Търсене в този блог

петък, 30 ноември 2018 г.

"Евърлес" - Сара Холанд

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни... години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.
Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.
В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.
Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

"Евърлес" от Сара Холанд е едно малко съкровище, начало на вълнуваща поредица. Тази книга е изпълнена с драма и обрати, с привидно добри и лоши герои. В страниците на "Евърлес" ще намерите магия, любов, загуби и болка, ще намерите един несправедлив, но спиращ дъха ви свят. Свят, който трябва да посетите, трябва да изживее заедно с героите е едно необикновено приключение.

Не знам от къде да започна.. наистина трудно ми е да опиша колко много ми хареса книгата. 
Светът в нея малко ми напомни на първата книга от поредицата на Виктория Айвярд (защото съм чела само нея де, мале сега като се замисля та аз съм прочела тази книга преди сигурно над две години ), "Алената кралица". И двете книги имат общи черти, някои аспекти си приличат, но не по-лошия начин. Просто и в двете книги имаме несправедливо устроено общество, имаме магия и много трагедии, имаме героини, които се оказват нещо повече от това, за което са се смятали. Но аз обожавам такива книги. Обичам когато героите по трудния начин трябва да разберат от какво тесто са замесени. Обичам да чета такива книги, а именно книги, които имат добре изграден свят изпълнен с някаква тирания, нещо оригинално, което отличава този свят от другите и герои готови да се жертват в името на промяната. Може би е вече клише, но не и за мен, намирам ги за вълнуващи.
Та да "Евърлес" ни представя едни свят изпълнен с неправда и жестокости. Несправедливостта в книгата се поражда от факта, че времето се явява като разменна момента, богатите живеят векове, а бедните някакви мигове изпълнени само с болка и нищета. Обожавам идеята за времето, кръвта, живота като парична единица. Всичко е измислено много добре, че чак е малко плашещо. Историята оживя пред очите ми. 
Обичайно е естествено  да има любовен триъгълник, но аз  като повечето ги мразя и е голямо облекчение, че тук авторката е решила да го избегне (поне за сега де). Малцина автори могат да направят истински невероятен любовен триъгълник, но повечето продължават да се опитват. (единствения триъгълник, който ми хареса е този между Теса, Уил и Джем)
Радвам се, че Егмонт са решили да запазят оригиналната корица.  Ама много ме е яд, че явно телефонът ми не снима добре и не успях да направя хубави снимки на книгата, защото корицата е много красива и заслужава това.
Мисля си за нещо ново..., малка рублика в ревютата на книгите под наслов: Любим момент. Той ще включва спойлери и за това се чувствайте предупредени. Моля кажете ми дали идеята в допада. Тааа....
Любим момент: Спойлер!!!Много ми хареса разговоря на Джулс и Лиъм на онази поляна, когато той я измъкна от затвора. Тогава тя за първи път го видя истински, видя, че докато тя го е мразила, той е мислим само за нея, опитвал се е да разбере какво я прави специална и да я защити от възможните и врагове.
Дойде редът и на героите в книгата:
Джулс Ембър е главната героиня и познайте кой не я хареса. Аз, естествено. Още в първите две страници и вече ме бе загубила и до края не успя да ме спечели. Очакванията ми към главните героини са големи и малко от тях могат да ме спечелят. Джулс доста ще трябва да се потруди във втората книга, за да ме спечели, но хей имам надежда.
Лиъм Гърлинг е големият лош брат, съсипал животи. Това е първото нещо, което научаваме за него, но аз не успях да почувствам лоши чувства към него. Мислех си, че трябва да има нещо повече около него, нещо под маската на злодея. Все пак вълка кожата си мени, но нрава не, но сигурни ли сме, че вълкът е наистина вълк? 
Спойлер: Радвам се, че се указах права. Лиъм се оказа такова сладурче,  нямам търпение да се съберат с Джулс. Да като дете явно, не е бил ангелче, но все пак... Само дето не разбрах какво всъщност се е случило там в онзи пожар преди години, когато той уж е бутал Роан в огъня. Може и да са го казали в книгата, но не помня.
Роан Гърлинг пък съответно е малкия брат, винаги добронамерен, отзивчив и усмихнат, приятел с всекиго и ама не,...... не можах да почувствам някаква симпатия към него. Беше ми безразличен, как да се доверя на винаги усмихнат човек.


"Евърлес" е книга,  чиито страници разлиствах с трепет и нетърпение, защото това бяха страници изпълнени с всичко необходимо за едно незабравимо преживяване. Това е една красива книга със също толкова прекрасна корица. Не се чудете, а просто я нападайте. 

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

вторник, 27 ноември 2018 г.

"Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули

„Това трябва да са най-депресиращите думи в историята на любовта. Наистина се постарах да те обичам.“

Това е любовна история.
Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.
Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти. Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.
Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие.

„Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.“

„Думи в тъмносиньо“ е една прекрасна книга, разказваща за любов, приятелство, загуби и за книги много книги. Тя е подходящо четиво за всеки един, който иска да се наслади на една красива и вълнуващи история. Ако искате книга за любителите на книги, то тази е за вас, ако искате лека и приятна история то тази е точно за вас, ако търсите романтика подсладена с щипка горчивина то тази книга и точно за вас. Абе тази книга е за вас!!!

„-Никой няма причина да стане. Животът е безсмислен, но хората все пак стават от леглото. Така е устроена човешката раса.“

Доста се двоумих преди да започна книгата, честно казано и аз не знам защо, така и така вече си я бях купила, но сякаш нямах достатъчно желание да я прочета, нямах мотивацията, но няколко хора горещо ми я препоръчаха, че просто нямаше как да не се реша да я започна,. И как само се радвам, че ги послушах. Защото книгата е просто прекрасна, тя е едно напълно завършено съкровище, което ни разказва по лек и вълнуващ начин една завладяваща история. Тук няма да намерите само щастие, любов към книгите и любовни истории. В книгата също се крие зловещата страна на живота, несправедливостта в него. Тя е един микс между любов, трагедия, приятелства и обич към книгите. Това е книга, която можете да прочетете за броени часове и след това да изпитвате познатата болка в главата, просто, защото през изминалите часове сте изживели още един живот.

„...думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламеняват революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъда облекчавана пак заради тях.“

В книгата има една прекрасна идея: отдел за книги, в който читателите оставят писма, пишат мнения, отбелязват любими цитати и мисли. Обожавам тази идея, струва ми се много интересна, оригинална, вълнуваща и просто страхотна.
Историята ми хареса толкова много, защото тя ни представя както сладката, но така и горчивата страна на живота. Историята е поднесена по лек и приятен начин, разказва ни историята на Хенри и Рейчъл, двама бивши най-добри приятели, които наново изграждат връзката помежду си, естествено тук няма много голяма изненада как се развиват отношенията им, но все пак е приятно да се извърви пътя заедно с тях.
Героите ми харесаха те са една смесица от най-различни образи, определено не са еднообразни, всеки има своята ярка индивидуалност. И естествено си имам моите любимци.
Забавното е, че любимите ми образи в тази книга не са главните героите. Най-много ми допаднаха малката сестра на Хенри и братя на Рейчъл. (това ревю го довършвам сигурно почти година след като съм прочела книгата и за това не мога да си спомня имената им....) и да тази малка подробност не я помня, но знам, че техните образи ме впечатлиха, караха ме да се усмихвам.

„Голяма част от дрехите и са черни, предимно тениски с надписа от сорта „Чети бе, копеле!“

За жалост един персонаж не можа особено да ми се хареса, а именно главният герой Хенри. Той е ангелче, обича книги, живее заради тях, живее с тях, но просто ал този човек е толкова прост и честно, стори ми се супер жалък, на моменти безхарактерен и не показващ никакво достойнство. Токова поведение ми е просто антипатично.

„Ние сме книгите, които четем и нещата, които обичаме.“

„Думи в тъмносиньо“ от Кат Кроули е перфектно четиво за любителите на книгите, в нея можете да намерите много книги, много любов, приятелство, но и горчилка и болка. Това е лека книга определено, но засяга на моменти болезнени теми. Не се чудете, не отлагайте книгата,  а просо я започнете.

„-Шекспир, това момиче не е за теб.
-Тя е сродната ми душа.
-Тогава съм сериозно разтревожена за душата ти-...“

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"Мираж" - Сомая Дауд

НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.

В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.

"Мираж" е книга, която ни разказва една интересна история за преломностите на съдбата, за това, че понякога лицето ти може да се окаже най-големият ти враг, само заради това, как изглеждат и съдбата ти да бъде предопределена.


Тази книга е началото на една поредица, в която героите трябва да покажат от какво тесто са замесени, трябва да изберат страна, трябва да разберат кои са. Все трудни избори, който ще бъдат изпълнени с много драма и обрати.
Книгата ми напомни малко за "Гневът и зората". И не, историите и на двете книги са много различни, но и  в двете се усеща един източен привкус. Една такова усещане за далечна култура, за нещо тайнствено, нещо магично, именно такова усещане имах докато четях тези книги, а аз обичам когато е така.

"Издръжливостта е вид сила, няма спор - но дори скалите може постепенно да изчезнат, ако са изложени на безкрайни проливни дъждове."

Като начало на поредицата тази книга е изпълнена с много информация за света. И именно имаме различни цивилизации, имащи своите културни различия, вярващи в различни неща, ценяща други неща.
Чакам втората книга, интересно ми е как ще се развият героите, как ще пораснат, каква ще им бъде съдбата.
Малко не на място ми се стори факта, че явно в книгата се говори за едно развито общество щом имаме пътуване между планетите и обитаване на луни. От друга страна от книгата ме лъхаше атмосфера на изостаналост. Не мога точно да го обясня. Но определено беше необикновено съчетанието между магичното и едно развито общество. 

"- Да пораснеш е плашещо -.....- Умно е от твоя страна да се боиш. Това означава, че ще се отнасяш към предстоящите си задачи с достатъчно внимание и, да се надяваме, с мъдрост."

Не мисля че това е спойлер но все пак искам да предупредя. 
В главата ми се върти една конкретна сюжетна линия а именно Амани - момичето жертва на собственото си лице и Марам - предопределена да управлява ( двете ни главни героини) да се укажат родните дори и да са далечни. Хора говорим за две момичета които са едно към едно еднакви някак не мисля, че е просто така.
В тази книга имаме тиранични покорители, имаме безжалостно отношение към поробените, имам бунтовници, имаме хора, готови да се борят за свободата си. Във връзка с това чакам с нетърпение момента, в който героите ще разбият ватийците т.е ще разбият лошите.


"По-скоро би рискувал живота си в името на една идея, вместо да оцелее, за да доживее да продължи да се бори и на следващия ден."

"Мираж" Сомая Дауд от  е книга с източен привкус, тя е изпълнена с магия, с трудности, героите са нагърбени с много отговорности, те трябва да разберат кои са, да изберат страна, цел за която да се борят. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

"Книжарничката на острова" - Габриел Зевин

"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме сами. Ние не сме сами."


На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.

"Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея."

Обичам книгите за книги. Прекрасно е, когато главните герои обичат да четат, когато живеят заради литературата, благодарение на нея света им е изпълнен с цветове. Такива книги за мен са специални, винаги в тях мога да намеря красива история, много завладяващи цитати и толкова много други книги. И като споменах цитатите.... Знаете моето отношение към цитатите и в тази книга те са така красиви, завладяващи, готови за ролята на тема в някое литературно есе. Хммм май ми се дописа есе.... 

"Кажи на дете, че не обича да чете, и то ще ти повярва."

Книги говорещи за книги винаги имат една специфична красота за мен. Чувствам се близка с героите, общата ни страст ни кара да ставаме сутрин. Сякаш когато отварям такава книга усещам аромата на още толкова много други сюжети, истории, усещам драмата и любовта, която преживяват героите. На мнението съм, че една такава книга или трябва да е прекрасна или за нищо да не става. За радост тази книга е от добрите.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

Обичам "Книжарничката на острова", защото ни разказва една красива история, изпълнена с много книги, с любов към тях, с любов към хората, но и това е една история имаща совите тъжни и съкрушаващи моменти, моменти, в които героите се чудят защо на тях. Тя ни разказа една история за една книжарница на един малък остров и за всички забъркани хора. Да в "Книжарничката на острова" си ги има тъжните, горчивите хапове на живота, но тя все пак е изпълнена и с надежда, защото литературата е в сърцата на героите и те ще намерят правилния път напред. Поне аз вярвам в това


"...нещата, които предизвикват реакция в нас на двайсет години, не са задължително същите, които ще ни трогнат на четирийсет и, обратното. Това е вярно и за книгите и за живота."

И това е книга, в която именно книгите свързват хората. Героите са различни, характерите им са други, но едно нещо си е константа, а именно, че книгите рано или късно ги намират. Имаме:


"... когато човек започне да му пука за едно нещо, в един момент открива, че е започнало да му пука за всичко.."

Мъж преживял тежка загуба отново намира смисъл да живея, малката книжарница, която има и едно малко момиченце осмислят живота му. А щом веднъж отново започне човек да живее, то  трябва да бъде сигурен, че и много други неща ще му се случат.


"Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света."

Имаме едно малко момиченце оставено на произвола на съдбата, което намира перфектния дом. Момиче, което можеше да има ужасна съдба, но попада на точното място в точното време.
Жената мислеща винаги позитивно, романтичка до мозъка на костите си, жената имаща перфектна работа (поне за мен), но е пълен провал в намирането на любовта, в крайна сметка я намира.


"- Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време."

Полицая, който до скоро не се е замислял да започне да чете, става истински любител на това изкуство. И точно това е един от красивите моменти в тази книга. Полицая, заклел се да защитавам хората се влюбва в едно изкуство, което не позволява света да бъде просто сив.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

"Книжарничката на острова" от Габриел Зевин е перфектно четиво за идващите студени дни. Облечете си топли дрехи, направите си чай, завийте се с най-мекото одеяла, което имате и се насладете на една красива книга. 

"Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.

В крайна сметка ние сме събрано творчество."

понеделник, 5 ноември 2018 г.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман е една изключително красива, разчувствувана история, която ме съкруши. Това е малка книга, която не мога да опиша с думи. Как да опиша, колко много ме е завладяла тази книгата, като не мога да намеря правилните думи да опиша чувствата и мислите, които тази книга предизвика.
Това е първата книга на Фредрик Бакман, която чета, но няма да е последната. Обещавам си го. Това е първата от многото книги на Бакман, която ще прочета. 
И сега както обикновено, когато не мога опиша точно колко прекрасна е дадената книга, просто ще ви оставя да прочетете средните цитати.  


"И това ако не е най-хубавата възраст, ........ Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме."

"Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път."

"Който бърза да живее, бърза да тъгува,"

"Нашите мозъци са най-необятното уравнение и когато човечеството успее да го реши, това ще е по-велик момент от стъпването на Луната."

"-Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново."

"-Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи - разказа Ноа.
- Ти какво написа?
- Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
- Това е много добър отговор.
- Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.
.........
- Какво каза учителката ти?
- Каза, че не съм разбрал задачата.
- А ти какво и каза?
- Казах, че тя не е разбрала отговора."

"Ядосана съм, защото според теб всичко е една случайност, но на тази планета живеят няколко милиарда души, а аз открих ТЕБ, и ако твърдиш, че със същия успех съм можела да попадна на когото и да е, то тогава не мога да понеса проклетата ти математика."

"Баба ти имаше ужасно чувство за ориентация. Можеше да се загуби и на ескалатор."

"Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло."

"Помниш ли, когато беше малък и те попита защо хората ходят в космоса?
-Да. Казах му, че хората са родени за приключения, че трябва да изследваме и откриваме, че такава е природата ни.
- Но видя, че той се изплаши, затова добави: "Тед, не ходим в космоса, защото ни е страх от извънземни. Ходим в космоса, защото се страхуваме, че сме сами. Би било ужасно да сме сами в толкова голяма вселена."

"Ето защо имаме възможността да глезим внуците си. По този начин молим децата си за прошка."

петък, 19 октомври 2018 г.

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана” - Джесика Таунсенд

МОРИГАН ВРАНА Е ПРОКЪЛНАТА.

Родена е на Срединощ, най-злополучния ден, в който може да се роди едно дете.Обвиняват я за всички местни нещастия - от градушки до сърдечни удари. И което е най-лошо, проклятието означава, че Мориган е обречена да умре в полунощ на единайсетия си рожден ден.
Но докато чака да се изпълни съдбата й, се появява странен и забележителен човек на име Юпитер Норт. Той я измъква от преследващите ги черни като дим хрътки и сенчести ловци на коне и я отвежда на сигурно място, в таен вълшебен град, наречен Невърмур.
Там Мориган открива, че Юпитер я е избрал да се състезава за място в най-престижната организация на града: Чудното общество. За да влезе в него, тя трябва да мине през четири трудни и опасни изпитания в надпревара със стотици други деца, всяко от които притежава някакъв невероятен талант, открояващ го от другите - талант, какъвто Мориган смята, че самата тя няма…
За да остане завинаги в безопасния Невърмур, тя трябва да намери начин да премине изпитанията - иначе ще бъде принудена да напусне града и да се изправи срещу гибелната си участ.


„ - Сенките са си сенки, госпожице Врана. - ... - Те искат да бъдат мрачни.”

"Невърмур" от Джесика Таусентнд е началото на една нова поредица, в която добрите трябва да се изправят срещу силите на злото. Това е книга за осъзнаваното на това, че щом едно нещо за едни е проклятие, то за други може да е благословия, за това, че ние хората сме склонни да обвиняваме някой друг за несгодите си, за провала ни. Това е книга за една героиня с черна коса, която може да поеме по два пътя на доброто или да се изкуши от злото, да приеме това, което е и да правим добро или да се откаже от светлината в себе си.
Естествено всички предполагаме по кой път ще поеме, но хей винаги има възможност за нещо друго. Обратите са забавни, много и то. Но обратите, които искам да станат, а не от типа тя се отказа от моя човек заради някои си друг, тези обрати ме изкарват от релси. А това не е хубаво хора.


„ Хората остават частици от себе си навсякъде, Мориган - всички битки, които са водели, всички болки, които са преживели, всичката любов и радост, които са изпитали, хубавите и лошите неща, които са извършели.

В началото книгата ми тръгне много трудно, не можа да ме завладее, да ме грабне от веднъж и това доста ме обезсърчи, защото исках да ми хареса и то много. Понякога е така една книга в началото не завладява, но в следващия момент, когато си се заинатил да я прочетеш и  осъзнаваш, че вече тя те е завладява. Историята те е грабнала. И благодариш на себе си, че си си казал: "Я се стегни и се съсредоточи върху това, което четеш белкем може и да ти хареса."
Малко отклонение:
И сега като казах, че книгата в началото не ме е завладяла ми дойде на ума, че доста често ми се случва това явление. А това е тъжно, знам, че проблема не е в книгите, а в мен. Не мога да съм от хората, които първото изречение ги завладява. Особено, когато навлизам в нов свят, имам нужда от определено време да обработя всичко.
Края на дълбоките ми размисли:


„ - Слюнката ти мирише на сардини.
- Ами, да. Аз съм котка.
- А сега и лицето ми мирише на сардини.
- Не ми пука. Аз съм котка.”

Точно такъв беше случая с тази книга, в началото ми беше трудно да навляза в света на Мориган Врана. Света, който Дж. Таусенд е създала е изцяло нов, т.е с история, с други управляващи органи, с други градове и държави, с магически сили и свръхестествени същества. Обичам такива книги, но при тях винаги самото навлизане в света ми е леко трудно, прекалено много информация в началото за малкия ми мозък. Шегувам се, надявам се мозъка ми да не е малък. 
Буквално книгата казваше, че е точно за мен как иначе на задната и корица щеше да пише за феновете на Хари Потър и Пърси Джаксън. Та това са ми едни от двете най-любими поресици на всички времена. Като споменах Пърси ми се дочете поредицата за него, за съжаление книгите ми са в Разград. Пфф за такива моменти ще трябва да си донеса всички книги тук във Варна, щом ми се дочете някоя, но пък като се прибера в Разград ще е същата ситуация. Просто е невъзможно.
Мисля си, че отклонения за едно ревю станаха доста, за това да се върна по същество.
Книгата ни представя историята за едно момиче, което трябва да намери себе си, трябва да разбере коя е и на какво е способна, да разбера дали сърцето и е добро или зло. Естествено това е съпътствано от намиране на приятелства, на врагове или на хора, които ем не те харесват, но хем нещата могат да се развият в добра посока. Историята поставя най-различни изпитания пред героите, те трябва да намерят уникалното в себе си и да се преборят. 
 
„-Намери си приятел.
- Така мисля.
- Нещо друго интересно?
- Май си създадох и враг.
- Аз си създадох първия свестен враг чак на дванайсет. - Изглеждаше впечатлен.”

Чакам моменти само когато с развитието на поредицата Морикан ще порасне и ще се почне и малко любовната история. Имам вече идеи. Нали си ме знаете, вече съм сватосала Морикан. И ще се ядосам, ако избраника на авторката не е моя. Но хей има време, ако не се бъркам Мориган в тази книга е на 12 години.
Честно казано не ми се говори за героите. Това е първата книга от поредицата и ще изчакам да говоря за персонажите в някои от другите ревюта. Забелязала съм, че когато пиша ревю за всяка една книга от поредица, малко или много нямам какво вече особено да кажа за героите. 
Само ще спомена, че ми е много забавно, когато в такива книги има герой котка, говореща котка. Толкова е сладко. Хора аз обичам котките. Няма да съм за ако като видя някоя котка не се помъча да я помилвам или да я нахраня.


„....много хубавите или много лошите спомени могат да се задържат вечно.”

„Невърмур” от Джесика Таунсенд ни разказа една история изпълнена с магия, с изпитания, това е книга, която ни говори, че не всяко проклятие е лошо, че щом си прокълнат за едни, то за други си  нещо съвсем друго. Това е книга, която ни разказа историята за Мориган Врана. И аз нямам търпение за продължението и. Защото пред Мориган и нейната дружина от близки приятели стоят още много изпитания и неприятности. 


Благодаря на издателска къща Бард за предоставената възможност. 

петък, 12 октомври 2018 г.

„Луди богаташи“ – Кевин Куан

Когато нюйоркчанката Рейчъл Чу се съгласява да прекара лятото с приятеля си Никълъс Йънг в родния му Сингапур, тя си представя спокойна семейна обстановка и неповторими мигове с любимия мъж.
Това, което Ник е пропуснал да й спомене обаче, са няколко незначителни детайла относно живота на семейството си. Веднъж стъпила на сингапурска земя, Рейчъл научава следното:

  • Родният дом на Ник прилича по-скоро на дворец отколкото на спокойна семейна къщичка.
  • Ник е израснал, возейки се на повече частни самолети, отколкото на коли.
  • Не на последно място – Ник се оказва един от най-желаните ергени в страната си.
При тези обстоятелства Рейчъл се озовава под постоянен прицел от секундата, в която слиза от самолета, а мечтаната й спокойна почивка се превръща в поредица от сблъсъци с потомс твени аристократи и новобогаташи, шумни роднини и амбициозни кариеристи.

„Луди богаташи“ от Кевин Куан е вълнуващото начало на една трилогия, която хвърля читателя в дълбините на разкоша, на богатството, в сърцето на едно семейство, за което потеклото е по-важно от каквото и да е друго, по-важно от това какъв човек си.
Това е книга, която ни дава възможността да се докоснем до азиатката култура, докосваме се до магията на тази част от света. Въпреки че ние читателите се намира вкъщи, или в градския, на някоя пейка с тази книга в ръка ние всъщност се разхождаме из сингапурските улици, ядем храна от уличните заведения, наслаждаваме се на една култура. Изживяваме едно цветно и динамично приключение. 

" - Добре дошла в Сингапур, Рейчъл. Тук споровете за храната са национално развлечение -...."

Четенето на тази книга си беше истинско приключение. Както при всяко друго приключение началото бе трудно, имаше дълъг път  за изминаване, имаше забавни и тъжни моменти, моменти, при които любовта побеждава, но и такива при които предразсъдъците и личните подбуди вземаха връх. Интересно ми е как историята ще продължи, какви нови неща ще се изсипят на главите на героите, какви нови тайни ще излязат на бял свят. Определено основата си  я има за едно следващо лудо изживяване.
Имам въпрос.
Колко зле ще прозвучи, ако кажа, че за първи път чета толкова много азиатски имена? Не че нещо, но наистина за първи път чета книга, в която всички герои са от Азия. Беше ми трудно да прочета имената, пък камоли да ги произнася? Честно! Мисля, че това говори зле за мен, но това е истината. Обаче това е част от чара за книгата поне за мен, защото тя не е като другите книга. Дори само заради имената на героите. 

"... Кажи ми кой се е оттеглил дотолкова, че да си губи времето в опити да разцепи връзката ми, и защо?
- Всички момичета за женени на острова и техните майки."

И като казах героите.....
Те са толкова много, с така богата история, всички са свързани, един кой си е трети братовчед на едни кой си, оня е женен за някаква си там, а нейното и семейство е един кое си. Книгата е различна заради богатата персонажна система.  Едни ден ще трябва да прочета отново тази книга, за да си припомня всички връзки или пък да ги науча най-сетне. Но определено когато дойде редът на втората книга (а дано да дойде това време скоро), ще бъда подготвена.
И да кажа няколко думи и за конкретните героите. 

"Рейчъл, току-що прекарах сутринта с бъдещия ти съпруг.... 
- Не, сериозно, открих бъдещия ти съпруг. Беше с мен на срещата на студентския съвет. Това е третият път, в който го срещам, и съм убедена, че той е мъжът на живота ти."

Ник и Рейчъл са нашите главни герои. Около тях се върти основната драма.  Както и около три определени фамилии, част от едната от тях е Ник.
И двамата много ги харесах, на моменти се дразнех на изборите им, но това не е кой знае какво. Определено и двамата можеха да постъпят по различен начин в някои конкретни моменти. Но хей никой не е безгрешен, щях да напиша, че им стискам палци за един щастлив край, но какво да кажа, вече знам финала на поредицата и няма за какво да се надявам. 
Удивлявам се на автора, създал е една интригуваща история, която определено заслужава да е на големия екран. И да като споменах това, нямам търпение за филма, трябва да видя дали са прецакали хубавата книга или са направили хубава адаптация.
Докато четях книгата си представях всичко така цветно, така изпълнено с живот, с енергия и ще  бъда много разочарована, ако във филма не е така.

В "Луди богаташи" читателя може да се наслади на една любовна история изпълнена с обрати и изненади читателя се запознава с част от азиатската култура върви заедно с героите по сингапурските улици, заедно с главната героиня се спуска в лудостта на едно семейство. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 22 септември 2018 г.

„Най-доброто в теб” - Колийн Хувър

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в който тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в който аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога не се отказахме в един и същ момент.”
Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.
В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?
Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„- Всички сме пълни с недостатъци. Стотици. Те са като малки дупчици по цялата ни кожа.”

„Най-доброто в теб” е най-новата книга на К.Хувър, както на нашия, така и на международния книжен пазар, а това е супер новина за българските почитатели на книгите и, защото най-после  и ние можем да се наслаждаваме на творбите и на роден език. А конкретно тази книга е един от шедьоврите и, пленяваща ни с красота и. „Най-доброто в теб” е една от най-добрите книги, които съм чела тази година и съм много благодарна на издателство Ибис за възможността.


„Дори не се опитам да го утеша. Има ситуации, които просто нямат положителна страна.”

Има романтични книги и РОМАНТИЧНИ книги. Творби с така запленяваща любовна история, която кара сърцето да кърви, истории, които те разтърсват из основи. Романтични книги, чиито герои ги чувстваш така истински, така реални, че чак ти се къса сърцето. И ама естествено такава книга е „Най-доброто в теб”.
Колийн Хувър знае как да си върши работата, знае как да накара читателя да страда, да се влюбва в историята, в героите. Тя създава книги, които те разтапят.

„- Странно е - каза. - Някога нямах нищо против да бъда сам. Ала сега, когато имам теб, съм самотен, когато съм сам.”

„Най-доброто в теб” разказва историята за след щастливия края, историята след като героите са казала заветното ДА един на друг, обещали са си, че ще се подкрепят във всичко. Но естествено както е и в живота не винаги обещанията се спазват, не винаги любовта може да издържи всичко, понякога тя просто не е най-важната или пък по-силната, защото когато има толкова премълчани неща, толкова заровени на дълбоко чувства, то колкото и да се обичат едни хора, те не могат да продължат заедно. Тази книга ни говори именно за това, давайки ни възможността да сравним необичайното начало на връзката между героите Куин и Греъм и развитието на брака им след няколко години, брак преминаващ през буря от пета степен.
Това е историята, която тази книга ни разказва и аз буквално нямам търпение слез няколко години отново да прочета книгата и да видя колко ще ме разчуства тогава, защото тази история заслужава да се чете отново и отново, заслужава всеки да я прочете.


„.Все се чудя защо не плача...
- Тази вечер ще плачеш. В леглото. Именно тогава ще боли най-много. Когато си сама.”

Обичам историята, книгата, за Бога корицата, но чак да обичам героите....

Факт е, че не успях напълно да разбера героите, да се поставя на тяхното място, да разбера защо избягваха, пренебрегваха толкова дълго проблемите си. Поне на тази етап от от живата ми, не мога. Не мога да разбера какво ги е подтикнала към това.


„Нека заедно да се справим с моментите от пета степен”

Именно заради Греъм и Куин нямам търпение след години отново да прочета книгата, защото обичам книгата и искам да заобичам и тях. И двамата са интересни особено в началото на връзката им с радост следях каква друга тяхна черта ще се покаже на бял свят. Но колкото им се радвах в началото на тяхната връзка, толкова страдах заради посоката, която брака им пое. 


„Някои хора мислят, че фокусът на един брак трябва да бъдат неговите свършени дни. Обичат с всичка сила, докато нещата вървят добре. Но ако човек дава всичко от себе си в добрите времена, надявайки се, че лошите никога няма да настъпят, възможно е да се окаже, че не разполагат с достатъчно ресурси или енергия, за да издържи моментите от пета степен.”

 „Най-доброто в теб” е поредната красива история от Колийн Хувър, история, която разтърсва из основи. Една романтична книга, която кара сърцето да кърви, да рева с всички сили.
Една невероятна творба, която ни разказва за след щастливия край, за това, че понякога любовта не е достатъчна, за това, че не всички бракове издържат бурите от пета степен.


П.П. Това е хубав спойлер за това, който не иска да разбира финала просто да не чете.

„....След десет години, на осми август, ще те претъколя в леглото ни в полунощ и ще прошепна „Нали ти казах” в ухото ти.
- Толкова ли си дребнав?”
.......
„ Обръщам се и поглеждам часовника тъкмо когато става полунощ. Греъм се навежда към ухото ми и прошепва:
- Осми август. Десет години по-късно и ние сме щастливо  женени. Нали ти казах.”

четвъртък, 13 септември 2018 г.

„Ярко пламтим” - Кирстен Уайт

ЗАВЛАДЕЙ ТРОНА. 
СЛОЖИ КОРОНАТА. 

ПОКОРИ СВЕТА.

Макар и по-могъщ султан от всякога,

Мехмед е отчайващо самотен. Той има нужда от подкрепата на своя приятел Раду и го привиква обратно в столицата Константинопол.
Безпощадните наказания, които Лада налага на престъпниците, благоприятстват стабилността във Влашко, но тя няма да си отдъхне, докато всички не разберат, че границите на страната и` са неприкосновени.
Единствено като унищожи всичко постигнато досега, Лада ще успее да изгради страната, за която мечтае.

„Ярко пламтим” е финала на една красива и завладяваща поредица, пленяваща читателя, караща го да страда, да плаче, да кърви. Това е книга, коята е така истинска, така се вживах в нея, че наистина беше истинска за мен. Нейните геори ме караха да страдам с тях, да се боря заедно с тях.

„-Тежък товар е да си винаги прав. Но някои от нас са принудени да го носят.”

Това са книги, който ми се иска да не бях започвала, защото финала на поредицата ме съкруши, разби сърцето ми. Оффф не кого залъгвам, естествено, че се радвам, че се докоснах до света на К.Уайт, въпреки болката и тъгата, която ме съпътства след края на книгата. Заслужава си.
Искрено се надвях поредицата да завърши по един определен начин, още от първата книга си го мечтаех, но естествено как така може аз да бъда щастлива? Не, края трябваше да разбие сърцето ми, да ме съкруши, да ме кара отново и отново да чета последните страници. (Честно прочетох послените 15 страници поне три пъти.)

„-Никога не съм му искала сърцето.....
- Такава е работата със сърцата. Човек не чака някой да му поиска сърцето. Подава го и се надява да бъде прието.”


Историята, която Кирстен Уайт разказва е
завладяваща, но и трагична, даваща надежда, но и отнемаща я безмилостно. Това е последната книга за едно непокорно момиче, знаещо коя е родината му и готова на всичко за нея, това е история за едно самотно момче имащо силата, смелостта и дарбата за добър владетел, но готов и на нужното, за да постигне целите си и това са книги за още едно момче, което в крайна сметка намира щастието си, която създава своето семейства и това е най-важното за него. 
Историята и в трите книги се върви около тези трима герои, Лада, Мехмед и Раду, около техните мечти, копнежи и надежди. Но в една безмилостна епоха, която иска кръв.

„-Защо никой от мъжете в живота ми не може просто да върши каквото му казвам?” 

Лада в тази книга бе в своя апогей. Показа абсолютно на всички от какво тесто е замесена, но и взе много грешни решения, претърпя много загуби, много смърт и болка. Исках историята и да завърши по друг начин, исках съдбата да и е друга, но все пак всеки кове собствената си съдба, а тя още в първата книга я избра.

В първата книга обичах Мехмед, във втората исках да го пребия, а сега съм някъде по средата. Определено в тази книга пак беше султанът вземащ безмилостни решения, но и беше просто момчето влюбвен в момичето.

Раду, както и другите двама получи завършека си, който сам си направи. И поредицата свърши, а аз все още не мога да реша какво изпитвам към него. Да неговите цели са напълно различни от тези на Лада и Мехмед, той не иска власт, той мечтае за щастие и семейство и това е похвално. Обаче той взе много решения, който ме ядосваха, дразнеха и така.
А кой е вашият любим герой от поредицата?

„-Толкова ме е страх, че се наложи да намаля пиенето, за да не се напикавам в гащите толкова често ”

„Ярко пламтим” последната книга от
вълнуващата поредица на К. Уайт ни разказва една история от далечни години, в която трима герои променят историята. Тази последна книга е един апогей на една борба за власт, за справедливост, за щастие.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета тази прекрасна книга!

четвъртък, 30 август 2018 г.

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт


Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления й опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя й. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото й сърце.
Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия й брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.
Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг.
Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” е невероятно съкровище, което преобръща предостави.Това е книги, в която не можеш да разбереш, кой е добър или лош, в нея всичко е разделено на необходимо и ненужно. Една книга за това, колко много трябва да се направи, какво трябва да се жертва, заради едва виша цел. Интриги, престава, пак интриги в името на вишата цел. Книгата ни представя на каква са готови хората я името на най—съкровената си мечта.

Казвала съм, че обичам историята. В тази книга пропита от исторически факти, ми идва да проверя всеки един от тях, да вляза в дълбока и също като авторката да прочета най—различни материали за тази конкретна епоха.


„-Как се отнасяш към празненствата?
- Мразя ги - отвърна тя.
-Ами ако ти кажа, че ходенето на много празненства е цената, която трябва да платиш, за да можеш да направиш оръдията си?
...
- Какво да облека?”

Ще ви задам един въпрос на който, спокойно можете да не ми отговоряте, искам само да си дадете отвор сами за себе си. Ако мкжехте да сте там, когато Константинопол е обсаден на коя странна щяхте да застанете?

„Светът накрая ще я унищожи. Твърде
силните искри водят до експлозии ... — Но твоята сестра ще унищожи всичко, което успее, преди да се предаде.”

Чувствам се празна, след края на „На трона се възкачвам”, просто празна. Не съкрушена, защото това, което исках в първата книга, вече не го желая. А празна, защото книгата ме разби, отне парченца от сърцето ми, което вероятно може да се върне само с третата книга.  И да сигурна съм че направих огромна грешка.... Трябваше да изчакам да излезе третата книга и така да прочета тази.
Много от чувствата ми от „Влизам в мрака” тук се преобърнаха, мнения и впечатления станаха на пух и прах.

„Тайните даваха на всичко повече мощ, по-голям потенциал за разруха и унищожение.”

Всички персонажи са сложни и заплетени. Имащи добри, но и много лоши странни. Те са многопластови и ке могат да бъдат разделени просто на добри и лоши, праведни и грешни.
Защото те са жестоко и безмилостни, но за да осигурят подслон едно по—добро бъдеще на други.


Не мога са преценя вече какво точно мисля за Раду. Изборите на човека, го правят това което е. И именно изборите на героя ме поставят на кръстопът.

„-Как успя? Как успя да стигнеш толкова далеч с такъв скромен произход?
-Винаги избирах пътя на най-силото съпративление. Правих неща, който никой друг не искаше да прави. Поемах рискова, които никой не искаше да поеме. Бях по-умен. По-решителен. По-силен.”

Лада за сметка на това в тази книга е още повече свирепа, жестока и безмилостна. Жал ме е за всеки застанал на пътя и.
Мнението ми за Мехмед в тази книга е напълно негативно. Не можах да си оправдая постъпките му. Това съм го написала докато съм била на 190 страница.
„Искма да избода очите на Мехмед”
Напаавете си сами сметката какво чувствам....
Когато любовта, омразата, амбициите стоят между хората де правиш предполага, че нищо добро няма да излезе и зя това си умирам да разбера в какво щ се превърната отношенията между Лада и Мехмед.

„Бъди вярна само на сърцето си. Всичко
друго можеш да захвърлиш и да го стъпчем, докато вървим обратно към дома.”

„На трона се възкачвам” втора книга от невероятната поредица на Кирстен Уайт праща читателя в една брутална обстановка на смърт, в която цената да останеш жив е висока.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!