вторник, 23 май 2017 г.

„Писма до изгубените души“ – Бриджит Кемерет

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота. Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си. Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

„Мама казваше, че думите съдържат частица от душата на онези, който ги е писал…“

„Писма до изгубените души“ е книга, която ме впечатли по много начини, която ме заплени и с ръка на сърцето я препоръчвам на всеки един, който иска да се наслади на една красива история, изпълнена със сладки и нежни моменти, история, която ще си поиграе със струната на сърцето ви.

Източник.
Прочетох по-голяма час от книгата в училище и честно абсолютно не знам какво стана през този ден, не знам как никой от учителите ми не се скара, а пък най—добрата ми приятелка се разсърди, защото цял ден не и обърнах внимание. Но какво да се прави не можех да оставя книгата. И знаете ли къде идва гадното, прочетох я аз в училище и после докато чаках в зъболекарския кабинет нямаше какво да правя. Иронията на съдбата. 
Не знам кое ме заплени в началото, стила на писане или самата история. Но още от началото бях запленена. Историите за семейните трагедии, за това как човек се справя с трагедията, как избягва от сянката на смъртта и намира светлината в пътя ме привличат като с магнит. В цялата книга се усеща мъката, която изпитат героите и просто в такива книги където се случат тъжни неща, където героите стават жертви на съдбата и въпреки края им е оптимистичен ми харесват. В такива книги има поука, карат ни да си мислим, че човек може да се справи с лошото в живота.

„Тя ме пита за съдбата, която разкъсва хората на парчета, и не мога да не си задам въпроса дали ролята на съдбата не е именно в това.“
Източник.

Обожавам когато в книгите се използва похвата с писмата като в тази. Някак си когато героите си разменят писма се получава по-голяма чувственост и емоционалност, по-голяма откритост. Всяка една книга, която съм прочела до сега използваща писмата ми е харесала, само като разбера, че в дадена книга има нещо подобно и тя вече ми е в списъка за четене. И честно не може и аз да намеря с някога да и разменям такива писма? Привлича ме цялата тайнственост, Джулиет и Деклан имаха възможността да разкрият душите си без да ги ограничават някакви задръжки, те се влюбиха един в друг не във външността, а в това вътре, влюбиха се в душите си.


„Чувството за вина не може да бъде компенсация за извършеното. Или поне не би трябвало.“

Източник.
Обожавам факта, че в книгата присъства фотографията. Обожавам този вид изкуство. Чудесно е как се появяват разказите за фотографията, как това изкуство добавя нещо към историята, прави я по-интересна и кара читателя да се замисли за някои неща.
Героите определено ми харесаха, не знам точно заради какво може би заради огромната гама от несъвършенства. Не знам май харесах героите именно заради техните недостатъци.
Джулиет ме дразнеше почти през цялото време, слабостта и, навика и първо да съди и после да мисли, факта, че не проявяваше смелост. Но някак си ми хареса. Затрогна ме, авторката ме накара да съчувствам на Джулиет. 
Деклан ми беше сладък и симпатичен. И да знам отново харесвам лошото момче. Но и той определено си имаше доста кусури и недостатъци. Но всеки един човек има и е безсмислено и глупаво да искаме героите в книгите да са самото съвършенство.


„Взех пример от теб и направих нещо неочаквано. Имаш право. Това е ужасяващо. Хайде да го направим пак.“

„Писма до изгубените души“ от Бриджит Кемерет е една красива, нежна и интересна книга, това е една затрогваща история, която ще ви накара да се чувствате празни, но в последствие ще ви изпълни сърцето с надежда, радост, но и тъга. 

„Послушай съвета на човек, който вече никога нищо не може да каже на майка си. Трябва всичко за и споделяш.“

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за възможността да прочета това съкровище.


П.С. Нали споменах, че приятелката ми се разсърди, че не и обърнах внимание докато четях книгата? Сега иска да и я дам да чете. 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Благодаря не пак, а отново на Юли за така. Мерси момиче помагаш ми да отлагам писането на ревюто на „Пазители“.Толкова много обичам тази книга, че не мога да напиша едно свясно изречение, а и ме боли прекалено много главата да се концентрирам като хората...... и защото съм писала това преди дни, т.е седмици вече, и не е в сила, за това можете да прочетете ревюто ми тук

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
За жалост да и искам да се набия поради тази причина. Не веднъж, а няколко пъти без да искам съм късала някоя страница, тя си остава на мястото, но все пак е скъсано. Да знам, аз съм чисто чудовище, заслужавам публичен побой. Имам ясен спомен как докато четях „Книгата на живота“ скъсах една страница, просто с такова нетърпение я четях, че докато бързам чух на ужасния звук - на късаща се хартия.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не, много пазя чуждите книги. Ама че съм глупава, защо пазя чуждите, а не своите?
Не съм повреждала чужда книга, защото вземам такива само от библиотека, а тях наистина ги пазя ужасно много, защото все пак те са предназначение за много хора.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
Много зависи от книгата, както от нейната големина така и от съдържанието и. Колкото и да е голяма една книга, ако тя ми е изключително интересна и имам свободно време бих я изгълтала мълнеоносно.

4. Книги, които не си завършила?
Хммм. „Разчупи клишетата“. Книгата беше от училище и трябваше да я прочета по икономика, но просто не ми беше особено интересна и просто я оставих. За късмет прочетеното от мен ми помогна да мина номера.


5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
Хммм, чак пък популярни..... „Моята прекрасна книжарница“, „Списъкът на омразата“ и други.

6. Класики, които не харесваш?
Не съм чела кой знае колко класики, за това нямам такава.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Определено не мисля, че има такива, но и аз не знам.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Ъъъ няма такива?

Тагвам всеки, който има желание да направи този таг.

четвъртък, 11 май 2017 г.

„Короната“ - Кийра Кас

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че
ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

„-Трябва да приемеш, че нищо не е съвършено, колкото и да си въобразяваш, че е така“

„Короната“ последна книга от невероятната поредица на Кийра Кас „Изборът“ е един сладък завършек на една изключително красива поредица. Прекалено дълго отлагах тази книга поради една проста причина, а именно, че просто не исках да слагам край на поредицата, не исках да се сбогувам с нея. Започнах „Изборът“ поради една огромна подканя от моя приятелка, която беше и е влюбена в нея, с леки предразсъдъци я започнах, защото си мислих, че ще е нещо глупаво и скучно, а и ме дразнеше ужасно много факта за самият Избор, имах чувството, че момичетата ще бъдат на конкурс на красота... Бях забелязала книгите доста преди въпросната ми приятелка да ги спомене, но резюмето ме бе отблъснало и ето едно доказателство, че и резюметата лъжат. Та и въпреки предразсъдъка ми аз започнах поредицата и се влюбих в нея, влюбих се в зашеметяващите и корици, в красивата историята, в героите. Поглъщах всяка следваща книга за отрицателно време, докато не дойде редът на „Короната“, която я прочетох за рекордното време от 4 часа и нещо, не само огромния ми интересен помогна де, та тя книгата е колко 200 страници?


„….Майки ти се възстановява след инфаркт и въпреки това има безочието да ме командори. Знам, че е кралица – призна тя… - но аз съм и майка, а това е далеч по-важна титла.“


Източник.
Прочитането на „Короната“ бе едно сбогуване за мен, за което не бях готова, беше като раздяла с добър приятел към, когото можеш винаги да се върнеш, но никога няма да преживееш ново приключение. Още с излизането на книгата разбрах как тя завършва, дето дори вече не помня от къде разбрах... И да, въпреки че знаех как свършва, това ни най-малко не помрачи блаженството ми докато я четях. Книгата е изключително сладка, лека, приятна и красив край на красива поредица, но ми се стори леко слабичка. Като край на поредица очаквах много повече, очаквах едно голямо БУМ, нещо фрапиращо и запомнящо се нещо. Не, че книгата не е великолепна просто исках още малко. И честно сърдита съм заради крайния избор на Идлин да разбирам защо, защо не избра вие знаете кого, но това не облекчава яда ми. Исках си моят човек да спечели!!!! Та дам въпреки моите искрени недоволства от гледна точка на развитието на любовната история в книгата, аз напълно и ясно осъзнавам защо нещата се случиха така, разбирам че Кийра Кас си е напълно права във взетото решение, но за бога това не ми пречи да съм ядосана, защо тогава и трябваше така да ни подвежда? Действието в книгата постепенно се развива, постепенно всичко си идва на мястото и настъпвам щастлив край.

„Короната“ е сладък завършек на сладката поредица „Изборът“, сърцето ме боли, че казвам чао на това съкровище, защото с всяка една от книгите преживях сумати емоции, радвах се заедно с героите, страдах с тях, и естествено им се нервех  до полуда, но си заслужаваше.


„Може би не първите целувки трябва да са незабравими, а последните.“


Ревютата останалите книги: „Изборът“, „Елита“, „Единствената“, „И заживели щастливо“, „Наследницата“.   

понеделник, 1 май 2017 г.

April Wrap Up

Април месец започва доста доходоносно относно книги, но в последствие пак нещата се объркаха и нямах време за любимото ми занимание - четенето. Както е и в момента де. Тридневното ми пътуване до Пловдив ще ми излезе през носа, защото имам сумати материал да наваксвам, тази седмица имам класно по математика - Бог да ми е на помощ, а другата седмица ми е това по Бел, а и междувременно имам още няколко други контролни, абе истински „рай“. И за капак на всичко трябва да напиша речта за изпращането на 12-тите класове. Абе хора аз не ги познавам, каква реч искате от мен да пиша? За сега съм стигнала до тук: „Бяхте досадни и мразех да имам физическо с вас, айде махайте се“. Не мисля, че това става особено, но си е истината. Вече догодина като ще трябва да изнасям реч на моя бал ще бъде друго, плана ми за тогава е да разрева всички като се почне от учителите до съучениците ми. Та сега на днешната тема. През април месец съм прочела цели пет книги! Браво на мен нали? Всъщност не е за браво, защото те не бяха особено дебели.


Та първата ми книга за месеца е „Пазители“ - Ц.В. Отново искам искрено да благодаря на Ц.Владимирова и на Orange books за предоставената възможност да прочета книгата. Тя е просто невероятна, едно истинско приключение, което в края си ще те остави с кървящо сърце и нетърпение за продължението. За това един съвет отивайте на бегом до най-близката книжарница и си вземете книгата, меко казано си заслужава.

Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

Втората книга е „Герой“ - Саманта Йънг. Това е книга, която прочетох благодарение на прекрасния екип от  The Diary Of A Book Junkie. Благодаря ви хора, че си отделяте от времето да превеждате, редактирате, да правите нови корици и какво ли не още. Често мен просто ме мързи да чета книга на английски. Мразя английския.
Та сега на темата. Книгата ме разочарова, честно очаквах много повече, голям фен съм на поредицата на авторката „Дъблин Стрийт“ и очаквах и в тази книга да се влюбя, а то какво? Едно нищо. „Герой“ не е толкова лоша книга, определено си има добри страни, интересна е, поглъща се набързо, но в сравнение с другите книги на Йънг определено ще загуби.
Дадох и 3/5.

Третата книга е „Короната“ - Кийра Кас. Най-после прочетох това малко съкровище от сумати време събираше прах, но просто не исках да се разделям с така любима поредица, не исках да и казвам сбогом. Но времето и дойде, книгата е лека, приятна, сладка, но честно очаквах нещо по-силно за край на поредицата. Но въпреки това аз съм си влюбена  в нея.
Ревюто на книга тук. - скоро.
Дадох и 5/5.

Четвъртата книга е „Шефът“ - Ви Кийланд. Отново я прочетох благодарение на The Diary Of A Book Junkie. Книгата определено е интересна, забавна, имаща хумор, мистерия и любов, но сюжетната линия имаше перфектната възможност да се развие още повече, можеше книгата да стане много по-добра, но уви.... нещата не се развиха както исках. Не знам просто на края на книгата, когато героите се събраха отново, ми се строи целия този процес странен, не ми хареса кой знае колко. Но искам да отбележа нещо и то е прекрасната корица.... често вижте я! Великолепна е. Иска ми се да я имах. 
Дадох и  4/5.

И последната книга е „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Тази книга е част от задължителната ми литература, но не означава, че не и се насладих пълноценно, въпреки факта, че трябва да прочета всяка една от миниатюрите поне още веднъж, за да разбера за какво за бога се говори в тях.
Дадох и 5/5.

Та това е за месец април. Сега се връщам към задачите по математика. Стискайте ми палци трябва ми шестица на класното. 
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang