понеделник, 2 ноември 2015 г.

Легендата - Мари Лу

Постапокалиптична Америка е разделена на две части: републиката и колониите, които воюват помежду си. Петнадесетгодишният Дей е най-издирваният престъпник в републиката и за главата му е обявена награда. Момчето, родено и израснало в бедния Езерен сектор, е обвинено във възпрепятстване на военната кампания срещу колониите. Никой не знае как точно изглежда Дей и на какво е способен. Смелостта му да се опълчи срещу управниците го превръща в герой за бедните и онеправданите. Превръща го в легенда.
Петнадесетгодишната Джун произхожда от добро семейство и от малка е подготвяна за един от най-високите военни постове в републиката. Родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя остава сама с брат си Метиъс. Джун е истински феномен: единствената, постигнала максимален резултат на изпитанието, от което зависи бъдещето на всеки гражданин на републиката. 
Джун и Дей нямат нищо общо помежду си, но пътищата им неочаквано се пресичат. Капитан Метиъс е хладнокръвно убит, докато преследва опасен престъпник. Всички улики сочат към Дей.
Той е готов на всичко, за да набави лекарства за семейството си. Да го спаси от плъзналата из бедните райони смъртоносна зараза. Джун е готова на всичко, за да отмъсти за смъртта на брат си. И двамата дори и не подозират, че ще разкрият зловещи тайни, които ще застрашат живота им.

„Легендата“ определено е една от любимите ми антиутопии. Самата история не е нещо невиждано до сега постапокалиптична Америка (както обикновено, защо поне веднъж действието не се развива в друга страна, например България, само САЩ ли се променя, когато дойде невиждано наводнение, избухне 3/4 световна война и тем подобни?), бедни хора борещи се да преживеят деня, привилегировани хора и покварено правителство. Това са елементи които се срещат, ако не във всички то поне в почти всички антиутопии, но това което прави книгата различна от другите са героите и великолепния начин по който авторката представя двата напълно различни свята на Дей и Джун. Буквално и напълно се спойднах като прочетох последната страница на трета книга на английски в нета направих го, защото прочетох, че финала е тъжен и просто не можеш да се въздържа, но въпреки че знам финала това не ми пречи да искам да прочета и останалите две книги, напротив дори това усили прекомерно интереса ми. Искам да разбера всичко което се случва искам да мога да се любувам още на Дей и Джун. Книгата буквално ме е обсебила и не мога да мисля за нищо друго освен нея. Представям си какво става в другите книги, дори след като знам финала, който ще го кожа може да се възприеме като доста отворен вече в главата ми се въртят какви ли не продължения.
Имам чувството, че стана едно разхвърляне на мислите ми, но пиша всичко, което ми е на душата, а то е, че съм влюбена в книгата, в нейната невероятна история, във великолепните и персонажи и си умирам от любопитство да разбера какво се случва нататък. - но това чак понеделник ако имам късмет т.е тогава втора книга би трябвало да ми попадне в ръчичките.
Авторката по един невероятен начин ни представя историята, с истинско изкуство акцентира върху малките детайли, които правят всичко с една степен по-добро. С невероятен финес са създадени двата главни персонажа Дей и Джун. Двамата произхождат от напълно различни социални прослойки Дей бедното момче, което прави всичко за да оцелее, момчето отхвърляна от своята покваряна държава, измъчвано и мислено за мъртво, Образа на Дей е изграден просто неповторимо той е силен и смел истински бунтар и готов на всичко да създава проблеми на Републиката, но съществременно мил, грижовен към близките си, а дори  и към едно непознато момиче.

„..работата е там, че никой никога не вярва на това, което казвам, докато наистина не го направя.“

 Джун от друга страна е любимката на Републиката, техния феномен, израснала в пълен разкош без да гладува или страхува. Джун е силна и смела, готова на всичко да отмъсти за смъртта на брат си. Тя не се страхува да направи каквото е нужда, за да вкара убиеца в затвора т.е Дей, и тя го прави заловяла го, но точно тогава и се разкрива истинската същност, тя не е още една от марионетките на Република, което често казано се разкрива и преди това. Във втората полива на книга Джун е представена обхвата от съмнение, страх дали е постъпила правилно, накрая тя взема едно съдбоносно решение, което не просто променя нейната съдба, но и на много други.
Дей и Джун са персонажи които за мен са създадени един за друг, просто не може човек да си ги представи с други, аз просто не мога.

„- Не зная дали някой ти го е казвал - .... - Ти си много привлекателна.
- Мога да кажа същото и за теб. - Направих пауза. - В случай че не знаеш.
...
- О, повярвай ми. Знам. “

Финала на книгата беше затрогващ, защото представи една жертва, представи братската любов, разкри силата която носят нашите постъпки. Знаете ли  мисля, че авторката има тази сила всеки един финал да бъде неповторим, запомнящ и викащ сълзи в учите.

„- Всеки ден означава нови двадесет и четири часа. Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в един миг, и всичко това ти се случва в едни ден, едно по едно. ... - И се опитваш да вървиш  в светлината.

Анотацията на книгата е звучи като нещо невиждано/ не прочитано до сега поредната антиутопии, но анотацията не може да покаже колко впечатляващи са персонажи в книгата, с тяхната сила, смелост, добрата, уязвимост и жертвоготовност, не може да разкрие колко завладяващ е начина на писана на Мари Лу, а това са нещата, които правят книгата невероятна и незабравима. „Легендата“ е една книга, която невероятна във всяко едно отношение.

2. Феноменът - Мари Лу - ревю 
3. Героят - Мари Лу - ревю 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang