неделя, 27 декември 2015 г.

Сняг вали - Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл

Буря навръх Бъдни вечер преобразява малък град в романтичен рай – такъв, какъвто сме свикнали да гледаме само във филмите. Или поне донякъде. Все пак не всяка студена и мокра разходка из средата на нищото завършва с целувка от очарователен непознат. И никой не би предположил, че експедиция през метър сняг в търсене на нещо топло за пиене би събудило чувства в двама стари приятели. Или че пътят обратно към истинската любов започва с безбожно рано ставане за работа.

В ревюто към „Внимание, психоспусък“  бях споменала, че преди книгата изобщо не обръщах кой знае колко внимание на разказите, книгата промени това, а тази „Сняг вали“ напълно ме накара да стана луд техен фен.
Трите разказа разказват три различни истории сътворени от трима различни автора.
Често казано досега не помня да съм чувала за Морийн Джонсън и Лорън Миракъл, но определено този досег с тяхното творчество им ме накара да потърся още за тях. За Джон Грийн естествено всички са чували, автор на прекрасни книги, които на големия екран са 100 пъти по-интересни и вълнуващи.
Трудно е да избера любим от трите разказа, всеки един от тях е невероятен, носещ посланието, че по-това време на годината стават чудеса, че човек може да намери любовта в най-изненадващи места и че човек винаги може да се промени, да спре винаги да мисли само за себе си и да стане по-добър. А заглавията на самите разкази са:

1) "История за Джубили" от Морийн Джонсън
2) "Мажоретно - фантастично коледно чудо" от Джон Грийн
3) "Светецът - покровител на прасетата" от Лорън Миракъл

П.С. Любимият ми разказ е първия от Морийн.

Няма да разнищвам самите разкази, защото има вероятност и то голяма да помрача тяхната красота. Те са интересни и забавни, даващи на читателя прекрасни часове на удовлетвореност. Разказите са сладки и незабравими носещи коледно настроени.

Винаги ми е било чудно как различни автори успяват да се разбера и да създадат една прекрасна творба. Тук нещата естествено стоят по различен начин, защото всеки автор сам е сътворил своя разказ, но самите разкази са вплетени по един наистина интересен начин. Начин даващ ни възможността да видим и трите истории от различен ъгъл.

"– Но... Коледа отмина.
– О, не, Коледа никога не свършва, освен ако човек не го пожелае. – Тя се
облегна на барплота и подпря брадичка на дланта си. – Коледа е състояние на
духа.

Една красива книга заредена с всякакви красиви емоции, книга пасваща перфектно на тази част от годината, книга способна да зареди читателя с коледно настроение, нищо, че навън нищо не издава, че е зима. Но няма как и при нас да бъда най-голямата буре от 50-години насам, но въпреки това човек пак може да бъде зареден с коледно настроение и да си почине с книга, представяйки си, че снега е завзел всичко със своята студена прегръдка.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang