понеделник, 4 юли 2016 г.

„Гневът и зората“ – Рене Ахдие

Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла

Това не е ревю, това са просто няколко изречени които да обяснят в общи линии възхищението ми към книгата. Искам да пиша за тази книга, искам да кажа на всеки един човек, колко невероятно е това съкровище, но не намирам правилните и достойните думи. Всяко едно изречение което искам да напиша, за да опиша красотата на книгата ми се струва глупаво и незначително. Още с началото си книгата пленява читателя разказвайки му една невероятна история за смелост, омраза, отмъщение, саможертва и най-вече безгранична любов. Книгата е съвкупност от приказна история, прекрасен и въздействаш начин на разказване и удивителни и не забравящи се герои. Не мога да продължавам да пиша, защото сърцето ми отново започва да се присвива зареди финала на книгата (който всъщност не е толкова трагичен, но просто е много въздействащ), а ръцете ми започват да сърбят от нуждата да прелистя страниците на продължението. За това ви оставям да се насладите на събраните от мен цитати и да видите със собствените си очи колко прекрасна е книгата.

„Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам“ – Джалал ал Дин Руми

„-Нима дойдохме чак дотук само зареди една книга, баба?
-Само за една, дете. Само една.
-Трябва да е  специална книга.
-Всички книги са специални, скъпа.“

„..добрият разказвач може да заплени слушателите си с едно-единствено изречение.“


Източник.
„-Значи те е изпратил, за да ме шпионираш?...
-Да.
-Ти добър шпионин ли си?
-Най-добрият.
-Добрият шпионин би скрил самоличността си.
-На най-добрите шпиони не им се налага.“

„-Ти си арогантна.
-Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?“

„…нищо не може да се сравни с чудото на първата любов.“

„Любовта е сила само по себе си, сайиди. Заради любовта хората се решават и на немислимото… и често постигат невъзможното. Не бих се надсмивала на силата и.“

„-Не можеш да предвидиш бъдещото. И не можеш да направиш нищо за миналото.
-Грешиш. Мога да се поуча от него….. – И мога да направя така, че да съм сигурен, че няма да се случи отново.“

„-В крайна сметка зад всяка история се крие история.“

„..всеки човек се бие за кауза. За цел.“

„…Мога да си я представя как дръзва да предизвика кобра да я ухапе, като се кълне, че нейната отрова ще убие змията първа.
-И ще спечели – усмихна се Тарик.“
Източник.


„не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.“

„Единственото нещо, което съм научил с абсолютна сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъде сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.“

„-Твоят смях е красив. Като обещание на утрешния ден….“

„-Момиче, какво правиш с мен? Като чума си – прошепна той.

-Ако съм чума, трябва да стоиш настрана, освен ако не искаш да те уморя – каза Шахризад…
-Не – поклати глава той и ръцете му се спуснаха към кръста и. – Умори ме. Унищожи ме.“
 
„Ако я беше грижа за него, значи той имаше истинска власт над нея. Владееше сърцето и.“

„-На нас жените, ни се е паднал тъжен жребий, не е ли така?

-Какво имаш предвид?
-Достатъчно силни сме да превземем света с голи ръце, но позволяваме на разни смешни момчета да ни правят глупачки. „


Източник

„Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвал преди, да плачеш, както никога преди не си плакала… тогава не можеш да направиш нищо друго освен да се предадеш.“

„Спомням си, че когато бях малко момиче в Тива, веднъж попитах майка си какво е рай. Тя ми отвърна: „Сърце, в което обитава любовта.“ Разбира се, настоях да науча какво е ад. Тя ме погледна право в очите и отвърна: „Сърце, лишено  от любов“.

„Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него.“

„ти си толкова важна за него, колкото е и животът му.“

„-Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
-Шази? – усмихна се още по-широко капитанът. – Честно казано, жал ми е за вълците.“

„Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне срещу бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята… И се постарай тази буря да не си ти.“

„..Търся нещо повече.
-Повече от любов?
-Да.
-Не е ли арогантно да си мислиш, че заслужаваш нещо повече, Халид ибн ал Рашид?
- А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рови при първите признаци на беда?....... – Искам някой, който вижда под повърхността. Някой, който допълва баланса. Равен на мен.“

„-Не очаквах да си толкова красива.
Източник

-Е, аз пък не те очаквах въобще.“

„…най-умните мъже са най-тихите…“

„Голям дар е да намериш любовта, която устоява на всичко – такава, която дава, но и отнема..“

„-Разберете всичко за Тирик…. За семейството му. За връзките им. Всичко.
Джалал се размя.
-Какво е толкова забавно? – попита Халид.
-Кръвта вода не става. Това момче ми е като трън в очите цяла сутрин.“

„..Защо водиш тази битка?
-Защото я обичам – отвърна Тарик, без да се колебае.
-Но… защо я обичаш?
-Що за смешен въпрос е това.
- Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му. Защо я обичаш?
-Защото… - …- Защото всичките ми най-хубави спомени са свързани с нея. Страдах заедно с нея. И.. заедно се смеехме и без причина……
-Споделената история не ти дава право на бъдещето, приятелю.“

„Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.“

„…един истински мъж не прави цяло представление за това какво е негово. То просто е“

„-Колко подходящо наказание за едно чудовище. Да иска нещо толкова много – да го държиш в обятията си, - а да знаеш извън всякакво съмнение, че никога няма да го заслужиш.“
Източник

„-Сигурно много я обичаш, Халид-джан…..
-Любовта е… само сянка на моите чувства.“

„Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.
...
- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.“

„Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.“

„нито слънцето, нито дъждът, нито дори най-ярката звезда в най-тъмното небе не може да се сравнява в чудото,  което си ти.”

„Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?“

„-Ще ми се да имах твоя тип оптимизъм - изсумтя Рахим
-И що за тип е това?
-Идиотски.“

„Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.“
Източник

„Обичам те хиляди и хиляди пъти. И никога няма да се извиня заради това.“

Е това е от мен, надявам се да сте се убедили, че книгата е едно истинско съкровище въпреки моя нескопосан опит да ви опиша красотата и. Тук можете да намерите едно от любимите ми ревюта на „Гневът и зората“.

П.С. Оригиналната корица на книгата изобщо не е лоша, ама в сравнение с нашата е просто ужасна. Стоян Атанасов се е справил удивително добре с корица улавяйки красотата на книгата.

П.П.С. Само аз ли през цялото време си представях Халид като Toni Mahfud.

5 коментара:

  1. Тези цитати, тази книга, тази емоция... плаче ми се като знам, че втората книга все още не е преведена :( Но пък толкова се радвам, че "Гневът и зората" ти е харесала! :33 Между другото Toni Mahfud наистина може да бъде Халид, но с малко фотошоп, за да придобие тигровите очи на халифа :D ( и радвам се,че ревюто ми ти е харесало, нищо че имаше още какво да напиша за книгата :D )

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За тази книга винаги има какво да се напиша, но отново казвам, че ти си се справила страхотно! Обожавам Toni Mahfud, обожавам и Халид и приликата им не ми дава друга възможност освен да си представям Халид като Toni.

      Изтриване
  2. Страхотен начин да представиш тази великолепна книга, която от толкова дълго време е в списъка ми за четене :х но всеки път изскача нова и нова книга и.. Да - мисля, че е крайно време да и дам шанс :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги изкачат нови и нови книги, но тази си заслужава да оглави списъка ти и да е следващото ти четиво. :Д

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang