понеделник, 13 ноември 2017 г.

„Повелител на сенките“ – Касандра Клеър

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност.
Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.
Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Източник.
„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

„Повелител на сенките“ е втора книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ на невероятната Касандра Клеър. Тази книга също като предходната от поредицата е изпълнена с емоции, способна да разбие сърцето ти за секунди и таман, когато най-после си открил някаква надежда, когато си се съвзел от удара и болката и то отново биваш съкрушен, отново бива разбито и на още по-малки и болезнени парченца сърцето ти. Колко точно казано само и валидно за всички книги на авторката. Ако искате да прочетете вълнуваща история, за битки, борба срещу злото, приятелство и сърцеразбиващи любовни истории то книгите на К. Клеър са точни за вас. Не мисля, че някога ще съжаля, че започнах книгите и, не мисля, че някога ще откажа да прочета нейна книга, защото хора те са невероятни и „Повелител на сенките“ е още едно доказателство за това.
В началото на книгата препусках с нечувана бързина за да разбера какво става, нямах търпение да я прочета, но  като ми останаха 10 страници просто не можах да събера веднага нужната сила. Прекалено много ме беше страх, знаех, че ще бъда съсипана, че сърцето ми щеше да бъде разбито, нали все пак е книга на К.Клеър. Не е изненада, че след като ги прочетох  тези мъчителни страници бях меко казано съкрушена. Защо винаги правиш така Каси, защо винаги мъчиш своите читатели?


„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

Просто в един моменти го има оня лъч на надеждата, че все пак въпреки всичко, което преживяха героите, въпреки всичко, което още имат да преживеят на края на тази книга нещата ще бъдат с щастлив края, този момент отлита за секунди и читателя вижда как всичко се разпада с гръм и трясък. Надеждата си отива и ти биваш просто съсипан, защото до следващата книгата има още толкова много време и просто искаш да се скриеш  някъде и да оплакваш случилото се.
Това е ефекта на тази книга.


„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

Направи ми впечатление, че в първата книгата имаше значително повече що годе  нормални моменти, ядене на пица и гледане на филм. А в тази книга обикновените неща са изместени от постоянна борба за живот, борба за щастие, изпитания и болки. И сякаш това нормалното, това ежедневното от първата книга ми липсваше. И в тази книга имаше такива моменти, но те бяха така малко. Поради простата причина, че съм напълно влюбена в героите и факта, че ги виждам как страдат, че ги виждам как със сетни сили се борят просто ми причиня болка. Наистина всеки един от героите (естествено не тези като Зара де) се е настанил в сърцето ми. От малкия Тай до новият Херондейл. Обожавам факта, че имах възможността да опозная повече героите, обожавам факта, че за всеки един от тях имаше нещо ново, което да науча. Няма как и да не кажа колко много ме зарадва присъствието на героите от другите поредици, но това го знаете.

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“

Просто няма да коментирам Джулиън и Ема, защото ги обожавам, обожавам всичко в тях, дори тяхната тъмнина, дори техните ръбести страни. И обещавам, ако те не са заедно на края на поредица ще изпратя едно не особено мило съобщение на авторката.

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

Искам да говоря за един друг човек, а именно за Кит Херондейл. Да ви е позната тази фамилия, да я свързване с някои други познати и така любими герои? Какво, какво чувам. Уил и Джейс Херондейл? Десет точни за Грифиндор!!! Вече сериозно няма как една поредица на Каси да е хубава ако не присъства представител на този род. Кит си спечели място в сърцето ми не само заради факта, че носи тази фамилия, а и заради това, че той не е отгледам както ловец на сенки, не е като Уил и Джейс, но въпреки това така много си прилича са тях, въпреки всичко, което преживя той намери мястото си и се бори за своите нови приятели.

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

Искам много да коментирам и другите герои от книгата, но ще стане доста обемисто ревю и определено може да доскучае на някого (ако вече не е де) за това ми хрумна идеята да направя отделна публикация за героите след като прочета и третата книга от поредицата.

„Повелител на сенките“ е едно красиво и невероятно 600 и кусур странично чудовище, което изсмуква душичката ви, което разбива сърцето и душата ви, но и ви кара бъдете чиста мазохисти и да искате да четете и още и още с беглата надежда, че все пак нещата ще се оправят. Книгата наистина е прекрасна и няма да сгрешите ако я прочетете.

П.П. Видях ли корицата за третата книга.....???? Просто прекрасна е!!!!
П.П.П. Имам чувството, че описанието на самата книга е по-дълго от ревюто ми!!!!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang