понеделник, 19 юни 2017 г.

„Каравал“ – Стефани Гарбър

„…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.
Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.
Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.
Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.
Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги...

„Сбъдващите се мечти са красиви, но могат да се превърнат в кошмари, когато хората не искат да се събудят.“

„Каравал“ от Стефани Гарбър е една странна, необикновена и изключително интересна книга. Тя ни разказва една история, в която границата между реалното и фантастичното е така размита, че дори на моменти не съществува. Това е книга за любов, смелост, жертвоготовност, вярност и магия. Подгответе се да бъдете отнесени от водовъртежа, който представлява тази книга.

„Бъдещето прилича на миналото, в голямата си част е предрешено, но винаги може да настъпи промяна….“

Източник.
Думата, която описна книгата е магична. Все едно с магическа пръчка омагьосва читателя е го праща в едни необикновен и странен свят, свят, в който винаги трябва да си нащрек. Книгата ни разказва за една привидно прекрасна игра, но игра, която в крайна сметка се оказва на живот и смърт. Не зачерквате книгата, не я започвайте с предразсъдъци, тя ще ви изненада приятно, ще ви накара да я четете с истинско нетърпение. Историята започва бавно и плавно се развива, от начало всичко е така обикновено, чисто нов свят, но без нищо странно и тогава се появява цялата тази идея с Каравала. Той дава необикновеността на историята, той я прави това, което е. Просто до сега не съм срещала такава книга, до този момент не съм намирала книгата с такива елементи и поне според мен оригинална идея. И както винаги... Книгата свърши прекрасно, (спойлер!!!! ъъъ всичко си дойде на мястото, най-накрая моите любимци Джулиън и Скарлет разкриха тайните помежду си и намериха пътя един към друг.) И тогава дойде проклетият епилог, който обещава нови проблеми, нови трудности за героите. Ем искам нещата да си останат такива каквито са, ем искам отново да преживея приключения с тези герои.
Начина на писане не е нищо особено, приятен е, не убива читателя от скука с излишни подробности, не го отекчава, а точно обратното, с начина си на писане авторката прави така, че историята да оживее пред очите на читателите.

„Съдбата и внушаваше чувството на безсилие и безнадеждност, караше я да се чувства незначителна.“

Източник.
Героите ми бяха интересни, на някои от тях се дразнех, мразех ги (като бащата на Скарлет и Тела, Графа.), но пък други харесах изключително много.
Скарлет определено ме дразнеше в началото, беше ми антипатична, страхлива не можеща да рискува, но в последствие тя се разви, стана по импулсивен човек, човек готов за приключения. 

„-Хич не ме гледай така. Не ми действа.
-Точно затова е толкова забавно.“

Джулиън често се изявява в ролята на филтърджия и въпреки че в реалния живот не си падам по такива индивиди, ги харесвам в книгите, те са ми забавни с това си държание освежават обстановката. А и Джулиън си е такъв сладур....... обвит в мистерия, тайни и загадки неговия образ допринася така много на историята, той я прави интересна.
Малката сестра на Скарлет, Тела ми беше дразнеща, глупава и просто неприятна. Не можах да я харесам. Тя изигра ключова роля в книгата, нищо, че действието не участвам пряко особено.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания.“

Източник.
„Каравал“ от Стефани Гарбър е магична книга, в която реалността и измислицата се преплитат неимоверно много, това е една история, обвита от тайни и мистерии, история за любов, изпитания сестринска обич и намиране на смелост да се опълчиш срещу по-силния.  
  
   „-Мисля, че допуснах грешка.
-Тогава я превърни в предимство.“

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност да прочета книгата. 

„Има много пътища към всяка място. Уликите са скрити навсякъде.“

петък, 9 юни 2017 г.

„Импириум“ – Хенри Х. Неф

Династията Фереджин управлява Импириум над три хиляди години. Но когато магията на фамилията започва да избледнява, с нея си отива и влиянието й над империята...
Хейзъл - най-младият член на кралското семейство - е щастлива да остави управлението на сестрите си, за да може да изучава магията си на спокойствие. Но императрицата има други планове за внучка си - тъмни и опасни действия, с които да експлоатира таланта на Хейзъл и да възкреси мистиката на Фереджините. Хоб, обикновен гражданин от външните светове, е изпратен в града, за да служи на Фереджин... И да ги шпионира.
Единият иска да защити династията. Другият иска да я унищожи. Когато Хейзъл и Хоб се сприятеляват, тяхната връзка може да спаси кралството... Или да го унищожи завинаги.


„Само че искам да създавам, не да унищожавам. Ако за властта е необходимо да унищожаваш, може би е време родът ни да се откаже от нея.“

„Импириум” е един чисто нов свят, със свой установен ред, със своя предистория, тук няма да намерите създаването на нова система на управление, а борба с досегашната. Това е една изключително интересна книга изпълнена с магия, тайни, загадки, тайни общества, заговори и предателства, книга за приятелството, отговорността и добрината. Не се плашете от големината на книгата, а от тайните и заговорите скрити в нея. 


„Някои хора толкова се страхуват от провала, че дори забравят какво се опитват да постигнат. Стремят се не да постигнат успех, а да избегнат провал.“

От къде да започна да изброявам добрите страни на книгата? Та те са така много. Дори самото и оформление е невероятно. Твърда корица, красива корици за бога!!!! Прекрасни карти в началото и картинки в началото на всяка една глава. Дори да не сте запознати със съдържанието и, то ще бъдете очаровани от нея само заради начина, по който изглежда.


„Целият свят можеше да повярва във величието на Хейзъл, но тази вяра не струваше пукната пара, ако самата тя не повярваше в себе си.“

Чак в края докато четях благодарностите (а аз почти никога не го правя, направо си беше знак от съдбата) разбрах, че книгата си има предистория, дори цяла поредица от книги, разказващи за векове преди събитията в „Импириум”. И да явно аз не съм запозната с тези книги, но това не кой знае какъв пропуск, защото действието в тази книга е хилядолетия след това в поредицата. Кой знае някой ден мога да прочета и предисторията (под някой ден имам предвид, при първа възможност ). Важното е, че аз се насладих изключително много на „Импириум“.


„-Един несправедлив закон е приемлив просто, защото повечето не знаят за него?...“

Историята е много заплетена, караща читателя да тръпне от вълнение, от непоправен интерес. Просто още от първата страница  бива ме изпратени в един нов свят, в който трябва бързо да се ориентираме и заедно с героите да се опитваме да разбере истината. А драги мои да се открие истината в свят като този в „Импириум“ е изключително трудно, защото в цялата книга всеки играе своя собствена игра, героите биват лъжени, мамени, използвани често без дори да се усетят. Просто като започнете книгата вихрушката на историята ще ви помъкне, ще разбърка мислите ви и ще ви остави шокирани на моменти.  И не, не бива да си помисляте, че книгата има нещо общо с Хари Потър, определено не, единственото общо е магията и младите герои. 

„Добрите хора леят сълзи в името на справедливостта. По-добрите леят кръвта си.“

Като стана дума за героите, те наистина много ме изненадаха, изграждах си дадено мнение за всеки  един от тях само и само после то да бъде разбито на парченца. Мислех, че даден герой е добър и почтен, а той например се оказва измамник и двуличник. За това не бързайте да си изграждате дадено мнение за героите, определено по времето на историята ще си го промените поне веднъж, ако не и повече пъти. Главните герои Хейзъл и Хоб са много различни един от друг, начина, по който са израсни е коренно различен, но и двамата от малки са принудени да се справят с трудности, да понасят бремето породено от това кои са. Колкото и различни да са тези двамата те в крайна сметка се превърнаха в истински приятели, всеки споделящ отговорностите и задълженията, които поражда мястото му в обществото.  


„-Висшеродните домове рядко пръскат отровата си по млади прислужници. Сигурен ли сте, че се обикновен паж, господин Смит?
-Ако не съм, значи получавам твърде малко.“


„Импириум“ от Хенри Х. Неф е едно красиво начало на поредица, която ни обещава вълнуващи приключения, заплетени мистерии, чудати герои, тайни, заговори и измами, но и намирането на истински приятел на неочаквани места. 


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

„….С тях ще си в по-голяма безопасност.
-Та те са наемни убийци!
-И то най-добрите – кимна лейди Раша. - Каква по-добра защита от убийци?“
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang