понеделник, 27 юни 2016 г.

„Кралицата на Тиърлинг“ – Ерика Йохансен

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден
ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.
Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

„историята е всичко, защото е в природата на човек непрекъснато да повтаря едни и същи грешки.“

От къде ли да започна да говоря за книгата? Имах съмнения дали ще ми хареса, заради многото отрицателни отзиви, но исках да я прочета зареди положителните. И не сгреших, защото книгата си заслужава. Вярно е, че тя си има своите недостатъци и лично за мен един огромен пропуск, но тя същевременно е интересна, завладяваща и вълнуваща.
Историята в книгата се развива през 24 век, век, в който човечеството се е върнало във време много напомнящо на Средновековието. Героите живеят във век, в който едни от най-отвратителните човешки пороци са изкарани наяве и към тях се гледа често като нещо нормално. А в това не намирам логика. Преминаването от развитото общество, в което живеем до такова, в което никой не прави нищо срещу изнасилвачите е наречено в книгата Преход. Точно този елемент към сюжета за мен е пълна простотия. Книгата щеше да бъде 100 пъти по-добра, ако Прехода изобщо не присъстваше, историята щеше да е по-хубава, ако просто действието се бе развило в паралелен (измислен) свят. Другото нещо, което ме влуди бе, че Прехода не беше обяснен, не беше разказано как се е случил. Като се изключи този голям недостатък книгата е повече от прекрасна.
Източник.
В книга присъства и магичния елемент. Той е загърнат в тайнственост, но е основен в книгата и играе ключова роля.

„Мислите за красотата само като благословен дар, ваше височество, но тя също носи своите наказания.“

Стила на писане е доста заинтригуващ, особено с така да се каже по-грубия подбор на думите. В някои моменти вместо да се  използва евфемизъм нещата се казват по груб начин, а точно в този си вариант не е кой знае колко често срещан в подобни книги, поне аз не се сещам за такива.
Героите в книгата определено не са едни то любимите ми, никой не ме накара да го харесам до такава степен, че да се притеснявам за съдбата му.

„-Подигравате се с религията ми, милейди. – отвърна Тайлър….
-Подигравам се с всички нелогични неща, сър.“

Келси е главната героиня, която буквално ме влудява. Отгледана в изолация тя трябва да вземе
Източник.
полагащия се трон и да оправи милионите проблеми в кралството си, но как точно да стане това както се има в предвид, че докато се я обучавали през цялото време за кралица не са и разказвали какво е истинското положение в кралството и. Едно нещо харесах истински в нея, любовта и към книгите. Това е нещото което я предпази от явната ми антипатия както и няколкото и добри решения в определени моменти.
Гвардията на Кралицата са група мъже заклели се да защитават живота на кралицата на цената на собствения си живот. Техния водач е Боздугана, човек на действието, непоколебим, безстрашен и може да се каже дори жесток. Тези герои правят книгата по-разнообразна.
В книгата има и толкова много други герои, всеки един със своята история, тайни и желания.
Книгата е разказана от различни гледни точки, което естествено е страхотно, защото така читателя опознава  и част то второстепенни герои и така се получава по-обширен поглед към история и самите герои.

„Основен признак на истинския герой е, че повечето му геройски дела са извършени тайно. Никога не чуваме за това. И все пак по някакъв начин, приятели, знаем.“

Всяка една глава в книгата започва с част от някакъв исторически текст, съчинения, песен и други. Първоначално си мислех, че те се отнасят за събития преди случващите се в момента, но някъде по средата на книга най-после зацепих, че това са текстове написани в бъдеще и които отразяват събитията в момента. Това е един доста интересен похват, чрез който можем да си изградим различни хипотези за това какво ще стане в продълженията.

Източник.
Тази книга бе пълна със загадки, започнах я без да знам дали ще ми хареса, със съмнението, че не е за мен, а я приключвам  с чувство на удовлетвореност и радост, защото историята, начина и на писане и разказване са нещата, които правят книгата един чудесен избор за книга за четене.

„историята е всичко. Бъдещето беше само бедствията от миналото, чакащи да се случат отново.“

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност да прочета тази чудесна книга.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang