Търсене в този блог

вторник, 29 октомври 2019 г.

"Кралица на въздух и мрак" - Касандра Клеър

"Никой от нас не дължи никому всяко късче от историята на душата си."


Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.


"Семейството е повече от кръвта във вените"

„Кралица на въздух и мрак“ от Касандра Клеър е последната книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“, това е книга, която отлагах дълго време, защото знаех, колко трудно ще преживея болката и мъката на героите, историята продължава точно от там където свърши втората т.е в епицентъра на една огромна бъркотия, изпълнена със смърт, загуба и огромна болка, с края на една надежда.
Тази книга ни изпраща на едно приключение, изживяваме толкова много неща заедно с героите, в толкова много моменти оставах с отворена уста и трябваше наново да прочета какво за бога се случи току-що. Историята на семейство Блектор, Ема Картес, Кристина, Кийрън, Кит Херондейл изживя своя апогей, съпътстван с много болка, мъчителни моменти и ужасно много борба, с пощата на другите ми любимци Клеъри, Джейс, Алек, Магнус, Изи и Саймън тази книга се превръща в едно истинско съкровище. Тук нямаше моменти, в които читателя да си събере мислите, всичко бе динамично, изпълнено с опасност за героите, таман са се измъкнали от единия проблем и другия вече ги чака на вратата.


"Вярата не означа никога да нямаш съмнения. А да притежаваш каквото е необходимо, за да ги преодолееш."

За пореден път Каси показа колко безжалостно може да бъде към героите си, да ни разкаже една невероятна история без да жали както техните сърца, така и нашите. Нямам търпение за другите и поредици, тази която ще излезе през 2022 сега и забравих името, но тя ще бъде за Тай, Кит и Друзила и аз естествено нямам търпение за нея. Сигурна съм, че тези тримата ще се забъркат в огромни каши. Вече излезе и другата и книга "Призраци от пазара на сенките“ и аз съм си подготвила пакет носни кърпички, дори в момента книгата ме гледа обидено, че редактирам това ревю докато тя ме чака.
Да се  върна вече към книгата.  Изключително много се изненадах, когато разбрах, че в книгата има няколко страници с илюстрации, те са красиви и въздействащи, още по живо се обрисува картината в главата ми.
Наумила съм си да направя маратон на книгите на Касандра Клеър, отново да изживея това приключения. Абсолютно всички книги на Каси излезли на българския пазар, а за тези които не знаят те ама изобщо не са малко. За тази цел трябва да съм в почивка от университета, защото щом започна тези книги няма да имам ама никакво желание да ги оставя, за да чета някой учебник. Само да сметна значи Реликвите имат 6 книги, Адските устройства са 3, Тъмни съзаклятия са отново 3, после Хрониките на Магнус Бейн, Истории от Академията за ловци на сенки и естествено най-новата книга, с която издателство Ибис ще ни зарадват - т.е това са 15 книги изпълнение с невероятни приключения, неповторими герои, и чувства кой могат да разбият сърцето на всеки. Ако до сега не сте чели нищо на Каси, вече знаете колко много книги имате пред себе си, колко богат е светът на ловците на сенки.


"-Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки един от нас може да се надява да стори."

Сега искам да предупредя всички, които не са чели книгата оттук нататък ревюто ще съдържа спойлери, защото просто не мога да се въздържа трябва да излея всичко, което тази книга ми причини, а и факта, че е последната книга от поредицата мисля, че мога да си го позволя.
Каси гениално си изигра картите когато създаде тази алтернатива вселена Туле, как смъртта на Клеъри би променила всичко, как Джейс би останал бездушната слугиня на Себастиан, едни свят завладян от него, бе много интересно как любимите ни герои са се справели в този свят. Изключително болезнено беше, толкова много съсипани животи, Теса и Джем, Алек и Магнус... А Ема и Джулиън в този свят, как са се жертвали за да спасят децата, как са станали помрачени... и как въпреки че са такива те отново се обичат е бе просто....Единственото хубаво в тази реалност бе факта, че Ема и Джулиън могат да бъдат заедно и  че Ливи бе жива. Дори честно казано ми се иска да прочета още за тази реалност, особено след това което Ема и Джулиън направиха.
Отношенията на Кит и Тай са ми много интересни, усещам как ще се развият те, но за  жалост в тази книга техните пътища са разделиха, Теса и Джем взеха отново един Херондейл под крилото си (и от това ми идва да ревна). Тъжи ми е, че Кит и Тай не успяха да оправят отношенията си, но от една страна има смисъл в това, нека Кит да поживее със свои истински роднини, с хората, които го обичат да порасне и да стана истински ловец на сенки.


"Веднъж и беше обяснил, че онова, което го пленява в рисуването, е мигът, в който рисунката оживява. Мацването на боя или драскането с молив, което я преобразява от нещо бездушно в жива, одухотворена интерпретация."

Джулиън в тази книга си ме дразнеше, т.е когато беше без чувства, тогава той не беше себе си и ми идваше да го набия, но когато отново беше себе си за пореден път разбрах колко много си го обичам. Харесвам образа му, защото той е родителят докато той самият е дете, от рано е научен как да се справя със света, как да мисля, че да защити любимите си хора. Любимите му хора са тези заради, които той би обърнал света на опаки, а любовта му към Ема е красива, изпепеляваща, заслужаваща своя щастлив край. Предполагах, че Каси ще направи така че те да за заедно, но очаквах да е много по болезнено за читателя, не че се оплаквам, отношенията на тия двамата през всичките книги бяха поставени в опасност, но наистина си мислех, че пътя до щастливия им край ще бъде много по емоционално съсипващ. Като четох ревюта за тази книга, а и за другите срещнах много негативни мнения за Джулиън, но всеки с мнението си, аз лично много си го харесвам.


"Маските, които носим заради онези, които обичаме - помисли си Даяна. - Джулиън би оставил кръвта му да изтече, без да поиска превръзка, от страх, че молбата му може да ги разстрои."

Още в ревюто за първата книга казах колко много си харесвам Ема, тя ми е една от любимите
женски персонажи и в тази книга не ме разочарова. Често наистина не знам какво повече да кажа за нея. Тя е прекрасна просто. Приятелството и с Кристина е красиво, един лъч светлина. 
Триъгълника Кристина, Марк и Кийрън не знам как точно да реагирам на него, не го очаквах определено ама и как за бога трябва да се предвиди нещо такова. И тримата сами са себе си много интересни персонажи. Според мен от тримата Кийрън извървя най-дългият път, претърпя най-пълната промяна. В началото на "Лейди полунощ" ама изобщо не го харесвах, а сега ми е един от любимците.  Определено искам да проследя тяхната история.
Обожавам факта, че в книгата участваха и другите ми любимци. Джейс и Клеъри бяха много сладки особено в моменти с Ема и Джулиън, Алек и Магнус и тяхната така красива любов, Изи и Саймън е неговия така забавен подарък за Джулиън, да не забравям Теса и Джем.


"Един умен човек, когото познавах някога, веднъж каза, че не сме в състояние да разберем живота, така че не можем да се надяваме да разберем смъртта."


"Кралица на въздух и мрак" от Касандра Клеър последната и книга от тази поредица държи читателя на тръни, с майсторския начин, по който пише картините оживяват пред очите на читателя. Поредният край на още една прекрасна поредица, нямам търпение за следващото приключение, което ще ни измисли Каси!


Ревю на книга първа от поредицата тук.
Любими цитати от любими книги тук.
Ревю на втората книга тук.
Любими цитати от любими книги тук.
И Любими цитати от любими книги за тази книга тук.
Любими цитати от любими книги от "Академията за ловците на сенки" тук.

неделя, 6 октомври 2019 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10.2


Здравейте, как я карате? Аз прочетох поредната поредица на Касандра Клеър и за пореден път съм съсипана, сърцето и душата ми са препълнени с чувства и преживявания, влюбена съм в света на ловците на сенки, всеки аспект от този свят, в цялата идея, в невероятните герои и късащите сърцето ситуации. "Кралица на въздух и мрак" е доказателство колко талантлива е авторката и аз за пореден път ще споделя любимите си цитати. Цитатите от първата книга, "Лейди полунощ" са тук, а тук е ревюто и, съответно на "Повелителят на сенките" тук и тук.  Скоро ще има и ревю и на тази книга.
Възможни са спойлери за това четете на свой риск. 

"в сърцето на всеки родител има часовник. През по-голямата част от времето той мълчи, ала можеш да го чуеш как тиктака, когато детето ти не е при теб и на знаеш къде е или когато е будно посред нощ и има нужда от теб. Ще тиктака, докато отново не бъдете заедно."

"Обичам я все по-силно, с всеки изминал ден и с всеки  опит да спра."

"Семейството е повече от кръвта във вените"

"Един умен човек, когото познавах някога, веднъж каза, че не сме в състояние да разберем живота, така че не можем да се надяваме да разберем смъртта."

"-Нали ти е ясно, че когато аз си събирам багажа, просто хвърлям всичко в един куфар и сядам отгоре му, докато Джулиън се опитва да закопчае  ципа? - подхвърли Ема...."

"Веднъж и беше обяснил, че онова, което го пленява в рисуването, е мигът, в който рисунката оживява. Мацването на боя или драскането с молив, което я преобразява от нещо бездушно в жива, одухотворена интерпретация."

"-И моля те, не ми казвай, че всички котки са мъртви . добави Ема. - Не съм сигурна, че съм в състояние да понеса масова котешка смърт.
-Всъщност котките са много добре тук - рече Даяна. - Самите те са малко демонични."

---- "Никой от нас не дължи никому всяко късче от историята на душата си."

"-Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки един от нас може да се надява да стори."

"Вярваш, че хората не само са способни да дадат най-доброто от себе си, но и искат да го сторят."

"Да не се молиш?
-Как разбра?.....
-Устните ти се движеха - обясни Алек.....
-Обикновено не се налага да се моля - отвърна Джейс. - Обикновено, когато нещата се объркат, идваме при Магнус и той ги оправя."

"-Онова твое Аз ей там е изключително привлекателно, Александър.
-Това е ваза - отбеляза Хелън.
Магнус се взря в нея с присвити очи.
-Готов съм да я купя от теб." (в книгата, която е специално за Магнус „Хрониките на Магнус Бейн“ има един момент между Магнус и една чиния, когато прочетох това веднага се сетих за него)

"За какво искаш да говорим?
-Всъщност именно за това.
-За теглото ми?
-За оръжия.
Джейс придоби възторжено изражение.
-Знаех си, че си Херондейл. Това е отлична новина......... Ще ти намеря нещо. Нещо, което казва Херондейл.
-Бих могъл да убивам със смъртоносното си чувство за хумор и опасен чар.
- Е, това определено казва Херондейл - Джейс изглеждаше адски доволен. ....
- Кристофър, за мен семейството никога не е било кръвна връзка. Винаги е било онези, които сам си изберях. Оказа се обаче, че е хубаво на света да има някой, с когото да съм свързан по точи начин. Някой, на когото да разказвам отегчителните семейни истории.  Знаеш ли за Уил Херондейл? Или за Джеймс Херондейл?
-Не мисля.
-Отлично. Сега часове от времето ти ще бъдат съсипани." (ама естествено трябва да спомене Каси Уил, все едно книгата и така и така не е емоционално наситена, а трябва и да се сещаме за невероятният Уил Херондейл!!!)

"Маските, които носим заради онези, които обичаме - помисли си Даяна. - Джулиън би оставил кръвта му да изтече, без да поиска превръзка, от страх, че молбата му може да ги разстрои."

"Вярата не означа никога да нямаш съмнения. А да притежаваш каквото е необходимо, за да ги преодолееш."

"-Ти ме научи, че е нужна повече храброст да обичаш изцяло, отколкото да се хвърлиш в битка невъоръжен."

вторник, 17 септември 2019 г.

"Злият крал" - Холи Блек

След изумителното разкритие, че Оук е наследник на трона на Царството на феите, Джуд трябва да опази малкия си брат. За да го постигне, тя сключва сделка със злия крал Кардан, в замяна на която той се заклева да ѝ служи една година и един ден. Така тя се превръща в истинската, но тайна власт зад трона. Управляването на постоянно променящите се политически съюзи в Царството на феите е достатъчно трудно, дори и Кардан да беше лесен за контролиране. Но той прави всичко възможно, за да я унижи и подкопае авторитета ѝ, макар и привличането му към нея да не е намаляло.
Когато става ясно, че някой от обкръжението на Джуд възнамерява да я предаде, застрашавайки не само нейния живот, но и на всички, които обича, тя трябва да открие предателя и да се пребори със собствените си объркани чувства към Кардан, за да запази властта си в света на феите...


Започвам "Злият крал" с треперещи ръце, нямам търпение да преживея това приключения с Кардан и Джуд, но и не искам да свършвам книгата...., не искам да се разделям с този свят, до третата книга има още време, а аз имам спешна нужда от нея.
Отварям книгата и какво да видя - една прекрасна карта. Имам чувството, че Ибис нямат какво повече да направя, че тази книга, това издание да стане по-невероятно.


"-Власт - каза той. - Властта е способността да получиш каквото искаш. Властта е способността да си онзи, който взема решенията...."


Кажете ми как да не обожавам тази книга, тази поредица, като тя е изпълнена с една взривоопасна комбинация от любов и омраза, предателства, лъжи и кроежи. Та тази книга представлява една битка, в която границите на доброто и злото не са просто са размити, а те не съществуват, това не е борба на злото срещу добро, това е една борба за власт и някаква там справедливост.
В книга за разлика от "Жестокият принц" има повече борба за власт, повече кроежи и манипулации, измами,
предателства, които раняват. За някои тази книга е една идея по-слаба от първата, но за мен не беше така. Просто така се отнесох от всичките кроежи, от цялата динамика на действието, първата част на книгата ми беше интересна и вълнуваща, да втората е просто неповторима, но ми хареса как действието се развиваше постепенно, видяхме как Джуд се мъчи да се справи с двора и със самия крал Кардан, как едно човешко същество успява да маневрира в едно минно поле. Мисля, че е слабо казано да кажа точно колко бях шокирана от всичките обрати и изненади.


 "-Когато някой ми пази гърба, има чудесната възможност да забие нож в него - напомням му."

Наистина не знам как да опиша колко много се възхищавам дори на самата идея за героите.
Обожавам факта, че Джуд не е типичната главна героиня, оставете, че тя не слаба, тя е готова на всичко за да постигне целта си, наистина на всичко и често без огризания на съвестта. Много добре знае как да отмъщава и чака най-удобния момент, за да накаже всеки, който заслужава. ТЯ се подава на властта, на чувството на сила и влияние, но също така тя се бори да остави света на феите едно по-добро място след себе си.
Ех какво точно да кажа за Кардан.
В тази книга виждаме още от образа на Кардан, опознаваме го, той не жестокият принц от
първата книга, той е пораснал. Много си го харесвам това малко злодейче. Въпреки че след края на тази книга ми идва да го набия, но хей после ще си го гушна. Той е герой, на когото можеш да се гневиш и да искаш да го набиеш, но в крайна сметка осъзнаваш, че някак си се е настанил в сърцето ти. Цялата динамика и напрежение, което съпътства отношенията между тези двамата е неповторима и прави книгата така прекрасна.
В тази книга нежната и послушна близначка на Джуд, Тарин още повече ме вбеси, още повече ми падна в очите, абе изобщо няма и да ми мигне окото ако стане нещо с нея.
Мадок техния "нежен" "баща" си го харесвам, въпреки че той играе злодея, той е един от враговете, от които трябва да се пази Джуд, харесвам го защото той си е просто такъв не играе роля, жадува за власт и е готов на всичко за нея. 


"-Ако ти си болестта, сигурно ти си и лекът за нея."

Честно казано не знам как да обобщя "Злият крал" в няколко изречения. Книгата ми се стори кратка, но сигурно да беше от 600 страници, пак щях да съм на същото мнение. Тази история е пълна с борба за власт, една борба на живот и смърт, с толкова много обрати и шокиращи моменти. ДА не говорим за края на книгата. Аз съм си виновна и научих края на тази книга още като прочетох първата, но това не ми попречи пак да остана с отворена уста и да се чудя какво за бога се случи току-що. С тази книга читателя започва да си мисли, че лека полека всичко се подрежда особено с последните старци и бам всичко, за което сме се надявали, мечтали пропада и ни оставя шокирани и отчая за следващата книга.


"Злият крал" от  Холи Блек, втора книга от поредицата "Вълшебният народ" продължала невероятната история за Царството на феите, разказвани за едно човешко момиче сдобило се с власт и стремежа да задържи тази власт, за едни зъл крал. Това е книга, в която неприятностите са зад всеки ъгъл, а лъжите, измамите и предателствата са навсякъде.


Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност, както и за бързото превеждане на тази книга и издаването и на българския пазар ви сте страхотни.

П.П. С възможни елементи на спойлери. Четете на своя риск.
Елена от Crazy Me ми каза за една теория, че държанието на Кардан е една огромна преструвка, цялото му държание около Джуд, всички сладки моменти, цялото разкриване на чувства, което умилостиви Джуд да е било измама, върха на която е нейното изгонване от царството на феите. Тази теория е гениална, ако настина е така тази поредица ще стане още по-уникална и невероятна.... но и ще стане много гадна!!!!  Не искам да е така, искам те да се съберат и да станат невероятен тандем, а не всичко да е било една огромна измама. Романтичката в мен ще страда много, ако отношенията между тях нямат щастлив завършек.

вторник, 10 септември 2019 г.

"Лятото на дивите цветя" - Катрин Тейлър

Зоуи е изправена пред трудното решение дали да се подложи на необходима, но рискова
операция.
Тя спонтанно заминава за китното градче на брега на морето, където преди четиринайсет години е преживяла най-щастливите си дни и най-страшния си кошмар. Сега тя най-накрая е готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято.
На скалите, станали свидетели на краха на мечтите й, Зоуи отново среща голямата си любов. Но дали времето ще им стигне, за да се помирят с миналото?

Лятото е към своя край, септември дойде, дните стават по-къси, нощите по-студени, но никога не е късно за една лятна история....
"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една лека книга, която ни представя история за първата любов, за приятелството и за загубата, която променя животи, това е книга в която ще намерите щипка мистерия, търсене на истината, грешки и любов.
Първото нещо, с което ме спечели тази книга е прекрасната си корица, даааа не трябва да се съди книгата по корицата, но тази корицааа е така свежа и приятна, носи усещането на едно блаженство с всичките тези цветя.
Именно тази лека корица ни говори, че книгата ще има една лека история. И наистина е така, но също така имаме мистерия и загуби. Главната героиня се отправя на едно приключение, връща се в едно малко градче изпълнено със спомени, градче където е преживяла едни от най-хубавите дни в живота си, но е преживяла и една огромна загуба.
"Лятото на дивите цветя" не е нечувана история, няма мотиви, които не са срещани до сега, но също така е една красива история, за болката от загубата, за стремежа да откриеш истината и да намериш покой. Това е книга за първата любов, която не остава забравена, особено ако още гори нейния пламък.
Не трябва също да изпускам, че Катрий Тейлър разказва увлекателно тази история, въпреки че на моменти исках още нещо, нещо ми липсваше. Това е първата нейна книга, която чета, а ако не се бъркам и още три нейни книги излезли на българския пазар. 
Много ми хареса, че проследяваме развитието на историята от няколко гледни точки, освен това всъщност имаме и две различни истории.
Изживяваме пътя на Зоуи и Джак, тяхната любов история като тинейджъри и бурните чувства, когато отново се виждат след толкова години. По пътя на търсенето на истината, те се сближават наново, отново изграждат връзка по между си, но вече като възрастни усложненията между тях също са пораснали.
Другите главни герои, чиято историята изживяваме паралелно с тази на Зоуи и Джак, е на сестрата на Джак, Роуз и нейният може би нов любим. Определено мога да кажа, че пътя който трябваше да извърви Роуз ми беше по интересен. Тя е самотна майка, само ( с помощ на любящото си семейство) отглежда трите си деца. Тя получава възможността да си почине за малко от всичките отговорности, които и тежът на раменете и се впуска в едно приключения, което я отвежда до любовта. Сладко нали? Пътят който извървява Роуз ни говори, че не е късно да срещнеш любовта. 
Именно заради това тази книга е така сладка и приятна за разтуха през летните дни или студените есенни вечери, когато искаме да си спомним за топлотата на лятото. Имаме две история, за любовта, за това, че никога не е късно да поправиш грешките, че никога не е късно да срещнеш любовта особено по-възможно най-нелепия начин. (и като заключение...)


"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една увлекателна книга, която ще припомни на читателя летните лъчи и прохладата от морски бриз. Това е лека книга, която ни говори за любовта, изборите в живота, за спънките пред щастието и за една трагедия, която може да преобърне живота ни.

четвъртък, 5 септември 2019 г.

"Тайната Кралско рибарче" - Анонимен

Октомври, 2016 г. Изборите за президент в САЩ са само след няколко седмици.
Журналистката Грейс Елиът попада на любопитна следа за аферата на един от кандидат-президентите с бивша порнозвезда, но тя бързо бива прикрита от шефа ѝ.
За сметка на това Грейс е изпратена в Европа, където напипва друга история, още по-мащабна и разтърсваща, която може не само да реши съдбата на изборите, но и да сложи началото на нова Студена война. Стига Грейс да оцелее достатъчно дълго, за да довърши разследването…
Самоличността на автора – уважаван бивш журналист – се пази в тайна, за да се защитят идеите и събитията, вдъхновили написването на романа.

"Тайната Кралско рибарче" е съвременен трилър, в който можете да намерите много тайни, измами, шпионаж, това е книга, която ще ви хване в една примка от лъжи, спекулации и заговори.

Започнах книгата с голямо желание, наистина ми беше много интересно дали ще ми допадне, такъв тип книга, вече криминална, с мистерия, една история за живот и смърт, за заговори и шпионаж. История, която трябва да бъде разгадана, трябва да се намери истината зад купищата лъжи.
Желанието ми да прочета книгата се породи също от факта, че книгата е от анонимен автор, че има прилики с действителността, можем сами да се поровим и да търсим кое е истина и кое е измислица. Действителността е вдъхновила автора, действителни хора и факти за живота им се намират в образа на герои от книгата. Хареса ми това след като я приключих се порових в интернет да проверя някои и друг факт и останах приятно изненада, как писателя е създал една история почиваща на реални факти и хора, пречупена през призмата на собственото въображение. Поне предполагам, че доста неща са измислица. И това е една от другите приятни неща в книгата, читателя се мъчи да разбере кое е истина и кое е плод на фантазията на автора. Мисля, че малко се оплетох, дано да сте ме разбрали!
Междудругото нашата корица е невероятна, разбива на пух и прах оригиналната. Та тя оригиналната е толкова невзрачна, че не е за вярване.
Книгата предизвика порой от емоции. Много ме дразнеше главната герои с отношението и когато замина за Украйна. Какъв и и беше толкова проблема с панелките, не са произведени на архитектурата, но при нас са навсякъде. Поливаната българии сигурно живеем в панелки. Аз живя в панелка. Дам това много ме издразни. И в самата героиня  Грейс не успя да ме спечели, факт тя попада в изключително нова, заплетена и опасна ситуация ама все пак малко повече трябваше да мисли и да покаже воля. Тя през половината книга все едно вървя със завързани очи и опипом се опитваше да намери вярната посока, дори когато разбра, колко е сериозно положението, как живота и е в опасност тя пак се държеше глупаво и излагаше на риск живота на други хора. Момиче гонят те опасни хора защо трябва да отиваш при близки за теб хора!!!
Моментите, които най-много ме шокираха  бяха свързана със смъртта на..... не исках младият професор да умирам, харесах го, неговата странност видът му на обикновен професор, беше много сладък. Другото нещо, което изобщо не ми беше по-вкуса бе убийството но котката на Грейс, това мен би ме съсипало, всичко друго което тя преживя можеше да се мине без кой знае каква драма, но това, горкото писи.... Прекалено много обичам котки за да мина този момент без горчивина.

"Тайната Кралско рибарче" от анонимен автор е книга, която ще прати читателя в един съвременен трилър изпълнен с тайни, заговори и много опасности. Това е книга смесица между действителността и измислицата, между може би безобидни факти от живота на няколко известни американски личности и света, който автора е изградил от тези факти.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 28 август 2019 г.

Книгите, които са събрали тонове прах на рафта ми в goodreads


"Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома." - Исак Бабел

Израза: Толкова много книги, толкова малко време (на английски звучи по-добре), е така
верен, че чак е тъжно. Само вкъщи като погледна книгите, които имам да чета ме хваща срам, а като отида на работа и се огледам из рафтовете с книги и видя още колко книги искам да прочета.....попадам в ямата на отчаянието. Имали ли такава професия да си седя по цял вкъщи и само да чета книги, но само това и да не умирам от глад? Имаме една клиентка в книжарницата, която идва на няколко дни и всеки път си взема поне по три книги. Завиждам и благородно. Наистина има много книги, които искам да прочета, но сега ще ви споделя за книгите, които са престояли на рафта ми в goodreads, но все не им идва времето (а и сигурно и сега още не е дошло за жалост). И само да вметна, че в Want to Read имам 1164 - а на скоро си играх да ги понамаля.....

На първо място в този списък поставям поредицата "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - да знам... как може да не съм прочела тази поредица. Преди време прочетох Двороте (да знам, че тя е по-слабата поредица) и много ми хареса включително ТРЕТАТА книга, хареса ми стила на писане на Сара. Идеята, която стои зад "Стъкленият трон" много ме привлича, а и съм чувала толкова много хубави коментари за книгите, че от много време искам да ги прочета, но точно за тази поредица оправданието ми беше, че чаках да излязат всичките книги, еми последната изляза, сега чакам да събера парите. Много се надявам да ми харесат книгите, дори си мисля, че в крайна сметка като ги прочета ще ми идва да се ритна, че съм ги отлагала толкова много време.


„Библиотеките бяха пълни с идеи, а идеите бяха най-опасните оръжия на света.” - "Стъкленият трон"

На второ място не за нещо друго, а защото тя ми идва на ум е поредицата "Песен за огън и лед" - изгледах сериала обожавам го (нямам проблеми с последният сезон просто очаквах повече и ми беше много кратък) и искам да си докосна пълно до магията на Джордж Р.Р. Мартин. Прочетох първата книга "Игра на тронове" и много ми хареса и се впечатлих как създателите на сериала са се придържали към книгата. Това определено е за похвала. Само трябва да намеря време и за останалите книги. Факт е, че искам да прочета тази поредица още преди да гледам сериала и вече наистина трябва да го направя. Сериалът е невероятен, за това знам че книгите ще ме отнесат.


„Никога не забравяй какво си всъщност, защото останалия свят няма да го забрави! Носи го като своя броня и никой няма да може да го използва срещу теб!“ - "Игра на тронове"

Трета в този списък е не коя да е поредица, а именно "Друговремец" от Диана Габалдон - отново обожавам сериала, толкова е интерес и вълнуващ, Шотландия е така красива, че съм готова да се обзаложа, че ще се влюбя в книгите. Преди няколко години мисля бах чела ревю на сериала/книгата не си спомня вече от Ева и бях така впечатлена, че още тогава добавих сериала в списъка за гледане, както и книгите за четене. Фактът, че останалите книги от поредицата излизат на българския пазар е още една причина да прочета тази поредица. Помня, че преди време отложих купуването на първата книга, защото имаше вероятност останалите книги от поредицата да не излязат и си казах, по-добре да не се влюбвам в този свят, ако не мога да продължа с книгите. Обаче сега те излизат и много благодаря на издателство Pro Book за това.

Четвърта е поредицата "Вселената Гриша" (или там както се казва поредицата)- преди време имах първата книга, но я дадох ( и сега с наличието на невероятните нови корици не съжалявам). Преди години не можах да се накарам да я прочета, въпреки че исках, но сега с излизането на сериала/филма? ми се иска да дам истински шанс на книгите. Книгата седя толкова дълго на рафта ми за четене (а и нали имах само първта), че просто реших да я махна.  Едно въпросче трябва ли да съм прочела тази поредица преди да започна "Шест врани"?


"- Най лошото на всяко желание е, че ни прави слаби." -  "Сянка и кост"

На пето място е време да вмъкна и една единична книга, а именно "Разказът на прислужницата" (мале само 4/5 книги, които са в този списък имат сериали по тях....) - от както излезе книгата на българския пазар искам да я прочета, особено с наличието на сериала. Проявявам нечовешка за мен сила да не се поддам на импулса да гледам сериала, но не знам до кога ще издържа.


"Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имаме свобода от. Не я подценявайте.“ - "Разказът на прислужницата"

Тази публикации е и един вид предизвикателство за мен да прочета тези книги, чакат ме от много време, а те не заслужават такова отношение. А кои са важите книги/поредици, които събират прах и ви чакат да им обърнете внимание? Имали книги, която са ви чакали години наред, а след като сте ги прочели са ви станали любими. 

сряда, 21 август 2019 г.

"Косачи" - Нийл Шгениалността устърман

Свят без глад, без болести, без война, без страдание.
Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол.
Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

"Човечеството е невинно: човечеството е виновно - и двете безспорно са истина."

Отново започвам нова поредица, отново навлизам в нов свят, от който не искам да излизам. Добре, че поне съм явна мазохистка, защото списъка с незавършени поредици е на път да ме погълне.... но какво да се прави такъв е живота.
"Дъгата на косата" е една обещаваща поредица, първата книга от която се казва "Косачи" Книгата веднага ме впечатли с прекрасната си корица (нашата е 100 пъти по-хубава от оригиналната), но това което се криеше вътре ме накара да им дам 5/5 звезди.
Това е книга, която ще ви накара да разсъждавате върху вечните въпроси за живота и смъртта, ще ви накара да тръпнете в очакване, какво ще стане в следващата глава с героите. Една оригинална история, която поглъща читателя.

"-Светът има талант да награждава лошите прояви със слава."

Самата идея на книгата е удивителна, нещо различно и вълнуващо. Тази книга е една утопия, човечестоното е постигнала безсмъртието, няма болка, няма войни и глад, животът е съвършен. Всичко се контролира от супер-компютър - изкуствения интелект наречен Бурята, освен едно нещо. Да историята ни представя едни перфектен свят, но нима наистина светът може да бъде съвършен, когато все пак ние хората сме замесени?
Фактът, че хората могат да живеят вечно, налага появата на Косачите - хора, които са отговорни да прибират другите човешките същества и така да контролират прирастат на населението. Именно от това се поражда гениалнвостта на "Косачи". Факта, че Косачите, които извършват прибирането всъщност убиват хора, отнемат човешки живот, а светът ги приема като герои, те са необходими на света, необходимото зло.  Мога лесно да кажа, че съм впечатлена от замисъла, от идеята, която Нийл Шустърман изгражда, но това ще бъде така непълно, меко казано съм възхитена.
Историята се върти около обучението на двама кандидат Косачи - Цитра и Роуан, от обикновени младежи трябва да се превърнат в хора отнемащи живот. За героите не мога да кажа кой знае колко, особено ако не искам да издам какво се случва в книгата. Цитра и Роуан, а и другите герои, които се появяват в книгата са интересни и най-важното добре изградени. Двамата главни герои извървят дълъг път, научават много неща за света, в който живеят, научават се да отнемат живот, но нима отнемането на човешки живот е лесно нещо? Книгата разглежда две гледни точки, първо са Косачите, за които е важно състраданието, те са на мнението, че трябва да изпитват болка и скръб щом отнемат живот, трябва да проявят човечност. Другите Косачи, за които е по-важно самото удоволствие от прибирането, всеки иска работа, която му носи удоволствие, защо пък не и тяхната да им е приятна? Цитра и Роуан са пусната в тези противоречия  и трябва да намерят своят път, да разберат какви хора са и какви Косачи ще станат.
Историята не се разви по начина по който си мислех, имаше много обрати и изненади, а края и беше просто... нямам думи, края на книгата ни оставя с много въпроси какво за бога ще се случи с любимите герои. На пръв поглед историята в книгата получава своя край и само последните изречения подтикват читателя да тръпне за следващата книга, защото само те издават, че автора има още какво да разкаже.

"Най-изконното ми желание за човечеството не е мир или удобства и радост. То е да продължим да умираме по малко в себе си всеки път, щом станем свидетели на нечия смърт. Защото единствено болката от съчувствието ще ни запази човечни."

"Косачи" е увлекателна книга, в която ще проследите израстването на двама герои, ще видите как обстоятелствата ги подтикват към съдбата им, ще станете свидетели как те се превръщат в личностни. В тази книга ще се сблъскате с доста морални главоблъсканици, ще видите как героите се справят със смъртта, как се справят с отнемането на живота. Просто не може да прочетете книгата и да не започнете заедно с героите да расъждавате кое е зло и добро.  Ако си чудите дали да прочетат "Косачи" ще ви посъветвам да го направите, но първо отидете до близката книжарница и си вземете втората книга, защото като свършите тази ще искате веднага да започнете и следващата.

понеделник, 29 юли 2019 г.

"Песен за Ахил" - Маделин Милър

НИЕ СМЕ САМО ХОРА,
МИМОЛЕТНО ПРИПЛАМВАНЕ
НА ФАКЛАТА. ТЕЗИ, КОИТО
ЩЕ ДОЙДАТ СЛЕД НАС, ЩЕ НИ
ВЪЗВИСЯТ ИЛИ ПРИНИЗЯТ,
КАКТО ИМ Е УГОДНО.

От векове се пеят песни за Ахил, но никоя не може да се сравни с тази. Дълбоко въздействаща и изумително оригинална, тя предлага нов прочит на Троянския цикъл. Оплела в себе си безгранично въображение, опустошителна любовна история и разказ за титаничния сблъсък на богове и царе, историята на сина Пелеев, изпята от обичния му другар Патрокъл, поставя всевечните въпроси за цената на мира и вечната слава, безсмъртието и копнежите на човешкото сърце.

"Песен за Ахил" от Маделин Милър е книга, която започнах с леки съмнения, имах голямо желание да прочета, но не бях сигурна дали ще ми хареса, тревожех се да не ми е прекалено тягостна. Чух и доста коментари за особения начин на писане на Милър, към който читателя трябва леко да се настрои. При мен това с настройката стана доста бързо, авторката ме спечели с писането си, лесно се впуснах в живота на героите, преживях с тях превратностите на живота им. Само леко началото ми беше трудно, но щом минах първите 20 страници всичко се изля като песен. Това не е книга, която да харесаш, това е книга, която трябва да обожаваш, защото праща читателя в древността, защото разкзава една върнуваща история, за война, любов, приятелство и безсмъртието, като цел в живота.

Винаги съм обичала гръцката митология, харесва ми колко богата и интересна е, но всъщност осъзнавам, че не съм чак толкова добре запозната с нея. Любовта ми към книгите на Рик Риърдън обогати познанията ми за Елада, но осъзнавам, че има толкова много неща, които не знам. Специално за Троянската война, гледала съм филма с Брат Пит и съм чела "Илиада" т.е това което се искаше от "Илиада" (винаги "Илиада" ми е била мила просто от "Илиада" - Илияна, знам глупаво е...) за училище, но това е, знам как завърша, основните действащи лица, конфликтите на земята между троянци и елини и тази на Олимп, между боговете, които застават на едната или на другата страна. Още с началото на "Песен за Ахил" разбрах колко още много имам да научавам за живота на главните действащи лица и за една война запазила спомена за съществуването си не чрез нещо друга, а именно чрез изкуството на творчеството.
Тази книга задълбочи познанията ми. Да историята е разказана през призмата на авторката, но съм възхитена от начина и на писане, как успя да разкаже тази история така интригуващо. Сега нямам търпение и за другата и книга Цирцея, която отново е за личност от гръцката митология за която знам дори по-малко.
Да си призная нямах представа точно за какво става въпрос в книгата, видях заглавието, корицата и си мислех, че това ще е книга за Ахил, Троянската война, но останах впечатлена, защото да книгата наистина е това, но и много повече. Първо действието на книгата е от гледна точна на Патрокъл, вечния другар на Ахил, проследяваме живота му от малко момче, запознанството му с Ахил, връзката, която изграждат те, любовта по между тях и войната чийто край за тях е смъртта. Проследявайки живота на Патрокъл и Ахил от малки деца дава възможност да ги опознаем по-добре, да им съчувстваме да искаме да променим историята, да се тръшкаме и беснее. Хареса ми, че книгата бе от гледна точка точно на Патрокъл, това е още от първите неща, които ме спечелиха, ако беше от тази на Ахил сякаш нямаше да мога да почувствам така дълбоко всичко. И да на края на книгата си ги има моментите, в която сякаш виждаме света през погледана на Ахил и тово също беше прекрасно, защото в него момент от книгата имах необходимостта да знам как той приема случилото се.
Ахил е героят, за който се пеят песните, той е полубога, той е символът на Троянската война, той е създаден за войн, но истинският герой в тази книги е Патрокъл, той не блести с военната си мощ, идобщо не, но той проявява нещо, на което другите не са способни, той е добър, прави каквото може да помогне, той е мирът по време на война. Според мен е несправедливо отношението на другите спрямо него, сякаш е непотребна вещ, чак към края на книгата повечето герои осъзнават, че той е нещо повече.
Само да кажа, че се разплаках, на края на книгата, да знаех какъв ще е той, но знанието не можа да ме подготвим за майсторството с което Милър описа всичко, смъртта на един герой, болката от загубата и вече безсмислеността на живота.
Всеки запознат с края на Троянската война, ще знае и края на книгата, да но докато действието в книгата се развиваше героите ми станаха много скъпи, почувствах ги истински и исках повече за тях. Епилога на книгата също бе изключително емоционален и въздействащ.
Както казах не съм кой знае колко запозната с историята, и не знам кое точно е част от въображението на авторката, кое е от митове и легендите останали живи след толкова години, но аз не търся истината, в лицето на тази книга се намира красива история, в която няма да намерите лал напрежение и кървави битки, в нея действието не е много динамично, но ще проследите живота на две момчета, съдбата, която вече е отредила техния края, ще намерите майчината любов към единственото и дете, ще намерите любовта и приятелството между две души.
"Песен за Ахил" е смесица между въображение и история, между една реалност от преди столетия и въображение на една жена. Това е книга, която ме спечели. Книга, която кара читателя да иска да промени историята, кара ни да погледнем от друг ъгъл отношенията между вечните другари, кара ни се тръшкаме от безсилие, защото няма как да променим края на тази книга, няма как да променим историята. Книгата ме остави с приятната болка в главата появяваща се след края на хубава книга, болка, която говори, че съм изживяла още един живот, още едно приключение.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

неделя, 14 юли 2019 г.

"Жестокият принц" - Холи Блек

"В приказките не се случват хубави неща - казва Таррин - Или когато се случват, следва нещо лошо. Защото историята иначе ще е скучна и никой няма да иска да я чете."

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

"Само глупаците не се плашат от страшните неща"

Когато още посвещението в началото на книгата те е грабнало положението вече е наистина сериозно....
"Жестокият принц" от Холи Блек хваща читателя, авторката е създала едни свят, който може да се нарече с много различни епитети, но не и милостив. Това е една история, в която ще намерите всичко необходима за един прекрасен почивен ден. Из тези страници ще намерите силни герои, голямо напрежение, борба за власт и много емоции.  Това е книга, в която няма типична героиня, която ще се бори за правда и свобода, тя се бори за власт и сигурност.
Трудно ми да обобщя всичките чувства и мисли, които предизвика тази книга. За това не мога да обясня точно колко прекрасна ми се стори тя. Влюбих се в света, факта, че авторката се е позовава на митове и легенди, че е съчетала света на феите с този на хората много ми напомня за книгите на К.Клеър. С това печели червена точка.
Това е вторият ми опит с творчеството на Холи Блек. Първият път беше със съвместната и книга с К.Клеър "Железният изпит". Книгата си я бива и дори в крайна сметка ми хареса, но не останах след нея в бездънна яма от безсилие, заради липсата от продължение. Все още част от ума ми е зает с "Жестокият принц", все още си мисля какво за бога се случи, въпреки че я прочетох преди седмица. Нямам тъпрение за продължението! 
Творението, което Холи Блек е създала е прекрасно, караме да искам още и още от света на феите, хората и едно момиче осмелило се да искам много повече от всеки друг. Много ми хареса начина и на писане, лек, няма прекалено много описания, но достатъчно, за да мога да си представя света.
Заглавието на книга ме навява на размисли, кой по точно трябва да бъде жестокия принц? Предполага се това да е Кардан, но аз не мисля така. Да той се държи гадно и изобщо не добричък, но хей той НЕ е жесток, в него има доброто, която я няма в братята му.
Обичам такива книги, в който света е изграден така живописно, токова добре, че читателя има чувството, че всичко е реално. Докато четях тези страници всичко оживя пред погледа ми. Всичко бе така реално, че започнах са си представям различни развръзки.
Холи Блек определено ме изненада, а това беше много приятно. Обаче едно предположение си остана неизменно и ако това в крайна сметка не стане така, както си го мисля ще бъда доста шокирана. А именно предлагам в каква посока ще се развият отношението между Кардан и Джуд, всичката омраза и страх, ще се превърне в страст, а в крайна стека ще се влюбят един в друг. Това брои ли се за спойлер? Според мен си е доста очевидно, в прекалено много книги съм срещала такава развръзка. 


"Странното на амбицията е, че можеш да я прихванеш като треска, но не е толкова лесно да се отървеш от нея."

Единственото нещо, което ме дразнеше в Джуд бе нейната привързаност, към човека убил родителите и, това не можах да разбера. Харесах в нея, че тя не е героиня в обичайният смисъл на думата, тя не е безкористна, добра е, помага, но все пак е леко лоша, иска уважение и власт, бори се за тях, готова е да направи и немислимото, за да осигури своята безопасност, както и тази на близките си. Страха, който изпитва постоянно я кара да иска повече, повече от всичко, което може да накара страха да изчезне. Това ми хареса, да тя е добрата в историята, но все пак не е чак толкова добра.
Кардан перфектно влезе в образа на лошото момче, но както казах за мен той не е жесток, според мен той се бори с много чувства, с това, което светът очаква да стане. Интересно ми как ще се развие образа му в другите книги, предполагам ще улегне т.е няма да се държи на моменти като пиян глупак. Въпреки всичко аз харесах образа му, ако искате отдайте го на това, че лошите момчета винаги ми допадат в КНИГИТЕ, но той ми е симпатичен. 
Тарин е безполезната близначка, всички други определения, които имам за нея са прекалено груби. Само едно нещо ще кажа конкретно за нея, да предадеш някой от семейството си заради един никаквец е прекалено глупаво и недостойно. В тази книга тя се прояви като страхливка, готова на всичко да осигури своята безопасност да, но тя го прави по толкова слабохарактерен начин. 
Виви, другата сестра, тази която принадлежи към света на феите, за нея нямам лошо мнение, но просто и не успях да си изградя кой знае какво. Харесах как тя мрази Мадок  заради това, което направи, иска да се махни от мястото, на което принудително са я завели, харесах този неин плам.


"Желанието е странно нещо. Още щом бъде задоволено, то се променя. Ако получим златна нишка, започваме да искаме златна игла."

Има още доста герои за които искам да говоря като Лок и Мадок, но си мисля да почакам и в ревюто на последната книга да говоря по-обстойно за тях. Само ще кажа, че и двамата не ми харесаха. 
Лок като приятел на Кардам ми се стори много по гаден от самият жесток принц, толкова търсещ драма, че да не му е скучно, че чак дразни. 
Мадок не ми хареса, защото е лош естествено, но ми хареса как е изграден образа му, тази смесица между кръвожадност и отговорност определено е интересна. 
Много се радвам, че Ибис решиха да запазят оригиналната корица, но шрифтът на нашата сякаш е по-хубав, което си е супер! Нещото, което не ми хареса в книгата бе факта, че ми се стори прекалено кратка, исках още и още. 


"Жестокият принц" от Холи Блек е началото на една поредица, която ще ви помете. В нея ще намерите свят на фей, хора, ще намерите три сестри, който от малки са научени, че светът на фейте не е просто красив и пълен с магия, той е опасен и единственият начин да си победител в него е да се бориш, ти да бъдеш чудовището от което те е страх.
(или да се слабохарактерна и послушна, но това е друга тема заради, която все още съм бясна.) 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Искам някой много жестоко да ми се накара.... разбрах края на втората книга и сега ми е още по-зле... буквално прочетох само последните две страници и ми идва да ревна или да крещя.....

вторник, 2 юли 2019 г.

Моите пет книжни препоръки за плажа! Или с коя книга в ръка да се разсеете от горещите дни!

Здравейте!
Лято е, нищо, че във Варна на моменти се усеща все едно си в Ада, защото изведнъж започва да вали и после става толкова задушно, че не се диша.. но хей гледам го от хубавата страна, морето е тук, винаги  щом почивам и не си прибирам да видя нашите и малкото ми сладко коте мога да ходя на плаж.  И ето че стигам до днешната тема!!! Какво да четем на плажа. Тук ще споделя пет книги, които вече съм прочела, но мисля, че ще бъдат подходящи за плажа, толкова подходящи, че ще забравите да влезете във водата и ще изгорите на позата, в която се застанали. Постарах се да има някакво разнообразие между книгите, а не да има само романтика, въпреки че доста често там ми е силата. А вие ще ми препоръчате ли нещо за плажа? 

"Нещо като любов" от Джули Джеймс  - прясно, прясно прочетена книга и си мислех колко по-хубаво щеше да бъде, ако я бях прочела на плажа, докато се пека със слабата надежда да хвана поне малко тен и поне за малко да не съм бяла като призрак. Това е първата книга, която чета от авторката и определено останах приятно изненадана. Историята е интересна и красива, ще намерите доста саркастични реплики между героите, ще намерите любов и един наистина прекрасен летен роман. Ако не бъркам "Нещо като любов" трябва да е втората книга на авторката за ФБР агентите или нещо подобно, хвърлих един поглед на първата и ако прочетете като мен първо "Нещо като любов" просто ще разберете края на първата книга, но той си е очевиден за това не мисля, че е проблем. Ще има ревю на книгата тук, надявам се скоро. 5/5*

"Когато е наистина" от Ерин Уот - много харесвам поредицата на авторката/авторките нищо, че  последните две книги за семейство Роял все още ме чакат. Обаче когато видях, че Егмонт ще издадат нова нейна книга, просто си знаех, че трябва да я прочета. "Когато е наистина" ме спечели още от началото си, историята е вече позната, известен певец, обикновен момиче и любов. Да позната, но все пак Ерин Уот е създала една наистина красива книга, историята е лека и бързо привлича читателя, преди да се усетя вече бях прочела половината книга, защото просто ми беше много интересна. Лесно ще отвлече вниманието ви от лятната горещина. 4/5*

"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс - за тази книга имам ревю в блога, ще можеше да го намерите тук. Там казах впечатленията си от нея и ако се чудите можете да го посетите. Книгата ми хареса много и нямам търпение за още книги от авторката. Мисля си, че е подходящо лятно четиво, защото в "Двама могат да пазят тайна"  ще намерите една мистерия, ще намерите група тинейджъри, които търсят истината, приятелство и лека ципка любов. Какво му трябва повече на човек?  Определено е нещо, което  хваща окото.  И не забравяйте, че това е втората книга от авторката на българския пазар, другата е "Един от нас лъже". 5/5*

"За вафлите и хората" от Николаос Цитиридис - за тази книга разбрах като видях стори на един приятел с нея и една вафла. Благодаря ти Пешо! Същият ден отидох на работа и я видях на масата с новите книги. На това аз му казвам съдба, нямаше как да пренебрегна този знак. Малка е, с много хубава и сладка корица, определено много добра работа. Книгата е цинична, но и забавна. Приятна е за разпускане и да се посмееш на абсурда в живота, ще усетите отношението на автора към живота и изненадите на съдбата. Усещах как да моменти се смея на абсурдни неща, но определено е подходяща на плажа докато се правите почивка от влизането във водата. 4/5*

"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър - една наистина красива книга с много сладка корица, която въпреки че е като оригиналната, долавям някакви разлики в полза на нашата. Историята е леко тъжна, има носталгия, болка от загубата, но и надежда за нов живот. Книгата ни говори как едно нещо може да обърне живота ни из основи, може да ни преобрази по невероятен начин, но също така още една страшна новина може да ни върне в правилния път. Много харесах книгата, в нея ще намерите оная първа любов, която колкото и време да мине все още тлее, за изборите да се борим за любовта, за това, че каквито и пречки да има, ако си намерил онзи единстеният човек, то ти трябва да се бориш, трябва да си готов да рискуваш за любовта и щастието си. Ревюто на книгата ще намерите тук (скоро). 4/5*

В последния момент се сетих за още една подходяща книга.....
"Луди богаташи" от Кевин Куан - прочетох тази книга миналото лято и ако не се бъркам до края на годината трябва да излязат другите две части от поредицата. Ако не сте я прочели все още то определено трябва да поправите този пропуск. Книгата е интересна, запознава читателя със Сингапур, с елита там и всичките проблеми, които идват с това, че любимият син носи едно обикновено момиче у дома. И за тази книга имам ревю, ще го намерите тук.  По книгата има филм, който аз лично все още не съм гледала и не знам дали си заслужава. 5/5*

Дано някоя от книгите да ви харесат. Мисля, че ще са подходящи четива за горещите летни дни! А  сега имате довиждане от мен, защото трябва да тръгвам за работа...... днес хвърлих последен поглед на публикацията преди да я пусна и само да добавя, че днес не съм на работа и ще мога да си чета навоя "Жестокият принц", естествено като си свърша всичките набелязани задачи..... 

сряда, 26 юни 2019 г.

"Проклятие за мрак и самота" - Бриджит Кемерер

Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват.
Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.


"...съдбата на всички ни е предначертана. Често сме поставени пред труден избор, но все пак можем да избираме."

"Проклятие за мрак и самота" е първа книга от новата поредица на Блиджит Кемерер, която завладява читателя с увлекателен начин на разказване, със свят изпълнен с магия и опасности, с героиня, която въпреки всичко се бори със зъби и нокти, която не се предава, не се подава на страха.
Има си причина Красавицата и звяра да ми е любимата приказка, има си причина Бел да ми е любимата принцеса. Всички други ми се струваха като разглезени патки, които чакат принца да ги спаси. Само Бел е тази всъщност, която спасява принца, тя се влюбва в него докато е чудовище, защото не се влюбва във външността му, а в това което е вътре. Сега като се замисля май съм казвала това и в друго ревю?
Книгата ни предоставя един преразказ на тази история, имаме принц, имаме обикновено момиче, едно проклятие, което утежнява живота на всички, но също така имаме едно царство, пред което стоят още мното борби и битки. Нашата принцеса трябва да се влюби в прокълнатия принц и да спаси всички. 


".....нямаше нужда да и казвам, че я обичам в сетния и час, защото тя го знаеше. Важни са не последните мигове, а всички предишни."

Харесах начина на писане на авторката, това е втората книга, която чета от нея и ми допада как представя историята на читателя. Самата история не е нещо не чувано до сега, но все пак е интересна, хареса ми, че тя не се свеждаше само до развалянето на проклятието, а има доста друго аспекти. 
От гледната точка на героите не останах кой знае колко впечатлена. 
Харпър не е принцеса т.е не е разглезена и не очаква уважение, което не заслужава, тя не се подава на чара на принц Рен, който не е чудовище през голяма част от времето, чак когато той започна да се разкрива, спря да се държи като наперен пуяк, Харпър започна да му вярва. Техните отношения постепенно се развиха от недоверие и явен неприязън, стъпка по стъпка изградиха доверие и приятелство.
Харпер ме спечели още с първата си поява в книгата , харесах нейната борбеност, та нейното първо действие е да се бори със зъби и нокти, да търси изход. Тя прояви много смелост, справи се с много опасности и определено се издигна в очите ми.
Рен не успя да ме спечели въпреки, че искам той да е с Харпър, беше прекалено изряден, мисли с 10 хода напред, нещо в образа му ме дразнеше, прекалено обиграно се държеше, чак когато той започна да действа не по план, започна да ми допада.
.... но не знам, ще видим как ще бъде във втората книга. 
Края на книгата повдигна нови въпроси, нови опасности са поставени пред героите. 
Не ми хареса, че е възможно наличието на любовен триъгълник, буквално виждам, как във втората книга героинята ще е разкъсва между избора с кого да е. 


"Убедила съм се, че именно когато светът изглежда най-тъжен и мрачен, отнякъде се появява лъч надежда."

"Проклятие за мрак и самота" от  Бриджит Кемерер е първа книга от нова поредица, която изпраща читателя в едни свят изпълнен с магия, с един прокълнат принц и едно обикновен момиче, която само с това да бъде себе си може да промени всичко из основи, защото в свят с магия, с проклятия единствения начин да победиш може би е просто да бъдеш обикновен. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.