сряда, 9 март 2016 г.

И заживели щастливо - Кийра Кас

Преди Амбърли да се озове в замъка…
Тя бе четворка, влюбена в единица.

Преди Максън да срещне момичето на мечтите си…
Той бе момчето на нечии други.

Преди Аспен да допусне някой нов в сърцето си…
Той бе решен да се бори за първата си любов.

Преди Марли да получи възможността да се влюби в принц… 
Тя бе омагьосана от пазач.

Обожавам поредицата на К. Кас „Изборът“ като се почне от от историята, премине се през героите и се стигне до невероятните корици (заради кориците човек може да се изкуши да има цялата поредица, въпреки че не я харесва.)
Заради всичко това допълнителното издание към поредицата, „И заживели щастливо“ ми се услади толкова много. Още помня колко радостна бях когато разбрах, че ще бъде издадено и при нас. И най-после това прекрасно издание попадна в ръчките ми.
Корицата както винаги е много красива и нежна, а илюстрациите в самата книга са едно прекрасно допълнение, което прави книгата още по-сладка и неустоима.
Историите, които бяха разказани в книгата, определено ми дадоха нов поглед към поредицата и героите в нея. Те задоволиха част от любопидството ми, но определено искам още (няма да откажа да видя цялата история през очите на Максън). Книгата дава възможност да се запознаем по-обстойно с част от второстепенните герои и да си обясним някой неща. Историите определено ме накараха да се променя малко или много мнението  за някои герои и за радост за добро.
След прочитането за всяка една част, отделих време да напиша какво ми е мнението за нея, за това се извинявам, ако мислите ми са прекалено разбъркани, защото те бяха набързо споделени дори и припряно, само и само да се върна към книгата.

1. Кралицата
Тук се разказва за кралица Амбърли, как е протекло нейното участие в Избора и как тя от обикновена четворка се превръща в любимата кралица на народа и за крал Кларксън.
Историята за родителите на Максън ми хареса много, защото винаги се харесвала кралица, а и винаги съм мразела краля. Бях истински съсипана на краля на „Единствената“ поради очевидната причина какво се случва с краля и кралицата и тази част ми даде така нужното присъствена на Амбърли. Тази първа част от книгата ме накара поне малко да харесам бащата на Максън, още го мразя и то много, но да го видя през очите на така добрата Амбърли, която го обича с цялото си сърце и да видя как той малко по малко я възприема като жената на живота му ме накара да го погледна поне с малко друг поглед.

„-Уважавам го - отбраних се аз. - Все пак той е принцът.
- Повече от това е. Би поела куршум вместо него, ако се наложи.“

Спойлер:
Какво ирония. Много ми е чудно дали докато го е писало това, авторката се е сетила да направи точно това, или вече след като е написала „Единствена“ се е сетила да напише това

2. Принцът
Тази част ми е една от любимите. Има ли защо да обяснявам защо?
Това е част при която виждаме началото на Избора и то през очите на Максън. Първата му среща с момичета и най-вече запознанството му с Америка. Обичам Максън, може би зареди това прекалено лесно му прощавам глупостите, но в тази част той ми се стори толкова невинен, добър и мил, че нямаше как да не я харесам.

„– Знаеш ли, чел съм една книга за хората, които практикуват полигамия. Тоест един мъж да има няколко жени. Звучи ми смахнато. Току-що бях в стая с осем много нещастни жени и нямам представа защо му е на някого да избира такъв живот.“

3. Стражът
В тази част се говори за други кандидат за сърцето на Америка, а именно Аспен. Харесвам го още от началото, прекланям се през чувствата му към Америка и пред страстта, с която се бори за нея, но просто винаги съм била от отбора на принца.
Моментите, които разказва тази част изобщо не са ми едни от любимите, затова през голяма част от историята се дразнех, но въпреки всичко тази част ме накара да погледна с други очи Аспен и да харесам още повече.

4. Фаворитката.
Тук се разказва за Марли, как от любимката на народа и възможната избраница тя бива наказвана, защото просто се беше влюбила.
Винаги съм харесвала Марли, момента който разказва тази част винаги ми е бил ужасно интересен и исках повече и повече подробности около него и за моя радост ги получих.
Тази част нямаше как да не ми хареса, защото Марли и нейния любим Картър преминават да през ужасно изпитание, но и получават щастлив край, а и точно в тази част Максън се издига още повече в очите ми.

5. Селест и Избора.
Мразех Селест, кой поне не я харесваше. Тя беше гадна и жестока, поне до една част от „Единствената“, когато показа истинската си същност и започнах да я харесвам истински, дори ми стана ужасно мъчно на нейния финал.
Точно момента на тази променя е разказва в книгата, как Селест разбира къде греши и започна да се държи човешки, как с Америка станаха приятелки и как се радваше за нея.

6. Прислужницата
Милата, нежна и така ранина Луси. Тази част разказва за нея и как тя намира любовта и то в лицето на Аспен. Когато в „Единствената“ разбрах за тях двамата бях истински щастлива, защото и двама получиха щастлив край, който така много заслужаваха.

„– Не си ме откраднал. Да не съм чайник?
– Хмм – провлачи той. – Може би ти си откраднала мен. Защото ясно си спомням, че някога принадлежах само на себе си, а сега съм изцяло твой.“

7. След Единствената
Това май е любимия ми момент от цялата книга. Америка и Максън бяха толкова сладки, че през цялото време се усмихвам с толкова глупава усмивка.„

„– А кой ще управлява стараната?
– Никой. Нека се разпадне. Имам си моята Америка и нищо друго не ме интересува.“

Невероятна книга, задължителна за всеки един почитател на „Изборът“. Книга имаща всичко необходимо за прекарването на едни страхотен ден. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang