вторник, 1 ноември 2016 г.

"Чукът на Тор" - Рик Риърдън

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

Животът е меко казано гаден. Все известна истина. Защо почвам ревюто на тази прекрасна книга с това ли? Просто точно като започнах това съкровище трябваше да се подготвям за едно състезание във Винса във Варна, а за да се представя добре трябваше да уча здравата по счетоводство. А как да се съсредоточа върху материала като "Чукът на Тор" ме вика като опасна сирена подмамвайки ме да се удавя в дълбините и?

"Чукът на Тор" втора книга от поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" също като предходната е чисто приключение, вълнуващ разказ за света на нордическите богове, за група страхотни "хлапета", които са натоварени с нелеката задача да спасят света. 

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

Източник.
Както вече уточних това е книга, която не исках да оставям, която ме заплени още отначало и която не ме остави на спокойствие докато не я завършех. На кратко казано книга на Рик Риърдън.
Историята в книгата продължава да разказва за приключенията на братовчеда на Анабет, Магнус, за това как той и приятелите му отново трябва да се преборят с нови опасности, да се справят с нови изпитания. На кратко казана да бъдат герои.
Няма да говоря колко много обичам книгите на Риърдън, няма да казвам колко много се възхищавам на таланта на този невероятен човек, защото във всяка една моя публикация свързана с творчеството му аз го казвам и повтарям и потретвам. За това драги няма да го кажа, а само ще го намекна. Много лек намек нали?

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

Общото в книгите на Риърдън е, че група тинейджъри трябва да спрат края на света.  Във всяка неговата книга това е заветната цел отлагането и ако имат късмет героите направо спирането на апокалипсиса и въпреки тези общи елементи всяка книга на автора, всяка негова поредица си е уникална по свой начин и това естествено е едно от нещата, които правят неговите книга мои любимци.
"Чукът на Тор" ни предлага нови приключения, нови емоции, много нова информация, а и нови герои. С удоволствие следях как действието си развива, как примката около героите се стяга и как те искат или не трябва да играят по свирката на онези с по-големия план.



Източник.
"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

С трепет следях как приятелството между героите се задълбочава, как надграждаха приятелството си и как самите те се развиваха. Магнус, Самира, Блиц и Харт са старите ни познайници. Едни истински и задружен отбор. Естествено няма как да не спомена и техните добри приятели от етаж 19, които да винаги готови да се включат в битката.
Новият ни познайник в книгата на когото трябва да отделя внимание е Алекс. Една интересна героиня или герой? Зависи как се определя в този момент. Не разбирате за какво говоря? Ами прочетете книгата и ще разберете! Ще разберете също колко интересна е нейната личност и няма как да не я харесате.
И сега нали съм си момиче и знам, че отговарям на стереотипа ама си е истината, че за мен любовната история си е важна и то много. И така.... в миналата книга в главата ми се за формиха едни двойки, но в тази книга нещата се промениха и не знам. Вече се обърквам. В миналата книга си мислех, че накрая въпреки всички пречки Магнус и Сам ще бъдат заедно, но сега с по-голямата роля на Амир и с появата на Алекс може и да не стане така както си мислех. И честно не знам дали съм разочарована.

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас.
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

Единственото нещо, което ме разочарова в тази книга, единственото нещо, което не ми хареса бе липсата на Пърси. Очаквах да се появи в тази книга, очаквах да го видя рамо до рамо с Магнус, но не... трябва да чакам и чакам докато излезе следваща книга. Чичо Рик защо ми го причиняваш?
Сега трябва да спомена нещо повърхностно, а именно корицата. Още с излизането на българската корица умирах от интерес да разбере какво означават илюстрациите и. В момента в който разбрах пак започнах да разглеждам корицата с нов  интерес.

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

"Чукът на Тор" е поредната великолепна книга на чичо Рик, поредното вълнуващо приключение изпълнено с изненадващи обрати и незабравими герои. Поредната книга на Рик Риърдън, която обожавам и която ще препрочитам доста често. (скоро ще направя маратон на книгите на тоя човек тогава 100% няма да ме намерите)



"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

Ревюто към първата книга тук
Любими цитати от първата книга тук.  

2 коментара:

  1. Страхотно ревю! Книгите на Рик Риърдън наистина са уникални. А Магнус ми е фаворит,с това негово чувство за хумор и остроумие... <3

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang