четвъртък, 30 април 2015 г.

The Book Combo Tag

Най - после края на тази ужасна седмица дойде. И като награда за това има нов таг. Супер.

Огромни благодарности на Gabriella и Yuli Atta, че са ме тагнали.

1.Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга?
- мхм. С удоволствие бих си купила книга написа от К. Клеър и Р.Рийдър. И двамата са способни да напишат една необикновена, завладяваща и интересна история, а ако обединят уменията си ще се получи една просто приказна книга.

2.Коя е любимата ви съвместна работа между автори? - май не съм чела много такива книги, но както знам поредицата "Красиво" (имам предвид книгите "Красив негодник" и така нататък (да чела съм тази поредица)) е дело на две писателки приятелки който се крият под общия псевдоним  Кристина Лорен, обаче пък не мога да кажа, че тази поредица ми е любима за това казвам "Аз съм номер четири" -  Питакъс Лор, нищо, че само съм прочела още  първата книги от поредицата (ревюто за нея, че бъде качено утре или вдругиден)

3.Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им? - за да не се повтарям ( а за жалост ми идват само имена, които са вече използвани) ще кажа, че ще бъде интересно да се съберат двете книги на Дж. Грийн "Къде си Аляска" и "Хартиени градове" двете главни героини се приличат много и би било забавно да се проследи как стават най-добри приятелки или заклети врагове. За заглавието си мислех нещо от рода на "Хартиените градове на Аляска"

4.Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно? - а не, не искам да разделям някоя двойка, те обикновено са толкова сладки, но какво да се прави трябва да отговоря. Гидиън ("Скъпоценни камъни" - К.Г) и Америка ("Изборът" - К.К) според мен биха били сладка двойка, но не колкото са като са заедно със своите половинки от книгите.

5.Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят? - Хари и  Пърси. Тези две поредици в една. Просто не знам или би станала една... не намирам точните думи да опиша колко добра поредица или пълна катастрофа, но пък според мен би било интересно.

6.Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга? - поредицата "Савант" - Дж.С така и така всяка книга е свързана със семейство Бенедикт, ще бъде яко те да са заедно. 

7. Кой тагвате? - както явно става навик аз правя тага малко късно и за това тагвам само Victen Alexander  

сряда, 29 април 2015 г.

Любими цитати от любими книги

Любими цитати от любими книги - Част 4

Няма как да не споделя цитати на една от любимите ми поредици, въпреки че цитатите от Пърси са повече комични, но както и да е. 

 "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" - Р.Р.

-"Похитителят на мълнии"

" - Ъъъ... А какво точно си?
  - Сега това няма значение.
  - Ама ако от кръста надолу приятелят ми е магаре."

"Хрумна ми една идея - глупава, ама идея."

"Лесно му беше на него. Зевс искаше да убие мен."

" - Страхотно - измърморих аз - Значи  вече двама върховни богове желаят смъртта ми."

" - Не знам какво ще направи майка ми. Но аз ще бъда с теб.
  - Защо?
  - Защото си ми приятел, водорасляк! Други тъпи въпроси?" 

" - Действа само на диви животни.
  - Значи ще подейства само на Пърси - обади се Анабет."

"Бях сигурен, че я оставах в добри ръце. Нейните собствени."

- "Морето на чудовищата"

"....вече сме свързани един с друг. И ако умра....
 - Аха, ясно. Аз също ще умра.
 - Е, може и да оживееш. Но ще бъдеш като ряпа. "

" Скъпи ми братовчеде, ако през тези хилядолетия съм научил нещо, то е, че е невъзможно да обърнеш гръб на роднините си, колкото и да се изкушаваш заради поразиите им. Няма значение дали те мразят, посрамват  или  просто не оценяват гениалността ти, че си създал интернет...."

" О, понички! - кимна ентусиазирано Тайсън. - Веднага ще изляза да потърся понички в блатата. - измъкна се навън и след миг го чух как вика - Хей, понички, къде сте?"

" - Пърси, знаеш ли на кого ми приличаш най-много? На Талия. Толкова си приличате, че чак ми става страшно. Или щяхте да сте първи приятели, или да се избиете."

- "Проклятието на титана"

"-Не говори така! - сепна се Гроувър. - Не стига, че Анабет изчезна, а сега и Бианка... Няма да го понеса, ако...,- той заподсмърча. - Мислиш ли, че ще си намеря друг най-добър приятел?


"... поеми към смъртта си.
- Бъркаш нещо - пристъпих напред. -  Никой от нас няма намерение да умира."


"..страх ги е от теб. Не са доволни, че тя - посочи Талия - още не те е убила.
- Понякога се изкушавам да го  направя - призна Талия. - Но не, благодаря. Той ми е приятел."


"- Арес - прекъсна го Посейдон, - те са велики герои. Няма да позволя да изпепелиш сина ми.
- Нито пък дъщеря ми - изръмжа Зевс ...."


"..... най-големият ти недостатък е верността ти, Пърси. Не усещаш кога трябва да се примириш, че някой от близките ти е загубен. Готов си да пожертваш света, за да спасиш приятел."


- "Битката за Лабиринта"

"- Коя е столицата на .... България?
Анабет се намръщи. Настръхнах - кой би могъл да знае отговора на този въпрос?
- София - отговори тя. - Но..."


" Не бива да чакате някой друг,бил той и бог, да го направи вместо вас."

"Не е зле от време на време човек да се връща към детството."


"....Нещо ми се пооправи настроението и реших да поговоря с теб. Ти винаги успяваш да ме ядосаш."

"Беше ми приятно да бъде с нея, но едновременно с това и страдах, а още по-силно страдах и когато не бях с нея."

- "Последният олимпиец"

"...все някакъв меч щеше да ме съсече. А аз определено предпочитах да си остана цял-целеничък."


" ти ги събра тук Пърси. Ти си техния водач."


"-Толкова си ужасен понякога.
- Когато съм прав?"

"- ...Имам идея.
-О! Колко мразя идеите ти..."

"Светът се разпадаше, а единственото, което имаше значение за мен, беше, че е жива."

"Това е то - появиш ли се с армия от зомбита, за да спасиш останалите, изведнъж ставаш всеобщ любимец."

неделя, 26 април 2015 г.

Единствената - Кийра Кас

Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната – или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.
Дойде края на още една великолепна поредица. И аз не знам да
се радвам или да плача. Поредицата ми вляза в сърцето и не искам да се разделям още с нея ( на 16.05 ще излезе 4- книга от поредицата "Наследницата").Тази книга е достоен завършек на тази прекрасна история . И нито за момент не се разочаровах, че я започнах. Само се проклинам, че не започнах поредицата по-рано.  
В тази книга отново имаше обрати, мили и прекрасни моменти,
отново имаше места, на които ми идваше да убия някои герой, но имаше и такива, в които ми идваше да се разрева и скрия под одеялото.Всяка една страница от книгата ми донесе наслада, а края направо ме съсипа, ем се почувствах адски щастлива, защото Максън и Америка получиха така дълго чаканото си щастие, както и Аспен и Луси, дори и Мери вече няма нужда да се крие, но и се натажих много, защото умряха хора, които трябваше да живеят. Любовта между принца и Мер ми донесе и надежда, защото те не получиха само своя щастлив края, а  много повече

"Но още отсега знам, че няма да живеем във вълшебна приказка. Знам, че ни чакат
тежки моменти, смутни времена. Знам, че нещата няма винаги да се случват така,
както ние искаме… и ще трябва да си припомняме един на друг, че сами сме си
избрали тази съдба. Не всички ветрове ще са попътни.
Това не е щастлив край.
Много повече е."

В тази книга станаха толкова много неща, че просто не е за вярване. На някои места просто ми трябваха няколко минутки да повярвам какво става, но имаше и неща който изобщо не ме изненадаха. Има моменти, в които трудно сдържах сълзите си (малко съм ревла - генетично е) 
Знаех, че Максън ще разбере по-грешния начин за Америка и Аспен и така стана. За жалост. Но пък ако не беше станало така, нямаше да бъде края толкова хубав, писмата на принца нямаше да донесат на читателя тази болка, която носят, какъв щеше да бъде смисъла да ги
има, ако всичко беше на наред, пък ако ги нямаше писмата му нямаше да го има желанието ми да убия Мер, че ни му каза по-рано истината, нямаше да обичам толкова много Макъсн и нямаше да искам да му сритам задника, че не даде още едни шанс на Америка.
Едно от нещата, който ме изненадаха доста е:
Америка и Селест приятелки? Това наистина не го очаквах, но пък много ми хареса. Селест наистина си я бива, как го рекна на Максън, че ако нарани Мер тя ще нарани него, си го биваше. В този смисъл беше ми ужасно приятно и когато всички момичета се разбраха и подкрепяха. Стана на ми гадно за Селест  и царицата не трябваше да получават такъв край.

Героите

Лейди Америка - е тя вече е в списъка ми с любими герои. Във всички тези книги тя показваше такава сила, смелост, доброта, борбеност и какво ли не още, но едновременно е чувствителна, мила и лесно ранима. И в тази книги отново имаше моменти когато малко ме ядосваше, но те бяха много по-малко отколкото в другите две книги. Не харесвах моментите и на съмнение за чувствата на Максън към нея и липсата и на смелост да каже на принца, кой е Аспен, но пък ако му беше казала нямаше да е същото. С едно изречение - тя ще бъде прекрасна царица.
Принц Максън - с всяка една книга се влюбвам все повече в него. Той е толкова... Не намирам достатъчно думи, за да го опиша, но той е толкова мил, добър, силен, смел, той е един прекалено сладък принц. Писмата му към Америка, така ми влязоха в сърцето, че още много дълго ще ги помня ( ако някой ще ми пише любовни писма, да се поучи от него, по слаби от неговите не приемам)

Аспен - мнението ми за него е доста противоречиво. Той е смел, мил, добър, но за мен не е нищо в сравнение и принца (давайте сърдете ми се, но какво да се прави).Той е наистина добър човек и се радвам, че накрая и той откри щастието.

Дори сега като го преписвам ми идва да ревна. 
(ако не си чел/а книгата не го чети)

"– О, Максън! – проплаках аз. Свих на топка края на роклята си и я притиснах към
кървящата рана; не знаех какво друго да сторя. Той потрепери от болка. – Толкова
съжалявам.
Максън протегна ръка, за да хване моята.
– Не, аз съжалявам – каза немощно. – Бях напът да съсипя живота и на двама ни.
– Недей да говориш. Просто се съсредоточи, става ли?
– Погледни ме, Америка.
Аз примигнах няколко пъти и бавно вдигнах поглед към очите му. Той ми се
усмихна през агонията си.
– Разбивай сърцето ми. Разбий го хиляда пъти, ако щеш. И бездруго винаги ти е
принадлежало.
– Шшш – настоях аз.
– Ще те обичам до последния си дъх. Сърцето ми бие само за теб. Не искам да
умра, без да си го разбрала."

П.С: чакам с нетърпение книгата за дъщерята на Америка и Максън и книгата с 4-те допълнителни истории http://issuu.com/egmontbulgaria/docs/egmont-fiction-2015

четвъртък, 23 април 2015 г.

Честит празник!

Честит международен ден на книгата и авторското право, приятели! 

Нямаше как да не отбележа този ден! Но за жалост не съм измислила нищо специално, за това просто ще ви честитя и ще пожелая на всички ви  да продължавате да обичате книгите, а на тези който не са запалени по тях ще им кажа само какво чакате. 


П.С: https://www.facebook.com/egmont.bg/photos/np.1429794823305644.100002414152634/10153138698840380/?type=1&notif_t=notify_me - супер новина!

вторник, 21 април 2015 г.

The Book Courtship Tag

Нов таг! Ужас, не отново!

Хванахте ли се?

Шегувам се обожавам таговете давайте още и още.

Много мерси на К. Димитрова, че ме е тагнала. Е  да започвам.

1.Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата - ммм ще кажа "Изборът" - К.К купих си я отдавна, защото корицата е наистина много  хубава и за огромна радост книгата прекалено много ми хареса. 


2.Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето - еми то такива са повечето ми книги, но все пак да кажа някое заглавде то ще е..... "Без Хоуп" - К.Х

3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре - мхм от тези сладки приказки ми се дояде шоколад ... след 1 минута, по време на която отидох до кухнята, за да се заредя с калории.А сега на въпроса ще кажа "Множество Катрини" - Дж.Г - книгата е много хубава и ми харесва начина по който е написана. 

4.Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата - аааа "Град от кости", "Ангел с часовников механизъм" - К.К
"Кръвни връзки" - Р.М на кратко всяка първа книга на всяка една поредица, която имам.

5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ  - еп тен цяла нощ не, имам някакво чувство  да го наречен отговорност, или просто съм имала късмета да прочета дадена книга преди да е станало много късно (т.е след 3) и винаги съм успявала да си легна "навреме", но последната книги зареди която бях на даскало с ужасно главоболи, защото почти не бях спала беше "Единствена" - К.К ( да правилно сте разбрали доста често ще споменавам тази поредица ).

6.Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите - обикновено винаги като прочета една книга минимум наколко часа мисля за нея.

7.Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате  - "Хари Потър"  - Дж.К.Р обичам да си препрочитам книгите за Хари, те винаги ми носят спокойствие и щастие.

8.Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели - не става ли поредица? Както съм казвала (писала) и в друг таг, обикновено препоръчвам книги, който мисля, че ще се харесат на определение човек, но да кажем "Изборът" - К.К и "Реликвите на смъртните" - К.К (за този който не знае двете поредица не са от един и същ автор, просто инициалите им са същите)

9.Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще - който иска да ме смята за луда, но аз съм препрочитала всички ми книги  по не веднъж. И нямам никакво намерение да спирам.

10.Споделете любовта си: А сега кого да тагна? Аз май направих тага малко късно и повечето вече са тагнати, за това който иска да направи тага.

неделя, 19 април 2015 г.

Елитът - Кийра Кас

Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията ѝ се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов – Аспен, на пост из двореца, спомените ѝ за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето ѝ е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече...

Втора книга от поредицата "Изборът" отново ни праща в един изключително вълнуващ  и интересен свят. Свят изпълнен с обрати, болка, щастие, недоволство, но и любов. В тази книга Кас отново ни представя една незабравима любовна история със своите върхове и спадове.
И тази книга от поредицата е страхотна. Не можех да я оставя и за минутка. Вълнуващо продължение на прекрасна поредица.

Малко за сюжета сега.(съжалявам за спойлерите)


В тази книга станаха  много неща, на места се втрещях толкова много, че просто ми трябваше време да се съвзема. Някои моменти влязоха в сърцето ми, а в други исках да убия някои герои.
Едни от моментите който много ми хареса беше когато празнуваха Хелоин. Максън и Америка бяха толкова сладки и като разбрах, че е можел да и предложи в онзи момент, а не го направи се ядосах и естествено след този момент стана нещо ужасно. Хванаха Мери  и я наказа, стана ми много гадно. Харесвам я. И  аз като Америка се ядосах на принца, но не го осъдих чак толкова много, защото преди нея разбрах, че той не е направил нищо лошо, той дори спасява живото на Мери и приятеля и.
 Ядосах се на Мер, отразя го и после се сърди, че отива да се възстановява на чуждо рамо.
Не ми хареса и когато тя хвана Максън и Селест. Освен, че се ядосах че той се натиска с Селест, но и се ядосах и на самата Америка. Ядосва се и се чувства зле, а в същото време тя какво прави с Аспен.
Любимия ми момент естествено беше в скривалището. Америка разбра толкова много неща за Максън. Признаха си чувствата (за жалост без да кажат двете прости думички), но този момент беше и много тъжен, защото и  двамата си мислеха, че тя ще си тръгне.
Във същия контекст, момента когато Америка се сбогуваше с другите, беше много тъжен. И дори наистина повярвах, че ще си тръгне. Да знаем края на третата книга, но Мер и принца можеха да се съберат по всевъзможни други начини. Но за радост не се стигна до това, защото както винаги Максън я спаси . 

Героите

Лейди Америка - в тази книга малко ме дразнеше. Остана вярна на себе си, проявявайки изключителна смелост (изисква се много смелост да изправиш  пред толкова много хора (камери) и да направиш това което направи тя) , сила, доброта и любов. Но направо ме втрещи  на моменти с появата си на лицемерили. Съди Максън за това, че прекарва време с другите момичета, а тя какво натиска се с Аспен в някой тъмен ъгъл. Поне осъзна чувствата си, но пак както винаги, пребърса и направи и грешни изводи и преувеличи. Поне на края ми хареса. Реши да остане и да се бори за любовта си (към принца естествено)

Принц Максън - е той не е е падал  в очите ми. Продължавам да го харесва така както преди, а дори и повече. Тази книга потвърждава мнението ми за него. Това което прави това което е преживял и преживява, готовността му да изпитва огромна болка само и само, за да не я приживе е Мер, просто ме накара и аз да се влюбвам отново и отново  в него.

Аспен - е него така и така него харесвах особено и тази книга продължава мнението ми за него. Честно казано се надявам това да се промени, искам да си намеря някоя и да бъде щастлив и да не пречи на щастието на Мер и Максън.

Родителите на Максън
Кралицата -  толкова много ми е влязла под кожата, че просто... Напълно разбирам, защо и народа на Илеа и самата Америка я харесват толкова много. 
Края -  още от началото разбрах, че той няма да е особено добронамерен, но не мислех, че ще го намразя, но пък иначе не може. Що за баща причинява подобно нещо на сина си. И отношението му към Америка. Егати гадняра.

Толкова е сладко, че просто не мога да не го споделя.
"- Примирил съм се. Ще имам търпение. Просто искам да знае, че... не мога да намеря думи, и то достатъчно силни, за да опишат облекчението ми, задето си добре. За нищо друго на света не съм бил по-благодарен."

Края на книгата ме направи щастлива и  просто ме накара да се засмея.
"- По-кротко! - скастри ги строго Ан. Очаквах и тя да се развълнува, затова ме изненада с внезапната си сериозност. - За да е сигурна победата и, ни трябва план."

събота, 18 април 2015 г.

Изборът - Кийра Кас

За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.
Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.

Егата хубавата книга, останах до малките часове на нощта, за да я прочета, причинявайки си голямо главоболи, но не съжалявам и за минутка, така и така ако не я бях дочела нямаше да мога да заспя. 

Книгата малко ми напомня на "Иглите на глада" - С.К и "Дивергенти" - В.Р, за това, че народа на Илеа е разделен на касти, но всички останала е коренно различно. 

Книгата е изключително интересна и много различна от книгите, който съм чела напоследък, а това е ужасно хубаво. 
Сюжета ми хареса, защото беше различен, конкурс от който се очаква, да се намери бъдещата принцеса, съпруга на принц  Максън, не съм срещала друга такава история. 
Според ме се очакваше да стане нещо между Америка и Максън и появата на Аспен, но пак беше много интригуващо да се проследят самите случки . И  още като Мер получи писмото да Избора и като Аспен я накара да се запише, знаех, че ще изберат нея и че има две възможности да се влюби  в принца  или да го намрази и после да влюби в него. И естествено познах.

Имам едни проблем сега. Този проблем е свързан и предисторията на самата страна. Имало е четвърта световна война! Какво? Защо? Е добре предполагам аз самата мога да посоча достатъчно причини за трета камоли за четвърта. Но има и други неща, който не разбира, който не бяха и обяснени особено, и така това с кастите, айде него що - годе го разбрах, значи преди  няколко поколение, когато е била създаде държавата, според богатството на човека се е определял в коя каста е, това е много нечестно, ако преди години моя прапра...дядо бил беден значи аз направо се причислявам към 6, 7 или 8 каста. Гадно!
Другото нещо което не разбрах особено беше това с Избора!
Конкурс, за да се избере, коя ще е съпругата на принца. Боже! 

Въпреки тези неточности, книгата е просто върхът. Както казах прочетох я на едни дъх. Има любовна история, има злодей (бунтовниците и естествено Селест), има откачени майки, задружно семейство, добри приятели (колкото се може  предвид обстоятелствата, че момичета се състезават), любовен триъгълник и естествено принц на бял кон ( е добре де не е яздил, но той е принц сигурно има кон). 
За героите:

Америка Сингер - с няколко думи - вкарвам я в списъка ми с любими герой. 

И как иначе бори се за това, което иска. Първо е готова на всичко, за да се жертва в името на любовта. За нея не е проблем да стане по ниска каста и да се ожени за Аспен ( харесва силата и смелостта и, но не харесва Аспен). Тя има остър език ( момента на първата среща на Америка и Максън, беше просто върхът. Как му се разкрещя и това със "скъпа" пукнах се от смях. )
и явно я бива в ритниците в слабините, но същевременно е изключително мила, добра и безкористна. Как да не се заобича такова момиче. Напълно е разбираемо, защо момчетата са влюбени в нея, а народа я харесва и другите момичета я мислят за силна съперница. 

Принц Максън - какво трябва да кажа. Принц! Е има много по важни неща, но кое момиче не е мечтало да се ожени за принц. Не се срамувайте. Аз съм си мечтала за моя принц на бял кон, замъци и каляска и да не забравя дрехите. Не знам за Америка, ама аз нямам нищо против роклите. Както и да е май се отплеснах малко. Максън е просто.... той е мил, сладък ( ... ако не искаш да се влюбвам в теб, най-добре престани да изглеждаш толкова ослепително. Още сутринта ще заповядам на прислугата да ти скалъпи тоалет от стари чували), явно доста търпелив и мил като се справя с Америка и явно ще стане добър владетел (приема присърце проблемите на народа). Той е принца мечта, добре де момчето мечта. 


Наред идва Аспен - отначало го харесах и истински исках да се получат нещата между него и Америка, но от момента, когато и разби сърцето и после като се появи Максън започна да ми става все по несимпатичен. Не, че е лош или нещо подобно. Мил, трудолюбив, добър, честен, хубав и много повече, но той е в любовен триъгълник и за това трябваше да избере кого да харесвам, а аз избрах принца.

Другите момичета от избора - на повечето от тях дори не си направих труда да им запомня имената, но някой се отличиха, като Селенст много мразя герой като нея, но пък без нея кой ще дразни главната героиня. Друго момиче, което ми направи впечатлени е Мери. И аз като Мер я харесва много такова мило създание как да не се хареса и много се радвам като разбрах, че не храни симпатии към Максън.


Семейството на Америка - потвърждава теорията ми, че когато едно семейство е бедно има два пътя или са много задружни  или се ненавиждат. А семейството и се обичат и то много. Малката и сестричка е просто...... сладур. 

Сигурно още днес ще започна да чета втората книга. Мразя да чакам. И както гледам на къде вървят нещата сигурно още тази седмица ще свърша поредицата (издадените книги на бг) и ще чакам с нетърпение останали. 
Предупреждавам спри до тук ако не искам да разбереш края на третата книга. 
И така влязох в сайта на писателката и какво да видя има още книги, което естествено е супер. В една от тях (да се надявам да бъде преведена Егмонт моля) се разказва за дъщерята на Америка и Максън . Което ясно говори, кого избира в третата книга. Ураураура. Честно казано, нямам против, че знам таман на напечените моменти, няма да се страхува, толкова много. 

П.С - таман приключвах ревюто и си мисля още какво да напиша и си разглеждам фейса и какво да видя 
https://www.facebook.com/egmont.bg/photos/a.187750810379.168755.186177790379/10153106130230380/?type=1&theater

четвъртък, 16 април 2015 г.

Любими цитати от любими книги - част 3

Източник.

1. "Без Хоуп" - Колийн Хувър

„Уви, единствената точна мяра за глупостта е времето.“ 

„-И си разочарована, понеже…..
-След месец ставаш на осемнайсет. Почти не ми остана време да те накажа за първи път. Трябва да започнеш да нарушаваш правилата, малката.“ 

„-Четеш ли? – питам, като посочвам книгата, която се показва отгоре….. – За какво става въпрос? Само не казвай, че е научна фантастика……
-Има ли значение за какво става въпрос, ако книгата е хубава? – отвръща накрая.“

„…Искаш ли да ми станеш най-най-добрата приятелка на целия свят?
-Добре. Но ако книгата се окаже тъпа, ще преразгледам въпроса с приятелството.“ 

„Не всичко ще се случва както ми се иска и не за всеки има щастлив финал. Животът е шарен, понякога и грозен, и се налага да се научиш да се справяш.“ 

„-Само тава ли ще ми кажеш? Няма ли история?
-А, история има. Просто не желая да я разказвам.“ 

“- Скай - прошепна той прелъстително в ухото ми. - Ужасно желая… да се преместиш. Трябва ми хладилникът.”

„-Брекин заслужаваше извинение. Онзи ден се държах като пълен задник.
-А нима аз не заслужавам?
Този път ме погледна прави в очите.
-Не – отвръща твърдо и пак се завърта напред. – Ти заслужаваш не просто думи, Скай. А действия.“ 

„..Нека просто бъде благодарни, че най-после те открих.
-Казваш го така, сякаш съзнателно си ме търсил.
-През целият си проклет живот те търся.“ 

„Едно от нещата, които най-много обичам при книгите, е, че можеш да опишеш и съкратиш определени части от живота на героите в определени глави. В живота не можеш  да направиш така. Не можеш просто да приключиш главата, после да прескочиш онези неща, които не желаеш да преживяваш, и да започнеш начисто, в нова глава, която да отговаря на настроените ти.“

„..каквото и да се случи, животът си продължава, върви напред и думите не спират да се леят, а истините се сипят независимо дали ти се нравят, или не, и животът не ти позволява да поспреш и да си поемеш въздух.“ 

„Така се получава, когато двама души се слеят в едно – споделят не само обичта. Делят  и болка, и мъка, и тъга, и печал.“

„-Имало е врата? – питам съвсем объркана. – Тогава защо се катерихме през оградата?
Той ме поглежда лукаво.
-И двата пъти, в които сме идвали, беше с рокличка. Къде отива тръпката, ако минем през портата?“

„..Лошото е, че не знам кой вариант е правилният.
-Защото няма правилен вариант – отбеляза той. -  Понякога се налага да решиш измежду цял куп неправилни варианти. Трябва да прецениш кой от неправилните варианти ти се струва най-малко неправилен.“ 

„-И ми се иска да можех да кажа, че от тук нататък ще заживеем щастливо, но не мога. И двамата имаме да премислим толкова много неща. След всичко, което се случи – с теб, с мен, с майка ти, с баща ти и Лес, вероятно ще има дни, в които трудно ще оцеляваме. Но ще се справим. Защото ти имаш мен и аз имам теб.“ 

„-Ще ми обещаеш ли, че когато те натъжи, ще си мислиш за небето?
-Ама защо?
-Защото – той обръща лице нагоре – небето винаги е красиво. Дори когато е тъмно или дъждовно, или облачно, пак е красиво. И ми е най-любимото нещо на света, защото знам, че ако се изгубя или се чувствам самотен или уплашен, трябва само да погледна нагоре и то ще е там, независимо от всичко… и винаги ще е прекрасно.“ 

вторник, 14 април 2015 г.

Любими писатели

Имам толкова много любими писатели, че просто не е за вярване. Всеки един от тях е създал невероятни книги. Всеки един от тях ми е повлиял по едни ли друг начин, всяка книга от дадения автор трябва да бъде прочетена от мен, защото в противния случай света би спял да се върти. И ето я моята класация, авторите не са подредени по значимост. 

  1.  Касандра Клеър - нямаше как да не я спомена още от началото. Чела съм и обожавам всяка една нейна книга, преведена на бг. И искам още.  http://www.cassandraclare.com/
  2. Дж. К. Роулинг - как да не спомена авторката на "Хари Потър", та нали точно тази поредица ме запали по четенето. http://www.jkrowling.com/
  3. Рик Риърдън - авторът на Пърси. Как да не го обича човек. Срам ме е да го кажа, но не съм чела "Героите на Олимп" исках да изчакам да излезе цялата поредица, но тя излезе и аз още се вайкам, винаги излиза нещо, което искам да прочета сега и все отлагам. http://www.rickriordan.com
  4. Ришел Мийд - любимата ми писателка на книги за вампири. http://www.richellemead.com/
  5. Маркъс Зюсак - един невероятен автор, създал неповторими книги http://zusakbooks.tumblr.com/
  6. Сюзан Колинс - авторката на игрите. И да не я спомена няма начин. http://www.suzannecollinsbooks.com/
  7. Дженифър Л. Арментраут - искам още нейни книги, още. Май скоро време ще падам на колене пред егмнонт  и да се моя да издадат още книги.  http://www.jenniferarmentrout.com/
  8.  Джос Стърлинг - поредицата за саванти. Нямам думи! http://jossstirling.co.uk/
  9. Колийн Хувър - книгите за Хоуп ще останат в сърцето ми завинаги.  http://colleenhoover.com/
  10. Керстин Гир - "Скъпоценни камъни" една от любимите ми поредици, как да не спомена авторката и. http://kerstingier.com/
  11. Кийра Кас - както казах вече е към любимките ми. http://www.kieracass.com/
  12. Мари Лу - обожавам поредицата и „Легендата“. Обожавам всяка една от трите книги, всяка една от тях ме е разчувствала  http://marielubooks.tumblr.com/
  13. Рейнбоу Роуъл - една невероятна писателка, създала толкова красиви книги. http://www.rainbowrowell.com/

За сега се сещам само за тези. Да кажа, че не са подредени по някакъв ред, писах ги както ми падне. 

понеделник, 13 април 2015 г.

Заедно на път - Сара Десен

Безсънни нощи.
Нощта винаги е била времето на Одън, нейният шанс да избяга от всичко и всички наоколо.
Тогава среща Ели, партньор в безсънието и нейн среднощен водач.
А безкрая на летните нощи предлага хиляди възможности – ябълков пай, хубава чаша кафе, разговори и дори да се научиш да караш колело…

Обичам тази книга. Лека, приятна и изключително интересна. Прочетох я само за два дни. Историята и героите ми влязоха под кожата, а главната героиня Одън,  ми е изключително близка.
Книгата освен, че е лека, тя носи и посланието, че никога не е късно да се промениш, винаги има още един шанс, винаги можеш да изживееш пропуснатото. Това е първата книга, която чета на С.Десен и тази книга ме накара да включа Десен във списъка ми с любими писатели.
Не мисля, че нужно да разтягам локуми, за да кажа, че книгата е великолепна и подходяща за всяко време от година, нищо, че действието се развива през лятото. Книгата ще се хареса  на всеки човек, не е нужно човек да е гений, за да може да разбере посланията на книгата, и не само да ги разбере, но и да се поучиш от тях.
Книгата има един много, ама много мъничък недостатък. Не пишеше какво е станало между Одън и Джейк! Трябваше да гадае точно какво е станало, а така не ми харесва.

Героите

Първо ще започна с Одън тя ми е любимка. Чувствам я близка, лесно мога да се поставя на нейната ситуация. Като дете на разделени родители и аз съм се крила. Тя се е крила дълги години в учебници, но едно лято не я променя, а показва каква е такава каквато винаги е била. Харесвам я, много да имаше моменти, в които ме дразнеше ама малко и тези моменти бяха когато се опитваше да не бъде истинската себе си.

Главния герой. Как се казва той, в книгата пише Или,  а от зад Ели. Ееееее. на мен често по ми харесва да е Или нали все пак аз съм Илияна. А сега за самия герой харесвам го, но той не беше така да се каже в светлината на прожекторите. Той е  преживял нещо много тежко и с помощта на  Одън  се възстановява.  Идеята му за списъка с непреживените неща е супер. С него той показва на Одън, че винаги човек има още едни шанс. 

Родителите на Одън през цялата книга ме дразнеха, чак на края започнаха да ми стават симпатични. Какви родители. Просто нямам думи. Айде да не обиждам, но за Бога, как може такова нещо. По-добре да оставя на всеки сама да си изгради мнение за тях. Аз може малко да прекалявам. 

Мащехата и Хайди ми е една от любимките. Тя премахва стереотипа, че мащехата винаги трябва да е ложа, тя обича Одън и се грижи за нея, дори в някои  моменти си мислех, че тя се интересува от Одън повече от колкото собствения и баща. 

Маги, Естер, Лиа три добре приятелки който превъзмогват първото си впечатление към Одън и я приемат за едно от тях. 

Образа на Маги е просто невероятен. Ем умна, забава, смела и силна, ем е типичното момиче харесваща хубави дрехи и аксесоари и с удоволствие обсъжда момчетата. Нейния образ показна, че няма нужда човек да е само едно нещо, може да харесва розовите дрешки, но може и да се състезава блестящо с колело и да прави нека уж типични само за момчетата. Много ми харесаха моментите, когато учеше Одън да кара колело.

Цитати

"- Мила моя, не се обиждай. Това е признак на слабост. "

"- Ако нещо е скапано, това не означава, че трябва да го до скапем, нали?"

"- Аз не обичам да се предавам
-Никой не обича, но понякога човек просто губи. "

"За да бъде нещо истинско прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за който си се борил най-много."

".... важно е не само къде отиваш, а и как стигаш до там." 

неделя, 12 април 2015 г.

Easter Book Tag

Още един таг! И пак ще го направя. Мой скоро време може да вляза в абстиненция.


Видях тага отново в друг блог и той е El Sch .

Честит Великден! 
Христос Воскресе! 

1.Зайци - книга, която искате да има продължение - не знам за отделна книга но искам още книга на Дж.С за саванти.

2.Яйце - книга, която ви е изненадала - "Къде си Аляска" - не очаквах, че Аляска ще умре, дори до края на книгата не спирах да се надявам, че е живо и че смъртта и е някакъв жесток номер.     

3.Преследване - книга, с която сте се сдобили трудно - май нямам такава в града ми има достатъчно книжарници, а и имам прекалено много сайтове, който продават книги, а аз ги знам повечето. 

4.Агънца - книга от детството ви, на която все още се наслаждавате - както бях казала (писала) в друг таг като малка не съм чела книги за това няма книга от детството на която още да се наслаждавам.

5.Пролет - книга с корица, която те кара да мислиш за пролетта

6.Исус - религиозна или духовна книга,която обичаш - ааааа,,,,,, книгите на Н.Спаркс стават ли? Все пак в тях има доста религиозни елементи. 

7.Възкръснал - книга от починал автор - не чета много, много класически книги, а обикновено те са от починали автори, но все пак да кажа "Под игото" - Иван Вазов 

8.Кошница - книга намираща се във вашия списък с покупки от доста време - не е само една.... "Мисти" - Дж. Стърлинг, " Предимствата да бъдещ аутсайдер" - С.Ч,, "Подмененият" - Б.Йо. ( тази книга съм я чела, бях я влеза от библиотеката, но искам да я имам.) 

9.Бонбони - книга, която смятате за сладка - сладка? "Заедно на път" - С.Д

За тагване са..... всеки който иска да го направи. 

петък, 10 април 2015 г.

Луциан - Изабел Абеди

Загадъчният Луциан винаги се появява около Ребека, той няма минало и няма спомени. Единственото нещо, което знае е Ребека, която той сънува всяка вечер. Ребека също усеща неговото присъствие още от самото начало и е привлечена по един необикновен начин, който не може да обясни. И колкото и отчаяно да се опитват, те не могат да се отделят един от друг. Но преди да разберат коя е общата им тайна, се разделят. С тежки последици за двамата. Защото това, което ги свързва, е далеч повече от любов.

Книгата от начало много ми хареса и сигурно прочетох поне 5 глави една сред друга, но дойде период в който дори не исках да я и поглеждам и аз не знам защо, май беше, защото Луциан ме дразнеше и защото Ребека не обръщаше внимание за Себастиян, който с продължение за времето ми ставаше все по симпатичен за жалост трябва да кажа същото и за Луциан и него започнах да харесвам най-вече, защото започнах да разбирам кой е по точно какво е и какво е направил или ще направи за Ребека времената малко се смесват. Като свърших книгата ми трябваха няколко минути да обмисля всичко. Не знаех дали ми харесва или не, за радост на края прецених, че ми харесва.:D
Книгата ми хареса, но защо за Бога трябваше да има изрази на английски, да повечето работи разбира се ги разбрах но имаше моменти в който Себастиян говори на английски ( или праща песен или направо я пее), в който почти нищо не разбирах - толкова ли е трудно да се сложи един превод!
Една нещо много ми хареса и то е - Ladies' Nights супер идея. - е аз няма да го правя с родителите си, но с моите приятелки трябва да пробваме. Отначало само аз ли се обърках какви са на Ребека Яне и Врабеца?
Докато четях малко се пообърках с времето сънищата на Луциан, кои са се развила така както преди кои са се променили ме объркаха, но после като разбрах какво е нещата ми се подредиха. Точно с това тази книга е подходяща за хора, който си подът по такива неща с връщане на времето назад.
Книгата си я бива и я препоръчвам на всички.
Но пак както винаги имам чувство, че нещо ми липсва.
Луциан я спази и си замина. Те няма как да са заедно поне не по обикновения начин, но той винаги ще е при нея. Това довежда до въпроса дали тя ще бъде със Себастиян. Да знам каква съм, харесвам Луциан и това което прави е  доказателство за голямата му любов към Ребека, но някак си Себастиян ми влезе под кожата.

Героите

- Ребека на моменти е ужасна приятелка тези моменти са доста, но има и моменти, в който на човек му идва на ум само: Е това е приятелка -  един такъв е момента, в който описва какъв е Димо и какво ще направи с него ( ако бях на нейно място нямаше да се задоволя само с думи). Тогава наистина започнах да я харесвам. Защо чак сега ли?
Отначало си я харесвах, но  някак си държанието и към приятелите и, който се тревожат за нея, а тя дори не им обръща внимание вглъбена в своите проблеми ме дразнеше.  

- Себастиян както казах(писах) по рано този човек ми е влязъл по кожата какво повече трябва да кажа. E-Mail с нарисувания домат толкова ми хареса, че не знам. (само на мен ли ми прилича на метафора този домат: червен, голям, гладък, мек отвътре, съвършен, раним.). " Накрая за времето: "Студено е без теб." Сладко. Много. Когато Себастиян повярва на думите на Ребека, въпреки неясното и обяснения, въпреки че беше ядосан, наранен и ревнив, той помогна на Луциан, а това говори колко много значи за него Ребека. Трябва да се опита да стане писател този човек, сигурно щях да си купувам книгите му, ако разбира се беше истински човек.

- Луцина мнението ми за него е доста противоречиво ем го харесвам ем не. Дразня му се, защото пречеше на Ребека и Себа и защото вместо да се обърне към нея и да повярва в нея той се обърна към майка и, наранявайки така и двамата. Харесвам го, защото истински обича Ребека и е готов на всичко за нея, дори да се превърне в истински човек.

Цитати от книгата

"че в живота има неща, за които трябва да се бориш, защото времето, което остава, понякога е  много по-кратко, отколкото предполага." - това си е добър съвет от не особено добър човек.

"трябва да има място където човек да се избави от всичко, което отравя душата му, и ето че настъпи момента да потърся това място." - като човек който вярва, че след смъртта трябва да има нещо, този цитат ми харесва, но не мисля още от сега да тръгна да проверявам.

"в своя внук Алек отново намерих нещо, която аз самият бях изгубил, извечната вяра да бъдеш обичан за това, което си."

С няколко думи книгата е интересна и си струва времето, но другите книги на И.Абеди някак си ми харесаха повече. Остава да прочете още една нейна книга преведена на български "Имаго", въпреки че може да потърся и други нейни книги на немски - таман да си го упражнявам.
 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang