понеделник, 17 август 2015 г.

Къде беше? - Гейл Форман

Минали са три години, откакто любовта на Адам е спасила Миа след катастрофата, опустошила живота ѝ. ...три години, откакто Миа е излязла от живота на Адам.
Сега двамата живеят в противоположни краища на страната: Миа е изгряваща звезда от „Джулиард“, а Адам е любима плячка на таблоидите заради статута си на рок звезда и заради прочутата си приятелка. Когато Адам остава сам в Ню Йорк, случайността отново го събира с Миа за една последна нощ заедно. Докато се разхождат из града, превърнал се в нов дом за Миа, двамата си припомнят миналото и разтварят сърца за бъдещето – и един за друг.

"Мрази ме, унищожи ме, заличи ме. Пресъздай ме. Съживи ме. Няма ли, няма ли, няма ли да ме съживиш."

30 минути след прочитането на Да остана ли? започнах четенето на Къде беше? един красив финал, на една невероятна история. 30 минути достатъчни да се заредя с провизии (храна и известно количество носни кърпички - за всеки случай) да се  покажа пред родителите, че да не ми мрънкат, че само чета, и отново да се потопя в света създаден от Форман.
Единствена мисъл след като прочетох книгата въртяща се в главата ми с този невероятен финал беше, че  искам да я видя на големи екран. Някой знае ли дали ще правят филм? Моля кажете.
И така книгата проследява историята на героите след три години как се справят, как продължават живота си с болката от миналото. Проследява ме терзанията и въпросите на Адам за това, защо са го изостави ли. Къде е била Миа през тези три години? И защо го е изоставила и то без обяснение?

"Имах нужда да мразя някого и понеже теб обичам най-много, изборът падна върху теб."

В тази книга както в другата се преплитаха миналото и настоящето. С проследяването на сегашните събития, как Миа и Адам наваксват изгубеното време, читателя може да проследи  и как са стигнали до тук и да си обясни, защо са в това състояние героите.
За разлика от Да остана ли? в тази книга вижда ме света през очите на Адам, как той се справя със загубата, как той самия е преодолял инцидента и заминаването на Миа, през неговите очи вижда ме изненадващата му среща с Миа и през неговия поглед вижда ме как най-накрая той се помирява с миналото и продължава на напред с Миа или без нея. Няма да разкрия основната загадка, само ще кажа, че финала ми хареса ужасно много и ме направи истински щастлива и задоволена, а това само по себе си говори какъв е той.

"Обаче отново бих го сторил. Вече го знам. Бих дал същото обещание още хиляди пъти и бих я изгубил още хиляди пъти, само и само да я чуя да свири като снощи или да я видя на светлината на утрото. Или дори без тези неща. Стига само да знам, че тя е там някъде. Жива."

Къде беше? една невероятна, незабравима и великолепна книга, която поставя красивия финал на една сълзлива и трогателна история, заслужаваща времето отделено за прочитането и. Да остана ли? и Къде беше? са две книга, две кратки книга, но пропити с такава красота, че не може просто да бъдат пренебрегнати.

П.С: Едно от нещата, които ужасно много ми хареса в книгата беше това с частите от песните
написани от Адам, всяка една посветена на Миа събрани в албума „Невинни жертви“.

П.П.С

Ревюто към първата книга "Да остана ли?" тук.

неделя, 16 август 2015 г.

Summer Lovin' Book Tag

Мерси на Юли, че ме е тагнала. Таман ми трябваше разсейване, че не мога да си събера мислите и да напише едно свястно ревю за "Къде беше?" - Г.Ф.

1.Начало на лятото: Изберете книга с грабващо вниманието първо изречение - първото изречение на "Елинор и Парк" - Р.Р. хваща читателя и не го пуска до самият край на книгата.

"Вече не се опитваше да я върне.Тя се връщаше единствено по своя воля - в сънища, в лъжи, в откъслечни проявления на дежавю. "

А и това на "Създадено от дим и кост" - Л.Л, ако се брой за първо изречение де.

„Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре“

2.Твърде горещо за навън: Изберете книга за един ден у дома - "Последният олимпиец" - Р.Р - тази книга ми е любимата от поредицата и винаги мога да я прочета.

3.Лятно пътешествие: Изберете книга за из път - "Заедно на път" - С.Д. Книга за път, заедно на път. Няма как да не се намери връзката.

4.Студен чай: Изберете книга със студена среда - "Подмененият" - Б.Йо. - Не разбрах много. Книгата  която митологичното ли време е студено или...

5.Неприятно слънчево изгаряне: Изберете книга, която никак не сте харесали, четена през тази година - сещам се само за "18% Сиво" - З.К, но нея дори не я довърших. Айде ще кажа също и "Тартюф" - задължителната литература не е една от любимите ми.

6.Парливо четиво: Препоръчайте една от своите любими книги - Скай - Дж.С. Тази книга ми е любимата от поредицата. Какво да се прави нали в нея участва Зед.

петък, 14 август 2015 г.

Да остана ли? - Гейл Форман

Един ден, започнал като всеки друг...
Миа има всичко: любящо семейство, прекрасен приятел, който я обожава, и бляскаво бъдеще, изпълнено с музика и с възможности за избор. Но само миг – и всичко това й е отнето. Прикована между живота и смъртта, между щастливото си минало и неизвестното бъдеще, Миа прекарва един критичен ден, в който обмисля единственото останало й решение – най-важното решение, което някога ще вземе.

Наистина трябва да спра да гледам филма преди да прочета книгата, но поне в този случай имам извинение не знаех, че Да остана ли? - филма е по книга. Още като излезе първия трилър се влюбих във филма и веднага го пратих на една приятелка с предложение да го гледаме. И така след като излезе ние се настанява ме удобно с пуканки в ръка и чакаме филма да започне и тя изведнъж каза "- А знаеш ли, че филма е по книга?", в продължение на минута я гледам тъпо и веднага след това си вадя телефона да видя дали е истина и колко струва книгата. И така след време най-после дойде времето да я прочета. Май  вече е по-добре да се пренасям към книгата, че това стана доста дълго.

За книгата съм чувала какви ли не мнения, но на мен ми хареса. Хареса ми как е разказана историята, как едновременно с настоящето, читателя проследява случки от миналото. В настоящето разбира ме как се спарят хората около Мия, как преживяват загубата и се молят да не загубят още един член на семейството си през очите на Мия, а в спомените от миналото, читателя се запознава по - добре с героите и разбира историята на героинята. Някои от спомените носят щастие и забава, а други ни натъжаваш и то не, защото са тъжни, не те разстройват човек, защото хората в тях вече ги няма, те са си тръгнали от този свят преждевременно рано. Трагедията, която разказа книгата, не можа да извика на очите ми сълзи, защото.. и аз не знам защо, може би всичките представени спомени не ми позволиха това или може би съм кръвосърдечна. А не, не се разплаках, но все пак се разчуствах не съм толкова ледена.
Едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата беше това как цялото семейство на Мия, разбира се това което и е останало, я подкрепя и бди над нея. И под семейство нямам предвид само роднините и, а и приятелите. От баба и дядо и, до старите приятели на родителите и.
Миа - тя наистина показва сила със своето решение на края. Изгубва почти всичко важно, но пак намира сила и смисъл да живее.
Адам.... ах Адам буквално съм влюбена в него. Какво да се преви. Добър, мил, сладък, китарист и вокалист, как да не се влюби едно момиче в него.
Ким - най-добрата приятелка на Миа - много ми хареса държанието и това как се развиваха отношенията и с Адам. От началната отчужденост, те се сближават от общата си болка и се подкрепят.

"Говорих с Лиз и тя смята,
 че сигурно за теб ще е твърде болезнено да се върнеш към предишния си живот, 
че може би ще ти е по-лесно да ни заличиш. Би било ужасно, но ще го понеса.
 Ще те изгубя така, ако не те изгубя днес. Ще те пусна да си отидеш. Ако останеш."

Не ми е приятно да го кажа, но филма ми хареса доста повече. Сякаш във филма станаха повече неща. И от части харесах книгата, защото съм влюбена във филма, но ако я нямаше книгата и филма не би съществувал. За това ще го кажа. Историята е интересна, а героите красиво и с майсторство създадени. Това е една книга, една трагедия, която би разплакала хората с нежни сърца.
П.С - не мога да не го посна.

сряда, 12 август 2015 г.

Последна песен - Никалъс Спаркс

Животът на седемнайсетгодишната Вероника е изпълнен с горчивина след раздялата на родителите й. Тя все още изпитва гняв към баща си и не може да му прости, че си е тръгнал, без дори да се сбогува. Но след едно вълшебно лято в неговия дом на брега на океана всичко се променя…
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.

Ще си го кажа първо гледах филма. Филм, който обичам нали все пак в него участва Лиъм Хемсуърт. Любовта ми от филма неизменно се пренесе и към книгата. Още един от невероятните шедьоври на Н.Спаркс. Какво да кажа  историята е красива и интересна, финала както винаги сърцераздирателен и спиращ дъха. За радост  този път не се разплаках, че бях с хора докато я четях и щеше да стане голяма излагация.
Книгата я прочетох на едни дъх, защото е красиво написана и разказана, героите са създадени със съвършенство. Всичко в книгата не позволява на човек да вдигне поглед (зареди нея изпуснах как едни приятел пада от стола си). Както във всяка друга история на Спаркс и  тази имаше естествено елементи на вярата така да се изразя, които на мен, човек, които не вярва ми се струват прекалени, но специално в тази книга не не ми се сториха чак токова фрапиращи.
Не знам вече за кой път го казвам, но различните гледни точки ужасно много ми харесват. Една такава история не може просто да се задоволи с една страна. Много по приятно е като се види света през очите на Вероника, Уил и  дори от Маркъс - чист социопат.
От това, че първо гледах филма постоянно правих сравнения между двете и естествено героите си ги представях като тези от филма. Какво да се прави.
Като стана дума за героите.
Вероника - Рони от началото на книгата до нейния край тя преживя голяма променя. Превъзмогна омразата и болката от изоставянето, влюби се, преживя огромна трагедия, но въпреки всичко накрая тя някак си успя да намери правилния път след болката.
Уил е какво да кажа за него.... още един образ на перфектното момче. Не наистина на големия му недостатък е, че пазеше голяма тайна, за да защити приятеля си. Ама, че голям недостатък. Че и всичко отгоре е сладур (отново се допирам до това, ще си го представям като Лиъм). Но колкото и да е сладък и перфектен аз не успах да го заобичам, да харесам го, но до любов не се стигана.
Малкото братче на Рони Джона еми той си едно невероятно, сладко и малко момченце, което отново показа че истината е в децата. От всички той ми е любимия, защото показва чиста детска невинност, чистотата и добротата смесени с щурия ум, инстинкт за приключения и качества на изнудвач.

..."-Добре..какво всъщност става?
- Моля?
- Не е нормално - констатира той. - Някой трябва да е ядосан. Сутрин винаги някой е ядосан."

Бащата на Рони, Стив, той е родител за възхищение. Със страхопочитание наблюдавах как се развиват отношенията му с Джона, а и с Рони. Стив е от хората, от които от километри си личи, че са чисто добро.

Н.Спарк отново показа на какво е способен, разказвайки една история, която би се харесала на всеки. Любовта ми към филмите не може и да стъпи и на малкия пръст на любовта ми към книгите и тази книга отново показва, че книгата е много по-добра от филма. А Спаркс разказва незабравимо своите истории.

понеделник, 10 август 2015 г.

Booktube-a-thon 2015 Wrap up

Хора успях! Не мога да повярвам. Седмицата ми беше изпълнена с какви ли не щуротии, с приятелите ми направихме много глупости и честно казано не знам как успях да прочета цели 7 книги. Много се гордея със себе си.

Първата книга, която прочетох беше "Ние, лъжците" на Е.Локхарт няма да пиша специално ревю за нея, защото вече има прекалено много. Книгата ми хареса и не ми хареса. Чувствата ми много смесени. Дразнех се много на главната героиня и на много други хора, а и знаех края и може би за това книгата не можа да ме грабне особено, но все пак прочитането и не беше мъчение зареди един определен герой. Да хората, които са чели книгата знаят да кого говоря, а именно Гат, Възлюбения на главната героиня. Дадох на книгата 4/5 и си мисля, че точно токова заслужава.

И да книгата е от библиотеката. 
Втората книга беше "Последна песен" - Н.Спаркс. За нея няма да говоря особено, защото скоро ще кача ревю към нея, което ще можете да намерите тук, когато естествено го напиша и кача. Но все пак няма как да не кажа, че книгата ми хареса и за това и дадох 5/5.

В сряда третия ден прочетох "Списъкът на омразата" - Дж.Б. Тръгнах да я чета доста
късничко, а и после излизах оставяйки я с 50 непрочетени страници и за това трябваше да я дочета в 3 сутринта и поради това на края едва четях. Още преди да прочета книгата си мислех, че за нея ще напиша ревю, но сега имам чувството че нямам какво да кажа. През цялото време докато я четях сменях страната си по едно време бях на страната на главната героиня, а през другото подкрепях другите персонажи от книгата. Не знам книга ми хареса, но нямам намерение да я чета отново. Дадох и 3/5.

Още един списък в четвъртък на дневен ред беше "Списъкът" на Дж.А.Конрат - тази книга ми  хареса и ми беше малко - много страна. Имам чувство, че от доста време на съм чела книга с фантастични елементи и тази книга ми напомни защо обичам фантастиката. Книгата е интересна и изпълнена с екшън

В петък тръгнах да чета "Да остана ли" на Г.Ф, но станах късно, ходих да търся подарък, а после и бях на рожден ден и не можах да почета много, но пък за това в събота прочетох и двете книги на Форман "Да остана ли" и "Къде беше", книги , които исках да почета от ужасно много време.  И двете книги ми харесаха и за тях с удоволствие ще напиша ревюта, които ще намерите тук и тук, естествено отново като ги напиша. На първата и дадох 5/5, а на втората 4/5.

Последната книга на маратона беше Тартюф . Како да кажа за нея. Задължителна литература.

Седем книги седем дни. Како да кажа беше забавно и сигурно ще се включа и  в други маратони.

неделя, 2 август 2015 г.

Напълно изгубили себе си - Карън Джой Фаулър

Като дете Роузмари Кук говори непрекъснато. Думите се изливат в такъв безкраен поток, че баща й често предлага:
Започни от средата!
Днес Роузмари е в колеж. И почти не говори. Особено за семейството си. Особено за Лоуел и Фърн, брата и сестрата, които някога е имала. Но и до днес Роуз започва в средата. В средата семейството и се е стопило до трима. В средата не е нужно да разкрива голямата тайна на сестра си Фърн, която преобръща живота й и прави Кук толкова по-различно от всички нещастни семейства. Няма да откриете тайната и в тези редове. Тя е в края на началото и в началото на края. Имайте търпение. Когато е готова, Роуз ще ви я разкрие сама. Просто се подгответе за едно хапливо и бурно, разсмиващо и разтърсващо, дълбоко лично и почти научно задълбочено пътешествие, пълно с въпроси, които дълго ще драскат ума ви. 
Колкото до необикновената тайна на Фърн, вие решавате дали да я споделите с приятели. Изкушението е голямо. Не се тревожете, едно от малкото изследвания, които Роуз не цитира в книгата, е, че подобни разкрития на практика обогатяват четенето.

"В живота на всеки има хора, които остават, които си отиват, и хора, които са отнети против волята им."

Няма да ви лъжа като казвам, че книгата се преглъща лесно. Не книгата изобщо не е лека за четене, но пък нито за минутка не им идваше да я оставя. През цялото време нямах търпение да разбера края, но не пропуснах и ред от книгата, защото просто тя не позволява това. Хвана ме в здрава прегръдка и дори сега още ме държи и ме кара да не спирам за мисля за нея. Няма да лъжа и ще кажа че книгата е изпълнена с множество факти, някои трудни за възприемане, но също и няма да лъжа, като кажа, че голяма част от научната информация в книгата ми бяха интересни и се надявам да ги запомня.
Честно казано си мислех, че книгата има малко по различна история и развитието на действието и останах приятно изненада от това, което се случваше.  Историята ах историята, невероятна, показваща на хората истината в очите им, истината, която обикновено ние хората избираме да не виждаме, казваме си, че не я виждаме. Тази книга обогатявам умствено, емоционално и нравствено - в редовете и се разкриват толкова много истини, че книгата...
Книгата от нейната корица, която е много хубава, до историята и интересните персонажи е просто незабравима.
Освен всичко книгата ме накара да се засмея, а това е доста за книга, в която темата е толкова сериозна.

"Баба Фредерика беше от онзи вид домакини, които вярват, че да те изтормозят да изядеш втора или трета порция, е просто въпрос на вежливост."


"Тайната на добрия живот - каза ми той веднъж, - е да правиш всичко възможно най-добре. Дори ако работата ти е просто да изхвърляш боклука, изхвърляй го със съвършенство."

Невероятна, завладяваща и пропита с истината книгата е просто незабравима. Ужасно много се радвам , че си я взех, защото от доста време я бях виждала на рафтовете в книжарниците, но нещо взе ме спираше да я взема и се радвам, че се наканих да я прочета и за минута не съжалявам. Книгата не оставя съмнения, че е великолепна.

"На летището и гарите е позволено да плачеш. Веднъж отидох на летището само заради това."

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang