четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Героят - Мари Лу

Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му. Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката. Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си. Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Просто след края на книгата не можах да спра да плача, плаках от тъга, че приключвам тази невероятна поредица, че трябва да се сбогувам с толкова великолепни персонажи, сърцето ми се късаше, плаках зареди спиращия дъха финал и за надежда, която носи епилога и просто плаках, защото не исках да казвам чао на тази поредица.
Джун и Дей ще ми липсват, просто ще ми липсват.
В тази книга виждаме Републиката пред лицето на ужасяваш враг, враг който с лека ръка може да я унищожи, а единственият начин това да не стане е Дей да даде малкото си братче отново на Републиката, да го даде на хората, които му причиниха невъобразима болка. Виждаме в книга как Дей се опитва да се справи с приближаващата си участ, как се опитва да стои на страна от Джун, което не му се получава особено, виждаме жертвоготовността на всеки един от героите да спаси близките си, а и целия народ на Републиката.

„Какъв е смисълът да поддържаш контакт с момичето, по което си луд, когато умираш?“

Както казах в минала ревю за втората книга, там се прави съпоставка между Републиката и Колониите, а в тази трета книга можем да видим и още една страна от този напълно различен свят, в които живеят героите, виждаме Антарктида, за нас континент изграден от ледници и място където не е особено благоприятно за живеене, но в тази книга Антарктида е една от водещите сили в света, вече не е място на ледници, а място с свръхмодерна технология, място където отново има диктатори, но в друга форма. Знаете ли веднъж искам да видя постапокалиптичен роман, в който държавата в която живеят героите да не повредена и жестока, поне нейна съседка или нещо подобно, искам да видя някаква надежда, някакво положително развитие от това положение, в което сме в истинския свят, искам да видя по-добър свят от този, в който се убиват невидни хора излезли просто на вечеря или отишли да на концерт в петък вечер.

Дей - легендата, Джун  е феноменът, а кой е героя? Предполагам на този въпрос всеки може да даде различен отговор. Но за мен отговора е прост, героят е Идън малкото братче на Дей. Защо? Защото той прояви истинска смелост, доблест и детска съпричастност, той бе готов да се подложи на мъчение, реши отново и този път доброволно да отиде в ръцете на хората, които му причиниха ужасни мъчения само и само, за да спаси народа. Ако това не е герой, то не знам какво е. А и да не пропуснем факта, че точно Идън направи оригамито роза, която е на корицата.

„Милиарди хора ще се появят и ще си отидат от този свят - нежно продължи той, - но никога няма да има друга като теб.“

Това е Джун за Дей, Джун момичето което е готово на всичко за Дей, момичето, което се
отказва от него, когато той има шанс за нов живот, само и само да не му причинява повече болка, момичето което загуби своето щастие, за да бъде той щастлив. Това е Джун

Както Джун каза, Дей е : „момчето, което пазеше семейството си с всяка част от тялото си, което остана до мен въпреки всичко; момчето, създадено от светлина, смях и живот, от мъка, ярост и живот; момчето, чиято съдба бе преплетена с моята завинаги.“
Това е Дей, какво по-добро описание на него мога да дам аз?

„Ако внезапно решиш, че искаш да действаш на своя глава, по-добре първо ме предупреди. Така поне ще имам време да те цапардосам по лицето.“

„ - Здрасти - рече той. - Аз съм Даниел.
- Здрасти - отвърнах. - Аз съм Джун.“

Последните реплики на моите любимци. На човек, който не е чел книгата няма как да направя кой знае какво впечатление, но на човека прочел поредицата тези две репликите ще свият сърцето му на хора като мен, 100% романтици и искащи винаги всичко да има щастлив края тези реплики ще носят надежда за бъдещето, бъдеще на което всеки един от нас може да измисли различен развой.

„Без значение какво щеше да се случи за в бъдеще, без значение къде щяха да ни отведат пътищата, този миг щеше да бъде наш.“

Плачени ми се, сърцето ми се свива, чувствата ми са една огромна бъркотия, а в главата ми се въртят какви ли не продължения на книгата, естествено с напълно щастлив финал. Това оставя след себе си тази невероятна последна книга от прекрасна поредица.

1. Легендата - Мари Лу - ревю
 2.Феноменът - Мари Лу - ревю

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang