сряда, 27 юли 2016 г.

Само така за малко

Само така за малко ще ви посетя, тихичко ще преседна и една тайна ще ви споделя.
Подчертавам, че пиша това в пристъп на емоционалност.
Знаете ли как наистина разбирам, че една книга, един герой са заживели в сърцето ми, настанили са се удобно там и не мислят в скоро време да си отиват? (отново с тез въпроси, трябва да престана.)
След време просто като прочета нещо за тях. Например днес попаднах на един стар пост на Катерина (тук) с нейните любими мъжки персонажи и при споменаването на Уил, Дъмбълдор, Руди сърцето ми се сви с ме завладя отново нуждата да разлистя страниците на книгите, в които участват те и отново да се потопя в света на героите, отново да се смея и плача с тях, отново да приключвам дадената книга и да я стискам в прегръдката си, опитвайки се да спра сълзите и да събера разбитото си сърце. Така разбирам дали книгата и дадения герой са ми до такава степен любими, че дори след петия прочит да ме разкъсват същите чувства както след първия.
Дали това ме прави откачена? На кога му пука, не и на мен. Радвам се, че е така. Защото зареди такива книга аз живея повече от един живот, изживявам приключения, които трудно биха ми се случили в реалността и най-важното чувствам. Просто чувствам.  
Това е голямата тайна. А защо е тайна ли? Защото за много хора тя така и така не бива научена, много хора никога не се обичали някоя книга или герой до такава степен, че да плачат с цяло сърце, ако нещо лошо се случи с тях, готови са да пребият всеки персонаж, който наранява неговия героя и да търсят място за трупа на всеки, който посмее да повреди неговото копие от дадената книга.
И пристъпа на емоционалност върви към своя края както и тази публикация. За това ви казвам довиждане. Хари ме вика отново да прелистя страниците му.
П.С. Само аз ли вече си правя план как да пестя пари, че да си купа поредицата на Хари с новите корици? (все някъде ще намеря място за новите копия.)  

6 коментара:

  1. Чувствала съм физическа болка в сърцето заради художествени персонажи и не ме е срам да си го призная :D Иначе и според мен една книга и героите в нея трябва да се оценят дълго след като бъдат прочетени, защото така се разбира точно колко голям и дълбок отпечатък са направили.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Човек трябва да го срам като не си признава това не обратното. :D

      Изтриване
  2. Абсолютно съгласна съм с всичко, което си споменала в поста си. Наистина е невероятно да изпитваш всички тези неща и съжалявам, че много хора така и не се докосват до тази скрита сила на книгите. 😊 Колкото до новите корици на Хари - това са ми най-най-най-любимите корици изобщо, всеки път, когато отида в Хеликон, си ги гледам в оригинал и ме е яд, че не мога да си ги взема. 😄

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз няма да издържа да не си ги взема. Постепенно ще си ги взема и с радост ще си ги гледам до старите.

      Изтриване
  3. Анонимен30 юли 2016 г., 6:54

    Мен пък ми хареса една друга книга от Хеликон.
    При това само четири лева за тези готини разкази.
    „Скалата“ от Даниел Богданов. Заслужава си четенето определено.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм чувала за нея,но още сега ще видя какво представлява.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang