понеделник, 26 септември 2016 г.

„Нощна сянка“ – Дебора Харкнес

„Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново.“

„Нощна сянка“ запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I – свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.

„Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана – отбеляза баба Алсън.“

Книга втора от поредицата на Дебора Харкнес продължава вълнуващата и много интересна история за двама влюбени, чиято съдба е да се борят за любовта си, да защитават близките си и да търсят древни истини. „Нощна сянка“ определено не може да се опише като книги изпълнена само с приключения, но това ни най-малко не я прави суха и скучна, ол не мили мои, тя е интересна, пълна с изненади и просто невероятна.

„-Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.“

Това е втората книга, която чета от авторката и определено стила и на писане ми харесва много, защото като започна да чета изобщо не усещах как прочетените страници се увеличават бързо, бързо. Стила на писане ми харесва много, но все пак е истина, че не съм влюбена в него. И аз не знам защо, може би ми се струва малко старомоден (но това е глупаво защото като четях например "Гордост и предразсъдъци" не мислех така).

„Миналото не се лекува“
-Елизабет 1, кралица на Англия

Действието в книгата се развива през 16 век. И аз съм казвала много пъти, че обожавам книгите, чиято история се развива в миналото. Знам, че съм го казвала! Тази книга е точно такава и дори само това ме накара да я харесам много, защото така освен, че можех да се насладя на продължението на прекрасната история на Матю и Даяна, същевременно имах възможността да се потопя в далечното минало.

„-И не би трябвало да се отказваш от този спомен – каза нежно Матю. – Дори и за да се спасиш от болката.“ 

Забавно ми е да сравнявам нещата, които аз знам за дадената епоха и описаното в книгата. (та аз някои от нещата, които ги знам точно от книги като тази де ). „Нощна сянка“ определено запълни част от липсващите ми познания по епохата на Елизабет I и така книгата за мен е по-пълна, прекрасна и интригуваща.

„-Без значение колко се променяме, важно е да помним миналото и да го почитаме.“

Източник.
Наистина обичам историята в книгата, защото тя разказва, че човек трябва да се бори за любовта си, че дори да си намерим своята половинка, това не означава, че трудностите са приключили, обичам книгата, защото човек трябва да е смел и трябва да намери силата в себе си, за да разбере кой е, трябва да се отърси от страха си, за да може да живее истински.

„-Доверявам се на преценката на жена си…
-Така каза и Филип за баба – промърмори Галоуглас под нос. – Точно преди да се изсипе адът на земята.“

Дебора Харкнес има талант да изгражда героите и определено има смелостта така да се каже да работи с доста и много разнообрази герои.

„- Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.
- Глупости. Женитбата насред кръвопролитие е семейна традиция за нас – каза бодро Филип. – Ние май се чифтосваме само със същества, желание от други. Много объркана работа.“

Наистина нейният ум е родил страхотни и много разнообразни герои, за които имам най-малко по няколко изречения, но ако започна това означава, че ще трябва да прочетете километрично ревю и със сигурност ще издам важни елементи от сюжета. А аз не съм такава гаднярка да ви го причиня.

Източник.
„И също така си моят живот.
-Твоя съпруга – поправих го.
-Моят живот – повтори той. – Не си само сърцето ми, но и неговият пулс.“

Ще поговоря само малко за двамата главните герои, вампирът Матю и вещицата Даяна. Ако връзката им в миналата книга ми хареса то в тази аз се влюбих в нея. Героите преминаха през дълъг път, тяхната връзка бе подложена на метаморфоза и от ларва тя се превърна в силна и красива пеперуда.

„..-Винаги си ми казвал, че трябва да имам план, иначе ще бъда въвлечен в схемите на други хора.“

„Нощна сянка“ от Дебора Харкнес е една невероятно продължение на страхотната книга "Аз,вещицата". Тази книга от малкото 616 страници ме прати в далечното минало, в търсенето на себе си, тя ме подложи заедно с героите си на изпитания, битки и предизвикване на чувства. Не може да се каже, че книгата не си заслужава, не мога дори да и да си помисля да кажа, че не харесвам книгата.

„..но отмъщението никога не е ефикасно  средство срещу загубата.“

Много благодаря на издателство Бард за предоставената възможност да прочета книгата.

Източник.
„Ако Ани владее думите и има идеи, винаги ще притежава нещо, което е само нейно.“

Ревюто към първата книга тук.

П.С. На края на книгата има списък с всички герои участващи в книгата и там са отбелязани кои от героите са били истински съществуващи личности и често съм впечатлена.

„Нито земята, нито океанът може да роди по-чудовищно и жестоко същество от жената.“

събота, 24 септември 2016 г.

Back To School Tag

Благодаря на  Памела   

1.Кой клас/курс си?
Тази година съм 11 клас, но вече се почнаха въпросите от типа какво ще учиш, къде, каква матура ще държиш и така нататък. Винаги отговарям едно и също: Не знам! Защото наистина е така имам чувството, че през пет минути си променям мнението. 

2.За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?
Не мисля, че има кой знае колко да се притеснявам за тази година, догодина със сигурност, но тази не. Пфф кога залъгвам сигурно ще се притеснявам за милион неща.

3.Любимата част от подготовката преди училище/университет?
Обичам да си купувам тетрадки и химикалки като всички останали. Обожавам да обикалям и да си търся красиви тефтери, после през цялата учебна година ги пазя като очите си и гледам да пиша колкото се може по-хубаво. 

4.Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?
Училището ми  си е училище. Всъщност имам огромен късмет, защото класа ми е пълен с готини хора. Да вярно е, че не със всички се разбирам перфектно и с някои не съм особено близка, но въпреки това сме задружни. И често с ръка на сърцето мога да кажа, че класа ми е пълен с откачалки.
П.С Аз съм една от тях. 


5.В колко часа ставаш за училище/университета?
Пфф. Мразя да ставам за училище, защото това означава, че трябва да ставам в 6:40. Тази година вече започваме от 8, но пак ми се струва рано.

6.Старателна ученичка/студентка ли си?
Определено да. Чувствам угризения ако отида на училище без да си погледна работите за деня. Не мога, знам, че съм зле, но това е положението. 


7.Раница или дамска чанта?
Раница. Не разбирам момичетата, които насят дамски чанти, как за бога побират всички. Аз в раницата не мога да събере всичко и понякога се оказва, че не мога да си взема книга, пък камоли ако бях с чанта.  

8.Стил на обличане в училище/университета?
В моето училище нямаме униформи и това от една странна е гадно, защото някои ходят като *......* Аз се обличам, зя да ми е удобно в дрехите ми. По принцип с дънки, тениска, блуза, къси гащи или рокля. Зависи от времето, но най-важното е да ми е приятно с дрехите. 

9.Интересен/забавен спомен от училище/университета?
Те са толкова много, че не е за вярване. Това е вторият ми клас и минали и сегашния ми клас са невероятни, пълни откачалки. 

10.Кого тагваш?
Останали ли някой не тагнат? Ако има да се счита като такъв. 

понеделник, 19 септември 2016 г.

„Всички наши места“ – Дженифър Нивън

„Да съжаляваш и да се извиняваш, е загуба на време. Човек трябва да се стреми да живее така, че никога да не му се налага да се извинява. По-лесно е да постъпва правилно от самото начало, за да няма за какво да го прави.“

Историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре.
Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее.
Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора поемат на пътешествие, което ги отвежда на невероятни места – величествени, обикновени, красиви, грозни, странни, изненадващи. Също като живота! И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин.

„Познавам достатъчно добре живота, за да знам, че човек не може да се надява нещата около него да стоят винаги на едно място, колкото и да му се иска.“

 „Всички наши места“ е книга, която отлагах прекалено дълго (този път наистина, цяло година книгата събираше прах), но това е книга, която си заслужава всяка проклета минута, това е книга, която ще те накара да се засмееш, която ще предизвика буца в гърдите ти от болка и на най-вече „Всички наши места“ е от онези книги, които ще те накарат да се замислиш за живота. Тя буквално е книга, която ще раздвижи заспалите ти мозъчни клетки, ще те накара да се замислиш за самия себе си, за хората около теб и как можеш да помогнеш на себе си и на тях.

 „Всичко на тоя свят си има край. Искам да кажа, че една стоватова крушка е проектирана така, че да свети седемстотин и петдесет часа. Слънцето ще загине след около пет милиарда години. Всяко нещо си има срок на годност.“

Знаех края на книгата много преди да я започна, това и е причината да я отлагам толкова дълго време. Знанието ми за финала този път ми попречи да започна веднага тази невероятна книга. Но често си мисля, че преди не бях готова за тази книга, защото тази книга не с лесна и лековерна тематика. Ол не драги, книгата се занимава с ужасно сериозни теми и точно това я прави толкова красива.
Източник.

„-Исках да се насладя на гледката.
-Или си възнамерявал да скочиш?
-Не и днес, когато сервират пица.“

Знаете ли в началото книгата ми беше толкова забавна и някак си лековата, че дори на моменти забравях за сериозността на темите в нея. Защото въпреки сериозността си и значимостта на темите във „Всички наши места“, авторката я е написала леко, не натоварващо и изцеждащо силите.    

 „Винаги съм се чудил на хората за това спане. Ако не се налагаше, никога нямаше да спя.“

Наистина не знам как да си събера мислите и да напиша едно свястно и смислено изречение. Дженифър Нивън  пише за нещо сериозно, за неща с които ние или някой познат се е сблъсквал, преживява в момента или може някога да преживее и точно зареди това нейната книга е невероятна, истинска и красива.

„Човек не се облича, за да се хареса на момиче.. особено на такова момиче. Облича се, за да достави удоволствие на себе си. Ако причината да не те хареса са дрехите,  значи не ти трябва.“

Източник.
Това е книга разказваща суровата и тъжна действителност и драги това определено е книга, която няма как да не повлияе на всеки прочел я.

„Може ли животът да изглежда по този начин? Построен само то приятни моменти, без гадните, без дори намек за нещо неприятно. Може ли просто да изрежем лошото и да задържим доброто?“

Само заради едно нещо съжалявам свързано с книгата и това,че тя ме чакаше толкова дълго. Тя не трябва да бива пренебрегвана, защото мамка му заслужава си.

„-Проблемът на хората е, че през повечето време забравят за малките неща, а те са толкова важни. Всички са адски заети да чакат на местата за чакане.“

И ако не сте готови мислите ви да се превърнат в каша, ако не сте готови мозъчните ви клетки да се раздвижат и да се замислите върху прочетеното , то тогава по-добре не започвайте да четете това съкровище наречено „Всички наши места“. За Бога какви ги говоря, я се стегнете и не правете моята грешка да отлагате книгата на Дженифър Нивън.

 „Можех ли да направя нещо повече? Вероятно да. Винаги можем да направим повече.“

П.С. Прея има прекрасна песен вдъхновена от книгата, можете да я намерите тук.

„всъщност съм и  това е част от проблема: всички ние сме сами: затворени в телата и в собствения си ум, и всяка компания в този живот е мимолетна и изкуствена.“

четвъртък, 15 септември 2016 г.

„Сърца за разбиване“ – Али Новак

Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му. След като сестра й се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните й мисли. Животът й до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново. Само че животът й внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър й дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия й филм. О, Господи, какво става с живота й? Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра й е болна от рак и може би умира?

Краят на лятото официално е тук с началото на учебната година, времето за четене постепенно ще намалява с напредването на училището, но преди да дойде това трагично време от годината аз имах възможността да прочета една чудесна книга, а именно „Сърца за разбиване“ и аз ама наистина обичам тази книга. С лекия и увлекателен начин на разказване, с темите, с които се занимава книгата и с забавните си герои ометох книгата за изключително кратко време.

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

Имам да кажа доста нещо за книга и честно не знам от къде да започна.
Започвам от най-лесното, а именно корицата, защото не мога да си премълча за тази красота. Просто съвършенство, имам чувството, че отделих прекалено много време съзерцавайки корицата, че дори не е за вярване.
Корицата е това, което привлече вниманието ми първоначално, но историята го задържа, особено благодарение на начина на писане. Тя не ми позволи да отделя очи от книгата, историята е разказана леко и интригуващо, превръщайки я в перфектно лятно четиво.

„Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, има само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш.“

Историята ми хареса, защото въпреки, че е разказана леко, изпълнена със забавни моменти, тя засяга някои важни теми, като страха от започването на живот отделно от родния дом, борбата със смъртоносна болест, да книгата засяга някои по сериозни теми, но разказва и за първата любов, за пеперудите в стомаха, за младежките лудории. Всичко това ме накара през по-голяма част от времето да се усмихвам глупаво, че чак в крайна сметка да се окажа с мускулна треска на бузите. И да признавам, че историята е предсказуема, но пътуването до края ме удовлетвори
напълно благодарение значително на лекия, приятен начин на писане.

„Работата е там, че болниците са развъдници на страх. Ако не си напомняш постоянно за доброто, лошото ще се посмуче в теб и ще те превземе.“

И сега идва ред и на героите. Всеки един от тях е образ сам по себе си, не можах да не ги харесам, не можах да не се забавлявам на щуротии те им.
Стела главната героиня ми допадна много, защото е едно нормално момиче, изпитва страх, съмнения, но в крайна сметка се изправя пред страховете си. Страстта и към фотографията, красотата, която намира в нея завладя и мен. Само идиот няма да оцени как авторката е писала за този вид изкуство, няма как да не се оцени нейната сила.

„Светът се движи бързо, всичко около нас се променя всеки ден. Фотографията е дар, чрез който можем да задържим момента завинаги.“

Оливър главният героя също ми допадна, нямаше как да не го харесам, но за Бога как се раздразних на проклетата му изцепка. Но както и да е. В такива книги този елемент и прекалена често срещан. Отношенията му със Стела, тяхното запознанство, развитието на тяхната връзка ми хареса.
Братя и сестрата на Стела, Дрю и Кара са просто невероятни. Забавни, силни, те са подкрепата на Стела, те тримата са един отбор, готови на всичко един за друг, винаги подкрепящ се.

„-Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?
-Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват – отвърнах.“

Другите от групата на Оливър, Джей Джей, Алек и Зандър са страхотни, всеки различен от другия, всеки чудесен и страхотен.

 „Сърца за разбиване“ от Али Новак е чудесна и приятна книга за лятото докато се препича на слънцето човек, а на фон се чуват вълните. Това е книга, с която човек е способен да прекара няколко чудесни часа на плажа, наслаждавайки се на тази лека, забавна и увлекателна история.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 12 септември 2016 г.

End Of Summer Book Tag

Лятото свърши, вече сме септември и училището чука на вратата, а аз се опитвам да не откачам, че вече няма да имам толкова много свободно време както през лятото. Но какво да се прави това е част от живота. И така благодаря много на  Melly c за този таг посветен за кая на лятото.


1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
"Гневът и зората". Още като си купих книгата от намалението на Сиела за 24 май нямах търпение да я прочета, но изчаках учебната годината да свърши, че да мога да и се насладя през лятото.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
Мога да кажа дори цяла поредица, а не само една книга. Докато четях "Героите на Олимп" буквално изчезнах от лицето на земята за няколко дни. Да изляза навън с приятелите ми, никакъв шанс.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
Не трябва да казвам това, защото приятелите ще искат да ме убият, ама наистина съм отказвала среща с приятелите си, за да остана и да чета. Перфектен пример е поредицата "Героите на Олимп".

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Леката и приятна книжка "Моята прекрасна книжарница", услади пътя ми, но честно не го направи незабравим.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
"Часът на чудовището" в началото не ме грабна, първите няколко страници не ми харесаха и ми се сториха дори странни, но не се предадох и в последствие се влюбих в книгата.

 6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Хмм не знам може би "Парченца от нашият живот"?

7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
"Под този мъж" беше пълно разочарование, една я прочетох.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
"Бай Ганьо" определено е книга, за която мислех, че ще ми хареса повече, но уви не.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
Какво мога да кажа обичам К. Клеър и нейния герой Магнус Бейн за това"Хрониките на Магнус Бейн" ми хареса толкова много и ме остави без думи.

Източник.
10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената."   -  „Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кростоф

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица, на която попадна.
Ъъъ "Лятото на неудачниците"? Май това лято не съм попадала на чак толкова много летни корици.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
Пфф цялата поредица "Героите на Олимп",  прекрасната "Илумине" и "Гневът и зората"

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.
За мен красив финал е равен на щастлив финал (и по точно финал, които е какъв искам) за това определено финала на "Ейнджъл" се вписва в тази категория.

сряда, 7 септември 2016 г.

10 причини да прочетете книгите на Рик Риърдън (или защо за Бога съм обсебена от този човек)

Източник.
Всеки един човек чел блога ми що годе редовно се предполага, че вече е наясно, че аз съм луда
фенка на творчеството на Риърдън. Обичам всяка проклета негова книга, всеки един негов герой. Ужасно трудно мога да намеря нещо, което да не ми хареса в книгите му, защото той пише невероятно. Та аз мога да чета и списъка му с покупки и пак да ми е интересно. За мен всеки трябва да се докосне до творчеството на тоя човечец и за това е тази публикация. В нея ще изброя само една малка част от причините, които да ви подтикнат да се насладите на  едни невероятни книги.

1.Митологията.
Във всяка книга на автора митовете и легендите от различните култури присъстват и дори са неделима част от сюжета на книгите. Риърдън е един от най-добрите ми учители. Той ме научи по-добре, от който и да е друг мой учител по история (може би има едно изключение то е за сегашният ми учител, тоя човек си го бива). Ако не беше чичо Рик аз нямаше да знам толкова много за гръцката, римската, скандинавската и египетската митология. Той представя една огромна купчина от информация по лесно усвояем и лековат начин и в крайна сметка читателя не се усеща кога е станал експерт по дадената митология.

2. Самата история.
Тя е винаги един от най-важните компоненти в една книга, а историята във всяка една от книгите на Риърдън е невероятна, вълнуваща и завладяваща. Тя винаги е много повече от това, което се вижда на пръв поглед, тя е многопластова изпълнена с динамика и приключения.

3. Героите.
Какво е една книга без нейните герои, колкото и завладяваща да е една история, ако нейните герои са скучни, еднообразни и недобре развити тя губи чара си. За това те са толкова важни и зареди това (предполагам де) героите на Риърдън са винаги добре развити, винаги са интересни, разнообразни, многопластови и определено незабравимо. Обичам всички герои на автора, дори и някои злодеи (дам говоря за Люк). Към никой от тях не съм останала безразлична, всеки един негов герой е предизвикал някакво чувство в мен.

4.Смеха.
Няма нещо по – хубаво от книга, която освен, че те завладявам по толкова много различни начини, но едновременно те разсмива до полуда, че чак да те заболи стомаха. Това е запазената марка на чичо Рик, дори и в най-напечените моменти той прави така да разсмее читателя, дори когато героите отиват на смъртна присъда той пак може да намери начин читателя да се ухили до уши.

5. Стила на писане.
Източник.
Авторът притежава таланта още от първите изречения да заплени читателя, да го накара така да се пристрасти, че  да не може да отдели очи от книгата, докато не свърши и да няма търпение да започне следващата. 

6. Приятелството.
Дам много добре прочетохте, не страдате от дислексия. В книгите на Риърдън много силно се усеща силата на приятелството, в книгите винаги присъства приятелите, които се подкрепят, правят всички един за друг, дори това да означа да се привлече вниманието на жесток гигант към себе си, за да спаси живота на приятеля си.

7. Поуките.
И да отново четете правилно. Не знам за вас, но за мен книгите на тоя човек са пълни с поуки, с уроци, които всеки един от нас трябва да научи по един или друг начин.

8. Емоциите.
Няма как да не прочетете някоя книга от чичо Рик и да не почувствате нещо към героите, няма как да не заобичате някои хора и да намразите други хора (така де богове, титани или гиганти). Започвайки да четете някоя от поредиците на автора трябва да бъдете готови да бъдете залети от емоции.

9. Количеството.
Само за мен ли това е ужасно важна причина? Човек като започне някоя поредица на Риърдън иска още и още. И да радост неговите книгите изобщо не са малко.

Източник.
10. Пърси Джаксън.
Често за мен това е най-важната причина. Пърси е удивителен персонаж и е прекалено малко да кажа, че ми е любимият от героите на чичо Рик. Не мога, не искам да се разделям с него и зареди това съм толкова благодарна, че авторът и не на кара, защото дори на пръв поглед отделните поредици на автора да ви се струват, че нямат нищо общо, истината е, че изобщо не е така.

И това е. Това са моите десет причина защо си заслужава да се прочетат книгите на Рик Риърдън. Сигурна съм, че ако трябва мога да кажа още, но тези според мен са достатъчни.   

неделя, 4 септември 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 8


Ето я и следващата публикация с цитати от книгите на Рик Риърдън. Имам чувството, че за мен любими цитати и чичо Рик си вървят ръка за ръка. Най-после прочетох и другата поредица на Риърдън за гръцката митология, а именно "Героите на Олимп". Дълго я отлагах от инат, упорство и естествено глупост. Много глупост, защото такава интересна, забавна и вълнуваща поредица не бива да бъде отлагана. Направо си е престъпление и чакам вече полицията да дойде да ме арестува. Отказах се да пиша ревюта на всяка една книга от поредица, защото ревютата щяха да бъда доста еднакви и в тях само щеше да се повтаря колко много обичам автора, книгата и героите. За това ще ви спестя това и ще ви оставя да се наслаждавате на цитати от поредица. И четете на собствена отговорност, после да не кажете, че зареди мен сте разбрали какво става в книгите.

1. „Изчезналият герой“ 

Източник.
„… Хей, защо ме гледаш така? Да не би някой пак да е драскал по лицето ми?
-Не те познавам – отговори Джейсън.
Лио му отвърна с крокодилска усмивка.
-Да бе. Аз не съм най-добрият ти приятел, нее. Аз съм неговият зъл брат близнак.“

„-Добре ли си? – попита Лио. – Да не вземеш да повърнеш от ръба? Питам, защото си  забравих камерата.“ 

„-Тук сме, за да ви отведем в безопасност….
-Никъде не тръгвам с нея – Джейсън посочи русото момиче. – Тя иска да ме убие!
Буч се поколеба.
-Анабет няма да ти стори нищо….Очакваше това да реши проблема и.
-Който е? – попита Пайпър.
-Търси един от нашите, който е изчезна от три дни – отговори Буч.  – Направо се е побъркала от притеснение. Надяваше се да го намери тук.
-Кой е той? – попита Джейсън.
-Гаджето и – отвърна Буч, - Пърси Джаксън.“ 
Източник.

„-Някакви следи от Пърси?
-Не – с горчивина призна Анабет.
Лагерниците се разшумяха. Пайпър нямаше представа кой е този Пърси, но явно изчезването му беше голям проблем.“  
 
„..Пак това име – Пърси Джаксън, изчезналото гадже на Анабет. Тоя пич явно е бил във вихъра на събитията – помисли си Лио.“ 

„…Звучи забавно, но не можем ли да се върнем на частта, в която се предполага да съм умрял? Мен тя ме притеснява.“ 

„-Стига! – скара му се Анабет. – Имаме нужда от помощта ти.
-Но аз нанках!
-Ти винаги нанкаш!
-Лека нощ.“

„Никой не отговори, но Пайпър забеляза как Анебет и Хирон се споглеждат. На Пайпър и се стори, че разговорът протече так:
Анебет: Мъстта на гигантите.. не, не може да бъде!
Хирон: Мълчи. Не ги плаши.
Източник.
Анабет: Шегуваш се! Не може да сме извадили чак толкова лош късмет.“

„Ще намериш съдбата си и трудностите в живота ти най-после ще придобият смисъл. Ала първо ще изпиташ много скръб. Съжалявам за това, ала само така може да станеш герой.“ 

 „Тя се зачуди дали глупавата и майка, богинята на любовта, не разбърква мислите и. Ако Пайпър започнеше да чеше модни списания, щеше да намери Афродите и да я набие.“ 

„Повечето проблеми изглеждат по-сериозни, отколкото са в действителност, малкият ми. Няма нищо, което да не може да бъде поправено.“ 

„-Ти взриви момчета ми! Само аз мога да взривявам момчетата си!“

„…може би  хората със специални умения идват, когато ужасните неща се случват. Защото тогава светът има нужда от тях.“ 

„Ако попиташ повече деца: „Хей, искаш ли да призоваваш огън, мълнии или вълшебен грим?“, повечето ще отговорът: „Да, това е супер!“. Но тези сили идваха заедно с премеждия като това – да стоиш в канализацията посред зима, бягайки от чудовища, загубил паметта си, докато гледаш как приятелите ти готвят и сънуваш собствената си смърт.“ 

„Съмняваш ли се в нещо, започни от върха му.“ 

Източник.
„Искаше са му помогне, понеже го обичаше, дори ако това означаваше да го загуби.“

„-Нека първо свалим оръжията си – предложи Пайпър. – Тренер, първо ти. 
Хедж стисна зъби.
-Не може ли първо да се позабавляваме?
-Не – каза Пайпър.
-Нека потърси компромисно решение. Ще ги убия, а ако после се окаже, че са били приятели, ще се извиня.“ 

„…Малкият белег на устната ти.. Когато беше на две, се опита да изядеш телбот! 
-Сериозно? – засмя се Лио.“ 

„-Та, ловджийките на Артемида..тотално ли им е забранено да имат гаджета или само от време на време?
Талия го погледна, сякаш току-що бе еволюирал от локва. Определено харесваше това момиче.“ 

„Пайпър го хвана за ръката и го последва. 
-Ако паднеш, ще ме хванеш.
-Ъъ, добре. – Джейсън се надяваше, че не се е изчервил.
Лио ги последва.
-Държа да хванеш и мен, Супермен. За ръката обаче няма да те хвана.“ 

Източник.
„За да си свършен, трябва да се чувстваш така и да избягваш да се правиш на такъв, какъвто не си.“

„..любовта е най-голямата сила в света. Тя прави смъртните велики. Най-храбрите им и благородни дела са сторени зареди любовта.“ 

„Джейсън погледна него и Пайпър и за най-голяма изненада на Лио тримата тозчас разбраха плана. Кога се бяха сближили толкова, че вече четяха мислите си?“

„-Не умирай върху мен – нареди му тя. – Да не си посмял да умираш върху мен.
-Добре, мадам – все още бе замаян, но тя ме се строи най-красивото нещо на света. Косата и пушеше. Лицето и бе изцапана със сажди. Ръката и бе одраскана, дрехите и – разкъсани, а едната и обувка липсваше.
Красавица.“ 

2. „Синът на Нептун“ 

Източник.
„…не искаше да споделя единствения си ярък спомен – лицето на Анабет, русите и коси и сиви очи, начина, по който се смееше и го прегръщаше, целувките, с които го даряваше всеки път, когато той направеше нещо глупаво. Сигурно ме е целувала много – помисли си Пърси.“ 

„-Какво по..
-Слон – обясни Хейзъл.
-Да, видях надписа. Защо си отглеждате брониран слон?
-За игрите довечера – отговори Хейзэл. – Името му е Ханибал. Обижда се, ако не го включим.
-А ние не искаме да го обидим, така ли?“   

„-Ама ти наистина си много нахален. Вероятно действително сме се срещали и преди. Разбирам защо съм искал да те убия. ….
-Можеш да си вземеш двама спътници – добави Марс. – Такива са правилата. Оня, нахалният, трябва да е сред тях.  – Той посочи Пърси.“

„Ще бъдещ моя пионка“ – бе казала тя. Пърси не беше голям фен на игрите върху дъска, но бе сигурен, че не е добре да си пионка. Най-малкото пионките ги вадеха от игра, при това доста често.“ 

„Моля те за услуга, която ще помогне и на теб. Намери сестра ми Хила.
Източник.
-Сестрата, дете ме мрази?
-О, да – съгласи се Рейна, - тя с радост би те убила…“ 

„Миналото ми не определя коя съм в настоящето.“ 

„-Не мога да ти кажа какво да правиш, Франк. Но каквото и да сториш, направи го, защото ти го искаш, а не защото така са ти наредили.“ 

„Момичето погледна към Пърси със страхопочитание.
-Това беше или най-смелото, или най-глупавото нещо, което съм виждала някога.“ 

Източник.
„-Този.. питомен ли е? – заекна Франк.
Конят гневно изцивли.
-Не мисля – отвърна Пърси. – Току-що каза: „Ще те стъпча до смърт, глупаво китайско канадче.“

„Франк поклати глава. Дали Марс не му се подиграваше? Защо една богиня ще се плаши от него, особено когато има враг като Пърси Джаксън.“ 

„Направи това, което е лесно, привлекателно, миролюбиво.. и накрая ще ти излезе през носа. Поеми по трудния път и ще получиш голяма награда. Дълг. Саможертва. Това са важните неща. Зареди това си струва за се живее.“

„Смяташ, че Пърси Джаксън е по-силен от теб.
-Той е по-силен от мен – изръмжа Фратк – и от теб. Побеждавал те е преди.
-Може – сви рамене Марс, - може и така да е. Но всеки герой си има слабост. Пърси Джаксън? Той е прекалено верен на приятелите си. Няма да ги остави за нищо на света.“ 

„..Той погледна към Пърси – Страх ме е.
Източник.
-Щях да се притесня сериозно, ако не те беше страх – отвърна другото момче. – Франк, всички ни е страх.“ 

„..Често ме бъркат с бога на Любовта. Смъртта и любовта си приличат много повече, отколкото можете да си представите. Но все пак бъдете спокойни. Аз съм Смъртта.“

„..Стори това, което е редно. Пърси… защитавай го.
-Срещу малка римска армия? – Пърси погледна призраците. – Няма проблем.“ 

„-Нищо на тоя свят не е честно – каза Фратк, - но ако ще изгарям, нека поне да е ярко.“
Източник

„-Дали умее да се бие? – усмихна се Пърси. – Франк, това е генерал Тайсън от армията на циклопите. И между другото, Тайсън, Франк е потомък на Посейдон.
-Братко! – Тайсън размаза Франк в прегръдката си.
Пърси едва сподави смеха си.
-По-скоро племенник, а ти си му пра-пра.. оф, все тая. Да, брат ти е.“ 

„-Защо избра ме? – настоя Пърси. – С теб никога не ме се разбирали….
-Защото те познавам, Пърси Джаксън. Ти може да си импулсивен и безразсъден, но си и винаги верен на приятелите си и ги вдъхновяваш за подвизи. Ти си спойката на седмината.“

„-Марс наистина е различен от Арес – отбеляза Пърси, връщайки книгата. – Не мисля, че Арес може да чете.“ 

 3. „Знакът на Атина“ 
Източник.

„Анабет нямаше намерение да го прави, но се спусна напред. Пърси тръгна към нея по същото време. Тълпата се напрегна.
Пърси я прегърна. Двамата се целунаха и за миг нищо друго нямаше значение. Астероид можеше да падне върху планетата и да заличи целия живот на Земята, но Анабет нямаше да
забележи. Нямаше да и пука.....
Пърси се отдръпна от нея и я погледна в лицето.
– Богове, мислех, че повече никога...
Анабет го хвана за китката и го метна през рамо. Той се удари в каменния паваж.
Римляните извикаха. Някои тръгнаха към тях, но Рейна извика:
– Спокойно! Не мърдайте!
Анабет опря коляно в гърдите на Пърси и го хвана за гърлото....
– Ако пак ме напуснеш някога – предупреди го, а очите и засмъдяха, – кълна се във всички богове, че...
Пърси – с цялото си нахалство – се разсмя...
-Считай ме за предупреден – каза и Пърси. – И ти ми липсваше.

„По закон може да има само двама водачи!
-Но пък, от друга страна – добави Пърси, - това означава, че и аз, и Джейсън ти се водим нещо като началници. Затова от името и на двамата ти казвам: „Млъкни!“ 
Лицето на Октавиан почервеня. Джейсън чукна юмрук в този на Пърси“
Източник.


„Пърси се изказа много ласкаво за теб.
Странните оттенъци в тона на Рейни объркаха за миг Анабет, а Пърси погледна надолу, внезапно проявил жив интерес към чийзбургера си. Лицето на Анабет пламна. О, богове. Рейна се бе опитала да сваля Пърси. Това обясняваше горчилката, завистта в думите и. Пърси и бе отказал. Зареди нея.“

„-Никой нормален не би отишъл там. 
-Е, значи няма проблем – ухили се Лио…. – тук всички сме луди, нали така?“

„Това, че ни трябва късмет, не значи, че ще бъдем споходени от него.“ 

Източник.
„Преди да тръгнат, Пърси бе дръпнал Лио настрана и му бе разказал историята на Хейзъл. Това беше уж за да му направи услуга, но Лио бе разчел предупреждението: „Направиш ли нещо на приятелката ми, лично ще нахраня някоя бяла акула с теб.“ 

„-Ако наистина се познаваме от другия лагер е, цяло чудо, че още не съм те превърнал в делфин.
-Обсъдихме го – призна Пърси, - но май ви домързя.“ 

„..онзи, как се казваше?
-Форкис – изстреля Пърси.
Анабет изглеждаше изненада, сякаш не бе свикнала гаджето и да знае отговорите на подобни въпроси.“ 

Източник.
„-Промъкнала си се в каютата ми?
Анабет завъртя очи.
-Пърси, след два месеца ставаш на седемнайсте. Не може да се страхуваш от това, че тренер Хедж ще те смъмри. 
-Ти виждала ли си бухалката му?“ 

„..поне ти би трябвало да знаеш!
-Аз ли? – потръпна Франк.
-Някога тук е стоял син на Арес! – извика възмутено Хедж.
-Аз съм римлянин.. син на Марс.
-Няма значение! Това място е било ключова за американската Гражданска война!
-Но аз съм канадец!“

„-Имаме ли плакати, но които пише Търси се и има цена под снимката? – попита Лио.
-Какво имаш предвид? – сбърчи нос Хейзъл.
-Чудя се на колко ме оценяват – отвърна Лио – Имам предвид, надали струвам колкото Джейсън или Пърси.. но вероятно съм оценен на поне два-три Франка.“ 

„-Херкулес, а? – попита Пърси. Тоя тип е като „Стабрбъкс“ на Древна Гърция. Накъдето и да погледнеш, той е там.“   

Източник.
„Когато Пърси решеше да я посети, тя бе толкова отнесена, че разговорите звучаха горе-долу така:
Пърси: Здрасти, как си?
Анабет: Не, благодаря.
Пърси: Добре.. хапна ли нещо днес?
Анабет: Мисля, че Лио е на пост. Питай него.
Пърси: Косата ми гори.
Анабет: Добре. След малко ще я погледна.“ 

„-Значи брат ти е крилат кон – премигна Пърси, - освен това си ми полубрат, което означава, че всички летящи коне по света са ни.. Знаеш ли, нека забравим за това.“

„- Как го правиш? Винаги знаеш за какво си мисля.
- Познавам те – отговори тя.
- И въпреки това ме харесваш“

„-Ти обаче не ни трябваш, Валдес.
-Я стига – опита да се усмихне Лио, - на човек винаги му трябва по един Лио Валдес!“

„-Да не сме деца? – попита Джейсън.
-Не – изсумтя Хедж, - децата са малки сладки козлета, полезни за обществото. Определено не сте деца.“ 

Източник.
„..-Да бъдеш герой, не означава да бъдеш непобедим. Означава, че винаги ще направиш това, което е редно. Че ще можеш да се изправиш, след като си паднал.“  

„Тези богове и чудовища бяха на няколко хиляди години! Не можеха ли да изчакат още няколко десетилетия и да оставят Пърси на мира? Явно не.“ 

„..а аз мразя клоуните!
-Всички мразят клоуните! – каза Отис. – Дори самите те се мразят едни други!“ 

„През няколкото пъти, в които Пърси и Джейсън бяха работили заедно….. Пърси се бе чувствал по-сигурен, по-способен да решава проблемите им, все едно цял живот бе бил циклоп и една сутрин се бе събудил с две очи.“

„-Вятърът днес е силен – подсети го Пърси, - а под арената има тръби с вода.
Джеъсън го разбра веднага. Той се засмя и Пърси усети как между двамата се заражда приятелство. Мислеха по еднакъв начин за милион различни неща.“ 

„Няма значение колко си невероятен. Не можеш просто така да обиждаш боговете. Олимпийците служеха за напомняне, че винаги има някой по-добър от теб, затова не бива да се възгордяваш.“ 
Източник.

„…Нямах никакъв шанс.
-Значи Пърси и Анабет също нямат шанс – подсмръкна Франк.
Нико намести пръстена с череп, който носеше.
-Пърси е най-силният полубог, който някога съм срещал. Ще ме извините, но това е истината. Ако някой може да оцелее там доля, това е той, особено с помощта на Анабет. Двамата ще намерят начин да се измъкнат от Тартара.“ 

4. „Домът на Хадес“ 

„…Трябва да я сменям за трети път! Да не мислят, че мачтите растат по дърветата?
-Мачтите са дървени – сметна за необходима да вметне Нико.“ 
Източник.

„..магията сама по себе си не е нито добра, нито зла. Тя е само инструмент. Зъл ли е ножът? Само ако носителят му го използва, за да твори зло.“ 

„Той винаги прави така, че изборът да изглежда между черно и бяло, между да  и не, между вътре и вън. Но нещата никога не са толкова прости. Когато застанеш на кръстопът, винаги има поне три начина, по които да продължиш.. четири, ако броиш възможността да се върнеш назад.“ 

„-Какво би искал да следваш, Пърси?
-Не зная – призна си той.
-Океанография? – предложи тя. – Или нещо за дълбините на морето?
-Сърф – отвърна той.“ 

„По-добре да опиташ нещо глупаво и да изгориш, отколкото само да чакаш неизбежния край.“ 

„..Боговете на Войната се развикаха в главата му:
Убий гръцкият боклук!
Не! Гръцките боклуци са яки!“ 

„Убий го! – нареди Марс.
Той е голям пич! – възрази Арес. – И все пак, убий го!“ 

„-Нормално е да се боиш… - Всички велики герои изпитват страх. Само глупаците не се боят.“ 

Източник.
„Единствената и утеха беше Пърси. Периодично той стискаше ръката и или пък и хвърляше някоя от очарователните си усмивки. Най-вероятно беше точно толкова изплашен и отчаян, колкото и тя.“ 

„Всеки път, щом станеше дума за Рейчъл, Пърси се изнервяше. Някога Рейчъл го бе сваляла. Това беше много отдавна и сега двете с Анабет бяха добри приятелки. Въпреки това Анабет нямаше нищо против да държи гаджето си на нокти. Бе полезно.“ 

„-Не си очаквал да играя честно, нали! – отново се изсмя Купидон. – Любовта никога не е честна.“ 

„-Любовта не е игра! Не е цветя и рози! Това е тежка, ежедневна борба, която изисква всичко от теб! И най-вече истината! Само тогава можеш да вкусиш от сладостта и!“ 

„Любовта бе най-жестокото от всички чудовища.“ 

„-Не бях… не съм влюбен… не обичам Анабет.
Източник.
-Но ревнуваш от нея – отвърна Джейсън, - затова не искаш  да си около нея. Затова не искаш.. да си около него. Сега вече разбирам.“ 

„-Любовта не винаги те прави щастлив…. – Понякога те прави тъжен, безкрайно, невероятно тъжен. Но поне се изправи срещу нея. Това е единственият начин да ме победиш.“ 

„-Приятелят ми умира. Може ли да го спасиш?
Гласът и потрепери при думата „приятел“. Пърси бе много повече от това. Дори думата „любим“ не го описваше напълно. Бяха преживели толкова много, че той бе станал част от нея. Понякога дразнеща част, наистина, но такава, без която не можеше да живее.“ 

„Не можеш да си избереш родителите, но можеш да избереш какво да оставиш след себе си.“ 

„-Много дружелюбно – изсумтя Пърси.
Другите се обърнаха към него  и Анабет, сякаш чак сега разбрали, че са там.
-Братле! – Джейснъ прегърна силно Пърси.
-Върна се от Тартара! – обади се Лио. – Ти си моят герой!“

„-Казва героят, който се върна от Тартара – сви рамена Рейна.
-Не беше сам – възрази Анабет.
-Естествено – съгласи се Рейна. – Без теб Пърси надали би се измъкнал и от торба.“ 

5.„Кръвта на Олимп“ 

Източник.
„Пърси нагъваше купчина сини палачинки (Лио така и не разбра манията му по синята храна), а Анабет го гълчеше за това, че е сложил прекалено много сладко.
-Ще ги удавиш в тоя сироп! – оплака се тя.
-Аз син на Посейдон – гордо отвърна той. – Не мога да се удавя. Палачинките ми също не могат.“ 

„-Юпитер и Посейдон са много лоша комбинация. Нике лесно ще ви накара да се сбиете.
-И тогава ще стане като в Канзас – подсмихна се Пърси. – Току-виж моят приятел Джейсън си замине.
-Или моят приятел Пърси – топло отвърна Джейсън.“ 

„Не му беше комфортно с Пърси. Първо не знаеше за какво може да си говори с някой, който е минал през Тартара. „Да си гледал последния епизод на Доктора? Не? Вярно, ти беше в Ямата на вечното проклятие!“ Пърси и преди си беше страшничък. Можеше да призовава урагани, дуелираше се с пирати, убиваше гиганти на арената в Колизея.. След Тартара обаче му се струваше, сякаш се беше качил на ново ниво на супергероизъм.“ 

„– Хей, какъв ти е проблемът? – изръмжа Лио.
– Значи още се сърдиш – премигна Пърси.
– Сърдя се, разбира се! Същият си като Джейсън. Човек не може да ви се
дразни, че сте перфектните герои, защото после идвате и му наговаряте такива
неща. И сега не мога да го правя след това обещание за помощ и вярност!

– Е – усмихна се неловко Пърси, – съжалявам.“ 

„Никой не може да те мрази по-силно от някой, който те е обичал.“ 
Източник.

„-Атлантида? – попита Джейсън.
-Това е мит – отвърна Пърси.
-Ъъ… а ние не сме ли? 
-Не, имам предвид измислен, не истински мит.
-Започвам да разбирам защо Анабет е мозъкът на групата.“ 

  „-Татко дори си позволи да ме омъжи – каза Ким, - без да съм давала съгласието си. Подари ме като трофейн на сторъкия Бриарей….
-Но аз познавам Бриарей – светна лицето на Пърси. Той ми е приятел. Освободих го от Алкатраз!
-Да, знам – светнаха заплашително очите на Ким. – Мразя съпруга си. Хич не се зарадвах да си го получа обратно.
-О! А той някъде наоколо ли е? – попита с надежда Пърси“

„-Изоставаш, Аквамен – каза Лио.
-Не ме наричай Аквамен. Това е по-лошо дори от водорасляк.“ 

Източник.
„-Моля, седнете – предложи Джейсън.
-Змийските хора не седят – сбърчи нос Кекропс.
-Моля, останете прав – каза Лио.“ 

„Най-странен бе старият гигант Тоон, пребит от три възрастни жени с бронзови тояжки – мойрите, тръгнали на война. Джейсън реши, че на света няма нищо по страшно от въоръжени бабички.“ 

„Клариса, която стана кръстница на бебето, вървеше след тренера като телохранител и от време на време промърморваше:
-Хайде сега освободете малко място на детете!“

„…Но искам да се държиш добре със сестра ми….
-Нико да не заплашваш гаджето ми?“

„-Та – каза Нико, - понеже ще изкараме последната година заедно в лагера, трябва да изясним нещата. 
Усмивката на Пърси изчезна.
-Какво имаш предвид?
-Много дълго време – каза Нико - бях хлътнал по теб. И прост искам да го знаеш.
Пърси зяпна Нико. После погледна към Анабет, за да се увери, че е чул правил. После как към Нико.
-Ти..
-Аха – отвърна Нико. – Ти си страхотен човек. Но ми мина. И се радвам за вас.
-Ти..имаш предвид..
-Точна така.
Сините очи на Анабет засияха. Тя се усмихна на Нико.
-Чакай малко – каза Пърси, - искаш да кажеш, че..
-Да – повтори Нико. – Точно това искам да кажа. Но всичко е наред. Имам предвид, че вече разбирам, че.. Абе, сладък си, но не си моят тип.
-Не съм твоят тип… Чакай! Значи..“
П.С. Обожавам този клип.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang