сряда, 31 август 2016 г.

Kisses in books - Част 2

Ето я и следваща част от тази поредица от публикации, доста се забавих с нея и съжалявам за това. Тук ще поместя първите целувки от две невероятни поредици с обща тематика, а именно пътуването във времето. Обичам поредицата на Керстин Гир и връзката, която тя е създала между Гидиън и Гуен. Зареди тази поредица започнах и тази на Ева Фьолер, чиито герои съща са ми любимци. Наскоро прочетох и втората книга от поредицата на Ева "Златният мост" и тя още повече ме обеди какви големи сладури са Себастиано и Ана, а преди няколко седмици излезе и третия, последен филм по поредицата на Гир за това вече е време и за тази публикация. 

- „Гондолата на времето“ - Ева Фьолер - Себастиано и Ана.

„- Ана, много се радвам да те видя отново. - Погледите ни се срещнаха. Изведнъж дишаните ми стана трудно. Той стоеше твърде близо до мен.
- Нямам чисти дрехи - казах отчаяно. - Може да се каже, че съм останала без пукната пара и смърдя до небесата.
Вместо да отговори, той ме притегли към себе си и ме целуна. Когато усетих устните му върху моите, ми мина през ума, че сигурно всеки момент щеше да припадне от миризмата на тялото ми. Но не става нищо подобно, вместо това той ме целуваше все по-настойчиво и аз спрях да мисля, и отвърнах на целувките му, изпълнена със страст.“

- „Рубиненочервено“ - Керстин Гир - Гидиън и Гуен.

„- Спомняш ли си, когато в каретата говорехме за магията на гарвана?
....
- Ти  каза, че не бих могла да съм надарена с магията, защото съм едно съвсем обикновено момиче. От типа, каквито познаваш с хиляди. Които ходят до тоалетната само на групички и одумват Лиса, която..
 Той постави ръка на устните ми.
- Знам какво съм казал - Гидиън отново се бе надвесил към мен. - И съжалявам.
 Какво? Седях като ударена от гръм, неспособна да помръдна или дори да дишам. Пръстите му внимателно докоснаха устните ми, галеха брадичката ми и се придвижиха нагоре към слепоочието ми.
- Те не си обикновено, Гуендолин - прошепна той и започна да прокарва пръсти през косата ми. - Ти си напълно необикновена. Не ти е необходима магията на гарвана, за да си нещо специално за мен.
 Лицето му се приближи още повече. Когато устните му докоснаха моите, затворих очи.
Добре. Май сега щях да припадна.“

неделя, 21 август 2016 г.

„Хрониките на Магнус Бейн“ – Касандра Клеър

Книгата съдържа единайсет неразказвани досега истории, които хвърлят светлина върху
живота на загадъчния Магнус Бейн, спечелил сърцата на феновете на поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства” със своята харизма, с екстравагантния си стил и неподражаемото си остроумие.
На страниците на сборника почитателите на книгите на Касандра Клеър ще се срещнат отново с любими свои герои, като Алек, Клеъри, Уил, Теса и Джем, ще научат истината за Рафаел Сантяго и Камила Белкор, за изхода от първия сблъсък между Валънтайн и Магнус и ще узнаят още много други тайни.

„Хората не живет вечно. Те можеха само да се надяват, че сътвореното от тях ще остане.“

„Хрониките на Магнус Бейн“ e невероятна, забавна и вълнуваща книга разказваща част от приключенията на един мой любим герой от едни от любимите ми книги.Това съкровище ме накара да се смея като откачена, да се присвива от носталгия за герои от минали книги, да тръпна от интерес и да изпитвам тъга поради загубата на някои герои (естествено имам предвид Уил! Не можеше ли да стана безсмъртен за бога? Чудя се колко ли пъти ще го спомена до края на това ревю)

„-Мислех си, че любовта е игра. Тя не е игра. По-сериозна е от смъртта…..
-От всичко можем да се откажем зареди любовта, но не бива да се отказваме от себе си.“ 

Източник.
С тази своя книга Касандра Клеър определено засища част от интересна на читателя относно един от най-интересните нейни герои. Но честно тя засяга само повърхността, заради това нямам търпение за новата и поредица посветена за Магнус (особено ако в нея ще има участие на рода Херондейл, кого заблуждавам говоря пак за Уил)

„-Никога не съм се привързвам към нефилим! – възмути се Магнус
Рейнгнър се изкашля и насред кашлицата каза нещо, което звучеше като „блерондейл“

До къде бях стигнала? А да нямам търпение за тази поредица, защото тази книгата ми хареса ужасно много и засили желанието ми, засили интереса ми за живота на Магнус, за хората, в които е срещнал, за хората, които си е влюбил.

„Любовта си е любов: никаква магия не може да излекува разбитото сърце и да унищожи способността му да обича вечно.“

Източник.
Магнус Бейн е удивителен герой, Каси го е изградила невероятно. Със своята ярка
индивидуалност, смелост, добро сърце и забавна натура Магнус е от онези герои, които са способни винаги да разведрят обстановката, но той е също от онези герои, които ще направят всичко за любимите си хора и ще помогнат, когато някой е в беда (а ако от оказаната помощ спечели и малко пари още по-добре).

„…-ти още беше много пия.
-Сигурен съм, че дотогава съм поизтрезнял – възрази Магнус.
-Магнус, опитваше се да флиртуваш с чинията си.
-Аз съм много свободомислещ!“

Аз съм човек на реда, обичам всичко да е подредено и за това не мога да се примеря с хората, които решават, че е добра идея първо да прочетат "Хрониките на Магнус Бейн" или "Лейди Полунощ", а после другите книги на Каси. Съжалявам, но не мога. За мен има точно определен ред. Първо се четат петте книги от "Реликвите на смъртните" после се прочита трилогията "Адските устройства". или направо първо "устройствата" . Чак вече като са прочетени тези поредици идва редът на другите две книги, тук вече няма значение коя ще е първа. Знам, че философствам, ама съм права.

„от Едмънд и Уил Магнус много добре знаеше какво означава един Херондейл да даде на някого сърцето си. Това не беше дар, който можеше да бъда върнат обратно.“
    
Източник.
Едно от нещата, които много ми хареса бе това, че в книгата се разказва също как Магнус се среща с предците на моите любимци, бе разказана как например той се запознава с баща на Уил, как се среща вече със зрелия Уил и Теса, с техния син, да не говоря за главите свързани с отношенията му с Алек. Зареди такива неща обичам Касандра, обичам как развива всичките си история около едни и същи фамилии ловци на сенки през вековете и в крайна сметка се оказва, че всички са свързани със невидимите нишки на съдбата. При Магнус това е любопитното, че все пак той е безсмъртен и той се има вземане даване със поколения ловци на сенки и докато се разказваха неговите приключения в тази книга, аз постоянно хвърлях по един поглед на родословното дърво на трите основни фамилии ловци на сенки, за да разбера кой на кога какъв е.

„..обади се тихо Теса и с Уил се спогледаха, както се споглеждаха единствено женените – с  пълно разбиране и все пак с обожание.“

Само едно нещо не ми хареса в проклетата книга, а именно това, че във всяка една глава се разказва различна история и ако едната глава ми е харесала ужасно много тя свършва прекалено бързо и имам чувството, че тя е един вид недовършена (естествено имам предвид главата за сина на Уил и Теса искам да разбера какво е станало с него за Бога, а и Уил и Теса като родители изпълниха сърцето ми с радост)

„Хрониките на Магнус Бейн“  е още едно съкровище родило се от невероятния талант на Касандра Клеър. Това е книга разказана за приключенията на един забавен и интересен герой, която ме изпълни с радост и тъга, която ме остави без дъх от неконтролируемия смях и силни емоции.

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност.

„Той вярваше в изкуплението и в зрънцето милост у всеки. Това бе едното от малкото неща, които имаше нужда да вярва – във възможността за красота, когато си изправен през толкова грозна реалност.“

П.С. Преброихте ли колко пъти споменах Уил.

неделя, 14 август 2016 г.

„Златният мост“ – Ева Фьолер

Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което й съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

„Само свободният дух взема правилните решения.“

 „Златният мост“ от Ева Фьолер е една прекрасна книга за пътуването във времето, книга, която разказва за едно приключение, за силата и смелостта у хората, за тяхната доблест и за силата на любовта.
Втората книга от поредицата на Фьолер също като предходната е вълнуваща, разказана увлекателно и завладяваща, караща ме с нетърпение да разлиствам всяка следваща страница.
Разбрах, че книгата ми е харесала толкова много, след като затворих последната и страница и глупавата усмивка на едно чисто и истинско щастие се появи на лицето ми. Усмивка, говореща, че току що съм приключила прекрасна книга, която ме накара да се засмея и да изживее едно вълнуващо приключение.

„Номерът с измислянето на истории се състоеше в това, да се държи на версията, дори и да имаше толкова празноти в нея, колкото дупките на швейцарско сирене.“

В книгите на Ева Фьолер обичам това, че миналото не бива идеализирано, нещата биват представени такива каквито са били, дори това да значи, че на читателя е разказано как хората хвърлят на улицата отпадъците от една от биологичните си нужди.
Явно е запазена марка на авторката и лошият в историята да се окаже най-неочаквания човек. И в тази книга предателства имаше на всеки ъгъл и дори за някои имах шестото чувство, че ще станат, знаех, че на дадения човек му намирисва работата, но за други нямах и най-малката представа. Ева пише така, че читателя да остане с отворена уста, когато в крайна сметка се разясни ситуацията (ама често някой да е очаквам "дядото" на Мари, Анри или Хенри или там както се казваше да е лошият?). Забавното в начина на писане на авторката е, че ей така между другото в репликите на героите вмята неща от реалността, така да се каже неща от моят живот, които ме карат да се смея с цяло гърло.

„Всъщност кои сте вие, старите? Откъде идвате? Да не сте нещо като боговете на Олимп? Като при Пърси Джаксън?“

Признавам си, че книгата не ме грабна в началото, но продължих да чета и неусетно установих, че съм преполовила книгата, зачетох се в историята на Ана и Себастиано, не намирах нужда да отделям очи от книгата.

„Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

Като споменах тия двамата, няма как да не кажа, че ги обичам. Себастиано и Ана още от първата книга ми харесват ужасно много като двойка и в тази докато Ана се опитваше да върне спомените на Себастиано ми се сториха още по-сладки, хареса ми колко силна е връзката между тях, колко чиста и искрена е тя и най-вече, че каквото и да ставаше тя не се разруши.

„Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок.“

И аз като Ана съм пълна с въпроси относно старите. Имам толкова много въпросителни и често вече малко губя търпение и се надявам искрено в третата книга и последна от поредицата всичко да бъде изяснено.
Сега няколко думи за невероятната корица. Хора наистина е прекрасна. Искрено и чисто съм влюбена в тая красота. Обичам и корицата на първата книга, но тази още повече.

 „Златният мост“ е вълнуваща, интересна и красива книга разказваща ни за едно приключение в далечното минало, говореща ни за силата на хората, за тава, че когато любимият е в беда човек оставя всичко и отива да му помогне. С детска радост и удоволствие разлиствах страниците на книгата. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.     

сряда, 10 август 2016 г.

Ruler of Books Tag

Здравейте! Как сте? Как върви лятото ви? 
Благодаря на Melly c, че ме е тагнала в този интересен таг! Отдавна не съм правила тагове и вече изоставам. Да не ви говоря за черновите ми, повечето от тях са само от  недовършени тагове. Е да се захващам за работа.

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?
Ол толкова са много! Залагам на "Проклятието на тигъра". Все пак накарах една от най-добрите ми приятелки освен да я прочета, а и да се влюби в нея и със същата страст и нетърпение да чака проклетата трета книга като мен!

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?
Труден въпрос! Оф много бих искала всички книги да са с еднаква височина, ужасно трудно е да се подреждат книгите, когато са с различна височина, особено за хората, които нямат достатъчно място (а всеки които обича книгите, в един момент остават без място)

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?
И финалистите са Рик Риърдън и Касандра Клеър. Много оспорвани конкуренте. И победителят е: И двамата? Не може? Ами тогава айде чичо Рик. Ама само този път.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?
И аз искам да кажа "50 нюанса сиво", но нямам самите книги, за това казвам "Здрач" и наистина поредицата стой на най - закътаното място в библиотеката ми.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?
Стоян Атанасов разбира се! Няма да откажа и Милена Ковачева. (само аз ли на този въпрос погледнах любимите си корици, за да видя, кои са техните създатели?)

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?
Хмм! На монетите по принцип стоят важни и значими личност, в държавите, които са монархии стои лицето на дадения монах по тази логика стигнах до Максън "Изборът" - К.Кас.
Невероятна логика нали?

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?
Амааа, че сложно! Казвам "Вестители", защото книгата е невероятна, вълнуваща и.....!

Е това е за финал тагвам Елена,  Кая и Юли

понеделник, 8 август 2016 г.

„Аз, вещицата“ – Дебора Харкнес


Хипнотичен роман - вампир на хиляда години, омагьосана вещица и закодиран ръкопис, който ги събира.
ОМАГЬОСАНИЯТ РЪКОПИС
Дълбоко в сърцето на Оксфордската Бодлианска библиотека Даяна Бишъп попада на омагьосан алхимичен ръкопис като част от своята научна работа. Даяна произхожда от видно вещерско семейство, но не иска да има нищо общо със свръхестественото. Затова след като хвърля един повърхностен поглед на книгата и си записва няколко неща, тя я връща обратно. Но нейното откритие предизвиква суматоха и скоро към библиотеката се втурват орди от вещици, демони и вампири. Даяна се е натъкнала на желано от всички богатство, изгубено от векове, а тя е единственото същество, което може да развали магията му.

„Миризмата в библиотеката винаги ми повдига духа – онази странна комбинация от дъх на старинен камък, прах, дървеници, хартия и пергаменти.“

Здравейте, хора! Знаете ли, че ако слагам в някакъв буркан по лев всеки път когато след края на ужасно много хубава книга се оплаквам, че съм я отлагала вече щях да имам парите да си взема поредицата "Хари Потър"с новите корици. Ситуацията с „Аз, вещицата“ е точно такава. Бясна съм, че книгата ме чака толкова дълго, но и се радвам, че най-накрая се докоснах до историята на Дебора Харкнес, защото тя потапя читателя в едни вълнуващ и изпълнен с тайни свят, свят на свръхественото, в който човек се оказва, че трябва да се бори за любовта си.

Източник.
„Една малка книга може да пази огромна тайна, която би могла да промени света.“

Като се замисля има две ситуации, в които не мога са говоря за някоя книга, когато не ми хареса и просто не намирам смисъл да говоря за нея и когато ми хареса толкова много, че ми е трудно да подредя мислите си. „Аз, вещицата“ определено спада към втората категория.
Признавам, че книгата не ми потръгна в началото. Първите няколко страници за малко да ме откажат от нея, но после ги преодолях и не исках да я оставям, само зареди нуждата от сън и зареди укорителния поглед на майка ми, когато влизаше в стаята ми да ми се кара, че вече трябва да си лягам, защото е 4 сутринта ми попречиха да изгълтам книгата за отрицателно време. Не усещах кога минава времето, започвах да чета към 10 и след 5 минути за мен поглеждам телефона станало 1:30. Така ме омаля книгата, че нищо което се случваше около мен нямаше значение.
Историята в книга се върти около едни от най-интересните за мен и любими свръхестествени същества, а именно вещици, вампири и демони. Но въпреки тяхното присъствие, едно от нещата които много ми хареса и ми направи голямо впечатление, бе че за тяхното съществуване, за техния произход, за техните способности си търси отговор в генетиката, в ДНК, в еволюцията. По време на цялата книга така нареченото магично вървеше ръка за ръка с науката.

Източник.
„-Въпросът защо сме на тази земя и как сме се появили май наистина те занимава….
-Това е единственият въпрос, чийто отговор си струва да се търси.“

Историята също нямаше как да не ме впечатли от голямото количество тайни и загадки в нея, впечатлена съм как с всяка една страница историята и героите постепенно се разкриват, но често казано това не ми беше достатъчно и нямам търпение да дойде момента когато пъзелът ще бъде подреден и всяко едно парченце ще си дойде на мястото.
Явно съм свикнала героите в книгите, които чета да са на възраст близка с моята и ми беше от началото странно, че героите в тази са вече зрели хора, но това ни най-малко не ми поречи да се превържа към тях.

 „-Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. – Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.“

Главната героиня Даяна  е силна и смела жена, която следва сърцето си и се бори за човека, които обича, тя е умна, дръзка и забавна личност.

„-Тя струва ли си такава цена, Мат? – попита той тихо.
-Да – потвърди Матю, без да се замисля….
-И аз така си помислих – каза Хамиш. – Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.“

Източник.
Нейния любим Матю пък е от онези мъже, които са готови на всичко за жената на сърцето си, той също е умен и силен, но и нежен, човек пардон вампир преживял толкова много.

„Това е благословия, но и бреме – да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.“

Силните семейни връзки в една книга винаги са ми привличали вниманието и в тази книга имаше точно такива. В „Аз, вещицата“ се разказва именно за онези семейни връзки, в които членовете се обичат и подкрепят, в които един член никога не бива оставям на произвола на съдбата, дори ако тази любов бива изпитане чрез това да се търпи вампир в къщата на вещици и обратното.

„-Трябва ли да напуснем замъка, Изабо?...
Майка му тръгна напред и го зашлеви силно през лицето?
-Как се осмеляваш да ми зададеш този въпрос?........
-Ти си любимият ми син – продължи тя, гласът и бе като от стомана. – И Даяна вече е моя дъщеря, тя е точно толкова моя отговорност, колкото и твоя. Твоята битка е моя битка, твоите врагове са и мои врагове.“

Обичам да се смея, това е всеобщо известен факт и тази книга ме накара да се пукна от смях. Освен, че не ме оставяше да спя от интерес какво ще стане в следващата глава, а и едва си сдържах сълзите от смях.

„-Аз броя ли се за предмет? – попита я той.
-Имаш ли пулс? Разбира се, че ни предмет! – Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.“

Не е за вярване колко много пъти в това съкровище ми трябваше да спра да чета и да се замисля какво по точно е станалото току що пред очите ми. Трябваха ми минути да се съвзема и да спра да си повтарям "Какво за Бога?"

„-Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг.“

Източник.
И така да обобщя.„Аз, вещицата“ от  Дебора Харкнес е една вълнуваща и неповторима книга,
която ме остави толкова много пъти с отворена уста, която ме накара да се вълнувам, да умирам от интерес и да не мога да спя преди да довърша главата (естествено имам пред последната). Ръцете ме сърбят да разлистя продължението на тази красива трилогия, за това не правете същата грешка като мен и веднага я сложете начело на списъка ви за четете, а ако не присъства в него: Какво чакате?

Благодаря на издателска къща Бард за предоставена възможност.

П.С. Преиздадената корица на първата книга е толкова по-хубава от първата, че не е за вярване.

петък, 5 август 2016 г.

„Парченца от нашия живот“ – Хелън Дънбар

Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с
възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги.
Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му.

„Може би в някакъв момент всеки трябва да остане насаме със себе си, за да реши кои хора иска в живота си, кои иска са бъдат част от него.“

„Парченца от нашия живот“ е от онези книги, които те карат да се замислиш за ценни хора около себе си, хората, които обичаш безрезервно и за това как би преживял тяхната загуба, дали би оставил тъгата и болката да те замъкнат в бездната на отчаянието или би търсил сила в себе си и надежда за по-добро бъдеще. Книгата не разказва лека история, тя е тъжна и много трогателна, но тя също ме накара да се засмея, да се надявам, че и аз бих могла да се справя със загубата на любим.

„И знам със сигурност, че не можеш да откраднеш ничие сърце. Не можеш просто да го откъснеш и да го вземеш. Трябва човекът доброволно да отвори гръдния си кош и да ти го даде.“

Трагичната история на Кал е разказана по-лек и увлекателен начин въпреки всички трагични неща, въпреки всички гадости, с които трябваше да се срещне Кал в крайна сметка той намира начин да се справи учейки ни, че човек може да се справи с всичко.
Кал не е от безстрашните герои от тези, които без страх се изправят пред трудностите, той не е от онези хора, които не се плашат от историите за призраци разказани край лагерния огън. Кал е един нормален тинейджър, вълнуващ го любимия му спорт, приятелите, разкъсващ се между спорта или образованието и най-после да заговори мечтаното момиче. Обикновения средностатистически живот на Кал, на най-добрият му приятел Спенсър и приятелката им Лизи се променя за един миг.

 „Понякога е трудно да имаш приятели, които те познават толкова добре, че  могат да разчетат смисъла зад всяка промяна в интонацията на гласа ти. Понякога, както сега, е най-хубавото нещо на света.“

Силата на тяхното приятелство осветя книгата, благодарение на това, че Кал и Спенсър се имаха един друг те могат да преодолеят загубата на другия си най-добър приятел, подкрепяйки се те могат да съберат парченцата от живота си. Защото нали за това са приятелите да събират парченцата от нас когато нещо ги разбие, приятелите са за да бъдат до нас в най-хубавите моменти от нашия живот, но и в най-лошите.

„Вероятно всички приятелства трябва да бъдат проверени и да се променят, така че да продължат да имат смисъл.“

Истинското приятелство минава през трудности но продължава да бъде силно и да дава сили, то не остава същото, но продължава да съществува. Такова е приятелството между Кал, Спенсър и Лизи. Те са приятели готови на всичко един за друг и когато Лизи вече я няма, Кал и Спенс само заедно могат да се справят със загубата и.
Това не е от книгите, които по принцип чета, защото все пак съм огромен фен на фентазито, но въпреки всичко книгата ми хареса ужасно много, защото това е книга разказваща една тъжна и трогателна история, но също е и книга разказваща как човек може да намери сила в себе си и да преживее загубата на любим човек, любимата дейност.

„Предполагам, че онова, което остава след като някой, когото си обичал, умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински.“

„Парченца от нашия живот“  е красиво написана история за това как човек се справя с липсата на любим човек, за това как дори в ямата на отчаянието и болката човек може да намери лъч надежда уповавайки се на близките си. И въпреки тъжната си тематика, книгата ме накара да се усмихна.

„Фактите не могат да те наранят. Те са просто описание на нещата.“

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност.

сряда, 3 август 2016 г.

„Играч първи, приготви се“ – Ърнест Клайн


Гoдинaтa e 2044, a peaлният cвят e нeпpивeтливo мяcтo. Πoдoбнo нa пoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa чoвeчecтвoтo, Уeйд Уoтc тъpcи бягcтвo oт тягocтнoтo eжeднeвиe, ĸaтo пpeĸapвa вpeмeтo cи в OAЗИC – вeздecъщa виpтyaлнa yтoпия, ĸъдeтo мoжeш дa cи вcичĸo и вceĸи, мяcтo, в ĸoeтo дa живeeш, дa игpaeш, дa ce влюбвaш – и тoвa нa вcяĸa eднa oт дeceт xиляди плaнeти.  И ĸaĸтo пoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa чoвeчecтвoтo, Уeйд мeчтae дa e oнзи, ĸoйтo щe oтĸpиe нaй-гoлeмия лoтapиeн билeт, cĸpит във виpтyaлния cвят. Зaщoтo няĸъдe в тoвa гигaнтcĸo виpтyaлнo игpищe cъздaтeлят нa OAЗИC Джeймc Xoлидeй e зaлoжил няĸoлĸo мaниaĸaлнo зaмиcлeни пъзeлa, чиeтo paзгaдaвaнe ocигypявa гигaнтcĸo бoгaтcтвo – и нeвъoбpaзимa мoщ – нa oнзи, ĸoйтo ги paзгaдae. Beчe гoдини нapeд милиoни xopa ce бopят бeзpeзyлтaтнo дa ce cдoбият c нaгpaдaтa, ĸaтo paзчитaт нa eдин-eдинcтвeн жoĸep – в ocнoвaтa нa зaгaдĸитe нa Xoлидeй e нeгoвa cтpacт, пoпĸyлтypaтa oт ĸpaя нa ХХ вeĸ. И вeчe гoдини нapeд зa милиoни житeли тoвa тъpceнe e cpeдcтвo дa избягaт oт дeйcтвитeлнocттa, пoтaпяйĸи ce в щacтливo и зaвлaдявaщo изyчaвaнe нa cтpacттa нa Xoлидeй.
И тoгaвa нacтъпвa мoмeнтът, ĸoгaтo Уeйд ce нaтъĸвa нa пъpвaтa зaгaдĸa... Извeднъж цeлият cвят ce мoбилизиpa и xиляди ĸoнĸypeнти ce вĸлючвaт в Лoвa – cpeд тяx и изĸлючитeлнo cилни игpaчи, гoтoви дa извъpшaт дeйcтвитeлнo yбийcтвo, зa дa пoбeдят. Eдинcтвeният нaчин Уeйд дa oцeлee и дa зaпaзи вcичĸo, ĸoeтo пoзнaвa, e дa cпeчeли. Зa тaзи цeл тoй тpябвa дa  нaпycнe бeзмeтeжнoтo cи виpтyaлнo cъщecтвyвaнe и дa ce впycнe в peaлния живoт – и любoв, – ĸoитo винaги ca гo yжacявaли.

„..осъзнах, че колкото и страшна и болезнена да е действителността, това е единственото място, на което може да се постигне истинско щастие.“

Обичате книгите? Обичате видеоигрите? Обичате книги с вълнуваща история, забавни моменти, приключения и интересни герои? Е то тогава сте попаднала точно в целта с „Играч първи, приготви се“. Това е прекрасна книга по редица параграфи, тя разказва една интересна и вълнуваща история на пръв поглед за търсенето за едно съкровище, но в крайна сметка се оказва едно излизане от виртуалния свят и започване да се живее в реалността. Не се шегувам и наистина основното действие в книгата се върти около търсенето на едно яйце, но в нея също се разказва за това, че човек може да открие истински приятел, брат по сърце, сродна душа без да има нужда да се срещат на живо, защото не е важно как човек изглежда, а това което представлява вътрешно. (но общуването с непознати в интернет все пак е опасно за това внимавайте!)

Източник.
„Има ли интересни новини?
-Обичайните. Войни, протести, глад. Наближаващият края на човешката цивилизация. Нищо, което да те заинтригува.“

„Играч първи, приготви се“ е една от онези книги, които разказват за едно бъдеще, в което човечеството върви към своя край, хората са запознати с този трагичен факт, но те са намерили своята "обетована земя" и не се тревожат за нищо друго освен, ако не могат да си влязат в профила в ОАЗИС. (е естествено си има своите изключения). Никога не съм била по видеоигрите и преди да започна книгата се чудех дали ще мога да се потопя в нея, обаче като започнах да чета ми се размиха границите между виртуалния свят и реалността, понякога забравях, че по-голяма част от действието в книгата се развива във виртуалната реалност.
Ърнест Клайн ни разказва тази удивителна история по лек и приятен начин, кара читателя да си представи цялата картина с помощта на многото детайли, с множеството информация за 80-сте и с увлекателния начин по който пише. Хубавото в книга и говорещо колко добре пише автора е това, че въпреки многото информация за 80-сте на читателя не му доскучава и не се отегчава.
Героите в книгата от своя странна също са много интересни и извървяха дълъг път. От хора живеещи най-вече във виртуална реалност хора, които не са се срещали, те започват да се разкриват и да живеят в реалността.

„Никой на света не получава каквото наистина иска, което е чудесно.“

Главния герой Уейд (Парзивал) извървя дълг път, със своите познания, смелост и усърдие той де факто спасява света си. Харесва ми как е изграден образа му, той премина през много върхове и спадове, образа му не беше изграден като перфектен човек имащ само добродетели, има много недостатъци, но все пак намира сила в себе си и обединява другите, защото той е от онези остроумни, умни и силни персонажи, които изграждат непобедим екип.
Аех, Арт3мида и Шото са другите главни герои в голямото състезание на Холидей, всеки един от тях се превръща в истински приятел на Уейд, въпреки че приятелство им мина през много трудности и проблеми, но точно трудностите през които преминаха направиха приятелството им силно. Всеки един от тях е интересен и неповторим по свой си собствен начин и всеки един от тях оставя своя отпечатък в историята.

Източник.
 Зареди редица неща заобичах тази книга, зареди
вълнуващата и увлекателната си история, забавните и интересни герои и зарибяващия начин по който е разказана историята направи книгата на Ърнест Клайн „Играч първи, приготви се“ мой любимец.

Благодаря на издателство Intense за предоставената възможност.

„Не харесвам особено реалността, но тя си остава единственото място, където можеш да намериш прилична храна.“ – Граучо Маркс

П.С. Правят филм по книгата за това не губете време, а я почвайте веднага, че да можете да гледайте спокойно филма.

П.П.С. Българската корица е точно 1000000000000 пъти по-хубава от оригинала, детайлите в нашата версия разбиват тези в оригинала.

понеделник, 1 август 2016 г.

July Wrap Up

Здравейте, хора! Как сте? Как върви лятото ви? Моето за сега е чудесно, особено като се има в предвид, че няма нужда да ставам рано!(проблема само е, че така си проспивам деня, ама поне ми е добре) Юли месец бе доста продуктивен от страна на книги. Участвах в два книжни маратона, а именно Българския книжен маратон и BookTube-a-Thon, но за жалост и в двата не успях да завърша успешно, но се радвам, че все пак участвах в тях.
През месеца прочетох 12 книги, което изобщо не е малко, но естествено бройката не е важна, а качеството.

1. "Гневът и зората" - Рене Ахдие
Тази книга е едно истинско съкровище, тя е моето бебче към което съм сигурна, че ще се връщам отново и отново. Имам чувството, че всеки един човек трябва да прочете тази книга, всеки един трябва да я оцени и заобича, защото тя не заслужава нищо по-малко. Това е книга за любовта, за смелостта, саможертвата и дори за отмъщението.
Подобието ми на ревю към книгата тук.
Дадох и 5/5.


2. "Океанът в края на пътя" - Нийл Геймън
Това е третата книга на Геймън, която чета и е любимата ми негова. Това е книга разказваща за миналото, разказваща една необикновена история и както всяка друга на автора и тази ме накара да се обръщам назад и да се чудя дали някой ме наблюдава. Книгата ме завладя още от началото и ме прати в света на спомените.
Дадох и 4/5.


3. "Лятото на неудачниците"- Галин Никифоров
Не мислех, че тази книга ще ми хареса. Защо? Защото е написана от българин. Явно още не съм преодоляла съмненията ми към българското творчество, колкото и хубави български книга да чета, още не мога напълно да се отделя от съмненията ми. Но все пак книгата ме изненада с различния начин по които е разказна историята, с начина на изграждане на героите и зареди това книгата ме спечели на своя странна. Книгата представя живота на група приятели, група от неудачници, които преживяват върхове и множеството спадове през живота си.
Дадох и 4/5.

4.  "Христо Ботев: Поезия и Публицистика"
Обичам стихотворенията на Ботев. Те винаги са били едни от любимите ми, особено "Хайдути" и "На прощаване" (та аз почти ги знам наизуст). Публицистичните му текстове от друга странна не ми харесаха особено, но аз съм си виновна, защото не им дадох наистина шанс.
Дадох и 5/5.





5. "Чудовищен" - Алекс Флин
Една модерна версия на любимата ми детска приказка, а именно "Красавицата и звярът". Книгата е забавна, интересна и лека, но не е нищо невиждано до сега, не е нещо неповторимо и завладяващо, което да ме накара да стоя будна доста след края и.
Дадох и 4/5.

6. "Ключът на Блекторн" - Кевин Сендс
Това е книга за търсенето на истината и възмездието, книга разказваща една интересна и вълнуваща история за едно момче, неговия най-добър приятел и техните приключения по пътя на една ужасяваща тайна, това е книга за едно красиво и силно приятелство, което всеки един от нас иска да има, защото то е приятелство, което проблемите не го разрушават, а засилват.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.



7. "Илумине" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Обичам тази книга, обожавам я! Тя е едно космично приключение, една драма, една книга разказана по необикновен, но неповторим начин това е "Илумине". Няма как да не се влюбите в тази книга, няма как да не заобичате героите в нея. Невъзможно е! Наистина хора не се шегувам трябва веднага да прочетете тази книга, защото си заслужава всяка проклета минута. Ревюто и тук.
Дадох и 6/5. (и да няма правописна грешка)



8. "Играч първи, приготви се"- Ърнест Клайн.
Още една чудесна книга този месец. Явно съм извадила късмет. Тази книга ни праща в едно бъдеще, в което човечеството живее най-вече в една виртуална реалност наречена ОАЗИС, която се явява бягство от гадната и жестока действителност. Първоначално виртуалния свят е най-важното нещо в живота на главния герой, но постепенно героят стига до извода, че човек може да бъде истински щастлив само в действителността. С лекия и приятен начин на разказване, с интересната си история и герои, книгата се превръща в истинско бижу за мен.
Ревюто и тук. (тези дни)
Дадох и 5/5.

9. "Часът на чудовището" - Патрик Нес
Не обичам да плача  и не го правя особено често, аз съм като кана с вода, водата постепенно се натрупва и в едни момент прелива и сълзите протичат, но тази книга ме разрева, направи чувствата ми на каша. Патрик Нес се заигра с една от най-тънките струни на сърцето ми и след края на книгата не можах да одържа сълзите си.
Дадох и 5/5.

10. "Ейнджъл" - Джос Стърлинг
Най-после прочетох и тази книга от така любимата ми поредица за савантите, бях забравила колко много обичам този свят, колко много обичам братята Бенедикт и колко лесно мога да се потопя в историята написана от Стърлинг. За изключително кратко време прочетох това съкровище само за няколко часа вече я бях завършила, нищо, че това означаваше, че стоях будна до три сутринта, колкото и да ми се спеше не можех да я оставя.
Дадох и 5/5.


11. "Моята прекрасна книжарница" -  Петра Хартлиб
Една сладка и лека книга за любителите на книгите, за хората обичащи уютните книжарници и добродушните и мили книжари. Много харесах книгата, но не можах да се потопя в нея и да я заобичам, а това е толкова жалко.
Дадох и 4/5.


12. "Парченца от нашия живот"- Хелън Дънбар
Това не е лека книга, не е книга, която няма да те накара да  мислиш за тъжни неща напротив, но въпреки тъгата, която носи книгата,  тя също ни разказва, че човек може да се справи с болката от загубата, може да намери сила в себе си и да намери начин да живее с болката, да продължава да помни любимия човек, но пак да продължи живота и да намери светлина и надежда.
Ревюто и тук. (скоро)
Дадох и 4/5.  

Е това е. Надявам се и август месец да е така продуктивен. Приятен ден!
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang