неделя, 28 февруари 2016 г.

13 причини защо - Джей Ашър

Не можеш да спреш бъдещето, не можеш да върнеш миналото. Единственият начин да научиш
тайната е да натиснеш play.
Един ден, на връщане от училище, Клей Дженсън намира на прага на дома си тайнствен пакет. Пратката е изключително интересна. Хана Бейкър – негова съученичка и първата му любов, която се самоубива две седмици по-рано, е събрала тринайсет касети, адресирани до тринайсет човека от нейното обкръжение. Всеки от тях трябва да ги изслуша и след това да предаде на следващия в списъка. В тези записи Хана разказва, че има тринайсет причини, заради които е взела решение да сложи край на живота си. Гласът на мъртвото момиче съобщава, че и Клей присъства в тези записи, и следователно, и той е отговорен за смъртта й по някакъв начин. За да разбере каква роля е имал в живота на Хана, трябва да изслуша записите... И Клей научава неща, които променят живота му завинаги...

На място е първо да кажа, че намерих книгата за интересна и въздействаща, книга, която не е особено лека, защото засяга една изключително сериозна тема. Тази тема е именно самоубийството. Още от сега трябва да кажа, че никога не съм гледала на добри очи на този акт, поради простата причина, че е нередно човек да се предава, неправилно е човек да се откажи от живота си, колкото и скапан да е той, човек винаги трябва да намира сили да се бори, да намира надежда, колкото и безнадеждно да му се струва всичко, защото живота е едно махало винаги ще прескача от едната крайност до другата.
И така малко се отплеснах, книгата разказва една история, 13 причини, предизвикали вземането на решение за самоубийство за едно момиче.

Главна герои Хана обяснява нещата с термина снежна топка т.е нещо става то предизвиква нещо друго и така топката продължава да се върти и да увеличава размерите си, така са се появили тези 13 причини за нейното решение.
Чудя се колко гадно ще звучи от моя страна, ако мисля Хана за слаба и че прекалено ранно се е отказала от живота? Ще рискувам и че го кажа, защото това е истината. През цялото време докато тя разказваше за живота си и как е стигнала до тук, аз само си мислех как е можела да промени нещата и как само ако е искала и е намерила сила е може да преобрази живота си в значително по-добра версия.

„Ако чуете песен, която ви разплаква, а повече не искате да проливате сълзи - просто преставате да я слушате. Но от себе си не можете да избягате. Не можете да решите повече да не се виждате. Не можете да решите да изключите звука от главата си.“

Причините, които Хана посочва за самоубийството си меко казано не ми бяха достатъчни. Може би не успях да се поставя достатъчно на нейното място или защото съм напълно против отнемането на собствения живот, а и на чуждия де, може би зареди това те не ми се сториха задоволителни. Определено няма как да твърдя, че живота на Хана е бил лек и не са се случели скапани неща, дори ужасни, на които тя е била свидетел.

Главния герой Клей, един от хората, които трябва да получи касетите, човек през чиито очи опознаваме Хана извън нейния разказ, ми допадна много, освен поради очевидната причина, че е добър и той де факто не е наранил Хана, а дори може би е направил живата и малко по-хубав, поради това, а и зареди начина по-който бе представен характера му, той ми хареса.

Другите хора за който бяха предназначени касетите, определено не са най-добрата част от обществото и бяха направили много грешки от глупост, страх и най-първична ревност и завист, а някои от тях изобщо не бяха цвете за мирисане, те бяха злодеите в тази история.

„Никой не знае точно какво влияние оказва върху живота на другите. Често изобщо нямаме представа за това въздействие. “

Книгата ме накара да се замисля за доста неща.
Първото е какво всъщност причиняваме на околните? Как нашите постъпки им влияят? Книгата разказва точно за това и няма как човек да не се замисли какво той самият е причинил на околните съзнателно или не.

„А вие - останалите - забелязвахте ли белезите, които оставихте след себе си?“

Второто е това за самоубийството. В книгата има интересно приложение, за това, а и в самата книга се крият признаци по които можем да познаем дали човек е взел такова решение. Това ми се струва важно, защото за това са приятелите да помагат когато сме в беда, а какъв по-добър начин да помогнеш на приятел от това да го спасиш от самият себе си.

Начина по който бе разказа история на Хана, касетите върху, който бе изляла душата си, ми харесаха много, защото те предаваха по-друг вид на книгата, правеха е по истинска.

П.С. Не е кой знае колко важно, но българската корица определено ми харесва много повече от оригинала.

Книгата носи различни чувства. Определено тъгата е основното, но и един вид надежда, защото една от характерните черти на човека е да се учи, нали за това са грешките да се поучим от тях. Историята, която разказва книгата определено може да ни поучи, точно зареди това книгата ми хареса толкова много, защото ми повлия и ме накара да се замисля за влиянието ми на околните и дали мога да им помогна с нещо. Въпреки много неща, който не ми допаднаха, поради простата причина, че просто не ги приемам книгата е вълнуваща, разказваща трагичната история на едно момиче, това е „13 причини защо“.

Тази песен е посочена от автора за последната сцена и аз напълно подкрепям това. Ако прочетете книгата определено си я пуснете в този момент. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang