сряда, 27 юли 2016 г.

Само така за малко

Само така за малко ще ви посетя, тихичко ще преседна и една тайна ще ви споделя.
Подчертавам, че пиша това в пристъп на емоционалност.
Знаете ли как наистина разбирам, че една книга, един герой са заживели в сърцето ми, настанили са се удобно там и не мислят в скоро време да си отиват? (отново с тез въпроси, трябва да престана.)
След време просто като прочета нещо за тях. Например днес попаднах на един стар пост на Катерина (тук) с нейните любими мъжки персонажи и при споменаването на Уил, Дъмбълдор, Руди сърцето ми се сви с ме завладя отново нуждата да разлистя страниците на книгите, в които участват те и отново да се потопя в света на героите, отново да се смея и плача с тях, отново да приключвам дадената книга и да я стискам в прегръдката си, опитвайки се да спра сълзите и да събера разбитото си сърце. Така разбирам дали книгата и дадения герой са ми до такава степен любими, че дори след петия прочит да ме разкъсват същите чувства както след първия.
Дали това ме прави откачена? На кога му пука, не и на мен. Радвам се, че е така. Защото зареди такива книга аз живея повече от един живот, изживявам приключения, които трудно биха ми се случили в реалността и най-важното чувствам. Просто чувствам.  
Това е голямата тайна. А защо е тайна ли? Защото за много хора тя така и така не бива научена, много хора никога не се обичали някоя книга или герой до такава степен, че да плачат с цяло сърце, ако нещо лошо се случи с тях, готови са да пребият всеки персонаж, който наранява неговия героя и да търсят място за трупа на всеки, който посмее да повреди неговото копие от дадената книга.
И пристъпа на емоционалност върви към своя края както и тази публикация. За това ви казвам довиждане. Хари ме вика отново да прелистя страниците му.
П.С. Само аз ли вече си правя план как да пестя пари, че да си купа поредицата на Хари с новите корици? (все някъде ще намеря място за новите копия.)  

неделя, 24 юли 2016 г.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда
планетата й е унищожена...
Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което заслужава да бъде запомнено.“

Е на това му се вика невероятна книга. Това е изречението, което ми се върти в главата след края и и също де "КЪДЕ Е ВТОРАТА КНИГА ЗА БОГА" и "ИСКАМ Я ВЕДНАГА", но това е друго.
„Илумине“  е една прекрасна книга, която ме отвя по всички възможни параграфи. С невероятната си история, удивителния начин по който бе разказана тя и с незабравимите си герои, книгата с лекота се превърна в мой любимец.

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената.  

Не знам от къде да започна да говоря за това съкровище.
Явно ще започна от очевидното, а именно, че и аз като много други няма как да не обърна внимание на начина по който е разказано това бебче. „Илумине“ е разказана с помощта на най-различни средства, в нея няма да намерите обикновено разказана историята, ол не драги, тази история е разказана чрез имейли, военни досиета, медицински файлове и още какво ли не. Тази книга не е като другите, не е разказана като другите, не е оформена дори визуално като тях и само как се радвам зареди тези факти, защото тя е създадена повече от удивително.

 „Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата, които ни се случват, всичко това ни формира.“

Източник.
Книгата отдавна присъстваше в списъка ми за четене, зареди многото положителни мнения за нея и когато Егмонт казаха, че книгата ще излезе и при нас затанцувах танца на щастието. Но честно казано имах съмнение, че ще мога да възприема историята и да се вживея в нея зареди специфичния начин на разказване, но съмненията ми се оказаха напълно не на място, защото още с началото се гмурнах дълбоко в книгата и всяко едно излизане от света създаден от  Ейми Кауфман и Джей Кристоф ме причиняваше болка.

 „Вещите на човек са поредици от избори, които показват какъв е той.“

Историята пък от своя странна притежава всичко необходимо за едно чудесно преживяване. Тя не е едно нещо, тя е гама от емоции, преживявания, изненади и обрати. (само аз ли на финала като се разбра кой ръководи БайТек останах с отворена уста?Майката на Езра? Какво по дяволите?)
Историята, която разказва книгата, това, което изживяват Езра и Кейди, това, което изживява читателя заедно с тях не може да се опише с една дума, то е една купчина от чудеса. Светът създаден от Ейми Кауфман и Джей Кристоф  кара читателя да се смее и плаче, тъгува и забавлявам, да се ужасявам и възхищавам, тези двамката ме накараха да прегръщам с всички сили книгата и да си мисля, колко много я обожавам.
Героите в книга пък определено се нареждат до моите любимци и дори поизместват някои.

„Не знам защо, знам само, че колкото повече загуби човек, толкова по-ясно осъзнава колко малко му е останало.“

Кейди е една изключителна героиня. Тя намира сила в себе си да се изправи пред всичко, за да спаси човека, който обича, за да спаси другите, дори това да значи да жертва себе си. До последно тя показва смелост, сила и кураж. Дори когато всичко скъпо за нея вече го няма тя не спира да се бори.

Източник
„Езра Мейсън: Та започвам да се оглеждам….. И виждам нея.
Разпитващ: Кого?
Езра Мейсън: Бившето си гадже. Което ме беше зарязало преди има-няма три часа. Тоест беше…странно.
Разпитващ: Какво направихте?
Езра Мейсън: Ами, казах си, ако остана пред пикапа и, тя като нищо ще ме прегази. Затова почуках по прозореца.
Разпитващ: Тя пусна ли ви вътре?
Езра Мейсън: Да. Явно реши, че не ме мрази достатъчно, че да ме остави да бъда изпепелен от изтребителен отряд на БайТек. Но все пак първо помисли около минута.“

Езра е ами, правилният човек за Кейди? Ако не за нея то поне за мен, защото съм хлътнала по него. (трябва да започна да хлътвам по реални момчета, Илияна вземи се бележка и спри да говориш за себе си в трето лице!) Той също проявява сила и смелост, кураж и борбеност, но той е и забавен, мил, сърдечен, и сладък. Той и Кейди са една прекрасна двойка, готови на всичко един за друг, въпреки че книгата започва, когато техните отношения са ами не в най-доброто положение.

„Макнълти, Джо, серж: ти не каза ли че ти е била шута
Мейсън, Е, мл.лейт.: направо ми изтръгна сърцето
Мейсън, Е, мл.лейт.:  Показа ми го, още биеше
Мейсън, Е, мл.лейт.:  после го фрасна с всичка сила в леда“

Честно в момента ме хваща направо яд, че отлагах книгата. Издателство Егмонт бяха така мили да ми пратят книгата, а аз глупачката отлагах. Но точно тогава толкова много хора я четяха, че просто аз не можех, но пак се ядосвам, защото това бебче не трябва да бива оставяно да си чака реда.
Финала на книгата от своя странна ме остави с отворена уста. Първо направи ме адски щастлива и второ ме изненада. Не знам какво очаквах за финал, но едната част от него ме остави напълно зашеметена, трябваха ми няколко минути да обмисля нещата и чак тогава продължех с четенето, за да дойде частта където подскачам от щастие. (буквално подскачах, родителите ми може вече да се питат дали не е добра идея да ме пратят в някоя лудница.)

Източник.
„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Илумине“ е едно истинско съкровище, което озари света ми, което ме накара да се вълнувам, да се смея и тъгувам, тя ме прати на едно невероятно приключение, в свят разкриващ същността на хората, това на което сме способни, свят на търсенето на истината и най-вече свят от който не искам да си тръгвам. И за радост още няма, защото това е само първа книга от една трилогия, която нямам търпение да прочета.

Отново много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.С. Дали да не започна отново книгата? Струва ми се много добра идея!

четвъртък, 21 юли 2016 г.

БКМ - Равносметка

Здравейте, хора! Как сте? Участвахте ли в БКМ, а сега и BookTube-a-Thon?
Днес съм тук да ви представям моята равносметка за това как съм се справила с Българския книжен маратон. Тук ще намерите публикацията, с която съобщих за участието ми в маратона. И идва ред за резултата.
Барабани моля..... И резултатите се изчисляват.... И аз съм се провалила.
Трябваше да прочета седем книги, а аз прочетох само четири. Тъпо ми е, че нещата се случиха така, но имам си оправдание!
Маратона започна чудесно. Първите дни всичко си вървеше по план.
Първия ден на бързо прочетох чудесната книга на Нийл Геймън "Океанът в края на пътя", книгата меко казано си я бива и дори ми е любимата от всички негови, които съм чела досега.
Вторият ден трябваше да прочета книга от български автор и за целта прочетох "Лятото на неудачниците" - Галин Никифоров, книга, която изобщо не бе толкова лошо колкото очаквах и всъщност я препоръчвам.
Третия ден прочетох "Чудовищен" - Алекс Флин модерна версия на любимата ми детска приказка "Красавицата и звяра" и зареди това книгата ми хареса, въпреки нейните недостатъци.
Четвъртия ден дойде редът и на "Ключът на Блекторн" - Кевин Сендс, книга, която ужасно много ми хареса и ревюто и можете да намерите тук.
Петия ден бе деня, в които всичко отиде на опаки. Трябваше да прочета "Стъклените книги на крадците на сънища" - Гордън Далкуист и тази книга уби брутално всякакво желание за четене. Просто не можех. Предпочитах да гледа тъпо в стената вместо да чета книгата, а това абсолютно винаги е знак, че трябва да оставя книгата. И така и направих, но вредата вече бе нанесена. Чак в неделя влязох отново в релси и довърши "Илумине" едно бижу, чието ревю съвсем скоро.  
 Въпреки че не успях да завърша маратона успешно се радвам, че участвах и имах роля в създаването му, защото е хубаво да си имаме и наш български маратон.
Това е от мен трябва да се връщам към четенето, че май няма да успея и да прочета всички книги и от  BookTube-a-Thon.

вторник, 19 юли 2016 г.

„Ключът на Блекторн“ – Кевин Сендс

Преди да получи това мистериозно предупреждение, Кристофър Роу бе щастлив, учейки се да
разгадава сложни кодове и загадки, да създава мощни лекарства, отвари и оръжия като чирак на майстор Бенедикт Блекторн – е, с по една-две експлозии по време на процеса.
Но когато мистериозен култ започва да гони лондонските аптекари, следите на убийствата водят все по-близо до магазина на Блекторн. Докато времето му изтича, Кристофър трябва да използва всяко умение, което е придобил там, за да открие ключа към ужасяваща тайна, таяща силата да разруши света.

„Качествата на човека нямат нищо общо с произхода му.“

 „Ключът на Блекторн“ е интересна, вълнуваща и забавна книга, която ни праща в Ренесансов Лондон, в далечната 1665 година и ни разказва една изключителна история за смелост, изпитания, загадки и за силата на приятелството.

Книгата ми хареса ужасно много най-вече зареди историята и героите. История, която е изпълнена със загадки и тайни. Както е казано в книгата шифър в шифъра. Тя ни представя едно малко момче и неговия най-добър приятел изправени пред търсенето на истина и изпитанията, които носи това търсене.
Кевин Сендс по ловък и интересен начин разказва историята, че дори читателя не усеща кога е преполовил книгата. С удоволствие разлиствах всяка една страница, защото ама честно то не бяха правения на оръдия, разгадаване на шифри, загадки, бягства и прояви на истинско приятелство. Как човек да не се увлече, само едната любовна история липсваше, но честно в този момент не намирам място за нея.
Героите в книгата ми станаха за ужасно кратко време любимци. Още от самота начало главния герой Кристофър и неговия най-добър приятел Том ме накараха да се смея и да се удивлявам на здравата връзка, която имат.
Кристофър е едно малко, но удивително момче. Израснал като сирак, той попада при наистина добър човек, който разкрива на бял свят същността на Кристофър, разкрива го като добро, умно, смело и борбено момче, готово да се бори за справедливост и истина.

„Том огледа лицето ми, след това изпусна още една въздишка, по-тежка, и рече:
-Добре.
-„Добре“ какво?
-Ще помагам.
-Ще помагаш за какво?
-За каквото там си намислил да правиш.“

Том пък е перфектния образец за най-добър приятел. Дори и на цената да бъде напердашен от собствения си баща, той рискува всичко, за да помогне на Кристофър, дори и в най-налудничевите планове на своя приятел Том винаги е готов да му помогне, дори когато не бе съгласен с плана, той продължаваше да подкрепя своя човек, защото е верен, добър, мили и просто страхотен.

„-Би ли ми помогнал, млади Томас?.....
-Откъде знаете името ми?
-Веднъж Бенедикт спомена, че чиракът му имал приятел… Томас Бейли бил толкова верен, че независимо колко абсурдна била поредната измишльотина, винаги бил неотлъчно до него…..
Томас се обърна към мен победоносно.
-Казах ти, че са измишльотини.“

Както казах историята в книгата се развива в Ренесансов Лондон, в годината преди големия пожар в града, а именно 1665 г., което прави книга значително по реалистична и вълнуваща. В книгата присъстваха много исторически факти и дори бях споменати исторически личност, които оставят своя отпечатък в историята на Великобритания, а това кара читателя да се вживее по-пълно в сюжета. Просто няма как историята да бе развита на друго място, в друго време. Нямаше да бъде просто същото, нямаше да бъде така хубаво.

Източник.
„Тук са натрупани векове познание – от всяка култура от всяко ъгълче на света. На разположение е за всеки, които търси чистата истина. За съжаление, подобни хора са съвсем малко.“

„Ключът на Блекторн“ от Кевин Сендс е една лека, изключително приятна, удовлетворяваща и интересна книга. Тя праща читателя на едно пътуване за търсенето на истината, правдата и възмездието. Книга заслужаваща си отделеното време, книга, праща читателя на едно пътешествие в една друга епоха.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 16 юли 2016 г.

BookTube-a-Thon 2016

Здравейте хора! Остават още два дни от Български книжен маратон и аз малко изоставам с книгите, но се надявам да го приключа успешно. Както си личи от заглавието днес съм тук, за да ви съобщя за моето участие в друг маратон, а именно BookTube-a-Thon. Миналата година за първи път участвах в този така популярен маратон и с радост ще участвам отново. 

Тази година маратона започва на 18 юли и завършва на 24 и да правилно сте разбрали той започва точно след края на БКМ. С участието ми и в този маратон може малко да надхвърля възможностите ми, но какво да се прави. 
Надявам се този маратон да завърша с успех, но ако не стане, важното е, че все пак участвам. Надявам се и вие да се присъедините. 
Тази година категории са: 

1. Книга, която има жълто на корицата. 
За тази категория съм си избрала една не особено малка книжка, а именно "Играч първи приготви си" - Ърнест Клайн. 

2. Да четеш само след залез. 
Още като разбрах за тази категория се замислих за някоя по страшна книга и веднага се сетих за една, която започнах, но така и така не завърших, книгата е "Жената в черно"-Сюзън Хил. Представям си как прочитам книгата и в малките часове на нощта си пускам и филма, за да е по-силно преживяването и да не мога после да спя де. (Хм сега се замислих, че не помня от къде ми е книгата. Знам, че никой не ми я е подарявал, а и нямам спомен да съм си я купувала. Странно.)

3.  Книга, която откри благодарение на BookTube.
За тази категория имах много възможности, но в крайна сметка реших да бъде "Часът на чудовището" - Патрик Нес. Досега не съм чела нищо на Нес, а съм чувала ужасно много хубави неща и вече е време да прочета нещо негово. (ъъ скоро нямаше ли да има и филм по книгата?)

4. Книга от любим автор. 
И за тази категория имах голяма избор (което е хубаво. Нали?) Прекалено дълго отлагах прочитането на "Ейнджъл" - Джос Стърлинг и вече времето и дойде. И честно казано нямам търпение да се потопя отново в света на савантите. 

5. Книга по стара от теб. 
Признавам иска ми се да избера книга от задължителната литература за 11 клас, но няма да го направя, защото има книга, която не съм прочела още от тази за 10 клас, а именно  "Българи от старо време" - Любен Каравелов  за това съм си намислила вече да я прочета. 

6. Прочети и изгледай адаптация по книга. 
Ако не успея да прочета книга за всяка категория лесно мога да убия два заека с едни куршум като препокрия и тази категория с "Жената в черно", но все пак съм си избрала и отделена книга и тя е "Аз преди теб" - Джоджо Мойс. Това е книга, която искам да прочета отдавна, а и наскоро излезе и филма по нея, а него просто няма как да не го гледам като се има в предвид, че участва Сам Клафлин. 

7. Прочети седем книги. 
За тази категория вече ще прибегна към задължителната литература, че да намаля малко размера и и мисля да прочета "Чичовци" - Иван Васов.

Е това е. Седем дни седем книги. 168 часа 1811 страници. Стискайте ми палци да успея.  

понеделник, 11 юли 2016 г.

„Железният изпит“ – Холи Блек и Касандра Клеър

Дванадесетгодишният Калъм Хънт е израснал с три правила… Никога не вярвай на магьосник.
Никога не преминавай тест, поставен ти от магьосник. И никога не позволявай на магьосник да те отведе до Магистериума. Калъм е на път да наруши и трите правила...
През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.
Сега Магистериумът го очаква – място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които ще го посрещнат...

„Огънят гори, водата тече, въздухът навява, земята сковава. Хаосът поглъща.“

И ето ме и мен с ревю за поредната книга на Касандра Клеър. Но тук нещата са малко (много) по различни. „Железният изпит“ е една невероятна книга родила се от съвместната работа на две прекрасни писателки. Това е книга изпълнена с изненади, магии и изпитания, книга пращаща ни в свят на обрати, комични и трагични ситуации.
Както казах история се развива в свят на магии и вълшебства. Свят, в който тайно общество от магове и техните чираци се борят срещу чудовищен враг.
Така казано историята напомня на тази измислена от Дж. К. Роулинг, но повярвайте ми те се различават по ужасно много неща.

„Ще научите миналото, за да се превърнете в бъдещето.“

Източник
Читателя бива запленен от книгата още с първите и страници с увлекателния начин, по който е разказана тази интересна история. До болка съм запозната с творчеството на К.Клеър  (да до болка Каси обича да причинява страдание на читателите си) и винаги съм се удивлявала на начина и на писане и тази книга е още едно доказателство колко прекрасна писателка е тя. Но тази книга не е рожба само на една гениална авторката тя е създадена и от още една писателка, а именно Холи Блек. Това е първата книга на Блек, която чета, но с радост ще прочета и други нейни творби, защото съвместната работа на тези две писателки е дала живот на прекрасната книга. Винаги съм се удивлявала как двама писатели се разбират да пишат една книга, как изобщо става всичко, как се уговарят за историята, героите и така нататък. На мен ми се вижда прекалено непосилна задача, за това толкова много ценя такива книги.
Героите в книга са интересни, забавни, на моменти малко странни (в добрия смисъл на думата) и необикновени.

Източник.
„-Не можеш да пиеш кафе – намръщи се Аарън…… - вредно е и пречи на растежа.
-Вкъщи си пия – възрази Кал, - и то еспресо. Всеки ден! …..
-Има някакъв странен чай.
- Ама аз обичам кафе – оплака се Кал…“

Главния герой Калъм е едно малко, сладко, забавно, доста саркастично и остроумно момче,
което ме кара да се усмихвам глупаво на остроумните му реплики, да се вживявам в приключенията му и да се надявам в бъдеще да продължи да бъде това което е сега и да вярва в същите неща.

„-Ти да не спиш с ножа си? …….
-Някои хора спят с плюшени мечета – сви рамена Аарън, - други с ножове…“

Аарън и Тамара са верните приятели на Кал. Те стават приятели по интересен начин, защото те по скоро бяха избрани да станата приятели, без самите те да го избират. Отначало определено на са задружна дружина, но в последствие те стават такава способна да повдигни планина. (не само в преносния смисъл на израза). Тези тримката са един екип, един отбор, който се подкрепя и защитава взаимно. Всеки един има своите недостатъци, но заедно те се справят с тях.

„-Ти каза нещо мило за нас? – попита Тамара. – Да не ти е лошо?
-Не знам – отвърна Кал, май трябва да си легна.
Но не си легна.
А говори с приятелите си почти цяла нощ.“

Аарън е от онези момчета, които са просто съвършени, най-добри във всичко, той е от приятелите, от които всеки един от нас иска да има, защото е винаги готов да те подкрепи да ти каже, че има надежда.

„-Защо трябва да си толкова проклет? – попита той.
-Защото ти си прекалено добър – отговори искрено Кал, - затова трябва да бъда проклет и за двама ни.“

Тамара пък е от онези момичета, който гледат винаги да изглеждат и да бъдат съвършени, но съм пълната ясното осъзнават, че това не винаги е възможно. В нея се крия бунтарския дух, които излиза на моменти и прави обстановката по-цветна и забавна.

Източник.
„За пръв път Кал се запита дали няма нещо общо с Тамара – инстинкт да прави пакости.“

В книгата ми хареса това (и мен направи адски щастлива де), че всяка една глава в книгата започва с някаква рисунка, която показва сцена от дадената глава.
Чела съм достатъчно коментари към книгата, за да знам, че и други са открили прилики между тази поредица „Магистериум“ и книгите на Дж.К. Роулинг за Хари Потър. И наистина могат да се открият прилики между двете поредици, но дори приликите между тях като се погледната по-надълбоко биват разграничими. И в двете поредици главния герои отива в училище за магии, но ако за Хари това е сбъдната мечта, за която дори не е имал смелостта да си помечтае, за Кал заминаването му в училището е най-големият кошмар. Вярно е, че приликите съществуват, но те са малко. Двете поредици са различават коренно.

„Понякога най-добрият път не е най-бързият.“

Източник
Искам да кажа (напиша де) няколко думи за финала на книгата. Този пълен с обрати и изненади финал. Честно това, което стане не го очаквах. Финала оставя читателя с лошото предчувствие, че нещата могат (сигурна съм, че ще станат все пак говорим за книга написана отчасти от К.Клеър) една огромна каша, а това засилва още повече нуждата на читателя за продължението. Засилва моята нужда.

„Железният изпит“ е първата книга от съвместната поредица на  Холи Блек и Касандра Клеър
наречена „Магистериум“ и това е книга заслужаваща си времето, защото праща читателя в свят на магии, обрати, приключения, забавни и мили моменти.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставена възможност.

събота, 9 юли 2016 г.

Български книжен маратон

Здравейте хора, днес съм тук да ви досаждам с Българския книжен маратон накратко БКМ, който ще бъде проведен от 11 до 17 юли. Идеята за него я даде прекрасната Бриана и ето я нейната публикация съобщаваща го тук. Както се разбира от прочетеното различни блогари и влогари бяха помолени да съобщят различните категории и ето ги и тях.
Втората категория бе обявена от Алекс и Райс от "Четат ли двама",
третата от Криси от "Kristina Z",
четвъртата от моята любимка Ева от Stormy Garden, която също така дава и няколко предложения за нейната категория,
петата категория бе обявена от Плами от "LoveLife&Books",
и последно знам, че сигурно ви е писнало последните две допълнителни категории бяха обявени от Ани.

Е това е сега идва моята част главно зареди, която ви досаждам днес. Днес ще споделя за всяка една от категориите предложения за книги и моят избор, за да е черно на бяло, че ако не успея да прочета и седемте книги да не мога да излъжа или нещо подобно.

Първата категория е: Книга, чието действие се развива около море/океан.
Тук ми беше трудно, защото всички книги за които се сещах вече ги бях чела, но най-накрая намерих една (за която не съм сигурна, че се развива около море/океан, но...)
Моите предложения за тази категория са няколко:
"Сълза" от Лорън Кейт - това е една интересна и пълна със загадки книга, за която съм сигурна, че се развива около океан. Дори имам ревю за нея тук"Ние, лъжците" от Е. Локхарт - действието в книгата все пак се развива на остров и няма как да няма вода около него :Д И моят избор е "Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън. Виждате от къде мисля, че книгата пасва към категорията нали? (моля някой да ми каже дали греша докато имам време да я сменя)

Втората категория е: Книга от български автор.
Честно тук се изкуших да прочета някоя от книгите за задължителната литература, защото за 11 клас тя е само от български автори, но удържах.
Тук препоръчвам:
"Вестители" от Цветелина Владимирова, вече е време да прочетете тази книга бе хора. Ревюто и тук, ако още не сте сигурни, че си заслужава. Заслужава си. Между другото, наскоро авторката сподели снимка в инстаграм, която показва, че втората книга от поредицата е вече написана за това не губете време. "Самодива" от Краси Зуркова. (Да Юли знам какво мислиш за книгата.) Книгата си я бива точка. :Д. Ревюто и тук. За тази категория исках да прочета "Аз още броя дните" от  Георги Бърдаров, още с прекрасното ревю на Ева за книга исках да я прочета и още като бе измислена тази категория, аз вече си бях избрала тази книга, ама с моя късмет и мързел де, отидох да си купя книгата в последния момент преди маратона и нея я нямаше, а докато дойде ще мине дадения ден, за това си избрах "Лятото на неудачниците" от  Галин Никифоров

Третата категория е: Книга, на чиято корица има български мотиви (лъв, роза....)
Тук отново запецнах. Но в края сметка намерих книги отговарящи на категорията. Не съм чела нито една от трите за това не мога да кажа дали си заслужават.
"Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът" от Клайв Стейпълс Луис. ДА не съм чела поредицата и не съм и гледала филмите все започвам първия и не мога да го изгледам. Тихо."Български работи" от Иво Сиромахов и моят избор за тази категория "Чудовищен" от Алекс Флин искам вече да гледам филма с прекрасния Алекс Петифър (нищо, че през повечето време от филма не изглежда особено прекрасно)

Четвъртата категория е: Книга, чието действие се развива в Европа.
Тук има ужасно много книги, които отговорят, но ето ви няколко предложения.
За хитреците, които искат да убият два заека с един куршум, ако решат да прочетат "Вестители" ще "застрелят" две категории с една книга, защото действието в книга се развива първоначално в България, а после в Москва, а както знам за последно и двете се намират в Европа. За смелчагите препоръчвам "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак, но предупреждавам това не е лека книга и в буквалния и в преносния смисъл на думата.
За любителите на пътуването във времето, няма да сгрешат ако изберат някоя от книгите от поредицата "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир или "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. Моят избор тук, обаче е "Ключът на Блекторн" от Кевин Сендс.

Петата категория е: Книга от автор, чиито инициали съвпадат с тези на известен българин.
За таза категория буквално гледах с празен поглед.
Почвам с някой познат, а именно Паисий Хилендарски - Пол Хофман - "Лявата ръка на Бога", преминавам към Райна Кабаиванска - Ричард Касъл - "Жега" и стигна до Гришо, Григор Димитров (хей не ме гледайте така обичам Гришо) - Гордън Далкуист - "Стъклените книги на крадците на сънища", и това е моят избор. Всяка книга в чието заглавие присъства думата книга или книжарница ме привлича.

Това са петте задължителни категории сега идва ред на допълнителните, които мисля да изпълня.

Шестата категория е най-лесната, а именно: Книга по избор.
Тук препоръчвам с ръка на сърцето "Ангелско нашествие" - Снюзън Ий и "Гневът и зората" - Рене Ахдие (ревютата на книгите можете да прочетете като натиснете заглавието), моят избор е "Диви разкази" от Николай Хайтов (и не книгата не е част от задължителната литература за 11 клас, просто наскоро една приятелка на майка разчистваше апартамента си и и даде няколко по-стари книга, а и много харесва "Дервишово семе")

Седмата категория е: Книга, в която се споменава милата ни родина.
И ако като видите тази категория си помислите, че няма такива книги, значи просто не сте попаднали на тях. В "Рубиненочервено" от Керстин Гир, в "Битката за Лабиринта" от Рик Риърдън", в "Куидичът през вековете" - Дж.К. Роулинг се споменава България. За жалост знам това от личен опит, защото съм чела всяка една от тези книги, но ми казаха за други книги, в които се споменава отечеството ни, но нали споменах, че съм карък не можах да ги намеря. ЗА това ми се прииска да прочета отново за май пети път "Битката за Лабиринта" (май за това е виновен факта и че в момента докато пиша това по БТВ синема дават Пърси)

И това е. Май доста дълъг стана поста, но се надявам да съм помогнала на някои от вас да си изберат книгите и се надявам да съм убедила някой да участва в маратона (да бе Илияна сигурно си отказала някой да участва не обратното)
Е това е хора приятен ден и да не забравите БКМ започва в понеделник.  

понеделник, 4 юли 2016 г.

„Гневът и зората“ – Рене Ахдие

Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла

Това не е ревю, това са просто няколко изречени които да обяснят в общи линии възхищението ми към книгата. Искам да пиша за тази книга, искам да кажа на всеки един човек, колко невероятно е това съкровище, но не намирам правилните и достойните думи. Всяко едно изречение което искам да напиша, за да опиша красотата на книгата ми се струва глупаво и незначително. Още с началото си книгата пленява читателя разказвайки му една невероятна история за смелост, омраза, отмъщение, саможертва и най-вече безгранична любов. Книгата е съвкупност от приказна история, прекрасен и въздействаш начин на разказване и удивителни и не забравящи се герои. Не мога да продължавам да пиша, защото сърцето ми отново започва да се присвива зареди финала на книгата (който всъщност не е толкова трагичен, но просто е много въздействащ), а ръцете ми започват да сърбят от нуждата да прелистя страниците на продължението. За това ви оставям да се насладите на събраните от мен цитати и да видите със собствените си очи колко прекрасна е книгата.

„Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам“ – Джалал ал Дин Руми

„-Нима дойдохме чак дотук само зареди една книга, баба?
-Само за една, дете. Само една.
-Трябва да е  специална книга.
-Всички книги са специални, скъпа.“

„..добрият разказвач може да заплени слушателите си с едно-единствено изречение.“


Източник.
„-Значи те е изпратил, за да ме шпионираш?...
-Да.
-Ти добър шпионин ли си?
-Най-добрият.
-Добрият шпионин би скрил самоличността си.
-На най-добрите шпиони не им се налага.“

„-Ти си арогантна.
-Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?“

„…нищо не може да се сравни с чудото на първата любов.“

„Любовта е сила само по себе си, сайиди. Заради любовта хората се решават и на немислимото… и често постигат невъзможното. Не бих се надсмивала на силата и.“

„-Не можеш да предвидиш бъдещото. И не можеш да направиш нищо за миналото.
-Грешиш. Мога да се поуча от него….. – И мога да направя така, че да съм сигурен, че няма да се случи отново.“

„-В крайна сметка зад всяка история се крие история.“

„..всеки човек се бие за кауза. За цел.“

„…Мога да си я представя как дръзва да предизвика кобра да я ухапе, като се кълне, че нейната отрова ще убие змията първа.
-И ще спечели – усмихна се Тарик.“
Източник.


„не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.“

„Единственото нещо, което съм научил с абсолютна сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъде сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.“

„-Твоят смях е красив. Като обещание на утрешния ден….“

„-Момиче, какво правиш с мен? Като чума си – прошепна той.

-Ако съм чума, трябва да стоиш настрана, освен ако не искаш да те уморя – каза Шахризад…
-Не – поклати глава той и ръцете му се спуснаха към кръста и. – Умори ме. Унищожи ме.“
 
„Ако я беше грижа за него, значи той имаше истинска власт над нея. Владееше сърцето и.“

„-На нас жените, ни се е паднал тъжен жребий, не е ли така?

-Какво имаш предвид?
-Достатъчно силни сме да превземем света с голи ръце, но позволяваме на разни смешни момчета да ни правят глупачки. „


Източник

„Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвал преди, да плачеш, както никога преди не си плакала… тогава не можеш да направиш нищо друго освен да се предадеш.“

„Спомням си, че когато бях малко момиче в Тива, веднъж попитах майка си какво е рай. Тя ми отвърна: „Сърце, в което обитава любовта.“ Разбира се, настоях да науча какво е ад. Тя ме погледна право в очите и отвърна: „Сърце, лишено  от любов“.

„Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него.“

„ти си толкова важна за него, колкото е и животът му.“

„-Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
-Шази? – усмихна се още по-широко капитанът. – Честно казано, жал ми е за вълците.“

„Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне срещу бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята… И се постарай тази буря да не си ти.“

„..Търся нещо повече.
-Повече от любов?
-Да.
-Не е ли арогантно да си мислиш, че заслужаваш нещо повече, Халид ибн ал Рашид?
- А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рови при първите признаци на беда?....... – Искам някой, който вижда под повърхността. Някой, който допълва баланса. Равен на мен.“

„-Не очаквах да си толкова красива.
Източник

-Е, аз пък не те очаквах въобще.“

„…най-умните мъже са най-тихите…“

„Голям дар е да намериш любовта, която устоява на всичко – такава, която дава, но и отнема..“

„-Разберете всичко за Тирик…. За семейството му. За връзките им. Всичко.
Джалал се размя.
-Какво е толкова забавно? – попита Халид.
-Кръвта вода не става. Това момче ми е като трън в очите цяла сутрин.“

„..Защо водиш тази битка?
-Защото я обичам – отвърна Тарик, без да се колебае.
-Но… защо я обичаш?
-Що за смешен въпрос е това.
- Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му. Защо я обичаш?
-Защото… - …- Защото всичките ми най-хубави спомени са свързани с нея. Страдах заедно с нея. И.. заедно се смеехме и без причина……
-Споделената история не ти дава право на бъдещето, приятелю.“

„Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.“

„…един истински мъж не прави цяло представление за това какво е негово. То просто е“

„-Колко подходящо наказание за едно чудовище. Да иска нещо толкова много – да го държиш в обятията си, - а да знаеш извън всякакво съмнение, че никога няма да го заслужиш.“
Източник

„-Сигурно много я обичаш, Халид-джан…..
-Любовта е… само сянка на моите чувства.“

„Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.
...
- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.“

„Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.“

„нито слънцето, нито дъждът, нито дори най-ярката звезда в най-тъмното небе не може да се сравнява в чудото,  което си ти.”

„Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?“

„-Ще ми се да имах твоя тип оптимизъм - изсумтя Рахим
-И що за тип е това?
-Идиотски.“

„Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.“
Източник

„Обичам те хиляди и хиляди пъти. И никога няма да се извиня заради това.“

Е това е от мен, надявам се да сте се убедили, че книгата е едно истинско съкровище въпреки моя нескопосан опит да ви опиша красотата и. Тук можете да намерите едно от любимите ми ревюта на „Гневът и зората“.

П.С. Оригиналната корица на книгата изобщо не е лоша, ама в сравнение с нашата е просто ужасна. Стоян Атанасов се е справил удивително добре с корица улавяйки красотата на книгата.

П.П.С. Само аз ли през цялото време си представях Халид като Toni Mahfud.

петък, 1 юли 2016 г.

June Wrap Up

Не мога да повярвам, че учебната годината свърши, най-после съм в лятна ваканция и се
надявам тя да бъде незабравима. Месеца ми изобщо не беше лек, трябваше да уча много за изходните, за да не се проваля точно накрая, а и започнах работа за това месеца ми не беше особено продуктивен от страна на книги. Но всичко приключи, завърших учебната година с отличен успех (малко се хваля, но все пак 6,00 не е незначително нещо) и сега само трябва да жонглирам с работата, срещите с приятелите ми и събирането на хубави спомени и книгите.
През месеца прочетох 6 книги от които 2 са от задължителната литература за десети клас и една, която препрочитам.

1. „История славянобългарска“ - Паисий  Хилендарски
Всеки е чувал за тази книги, всеки българин трябва да се гордее с книгата. Тя си заслужава прочитането, бих я прочела дори това да не бе задължително. (дори ако не беше темата ми за класното по литература свързана с нея)
Дадох и 4/5.

2. „Приказки за размисъл“ - Хорхе Букай
Това я книгата, която препрочетох този месец, не мислех отново да го правя, но останах в задънена улица или трябваше да не правя нищо докато се появи работа и да гледам с празен поглед, или да чета нещо. Познайте какво избрах? Книгата не е лоша, даже е интересна, кара читателя да се замисля върху разказаните истории. Но не е от книгите, които искам отново и отново да ги чета. Тогава защо я прочетох ли? Защото бях в кофти ситуацията да имам само нея на телефона.
Дадох и 3/5.

3. „Кралицата на Тиърлинг“ - Ерика Йохансен
Книгата е начало на една трилогия, която с интерес ще проследя до края и, защото проклетата история ми хареса, начина и на разказване ми допадна много, а и част от героите ми харесаха. Книгата определено си заслужава, защото е интересна, завладяваща, пълна с магии и тайни.
Ревюто и тук.
Дадох и 4/5.

4.  „Целувка за Ана“ - Стефъни Пъркинс
Въпреки чудесните отзиви за книгата, аз си имах своите съмнения, не мислех, че книгата ще ми хареса кой знае колко. Каква заблуда само?
Книгата ми хареса ужасно много и как иначе. Тя представлява интересна история разказана по лек и забавен начин, а героите в нея са прекрасни. Една невероятна комбинация. Да не споменавам мястото на действието, ненадминатия, вековен , невероятен Париж с неговата вълнуваща история и множество забележителности. Книгата си заслужава и не правете същата грешка като мен да я отлагате зареди корицата.
Дадох и 5/5.

5.  „Изворът на белоногата“ - П.Р. Славейков
Една кратка, но красива творба на талантлив български писател.
Дадох и 4/5.

6.  „Железният изпит“ - Холи Блек и Касандра Клеър
Това е книга изпълнена с магия и приключения, книга, която не можеш и не искаш да оставяш, защото си се вживял прекалено много в нея.  Касандра Клеър е невероятна писателка с всяка една своя книга го доказва, а вече знам и че Холи Блек не изостава много. Тази книга е дело на съвместната им работа и говори колко добре двете писателки са се сработили.
Ревюто на книгата тук (когато го завърша най-после)
Дадох и 5/5.

Както обикновено се надявам юли месец да е много по продуктивен особено с участието ми в БКМ. А вие ще участвате ли в маратона? Информация за него можете да намерите тук.

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang