понеделник, 19 септември 2016 г.

„Всички наши места“ – Дженифър Нивън

„Да съжаляваш и да се извиняваш, е загуба на време. Човек трябва да се стреми да живее така, че никога да не му се налага да се извинява. По-лесно е да постъпва правилно от самото начало, за да няма за какво да го прави.“

Историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре.
Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее.
Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора поемат на пътешествие, което ги отвежда на невероятни места – величествени, обикновени, красиви, грозни, странни, изненадващи. Също като живота! И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин.

„Познавам достатъчно добре живота, за да знам, че човек не може да се надява нещата около него да стоят винаги на едно място, колкото и да му се иска.“

 „Всички наши места“ е книга, която отлагах прекалено дълго (този път наистина, цяло година книгата събираше прах), но това е книга, която си заслужава всяка проклета минута, това е книга, която ще те накара да се засмееш, която ще предизвика буца в гърдите ти от болка и на най-вече „Всички наши места“ е от онези книги, които ще те накарат да се замислиш за живота. Тя буквално е книга, която ще раздвижи заспалите ти мозъчни клетки, ще те накара да се замислиш за самия себе си, за хората около теб и как можеш да помогнеш на себе си и на тях.

 „Всичко на тоя свят си има край. Искам да кажа, че една стоватова крушка е проектирана така, че да свети седемстотин и петдесет часа. Слънцето ще загине след около пет милиарда години. Всяко нещо си има срок на годност.“

Знаех края на книгата много преди да я започна, това и е причината да я отлагам толкова дълго време. Знанието ми за финала този път ми попречи да започна веднага тази невероятна книга. Но често си мисля, че преди не бях готова за тази книга, защото тази книга не с лесна и лековерна тематика. Ол не драги, книгата се занимава с ужасно сериозни теми и точно това я прави толкова красива.
Източник.

„-Исках да се насладя на гледката.
-Или си възнамерявал да скочиш?
-Не и днес, когато сервират пица.“

Знаете ли в началото книгата ми беше толкова забавна и някак си лековата, че дори на моменти забравях за сериозността на темите в нея. Защото въпреки сериозността си и значимостта на темите във „Всички наши места“, авторката я е написала леко, не натоварващо и изцеждащо силите.    

 „Винаги съм се чудил на хората за това спане. Ако не се налагаше, никога нямаше да спя.“

Наистина не знам как да си събера мислите и да напиша едно свястно и смислено изречение. Дженифър Нивън  пише за нещо сериозно, за неща с които ние или някой познат се е сблъсквал, преживява в момента или може някога да преживее и точно зареди това нейната книга е невероятна, истинска и красива.

„Човек не се облича, за да се хареса на момиче.. особено на такова момиче. Облича се, за да достави удоволствие на себе си. Ако причината да не те хареса са дрехите,  значи не ти трябва.“

Източник.
Това е книга разказваща суровата и тъжна действителност и драги това определено е книга, която няма как да не повлияе на всеки прочел я.

„Може ли животът да изглежда по този начин? Построен само то приятни моменти, без гадните, без дори намек за нещо неприятно. Може ли просто да изрежем лошото и да задържим доброто?“

Само заради едно нещо съжалявам свързано с книгата и това,че тя ме чакаше толкова дълго. Тя не трябва да бива пренебрегвана, защото мамка му заслужава си.

„-Проблемът на хората е, че през повечето време забравят за малките неща, а те са толкова важни. Всички са адски заети да чакат на местата за чакане.“

И ако не сте готови мислите ви да се превърнат в каша, ако не сте готови мозъчните ви клетки да се раздвижат и да се замислите върху прочетеното , то тогава по-добре не започвайте да четете това съкровище наречено „Всички наши места“. За Бога какви ги говоря, я се стегнете и не правете моята грешка да отлагате книгата на Дженифър Нивън.

 „Можех ли да направя нещо повече? Вероятно да. Винаги можем да направим повече.“

П.С. Прея има прекрасна песен вдъхновена от книгата, можете да я намерите тук.

„всъщност съм и  това е част от проблема: всички ние сме сами: затворени в телата и в собствения си ум, и всяка компания в този живот е мимолетна и изкуствена.“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang