четвъртък, 4 февруари 2016 г.

451 по фаренхайт - Рей Бредбъри

Едно огромно Лал. Не знам какво да мисля и чувствам. Всичко в мен е една огромна бъркотия, която скоро време няма да бъде подредена, а сигурно и някои парченца никога отново няма да бъдат на същите места.
Книгата ме накара да мисля, да оценявам имащото, да чувствам. Тя ме прати в един свят, в които любимото ми нещо е забранено от закона, свят, в който хората са забравили истинската красота на живота, а тези, които още помнят биват прокуждани, убивани или пращани в лудници, свят, в който не бих оцеляла дълго. Наистина не знам как да опиша емоции, които предизвика книгата в мен. Как да опиша красотата на книгата, как да намеря достатъчно достойни думи описващия перфектно? Задачата на някои книги е да те оставят без думи спират те да говориш безсмислици, а те карат да се замислиш сериозно и истински за нещата около теб. Книгата на Бердъри определено изпълни тази задача. И мисля, че вече е време и аз самата да говоря и най-добре ще е да оставя сами да си изградите мнението за книга, за целта съм подбрала любимите си цитати от книгата (имаше моменти, в които се изкушавах да препиша цяла страница).

„451 по Фаренхайт - температурата, при която хартия се възпламенява и гори...“

„Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво.“ - Хуан Рамон Хименес

„Аз съм на седемнадесетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми каза, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко години си - каза ми той, - винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана.“


„-А четете ли  понякога книгите, които изгаряте.
Той се засмя.
- Това е забранено от закона.“

„Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в коряща къща: в тях непременно трябва да има нещо.“

 „Замислих се и за книгите. И за  пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло.“

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва капка, която го препълва, така и в поредица прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.“

„и може и ако говоря достатъчно дълго, думите ми ще придобият някакъв смисъл.“

„Имате всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи, но не сме щастливи.“

„Вие същност нямата нужда от книги, а от някои неща, които едно време се казваха в книгите. Не, не само от книги имате нужда вие! Търсите онова, от което имате нужда навсякъде, където можете да го намерите - в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели: търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една една о друга отделните части на вселената, така че тя да изглежда като нещо цяло.“

„Добрите писатели често се докосват  до живота. Посредствените само повърхностно го погалват с ръка. Слабите направо го изнасилват и го хвърлят на боклука.“

„В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск.“

„И не разчитайте, че спасението е в едно единствено нещо, било то човек, машина или библиотека.“

„Искате ли да притежавате тази книга?
- Бих дал дясната си ръка.“

„-Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света.“

„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмива, но и никога нищо няма да се научиш.“

„Ако трябва да изгориш, поне отнеси още неколцина със себе си.“

„Колко пъти  може да потъне човек и все пак да остане жив?“

„Той беше станах част от нас и когато умря, с него умряха и всичките му дела и нямаше кой да ги върши по същия начин.“

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докосвала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях. “

„Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо, което не е било преди, в нещо ново, което прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си.“

„на нас ни е отделено малко място на земята и ние живеем сред тази природа, която може да си вземе обратно всичко, което ни е дала.“

„Напълни учите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след десет секунди. Опознай света. Той е по фантастичен отколкото всяка мечта, изработена във фабриките и за която си заплатил с пари. Не искай никакви гаранции, никаква сигурност - такива същества никога не е имало на света.“

„Хайде сега най-напред ще трябва да изградим фабрика за огледала и през идущата година ще трябва да произвеждаме само огледала, за да могат всички хубаво да се огледат в тях.“

„Има време за всичко. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене.“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang