събота, 31 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон (ККМ) - Равносметка

Здравейте, хора! Както и сами можете да видите днес е последния ден от годината и аз съм си наумила да бъда особено продуктивна. Каква изненада цяла ваканция мързелувам. Да видим какво ще успея да направя преди да се наложи да оставя всичко и да се въведа в представителен вид за посрещането на новата година, а това е трудна задача. Направихте ли вече списъка с целите си за новата година? Погледнахте ли стария да видите какво сте свършили през тази? Аз лично стария списък го погледнах още преди няколко дни и мога да кажа с ръка на сърцето да кажа, че почни всичко е изпълнено, а за списъка за 2017 още не съм го направила, но деня е дълъг има време. И естествено след като написах това няма да ми остани никакво време да напиша списъка, но както и да е.

И така нека вече да се прехвърля на основната тема на днешният пост, а именно за равносметката от изминалия Коледен Книжен Маратон. Публикацията за него тук.
И така от избраните седем книги за седемте категории от маратона, аз имам прочетени само три. ТРИ!! Срам и позор! И за капак на всичко само една книга отговаря на предварителният ми избор. Сега по категории да покажа колко се провалих.
По първата категория:  Книга на коледна тематика - прочетох планираната книга, а именно „Любовта ми подари“- Стефъни Пъркинс. Скоро ще има ревю на книгата и там ще кажа пълното си мнение за нея.
Ше се направя малко на хитра и с горната книга ще покрия и втората категория, която е: Книга, която ти е била подарена. Най-добрата ми приятелка ми я подари за Коледа.
Прочетох „Затворника от Азкабан“  по третата категория, която е: Книга с коледни цветове на корицата. И да за мен книгата отговаря. Има много синьо по нея!
За четвъртата категория: Книга, с романтична/любовна тематика. Просто се подадох на импулса да прочета „Само една тайна“ и изобщо не съжалявам за избора си.
Почнах книгата „Червена като кръв“ за петата категория: Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината. Но за жалост не я завърших, не че сега съм де.
И по останалите две категории, които бяха по желания нямам нищо.
* Книга от жанр, който не си пробвал/а досега.
* Книга по избор.

Еми поне пак имам прочетени книги и то всички от тях ми харесаха, но за съжаление са по-малко от колкото бих искала. Исках да завърша маратона успешно като за края на годината, но не. Предполагам това ще ми е последната публикация за тази година зареди това искам да кажа няколко думи...... драматична пауза....приготвяне за сърцераздирателен момент....усмивка.
Годината беше изпълнена с преживявания, с щастливи и тъжни моменти, с чиста радост и големи съжаление, беше година на промени и израстване. Ще запомня тази година с много неща. И едно от тях ще бъде с какво удоволствие пишех различните публикация в блога, с каква радост отварях книгите получени от издателствата, с какъв интерес четях публикациите на другите блогари. За това искам да кажа едно благодаря на всички. Надявам се 2017 да е още по-успешна година изпълнена с щастие, усмивки, приключения и невероятни книги.

Весело посрещане на новата година!!!!!!!!

сряда, 28 декември 2016 г.

„Краля демон“ - Синда Уилямс Чайма

B плaнинcĸия гpaд Πpeвaлa ca нacтъпили тpyдни вpeмeнa. Бившият ĸpaдeц Xaн Aлиcтъp e гoтoв нa ĸpaйнocти, зa дa нaмepи пpexpaнa зa мaйĸa cи и cecтpa cи. Ho нe мoжe дa пpoдaдe eдинcтвeнoтo cи цeннo пpитeжaниe – дeбeлитe cpeбъpни гpивни, ĸoитo ca нa ĸитĸитe мy, oтĸaĸтo ce пoмни. Cигypнo e, чe в тяx ce ĸpиe мaгия, зaщoтo pacтaт зaeднo c нeгo, a и нe e oтĸpил нaчин дa ги cвaли. Eдин дeн, дoĸaтo e нa лoв, Xaн ce cблъcĸвa c тpимa млaди мaгьocници, нa път дa oпoжapят cвeщeнaтa плaнинa нa Xaнaлea. Бeз дa ocъзнaвa cъдбoвнocттa нa дeяниeтo cи, тoй oтнeмa aмyлeтa нa Mиĸa Бaяp, cин нa Bиcшия мaгьocниĸ, зa дa ce пoдcигypи, чe apoгaнтнoтo мoмчe нямa дa гo изпoлзвa cpeщy нeгo. Ho aмyлeтът пaзи cтpaшнa иcтopия – няĸoгa e пpинaдлeжaл нa Kpaля дeмoн, дoвeл cвeтa дo pъбa нa paзpyшeниeтo пpeди xилядa гoдини. Maгичecĸият пpeдмeт e cтpaшeн зaлoг и Xaн paзбиpa, чe Бaяp нямa дa ce cпpaт пpeд нищo, зa дa cи гo въpнaт. Πpeз тoвa вpeмe нa пpинцeca Paиca aнa‘Mapиaнa ѝ пpeдcтoи дa пoвeдe cвoятa coбcтвeнa битĸa. Cлeд ĸaтo e яздилa и лoвyвaлa cъc ceмeйcтвoтo нa бaщa cи в пpoдължeниe нa тpи гoдини, тя ce e въpнaлa в двopa. Paиca ce cтpeми дa cтaнe ĸaтo Xaнaлea, лeгeндapнaтa ĸpaлицa вoин, yбилa Kpaля дeмoн и cпacилa cвeтa. Caмo чe мaйĸa ѝ oчeвиднo ѝ e пoдгoтвилa дpyгa yчacт – cвaтбa, пpoтивopeчaщa нa вcичĸи цeннocти зa Kpaлcтвoтo.

„Краля демон“ е първа книга от една вълнуваща поредица („Седемте кралства“), която нямам търпение да прочета. Книгата на Синда Уилямс Чайма ни представя един нов и вълнуващ свят, който е подреден по интересен и приковаващ вниманието начин, свят на приключения, магия, изпитания, тайни, свят на дълг.

„Не настоявай да узнаеш истината, момко, ако не си готов да я чуеш.“

Книгата ми хареса по редица причини, но честно да си кажа има и неща, които просто не ми се понравиха, но за това после първо с хубавото.
И така почвам с великолепната корица на книгата, която за мен е много хубава не, че оригиналната също не си я бива  и просто нямаше как да не и отделя едно две изречения за нея. Хора видяхте ли корицата? Определено трябва да се каже едно браво на създателя и.
Сега за сюжета на книгата, ако не сте прочели по горе за какво иде реч в нея то ви съветвам да го прочетете, защото нямам никаква намерение да ви преразказвам книгата, не искам да ви развалям изживяването като ви кажа какво се случва и за самата история ще кажа, че е интересна и загадъчна. Действието в книгата се развива паралелно, с различните герои стават различни неща, които пък от своя страна са взаимно свързани.

„Милостта никога не е за порицание..“

Източник.
Не може да се каже, че книгата е изпълнена само с динамика и приключения, защото все пак това е първа книга от поредицата и тя има повече въвеждаща функция. Тя ни представя едни свят, които е много по различен от нашия, който се управлява по различен начин, които е съставен от  различни компоненти, с много нови и дори странни имена, които читателя трябва да запомни и да внимава особено в началото, че да разбера какво за Бога се случва.
Едно от нещата, които най-много харесах в книгата е начина по който е изградено обществото. В неговата основа е матриархата т.е жените са начело, те са старейшините те водят народна, тяхната значимост е призната, а това нямаше как да не ми хареса, като се има предвид че в реалността матриархата е бил само една нищожна частица от време и после дошъл на чело патриархата, а в някои страна и до сега е на власт в най-пълния му смисъл.

„А когато си част от банда, да обичаш някого е все едно да сложиш сърцето си  върху поднос и да го сервираш на враговете си.“

Източник.
Чувствата ми към героите от друга струна прескачат от  единия полюс към другия.
Хан е главния герой в книгата е определено е един чаровник, който наистина харесвам. В тази книга той преживя много неща, бе поставен пред огромна загубва, пред чувството на безизходица и пред решението дали да поеме по пътя на съдбата му. Не че съм влюбена в образа му, но опредено чувствата ми към него са много по-топли от тези към други герои.
И един от тези герои е главата героиня Раиса. Тя ми е антипатична, слабо и глупаво момиче, което е глезено и което се опитва да бъде нещо повече. Е поне за мен не и се получават нещо нещата.
Другите герои в книгата изобщо не са за изхвърляне, ако не друго те поне ми са малко или много интересни и може да намерят място в другите ми ревюта за следващите книги от поредицата.

„...Предстои ви нощ, която ще помните до края на живота си....
Има различни начини да запомниш нещо - помисли си Раиса. Може с добро. Може и с лошо.“

Любовната история в книгата е доста заплетена и объркана. Обикновена за тези неща имам шесто чувство и в реалността и в книгите, ама в тази книга честно няма и ни най-малка представа кой с кого ще бъде, а това е вълнуващо и малко дразнещо. Естествено имам някои предложения, но не знам дори и аз самата дали ще бъда радостна, ако съм познала.

„Краля демон“ от Синда Уилямс Чайма въпреки малките си недостатъци е интересна и красива книга, която праща читателя в нов свят, която не представя една история изпълнена с магия, тайни, изненади, скръб, загуба, приключения и много интересни моменти.

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност.

сряда, 14 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон (ККМ)


Не ми се пише, не ми се чете, не ми оставя време за хубава и истинска почивка, в която да
лежа само, да пия топла напитка и да почета хубава книга, но не естествено, как така аз мога да бъде щастлива? Няма такива работи! И за капак на всичко искам да си сменя облика на блога с нещо по коледно, но не нищо не ми харесва. Тъжна физиономия. За неволите ми стига.
Както виждате от заглавието днес темата е още един българския маратон. Отново организаторите са тези и на Българския книжен маратон и за това трябва да кажем едно браво на тези момичета. С радост ще участвам в маратона и си личи, че тематиката на маратона е коледна и за това нямаше как да не се включа с голяма ентусиазъм и и така точно на края на годината ще си увелича броя прочетени книги.
Маратона ще се проведе от 23 до 29 декември и това напълно ме устройва, защото тогава ще сме в коледна ваканция (учениците де). Категориите са 5 + 2 допълнителни и се надявам да успея да прочета всички книги и дори да напиша ревюта на повечето, но нищо не се знае. Все пак по време на тази "голяма" ваканция ще трябва да се подготвям за олимпиадата по история и счетоводство и да пиша есе за олимпиадата по философия, а и сигурно веднага след ваканцията ще имам поне няколко теста и изпитвания за това стискам палци да успея.
И така в този пост освен, че ще споделя книгите, които възнамерявам да прочета, но и предложения за различните категории.

1. Книга на коледна тематика. Все пак е коледен маратон и няма как да няма такава категория. Моят избор тук е „Любовта ми подари“- Стефъни Пъркинс. Това е книга, която нямам търпение да прочета и чакам маратона с нетърпение да започне. (дета аз ще получа книгата чак на 23 като подарък от най-добрата ми приятелка и искам или не няма как да се докосне до не по-рано)
Моите предложения за тази категория са „Сняг вали“, книга, която прочетох миналата зима и често казано много ми хареса. Тя се състои от три различни свързани по между си коледни разказа, които ще ви предадат коледно настроение. Пфф сега ми се дочета книгата. Другата книга, която предлагам не съм я чела все още, но мисля, че е хубава и това е „Целувка в Ню Йорк“. И нея нямам търпение да прочета за това хора знаете кога е Коледа!

2. Книга, която ти е била подарена. Хорааа! Не съм прочела нито една книга, която ми беше подарена за рождения ден! Нито една бе хора!!! Чиста трагедия. Стискам палци приятелите ми да не видят точно тези няколко изречения. За това, ще прочета най-после „Изпитанията на Аполон“ - Р.Р. 
Ъъ тук няма как да предложа книги нали?

3. Книга с коледни цветове на корицата. За тази категория могат да се намерят доста книга и често казано поне според мен не трябва 100% самата история да е свързана с коледна просто трябва да има например червено, бяло, зелено, но все пак аз си избирам „Сняг вали“ просто наистина ми се дочети книгата след като я споменах по горе.

4. Книга, с романтична/любовна тематика. Моят "невероятен" избор е „Перфектна химия“ - Симон Елкелес книга, която ме чака още от рождения ми ден. А той беше през октомври за Бога.
Тук мога да си разгърна потенциала и да предложа много, ама много книги.
„Само една нощ“ прекрасна, интересна книга имаща романтика, любов, изненади, тайни и препятствия. Тази книга определено трябва да се прочете (продължението и вече излезе), но книгата не е особено малка и и всеки сам трябва да си прецени дали да я прочете сега. Второто ми предложение е „Целувка за Ана“ лека, сладка, интересна и романтична книга, която определено може да се прочете за един ден.

5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината. Ииии почетното място се пада на „Короната“ - К.К. крайно време е да прочета тази книга.

* Книга от жанр, който не си пробвал/а досега. Ако успея да прочета тези пет книга за сега и ако имам време за тази категория ще прочета „Жената в черно“ книга, която вече за трети път ще я почвам и дано сега да я довърша.

* Книга по избор.Разбий ме“ - Тахере Мафи имам огромно желание да прочета тази книга и дано да успея по време на маратона.

Тук е събитието във фейсбук към което можете да се присъедините. Надявам се да се включите.

петък, 9 декември 2016 г.

My top 5 couples

Чувате ли звънна на звънчетата и коледните песни? А аз да! Пуснала съм си коледната плейлиста и пея с цяло гърло любимите си песни. Единственото нещо, което затъмнява коледното ми настроение е факта, че като погледна навън не виждам хубав и пухкав сняг, но все пак е кучешка студ и не искам за нищо на света да излизам, но да не забравям и основната причина зареди която не мога да се отдам на маратон на коледни филми и огромната купчина неща за учене. Защо пък не милите ми учители да ме затрупат с класна. Поне най-малкото си направих сметката и няма по нищо да ме изпитват близките седмици. И естествено като казах това още утре ще ме изпитат, но какво да се прави. Пиша тази публикация докато съм си гушнала любовта си - моето сладко, откачено котенце зареди, която в момента ходя с одран нос. Често не е добре с главата, явно като е било малко майка му го е изпускала до глава. И така дойде редът на моите любими двойки, които са ми толкова любими, че ако не са заедно бих била съсипана, които за мен са толкова съвършени, че чак не ми дава сърце да искам да съм на мястото на дадената героиня (а изкушението е огромно). И сега по същество. Предполагам няма да изненадам някои хора с избора си. Признавам предсказуема съм и често казано не съжалявам зареди това. 

Източник.
Започвам с най-новите попълнения в този списък заменили лесно своите близки Ема и Джулиън ("Тъмни съзаклятия" - К.К.). Тия двамата, си ги обожавам и по отделно още от самото начало, но като двойка се извисяват още повече за мен. Те са съвършени един за друг. И ще пребия всеки, които не мисли така и ще намразя всеки персонаж в поредицата, който пречи те да бъдат заедно, дори това да е самата Ема (и да знам, че Ема има основателна причини да се откаже от Джулиън в края на първата книга, но..) Не наистина ще бъда съсипана, ако в края на поредицата те не бъдат заедно това ще бъде истинска трагедия.

Следващите са Сидни и Ейдриън ("Кръвни връзки" - Р.М.)
Няма как да не спомена тези двамата, те са самото съвършенство, пасват си перфектно един за друг, допълват се, като са заедно техните недостатъци изчезват, заедно те са по-добри, по-силни и готови на всичко един за друг. Те израснаха изключително много, претърпяха много промени, нещата, които преживяха ги направиха по силни и доказаха на читателя, че са точно един за друг. Абе просто ги обичам, ако се чудете защо, просто прочетете поредицата и ще разберете. Какво са само 6 книги от „Академия за вампири“ и после вече да прочетете самата история на Ейдриън и Сидни в още 6 книги от „Кръвни връзки“



Трети под ред, но не и по-важност са Теса и Уил ("Адските устройства" - К.К.) 
Оф вече ми писна да пиша, че дадената двойка е просто съвършена, ама и тази е бе хора! Те преживяха много трудности, сърцата им бяха раздвоени ужасно много, трябваше да преглътнат много болка и до самият край не се знаеше дали ще бъдат заедно, но в крайна сметка те успяха да преодолеят всичко. А ако не бяха успели аз щях да бъда свита на кълбо и да рева като малко дете (не, че не го направих, но това беше поради друга причина). Просто тяхната история игра по най-тънката струна на сърцето ми, тяхната история е тази, която ми повлия най-много от изброените тук и ме накара да трепна от очакване какво ми носи всяка следваща глава. Дори и сега след като са минали сигурно две години от както прочетох поредицата сърцето ми продължава да се свива и от тъга, но и от радост като се сетя за тях и тяхната любов.

Пърси и Анабет ("Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Героите на Олимп" - Р.Р.)
Най-после прочетох и другата поредица на Риърдън, в която Пърси и Анабет имат много важна роля и ако преди не бях убедена, че те си пасват неповторимо един за друг (а за бях) този напълно ме убеди. За Бога Пърси скочи след нея в проклетият Тартар, той е рискувал толкова много пъти живота си за нея, както тя и за неговият. За бога тяхната история за сега, ЗА СЕГА се развива в десет книги и те преживяха ужасно много неща често не мога и да си представя какво още им предстои. Тези двамата започнаха трудно то не беше, че родителите им се мразят, не беше, че и в началото Анабет се дразнеше много на Пърси, но техните отношения се развиха, от приятели готови на всичко един за друг те се превърнаха в красива и истинска двойка, която аз обожавам.

Рон и Хърмаяни ("Хари Потър" - Дж.К.Р.). Нали не мислехте, че ще мине такъв пост без да спомена „Хари Потър“ ?
Бях чела едно интервю на авторката, в което казва, че не е мислела да ги събера заедно и си е мислела Хари и Хърмаяни да бъдат двойка и по-късно си е променила решението. След като прочетох това бях просто: Каквоооо? Шегуваш се с мен! Нееее! Но за мен още от началото ми беше ясно, че Рон и Хърмаяни трябва да бъдат заедно, дори Роулинг да не е искала нещата да се развият така, но аз имах такова предчувствие, а Хари да бъде с Джини. Просто такава ми беше нагласата, много преди да разбера как се оформят двойките. Рон и Хърмаяни винаги за мен са били подходящи един за друг, трудното им начала, как постоянно се караха и дразнеха един на друг, но също как бяха готови на всичко един за друг, как се подкрепяха и защитавах  (та Рон се наложи да повръща онези гадни неща във втората книга след като се опита да върне на Драко, зареди това, че обиди Хърмаяни за Бога!)

Това са си моят топ пет двойки от книгите, предполагам след време някои могат да се променят, но това ще бъде трудно, защото тези са си просто прекрасни. Тези пет двойки много или малко са ме накарали да повярвам в силата на любовта. 
Имам още много други любимци, но те не могат да изместят първите пет. Такива са Джейс и Клеъри ("Реликвите на смъртниците), Даяна и Матю ("Аз, вещицата"), Америка и Максън ("Изборът") Пенрин и Рафи (Пенрин и краят на дните).

събота, 3 декември 2016 г.

November Wrap Up

Хей, хей вече дойде и декември още месещ и вече сме 2017 и пак ще драскам по тетрадките си, защото съм писала 2016. Само аз ли не усетех как мина времето, как се изниза ноември, как разноцветните паднали листа бяха заменени от пухкав сняг и ледени пързалки по улиците (истински пързалки, вече дори паднах на пешеходна пътека, беше комична гледка.) Сигурна съм, че не съм само аз не усетих кога мина времето. Но странното е, че по време на самия месец имах чувството, че дните са толкова дълги, че се случват толкова много неща и че времето се точи бавно, бавно, а сега вече е декември месец и има чувството, че ноември мина за секунда. Тук определено е замесен Кронос, сигурно му доставя удоволствие да ме тормози.
Сега идва ред на се похваля малко не ме съдете прекалено строго. Както бях споменала в поста за октомври бях на едно състезание във Варна, в което ако се отговори на теста всичко както трябва, минимум ако има 80 % вярност на отговорите на теста веднага ще бъдеш приет в катедра „Счетоводство“ във Винса и  съобщавам гордо, гордо, че всичкото учене, всичките часове прекарани учейки една тухла си заслужаваше, защото съм приета. Имам още малко по-малко от две години да се запиша да уча каквото и да е и още не съм се ориентирала към нищо конкретно, но това е много добра възможност и е едни резервен вариант. Декември сме, а това значи гледане на всякакви коледни филми и определено маратон на Хари Потър. Представете си приятеля ми не е гледам филмите! Още тази събота това ще започне да се променя, само не знам как ще издържа да не казвам какво става после, но ще се опитам.
И така през този месец отново се изложих от странна на книгите и съжалявам много за това, но наистина не ми остава време, мога да чета свободно само вечер след като съм си научила, а тогава съм меко казано изморена и не мога да прочета кой знае колко много.
И така този месец имам отново три прочетени книги и една, която започнах, но и в момента още чета.

Първо прочетох „Ангелски свят“ - С.ИЙ втора книга от поредицата „Пенрин и краят на дните“. Книгата е интересно и вълнуваща продължение на тази страхотна поредица. Обожавам първата книга и се зарадвах искрено, че тази не ме разочарова и засили любовта ми към поредицата. В тази втора книга героите са подложени на нови изпитания, на нови премеждия търсейки нещо важно и скъпо за себе си, това е книга, за една тъмна странна на ангелите, за хората поставени пред края на познатия си свят, това е книга за това как хората оцеляват, борят се, и намират приятели в неповторими места, а може би дори и любовта.
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

Втората книга е „Прикачен" на  Рейнбоу Роуъл (едва написах името на авторката, а да го кожа
няма шанс. ) И така това е третата книга на авторката, (няма да си причинявам мъката отново да и пиша името) която чета и като останалите ми харесва ужасно много. Чела съм дузина ревюта на тази книги и то все хубави и изразяваща любов към нея, че от отдавна исках да я прочета и най-после се наканих. Харесвам как пише авторката, харесвам как развива историите си, и тази определено не е изключение.
Дадох и 5/5.

И трета книга, до която се докоснах този месец е „Звездни асове“ - Андрей Христов. Интересна, завладяваща и вълнуваща българска книга за звездни приключения, за битки, за доказване на себе си, за откриването на любовта. Тава е книга, която с удоволствие прочетох, която ме хавана още от началото,
Ревюто и тук.
Дадох и 5/5. (дето я няма в Goodreads  де)

Е това е моят месец. Вече сме трети декември и за сега този месец не ми носи кой знае колко надежди, че ще прочета много повече книги.

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Day and night book tag

Хей хора! Как сте драги? Очаквателни с нетърпение празниците? Аз нямам търпение особено Памела и Габи за тага!
зареди почивката! А и така ще имам време да наваксам с книгите (дете през ваканцията трябва да се подготвям за олимпиадите) Благодаря много на 

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?
Според зависи. Особено когато съм на училище, чете основно вечер, много рядко имам време да чета през деня, а през ваканциите, през лятото, чета тогава когато искам и като се замисля чета през деня, особено през лятото, в най-големите жеги какво друго да правя. За това зависи от сезона и от заетостта ми.

 A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Определено „Хари Потър“ ме промени, тази книга ми разкри света на книгите, тя ме тласна към този път.

 Y: YA да или не?
Определено да! Чета и книги от други жанрове, но обичам YA книгите. Още не съм ги надраснала и не мисля, че скоро ще стане, слава на Богу.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Еми как да го кажа определено вярвам, че Хари и групичката му са истински, Клеъри, Джейс, Ема, Джулиън, Теса и Уил са истински, както и Пърси, Анабет и другите от Лагера на нечистокръвните и Юпитер, а това значи, че и Магнус, Картър и Сейди са истински.
Само едно нещо ме спира да повярвам с цялото си сърце, че е така. Още не съм си получила писмото от Хогуортс, не съм виждала демони и хора с руни по кожата, не са ме нападали чудовища и нямам някаква сила (освен ако не се брои, че ям като за трима души).

N: Даваш ли книгите си на заем?
Може би за някои ще им се стори странно, но да давам си книгите, определено искам да ги получа отново и то в перфектно състояние, но все пак ги давам. Дето е само на близки приятели, на които имам безгранично доверие, но все пак те са моите бебчета не мога да ги давам на всеки срещнат.

D: Миришеш ли книгите си?
Ама естествено, винаги си мириша книгите, това за мен си е напълно нормално и естествено, като дишането например. Колкото по стара е книгата, толкова по-голямо е изкушението да я помириша много повече от един път.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Всеки има право да харесва каквото той иска, всеки си има своите вкусове. Не съдя хората, които не харесват книгите. Вярно е, че малки ги съжалявам, но... на мнение съм, че човек не харесва книгите, защото не е намерил правилните, които да му допаднат.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не? Ти от кой тип си?
Не че съм егати обсебената от това дали книгите ми изглеждат перфектно, за мен не е краят на света щом крайчетата на книгата са намачкани малко, но все пак обичам книгите ми да изглеждат добре.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Напълно е вярно има толкова много книги, но едновременно са недостатъчно. Дори точно в тази минута да се спре да се пишат нови книги, аз пак за цял живот няма да мога да прочета всички книги на Земята, но същевременно няма достатъчно книги, точно за мен.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?
Веднъж естествено без да искам разлях кафе върху книгата си и едва не получих сърдечен удар, но за радост набързо я подсуших и не е чак толкова съсипана.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не...с други думи, четеш ли, докато тренираш?
Обичам да има нещо на фон докато чета, но не мога да чета когато е пълна шумотевица т.е в училище доста често ми е трудно да чета, освен ако класа ми не е ужасно тих, а това е толкова рядко срещано явление.

Тагвам:  Paris love, Юли и Габи.

понеделник, 28 ноември 2016 г.

„Звездни Асове“ - Андрей Христов

Във вселената на "Звездни Асове" хората са се заселили на много различни светове
образувайки обединение известно като "Земният Съюз" - по името на родната планета на човечеството - Земята. Те обаче не са сами в безкрайното пространство. Хората влизат в добронамерени отношения с расата на Марайте, но са в конфликт с агресивната цивилизация на Аркусианците. В миналото хората и мараите са водили война за оцеляване срещу аркусианците. В резултат на обединените си усилия те успяват да отблъснат нападателите и временно установяват спокойствие в контролираната от тях част на космоса. Аркусианците обаче не са напълно победени. Макар и понесли тежко поражение те се спотайват в дълбините на "Тъмния сектор" чакайки сгоден случай да нападат отново...
Главният герой в книгата е осемнадесет годишно момче на име Александър Стаматов. От както се помни той мечтае да стане пилот на космически изтребител. Той е чел и слушал много истории за великите звездни асове от времето на голямата война с аркусианците и иска да бъде един от тях. Когато завършва гимназия е приет в Звездния флот и ще има шанс да осъществи мечтата си, като се обучава за пилот. Заедно с най-добрият му приятел Закъри Горан са разпределени в Седми Флот на Земния съюз, който охранява пограничната зона с Тъмния сектор. 

„....когато се появи някой който реши да заплашва със сила този живот и това щастие: когато реши да ни отнеме всичко, на което държим и всичко, което обичаме: когато заплаши да прекъсне порива на нашия ум и да възпре творческата ни свобода: тогава най-храбрите от нас взимат оръжието, не за да се откажат от всичко, което обичат, а тъкмо за да го защитят.“

„Звездни Асове“ е вълнуващ разказва за звездни приключения, за битки и изпитания, за следване на мечтите, за откриване на любовта и истинското приятелство. Това е тази първа книга от поредица, чието продължение нямам търпение да прочета.
Българските книги се подценяват и заклеймяват като скучни и блудкави, българските автори се считат за бездарни. Това е гадната действителност и за жалост понякога и самата аз се подавам на този стереотип. „Звездни Асове“ е една българска книга с жанр фантастика и е още едно неповторимо доказателство за таланта на народа ни, защото книгата е интересна, вълнуваща и заслужаваща времето си. Да не може да се каже, че книгата е нещо неповторимо и че тя няма своите недостатъци, но въпреки това е много хубава. Тя не е неповторим шедьовър, изграден по невероятен начин и със свършени герои. Не е наистина, но тя притежава интересна история и герои. История, която поставя читателя на прага на нова междувидова война, на първите трепети от следването на мечтата и откриването на любовта. Героите пък са от онези, които ем те дразнят в някои моменти, но същевременно те интригуват.
Трябва да си призная, че изобщо не знаех за съществуването на тази книга докато най-добрият приятел на гаджето ми не ми спомена за нея. От начина по който той ми представи книгата нямаше как да не заинтригува любопидството ми и той беше така добър да ми я даде и за това Ники много благодаря! Но да знаеш, че ти се сърдя как може да ми дадеш толкова хубава книга, като продължението още го няма!
Историята разказва за далечното бъдеще, когато човешката раса се е разпространила значително и извън нашата малка планета и слънчева система, но имащи страшен враг. Тя разказва за младежи решили за защитават другите постъпвайки в Звездния флот (армията), това е история за съзнателния избор на хората да жертват собственият си живота бранейки чуждия. Пътя по който трябва да минат героите, за да станат това, което искат е дълъг, изпълнен с приключения, изпитания, любовни мъки, битки за чест и достойнство и понякога за запазване на живота.

„... Не се ли ужасявате от мисълта, че си имаме работа със същества, които са напълно безразлични към собствената си личност, които не обичат никого и нищо, и които са готови да пожертват абсолютно всичко в името на това да ни победят?.....
-Не, дори напротив, сега съм по-спокоен.
-Но защо, Сър?
-Защото е много по-трудно да победиш човек, който защитава себе си и тези, които обича, който има живот и този живот е най-скъпото нещо за него.“

Главните герои в книгата наистина си ги бива и аз ги харесах много, първо се запознаваме с двамата най-добри приятели Алекс и Зак, които имат късмет освен да получат мечтаното място в Звездния флот, но и да бъдат заедно. Още от началото виждаме, че момчетата са силни и смели, грижовни и мили, имащи недостатъци и слабости, но все пак прекрасни.  Постепенно към тях се пресъединяват и други герои и таке те стават едно съобразно семейство, подкрепящо се, обичащо и готово на всичко един за друг. Това са Габриела, Мегън и Силвия. Въпреки спречкванията между героите, които честно са си нормални, те ги преодоляват и когато трябва стават непобедим отбор. (И да говоря за спречкванията между Алекс и Габриела и често мислех си, че тези двамата ще бъдат заедно, но хей има още време)
Има неща, които бих искала да променя в книгата, бих променила някои черти в героите, развитието на някои моменти, но не мога и честно това не ме разочарова кой знае колко, защото книга си е великолепна и такава каквато си е и е още едно доказателство, че има талантлива хора в малката ни, но велика родина.

„Звезди Асове“ първа книга от една поредица за звездни приключения, за битки и премеждия, за приятелство и любов, това е интересна, динамична и вълнуваща българска книга, която определено ви препоръчвам.

„...Ние, хората не сме силни, защото учим децата си от малки на саможертва в името на човечеството. Не сме силни, защото нямаме лични чувства или амбиции. Не сме силни, защото се отказваме да обичаме близките си или защото не ни е страх от смъртта. Не сме силни, защото не ценим живота си. Ние вярваме в нещо съвсем различно. ....... Ние вярваме, че всеки един от стотиците милиарди хора, разпръснати по планетите в Земния Съюз, е ценен сам по себе си, че е уникален и неповторим. Ние вярваме, че животът на всеки един човек е свещен и трябва да бъде защитавам. Вярваме, че всеки човек има право сам да определя своя път, бъдеще и начин на живот според собствените си разбирания. Ние вярваме, че човек е свободен да се бори, за да постигне собствените си щастие и това е смисъла на живота му.“

П.С. От тук можеше да намерите повече информация за книгата, автора и можеше да си купите и самата книга.

вторник, 22 ноември 2016 г.

Тийнейджърските книги, които трябва да прочетеш преди да станеш възрастен!

Има книги, които не стават за възрастни, за "зрелите" хора, книги, които са открито
тинейджърски и определено не са предназначени кой знае колко за друга възрастова група. Дам има ги книгите, които са напълно неподходящи за зрелите хора, за това днес ще ви предложа няколко книги, които трябва да ги прочетете преди да стане късно, преди да пораснете (умствено де, те много хора са големи на възраст, но не и на ум). Това просто са леки, приятна книги, които по един или друг начин ни учат на уроци, които трябва да знаем.

Първо книгата вдъхновила ме за тази публикация (не се будалкан докато снимах книгата за Instagram ме осени идеята и аз като пълна откачалка побягнах да си я запиша  и добре, че вкъщи нямаше никой, че вече ептен ще изглеждам като побъркана). "Звезден полет" е интересна, вълнуваща книга с великолепна корица, но тя определено е предназначена за младото поколение, не мисля, че би се харесала на някой зрял, това ни най-малко не трябва да ви говори, че книгата не е хубава. Не правете моята грешка да отлагане книгата, защото това е пълна простотия, като книгата попадне в ръцете ви веднага започнете да я четете, с книгата в ръка ще се насладите на звездни приключения, на бягства и тайни, на взаимоотношения между героите от чист неприязън в чиста любов.

Втората книга е "Сърца за разбиване" (ревюто на книгата тук) отново страхотна книга за мен, лека, приятна, интересна, разказваща за силата на хората борещи се с една ужасно тежка болест като рака и с прекрасния акцент към фотографията.В нея има любов, приятелство, взаимоотношения в семейството, разочарования, болка, следване на мечти и тийнейджърски щуротии. Ако майка ми прочете тази книга... какви ги говоря тя ще стигне до втората страница, защото тя не е за нея. (е ако книгата беше на Н. Спаркс щеше да я изгълта за няма и един ден.)

Източник.
Трето, но не по важност идва на ред поредица "Лукс". И дам знам, че поредицата си има недостатъци знам, но тя въпреки всичко е интересна и на мен ми харесва много, но след време като израсна (не че ми се вярва, че ще стане скоро) книгите няма да ми харесват чак толкова много. То на мен в момента част от нещата в книгата ми се струват блудкави и глупави.

Дай като съм почнала с авторката на "Лукс" да спомена и друга нейна книга, която ми харесва ужасно много, а именно "Ще те чакам". Тази книга е страхотна (и не искам да чувам нищо друго), но честно не е ли малко наивна? За бога обичам я, но може след време само да я харесвам, а това е чиста трагедия драги.

Идва ред и на любимата ми книга на Р.Роувър, а именно "Фенка" (ревюто на книгата тук)(дето само, че аз съм чела още само "Елинор и Парк" и "Прикачен"). Книгата е страхотна, сладка, приятна, лека и близка до всеки книжен плъх, особено до момичетата. Нямаше как да не я харесам (дори сега ми се дочете отново), но си мисля, че ако я бях прочела например на 30 щеше да ми се стори прекалено сладникава и нямаше да мога да видя красотата и. Нямаше са си привържа толкова много към Кат и Ливай, нямаше да мога да съпреживея тяхната история така истински.

И последна, но не по важност е "Бухтичка" (ревюто на книгата тук). Много, ама много харесам тази книга (с
изключение на финала, който изобщо не ми хареса и дори ме разочарова). Тази книга трябва да се прочете преди човек (т.е момичетата, сори момчета) да порасне, защото тя разказва, че човек трябва да се приема такъв какъвто е, въпреки своите външни недостатъци, защото те не са важни, външната красота е преходна и не трябва да бъда най-важната. Книгата ни учи да се приемаме и харесваме такива каквито сме, а това урок е най-важен именно в тинейджърските години, защото тогава ние се формираме като личности.

Е драги мои това са моите пет предложения? Грешка шест книги, които непременно трябва да прочетете преди да пораснете. Шест книги за тийнейджъри, които си заслужават. И ако сте чели всички книги от този списък не берете грижа, ще има и още такива книга, винаги има и още книги. Тези шест бяха просто първите книги, които мярнах отговарящи на тематиката. Но сега да попитам нещо важно. Съгласни ли сте с моя избор?

неделя, 13 ноември 2016 г.

„Ангелски свят“ – Сюзън Ий

"Предполагам, че дори краят на света не може да ни спре в стремежа да принадлежим някъде."

Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена. 
Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си - само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат... 
Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

"Само защото си параноик не значи, че никой не те преследва."

Страхотна, завладяваща, интересна, вълнуваща, запленяваща това са все думи описващи втората книги от поредицата на Сюзън Ий "Пенрин и Краят на дните"
Още с прочитането на първата глава от първата книга разбрах, че ще заобичам тази поредица и "Ангелски свят" напълно защити това мое мнение и дори надхвърли очакванията ми. С нетърпение чаках излизането на книгата и в първата свободна минута след като това съкровище се озова при мен започнах да я чета. За жалост училището и другите ми задължения ми изядоха огромна част от времето и се забавих с прочитането и, но това ни най-малко не ми попречи да се влюбя в книгата, да заобичам още повече персонажите и самата история.

"Изумително е колко пъти се налага да тръгваме срещу инстинкта си за оцеляване, за да оцелеем."

Вече свикнала с начина на писане на авторката (защото в първата книга отначало ми беше трудно да свикна) аз веднага се гмурнах в историята, но честно казано в началото книгата ми вървеше малко бавно, първите няколко глави не задоволиха глада ми относно историята на Рафи и Пенрин, обаче в последствие ги преодолях и дълбоко се потопих в техния свят и нещата, които трябваше да преживеят.

"Мъже - всичко са тренирани само срещу себеподобни..... И винаги, ама винаги подценяват жените."

Тази книга продължава историята точно там където свърши миналата, т.е Пенрин е постигнала своята заветна цел, но често както става в такива книги веднага след това бива подложена на нови изпитания и губи постигнатото до сега. Наистина ми харесва как историята се развива, как постепенно читателя подрежда картинката в ума си и как отношенията между героите се развиват. В тази книга вижда ме как хората се борят за живота си, как някои решават да вържат мръсната работа на лошите само и само, за да спасят съществуването си, а други рискуват всичко, за спрат лошите, виждаме какво е ценно за хората, но имаме и възможността да видим света на ангелите, на лошите, един вид читателя вижда какво ги мотивира, какво им дава цел.

"-Наистина си страхотна в креативните решения! - Той още се подсмихва. Твоите обикновено включват дране, разкъсване, ритане, мушкане, но са си креативни."

В "Ангелски свят" се наблюдава един вид градация в взаимоотношенията между героите.
Ох героите. Те са истинско съкровище, разнообразни, интересни, малко странни, готови на всичко за любимите си хора, смели и силни и малко (много) откачени.
В миналата книга не харесах кой знае колко главната героиня Пенрин и в тази не съм я заобичала кой знае колко де, но по един започнах да я чувствам по близка до себе си. Някак си начина по който ем се страхуваше, ем гледаше да пази и защитава само своите роднини, но същевременно гледаше да помогне и на другите издигна образа и в очите ми.

"Не говори. Отвориш ли си устата, само ще ми съсипеш фантазията, че спасявам невинна дама в беда."

Източник.
Рафи от друга страна си го обичам още от началото на първата книга (и не мисля, че съм само аз), защото той си е истинско сладурче. Какво да кажа? Харесвам лошите момчета с чувство за хумор. Единственото нещо, което не ми хареса в тази книга свързано с любимия ми архангел е, че трябваше да чакам точно 284 страници, за да го видим истински в книгата. А това са ужасно много страници за Бога! Но въпреки голямото му отсъствие в книгата, авторката бе направила така нещата, че въпреки неговото отсъствие читателя пак имаше възможността да се наслади на него и да го опознае по един нов начин.

"-Ще повърна - предупреждавам.
-Заповядвам ти да не го правиш! - заявява ми Ави.
-А, не и давай заповеди - възрази Ди-Дум. - Тя е бунтовничка по дух. Ще у повръща всичко, само за да ти даде да се разбереш."

Другите герои в книгата също са ми много интригуващи. С радост бих  искала да науча повече за близнаците Дум и Ди и да видя още от малката сестра на Пенрин, Пейдж и майка им.

"Ангелски свят" е чисто съкровище, което обожавам, което продължава вълнуващата история на Рафи и Пенрин, история за постапокалистичния свят, в който хората се борят с всички сили за живота си срещу "добрите " ангели. Прочитането на тази книга, проследяването на изпитанията, през които героите трябваше да преминат, начина по който се борят със зъби и нокти за живота, тайните, които бяха разкрити, всичко това ме накара да заобичам толкова много този небесен дар.

"Тя се оказа достатъчно силна да понесе нападението на скорпионите, достатъчно силна да изпълзи навън, след като е била погребана жива и да избяга от чудовищата в Алкатрас. Но ако малката и дъщеричка се разпищи при вида и, това ще я разбие на милион парченца и нищо не би било в състояние отново да залепи душата и."

Благодаря на Издателска къща ЕМАС за представената възможност.

П.С. За Бога едва съм прочела втората книга и вече умирам от нетърпение за третата. Искам да видя какво ще стане между Пенрин и Рафи.

"Нужно е неимоверно доверие, за да повериш спасението си на някой друг."

петък, 11 ноември 2016 г.

Любими цитати от любими книги - Част 7.1

Източник.
И така мили мои днес ви досаждам с нова серия от любимите ми цитати. Знам аз и цитати? Каква неочаквана комбинация нали? Като бях казала в Любими цитати от любими книга - Част 7, явно за поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" за всяка книга ще има отделна публикация. Наскоро прочетох втората книга от поредицата, а именно "Чукът на Тор" и ето ме с публикацията за нея. 

Ревюто към първата книга тук.
Ревюто към втората книга тук.
Любими цитати от първата книга тук.


"- Изглеждаш ужасно -заявиха.
- И на мен ми е приятно да те видя, Магнус.
- Не, имам предвид... не ужасно като различно от нормалното. Просто изглеждаш ужасно изтощена.
- Да ти намеря ли лопатка, та да изкопаеш още по-дълбок гроб, в който да ме тикнеш?"

"- Джак, свърши си работата.
- Сигурен ли си? - попита Джак....
- Искам да кажа... - продължи Джак -... знам, че този тип е убил Отис, но всички убиват Отис. Смъртта е част от работата му."
Източник.

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

"Той е част от семейството, Магнус - бе ми казала тя, преди да замине за Ню Йорк. - Не можем да зарежем семейството си."

"- Слагал съм ризница векове наред, жено!
- Кога? Влизаш в битката гол до кръста.
- Оплакваш ли се? - попита Полуродения.
- Млъкни! - изчерви се Малъри."

"-  Значи, всичко е уредено - ухили се Полуродения. - След като обеща да не ни убиваш, нека да започнем да убиваме други хора."

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

"Стана точно като в добрите стари времена. Вървяхме напред към неизвестното, търсихме изчезнали магически оръжия и рискувахме да умрем мъчително. Липсваше ми приятното изкарване с приятелите!"

"- Тъмно е като в рог! - оплака се Блиц.
- Ти си джудже - Сам свали брадвата от колана си, звук, който познавах твърде добре. - Мислех, че обичате подземията.
- Обичам ги! - отвърна Блиц. - Колкото по-добре осветени и украсени, толкова повече ги обичам."

" Казва, че трябва да си ходим.
- Не може, първо трябва да ви благодаря!  Освен това трябва и да ви убия."

" - Опитвам се, Магнус. Но е много странно.
- Да - казах аз, - Но горе главата. И по-странно ще става."

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-
доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

"но старият елф беше непоносим. Бях радостен, че Джак е медальон, иначе щях да го накарам да запеем на господин Алдерман балканска чалга."

"... започнах да осъзнавам, че колкото и лошо да е семейството ти, винаги може да бъде и по-лошо."

"- Дръж се, братле. Сега трябва да ти се отплатя за фалафелите, с които ме гощаваше, докато бях бездомен. Ще мога да ти покажа Деветте свята!
- Магнус? - каза той.
- Да? 
- Напомни ми повече никога да не те черпя с фалафели."

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас. 
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

" - Наистина ли сме роднини? - вдигна ръце във въздуха Алекс. - Къде е приключенският ти дух? Разбира се, че идеята не е добра, но това е единственият начин."

"- Нищо не съм казвал...
- Млъкни.
- Млъквам."

"Спри - казах аз на мозъка си.
Освен това сватбата е утре - отвърна мозъка ми.
Излез от главата ми.
Но мозъкът ми отказа да излезе от главата ми. Много неучтиво от негово страна."

"Да си крал, това изисква точната комбинация от желязо и медовина, от щедрост и страх."

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

"С моя късмет щях да се изправя срещу Щастието и да ми се наложи да го удря с меча, докато спре да се усмихва."

"Брат му Блерг имаше червена топка с лика на Кърт Кобейн. Блерг не спираше да гледа ту към мен, ту към топката, сякаш се опитваше да си ме представи с по-дълга коса."

"Всичко е свършено. Великаните скоро ще узнаят, че съм беззащитен. Ще нападнат Мидгард, ще унищожат телевизионната индустрия и никога повече няма да  мога да гледам сериалите си."

"-Значи е решено - скръсти ръце Алекс. - Трябва да се омъжа за големия грозник.
И да му народиш деца - добави със значи Хартстоун.
-Изглежда, че ще се наложи да науча езика на знаците - присви очи Алекс. - Междувременно ще се преструвам, че си казал: Браво, Алекс. Благодаря ти, че си толкова храбра героиня, Алекс." 

"Имаш си лични граници, които не би преминала. Това си е сила, а не слабост." 

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

Източник.
"-Колкото повече нови неща научавам и колкото по-силен ставам... изглежда, че проблемите се превръщат във все по-големи и ми е все по-трудно да се справям...." 

"-Хубаво. Дотогава ще сме завършили училище.
-Аз не ходя на училище. Или под ние имаш предвид ти и гаджето ти?
-Точно така. В случай че той изкара срока и мине матурите, а злите римски императори не унищожат света още преди Рагнарок. Би трябвало да имаме достатъчно време да ти помогнем или поне да сравним записките си, да поискаме някоя и друга услуга....
-Каква услуга?
-Аз не познавам океана толкова добре - усмихна се Анабет, - но гаджето ми го знае като петте си пръста. Мисля, че е време да се запознаеш с Пърси Джаксън.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

The Pastry Book Tag

Ама наистина много изоставам с постовете, просто не мога да смогна с всичко, а това ме убива. 
Какво хубава начало само! 
Не обичам да изоставам с нищо, обичам всичко да ми е  точно на време и подредено. Мразя когато нещата се объркват. И да за това във всяка свободна минута гледам да направя нещо полезно, като това да трупам готови постове и да ги пускам периодично за това понякога нещата се разминават малко особено в таговете, но какво да се прави няма как иначе, особено ако искам да поддържам отличния си успех, да се срещам с приятеля си, да не пренебрегвам приятелите си и да чета книга и да пиша. Просто няма друг начин. И така благодаря на  Melly c за тага! Както винаги сигурно го пиша последна. 

1. Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Ама естествено, че "Хари Потър"! Не съм срещала и честно не искам да срещам човек, който да не хареса тази поредица, не ми трябват такива хора в живота ми. Добре де тук малко прекалих, но трябва човек да е  много специален, че да съм близка с него щом не харесва това бебче.

2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Определено "Под игото" - Иван Вазов. Книгата е част от задължителната литература и естествено трябваше да я прочета, но също така тя си заслужава всяка отделена минута, защото е невероятна и незабравима. Беше предизвикателство да я прочета и отне много време, но не съжалявам нито за минута прекарана с тази книга.

3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Имах  големи очаквания за поредицата "Този мъж" , но и трите книги от поредицата ми се сториха нищо особено, изпълнени с простотии и прекалено предвидим сюжет и ужасно много глупави и дразнещи герои. Съжалявам ако обиждам някого с мнението си, то си е лично мое. Ако вие харесвате книгите, моля ви кажете ми какво в тях ви допадна, че и за да го видя.

4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Ол не знам може би "Океанът в края на пътя". Не знам и аз какво очаквах от тази книга, като знаех, че е на Н.Геймън, но съдържанието и наистина ме изненада

5. Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Хмм "Кутия за птици" може би? Книгата е неповторима, плашеща, странна и много ама много интересна. Напълно случайно реших да я прочета и не съжалявам.

6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.
"Аз, вещицата" - Д.Х. Книгата  убиец така да се изразя. Интересна, вълнуваща и прекрасна, но наистина има доста заплетени и сложни моменти, но това е част от чара и.

7. Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата
книга.
Това важи в пълна сила за филмите по книгите на Джон Грийн. Всички мислим така признай те си!

8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Пфф това са 99,9999 % от книгите, които съм чела.

9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Хмм няма да откажа една празнична вечеря в Хогуортс!

Не знам кой е тагнат, кой е правил тага (така става като влизаш един път за седмица и четеш един след друг всички нови постове) за това всеки, които иска да се счита за тагнат.

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

October Wrap Up

Още един месец от годината изтече неусетно и наближават коледните празници, а това естествено означава маратон на Хари Потър........, което пък от своя странна означава чисто щастие. И да не пропускам подаръците! 
И така октомври месец изобщо не ми потръгна от страна на книгите от гледна точка на тяхната бройка, а именно само три. Три книга за 31 дни. Пълен провал, но какво да се прави, поне всяка една от книгите бе невероятна. И това компенсира всичко. Но все пак нямаше да бъде зле, ако бяха още няколко, но какво да се прави. Едно от важните неща е, че годишното ми предизвикателство в goodreads е завършено и вече само надхвърлям определената бройка. За това едно браво за мен.
Месеца ми беше доста натоварен. Училищните ми задължения бяха доста, имах рожден ден, а и бях на състезание във Варна и за него трябваше да се подготвя здравата. И за жалост въпреки целият труд може да съм се изложила. Но нали все пак е важното човек да участва? Нали? Моля ви успокойте ме. Този месец имах и рожден ден както вече казах и за радост хората ме познават и в момента има купчина нови новинички книги, които ме чакат. 
И така да започна по същество.

Първата книга, която прочетох този месец беше "Кажи ми три неща" - Джули Бъксбаум .
Това е лека и приятна книга, която с удоволствие прочетох, която ме накара да се и отпусна поне за малко от натоварената учебна програма, която ме накара да се чувствам добре. А това говори, че книгата наистина си е хубава.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

Втората книга бе невероятната "Хари Потър и прокълнатото дете"- Дж.К.Р. Най-после се домогнах до това съкровище, още като излезе нямах търпение за нея, но реших да изчакам да я имам в българския вариант и за радост чакането си заслужаваше. Много съм щастлива, че получих книгата точно на датата на излизането и (че така получих прекрасна значка, книгоразделител и много приятен и надпис така да се каже гласящ хората да не ме притесняват докато чета) и то точно като подарък от класа си по повод на рождения ми ден. За това освен, че книгата е невероятна, прекрасна и страхотна (нали все пак е Хари Потър), но и книгата е особено ценна за мен, зареди жеста, който представлява тя.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

Третата и последната книга през месеца, която прочетох беше "Чукът на Тор"- Рик Риърдън.
Отново страхотна книга на чичо Рик, отново книга, която изгълтах с корицата, Обожавам тази книга, обожавам нейната история, нейните книга и всичко, което тя съдържа. Не знам изобщо защо се учудвам, че книгата ми е харесала толкаво много, вече трябваше да съм привикнала всяка една книга от автора да ми хареса ужасно много.
Дадох и 5/5.
Ревюто и тук.

И така това са моите три прочетени книга за този месец. Искрено се надявам ноември да е значително по успешен. А дано! 

вторник, 1 ноември 2016 г.

"Чукът на Тор" - Рик Риърдън

"Самотниците обикновено разказват най-интересните истории. Освен това знаеха най-добре как да оцеляват."

Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

"- Само ми кажи, че не си убил Отис, понеже ми е изял кифлата.
- Не. Виж, ако беше изял моята...."

Животът е меко казано гаден. Все известна истина. Защо почвам ревюто на тази прекрасна книга с това ли? Просто точно като започнах това съкровище трябваше да се подготвям за едно състезание във Винса във Варна, а за да се представя добре трябваше да уча здравата по счетоводство. А как да се съсредоточа върху материала като "Чукът на Тор" ме вика като опасна сирена подмамвайки ме да се удавя в дълбините и?

"Чукът на Тор" втора книга от поредицата на Рик Риърдън "Магнус Чейс и боговете на Асгард" също като предходната е чисто приключение, вълнуващ разказ за света на нордическите богове, за група страхотни "хлапета", които са натоварени с нелеката задача да спасят света. 

"... бях научил едно нещо - невинаги можех да водя битките на приятелите си. Най-доброто, което можех да направя, е да бъда до тях, за да изцери раните им."

Източник.
Както вече уточних това е книга, която не исках да оставям, която ме заплени още отначало и която не ме остави на спокойствие докато не я завършех. На кратко казано книга на Рик Риърдън.
Историята в книгата продължава да разказва за приключенията на братовчеда на Анабет, Магнус, за това как той и приятелите му отново трябва да се преборят с нови опасности, да се справят с нови изпитания. На кратко казана да бъдат герои.
Няма да говоря колко много обичам книгите на Риърдън, няма да казвам колко много се възхищавам на таланта на този невероятен човек, защото във всяка една моя публикация свързана с творчеството му аз го казвам и повтарям и потретвам. За това драги няма да го кажа, а само ще го намекна. Много лек намек нали?

" Това е Страхът, който удря бързо и винаги удря целта. Единственият начин да го победиш Страха е да се изправиш срещу него."

Общото в книгите на Риърдън е, че група тинейджъри трябва да спрат края на света.  Във всяка неговата книга това е заветната цел отлагането и ако имат късмет героите направо спирането на апокалипсиса и въпреки тези общи елементи всяка книга на автора, всяка негова поредица си е уникална по свой начин и това естествено е едно от нещата, които правят неговите книга мои любимци.
"Чукът на Тор" ни предлага нови приключения, нови емоции, много нова информация, а и нови герои. С удоволствие следях как действието си развива, как примката около героите се стяга и как те искат или не трябва да играят по свирката на онези с по-големия план.



Източник.
"Предпочитам да умра тук, докато помагам на приятелите си, отколкото да гледам телевизия, да ям изстинала пица...."

С трепет следях как приятелството между героите се задълбочава, как надграждаха приятелството си и как самите те се развиваха. Магнус, Самира, Блиц и Харт са старите ни познайници. Едни истински и задружен отбор. Естествено няма как да не спомена и техните добри приятели от етаж 19, които да винаги готови да се включат в битката.
Новият ни познайник в книгата на когото трябва да отделя внимание е Алекс. Една интересна героиня или герой? Зависи как се определя в този момент. Не разбирате за какво говоря? Ами прочетете книгата и ще разберете! Ще разберете също колко интересна е нейната личност и няма как да не я харесате.
И сега нали съм си момиче и знам, че отговарям на стереотипа ама си е истината, че за мен любовната история си е важна и то много. И така.... в миналата книга в главата ми се за формиха едни двойки, но в тази книга нещата се промениха и не знам. Вече се обърквам. В миналата книга си мислех, че накрая въпреки всички пречки Магнус и Сам ще бъдат заедно, но сега с по-голямата роля на Амир и с появата на Алекс може и да не стане така както си мислех. И честно не знам дали съм разочарована.

"Но не искам някакъв грозен великан да раздели сладка двойка като вас.
Хеймдал размаха пръст между мен и Сам.
- Те са двойката - поправих го и посочих Амир."

Единственото нещо, което ме разочарова в тази книга, единственото нещо, което не ми хареса бе липсата на Пърси. Очаквах да се появи в тази книга, очаквах да го видя рамо до рамо с Магнус, но не... трябва да чакам и чакам докато излезе следваща книга. Чичо Рик защо ми го причиняваш?
Сега трябва да спомена нещо повърхностно, а именно корицата. Още с излизането на българската корица умирах от интерес да разбере какво означават илюстрациите и. В момента в който разбрах пак започнах да разглеждам корицата с нов  интерес.

 "Как можеше да решиш кога някой е изгубен безвъзратно - кога е станал толкова зъл, отмъстителен или просто инатлив, че трябва да се изправиш срещу факта, че никога няма да се промени? Колко дълго можеше да се опитваш да го спасиш и кога можеше да се откажеш и да започнеш да тъгуваш по него така , сякаш е починал?"

"Чукът на Тор" е поредната великолепна книга на чичо Рик, поредното вълнуващо приключение изпълнено с изненадващи обрати и незабравими герои. Поредната книга на Рик Риърдън, която обожавам и която ще препрочитам доста често. (скоро ще направя маратон на книгите на тоя човек тогава 100% няма да ме намерите)



"Докато легендите за тях се разказваха, боговете съществуваха. А бе почти невъзможно да убиеш легенда."

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

Ревюто към първата книга тук
Любими цитати от първата книга тук.  

вторник, 18 октомври 2016 г.

"Хари Потър и прокълнатото дете" - Дж. К. Роулинг, Джон Тифани, Джак Торн

"Роуз:..... Ал, трябва да се съсредоточим.
Албус: Върху какво?
Роуз: Кога ще изберем за приятел. Мама и татко са се запознали с баща ти при първото им пътуване с експрес "Хогуортс".
Албус: Значи трябва да изберем сега с кого ще бъдем приятели цял живот? Това е доста плашещо."

Осмата история.
Деветнайсет години по-късно.
Животът на Хари Потър никога не е бил лесен – особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици.
Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

"Хари: Остарявам ли? Благодаря, приятелю.
Рон: Честна дума, всеки път, когато сядам, пъшкам. Пъшкам!.....
Джини: Говориш само глупости.
Рон: Това ми е слабостта... И любовта ми към всеки вас, Дори и кльощавата Джини."

Тази книга, това съкровище, този така чакан подарък от Дж.К.Роулинг е нещо неповторимо, незабравимо, интересно и прекрасно. Това не е просто книга, това е дар за всеки един фен на тази поредица, подарък, още едно приключение в този магически свят, свят, където любовта е побеждава.

"Дъмбълдор: Не можем да браним младите от злото. Болката трябва и ще ги споходи."

Източник.
Толкова дълго и с такова нетърпение очаквах това ново приключение на Хари, тази нова история, която да ме заплени. Поредицата "Хари Потър" е това което ме накара да обичам четенето, тези книги ми показаха неповторимия свят на литературата. За това ще обичам тези книги до живот, защото историята на момчето, което оживя направи света ми неповторим, изпълнен с магия, приключения и незабравими моменти. Зареди това умирах от щастие от новината, че ще има нова осма книга, която ще бъде във формата на пиеса. Щях да умра ако театралната постановка не беше издадена като книга, защото щеше да бъде гадно и нечестно, но за радост няма нужда да обиждам здравата една от любимите ми авторки.

"Хари: Бих сторил всичко за него.
Джини: Хари, ти би сторил всичко за всекиго. Готов си да се пожертваш за целия свят. Той има нужда да усети твоята любов точно към него. Тя ще го направи по-силен, както и теб самия."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга разказваща за живота на любимите ни герои доста години след края на седмата книга, в книгата наново оживяват любимите ни персонажи, читателя отново може да се наслади на техните приключения, да ги види вече пораснали и зрели хора, да види какви родители са станали и какви деца са отгледали. Толкова ми беше приятно да проследи отношенията на моите хора, как продължават да бъдат все така добри и истински приятели. Читателя може и се потапя в света на магията неусетно и дълбоко.  Историята е интересна, тя разказва за едно ново поколение магьосници имащи за покровител старите ни познайници.

"Роуз: Говори се, че той е син на Волдемор, Албус.
Албус: Сигурно са глупости. Искам да кажа... виж, ти си имаш нос."

Източник.
Сина на Хари, Албус и сина на Драко, Скорпиус са главните действащи лица и те са просто прекрасни герои. Те са новото поколение,
новата надежда за нови подвизи, те са двама най-добри приятели, които са по-силни заедно. Приятелството, което имат тези двамата е така чисто и красиво, така невидно. Изобщо отношенията между героите в цялата книга бяха красиви да на моменти трудни и заплетени, но все пак прекрасни.

"... Открай време мечтая да отида в "Хогуортс" и да имам приятел, с когото да правим поразии. Също като Хари Потър. И попаднах на сина му. Не е ли това луд късмет?
Албус: Ама аз изобщо не приличам на баща си.
Скорпиус: Ти си нещо по-добро. Ти си най-добрият ми приятел, Албус. А това гарантира поразии във висша степен."

Книгата буквално се поглъща от корица до корица. Не се усеща кога книгата е свършила. Човек няма избор като започне книгата няма как да я остави, все пак говорим за Хари Потър. За няколко часа свърших книгата, а не исках да я свършвам, на края дори нарочно се бавих, че да не идва края. (в тези няколко изречения колко ли пъти споменах "книгата"?
Доста мнения съм чела за книгата. И не знам честно защо някои хора мислят, че книгата не би трябвало да съществува, защото това е пълна простотия.

"Хърмаяни: Искаш пак да се ожениш за мен?
Рон: Бяхме много млади, когато го направихме първия път, аз много се напих и... честно казано, не помня много от сватбата. А истината е, че те обичам, Хърмаяни Грейнджър, и каквото и да казва времето, искам да го заявя пред множество други хора. Отново. Трезвен."

Честно не искам да обиждам никого, но човек, който не иска още и още Хари не е добре с главата. (Без да се обиждате това все пак е лично мнение).

"Хари:... Без Рон и Хърмаяни нямаше да оцелея в "Хогуортс", нямаше да съм жив дори."

"Хари Потър и прокълнатото дете" е книга заслужаващи всичко, това е незабравимо продължение и чисто съвършенство, което обожавам. Дори е меко казано, че обожавам, защото това е продължение на поредицата, която ме направи това която съм, защото ако не беше "Хари Потър" аз нямаше да заобичам литературата, а това би било огромна и неповторимо грешка.

"Хари: Бяха велики мъже, с огромни недостатъци, но знаеш ли... тези недостатъци ги правеха още по-велики."

П.С: Чакам с нетърпение да дойдат коледните празници и отново да имам време да прочета отново и аз не знам за кой ли път поредицата и тази книга вече да е включена към другите.И естествено филмите де, а да знаете дали пиесата може да се намери някъде записана?

"Дъмбълдор: Хари, никога няма идеален отговор в този объркан емоционален свят. Съвършенство е непостижимо за хората, непостижимо е и за магьосниците. Във всеки светъл момент на щастие има и капчица горчивина: мисълта, че отново ще изпитаме болка. Бъди искрен с онези, които обичаш, показвай болката си. Да страдаш е също толкова човешко, колкото да дишаш."
Източник.

Трябва да благодаря на определени хора за възможността да прочета тази книга в деня на нейното излизане. Трябва да благодаря на прекрасния ми клас за този подарък по повод рождения ми ден. Благодаря ви, хора! Вие сте невероятно и аз ви обичам!!!!

"Делфи: Тогава ме убий....
Хари: И това не мога да направя....
Албус: Какво? Татко? Тя е опасна.
Хари: Не, Албус...
Албус: Но тя е убийца. Видях я да убива......
Хари: Да, Албус, тя е убийца, но ние не сме.
Хърмаяни: Трябва да бъдем по-добри от тях.
Рон: Да, неприятно е, но това е важният урок, който научихме."
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang