понеделник, 21 декември 2015 г.

Внимание, психоспусък! - Нийл Геймън

Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците.

„.. ако иска да си писател, трябва да пишеш. Всеки ден. Независимо дали ти се пише или не. Че не можеш да напишеш една книга и да спреш. Че това е работа, само че най-хубавата работа.“

Не съм по разказите. На мен са ми нужни стотина страница, за да запомня имената на героите. Най-удобно и сигурно се чувствам с дебела книга в ръка, най-добре част от поредица. Това е моята среда, място където мога да се насладя на света създаден от автора и да не се разделям в близкото бъдеще с него. За това просто разказите никога досега не са ме привличали кой знае колко, но тази книга ме накара да променя мнението си за разказите, да им дам заслуженото място и да им дам шанс, а те в отплата да разкрият красотата си.
Това е първата книга на Нийл Геймън, която чета, но изключително много ми хареса стила му на писане.

„..миналото не е мъртво. То се състои от неща, които ни чакат търпеливо в тъмните коридори  на живота ни. Мислим си, че сме продължи ли напред, че  сме ги изхвърлели от умовете си, оставили сме ги да съхнат, да се сбръчкват и да отлитат с поривите на вятъра; само че грешим. Те са ни чакали там, в мрака, и са се упражнявали, тренирали са най-гадните си удари, резките, силни, безмилостни удари в корема, убивайки времето, докато минем отново оттам. “

Предговора в книга ми хареса ужасно много, постоянно имах чувството, че мога постоянно да се връщам към него. Този прекрасен предговор че убеди, че всяка една книга трябва да има такъв, за да можем ние читателите да разберем как се е родила историята.

„Ние градим историите в главите си. Вземаме думите и им придаваме сила, поглеждаме през други очи и виждаме и изпитваме онова, което виждат други хора.“

В началото на книгата има кратки описания на всеки един разказ, авторът ни разказва как му е хрумнала идеята и как я е осъществил. Честно казано не знам, кое е по-правилно да се прочетат всички въведения наведнъж или едно по-едно преди всеки разказ. Аз лично направих и двете и това за мен ми се струва най-правилния избор.

„И си мисля за нас, хората, и за маските, които носим, маските, зад които се крием, и маските, които ни разкриват. Представям си как хората се правят на такива, каквито са наистина, и откриват, че другите са нещо много повече и много по-малко от това, което са си въобразявали за себе си или за което се представят. А после си мисля за нуждата да помагаме на другите и как се маскираме, за да го сторим, и как свалянето на маските ни прави уязвими...
Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. “

Няма да твърдя, че всеки един от разказите ми е харесал, честно казано някои дори ми се сториха скучни и безинтересни. Но други, ах други. В книгата има няколко толкова интересни и невероятни разкази, разкази каращи ме да се оглеждам като откачена, да трябва да светна всяка една лампа по пътя ми до тоалетната и да подскачам на всеки един звук.

„Винаги си заслужава да опиташ, дори и да не успееш, дори и да падаш като метеор навеки. По-добре е да си изгорял в мрака, да си вдъхновил другите, да си живял, отколкото да си седял в тъмното, проклинайки хората, които са ти взели свещта и не са я върнали.“

Интересна, вълнуваща и стряскаща книгата на Нийл Геймън определено трябва да се чете на светло, иначе всеки един звук ще звучи като поклащащи се човешки кости на вятъра.

„Всички ние сме герои в собствените си истории.“

5 коментара:

  1. Звучи уникалноо *-* Определено ме убеди да я прочета.

    ОтговорИзтриване
  2. Звучи уникалноо *-* Определено ме убеди да я прочета.

    ОтговорИзтриване
  3. Името му ми се наби в очите, нищо че ревюто е доста старичко. Учудих се колко добре звучат извадките, и въпреки че преди час написах, че повече няма да докосна негова книга, след прочетеното се чудя, дали наистина е толкова хубава? Да я прочета ли?
    Имам Дим и огледала, но често казано се чудя дали самия той е знаел какво пише, когато е писал разказите. От цялата книга ми харесаха точно 3. Та, ще съм ти много благодарна, ако ме посъветваш какво да правя. Да си я купя ли?
    :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз таман четях публикацията на Юли, където си споменала, че не харесваш как пише Нийл Геймън :Д.
      Книгата е интересна и на мен ми хареса много, тя е сборник с разкази и все някои трябва да ти хареса. Аз бях така имаше някои разкази, които изобщо не ги разбрах, а в други пък се влюбих. За това пробвай, като не си на ти с книгите на Геймън, си я вземи от библиотеката или я чета в електронен вариант, но няма да бъде лошо да и дадеш шанс.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang