понеделник, 27 юни 2016 г.

„Кралицата на Тиърлинг“ – Ерика Йохансен

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден
ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.
Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

„историята е всичко, защото е в природата на човек непрекъснато да повтаря едни и същи грешки.“

От къде ли да започна да говоря за книгата? Имах съмнения дали ще ми хареса, заради многото отрицателни отзиви, но исках да я прочета зареди положителните. И не сгреших, защото книгата си заслужава. Вярно е, че тя си има своите недостатъци и лично за мен един огромен пропуск, но тя същевременно е интересна, завладяваща и вълнуваща.
Историята в книгата се развива през 24 век, век, в който човечеството се е върнало във време много напомнящо на Средновековието. Героите живеят във век, в който едни от най-отвратителните човешки пороци са изкарани наяве и към тях се гледа често като нещо нормално. А в това не намирам логика. Преминаването от развитото общество, в което живеем до такова, в което никой не прави нищо срещу изнасилвачите е наречено в книгата Преход. Точно този елемент към сюжета за мен е пълна простотия. Книгата щеше да бъде 100 пъти по-добра, ако Прехода изобщо не присъстваше, историята щеше да е по-хубава, ако просто действието се бе развило в паралелен (измислен) свят. Другото нещо, което ме влуди бе, че Прехода не беше обяснен, не беше разказано как се е случил. Като се изключи този голям недостатък книгата е повече от прекрасна.
Източник.
В книга присъства и магичния елемент. Той е загърнат в тайнственост, но е основен в книгата и играе ключова роля.

„Мислите за красотата само като благословен дар, ваше височество, но тя също носи своите наказания.“

Стила на писане е доста заинтригуващ, особено с така да се каже по-грубия подбор на думите. В някои моменти вместо да се  използва евфемизъм нещата се казват по груб начин, а точно в този си вариант не е кой знае колко често срещан в подобни книги, поне аз не се сещам за такива.
Героите в книгата определено не са едни то любимите ми, никой не ме накара да го харесам до такава степен, че да се притеснявам за съдбата му.

„-Подигравате се с религията ми, милейди. – отвърна Тайлър….
-Подигравам се с всички нелогични неща, сър.“

Келси е главната героиня, която буквално ме влудява. Отгледана в изолация тя трябва да вземе
Източник.
полагащия се трон и да оправи милионите проблеми в кралството си, но как точно да стане това както се има в предвид, че докато се я обучавали през цялото време за кралица не са и разказвали какво е истинското положение в кралството и. Едно нещо харесах истински в нея, любовта и към книгите. Това е нещото което я предпази от явната ми антипатия както и няколкото и добри решения в определени моменти.
Гвардията на Кралицата са група мъже заклели се да защитават живота на кралицата на цената на собствения си живот. Техния водач е Боздугана, човек на действието, непоколебим, безстрашен и може да се каже дори жесток. Тези герои правят книгата по-разнообразна.
В книгата има и толкова много други герои, всеки един със своята история, тайни и желания.
Книгата е разказана от различни гледни точки, което естествено е страхотно, защото така читателя опознава  и част то второстепенни герои и така се получава по-обширен поглед към история и самите герои.

„Основен признак на истинския герой е, че повечето му геройски дела са извършени тайно. Никога не чуваме за това. И все пак по някакъв начин, приятели, знаем.“

Всяка една глава в книгата започва с част от някакъв исторически текст, съчинения, песен и други. Първоначално си мислех, че те се отнасят за събития преди случващите се в момента, но някъде по средата на книга най-после зацепих, че това са текстове написани в бъдеще и които отразяват събитията в момента. Това е един доста интересен похват, чрез който можем да си изградим различни хипотези за това какво ще стане в продълженията.

Източник.
Тази книга бе пълна със загадки, започнах я без да знам дали ще ми хареса, със съмнението, че не е за мен, а я приключвам  с чувство на удовлетвореност и радост, защото историята, начина и на писане и разказване са нещата, които правят книгата един чудесен избор за книга за четене.

„историята е всичко. Бъдещето беше само бедствията от миналото, чакащи да се случат отново.“

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност да прочета тази чудесна книга.

събота, 18 юни 2016 г.

Какво правя, когато една книга ми стане любима?

Има книги, които като ги прочетеш започват да живеят за вечни времена в сърцето ти. Книги
към който се връщаш винаги. Имаш чувството, че ако всеки един човек от света, не прочете любима тази проклета книга, то светът няма да дойде отново на мястото си. (дам цитирам Джон Грийн)
Имам определени "традиции", които правя когато една книга ми стане истински любима, когато буквално съм обсебена от нея. И сега ще споделя някой от моите "традиции" и ако започнете да ме мислите за пълна откачалка не сте далеч от чистата истина.

1. Фона на десктопа ми, на телефона, на първата страница в Chroma е различна снимка от дадената книга, докато не дойде момента и друга книга не заеме мястото и. Когато ги видя си спомням чувствата, които съм изпитвала когато съм чела книгата.

2. На компютъра си имам специална папка за дадената книга пълна със снимки, за събирането на които съм отделила значително време на tumblr. Време, които за мен съм прекарала напълно ползотворно. 

3. Обичам музиката за това не мога да пропусна да си направя play list с песни напомнящи ми на книгата. 

4. Чета всякакви ревюто, постове и какви ли не други публикации, които намеря в интернет. Така по един начин разбирам как другите хора са се почувствали по време на прочета на книгата, какво мислят за нея, какво чувстват към нея.

5. Говоря непрекъснато за нея. Горките ми приятели, сигурно има моменти, в които искат да ме убият и заровят някъде, но не могат, защото знаят, че аз съм човека, знаещ къде може да се зарови труп. В мен са козовете. :D 

6. Представям си че съм на мястото на главния герой. Не ме винете имам голямо въображение и няма как да пропусна да извърша приключенията в книгата.

7. Препрочитам цялата книга или най-малкото любими моменти от нея, не веднъж, не два пъти..

Това е само малка част от не особено нормалните неща, които провя, когато се влюбя в една книга. Предполагам вече сте ми запазили място в някой лудница. Какво трябва да сложа в куфара си? Но преди да съм си тръгнала ще ви кажа една малка тайна, нормалните хора са скучни хора.
А вие как откачате, когато една книга ви влезе в сърцето и се настани за дълго там и дори няма изгледи някога да излезе от удобното си място?

събота, 11 юни 2016 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Здравейте хора! Само на мен ли ми се струва, че този месец ще изцеди силите ми? Толкова  Кая за тага.
много класна, изходни и изпитвания, че направо е плашещо, а и започнах работа за това ви предупреждавам, че няма да ме има много. Благодаря на

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016.
Труден въпрос! Пфф кого заблуждавам? Няма как да не кажа „Лейди Полунощ“ - К.К.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016.
„Търсеното на тигъра“ - К.Х. Тя е едно невероятно продължение. Тя ме съгради на ново след като предшественичката и ме разруши, само и само да ме остави в още по-плачевно състояние.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
„Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф ми се струва интересна книга и определено ще я прочета в близкото бъдещ, която в момента ме гледа укорително, защото знае ще тя няма да бъде следващата.

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.
Чакам с нетърпение да излезе „Чукът на Тор“ - Р.Р., третата книга от поредицата на К.Х, последната книга от поредицата за савантите на Джос Стърлинг и още милиард други.

5.Най – голямо разочарование.
„Обещавам ти провал“- Педру Шагаш Фрейташ. Имах очаквания за тази книга, мислех, че ще ми хареса, а тя ме приспа на това му се вика разочарование.

6.Най – голяма изненада.
„Самодива“ - К.З. Нямах кой знае какви очаквания за тази книга. Много исках да я прочета, поради очевидни причини, но не очаквах да ми хареса чак толкова много.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).
Колийн Хоук. С ръка на сърцето и без капчица съмнение я поставям на въображаеми ми рафт с любимите автори.

8.Нов герой, по когото си падаш.
От къде да започна. Рен („Търсенето на тигъра“ - К.Х.), невероятни Джулиън („Лейди Полунощ“ - К.К.) и Игор („Вестители“- Ц.В.)

Източник тук.
9.Най – нов любим герой.
Двама са, но и двамата се превърнаха да изключително малко време мои любимци. Емаааа и Джулиъннннн („Лейди Полунощ“ - К.К.)

10.Книга, която те е разплакала.
Баш разплакала не, но да ме е разчуствала до такава степен, че да не мога да си поема въздух, ол да. „Проклятието на тигъра“ и „Търсенето на тигъра“ - К.Х. са точно такива книги.

11.Книга, която те е зарадвала.
„И заживели щастливо“ - К.Кас. Обичам поредицата на Кас „Изборът“ и това допълнително издание ме зарадва много.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година.
Не гледам чак толкова много филми напоследък, особено такива по книги. Сега се сещам само за Shadowhunters, който е сериал по поредицата на К. Клеър „Реликвите на смъртните“.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината.
Тази година имам доста любими ревюта, но най-скъпите за мен са тези на „Лейди Полунощ“  и „Търсенето на тигъра“

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а).
За радост не е само една. „Лейди полунощ“, „Ангелско нашествие“, „Сезонът на злополуките“, „И заживели щастливо“ и още и още.

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
От къде да започна. „Аз още броя дните“, „Скритият оракул“, „Далече от безумната тълпа“, „Книжарница на колела“ и още толкова много други.

Тагвам: Нора, Юлия и Памела.  

П.С. Май доста си личи, кои книги наистина са ми харесала до сега през тази година. 

събота, 4 юни 2016 г.

„Лейди Полунощ“ – Касандра Клеър

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг.
Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им.
Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис.
Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено.

Аз съм съсипана, душата ми е разбита и само едно нещо ме крепи все още, малката надежда, че на края поредицата ще завърши както аз искам. Касандра Клеър е създала една невероятна книга. На вече създадената си основа в лицето на света на ловците на сенките продължава да пише невероятни книги. „Лейди Полунощ“ е от онези книги, за които си мислиш постоянно дори когато не ги четеш, особено тогава. Тя ме остави с кървящо сърце и с чувството, че света няма да се върне на мястото си докато поредицата не бъде завършена по начина, по който искам. (т.е Джулиън и Ема да намерят начин да бъдат заедно без да подлудеят.)
Не знам от къде да започна, мислите ми са пълна каша. Касандра Клеър е невероятна писателка. Пише толкова увлекателно, буквално те праща в света на ловците на сенки само чрез начина по който разказва.

„Изборите, които правим, ни правят това, което сме.“

Източник тук.
Един съвет не четете тази книга преди да сте прочели другите две завършени поредици на авторката „Реликвите на смъртните“ и „Адските устройства“, защото ако прочетете първо „Лейди Полунощ“ ще бъдете доста спойднали, ако решите да прочетете другите книги.
Историята разказва за събития случили се след пет години от последната книга на „Реликвите на смъртните“. Отново познатия ни свят на ловците, но с нов враг за побеждаване, с нови мистерии и нови невероятни герои. Историята както винаги е заплетена имаща моменти на битки, прояви на смелост и саможертва, имаше ги сладките и нежни моменти между героите и естествено ги имаше моментите, когато се свиваш на кълбо плачейки или крачиш ядосано из
стаята. Аз преминах и през двете състояния.  Просто казано книгата на Касандра Клеър.
Отдавна бях чела двете поредици на авторката и си признавам, че бях забравила някой неща, но те бяха обяснени отново и всичко забравено си дойде отново на мястото.

„-Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко.
-Може би – отвърна Джейс. – Ала никога не бих си го признал.
-Защото това би наранило чувствата на Алек?
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки.“

Не знам как го прави Каси, как пише такива книги, как не се обърква от тази огромна информация, как създава толкова различни персонажи, свързани помежду си с невидими нишки. Всеки се оказва някакъв на някого, което е страхотно, защото така дори читателя да е свършил двете и поредици никога няма как напълно да се раздели с част от героите. Като заговорих за героите от миналите поредици, за тяхното споменаване в тази книги и дори и присъствието им, няма как да пропусна да кажа как сърцето ми се изпълваше с радост и топлота на всеки такъв момент.

„Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои.. за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете и в най-черния период от живота и.“

Знаете ли какво осъзнах в Реликвите и  Устройствата и двете главни героини попадаха в свят,
който не познават, а в тази не е така. Главната героиня тук е опитен ловец на сенки, може би най-добрият ловец от своето поколение, а това дава друг поглед на нещата. Говоря за Ема Карстерс (За хората чели Устройствата тази фамилия им е адски позната), тя е едно изключително силно, смело и борбено момиче. Момиче, което не се спира пред нищо, за да защити хората, които обича, дори ако това означава да прегази собствените си чувства, готова е на всичко за Джулиън и другите от семейство Блекторн. Тя е моя тип герои. Не мога да се сетя за момент в книга, в който тя да ме е накарала да въртя очи от досада. Не, тя ми е интересна, а и ми напомня толкова много на Джейс с чувството си за хумор, с постоянните саркастични забележки, но и с тайната ранимост, която се крие в нея.

„-Престани.
-Няма – настоя Малкълм. – Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм – процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.
- Всяка история е любовна история.“

Джулиън е парабатаят на Ема и официално е най-новият ми любимец от ловците на сенки (Класацията за сега е: Джулиън, Уил, Джейс, Джем, Алек)Няма как да не се влюбиш в него, неизбежно е. Той е добрият, грижовният по-голям брат, той се грижи за всички от своето семейство. Зад маската му на непоклатима сила, на човек който винаги има решение на проблема се крие ранима артистична личност, в която няма как да не ти влезе в душата. Той е перфектен. И само някой да каже, че няма такива хора ще му дам тая тухла от 650 страници наречена „Лейди Полунощ“ и ще видим дали ще продължава да твърди, че Джулс не е самото съвършенство.

„Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.“

Всеки един друг член на семейство Блекторн е също толкова чудесен като Джулиън, малките му братчета и сестри са толкова сладки и милички, че ще бъда съсипана, ако нещо лошо се случи с тях. Същото важи и за Кристина, която е новата най-добра приятелка на Ема, тя е добра, състрадателна и истинска приятелка, а и ми е толкова много симпатична.
Мисля, че Каси е чудовище, тя ме накара да се влюбя във всеки един от героите и ме остави съкрушена след края на книгата, нуждаеща се от топла чаша чай и прегръдка. Не искам да си мисля какво ми предстои, ще трябва да се заредя с носи кърпички. Но все пак тя  ни дава едни прекрасен подарък в лицето на един разказ за героите от Реликвите поместен в края на книгата.
Осъзнах нещо с пълен ужас. Когато четях другите две поредици на Каси те вече бяха излезли на българския пазар. Единственото нещо, което ми пречеше след като бях прочела едната книга да почна другата, бе неотложната нужда от сън или пътя до книжарницата, а сега... Сега трябва да чакам... явно съм в ада.

„Лейди Полунощ“, първата книга от новата поредица на К. Клеър  „Тъмни съзаклятия“, е
невероятна книга, която си заслужава всяка проклета минута, защото тя изпраща читателя в свят изпълнен с магия, приключения и тайни, свят състоящ се от неповторими герои. Имам чувството, че тази книга няма напълно да излезе от системата ми и да ме остави да си живея спокойно, докато не я приключа.

Източник тук.
„- Любовта не е да хукнеш след някого на летището - … - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко. … - Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му – в ума ти.  Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките от неговите тайни и те не те плашат: всъщност обичаш го още повече зареди тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш….“

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга.

сряда, 1 юни 2016 г.

May Wrap Up

Честит ден на детето! Получавате ли подаръци днес? Аз преди да, но това беше преди години и сега за жалост не мога да се зарадвам с нова книга. Този месец ми беше много слаб. Имах големи надежди с всичките почивки през месеца да прочета значително повече книги, но не, невидимата ръка на съдбата не ми позволи. Всъщност лесно приемам този факт, защото въпреки че, през май прочетох само 5 книги всяка една от тях си я биваше. Започнах месеца с едно невероятно четиво и го завърших също с такова. Какво мога повече да искам от живота? 

1. „Търсенето на тигъра“- Колийн Хоук
Към книгата определено трябва да има предупредителен знак за хората със слаби сърца.
Вълнуваща, забавна и прекрасна това е продължението на "Проклятието на тигъра". Тази малко тухла праща читателя на едно приключение след което се връща здрав физически, но неговите чувства са в пълна бъркотия, ако под бъркотия разбирате раздираща болка.
От добра воля ви давам правото след като я прочетете да обвините мен, че сте съкрушени.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

2. „Гръцките герои на Пърси Джаксън" - Рик Риърдън. 
Искате книга разказваща древните митове за едни от най-известните и интересни древногръцки герои? Искате всичко това да бъде разказано по забавен, неповторим и лек начин. Имате късмет, намерих те я. Направо сте попаднали в десетката с тази книга на Риърдън.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.




 3. „Ясновидците" - Либа Брей
Това е книга... книга..., която искаш да не спираш да я четеш, защото нямаш търпение да разбереш финала и и до последно се надяваш тайните присъстващи в нея да бъдат разкрити.. Тя е тайнствена, интересна, на моменти забавно и много зловеща. „Ясновидците" е книга, която праща читателя в далечния 20 век в града, който никога не спи, само това и дава едни страхотен старт, които ни най-малко не се забавя.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

4. „Индия Плейс" - Саманта Йънг. 
Е какво да кажа за книгата освен това, че е едно чудесно продължение на поредицата.
Историята на главните герои Хана и Марко ми хареса, но и на моменти я намирах за глуповата. Намразих поведението на Марко в миналото и се раздразних на това, че Хана позволява на страха да я ръководи. Но като изключа тези две подробности, книгата ми хареса много.
Обичам поредици като тази, в едната книга историята е за едни герои, а в другата за други и същевременно другите продължават да участват и никога няма как да се разделиш истински с любимците си. (това май го казвам вече за пети път)
Дадох и 4/5.

5. „Лейди Полунощ" - Касандра Клеър 
Тава е първата книга от новата поредица на Каси „Тъмни съзаклятия". В момента мразя К. Клерър, защото след финала на тази книга ме остави с кървящо сърце, но и я обичам, защото отново е написала една невероятна книга. Тя продължава да твори прекрасни истории на основата на света на ловците на сенки. Вплита различните си поредица по неповторим начин, създавайки прекрасна мрежа от връзки между различни герои. Тази жена пише така, че да не ми остави избор и аз искам не искам се влюбвам в героите. А това никога не е на добро с някой от героите на Каси, защото дори да получиш щастливия си край на финала ти първо трябва да преминеш пред ада и обратно.  Меко е да се каже, че книгата е интересна, тя е толкова много повече от това.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang