четвъртък, 9 август 2018 г.

„Прнцеса на пепелта” - Лаура Себастиън

Теодосия е едва шестгодишна, когато
страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.
Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“... до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.
Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.


„Принцеса на пепелта” е едно начало на поредица, в която главните герои трябва да се борят, да се жертват, да защитават своите хора, срещу жестокия поробител. Това е още една тийнейджърска историята, в която героите трябва да се борят за справедливост, за едно по—добро бъдеще.

„Някои битки не си заслужават да бъдат водени. Някои битки моха само да загубя.”

Много ми хареса книгата, прочетох я само за няколко часа, но въпреки това имам няколко забележка. Жалко наистина!
Определено щях да харесам книга повече преди няколко години, защото просто щеше да ми влезе още повече под кожата.
Книгата ни представя една поробена страна, но в която все още гори пламака на борбата, страна, която продължава да се бунтува срещу поробителя. Това е книги за една принцеса, която трябва да се възроди от пепелта и да стане кралица. Тази първа книга сякаш повече ни говори за осъзнаването на главната героиня, решение и да се бори, а не да търпи. Интересно ми е как авторката ще развие
историята, защото след края на „Принцеса на пепелта” герои имат още много дълъг път, някои трябва да решат на коя страна да се борят, да разберат кой са добрите и лошите, или да узнаят съвършената истина, че същност всичко е сиво.

Имах чувството, че в книгата нещо ми липсаше, нещо не ми достигаше...
Имах усещането за една огромна празнина в историята на различните там държави, получавах само откъслечена информация, а това не беше ок поне за мен. Стискам палци, авторката да е обърнала внимание на този аспект в продължението. Защото просто как да си изградя аз една представа за този свят без нуждата информация?
Другия недостатък, който ме дразнеше беше факта, че в този свят има магия, но кой да се заеме да обясни нещата като хората. Разбрах само там за някакви скъпоценни камъни, такива неща. А всеки знае, че магията е вълнуваща.

Мисля, че е доста явно колко лесно се прехласвам по героите изобщо, но тук нещата са малко по—различни.
Не мога да кажа, че героите в книгата ме впечатлиха особено, дори не мога да преценя дали ги харесвам. Имам чувството, че авторката се бе постарала повече за образа на злодеите. Заради това този път няма да коментирам героите, след като прочета втората книга от поредицата и като си изградя по—добра представа за тях тогава.
И какво ще е една такава книга без любовна история. На 99% процента съм сигурно как ще завърши тя, но да видим. Все пак има го оня един процент.
 
Ама сега не ме разбирай те грешно много
харесах книгата, с удоволствие чакам продължението, харесах света и всичко и факта, че съм намирала недостатъци не значи, че книгата не ми е харесла. Просто винаги гледам да съм откровена и да говоря както за плюсовете, но така и за минусите.

„Принцеса на пепелта” е интересна книга, изпълнена с болка и препятствие, тя е едно начало на една борба, една война, която ще има много жертви. Ако сега навлизате в този вид книги, то давайте веднага започнете тази, няма да съжалявате.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 1 август 2018 г.

Книгите на Сюзън Елизабет Филипс

Здравейте мили мои! Пиша това в поредния дъждовен ден това лято, поне да си бях вкъщи с гореща чаша кафе, но увивсички не съм .
Реших малко да разообразя асортимента ми от публикации и вместо да пускам поредното ревю, а има доста такива, които чакат да им обърна внимание, днес реших да говоря за една конкретна авторка. А именно Сюзън Елизабет Филипс.

Няма как да не сте забелязали книгите и из книжарниците, толкова са красиви българските им корици.  (Специално подчертавам българските корици!!!!) Те приковават вниманието!

От много време си бях намислила да прочета някоя нейна книга, но нали знаете:„Толкова много книги, толкова малко време”. Един ден на училище умирах от скука, не си бях взела книга, защото си бях заръчала, че ще уча, за някакво контролно, а имах два часа КОФСИ т.е можех да си уча спокойно. Ама.. не учех...не можех просто нещо от вътре не ми даде, концентрацията ми никаква я нямаше . И какво да правя, ни книга имам, ни ми се учи. Естествено имам много електрони книги на телефона и реших да се потопя в една на така известната авторка С.Е.Ф. и останах истински очарована.
И факт е, че до сега съм чела само две нейни книги, но съм влюбена и в двете и съм на 100% сигурна, че ще се влюбя и в другите и. Все още гледам да не се прехласвам и да прочета всичките, защото ги искам в хартиен вариант, а не в електронен, но ще видим до кога ще издържа.

Първата нейна книга, която прочетох  е „Сияйна звезда”. Щом я започнах не исках да я оставям. Точно нея я започах в училище (очевидно де), но не спрях да я чета през целия ден. Бях отишла с идеята да уча в училище за контролното, а в крайна сметка и във вкъщи четях книгата, толкова е хубава.

Втората бе „Ваканция в Тоскана” една красива книги, в която злодейте са с добри сърца, книга за вярата, за вършенето на добро, защото просто е добро. Тя също не ми позволи да отклоня вниманието си от нея и не можах да правя нищо друго преди да я прочета. А я четях на работа и като идваше някой клиент беше трудно да не го погледна злобно, защото ме прекъсва.

И сега дами и господа ще ви представя причините, заради който да прочете поне една от книгите на авторката.

1. Количеството...  - Даааа това е много важно, защото щом човек прочете една нейна книга, ще иска още и още. Всеизвестен факт! А благодарения на издателство Ибис на българския пазар има доста голямо разнообразие от нейни книги.

2. Кориците - Това също е много важно!!!
Хайде да не се лъжем, колкото и да искаме да сме възвишани и да не съдим за книгата по корицата често не можем. Красивите корици просто привличат. Да сте виждали някоя от чуждите корици на книгите и. Нашите са милион пъти по—хубави. И за това отново трябва да кажем едно огромно благодаря и браво на издателство Ибис.

3. Начина на писане - С.Филипс има увличащ начин на разказване. Благодарение на него с лекота се потапя човек в книгите, поставя се на мястото на героите, изживява с тях приключенията, пада и се изправя заедно с тях.

4. Историята — Да вярно е че съм прочела още само две нейни книги, но и двете истории за интересни, вълнуващи, всяка сама по себе си си е уникална, различни една от друга.

5. Героите - красивото в тях е, че та са пълни с недостатъци, но се старалят да станат по—добри хора, защото са с чисти сърча. Като всички хора и те страдат, падат, и отново се изправят.
Колко поетично само. Те намират любовта и заради тази любов стават по—добри хора.

Ако книгите на Сънзън Елизабет Филипс са привлекли вниманието вие, ако само сте чували за тях... втурнете се към най—близката книжарница и се докоснете до творчеството и. Няма да съжалявате. Поне аз не съжалявам за нито една отделна минута!
Романтик ли сте? Тогава нейните книги са точно за вас!
Не харесвате романтиката? Тогава нейните книги са точно за вас, защото те коренно ще променят мирогледа ви. (Поне мисля така де)

П.П А вие който сте чели книги от С.Е.Филипс, коя вие е любимата?

понеделник, 23 юли 2018 г.

„Деца от кръв и кости” - Томи Адейеми

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни. 
Те се опитаха да ни погребат. 
Дойде моментът да се надигнем.


Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.

„Деца от кръв и кости” е началото на една невероятна поредица, в която болката, силата, саможертвата и смелостта са на едно. Това е магична книга, която ни разказва за едно невероятно приключение. Приключение, което оставя без дъх читателя, приключение, което праща читателя в дълбокото.

„Сънят обикновено донася бягство, почивка от ужасите, с които се сблъсквам.”

Обичам книгите, в които авторите са изградили цял един нов свят. Свят имащ своята история, традиции, култура, със своите възходи и падения. В такава обастановка историята почти винаги има за мен много по—голямо въздействие, чувствам нещата по—истински, по—въздействащи.
И да очарована съм точно от този свят, защото в него авторката е съчетала както неща от реалността, доста често имаше различни препратки от африканската култура, така и света от въображението и. А драги мои това превръща книгата в съкровище. Потапяш се в свят на борба, свят на жертви, свят на мъчения.

„Не може да се живее под тиранията им.
Единственото ни спасение е силата.”

Книгата ни разказва историята за това как ние хората често мрази различните, страх ни е от необикновенните. И в един момент този страх се превръща в омраза, а това винаги води до ужасен край. Това е тъжно и трагично именно, защото авторката не си измисля тази омраза, тя си я има и в реалността.
След края на книгата се чувствах изцедена, разбита и съкрушена. Толкова е приятно когато една книга те накара да чувстваш, когато те кара да мислиш.

„Страхувам се.

Истината реже като най—острия нож, който съм виждала.
Каквото и да правя, винаги ще се страхувам.”


Историята на героите, битките им, саможертвата им... съчетано с бележката от авторака в края на книгата създаде една вихрушка от емиции в мен. Винаги след края на такава книга, чувствам една умора заради всички чувствам, който съм изпитала докато съл я чела. И да намям търпение за втората книга, просто трябва да съпреживея историята с героите. След всичко, което преживяха, след всички загуби, след болката, искам да видя как се съвземат и продължават да се борят.
И като споменах героите айде нека да обърна специално внимание на някои от тях.
Зели е нашата главна героиня с бели

непокорни коси, също както характера и. Образа и си беше това, което очаквах. Но тази предвидимост не ми попречи да бъда завладяна от силата и смелостта и. И за да бъде образа и все пак човешки, тя имаше моменти на съмнение, моменти, в който болката бе прекалено силна, или такива, в който чувствата и я объркват.
Тезин е големият брат на Зели и ама естествено е очарователен, винаги готов да защитава малката си сестричка от всичко и от всекиго. Искам ми се да го опасная по—добре и да си изградя по—цялостна представа за същността му. Дано ми се отдаде тази възможност в продължението.

Амари, принцесата със синя кръв, имаща само задачата да бъде послушна. В голяма част от книгата ми бе мекушава , безхарактерна. Да естествено на моменти показва сила на характера, но все пак ... Просто тя от типа герои, които в началото са безнадежден случай (ооо сетих се за „Без Хоуп”), но в последствие показват скритасила. В края на книгата я харесах дано да ме очарова и после.

„Дългът не е достатъчен, когато означава да унищожа момичето, което обичам.”

Инан синът с „доброто сърце” тръгнал по
грешния път. Имах надежди за него, още от началото си представях как ще тръгне в правилната посока, ще покаже добрата си същност въпреки всичко. Имах надежда, но надеждата е най—опасния нож, винаги на крачка от забиването в гърба ти. И не знам дали съжалявам за края на Инан в тази книга или да се убедя, че получи заслуженото си. Труден решение. А вие, които сте чели книгата какво мислите?

„—Да жертваш сърцето си за своето кралство е благородно, сине..”

„Деца от кръв и кости” е книга, която заслужава да я прочетете, заслужава да я изядете с кориците, защото всяка една страница е съкровише. С тази книга ще обичате, ще тъжните, ще плачете, но ще си мечтаете да имате силата на героите да промените света.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.П. Май малко попрекалих със снимките, но всички ми харесаха така много,.че не можах да се въздържа.

сряда, 18 юли 2018 г.

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт

Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления й опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя й. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото й сърце.
Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия й брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.
Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг.
Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” е невероятно съкровище, което преобръща предостави.Това е книги, в която не можеш да разбереш, кой е добър или лош, в нея всичко е разделено на необходимо и ненужно. Една книга за това, колко много трябва да се направи, какво трябва да се жертва, заради едва виша цел. Интриги, престава, пак интриги в името на вишата цел. Книгата ни представя на каква са готови хората я името на най—съкровената си мечта.
Казвала съм, че обичам историята. В тази книга пропита от исторически факти, ми идва да проверя всеки един от тях, да вляза в дълбока и също като авторката да прочета най—различни материали за тази конкретна епоха.

„-Как се отнасяш към празненствата?
- Мразя ги - отвърна тя.
-Ами ако ти кажа, че ходенето на много празненства е цената, която трябва да платиш, за да можеш да направиш оръдията си?
...
- Какво да облека?”

Ще ви задам един въпрос на който, спокойно можете да не ми отговоряте, искам само да си дадете отвор сами за себе си. Ако мкжехте да сте там, когато Константинопол е обсаден на коя странна щяхте да застанете?

„Светът накрая ще я унищожи. Твърде
силните искри водят до експлозии ... — Но твоята сестра ще унищожи всичко, което успее, преди да се предаде.”

Чувствам се празна, след края на „На трона се възкачвам”, просто празна. Не съкрушена, защото това, което исках в първата книга, вече не го желая. А празна, защото книгата ме разби, отне парченца от сърцето ми, което вероятно може да се върне само с третата книга.  И да сигурна съм че направих огромна грешка.... Трябваше да изчакам да излезе третата книга и така да прочета тази.
Много от чувствата ми от „Влизам в мрака” тук се преобърнаха, мнения и впечатления станаха на пух и прах.

„Тайните даваха на всичко повече мощ, по-голям потенциал за разруха и унищожение.”

Всички персонажи са сложни и заплетени. Имащи добри, но и много лоши странни. Те са многопластови и ке могат да бъдат разделени просто на добри и лоши, праведни и грешни.
Защото те са жестоко и безмилостни, но за да осигурят подслон едно по—добро бъдеще на други.

Не мога са преценя вече какво точно мисля за Раду. Изборите на човека, го правят това което е. И именно изборите на героя ме поставят на кръстопът.

„-Как успя? Как успя да стигнеш толкова далеч с такъв скромен произход?
-Винаги избирах пътя на най-силото съпративление. Правих неща, който никой друг не искаше да прави. Поемах рискова, които никой не искаше да поеме. Бях по-умен. По-решителен. По-силен.”

Лада за сметка на това в тази книга е още повече свирепа, жестока и безмилостна. Жал ме е за всеки застанал на пътя и.
Мнението ми за Мехмед в тази книга е напълно негативно. Не можах да си оправдая постъпките му. Това съм го написала докато съм била на 190 страница.
„Искма да избода очите на Мехмед”
Напаавете си сами сметката какво чувствам....
Когато любовта, омразата, амбициите стоят между хората де правиш предполага, че нищо добро няма да излезе и зя това си умирам да разбера в какво щ се превърната отношенията между Лада и Мехмед.

„Бъди вярна само на сърцето си. Всичко
друго можеш да захвърлиш и да го стъпчем, докато вървим обратно към дома.”

„На трона се възкачвам” втора книга от невероятната поредица на Кирстен Уайт праща читателя в една брутална обстановка на смърт, в която цената да останеш жив е висока.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

неделя, 1 юли 2018 г.

„Пясъчен замък” — Ерин Уот

Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

„Пясъчен замък” е книга, която ни предоставя една история за любов, приятелство, драма, убийство и заговори. Това е трета книга от една поредица, която ни праща в света на парите, в света на лукса и разкоша, света, в който парите отварят и най-здраво заключените врати, но понякога дори и те не могат да измъкнат човек от ямата.
Това е края, но и началото на едно пътуване.

„—Имам нужда от подкрепление, веднага. Имам петима Роял и са кръвожадни.” 

 Имам ревюта и за първите две книги от поредица и там ясно съм формулирала мнението си за тях, не си спестих негативите и плюсовете, които намирах както в историята, така и в героите. И за тази книга ще направя отново същото.
Нали си ме знаете мен, естествено знаех финала на книгата много преди да я прочете. Две приятелки я бяха чели отдавна (а аз бях затрупана от други книги естествено) и не се въздържах и ги принудих да ми кажат абсолютно всичко. Буквално ги принудих.  Дълго им повтарях как аз съм тяхната лична библиотека и как те са длъжни да ми направят тази малка услуга и да ми кажат ПРОКЛЕТИЯ край на книгата.
Честно казано специално за тази книга мисля, че това беше грешка. Обикновена като знам края на една книга, то тя ми става още по-интересна, защото искам да разбера как се е стигнало до конкретния финал. В тази книга нещата бяха други, просто щом разбрах края част от чара на книгата изчезна, мистерията, която се открива тук, просто бе заменена с простото знание, а това ми изигра лоша шега.
Като се замисля и направя реална равносметки на книгите до сега.... С ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга ми е любимата. Тук не въртях очи от досада заради глупостта на героите, заради начина по който е решила авторката да разкаже историята. Наистина се насладих на книгата.


„—Какво бе извинението ти миналата седмица, когато изяде купища бисквити?
—Просто бях гладен. Пък и това са бисквити. На кого му е нужно извинение, за да яде бисквити?”

Хареса ми, че тук вече не е главна драмата между Рийд и Ела, защото вече наистина щеше да ми стане в повече. Но те вече са двойка, която трябва да се справя с различните проблеми. Тук Рийд и Ела, като влюбени гълъбчета, Рийд и братята му  като един семейство трябва да се справят с проблемите заедно. А това да съм честна си е сладко и мило. В тази книга историята малко се задълбочава, има нови тайни, които биват научавани, нови хора забиват нож в гърба.
Имам въпрос за вас. Чели ли сте ревюто ми за първата книга? Там посочих колко често ми идваше да казвам захвърляйки книгата „Сериозно ли”, заради глупавото държание на героите, заради глупавите обрати. Е в тази книга пак имаше възклицания от този тип, но не заради героите, а заради самата историята. И то не, защото смятах, че е глупава.... Просто наистина се увлякох по драмата на героите.


„—На осемнайсет съм, пич. Налага ли се да намирам точното момиче?”

Да чухте ме правилно в тази книга героите си бях на ниво, не правеха глупости, не ми идваше да ги удушавам с голи ръце или да искам да ги захвърлям на вълците. А това беше приятно чувство. 
Двойка като Ела и Рийд винаги е приятна, доброто момиче, лошото момче... бла ... бла. От „Парцалена принцеса“ до „Пясъчен замък“ те извървяха дълъг и труден път. Промениха се, а това е много хубава нещо, защото в първата книга бяха големи идиоти. Честно!
Другите от момчета Роял също се промениха по време на развитието на история и факт е, че нямах конкретен поглед върху тях, те са ми симпатични и ми е интересно как ще бъдат развити техните истории в останалите две книги от поредицата.
От една страна се радвам, че поредицата не свършва с тази книга, но от друга...Края тук е прекрасен, но все пак не съм готова да се разделя с героите. Герои, които на моменти са малоумни, на други смели и силни, герои, които искаш да ги удариш с книгата, но да, не искам да им казвам довиждане.

„Пясъчен замък” от  Ерин Уот трета книга от поредицата за семейство Роял и един вълнуващ "завършек" на една история изпълнена с обрати, драма, измама, предателства, но и любов, приятелство, вярност  и братска обич. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата. 

петък, 15 юни 2018 г.

„Влизам в мрака“ - Кирстен Уайт

Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.
Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.
Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

„Създай си живота, какъвто искаш, по какъвто и да е начин. Никой друг няма да го направи вместо теб.“

„Влизам в мрака“ е книга, която в началото изобщо не ме очарова, едва четях първите страници, но постепенно сюжета ме заплени. Неусетно се влюбих в историята, в героите. Започнах да се вълнувам от съдбата им, копнея за щастлив край на съдбите им. А всеки запален читател знае, че щом копнее за щастлива развръзка, здравата е загазил, защото се е влюбил в книгата.

Източник.
„-Никога не съм искал да ти бъда господар.......Искам ти..да ми бъдеш приятел...
-Защо би искал това?
-Защото - Мехмед забоде очи в пода. - Защото не ми казваш онова, което мислиш, че искам да чия.
-По-скоро бих се постарала да ти кажа нещо, което не искаш да чуеш.“

Нещото, което особено в началото много ме дразнеше бяха историческите неточности. Тази година държах втора матура по история (и я взех с 5,99 да се похваля естествено) и съм доста добре запозната с този период от историята и просто като четях нещо, не особено вярно направо се побърквах. НО с развитието на сюжета, толкова много се влюбих в книгата, че всяка една историческа неточност беше напълно безразлична за мен. И именно факта, че малко или много книгата се опира на исторически факти, ме навява на мисълта, че поредицата няма да свърши по начина, по който искам. А това ме натъжава, защото искам Лада, Раду и Мехмед да бъдат щастливи.
Книгата ми е влязла така под кожата, че дори ми трябваха няколко дни, за да събера сили и да напиша това ревю. И ако някой чел книгата иска да я обсъди, с радост бих говорила за нея без задръжка, че ще издам нещо важно. Моля някой чел книгата да иска да говори за нея с мен.


„-Хората откликват на доброто отношение, Лада. Те вярват на усмивката повече, отколкото на заплахите...“

Както си личи от описанието на книгата, сюжета в нея се върти около нашити трима герои, който се намират в една далечна епоха, в една империя, която има още дълъг път на развитие. Историята хем се развиваше бързо, хем беше достатъчно забавена, за да се наслади човек на всичко. Във „Влизам в мрака“ има всичко от приятелство, любов, вярност до заговори, убийства и война. Всичко това е преплетено и образува една прекрасна книга. Защото няма как да не се влюбих в герои, които обичат и искат да бъдат обичани, няма как да не се влюбиш в тях, когато са готови на всичко за родината си, герои, които се жертват в името на близките си.
Хареса ми как беше оформена книга, картата на първата страница, схемата с родословните дървета, после наличието на речника, въпреки че за него имам няколко забележки. Всичко това е едно интересно допълнение към изданието. И го прави много по-скъпо за мен. Само да беше и с твърди корици....:D


Източник.
„...ръцете, оцветени в червено, са онези, които вършат каквото трябва да се свърши.“

Както казах тази книга, тези герои ми влязоха под кожата, напълно неусетно се влюбих в тях и заради това ме боли сърцето, душата ми се къса и наистина си умирам до докопам втората книга, а да не говоря за третата, чакам само да излезе и да започна да ровя в интернет за някои електронен вариант, за да прочета края. Да знам не съм нормална, но кого му е притрябвало да е? Просто искам да си прочета финала на третата книга и спокойно вече да си чакам тя да бъде преведена на български. 
В началото имах проблеми с героите, не бях особено очарована от тях. И Лада и Раду ми бяха безразлични, не мога да кажа обикновени, но не се влюбих на мига в тях, но както казах постепенно това се промени. Наистина не усетих кога стана, но на края на книгата бях съкрушена. Дори не бях осъзнала кога съм се привързала така много към персонажите.
Очаквах нещата в края на книгата да се развият така, или поне в тази насока. Но едно е да очакваш едно нещо, да се подготвиш, че може да те боли от него и съвсем друго е то наистина да стане и да ти се къса душата.


„-Ти си ми като сестра - каза той...- ....сестра, която бих последвал до края на света, отчасти защото я уважавам до безкрайност, отчасти защото ме е страх какво ще ми причини, ако откажа.“

Описанието на Лада в началото е напълно точно, тя е груба, силна, смела, страшна и какво ли още не, което по принцип не е описание за една принцеса. Но на кого му е притрябвала мила, добра и нежна принцеса, когато в онзи тъмен период може да има силна личност, която е готова  на всичко за родината си, за близките си, за семейството си в лицето на две момчета. Това е Лада. Тя е готова да разкъса собственото си сърце, защото тя е достатъчно сила да го преживее.


„Покоят не се намира в този град или в който и да е друг град....Покоят се намира тук. - Той посочи сърцето на Раду.“

Раду, най-малкия син на Влад Другула, отначало ми беше безличен и слаб, но постепенно Кирстен Уайт разви образа му, показа неговата тайна сила. Той не е човека, който ще застане пред врага си с меч в ръка и ще го победи в такава битка. Не, силата на Раду е в усмивката, в приласкаването на хората, в умението му да кара хората да му вярват.


„-Ако си толкова слаб, че не понасяш да те бият, и толкова глупав, че да не можеш да избегнеш боя, значи заслужаваш още повече болка.“

Мехмед, султана, бащата на поданиците си. Напълно се абстрахирах от факта, че това е истинска, реална личност, управлявал империята поробила България. За мен той е сладък герой, когото изключително много харесвам. Просто не успях да го гледам по друг начин освен като герой от книга. Та за бога той е част от историята на Балкански полуостров, но все пак за мен той си е момчето, което Лада и Раду намират да плаче в градината. 


Източник.
„-Защото само този начин на мислене може да ни опази от това да си изгубим ума.
-А душите? - прошепна Мехмед...
-Душите и царуването са несъвместими.“

От чисти патриотични чувства се дразнех на отношението на авторката към българите. Всеки път щом се споменеше за българите то беше с лошо, а това естествено не беше и особено приятно за мен. Поне аз останах с такова впечатление де....
Изключително много харесвам книгата, но не мога да се абстрахирам от факта, че  в нея се говори за реални личности, колкото и преработена да е историята на авторката, тя все пак се опира на исторически сведения. И то не за кой да е друг период, а именно за един наситените със събития, черни за християнските народи на Балканите. И просто осъзнавам колко е трудно да се пише подобна история. Само с образа на Мехмед можах да се избягам от факта, че е бил реална личност. 


„....Вярата е слабост....... Религията бе средство за постигане на цели.......
-Грешиш, Лада. Вярата не е слабост. Вярата е най-голямата сила.“


„Влизам в мрака“ от Кирстен Уайт, първа книга от една поредица, която аз просто трябва да прочета до края и, защото иначе просто не бих могла да живея спокойно.
Това е книга за дълг, за приятелство, за любовта, за обичта към родината и дълга да я защитаваш на цената на всичко. Историята ни праща в далечното минало, в което всичко е на живот и смърт.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

петък, 8 юни 2018 г.

„Един от нас лъже“ - Карън Макменъс

Наблюдавай внимателно и може да разрешиш загадката.
В понеделник следобяд петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът, Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско приложение „Истината“.
Един от тях така и не напуска тази стая.
В понеделник Саймън умира, но дали по случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?
Всеки има тайни. Това, което наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.


„Един от нас лъже“ е интересна книга, която ни праща в една обикновено американска гимназия, пълна с обикновени ученици (не ученика!:D), които имат своите тайни, понякога напълно безвредни, а понякога, тези тайни могат да променят живота. Това е една младежка книга, която ни праща в света на четирима непознати, събрани от една трагедия, събрани от едно убийство. Смърт, която ще промени живота им из основи.


„-Нещата ще се влошат, преди да започнат да се подобряват.“

Хм чудя се как точно да започна това ревю. Книгата много ми хареса, беше лека и приятна, бързо се увлякох както в мистерията в нея, така и от лекия начин на разказване. Но.....
Имам много смесени чувства. Да книгата ми допадна изключително много, обаче някоя неща определено бих искала да бъдат по-различни. Какво бих искала да е различното ли?
Източник.
Хм имаше аспекти в характерите на героите, който бих искала да са други. Не нещо генерално в тях, а просто някоя и друга черта на характера им, която бих искала да е друга.
Харесаха ми мистерията, изненадите и обратите. Наистина останах шокирана, когато разбрах, кой са замесени в убийството на Саймън, предчувствувах някои неща, като самата роля на знаете кого в убийството, но взе пак не очаквах това, което стана. А и причините заради, който бе станало. Хората чели книгата ще ме разберат, но просто целият замисъл на едно такова убийство, все пак говорим за убийство, да стане заради толкова глупави причини? Ама сериозно? Да предполагам, че не са приятни, гадно е самото положение, но все пак. За бога? Каква е тази слаба психика?
Добре спирам, защото мисли, че и аз се оплетох, а хората не чели книгата ще се объркат още повече, но се опитвам да кажа това, което мисля, но без да издавам нищо, а това понякога е трудно.
Отново да кажа да наистина имаше мистерии, загадки и изненади, да имаше неща, които са просто очевидни, но имаше и други, за които човек ще се досети, само ако отвори на последните страници и чете. 


„-Не съм гладен - отвърна Купър сухо.
-Все нещо трябва да си вземеш - настоя Луис,.... - Ето. Банан.
Всички замръзнаха за секунда. А после избухнахме в смях едновременно....
-Ще пропусна - отвърна той.
Никога не бях виждала Луис толкова зачервен.
-Защо точно днес трябваше да има банани, а не ябълки, да кажем? - ...“

Така до къде стигнах... 
Имаме четирима главни герои, четирима напълно различни личности, обединяващи ги една трагедия, едно обвинение, обединяващи ги фактът, че колкото и различни да са те, всъщност са напълно подходящите приятели. Точно техните различия ги превръщат в добър отбор. В началото на книгата имаме едни почти пълни непознати, а в края и виждаме един приятели, събрани от общата трагедия.
Бронуин, за нея не искам да си кривя душата за това просто казвам, че наистина си я харесах. Малко или много чувствах образа и близък до мен и не можех да открия, кой знае какъв недостатък. Просто тя е едно умно момиче, научено никога да не се предава, да продължава да се бори, да продължава да е най-доброта.
Нейт... естествено как може да мине такава книга без лошото, но всъщност добро момче? Този тип момчета е слабост точно на 99,9% от момичета. И да и на мен ми хареса образа му, че как иначе. Напълно в типа на тези момчета, той в началото си беше непукист, постепенно започна да чувства, направи някаква глупост и провали всичко, но после се усети и дойде да си вземе момичето. Колко позната история нали? Но пък винаги така интересна, просто не омръзва.... поне за мен де. Извинете това брои ли се за спойлер?


„...Освен това не мога да издържа повече от три-четири минути, без да ми се прииска да те целуна, така че.....
Нейт не отговори в продължението на няколко секунди.....
-Значи се справяш по-добре от мен. На мен непрекъснато ми се иска да те целуна.“

Ади е куклата барби, която е на мнението, че всъщност не е особено хубава. И за нея няма да си кривя душата и ще кажа, че в началото ми беше много антипатична. Едно глупаво, безполезно момиче, което позволява ниското и самочувствие да и влияе. Момиче, което позволява да я използват като кукла на конци. Да това беше Ади в началото..., но постепенно в развитието на действието тя започна да показва характер, започна да държи на своето. Не стана една пълна промяна, образа и не се промени из основи, но мисля, че така беше по-добре, имаше едно естествено развитие.
Купър, доброто момче, добрия син, добрия спортист, добрия човек, който крие „шокираща“ тайна.  Нямаше защо да не харесам образа му, да първоначално ми беше малко безличен, но и при него постепенно се забелязва промяна.   
Източник.
Такива книги като тази ме навяват на мисълта, че в американските гимназия не са малко случаите, когато някой ученик ще реши да навреди непоправимо на невидни свои съученици. Просто един ден ще отиде на училище и ще реши да стреля например, а това е така депресиращо и плашещо. При нас обстановката в образованието също не е цветуща, ни най-малко, и при нас често в новините се поява репортаж за пребито или дори убито дете в училище, но не в тези мащаби, не в тази плашеща същност.


„Един от нас лъже“ от Карън Макменъс е лека и приятна книга. Но всъщност не е с толкова лека тематика, засегнати са доста сериозни теми, за насилието в училище, за омразата. За това как заради нещо малко, понякога напълно безобидно, нечии животи могат да бъдат промени, заради нещо малко, някои хора могат да решат да направят нещо просто грозно, жалко и болно.
Но това също е книга за приятелството, за това, че в трудната ситуация до теб остават само истинските приятели, че когато нещата няма на къде да станат по-зле, остава само да се подобрят.  

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

неделя, 20 май 2018 г.

„Сборище на сенки“ - В.Е.Шуаб


Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

„-Способността е вродена - отвърна Кел. - Умението изисква упражнения.“

Чудя се наистина от къде да започна да хвала тази книга. Какво хубаво начало на една ревю нали? Изобщо аз ви държа в пълно неведение какво ще ми е мнението за книгата. Факт е, че я прочетох супер бавно почти месец сигурно я влачех в чантата ми. От време на време си открадвах по няколко минути да я чета. Това стана не защото ми беше безинтересна или нещо подобно, определено не мили мои, а обстоятелството че съм 12 клас и постоянното занимание с най-различни глупости ми пречеше. Ако имах нужното свободно време сигурна съм, че щях да я прочета за супер кратко време. И се надявам когато излезе третата книга, да имам възможността да я прочета без да спирам.


„-Знаеш ли каква е същността на свободата, Кел? Тя не идва по естествен път. Почти на никога не му я връчват с почести. Аз съм свободна, защото се борих за нея.“

В.Е.Шуаб е създала едва невероятна книга, която е повече от достойно продължение на „Четири цвята на магията”. Това е книга за магия, за приключения, турнири, за борбата на злото с доброто, това е книга за любовта, приятелството и братството.
„Сборище на сенки” продължава историята на Кел и Лайла, отново ни представя любимите герои във вихъра на нови приключения и изпитания. Всеки, който се е влюбил в първата книга, то ще заобича и тази. 


„природен закон е хората да ругаят на родния си език.“

Хареса ми, че в тази книга малко бе изоставена линията на действие от първата книга. Как да го обясня... Злото, което бе в първата книга, още го има и със сигурност ще донесе много неприятности на нашите герои, но в тази втора книга беше на заден план. В „Сборище на сенки“ се разказва за по друга сюжетна линия, пак нашите любими герои бяха там, но те тук не бях чак толкова в ситуации на живот и смъртта, а имаха времето да разберат на какво са способни, да тестват силите си.  Не ме разбирайте погрешно, не знам дали можах да обясня добре ситуацията, но не се плашете, книгата си е великолепна.  
Източник.
Хареса ми, че тя бе разчупена, имаше различни гледни точки и то не само от страна на Кел и Лайла. 
Да естествено техните бяха главните, но имаше глави от гледнато точка и на други герои и беше много интересно и вълнуващо. 

„-Всички смятат, че си търся смъртта, нали? Но аз не искам да умирам - лесно е да умреш. Не, искам да живея, но приближаването до смъртта е единственият начин да се почувствам жива.“

Едно нещо ме влудяваше в книгата, а именно, че толкова много време чаках Кел и Лайла да се срещнат отново. Супер много ги харесвам двамата и като отделни личности и когато са заедно и ми беше много интересно как ще протече първата им среща след преживяването в първата книга. И едно мога да кажа без да издавам нищо особено тази среща беше гръм и мълнии просто. Толкова много време го чаках този момент и определено не останах разочарована. Но дори и заради това не мога да забравя болката от факта, че чаках.

Спойлер: Съжалявам не можах да се въздържа.
Та в началото като се появи Алкард изобщо не го харесах, защото си помислих, че ще застане между Лайла и Кел. И когато Алкард я целуна, просто ми идваше да му прережа гърлото с един от множеството ножове на Лайла и да му взема котката, че моята е малко самотна. Та после като разбрах, че той и Рей си имат история бях адски щастлива и сега наистина искам те да си заедно накрая. 


„Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на дързостта си.“

Източник.
Героите в поредицата са много добре създадения и всеки един от тях по един или друг начин е спечел моята симпатия. Радвам се, че и в тази книга те продължават да се развиват, ние научаваме нови и вълнуващи за тях неща. 
Кел си е моят черноок сладур, който е вечно намръщен и кисел, но когато види Лайла оставя всичко и всекиго. Все още авторката ни държи на тръни и не ни разказва за неговото минало, което и за самият герой е неизвестно. И аз нямам търпение моментът да настъпи и да задоволя любопидството си.  Понякога ми е жал за Кел, защото съдбата му е отредила една не лека задача.


„-Кел има само две лица -....
-Само две ли! Повечето хора не са ли само с едно.
-Напротив, мис Бард - .... - Повечето хора имат далеч повече от две. Самият аз държа цял гардероб.“

Лайла си е себе си в тази книга. Тя продължава да е безстрашна, да е готова да прави глупости, да взема неоправдани рискове, само и само да се докаже. В тази книга тя открива нови свои таланти, които я правят още повече страховита и опасна. 


Източник.
Нали си ме знаете мен... аз съм си странна и след като прочетох един конкретен момент между Лайла и Кел не можах да се въздържа и прочетох края.... на третата книга и мога да кажа, че той е доста интересен. Буквално бях с приятеля ми и трябваше да се видим с други приятели и заради мен закъсняхме докато чета момента в тази книга, а следващия половин час в заведението, в което отидохме, прекарах в четене на третата книга.

„Лайла се поколеба. Знаеше, че навярно е редно да се поклони, да му целуне
ръка или да припадне - най-малкото да обясни какво прави тук,......, но вместо това щракна с пръсти и измъкна малък нож.
-Кого трябва да убия?“

Пак спойлер: Толкова ми бяха сладки Кел и Лайла в двореца. Как тези двама иначе доста тайнствени личности се разкриват един пред друг, как са открили доверена личност, открили са човека,.който могат да си позволят да обичат. май три пъти ако не се лъжа препрочетох този момент, защото той ми беше така сладък и интересен. 

Рей, милият брат на Кел, си е душичка, която в тази книга има своята по-тъмна страна, която го измъчва, кошмари, които не го оставят да спи спокойно. Не мога да лъжа определено ми е влязъл под кожата.
Както казах в по-горния спойлер Алкард е един от новите герои в тази книга, когото аз в началото не харесах особено, причина, която също съм я посочила горе. В последствие в развитието на действието започнах да харесвам личността му, колкото и надменна да е. Малко по малко започна да ме спечелва на своя страна, въпреки че все още имам резерви към него.
Източник.

„-Не.....- Не. Не. Има дузини!
-Кел?.........
-Дузини кораби, Лайла! И ти си се качила на борда точно на този!
.....
-За да сме честни - добави Алукард, - според мен тя планираше да го открадни и да ми пререже гърлото.
-Тогава защо не го направи? - изръмжа Кел и се извърна пак към нея. - Винаги си толкова бърза да ръгаш и колиш, как така не успа да заколиш тъкмо него?“

„Сборище на сенки“ от В.Е.Шуаб, продължението на „Четири цвята на магията“ е една великолепна книга. Тя е изпълнена с обрати и изненади, с битки и балове, с приключения и интимни моменти между героите. Поредицата на В.Е.Шуаб си заслужава всяка една отделено минутка, защото тя е едно малко съкровище, което всеки един любител на фантастиката трябва да прочете.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност. 

П.П. Голяма част от ревюто го писах точно предния ден преди матурата по български, защото главата ми е толкова гръмнала от всичкото учене, че си казах, че повече няма да уча, колкото и гласа вътре в мен да ми нашепва да преговоря още нещо. 
П.П.П. Аа аз си довърших ревюто и явно дена преди матурата ми ще ви направя един подарък и го публикувам. 

„Политиката е танц до момента на прерастването си във война.“
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang