сряда, 13 април 2016 г.

Moments

Хей, хора как е при вас? При мен с края на ваканцията нещата започнаха да се скапват. Толкова хубаво почнах месеца с толкова свободно време за четене, а сега трябва да уча за тестове и изпитвания. За които знаех още преди ваканцията, но кой да седени да учи. Но както и да е ще го преживея някак си, стана време са се насоча към днешната тема. 
Нали не само аз съм попадала в ситуацията, в която една снимка с нейния надпис описва точно случка, която наистина ми се е случвала? Не знам как ги измислят тия работи, ама вече ми намирисва, да не би да ме следят и така да ги правят? Сега ще споделя няколко снимки описващи точно момент от живота ми и естествено ще са свързани с книги. Да не си помислихте, че ще ви измъчвам със скапаното си ежедневие?

Тази година имам нова съученичка и тя за моя радост се оказа голяма почитателка на книгите. (но пък за жалост не е особено приятен човек, но това е друг въпрос.) И така един ден в голямото междучасие тя вади от чантата си и почва да чете не коя да е книга, а именно „Принц с часовников механизъм“ - К.К. и аз какво друго да направя не я оставих цял ден и само превъзнасях поредицата, героите и авторката. Но по важното е, че в първия момент като  видях, че чете книгата аз напълно сериозно казах „-Ти, харесвам те“. Хора не се шегувам, ще ви дам фейса и ако искате я попитайте, тя ще потвърди. Тогава още не знаех, какъв е характера и, но че четеш хубава книга все пак не те прави хубав човек. (и да малко съм ядосана в момента на въпросното момиче.)

По време на всеки един епизод на Shadowhunters бях така, не само на моментите на целувките на Клеъри и Джейс. Който са гледали епизодите и са чели книгите естествено могат лесно да намерят разликите в тези моменти. То в първата книга все пак има само една тях целувка, пък да не говорим във втората за бога не 15, но целувката си беше.... До края на сезонът си чаках този момент в градината, но той така и не бе направен. Малко се отплеснах. Но просто имам чувството, че сценаристите от горе от горе са чели книгата и са почнали да правят сериала. Не ме разбирайте погрешно, харесвам сериала, обичам го, но не бих отказала някои неща да бяха по различни т.е проклетия момент в градината да беше сниман.


 Отново наистина го направих. Хей не ме пращайте в затвора все пак го направих на най-добрата ми приятелка и то за една от любимите ми поредици. Отнасяше се за „Град от гости“ това ми е извинението. По някакво чудо тя поиска да и препоръчам някоя книга и аз като и казах тази, наща се отказа. няма такива варианти и малко я принудих да я прочете. Даммм не се оплаква ден след това като ми звъна в три през нощта да ме пита дали наистина Джейс и Клеъри са брат и сестра и дали може да дойде до вкъщи за продължението. Наистина дойде да вземе книга. Добре де, ние живеем на 4 къщи разстояние ама си беше в три сутринта и после два часа и разказвах какво става в книгите ама пак я навих и тях да прочете, въпреки че знаеше основните неща.

Хъмм сега като се замисля явно не си ценя особено очите си, като се има в предвид колко често чета спойлери. Но аз съм на мнението, че едно е нарочна да търсиш спойлери с цел да разбереш какво става, а съвсем друго е случайно да попаднеш на тях без да имаш желание да разбереш какво и да е предварително. Тогава наистина ми отиват очите, същото се отразява и за слуха ми. Имам хора, които с радост могат да ти преразкажат цялата книга само като ги попиташ дали дадената книга е интересна. Мхм *свивам се колкото мога, за да стана по малка и невидима* аз съм от тези хора.



Реална случка. Нов клас, не се познаваме и почваме да се опознаваме, говорим си за филми и един съученик каза „Не харесвам Хари Потър“ и аз веднага се оживих и ужасих питам го „Ол чел си поредицата.“, а нашия „Ама то е по книга?“ Дамммм. Честно не знам кое ме ужаси повече. Лъжа знам. Очаквах, че в класа няма да има много четящи, предусещах го подсъзнателно, но да не харесваш Хари Потър това направо ме ужаси. Забавно е, че тази снимка я бях намерила в час не помня по какво точно, но явно е било по нещо по което могат свободно да си играя на телефона и така аз си разглеждам май беше във фейса и приятелката ми надничаща естествено над рамото ми видя снимката и казва „Хаха, помнили оня момент когато един кой си каза че не харесва Хари ти имаше същата реакция.“

Едно от най-често повтаряните ми изречения особено в училище след светата троица, а именно „Гладна съм“, „Спи ми се“, „Кога ще свърши тоя ад“. Абсолютно винаги когато си нося книга в училище, а за жалост има дни в които не мога да го направя поради простата притича, че едва намирам място за телефона си пък камоли и за книга, половения клас трябва да я пипне разучи и разгледа все едно нося нещо невиждано до сега, нещо чудно и извънземно. И ми е най-странно, че хора които няма шанс да вземат книга в ръка и да я прочетат ме питат за какво се разказва в нея все едно някога биха я прочели и да знам малко съм гадна ама ТЕ МИ ПИПАТ КНИГАТА.


И отново Хари. Тук отново все едно е писано точно за мен. Едно лято преди няколко години четях само Хари. Почвах една книга струваше  ми се скучна и меко казано бледнееща пред Хари, стигах до средата, оставях я и почнах поредицата. След седем книги, много безсънни нощи и емоционални кризи аз почвах нова книга и повтарях процедурата докато не свърши лятото. Ммм сега като се замисля онова лято бе прекрасно.


А вие срещали сте снимки, които описват моменти от вашия живот? Моменти, който са смешни, трагични, неловки и естествено запомнящи се! 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang