неделя, 21 август 2016 г.

„Хрониките на Магнус Бейн“ – Касандра Клеър

Книгата съдържа единайсет неразказвани досега истории, които хвърлят светлина върху
живота на загадъчния Магнус Бейн, спечелил сърцата на феновете на поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства” със своята харизма, с екстравагантния си стил и неподражаемото си остроумие.
На страниците на сборника почитателите на книгите на Касандра Клеър ще се срещнат отново с любими свои герои, като Алек, Клеъри, Уил, Теса и Джем, ще научат истината за Рафаел Сантяго и Камила Белкор, за изхода от първия сблъсък между Валънтайн и Магнус и ще узнаят още много други тайни.

„Хората не живет вечно. Те можеха само да се надяват, че сътвореното от тях ще остане.“

„Хрониките на Магнус Бейн“ e невероятна, забавна и вълнуваща книга разказваща част от приключенията на един мой любим герой от едни от любимите ми книги.Това съкровище ме накара да се смея като откачена, да се присвива от носталгия за герои от минали книги, да тръпна от интерес и да изпитвам тъга поради загубата на някои герои (естествено имам предвид Уил! Не можеше ли да стана безсмъртен за бога? Чудя се колко ли пъти ще го спомена до края на това ревю)

„-Мислех си, че любовта е игра. Тя не е игра. По-сериозна е от смъртта…..
-От всичко можем да се откажем зареди любовта, но не бива да се отказваме от себе си.“ 

Източник.
С тази своя книга Касандра Клеър определено засища част от интересна на читателя относно един от най-интересните нейни герои. Но честно тя засяга само повърхността, заради това нямам търпение за новата и поредица посветена за Магнус (особено ако в нея ще има участие на рода Херондейл, кого заблуждавам говоря пак за Уил)

„-Никога не съм се привързвам към нефилим! – възмути се Магнус
Рейнгнър се изкашля и насред кашлицата каза нещо, което звучеше като „блерондейл“

До къде бях стигнала? А да нямам търпение за тази поредица, защото тази книгата ми хареса ужасно много и засили желанието ми, засили интереса ми за живота на Магнус, за хората, в които е срещнал, за хората, които си е влюбил.

„Любовта си е любов: никаква магия не може да излекува разбитото сърце и да унищожи способността му да обича вечно.“

Източник.
Магнус Бейн е удивителен герой, Каси го е изградила невероятно. Със своята ярка
индивидуалност, смелост, добро сърце и забавна натура Магнус е от онези герои, които са способни винаги да разведрят обстановката, но той е също от онези герои, които ще направят всичко за любимите си хора и ще помогнат, когато някой е в беда (а ако от оказаната помощ спечели и малко пари още по-добре).

„…-ти още беше много пия.
-Сигурен съм, че дотогава съм поизтрезнял – възрази Магнус.
-Магнус, опитваше се да флиртуваш с чинията си.
-Аз съм много свободомислещ!“

Аз съм човек на реда, обичам всичко да е подредено и за това не мога да се примеря с хората, които решават, че е добра идея първо да прочетат "Хрониките на Магнус Бейн" или "Лейди Полунощ", а после другите книги на Каси. Съжалявам, но не мога. За мен има точно определен ред. Първо се четат петте книги от "Реликвите на смъртните" после се прочита трилогията "Адските устройства". или направо първо "устройствата" . Чак вече като са прочетени тези поредици идва редът на другите две книги, тук вече няма значение коя ще е първа. Знам, че философствам, ама съм права.

„от Едмънд и Уил Магнус много добре знаеше какво означава един Херондейл да даде на някого сърцето си. Това не беше дар, който можеше да бъда върнат обратно.“
    
Източник.
Едно от нещата, които много ми хареса бе това, че в книгата се разказва също как Магнус се среща с предците на моите любимци, бе разказана как например той се запознава с баща на Уил, как се среща вече със зрелия Уил и Теса, с техния син, да не говоря за главите свързани с отношенията му с Алек. Зареди такива неща обичам Касандра, обичам как развива всичките си история около едни и същи фамилии ловци на сенки през вековете и в крайна сметка се оказва, че всички са свързани със невидимите нишки на съдбата. При Магнус това е любопитното, че все пак той е безсмъртен и той се има вземане даване със поколения ловци на сенки и докато се разказваха неговите приключения в тази книга, аз постоянно хвърлях по един поглед на родословното дърво на трите основни фамилии ловци на сенки, за да разбера кой на кога какъв е.

„..обади се тихо Теса и с Уил се спогледаха, както се споглеждаха единствено женените – с  пълно разбиране и все пак с обожание.“

Само едно нещо не ми хареса в проклетата книга, а именно това, че във всяка една глава се разказва различна история и ако едната глава ми е харесала ужасно много тя свършва прекалено бързо и имам чувството, че тя е един вид недовършена (естествено имам предвид главата за сина на Уил и Теса искам да разбера какво е станало с него за Бога, а и Уил и Теса като родители изпълниха сърцето ми с радост)

„Хрониките на Магнус Бейн“  е още едно съкровище родило се от невероятния талант на Касандра Клеър. Това е книга разказана за приключенията на един забавен и интересен герой, която ме изпълни с радост и тъга, която ме остави без дъх от неконтролируемия смях и силни емоции.

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност.

„Той вярваше в изкуплението и в зрънцето милост у всеки. Това бе едното от малкото неща, които имаше нужда да вярва – във възможността за красота, когато си изправен през толкова грозна реалност.“

П.С. Преброихте ли колко пъти споменах Уил.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang