понеделник, 14 декември 2015 г.

Алената кралица - Виктория Айвярд

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете. Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна? Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

„В училище учехме за света преди нашия, за ангелите и боговете, които живеели на небето, управлявайки земята нежно и любящо. Някои твърдят, че това са просо приказки, но аз не вярвам на това. Боговете все още ни управляват. Слезли са от звездите. И вече не са мили и добри.“

„Алената кралица“ е една невероятна книга, изпълнена с всичко необходимо за прекарването на няколко страхотни часа. Има приключение, драма, интрига и предателство на всеки ъгъл.
Виктория Айвярд е създала свят изпълнен от лъжи, а в развитието на действието ни представя момиче попаднала на място с което е напълно несъвместима. Не би било правилно да не спомена и любовната история в книгата с нейния триъгълник, а може би и четириъгълник?
Не случайно книгата бе избрана за №1 с дебютен автор в Goodreads.
Но... както казах книгата е страхотно, с ръка на сърцето потвърждавам този факт, обаче първоначално, с първите си страници книгата просто не ме грабна. Започнах с големи очаквания, че веднага, още с първата страница ще я заобичам, но не постепенно, неусетно за мен се превързах към книгата, влюбих се в историята и заобичах героите (със своите изключения разбира се.)

„-Инструкторите са прочути със способността си да пречупват и най-силните войници. Няма да им хареса дързостта ти.
-На мен пък не ми се нрави да ме пречупват.“

Мер Бароу, главна героиня в книга, момичето през чиито очи виждаме и опознаваме света на червените и сребърните. Колкото и странно да звучи за някои хора тя ми напомня на Катнис - „Игрите на глада“ - С.К. Бедно момиче, което обича семейството си, готово е на всичко за любимите си хора, изведнъж попаднало в свят различен от нейния, изправена пред сянката на собствената си смърт, пък да не споменавам и любовния триъгълник. Наистина Мер ми напомня  на Катнис, но за разлика от нея Мер е в една или друга степен по-доверчива и наивна. Изправена пред хора създадени от лъжи, тя не се усъмнявам нито за момент в един определен човек. Цялата тази наивност, не осмисляне на нещата в дълбочина, а и постоянните промени на чувствата и към двама определени индивида ме караха да се дразня на образа и. Въпреки всичко това, авторката по някакъв начин успя да ме накара да се привържа към героинята и, накара ме да съчувствам на Мер, да се ядосвам заедно с нея, да искам отмъщение като нея.

„-Все още не знам защо те беше грижа. Ти дори не знаеше , че съм различна.
-За мен беше различна – промърморва той накрая.“

Кал, принца, бъдещият крал. Още от началото разбрах, че той ще играе ключова роля, ще бъде
кандидат за сърцето на Мер. Имах чувството, че той ще промени живота и, ще промени и самата нея. Всичко това се подразбираше още с началото, но не и някои черти от характера на героя. Мислех си, че Кал ще е силен и смел (не, че не е).

„-Кал никога няма да обърне гръб на короната си, на баща си.
-Познавам брат си. Ако се стигне до това да спаси живота ти или да спаси короната си, и двамата знаем какво ще избере.
- Никога не би избрал мен.
- Той винаги ще избира теб.“

Мислех, че ще бъде готов на всичко, за да защити Мер (не, че не го е правил, просто не му достигна куража в един от най-решаващия момент).

„… аз съм те накарала да го направиш.
-Едва не го направи – промърморва той в отговор. – За малко не избрах теб тази сутрин.“

Мислих, че той ще бъде перфектния любим за Мер (поне за мен самата). Но не точно, Кал е човек на действието, а не на думите. В много моменти той се прояви като гадняр и глупак, без да го осъзнава може би думите му го представяха като безчувствен и жесток човек. Всичко това кара образа на героя да падне в очите на читателя, но на мен просто не ми даде сърце да му бия преносния шут.


Мейвън, по-малкия брат на Кал. През цялата книга той бе представен просто като перфектния човек. Добър, мил, истински, нежен, силен и смел, просто едни невероятен персонаж. (И точно това е нещото което ме гризеше. Всеки един от другите герои беше представен във всякакви нюанси от качества от най-добрите до най-лошите, а Мейвън в общи линии беше просто невероятен и това просто не ми даваше мира. За това някак си бях подготвена да видя истинската му страна в края на книга, но ами не очаквах това, което стана.)
*Спойлер 
„-Значи избираш него?
… чувствайки очите на братята върху мен.
-Кал ме предаде,  а аз предадох него. А ти предаде и двама ни по хиляди различни начини.
- Не избирам никого.“
*Край 

Има още толкова много други герои на които също трябва да бъде дадено внимание, но имам чувството, че ако трябва да говоря за Еванджелин, Краля и Кралицата, то само ще говоря колко много ги мразя, е Краля малко по - малко но....

„Като всяка съпруга тя мрази мъжа си за това, че и противопоставя, а като всяка кралица мрази властта, която кралят има над нея. Лошо съчетание.“

„Алената кралица“ е една прекрасна книга, която представя свят влудяващо различен от нашия, но и толкова познат и близък.  Виктория Айвярд е създала една прекрасна книга, чието продължение няма търпение да прочета.

„Аз съм краят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо.“

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю, а края мен лично ме остави без думи.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Края е просто толкова неочакван, че няма как човек да не се изненада.

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang