събота, 28 май 2016 г.

„Ясновидците“ - Либа Брей

Ийви ОНийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите й я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо й Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега й е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите й са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.
Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще й коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

Дами и господа от къде да започна да говоря за тази страхотна книга?
„Ясновидците“ е от онези книги, при които всеки един момент, в който не ги четеш, не се чувстваш комфортно и мислите ти намират начин винаги да се насочат към книгата.  Лесно е да се каже, че тя е интересна и вълнуваща, но също тя е обгърната от тайнственост, книга изпълнена с изненади, обрати и множество различни героите, който са свързани помежду си с невидими нишки.
Историята на моменти лесно може да бъде определена като зловеща (Съвет не четете книгата късно вечер, особено ако сте сами, че после ще си мислите, че всеки звук е издаден от Звяра, който е дошъл да ви убие). Историята ни праща в 20 век и по-точно по времето на сухия решим в никога не спящият Ню Йорк.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?
- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

Източник тук
Обожавам това време и този град. Беше ми интересно да видя разликите между онова време и това, в което живеем. Естествено си има и своите причини това време да ми е толкова интересно като се почне от начина на обличане на хората и се стигне до начина им на държание. В книгата се усещат различията във времената особено в хората. Не трябва  да изпускам и всичко свръхестествено в книгата, което я прави това което е.
Либа Брей има интересен начин на писане. Пише с големи подробности и дава на читателите възможността да си представи всичко, но същевременно не ни обременява с прекалено много детайли, които вместо да ни помагат те често само утежняват.

"Никога не се опитвай да върнеш нещо, което си е отишло."

Книгата е разказана от различни гледни точки, което винаги е за мен плюс, но имаше моменти, когато ми беше трудно в първия момент да разбера от чие лице е действието и дори ми се налагаше да се връщам от началото на главата, абзаца... а това не е особено приятно.
Впечатлих се истински от това, че всеки в книгата има някаква история, всеки герои има тайна и никой не е готов особено лесно да позволи тази тайна да излезе на бял свят (освен може би без Ийви). Искам да опозная всеки един от героите, но това ми се вижда така трудно, като се има в предвид, че всеки е загърнат с пелерина от тайнственост.  Имам чувството, че мога да говоря с часове за всеки един от героите, всеки един от тях ме остави с някакво впечатление, а това изобщо не е малко. Но не съм такова изчадие, че да ви го причиня особена като се знам, че ако го направя то през повечето време ще обиждам и възхвалявам различните персонажи. За ваше добро (само зареди вас го правя) ще говоря само за основните герои.

".. момичето ми, човек трябва да се бори за всичко, което е правилно и справедливо. Не бива да допуснеш да победи терорът."

Източник тук
Ийви е главната героиня и през по-голямата част от книгата историята бе видяна през нейните очи. Образа и ми е толкова противоречив. Намирам я за ужасно глезена, голяма лигла и на моменти доста лекомислена, но тя също е упорита, смела, борбена и дори може да се каже и добра. В голяма степен аз съм пълната и противоположност и зареди това не можех истински да и дам шанс.
Чичо и Уил е човека, който поема отговорноста за Ийви след поредната и глупост. Той е доста мистериозен и още не мога да си изградя точно мнение за него. Прекалено е загадъчен за моя вкус, но предполагам в последствие ще се разкрие.

"-Какво престъпление е извършила?.....
- Била е различна и това е нейният грях....."

Джерико умният помощник на Уил. Обичам го тоя човек. Харесвам го, трогната съм от историята му, а и характера му така и допада, че не е за вярване.
Менфис, Тета, Хенри, Сам и Мейбъл са другите важни герои в книгата, всеки един от тях си има своята роля и имам чувството, че ролите им в последствие ще е увеличават. Всеки един от тях ми е любим, всеки един от тези четиримата заслужава своя собствена книга поне за мен, защото са уникални.
Знаете ли какво ми липсваше в книгата? Любовната история. Тя имаше своите моменти, но те ми се стриха толкова малко и незначителни. Исках нещо повече, въпреки че в продължението очаквам нещо повече. Стискам палци. Наистина не знам отбор Джерико или Сам съм. Ийви ми се струва подходяща и за двамата. А Менфис и Тета са си чудесни заедно.

Източник тук.
Няма как да не отбележа и колко възхитителна е българската корица на книгата. Издателство Емас са се справили възхитително със задачата и според мен нашата е доста по -хубава от оригиналната. Всеки, който мисли като мен да си вдигне ръката, а сега ги свалете, че изглеждате малко глупаво.

„Ясновидците“ е интересна, завладяваща, зловеща и тайнствена книга. Тя те примамва с невероятната си корица, а поддържа интереса ти с прекрасната и мистериозна история, а на самият и финал те оставя с нетърпение за продължението и.

"Хората ще повярват на всичко, стига това да означава, че могат да продължат живота си и да не мислят прекалено много."

Благодаря на издателска къща ЕМАС за предоставена възможност да прочета тази прекрасна книга.

петък, 20 май 2016 г.

the otp book tag

Здравейте, хора! Как сте? Отново съм тук с таг. Дано да не ви е станало досадно от тях. Благодаря на Катерина, че ме е тагнала.
Съжалявам, че този месец едва, едва се вясвам не знам какво ми става. Чета бавно и нямам желание за писане. А имах такива големи надежди за май месец с всичките му почивки, но не явно съм по-продуктивна когато нямам много свободно време.

1. Непопулярна двойка, която харесваш?
Обожавам Кам и Ейвъри от „Ще те чакам“ - Дж.Л. Обичам Кам, към Ейвъри съм малко по-хладна, но когато са заедно ги харесвам толкова много, че не е за вярване.

2. Двойка, която не харесваше в началото, но сега харесваш?
Това е трудно, обикновено още в началото харесвам двойката в книгата. Но ще кажа Джем и Теса от „Адските устройства“ - К.К. Още от началото Уил ми стана любимеца, но в последствие започнах да харесвам и Джем и връзката му с Теса.

3. Двойка, която не харесваш?
Кала и Шей от „Нощна сянка“ - А.К. Не можех да ги харесам, колкото и добър и сладък да е Шей, аз винаги предпочитах другия главен герой в книгата Рен. И  дори не можех да си представя Кала и Шей като истинска двойка, не можех, не исках, няма значение.

4. Двойка, на която им е отнело твърде много време, за да се съберат?
Хмм ще кажа Клеъри и Джейс от „Реликвите на смъртните“ - К.К. Тези двамата преминаха през толкова много неща дори когато бяха заедно като двойка те не можеха да бъдат напълно заедно, защото все нещо им пречеше. Пък да не говоря, че чак в края на третата книга, най-после можеха да бъдат заедно без това да бъде ...ами гнусно.

5. Двама души, които не са обвързани в книгата/поредицата, но ти страшно много искаш да бъдат заедно?
Трудно, не съм се замисляла много по-този въпрос. Не знам. Свикнала съм с двойките както са в книгите и сърцето ми не ми дава да ги разделям.

6. Любим броманс (приятелство)?
От къде да започна, аз имам дори такава публикация, която можете да видите тук.
Но като се замисля имам две най-любими приятелства това на Рон, Хърмаяни и Хари от „Хари Потър“ - Дж.К.Р. и Уил и Джем от „Адските устройства“ - К.К.

7. Двойка, която харесваш в книгата, но не харесваш във филмовата адаптация?
Нямам си и на представа. Не мога да сетя.
 Може би Доминик и Кат от Shadowhunters. Обожавам Доминик, такъв сладур е, но за мен винаги Джейми Кембъл Бауър ще бъде по-добрият Джейс нищо, че е малко слабичък, а пък Кат е много красива, но сравнение с Лили Колинс не струва много.

8. Любима хомосексуална двойка?
Колко лесен въпрос. Естествено Магнус и Алек от „Реликвите на смъртните“ - К.К. Те са такива сладури.

9. Популярна двойка, която не можеш да харесаш, колкото и да се опитваш?
Катнис и Пийта „Игрите на глада“ - С.К. Не мога и не мога да ги харесам. Виновна. Какво да кажа Пийта просто не е моя човек, Гейл сега е нещо друго, да не споменавам Финик. Олл Финик.

неделя, 15 май 2016 г.

„Гръцките герои на Пърси Джаксън“ - Рик Риърдън

Кой е отрязал главата на Медуза? Кой е отгледан от мечка? Кой е опитомил Пегас? Нуждаеш се
от полубог, който знае всичко това? Пърси Джаксън ще ти разкаже за смелите дела на Персей, Аталанта, Белерофонт и останалите известни гръцки герои! Така че вземи горящото си копие, облечи палтото си от лъвска кожа, излъскай щита си и се увери, че разполагаш с достатъчно стрели. Ще се върнем във времето преди четири хиляди години, за да обезглавим едно-две чудовища, да спасим няколко кралства, да застреляме някои богове в задниците, да нахлуем в Подземното царство и да откраднем плячката на разни зли хора. Готов ли си? Страхотно. Да го направим!

„Най-основателната причина обаче да четете за гръцките герои е за да се почувствате по-добре. Колкото и скапан да ви се струва животът ви, на онези пичове им е били още по-зле.“

Здравейте, хора! Не, не съм изчезнала в черна дупка, за жалост, имах много напрегната седмица и едва ми оставаше време да си почина, но както  и да е. Днешната тема е друга както си личи по заглавието.
Понякога ние читателите се нуждаем от едни определени книги, нуждаем се от частица щастие и смях в сивото ежедневие. Точно такава книга е  „Гръцките герои на Пърси Джаксън“, една прекрасна, лека и забавна книга. Едно невероятно бягство от действителността е тя за мен. Тя е едно приключение. С книгата в ръка читателя изживява приключенията на Персей и се радва на щастливия му завършек, преминава през върховете и спадовете в живота на Тезей и Херакъл, по-известен като Херкулес, с тази книга читателя страда заедно с Орфей за загубената му любима Евридика, проследяваме появата на амазонките и много други.

„Смешно е, но е факт. Целият свят може да е луднал по теб, но за хората, с които си израснал, всичко си е все същото. “

Източник тук
Това представлява тази чудесна книга, едно истинско приключение, един разказ разказан от един неповторим разказвач. А именно известния Пърси Джаксън .
Отново както и при „Гръцките богове на Пърси Джаксън“ тази книга нямаше да е така неповторима, ако тя не беше разказана от моя любим полубог.

„Но семейните взаимоотношения са странна работа. Дори роднините ти да не са много мили с теб, все пак са твоя кръв. Не можеш да загърбиш подобна връзка напълно.“

Знаете ли какво? Е няма как да знаете преди да ви каже де, все пак не четете мисли. Нали? След публикацията на Зинети с причините защо обича  тази книга, аз се замислих. (въпросната публикация тук.) Замислих се какви са моите причини не само да нямах търпение да прочета това бебче (пък да не споменавам как нямам търпение да прочета новата книга на чичо Рик „Скритият оракул“, но за жалост първо трябва да прочета „Героите на Олимп“. Боже ама, че съм оплаквам се, че имам да чета пет прекрасни книги. Не съм вред.) Ок, отплеснах се малко. И така замислих се какви са моите причини да съм такава луда фенка на творчеството на Рик Риърдън. Единственият лесен отговор бе, че този човек е гениален. Това е. Ако не сте чели книга на Риърдън, веднага почвайте да поправяте тази огромна грешка. Вземайте се в ръце и се насладете на тази прекрасна купчина от книги. Започвайте например с „Гръцките герои на Пърси Джаксън“, защото тя е забавна и лека, изпълнена с приключения и отдавна разказани митове.

„с пророчествата често става така. Опитваш се да избегнеш капана, но докато го правиш, всъщност го изграждаш сам и падаш в него.“

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

петък, 6 май 2016 г.

„Търсенето на тигъра“ - Колийн Хоук


Отново у дома в Орегон, Келси се опитва да събере парчетата от живота си и да преодолее
чувствата си към Рен. Но твърде близо дебне опасност, която скоро ще я принуди да се върне в Индия. Притисната от обстоятелствата, Келси се отправя на второ дирене - този път в компанията на по-малкия брат на Рен, "лошото момче" Кишан, над когото също тегне "Проклятието на тигъра". Залог този път е животът на Рен, но докато пътуването ги приближава все повече към ужасяващ сблъсък с похитилото го древно зло, една друга дилема бавно, но сигурно назрява в сърцето на Келси. Увлечена в ураган от опасности, тя бива изтръгната от ръцете на любимия си и захвърлена в тези на друг.

Ревюто към първата книга тук.  

Предупреждение: Ревюто може да е малко емоционално, ама вие се опитайте да прочетете тази книга и да не бъдете емоционални. 

„Търсенето на тигъра“ също като предходната книга от поредицата „Проклятието на тигъра“ е невероятна, вълнуваща, неповторима и..... сърцеразбиваща. И тази като предходната си ме остави разбита, с кървящо сърце. 
Определеното съм на мнението, че К. Хоук е невероятна писателка и има прекрасния талант да измисля неповторими истории, но за бога тя е такава садистка. Все едно основната и цел в живота е да пише чудесна книги, чиито финали завършват по влудяващо, нечестно разбиващ начин. Просто е невъзможно книгата да завърши с щастлив край, а в следваща да продължат да се случват гадости. Не трябва читателя да бъде съкрушен и с нетърпение да чака следващата. 
Трудно ми е да повярвам, че отлагах дълго книгата. Мога да си го обясня само с факта, че се опитвах да се подготвя емоционално, предчувствайки, че отново както при първата книга, аз ще бъда развалина. Колко права се оказах само.

„Помни, независимо какви трудности трябва да понесеш, независимо колко болезнено е преживяването ти, не трябва да губиш надежда. Изгубената вяра е единствено нещо, което може наистина да те погуби.“

Историята в книгата се разви по начин, който ем очаквах, ем бях изненадана. Имах грешната представа, че историята ще бъде развита малко по друг начин. И честно се радвам, че не бях права. Защото Хоук представя едно затишие пред бурята, дава ни частица от рая, която за секунда ни бива отнета, а ние читателите биваме хвърлени на кучетата, борейки се с тях, имащи минути на спокойствие и приятно рутина само и само да се разрази буря, която да ни прати на брега с разбито сърце. Това е история, която има своите върхове и спадове, имаща приятно затишие, което просто е там, за да те разяжда, защото нямаш търпение да стигнеш до финала, обаче се наслаждаваш на всяка проклета страница, дори тя да ти носи болка. Имам чувството, че в книгата нещата се развиха прекалено бавно, някак си исках повече действие още в началото. 
Нямаше как да не оценя присъствието на толкова много различни митове и истории, както от индийската култура, но и така от много други.

„...целта на живота е човек да бъде щастлив. В собствения си ограничен опит съм открил, че колкото повече ни е грижа за другите, толкова по-голямо е собствено ни чувство за благополучие.“

Няколко неща искам да направя с героите в книга: да ги разцелувам (това важи само за моето бебче Рен), да ги прегръщам до припадък  (учудващо това е за Кишан), да им се радвам  (Келси и г-н Кадам) и  да им сритам задниците (Локеш, Дурга и малко Келси). 
Келси в тази книга продължава да бъде себе си умна, смела, борбена и готова на всичко за хората, които обича. Харесвам образа и, няма как да не се възхищавам на добротата и. Ама само как мразя колко объркани са чувствата и колко още по-зле ще стават в последствие просто не мога да не и се дразня. И да пак малко се спойднах. Виновна.

„- Обичаше ли го?......
- Да.
- А сега?
- А сега.... когато съм сама... понякога имам чувството, че не мога да дишам.“

Рен е моето малко сладко бебче. Толкова ми бяха приятни моментите с него в книгата, ама нали аз трябва да страдам през по-голямата част от книгата той отсъстваше, а когато най- накрая се появи беше толкова гадно и нечестно спрямо него и Келси. Влюбена съм в образа му той е толкова... перфектен, съвършен и неотразим. Споменах ли и че свири на китара, пее и обича да чета. А и хората чели книгата знаят какво прави той в името на любовта си и сега често как да не обичаш тоя човек.

„- Допускането на грешки е това, което ни превръща в човешки същества. Така се учим. Мама винаги казваше, че да допуснеш грешка не е лошо; лошото е да откажеш да се поучиш от нея, за да не я повториш.“


Кишам е ами Кишан... Юли бе казала, че Кишан е великолепен и аз искрено се надявах да не е
така, защото щеше да ми стане ужасно трудно да го мразя. И естествено стана точно така. В началото присъствието му в книгата ме дразнеше, но постепенно наистина започнах да го харесвам. Той е добър, смел, мил, чаровен, нуждаеш се от любов и също като брат си готов на всичко за момичето, което обича. Само момичето да не беше Келси, щеше да бъде страхотно, ама не, освен всичко в книгата трябва да има и любовен триъгълник, защото без него не е достатъчно съкрушаваща.

„Когато правиш погрешени избори или вземаш погрешни решения, винаги трябва да си понесеш последствията. Но да се влюбиш не е лош избор.“

В миналата ревюто на първата книга от поредицата не обърнах внимание на злодея в книга, за това тук мисля за го спомена. Това е Локеш. Той е истинско чудовище, изпълнен само със злоба и жестокост и нямам търпение моите хора да му сритат задника. 
По-горе споменах Дурга. Тя е индийска богиня, която участва и в двете книги, а предполагам, че  ще продължи и да участва. Нямам какво толкова да кажа за нея, освен, че в края на книгата наистина намразих тая жена пардон богиня. Зареди нея финала е толкова сърцеразбиващ. 

„Търсенето на тигъра“ е разтърсваща книга, която те кара да копнееш за продължението и, която кара сърцето ти да се свива то мъка и тъга, че героите отново не получиха щастлив края дори той да е временен. Това е книга изпълнена с приключения, обрати, загадки и магии. 
Препоръчвам я на всеки, защото тя си заслужава всяка проклета минута. И едно предупреждение след края на тази книга, а и след предходната книга от поредицата може да бъдете свити на кълбо прегръщайки книгата, опитвайки да се съвземете. 

Благодаря на издателство Intense за предоставена възможност да прочета книгата.   

сряда, 4 май 2016 г.

Books make me happy

Книгите винаги са били моята утеха, моя пашкул, в който мога да се скрия винаги когато
реалността ми дойде прекалено много, когато просто искам да избягам малко от живота си, защото в дадения момент е просто нетърпим и искам малко щастие. Книгите са моето спасително въже. Има дни, които започват наопаки и с всеки изминал час стават още по натоварващи, скапани, психически и физически изцеждащи. В такива дни освен, че търся спасение в литературата, аз го търся в точно определени книги. Книги, които съм сигурна, че могат да ме изкарат от лисичата дупка, в която съм паднала. Три са книгите/поредиците, които са способни винаги да върнат усмивката на лицето ми, да пропъдят тъгата в очите ми и просто да ме направят щастлива.

Първо са книгите на Рик Риърдън. Цялото творчество на чичо Рик може да оправи настроението ми, но обикновено се нуждая само и единствено от Пърси. Честно не знам вече колко пъти съм чела книгите и не мисля, че някога ще ми омръзнат. Утешавала съм се с цели книги или само откази от поредицата. Не знам какво ме кара толкова често да се обръщам към поредицата. Добре де знам, те ме карат да се смея от сърце, карат ме без да се помръдвам от леглото да изживея невероятни приключения. В кризисни моменти се обръщам към тези книги зареди начина по който ме карат да се чувствам.

Идва ред и на „Ще те чакам“ - Джей Лин. Знам, че доста хора не харесват тази книга и намират в нея много недостатъци, но аз заставам плътно зад мнението си, че книгата е чудесна. Не мислете, че не виждам нейните недостатъци и че не бих искала да променя някои неща, не е вярно. Но тази книга ми е влязла под кожата, това е книга готова да ме дари с топлина и светлина, дори когато всичко друго около мен е чернилка и смразяващ студ. Ще ме запитат защо? И аз не знам точно, това е просто факт, непроменлива константа.

И последно, но естествено не по важност е „Хари Потър“ - Дж. К. Р. Положението трябва наистина да е лошо, за да се допра до Хари, обаче той безотказно помага. Всеки чел книгите за Хари знае какви емоции предизвиква тези книги, каква гама от чувства представлява тя. Зареди тази вихрушка се обръщам към поредицата, тя заличава или най-малко отлага проблемите и грижите ми.

Това са моите три спасителни важете, но които разчитам почти винаги. А вие, имате ли книги, които използвате като отдушник?  

неделя, 1 май 2016 г.

April Wrap up

Христос воскресе!
Дано да си прекарате един чудесен ден и дано вашето яйце да е бореца. (моето за сега е)
Месец април започна чудесно, бях в априлска ваканция, през повечето време времето бе чудесно, а и имах предостатъчно време за четене. Обаче, ах как мразя това обаче понякога. обаче след края на ваканцията бях засипана с изпитвания и тестове, а и в училище се проведе фестивал на таланта и бях въвлечена в организацията му, поради което времето ми за четене рязко намаля. Завършвам месеца с девет прочетени книги.  

1. „Гръцките богове на Пърси Джаксън“ - Р. Риърдън 
Таза книга бе едно чудесно начало на месеца. Обичам всяка една книга на чичо Рик, всеки един негов герой, но имам специално място в сърцето си за книгите за Пърси и за самия него. Искрено се забавлявах докато я четях, защото въпреки че моя любим полубог не участва пряко в действието, той е разказвача в книгата и на всяко място от нея се чувстваше неговото присъствие.
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

2. „Градът на гладните“ - Р. Ригс 
Тази втора книга от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ ми допадна също като първата. Идеята за чудатите деца, гадините и гладните, снимките в книгата, ми харесва ужасно много, защото съм на мнение, че е много оригинално и интересно, но някак си в реализацията и нещо ми лисваше, а и честно любовната история в книгата малко ме смущава. Всеки чел книгите знае за какво става на въпрос. И сега често не мислите ли, че е малко т.е много странно и откачено?
Едно от нещата, които най-много ми харесват и в двете книги от поредицата и зареди което ще прочета и последната книга са фотографиите. Допада ми как те се свързват с историята и не отричам, че малко ме плашат.
Дадох и 4/5.


3. „Гондолата на времето“ - Ева Фьолер 
Една прекрасна книга, напомняща ми толкова много на една от любимите ми поредици, а именно „Скъпоценни камъни“ на К. Гир. Двете трилогии си приличат по доста неща, но също са ужасно много различни. Книгата е вълнуваща, изпълнена с приключения и обрати.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

4. „Шинел“ - Н.Г и „Смъртта на чиновника“ - А. Чехов
Какво мога да кажа за тънката книжка като „Шинел“ и повестта от две страници на Чехов освен, че трябваше да ги прочета заради училище. Мразя ситуацията когато трябва да прочета книга, защото някой ме кара. Така губя желание за четенето и и се зареждам с неприязън към нея.
Дадох им 3/5.

5. „Ангелско нашествие“  - Сюзън Ий
Ммм какво да кажа обичам главния герои Рафи, а книгата не струва. Огромна лъжа. Обичта ми към Рафи има огромния конкурент в лицето на обичта ми към книгата. Интересна и вълнуваща, прекрасна и възхитителна, книгата изпълнена с приключения и саможертви в името на любимите хора.
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5.

6. „Самодива“ - Краси Зуркова. 
От къде да започна да възхвалявам книгата? Може би от това, че историята е интересна, изпълнена с обрати и изненади, от това, че повечето от проклетите отговори са ясни като бях ден, но просто няма кой да ги забележи навреме преди сърцето му да бъда разбито? Ама да не забравя и за героите, които намразих, защото ме накараха да ги заобичам и просто да исках да получат щастливия си края, ама не, защото Илияна трябва да се чувства съкрушена. Не очаквайте от книгата кой знае какъв щастлив завършек, защото няма да го получите. Поне за мен не е такъв.
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

7. „Бухтичка“ - Джули Мърфи 
Имах нужда от тази книга след „Самодива“ трябваше ми лека, забавна и най-вече емоционално не разбиваща книга. Точно такава е книгата на Мърфи. Вярно е, че тя не е с най-оригиналния сюжет, но тя разказва за важни проблеми като тези с недоволството от това как изглеждаш, отношенията с родителите, растежа и проблемите, които го съпътстват. Всичко това е разказано по непринуден, лек и много забавен начин.
Ревюто и тук.
Дадох и 4/5.

8. „Касъл Хил“ - Саманта Йънг 
Тази кратка книга е чудесно допълнение за всеки почитател на поредицата „Дъблин Стрийт“. В нея от първо лице се проследяват едни от най-важните моменти в живота на Джос и Брейдън след първата книга. Като всички други книги от поредицата и тази е интересна, забавна и лека.
Дадох и 3/5.

Е това беше моят месец от странна на книги. Надявам се май да е още по-ползотворен и изобщо приятен и изпълнен с прекрасни моменти. А сега вече е време да се връщам при семейството ми, че майка ми отново ще започне да се оплаква. И отново: Честит Великден!  
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang