петък, 8 януари 2016 г.

Защо четеш?

Защо четеш? Това е въпрос, който за жалост чувам прекалено често. Защо четеш? Каква полза има от това? Защо си губиш времето с книги?
Гадно е да се задават тези въпроси на човек като мен, който не може без книга, а и винаги тези въпроси освен, че ме нараняват и меко казано дразнят, човека задал въпроса всъщност не иска отговор, не иска да разбера каква е красотата на книгите, не е способен дори да ме изслуша за 5 минути и да се опита да разбере любовта ми към книгите.  За това е този пост, за причините поради, които чета. Също е несправедливо като се кажа, че младите не четат, мразя някой учител да каже „Вие младите не четете“, така не бива, точно учителите особено тези по литература, трябва да ни показват каква е красотата на книгите, какво богатство има в тях, а те често (поне аз винаги попадам на такива учители ) ни говорят монотонно, приспиват ни, карат ни да мислим, че книгите са някаква отрова, а то изобщо не е така. Всеки може да намери красотата на книгите, просто трябва да попадне на подходящата за него, а имах късмета и попаднах на тази книга, книгата накарала ме да погледна с други очи на книгите. За това ето няколко изключително малко причини, защо хората четат, защо аз съм избрала този път. 


1. Четенето  позволя за загърбиш за малко реалност, собствения си живот, собствените си проблеми, дава  възможността да се пренесеш в друг свят изпълнен с невъобразими чудеса, незабравими истории и невероятни завършеци.

2. Книгите ти показват, че всичко е възможно.

3. Те дават надеждата, че ако си достатъчно силен и смел можеш да направиш всичко.

4. Книгите ни учат, че надеждата не умира. Че нея винаги я има, колкото и объркан, страшен и безмилостен да е света, в който живеем, в колкото и кофти ситуация да сме, то винаги има надежда.

5. Те ни показват, че трябва да сме добри, въпреки че ще бъде използвани и наранени зареди добротата ни. Точно тя ни прави истински герои.

6. Няма нужда побеждаваш дракони, за да станеш герой, понякога е нужда само да се изправиш пред собствените си страхове.

7. Те ни учат, че всяко едно нещо си има своята красота само трябва да я намерим.

8. Книгите ни дават различен поглед към света, позволяват ни да видим света през нечии други очи, през нечия друга призма.



9. Те ни учат колко много са важни малките, невинни жестове, които са най-искрените.

10. Книгите ни дават примери за подражание. Те обрисуват персонажи, понякога най-обикновени хора, без свръхсили, които се превръщат в истински герои в най-пълния смисъл на думата.

12. Книгите ни учат, че всичко е възможно, няма непоправими неща, само човек трябва да има силата и смелост.



„Защо четеш?“ Толкова омразен и противен въпрос, чиито отговор е толкова елементарен. Чета, защото книгите ме правят щастлива, правят ме по-добър човек, учат ме на добро и зло. Благодарение на тях съм това, което съм.
А вие? Защо четете? Кое е това нещо, което е зародило любовта ви към книгите?

10 коментара:

  1. И на мен са ми задавали същият въпрос много пъти, без дори да очакваш да чуеш отговор, но знаеш ли какво те губят, всеки който чете знае каква сила има между страниците и ние може да се чувстваме единствено горди от това че сме намерили тази магия, която ни кара да чете винаги, когато имаме нужда. Прекрасен пост, всяка една причина се отнася и за мен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и наистина си права, те губят ужасно много.

      Изтриване
  2. Мен особено много ме дразни, когато някой ми каже нещо от рода на "Ама ти четеш? Не знаех..." сякаш е нещо негативно и отблъскващо. Повечето хора на тази възраст, които познавам, автоматично приемат, че си задръстен зубър, ако намираш щастието в книга. Но това няма никакво значение, точно поради всички тези причини. Много хубав пост. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и си напълно правна, като се каже на някой хора, че четеш то те веднага ти обръщат гръб все едно си прокажен.

      Изтриване
  3. И на мен ми се е случвало да ми задават този въпрос или да ме упрекват, че си "губя времето" с книги. На подобни безсмислени изказвания ми е трудно да не се ядосам, но при всички положения си сменям мнението за въпросния човек. Прекрасен пост! Поздравявам те :)

    ОтговорИзтриване
  4. В интерес на истината аз не помня някой да ме е питал това. Но се е случвало да ми казват, че няма смисъл от фентъзи, да се заема с нещо реално, което е изключително дразнещо, понеже ако исках реалност, нямаше да чета и да...
    Та, както казах, не са ме питали, по-скоро ми казват скромно, скромно- аз не чета. И имам една приятелка, която мрази книгите, но да си признаем, тя не е достатъчно зряла, което е съвсем друга тема, така де, още е дете (дете на 17...)
    Но пък много обичам дядо да ми каже да спра да чета и да не се кьорам, че книгите са загуба на време и аз да му покажа НЕГОВИТЕ книги, защото той има ШКАФОВЕ с книги :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :D моя дядо беше същия, постоянно ми казваше да оставя книгата, а той постоянно четеше, просто не помня ден, в който да съм го виждала без книга.

      Изтриване
  5. Хората, които са ме виждали да чета в началото постоянно ми се чудеха как така аз чета или какво толкова съм се задълбочила в дадена книга, и доста ме дразнеше, но после осъзнах, че ние - които четем - гледаме напред и откриваме нови неща из страниците. Учим се от тези книги, докато те живеят един живот и по никакъв начин не се развиват. Затова вече не се впечатлявам, когато някой реагира така и се втренчи в лицето ми - ние печелим, те губят :))

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang