петък, 11 ноември 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 7.1

Източник.
И така мили мои днес ви досаждам с нова серия от любимите ми цитати. Знам аз и цитати? Каква неочаквана комбинация нали? Като бях казала в Любими цитати от любими книга - Част 7, явно за поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" за всяка книга ще има отделна публикация. Наскоро прочетох втората книга от поредицата, а именно "Чукът на Тор" и ето ме с публикацията за нея. 

Ревюто към първата книга тук.
Ревюто към втората книга тук.
Любими цитати от първата книга тук.


"- Изглеждаш ужасно -заявиха.
- И на мен ми е приятно да те видя, Магнус.
- Не, имам предвид... не ужасно като различно от нормалното. Просто изглеждаш ужасно изтощена.
- Да ти намеря ли лопатка, та да изкопаеш още по-дълбок гроб, в който да ме тикнеш?"

"- Джак, свърши си работата.
- Сигурен ли си? - попита Джак....
- Искам да кажа... - продължи Джак -... знам, че този тип е убил Отис, но всички убиват Отис. Смъртта е част от работата му."
Източник.

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

"Той е част от семейството, Магнус - бе ми казала тя, преди да замине за Ню Йорк. - Не можем да зарежем семейството си."

"- Слагал съм ризница векове наред, жено!
- Кога? Влизаш в битката гол до кръста.
- Оплакваш ли се? - попита Полуродения.
- Млъкни! - изчерви се Малъри."

"-  Значи, всичко е уредено - ухили се Полуродения. - След като обеща да не ни убиваш, нека да започнем да убиваме други хора."

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

"Стана точно като в добрите стари времена. Вървяхме напред към неизвестното, търсихме изчезнали магически оръжия и рискувахме да умрем мъчително. Липсваше ми приятното изкарване с приятелите!"

"- Тъмно е като в рог! - оплака се Блиц.
- Ти си джудже - Сам свали брадвата от колана си, звук, който познавах твърде добре. - Мислех, че обичате подземията.
- Обичам ги! - отвърна Блиц. - Колкото по-добре осветени и украсени, толкова повече ги обичам."

" Казва, че трябва да си ходим.
- Не може, първо трябва да ви благодаря!  Освен това трябва и да ви убия."

" - Опитвам се, Магнус. Но е много странно.
- Да - казах аз, - Но горе главата. И по-странно ще става."

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-
доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

"но старият елф беше непоносим. Бях радостен, че Джак е медальон, иначе щях да го накарам да запеем на господин Алдерман балканска чалга."

"... започнах да осъзнавам, че колкото и лошо да е семейството ти, винаги може да бъде и по-лошо."

"- Дръж се, братле. Сега трябва да ти се отплатя за фалафелите, с които ме гощаваше, докато бях бездомен. Ще мога да ти покажа Деветте свята!
- Магнус? - каза той.
- Да? 
- Напомни ми повече никога да не те черпя с фалафели."

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас. 
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

" - Наистина ли сме роднини? - вдигна ръце във въздуха Алекс. - Къде е приключенският ти дух? Разбира се, че идеята не е добра, но това е единственият начин."

"- Нищо не съм казвал...
- Млъкни.
- Млъквам."

"Спри - казах аз на мозъка си.
Освен това сватбата е утре - отвърна мозъка ми.
Излез от главата ми.
Но мозъкът ми отказа да излезе от главата ми. Много неучтиво от негово страна."

"Да си крал, това изисква точната комбинация от желязо и медовина, от щедрост и страх."

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

"С моя късмет щях да се изправя срещу Щастието и да ми се наложи да го удря с меча, докато спре да се усмихва."

"Брат му Блерг имаше червена топка с лика на Кърт Кобейн. Блерг не спираше да гледа ту към мен, ту към топката, сякаш се опитваше да си ме представи с по-дълга коса."

"Всичко е свършено. Великаните скоро ще узнаят, че съм беззащитен. Ще нападнат Мидгард, ще унищожат телевизионната индустрия и никога повече няма да  мога да гледам сериалите си."

"-Значи е решено - скръсти ръце Алекс. - Трябва да се омъжа за големия грозник.
И да му народиш деца - добави със значи Хартстоун.
-Изглежда, че ще се наложи да науча езика на знаците - присви очи Алекс. - Междувременно ще се преструвам, че си казал: Браво, Алекс. Благодаря ти, че си толкова храбра героиня, Алекс." 

"Имаш си лични граници, които не би преминала. Това си е сила, а не слабост." 

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

Източник.
"-Колкото повече нови неща научавам и колкото по-силен ставам... изглежда, че проблемите се превръщат във все по-големи и ми е все по-трудно да се справям...." 

"-Хубаво. Дотогава ще сме завършили училище.
-Аз не ходя на училище. Или под ние имаш предвид ти и гаджето ти?
-Точно така. В случай че той изкара срока и мине матурите, а злите римски императори не унищожат света още преди Рагнарок. Би трябвало да имаме достатъчно време да ти помогнем или поне да сравним записките си, да поискаме някоя и друга услуга....
-Каква услуга?
-Аз не познавам океана толкова добре - усмихна се Анабет, - но гаджето ми го знае като петте си пръста. Мисля, че е време да се запознаеш с Пърси Джаксън.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang