сряда, 23 март 2016 г.

Сезонът на злополуките - Мойра Фоули - Дойл

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...

„Страх ни е от това колко лесно злополуките се превръщат в трагедии.“

„Сезонът на злополуките“ е странна, леко зловеща и тайнствена, изненадваща и интересна книга.
Тя определено не се оказа това, което очаквах. А какво очаквах ли? Честно и аз не знам какво. Мислех си, че историята ще бъде развита по друг начин, че ще има други обрати, но честно ако се бе развила както очаквах, то книгата не би ми харесала толкова много. Бях изненадана, нещо което се случва рядко, а това само по себе си е много.
Не искам да се задълбочавам в историята, защото се познавам и ще издам нещо, което не трябва, но все пак с началото на книгата ми мислех, че тя ще бъде изпълнена с „магии“ и други неща от този род, които могат да обяснят сполетелите злополуки на семейството на Кара по време на октомври, но както казах преди малко аз бях изненадана, защото нещата се развиха по друг начин, имащи ципка магично и вълшебно, но имаше и неща, които имаха напълно рационално обяснение. В книгата бяха разкрити дълбоко пазени тайни, бяха признати чувства и бяха поправени грешки, това не е просто история за необяснимите злополуки, които сполетяват едно семейство, историята е много повече.

Историята в книгата не би била нищо особено без героите в нея. А това са именно Кара, Беа, Сам и Алис. Четиримата образуват непобедим тандем, който винаги се подкрепя въпреки проблемите и премеждията през които преминават. Тях ги свързват много неща, но най-открояваща е това, че всеки един от тях има своята тъмна странна. Искам ми се кажа, че при развитието на отношенията им също бях изненада, но не мога да го направя като се има в предвид, че те бяха очевидни и си личеше от далеч.

През очите на Кара проследяваме случките в книгата, чрез нея читателя се вплита в сюжета. Надявах се образа и да ми допадне повече, но не. Нещо в характера и не ми хареса, не можех да търпя постоянно и отрицание, това, че не признаваше какво чувства, а още по-малко ми хареса това, че тя дълго потискаше истината.

„...преглъщаме онова, което можем да кажем, и омекотяваме всички повърхности в очакване на неизбежния миг, когато те ще ни наранят.“

За сметка на това Бея, нейната най-добра приятелка ми хареса. Бея е от онези момичета, които
не ги интересува какво мислят околните, тя е такава каквато е и без капка срам показва странностите си, въпреки риска околните да я смятат за странна, за вещица. А и си я бива за разказвач на страхотии.

„Всички вещици съхраняват своите целувки в най-обикновени делнични предмети, та никой да не може толкова лесно да им разбие сърцето.“

Сам, доведеният брат на Кара и Алси, към него  изпитвам само топли чувства. той е толкова сладичък и миличък, но също така и в него се крие гняв, които търси от къде да се измъкне. Образа му ми напомня на някого. А на вас?

„Понякога доведения брат означава просто още един човек в заговора срещу теб.“

Образа на Алис ми е най-противоречив. Не мога да си изясня какво е мнението ми за нея. От една страна и съчувствам и разбирам защо постъпва по дадения начин, но от друга е това колко не одобрявам логиката и слабостта и.

П.С. Само аз ли съм на мнение, че българската корица е поне 100 пъти по-хубава от оригиналната? Самите и цветове, огромния капан за сънища и дори шрифта изместват с лекота оригинала поне за мен.

„Сезонът на злополуките“ е заплетена книга изпълнена с тайни, злополуки и странности, но също така е книга за приятелството, за това как приятелите те подкрепят дори да се държиш странно и откачено. Лека и увлекателна, способна да прати читателя в необичайно топлия октомври търсейки отговори на тайни и мистерии.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.  

„Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи.“

4 коментара:

  1. И аз много харесах книгата! Написала си й великолепно ревю! *.*

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно ревю, по много добър начин си предала историята без да издаваш нищо. Това, че толкова добре си описала героите също много ми помогна и повлия на желанието ми за четене на тази книга. :)

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang