вторник, 18 октомври 2016 г.

"Хари Потър и прокълнатото дете" - Дж. К. Роулинг, Джон Тифани, Джак Торн

"Роуз:..... Ал, трябва да се съсредоточим.
Албус: Върху какво?
Роуз: Кога ще изберем за приятел. Мама и татко са се запознали с баща ти при първото им пътуване с експрес "Хогуортс".
Албус: Значи трябва да изберем сега с кого ще бъдем приятели цял живот? Това е доста плашещо."

Осмата история.
Деветнайсет години по-късно.
Животът на Хари Потър никога не е бил лесен – особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици.
Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

"Хари: Остарявам ли? Благодаря, приятелю.
Рон: Честна дума, всеки път, когато сядам, пъшкам. Пъшкам!.....
Джини: Говориш само глупости.
Рон: Това ми е слабостта... И любовта ми към всеки вас, Дори и кльощавата Джини."

Тази книга, това съкровище, този така чакан подарък от Дж.К.Роулинг е нещо неповторимо, незабравимо, интересно и прекрасно. Това не е просто книга, това е дар за всеки един фен на тази поредица, подарък, още едно приключение в този магически свят, свят, където любовта е побеждава.

"Дъмбълдор: Не можем да браним младите от злото. Болката трябва и ще ги споходи."

Източник.
Толкова дълго и с такова нетърпение очаквах това ново приключение на Хари, тази нова история, която да ме заплени. Поредицата "Хари Потър" е това което ме накара да обичам четенето, тези книги ми показаха неповторимия свят на литературата. За това ще обичам тези книги до живот, защото историята на момчето, което оживя направи света ми неповторим, изпълнен с магия, приключения и незабравими моменти. Зареди това умирах от щастие от новината, че ще има нова осма книга, която ще бъде във формата на пиеса. Щях да умра ако театралната постановка не беше издадена като книга, защото щеше да бъде гадно и нечестно, но за радост няма нужда да обиждам здравата една от любимите ми авторки.

"Хари: Бих сторил всичко за него.
Джини: Хари, ти би сторил всичко за всекиго. Готов си да се пожертваш за целия свят. Той има нужда да усети твоята любов точно към него. Тя ще го направи по-силен, както и теб самия."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга разказваща за живота на любимите ни герои доста години след края на седмата книга, в книгата наново оживяват любимите ни персонажи, читателя отново може да се наслади на техните приключения, да ги види вече пораснали и зрели хора, да види какви родители са станали и какви деца са отгледали. Толкова ми беше приятно да проследи отношенията на моите хора, как продължават да бъдат все така добри и истински приятели. Читателя може и се потапя в света на магията неусетно и дълбоко.  Историята е интересна, тя разказва за едно ново поколение магьосници имащи за покровител старите ни познайници.

"Роуз: Говори се, че той е син на Волдемор, Албус.
Албус: Сигурно са глупости. Искам да кажа... виж, ти си имаш нос."

Източник.
Сина на Хари, Албус и сина на Драко, Скорпиус са главните действащи лица и те са просто прекрасни герои. Те са новото поколение,
новата надежда за нови подвизи, те са двама най-добри приятели, които са по-силни заедно. Приятелството, което имат тези двамата е така чисто и красиво, така невидно. Изобщо отношенията между героите в цялата книга бяха красиви да на моменти трудни и заплетени, но все пак прекрасни.

"... Открай време мечтая да отида в "Хогуортс" и да имам приятел, с когото да правим поразии. Също като Хари Потър. И попаднах на сина му. Не е ли това луд късмет?
Албус: Ама аз изобщо не приличам на баща си.
Скорпиус: Ти си нещо по-добро. Ти си най-добрият ми приятел, Албус. А това гарантира поразии във висша степен."

Книгата буквално се поглъща от корица до корица. Не се усеща кога книгата е свършила. Човек няма избор като започне книгата няма как да я остави, все пак говорим за Хари Потър. За няколко часа свърших книгата, а не исках да я свършвам, на края дори нарочно се бавих, че да не идва края. (в тези няколко изречения колко ли пъти споменах "книгата"?
Доста мнения съм чела за книгата. И не знам честно защо някои хора мислят, че книгата не би трябвало да съществува, защото това е пълна простотия.

"Хърмаяни: Искаш пак да се ожениш за мен?
Рон: Бяхме много млади, когато го направихме първия път, аз много се напих и... честно казано, не помня много от сватбата. А истината е, че те обичам, Хърмаяни Грейнджър, и каквото и да казва времето, искам да го заявя пред множество други хора. Отново. Трезвен."

Честно не искам да обиждам никого, но човек, който не иска още и още Хари не е добре с главата. (Без да се обиждате това все пак е лично мнение).

"Хари:... Без Рон и Хърмаяни нямаше да оцелея в "Хогуортс", нямаше да съм жив дори."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга заслужаващи всичко, това е незабравимо продължение и чисто съвършенство, което обожавам. Дори е меко казано, че обожавам, защото това е продължение на поредицата, която ме направи това която съм, защото ако не беше "Хари Потър" аз нямаше да заобичам литературата, а това би било огромна и неповторимо грешка.

"Хари: Бяха велики мъже, с огромни недостатъци, но знаеш ли... тези недостатъци ги правеха още по-велики."

П.С: Чакам с нетърпение да дойдат коледните празници и отново да имам време да прочета отново и аз не знам за кой ли път поредицата и тази книга вече да е включена към другите.И естествено филмите де, а да знаете дали пиесата може да се намери някъде записана?

"Дъмбълдор: Хари, никога няма идеален отговор в този объркан емоционален свят. Съвършенство е непостижимо за хората, непостижимо е и за магьосниците. Във всеки светъл момент на щастие има и капчица горчивина: мисълта, че отново ще изпитаме болка. Бъди искрен с онези, които обичаш, показвай болката си. Да страдаш е също толкова човешко, колкото да дишаш."
Източник.

Трябва да благодаря на определени хора за възможността да прочета тази книга в деня на нейното излизане. Трябва да благодаря на прекрасния ми клас за този подарък по повод рождения ми ден. Благодаря ви, хора! Вие сте невероятно и аз ви обичам!!!!

"Делфи: Тогава ме убий....
Хари: И това не мога да направя....
Албус: Какво? Татко? Тя е опасна.
Хари: Не, Албус...
Албус: Но тя е убийца. Видях я да убива......
Хари: Да, Албус, тя е убийца, но ние не сме.
Хърмаяни: Трябва да бъдем по-добри от тях.
Рон: Да, неприятно е, но това е важният урок, който научихме."

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang