вторник, 18 октомври 2016 г.

"Хари Потър и прокълнатото дете" - Дж. К. Роулинг, Джон Тифани, Джак Торн

"Роуз:..... Ал, трябва да се съсредоточим.
Албус: Върху какво?
Роуз: Кога ще изберем за приятел. Мама и татко са се запознали с баща ти при първото им пътуване с експрес "Хогуортс".
Албус: Значи трябва да изберем сега с кого ще бъдем приятели цял живот? Това е доста плашещо."

Осмата история.
Деветнайсет години по-късно.
Животът на Хари Потър никога не е бил лесен – особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици.
Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

"Хари: Остарявам ли? Благодаря, приятелю.
Рон: Честна дума, всеки път, когато сядам, пъшкам. Пъшкам!.....
Джини: Говориш само глупости.
Рон: Това ми е слабостта... И любовта ми към всеки вас, Дори и кльощавата Джини."

Тази книга, това съкровище, този така чакан подарък от Дж.К.Роулинг е нещо неповторимо, незабравимо, интересно и прекрасно. Това не е просто книга, това е дар за всеки един фен на тази поредица, подарък, още едно приключение в този магически свят, свят, където любовта е побеждава.

"Дъмбълдор: Не можем да браним младите от злото. Болката трябва и ще ги споходи."

Източник.
Толкова дълго и с такова нетърпение очаквах това ново приключение на Хари, тази нова история, която да ме заплени. Поредицата "Хари Потър" е това което ме накара да обичам четенето, тези книги ми показаха неповторимия свят на литературата. За това ще обичам тези книги до живот, защото историята на момчето, което оживя направи света ми неповторим, изпълнен с магия, приключения и незабравими моменти. Зареди това умирах от щастие от новината, че ще има нова осма книга, която ще бъде във формата на пиеса. Щях да умра ако театралната постановка не беше издадена като книга, защото щеше да бъде гадно и нечестно, но за радост няма нужда да обиждам здравата една от любимите ми авторки.

"Хари: Бих сторил всичко за него.
Джини: Хари, ти би сторил всичко за всекиго. Готов си да се пожертваш за целия свят. Той има нужда да усети твоята любов точно към него. Тя ще го направи по-силен, както и теб самия."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга разказваща за живота на любимите ни герои доста години след края на седмата книга, в книгата наново оживяват любимите ни персонажи, читателя отново може да се наслади на техните приключения, да ги види вече пораснали и зрели хора, да види какви родители са станали и какви деца са отгледали. Толкова ми беше приятно да проследи отношенията на моите хора, как продължават да бъдат все така добри и истински приятели. Читателя може и се потапя в света на магията неусетно и дълбоко.  Историята е интересна, тя разказва за едно ново поколение магьосници имащи за покровител старите ни познайници.

"Роуз: Говори се, че той е син на Волдемор, Албус.
Албус: Сигурно са глупости. Искам да кажа... виж, ти си имаш нос."

Източник.
Сина на Хари, Албус и сина на Драко, Скорпиус са главните действащи лица и те са просто прекрасни герои. Те са новото поколение,
новата надежда за нови подвизи, те са двама най-добри приятели, които са по-силни заедно. Приятелството, което имат тези двамата е така чисто и красиво, така невидно. Изобщо отношенията между героите в цялата книга бяха красиви да на моменти трудни и заплетени, но все пак прекрасни.

"... Открай време мечтая да отида в "Хогуортс" и да имам приятел, с когото да правим поразии. Също като Хари Потър. И попаднах на сина му. Не е ли това луд късмет?
Албус: Ама аз изобщо не приличам на баща си.
Скорпиус: Ти си нещо по-добро. Ти си най-добрият ми приятел, Албус. А това гарантира поразии във висша степен."

Книгата буквално се поглъща от корица до корица. Не се усеща кога книгата е свършила. Човек няма избор като започне книгата няма как да я остави, все пак говорим за Хари Потър. За няколко часа свърших книгата, а не исках да я свършвам, на края дори нарочно се бавих, че да не идва края. (в тези няколко изречения колко ли пъти споменах "книгата"?
Доста мнения съм чела за книгата. И не знам честно защо някои хора мислят, че книгата не би трябвало да съществува, защото това е пълна простотия.

"Хърмаяни: Искаш пак да се ожениш за мен?
Рон: Бяхме много млади, когато го направихме първия път, аз много се напих и... честно казано, не помня много от сватбата. А истината е, че те обичам, Хърмаяни Грейнджър, и каквото и да казва времето, искам да го заявя пред множество други хора. Отново. Трезвен."

Честно не искам да обиждам никого, но човек, който не иска още и още Хари не е добре с главата. (Без да се обиждате това все пак е лично мнение).

"Хари:... Без Рон и Хърмаяни нямаше да оцелея в "Хогуортс", нямаше да съм жив дори."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга заслужаващи всичко, това е незабравимо продължение и чисто съвършенство, което обожавам. Дори е меко казано, че обожавам, защото това е продължение на поредицата, която ме направи това която съм, защото ако не беше "Хари Потър" аз нямаше да заобичам литературата, а това би било огромна и неповторимо грешка.

"Хари: Бяха велики мъже, с огромни недостатъци, но знаеш ли... тези недостатъци ги правеха още по-велики."

П.С: Чакам с нетърпение да дойдат коледните празници и отново да имам време да прочета отново и аз не знам за кой ли път поредицата и тази книга вече да е включена към другите.И естествено филмите де, а да знаете дали пиесата може да се намери някъде записана?

"Дъмбълдор: Хари, никога няма идеален отговор в този объркан емоционален свят. Съвършенство е непостижимо за хората, непостижимо е и за магьосниците. Във всеки светъл момент на щастие има и капчица горчивина: мисълта, че отново ще изпитаме болка. Бъди искрен с онези, които обичаш, показвай болката си. Да страдаш е също толкова човешко, колкото да дишаш."
Източник.

Трябва да благодаря на определени хора за възможността да прочета тази книга в деня на нейното излизане. Трябва да благодаря на прекрасния ми клас за този подарък по повод рождения ми ден. Благодаря ви, хора! Вие сте невероятно и аз ви обичам!!!!

"Делфи: Тогава ме убий....
Хари: И това не мога да направя....
Албус: Какво? Татко? Тя е опасна.
Хари: Не, Албус...
Албус: Но тя е убийца. Видях я да убива......
Хари: Да, Албус, тя е убийца, но ние не сме.
Хърмаяни: Трябва да бъдем по-добри от тях.
Рон: Да, неприятно е, но това е важният урок, който научихме."

сряда, 12 октомври 2016 г.

"Кажи ми три неща"- Джули Бъксбаум

"Скарлет:... Между другото, онзи имейл, дето ми препрати - категорично е ТАЕН ОБОЖАТЕЛ.
Аз: Много книги четеш....
Скарлет:... Не съм казала, че е вампир..."

Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

"Кажи ми три неща" е от онези леки и приятни тинейджърски книги, които съчетават в себе си обикновените младежки трепети, но и разказва за неща, които не се случват на всеки тинейджър. Забавна, интересна, вълнуваща, мистериозна. Все думи опиващи точно тази книга.

"Скарлет:... Силна си. Това ти е суперсилата, моето момиче.
Аз: Вярно е, направила съм страшни бицепси, понеже се тъпча от напрежение. Вадя бисквитката от пакета, пъхам в устата. И така 323 пъти. Интензивна тренировка."

В началото книгата не ми потръгва, първите страници не ме заплениха, но инатът ми си каза думата и аз продължих да я чета и в крайна сметка книгата ме впечатли.
Историята на главната героиня Джеси е интересна, забавна, трогателна, на моменти тъжна и дори може да се каже мистериозна.

"Когато някой си отиде, едно от най-мъчителните неща е непрестанното припомняне на всичките случаи, в които не си задал подходящите въпроси, всички моменти, в които най-наивно си смятал, че разполагаш с безкрайно много време. А сетне времето, прекарано заедно, ти се струва съвсем мимолетно. Онова, което, остава, е някак изкуствено."
Източник.

От антонацията на книгата не може да се разбере кой знае колко за какво уде реч в книгата. Поне аз не разбрах де за това: Джеси е главната героиня в книгата, тя преживява тежка загуба, трябва да се премести в нов град изоставяйки всичко познато и обичано. Сами можете да си представите най-различни продължения на историята и в новия град.
Книгата не може да бъде предназначена за никой друг освен за тинейджърите. Нищо лично хора, но все пак кой друг би искал да чете книга, в която се споменава как момичета си споделят снимките в Instagram и говорят с приятелките си дари е редно да спят с приятеля си.

"Аз: Много си особен.
НН: и други са ми го казвали.
Аз: А другите казвали ли са ти, че точно това харесват у теб?"

Честно историята ми хареса, хареса ми тайнствеността в нея (само да отбележа, че още със запознанството на Джеси и Итън си знаех че той е НН), хареса ми как отношенията на героите се развиха, как тяхната връзка от несъществуваща се превърна в здрава и красива. Няма как да кажа, че книгата преобърна света ми, няма как да кажа, че ме накара да погледна света с други очи, но хора аз съм все пак тинейджърка, а тази книга е точно за тази възрастова група заради това я харесвам  толкова много.

Източник.
"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад - струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."

Докато четях книгата си измислих нещо като игра. Беше ми забавно да разбирам от коя част на книгата са картинките от корицата и какво значат те. (някой разбра ли какво значи онова тъпо зеле).Обожавам корицата, толкова е красива и сладка. И сега признайте го българската корица е точно 10000  пъти по-хубава от оригинала. Права съм нали? Нали? Налиии?

"Аз: Замислих се нещо. Извинявай.
Някой/Никой: не се занимавай с такива неща. ще вземеш да се нараниш."

Готови ли сте да чуете моите три неща за книгата? (1) Ще искате да си пишете с непознат от вашето училище. (2) Ще се влюбите в Батман (не питайте, като прочетете книгата ще разберете). (3) Ще ви се доядат гофрети.

Източник.
"Обаче да не знаеш какво да сториш, не ти дава извинение да не правиш нищо."

Сега сериозно!
(1) С удоволствие ще разлиствате всяка страница.
(2) Ще се ядосвате на глупавите предложения на Джеси, защото знаете, че тя греши.
(3) Ще се влюбите в книгата.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

"започвам да осъзнавам важния житейски урок, че човек е в състояние да претръпне към изненадите."

неделя, 9 октомври 2016 г.

NY Times by the Book Tag

Здравейте, хора! Трябва да го кажа: Честит рожден ден на мен!
Благодаря на Юли и Melly c за тага. Напоследък не ми остава никакво време за почти нищо, когато имам желание да пиша нямам време, когато трябва да пиша и да наваксам с постовете не ми се пише. Такъв е живота.


1. Коя книга е на нощното ти шкафче?
"Три романа с Шерлок Холмс" - А.К.Дойл.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Хмм определено "Кажи ми три неща". Книгата е страхотно, забавна и лека, не е нещо невиждано до сега, нещо неповторимо, но все пак е наистина добра книга, поне за мен. 
Ревюто и тук.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Ако имах такава възможност щях да пукна от радост. Казвам Касандра Клеър, защото наистина не знам как и се родила идеята за ловците на сенки, как създава толкова много различни герои. Искам да я питам какво мисли за филма и сериала по Реликвите. Имам купчина въпроси, но съм 100% сигурна, че няма да мога да обеля и дума в нейно присъствие.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?
Не мисля че има такава книга.

5. Как организираш своята библиотека?
Нямам много място за книги и за това използвам пълноценно всяко местенце и заради това подреждам книгите си винаги по височина. Ама винаги. Това е най-важния критерии. Естествено поредиците са на едно, също гледам да е и така с книгите от едно и също издателство.

6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?
Чувствам се много неловко от това, че постоянно отлагам книги. Мразя се за това. Сега такава книга е "Короната" - К.Кас.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?
"Здрач" - С.М. В началото преди да започна книгата си мислех, че ще ми хареса, защото тогава харесвах филмите, но дори и тогава поредица ме отврати. Мразя да не довършвам книгите. Мразя го и гледам да не го правя, но се случват и такива неща. "Гавин и завръщането на магията" е точно книга, която изоставих, но смятам някой ден да и дам нов шанс.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?
Обичам фантастика и романтиката. Книга, в която има фантастика, приключения и романтика. Това е моята книга.
Избягвам ужасите! Не мога да чета такива книги.

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?
"Хари Потър" естествено!

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
Аз никога не планирам предварително, коя книга ще прочета. Не мога! Особено като се има предвид, че днес имам рожден ден и ще получа купчина от книги (защото все пак приятелите ми ме познават).

Не знам кого да тагна, за това всеки да се счита за тагнат.

събота, 8 октомври 2016 г.

„Книгата на живота“ – Дебора Харкнес

 „-Нищо чудно, че Филип винаги изглеждаше така уморен – печално добави, след като приключи. – Много е изтощително да се преструваш, че командваш парада, когато в действителност диригентът е жена ти.“

След вълнуващо пътешествие във времето в „Нощна сянка“, втората книга от вълшебната поредица на Дебора Харкнес, вещицата историк Даяна Бишъп и вампирът учен Матю Клермон се връщат в настоящето, за да се изправят пред нови кризи и стари врагове. В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата“ – с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.

„-Моментът не беше подходящ – подсмъркна Даяна.
-О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент – изсумтя Матю. – Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.“

"Книгата на живота" третата и последна книга от поредицата на Дебора Харкнес е удивителен финал на прекрасната поредица "Аз, вещицата". До края авторката ни държа на тръни и подлудява читателя с липса на отговори на толкова много наболели въпроси. Държа ни на тръни и така удоволствието на края беше много по-голямо.

Източник.
„Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно.“

Знаех си, че тази поредица ще ми хареса, просто си знаех, но нямах представа, че ще се пристрастя по историята на Матю и Даяна, не знаех как с огромно удоволствие ще проследявам житейския им път, как от непознати, от "противоположни" видове те се влюбиха един в друг и в крайна сметка в тази последна книга от поредицата, която се явява кулминацията на тяхната връзка, авторката завършва тяхната история по прекрасен начин, един щастлив финал.(е нали все пак знаете, че щастливия финал е само за недовършените истории, малко съм черногледа, ама Брад Пит и Анджелина Джоли се развеждат, как точно да вярвам в щастливия финал.)

„-Изкуството и музиката трябва да идват  от сърцето…. – Дори най-мрачните кътчета трябва да се изкарват на светлината на деня, иначе разрастват и могат да ни погълнат целите.“

Наистина ми харесва как Д.Харкнес борави с информацията, как разкрива парче по парче от нея, карайки читателя често да си прави прибързани и често грешни изводи. Често греших с предложенията си как ще се развие даденото действието и това да си призная ме влудяваше.

„-Ако наистина обичаш някого, ще обичаш онова, което той презира най-много в себе си. – Фернандо сниши глас. – Следващият път, когато Матю забрави това, напомни му го. А ако ти го забравиш Джак, аз ще ти напомня. Веднъж. След това ще кажа на Даяна, че си се отдал на омразата към самия себе си. А майка ти далеч не е така великодушна и опрощаваща като мен.“

Но трябва да се похваля, че съм познавала точно там където е нямало и помен за предстоящото събитие. (говоря за това, че Джак е вампир, доста преди той да се е появил аз си помислих колко хубаво щеше да е той да стане вампири и хоп.). Няма как да си кривя сърцето и трябва да кажа, че беше много приятно да чета книга, чийто финал да предвидя още в началото.

„-Но не ни трябват думи, за да ми кажеш какво чувстваш. – рече Матю. – Виждам те, дори когато се криеш от останалия свят. Чувам те, дори когато мълчиш.“

Авторката наистина разказва прекрасна история, в която присъства любов, отдаденост, приятелство, вяра, съпричастност, вярност и дори когато читателя си мислиш, че дадения герой е чист гадняр той да покаже някое от тези неща. (дам говоря за Болдуин, да си признаея имах предчувствие, че не чак толкова голям гадняр).

Източник.
„-Галоуглас е още по-зле. За него дори мебелите или липсата им нямат значение. Една вечер се прибрахме и открихме, че къщата ни е обрана, а Галоуглас беше заспал на масата като някой викинг, готов да отплава.“

Обичам героите в книгата, обичам техните отношения, всеки един от тях е интересен и пълен с изненади.

„-Извинявай. Закъснях.
-Разбира се, че закъсня. Нали си била с книгите си. Очаквах те най-рано след час..“

"Книгата на живота" е невероятен финал на една интересна поредица. Вълнуваща, забавна, пълна с изненади, загадки, тайни и невероятни герои това представлява книгата.
"Аз, вещицата" е поредица, която заслужава времето си, поредица, която с удоволствие прочетох.

„-Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един за друг….
-При мен лошият вълк печели – тъжно промълви Джак.
-Не е задължително – възрази Крис. – Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от град другия.“

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност.

Ревюта: Първата книга „Аз, вещицата“ тук
Втората книга „Нощна сянка“ тук.

„…тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.“

П.С Не помня да съм го споменавала в другите ревюта,а ме мързи да провея, за това сори, ако се повтарям, Но кориците и на трите книги са страхотни. Обожавам ги. 

неделя, 2 октомври 2016 г.

September wrap up

И септември мина (неусетно ако питате мен), вече сме октомври и до рождения ми ден остават само няколко дни и аз нямам търпение, но училището убива всяка радост в мен. Едва сме започнали, а аз съм вече изтощена. Не знам как е при вас, но при мен е ад. Въпреки че бях доста заета, успях да прочета цели девет книги и съм щастлива поради този факт. Да премина вече към тях.
1. "Без Хоуп" - Колийн Хоуп
Обожавам тази книга, вече я препрочитам поне за трети път, но ни най-малко не ми омръзва. Другите намират недостатъци в книгата, но аз не мога, просто не мога. Обичам я, обичам героите и! Дори подарих книгата на една от най-добрите ми приятелка. И тя я обожава.
Публикация с любимите ми цитати от книгата можете да намерите тук.
Винаги и давам 5/5.

2. "Бай Ганьо" - Алеко Константинов
Мислех си, че книгата ще ми хареса, че ще ми е забавно да я прочета, но не. Аз прескачах цели параграфи. Ако не беше от задължителната литература дори нямаше да си правя труда да я чета.
Дадох и 3/5.






3. "Всички наши места" - Дженифър Нивън
Това е книга, която разбърква всичките ми мисли, която ме изпълни с чувства, която ме накара с нарастваща тревога да прелиствам всяка нейна страница, предчувставайки наближаващата трагедия. Книгата е невероятна, прекрасна, разбъркваща мислите и ама наистина страхотна. Мразя се, че отлагах книгата, мразя се, че чаках толкова дълго, докато се докосна до това съкровище.
Ревюто и тук. (не че успях да напиша нещо свястно де, не можах да си събера мислите като хората).
Дадох и 5/5.

4. "Нощна сянка" - Дебора Харкнес
Тази втора книга от прекрасната поредица "Аз, вещицата" също като предходната е невероятна,  вълнуваща и страхотна. Книгата ме плени с времето, в което се разказва, с информацията за дадената епоха. Историята в книгата ме завладя, героите в нея ме оковаха и не ме пуснаха докато не прочетох и последната страница. (на третата книга имам предвид).
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

5. "Книгата на живота" - Дебора Харкнес
Последната книга от поредицата на Д. Харкнес е прекрасен завършек на тази красива история. Тя отговори на всичките ми въпроси, събра в себе си всичко, което исках, и ме изненада толкова много пъти. И в тази книга имаше разкриване на тайни, саможертви и подвизи в името на любовта.
Ревюто и тук. (скоро)
Дадох и 5/5.

6. "Мило палаво момче" - Кристина Лорен
Третата книга от поредицата на двете приятелки познати под псевдонима Кристина Лорен "Палаво момче" (никога не мога да разбера как се казват поредиците им ). Книгата като предходните две е интересна и забавна, но в някаква степен ми хареса малко по-малко от останалите две. Имаше нещо общо с героите, не можах да се докосна напълно до тях за разлика от останалите. Но пък от друга страна начина на развитие на действието ми хареса повече.
Дадох и 4/5.



7. "Само една нощ" - Симона Арнщед
Обичам историята, обичам героите и умирам от щастие, че послушах съвета на приятелката ми Милена да прочета книгата. Някои неща в историята не ми допаднаха особено вярно е, но нещата, които ми харесаха бяха толкова много повече. Като:
- героите
- борбата за правата на жените и емигрантите
- фирмения свят
Дадох и 5/5.

8. "Звезден полет" - Мелиса Ландърс
Вече официално приемам като факт, че обичам книгите, чието действие се развива в космоса. "Звезден полет" е интересна, забавна, вълнуваща и просто страхотна книга, чието продължение нямам търпение да докопам. Както винаги когато заобичам дадена книга, а съм я отлагам дълго, аз се мразя. Ама че съм глупачка, че я отлагах.
Дадох и 5/5.

Е това е за този месец, не знам до колко ще мога да прочета октомври, но предполагам, че няма да е много.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang