сряда, 20 януари 2016 г.

Книга за гробището - Нийл Геймън

Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите. Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел... Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето - Някойси Джак и мистериозното му братство са там... все още търсещи Ник неуморно.


„Ти си жив, Ник. Това означава, че имаш безкрайни възможности - можеш да правиш всичко, да мечтаеш за всичко. Ако искаш да промениш света, той ще се  промени. Имаш възможности. Умреш ли, тях вече няма да ги има. Край.“

Тези две седмици бяха истинско мъчение, толкова много домашни, тестове и изпитвания, а за капак не всичко олимпиадите както винаги са ги сложили в края на срока и едва намирах време да си отдъхна с книга в ръка, а най-лошото е, че този ад изобщо не е свършил. Зареди всичко това се забавих с прочитането на „Книга за гробището“. Книга интересна и интригуваща. Книга разказваща ни една странна история изпълнена с приключенията на едно малко момче. В книгата проследяваме историята на Никой Оуенс, неговите приключения, неговите взаимоотношения с мъртвите и живите. Виждаме как той пораства и се променя, как от едно малко невидно момченце, той се превръща в едни силен и смел младеж, който е готов да порасне и да опознае света.

„Те са като онези хора, които смятат, че непременно ще са по-щастливи, ако се преместят да живеят на друго място. Но като се преместят разбират, че почти нищо не се е променило. Където и да отидеш, не можеш да избягаш от себе си...“

Наистина много съжалявам, че се забавих с прочитането и, защото някак си не успах да я усетя толкова силно колкото трябва. Просто не е за вярване, че се забавих с прочитането на толкава кратка книга.  Просто не е честно, защото не можех да се насладя истински на книгата.
Но това изобщо не ми пречи да твърдя, че книгата е интересна, че е написана наистина добре и че харесвам ужасно много автора. Освен всичко имах късмета да попадна на илюстрираното издание и можех да се насладя на илюстрациите на Дейв Маккийн. Които са наистина красиви и придават съвършенство към книгата.
Героите в книга са много разнообразни. От мъртви, живи и нещо по средата. Всеки един от тях дава на историята своя отпечатък, всеки един със своите странности придава на историята по нещо неповторимо.  Взаимоотношения на Ник с обитателите на гробището ми хареса ужасно много, защото всеки един от тях се грижеше за Ник, те го обичат както и той тях.

„Сигурно е хубаво - каза Сайлъс, - да принадлежиш на някое място, да имаш свой дом.“

В обитателите на гробището той намери семейство и приятели, те го подготвиха за живота учейки го на важните неща, давайки му дом.

„-Назови различните видове хора...

- Живите - започна той. - Ъ-ъ.. Мъртвите. - Спря за момент и после добави несигурно: - Котките?


Книгата няма как да не се хареса, защото в нея има приключения, има драма, любов, тя разказва за приятелството, за добротата и смелостта. Такава книга няма как да не се хареса.


„Хората искат да забравят невъзможното. Така живота им е по-лесен.“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang