори между героите. Например по толкова прост начин може да се запомни каква е разликата между привилегированите акции и обикновени, че не е за вярване.  Съща така може много да се научи и по начина по който Алекс съветва своите клиенти, по това как им  помага с проблемите, как ги насочва да разберат защо не са щастливи и удовлетворени от живота си. Ако не се бъркам в „Парижка тайна“ се говори за търговията с произведения на изкуството една пак интересна тема и трябва да се признае на авторката, че освен да напиша тази история, тя се е постарала и да я обогатена с интересни факти от различни браншове, до който много хора нямат досег. 


„Езикът на тялото винаги издава онова, което умът не иска да каже“

Няма да ви говоря за другата история в книгата, защото има възможност да издам нещо. Както казах тя се развива паралелно с тази на Локлан и Алекс, отначало ми бе леко объркана, но в последствие тя се разгърна. 
Да си призная не знам колко коледна трябва да бъде тази книга. Корицата е супер сладка и красива, определено носи чувство за една коледна история, но самата история.... Не бе коледна, само на финала, който да вметна бе много красив се усети коледния дух. Не се усещаше празничен дух през почти цялата книга.


„Малкият огън, който топли, е по-добър от големия, който изгаря“

В книгата се разказва да двама зрели хора, които градят кариерата си, които са потънали в работата бягайки от миналото, от демоните си. Само аз ли харесах изключително много Алекс и Локлан?
Алекс ми хареса защото е отдадена на работата си, упорита и готова да не се откаже. Може да се изправи през също толкова непоколебимия, неотстъпващ Локлан и да не му позволи да избяга от нея. Факт е, че за толкова умен и съобразителен човек направи няколко грешни извода, но и прощавам. 
Локлан си го харесах, защото какво да не му харесаш, силния мъжага, който таи прекалено много чувства, чувства се заплашен от всеки и защита своето.Много харесах също приятелската компания около Локлан, за толкова отчужден и сдържан човек, толкова отделили се от всекиго и всичко бе много приятно да видя, че все пак има някого до себе си, има приятели, които го обичат и които са готови да излъжат, за да го направят щастлив, или в конкретния случай да излъжат, за да насочат двама идиоти...... 


„Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“

„Коледна тайна“ от Карън Суон може и да не е най-коледната книга, която можете да прочетете, но това е книга, която аз 100% ще си препрочета, защото историята е интересна, завладяваща и не можеш да я оставиш докато не я прочетеш! Имаш да готвиш, еми ще се поръча нещо, трябва да отидеш на работа, в последната възможно минута ще тръгнеш да се приготвяш и после ще спринтираш по пътя, защото е трябва до прочетеш поне още една страница. 

понеделник, 9 декември 2019 г.

„Целувка в Ню Йорк“ - Катрин Райдър

Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса.

„Целувка в Ню Йорк“ от Катрин Райдър е книга, с която можеш да прекараш няколко забавни часа, да се разходиш из заснежените улици на Ню Йорк, да преживееш загуба на скъп човек и да намериш начин да се справиш с болката, да намериш правилния човек за себе си. Това е една лека книга, която ме накара да се смея и да се наслаждавам на героите и на техните приключения. 



„Понякога Коледата означава тъкмо това. Да преминем през несгодите. Да направиш най-доброто, на което си способен, за да се съхраниш. И то докато фалшивото щастие около теб само ти напомня, че ти самият не си щастлив.“


Това е втората книга на авторката, която чета, но определено тази ми харесва много повече. Другата и книга „Целувка в Париж“ ми хареса наистина, но не останах кой знае колко впечатлена и за това така и така не прочетох и тази книга до сега. Обаче докато размишлявах какво за включа в списъка с коледните книги, който качих (ще намерите публикацията тук) се сетих за тази книга и си казах защо пък не. Най-малкото корицата е уникално красива!!!
Историята се развива много бързо, проследяване приключенията на Шарлот и Антъни, и двамата с разбити сърца и двамата имащи пречки пред това да се приберат у дома за празниците, и двамата имащи нужда да изживеят едно приключения, за да се справят с болката. И те го правят! Следвайки съветите на една книга те намират себе си, намират истината за миналите си връзки и намират наново любовта. А ако това не е сладък край на една история! Книгата се чете изключително бързо и неусетно вече бях на епилога. 

Заради няколко основни неща харесах много героинята.
- като е гледала Как се запознах с майка ви и тя не е харесала последният сезон и най-вече проклетия и супер тъп финал!!! Как можа да свърши по този начин.... 
- второ кръстила си е котката Хагрид!!! Как не се бях сетила аз! Прочетох този момент докато пътувах в автобуса и се засмях доста, не вдигнах поглед от книгата, но съм сигурно че хората ме погледнаха странно. Наистина Шарлот много ми харесва, характера и много ми допадна, не ме подразни с нищо, а това е много. 
Антъни също си е сладурче, но не ми направи кой знае колко голямо впечатление. 

„Целувка в Ню Йорк“ от Катрин Райдър трябва да прочетете ако искате да прекарате няколко часа с лека и отпускаща история, ако искате да обиколите изпълнения със светлина и много сняг Ню Йорк. 

вторник, 3 декември 2019 г.

Коледните книги, с които да се заредиш с добро настроение - Ден 1

Здравейте, какво ще правите  ден? Аз цял ден ще съм навън и вечерта като се прибера вече
едва ще гледам. Днес имам извънреден час по теория на счетоводството, който ще бъде само три часа, после едно контролно и накрая ще отида на работа. И как няма като се прибера да съм като труб?
Искам да ви споделя нещо, за което много се вълнувам! В instagram профила на книжарница Хермес - град Варна, с който аз се занимавам започнах серия с публикации във вид на предложения за коледни подаръци за любимите хора. Ако искате да последвана този профил, можете да го намерите тук.
Започнахте ли вече коледните филми? Аз все още не съм, въпреки че съм си набелязала вече няколко, но най-вече нямам търпение за маратона на филмите за Хари Потър.  Винаги по това време на годината ми се струва най-подходящо!
Да не съм почнала с коледните филми, но пък вече съм на коледна музика и се надявам да се заряда с настроение, защото все още не ми е коледно.
Другото, нещо което искам да кажа и спирам е, че успях да завърша годишното си предизвикателство в goodreads, което означава, че имам цял месец да надграждам!!!
Излъгах ви, сетих се още нещо, което Трябва да кажа!!!! Видяхте ли невероятните Ибис какво ще издадат до края на годината? Само аз ли бях на път да изкрещя от радост, когато видях? Единствената причини да се въздържа, бе че бях в упражнение. Ще издадат „Кралица на нищото“ !!! Спирам с другите неща!
Първата книга, за която ще говора е именно „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл, прочетох тази книга точно на Бъдни вечер миналата година. След като с майка ми приготвихме всичко и чаках да седнем на масата я започнах и не исках да я оставям веднага, когато свърши вечерята аз вече се бях настанила с книгата в леглото и докато не я прочетох  не си легнах да спя. За тази книга имам ревю в блога, можете да го прочетете тук.  За това не мисля кой знае колко да говоря за нея за това си позволих да пиша за други неща...
Книгата е красиво написана с красива история, лесно заразява с добро, празнично настроение. Тя е точно книга, която трябва да прочетеш, ако искаш духа на Коледа да те обземе. Цялата любов към Коледа, която авторката изпитва е много заразителна.
 С две ръце препоръчвам !!!
Пожелавам ви лек ден!

П.П. Пиша това в седем и нещо сутринта, още първото кафе не ме е хванало за това се извинявам, ако пиша глупости,!

неделя, 1 декември 2019 г.

Коледните книги, с които да се заредиш с добро настроение.

Здравейте, от много време не съм особено редовна тук и наистина искам това да се промени и
ще работя в тази посока. Разделянето на вниманието на толкова много различни неща е трудно и уморително, но продължавам да се старая и дори искам да полагам още повече усилия. Като започвам още сега!
Днес е първи декември още една година е към своя края, а аз имам чувството, че вчера бе първи януари.  Изключително бързо мина тази година за мен, не знам защото бе така натоварена и изпълнена със събития ли, или просто Кронос е забързал времето, никаква идея, но фактите са си факти, остава само един месец до края на тази година. Едни месец посветен на равносметка за изминалата година, на поставяне на цели за предстоящата и надявам се месец изпълнен с хубави книги. 
Идеята за тази публикация ми се върти от много време в главата, няколко пъти е била видоизменявана, но да видим какво ще стане. В оставащите дни до новата година ще ви говоря за книги, които трябва да прочетете, които са именно за това време на годината, книги, които ще ви накарат да се свиете на топло завити с най-мекото си одеяло и да се заредите с празнично настроение (не, че на някого му трябват допълнителни стимули да си стои вкъщи).
За някои от книгите вече имам ревю в блога и просто ще прикачам линк към него, но това е лесното, повечето от книгите не съм ги чела и ще трябва да ги прочета и да напиша ревю за тях, докато ходя на работа и на университет! 
Дали ще успея, не знам, но ще се постарая!
И ето го списъка!!!!

1. „Винаги ще има Коледа“ - Джени Хейл  - ревю тук.

2. „Целувка в Ню Йорк“ - Катрин Райдър - ревю тук.

3. „Всичко започна на Коледа“ - Джени Хейл 

4. „Сняг вали“ - Джон Грийн - ревю тук.

5. „Любовта ми подари“ - ревю тук.

6. „Хюга ваканция“ - Роузи Блейк  

7. „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ - Джени Хейл 

8. „Коледна тайна“ - Карън Суон - ревю тук.

9. „12 часа преди Коледа“ - Десислава Чучулайн

10. „Среща под звездите“ - Джо Томас

11. „Студен слънчев ден“ - Сара Байерн

12. „Мистерии по Коледа“ 

13. „Една година и един ден“ - Изабел Брум

14. „Класически коледни истории“ 

15. „Коледна песен“ - Чарлз Дикенс

16. „Сериозна причина за да повярваш в Дядо Коледа“ - Тери Пратчет

17. „Тази Коледа“ - Джийни Муун

18. „Шоколадови целувки за Коледа“ - Дарлийн Фридет

19. „Малката книжарница края Сена“ - Ребека Рейзин