петък, 5 август 2016 г.

„Парченца от нашия живот“ – Хелън Дънбар

Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с
възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги.
Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му.

„Може би в някакъв момент всеки трябва да остане насаме със себе си, за да реши кои хора иска в живота си, кои иска са бъдат част от него.“

„Парченца от нашия живот“ е от онези книги, които те карат да се замислиш за ценни хора около себе си, хората, които обичаш безрезервно и за това как би преживял тяхната загуба, дали би оставил тъгата и болката да те замъкнат в бездната на отчаянието или би търсил сила в себе си и надежда за по-добро бъдеще. Книгата не разказва лека история, тя е тъжна и много трогателна, но тя също ме накара да се засмея, да се надявам, че и аз бих могла да се справя със загубата на любим.

„И знам със сигурност, че не можеш да откраднеш ничие сърце. Не можеш просто да го откъснеш и да го вземеш. Трябва човекът доброволно да отвори гръдния си кош и да ти го даде.“

Трагичната история на Кал е разказана по-лек и увлекателен начин въпреки всички трагични неща, въпреки всички гадости, с които трябваше да се срещне Кал в крайна сметка той намира начин да се справи учейки ни, че човек може да се справи с всичко.
Кал не е от безстрашните герои от тези, които без страх се изправят пред трудностите, той не е от онези хора, които не се плашат от историите за призраци разказани край лагерния огън. Кал е един нормален тинейджър, вълнуващ го любимия му спорт, приятелите, разкъсващ се между спорта или образованието и най-после да заговори мечтаното момиче. Обикновения средностатистически живот на Кал, на най-добрият му приятел Спенсър и приятелката им Лизи се променя за един миг.

 „Понякога е трудно да имаш приятели, които те познават толкова добре, че  могат да разчетат смисъла зад всяка промяна в интонацията на гласа ти. Понякога, както сега, е най-хубавото нещо на света.“

Силата на тяхното приятелство осветя книгата, благодарение на това, че Кал и Спенсър се имаха един друг те могат да преодолеят загубата на другия си най-добър приятел, подкрепяйки се те могат да съберат парченцата от живота си. Защото нали за това са приятелите да събират парченцата от нас когато нещо ги разбие, приятелите са за да бъдат до нас в най-хубавите моменти от нашия живот, но и в най-лошите.

„Вероятно всички приятелства трябва да бъдат проверени и да се променят, така че да продължат да имат смисъл.“

Истинското приятелство минава през трудности но продължава да бъде силно и да дава сили, то не остава същото, но продължава да съществува. Такова е приятелството между Кал, Спенсър и Лизи. Те са приятели готови на всичко един за друг и когато Лизи вече я няма, Кал и Спенс само заедно могат да се справят със загубата и.
Това не е от книгите, които по принцип чета, защото все пак съм огромен фен на фентазито, но въпреки всичко книгата ми хареса ужасно много, защото това е книга разказваща една тъжна и трогателна история, но също е и книга разказваща как човек може да намери сила в себе си и да преживее загубата на любим човек, любимата дейност.

„Предполагам, че онова, което остава след като някой, когото си обичал, умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински.“

„Парченца от нашия живот“  е красиво написана история за това как човек се справя с липсата на любим човек, за това как дори в ямата на отчаянието и болката човек може да намери лъч надежда уповавайки се на близките си. И въпреки тъжната си тематика, книгата ме накара да се усмихна.

„Фактите не могат да те наранят. Те са просто описание на нещата.“

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang