неделя, 18 октомври 2015 г.

Аз съм пратеникът - Маркъс Зюсак

Тайнствено приключение, изпълнено със смях, юмруци, загадки и обич.
Запознайте се с Ед Кенеди – деветнайсетгодишно момче, без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир.
Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо!
И точно тогава Ед става пратеникът.
Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита из града, помага и наранява (когато е нужно), докато остава един единствен въпрос: кой стои зад мисията на Ед?

Честно казана не знам как изобщо да предам впечатленията си от книгата. Те са толкова силни, чувствата, които изпитвам след прочитането на книга са ме хванали в здрава прегръдка и не мисля, че скоро ще ме напуснат. Книгата е един невероятен шедьовър на Зюсак. Дори няма да се опитвам да обясня защо толкова много ми хареса, защото не бих могла. Няма да говоря за книгата, защото нямам думи с които да я опиша, тя е невероятна, възхитителна и вдъхновяваща. Просто ще постна любимите си цитати и на някои от тях ще ги коментирам.

„-Това вече го казах.
- И какво от това? Аз не мога ли да  го кажа?“

„чета повече книги отколкото е редно“
Да вдигне ръка всеки, които мисли че това се отнася и за него „в момента изглеждам малко смешно с вдигната ръка пред компютъра“

„Както е казал Разколников: Където разумът е безсилен, дяволът помага!“

„Четях книги, вместо да уча математика и всичко останало.“
Тази книга е втората, която чета от М. Зюсак, но и в двете книгите присъстват по едни или друг начин, което пък от своя страна ми харесва много.

„Излъжеш ли веднъж, не можеш да спреш. И децата го знаят.“

„Той има още куп други приятели по няколко причини.... Втората и главна причина е, че се държи като идиот. Забелязали ли сте, че идиотите имат много приятели?“

„... - Просто се бях замислил.
- Така ще свършиш зле - предупреждава ме той. - Най-добре е изобщо да не мислиш.“

„Доколко всъщност се познаваме и позволяваме на другите да ни опознаят?“
Това е големия въпрос нали? Колко самите ние се познаваме истински не се ли заблуждаваме през повечето време, не представяме ли една фалшива  личност пред света, една личност която не сме, но мислим, че сме. Позволява ме ли на околните да ни опознаят истински? Разкриваме ли се пред някого истински без да има нищо скрито и покрито?

„В тази страна има само едно нещо, което може със стопроцентова сигурност да привлече тълпи от хора. И то е бирата.“

„Тази вечер ми дава свобода. Изглежда, най-сетне започна да разбира, че не е задължително онова, което е важно за него, да е важно и за мен.“
Понякога е трудно да дадем свобода  на приятел да следва важното от него, защото по пътя той би се променил, а това би променила и приятелството, а всеки го е страх от промяната на нещо важно за него.

„..малките неща, които всъщност са големи.“
Забелязали ли сте, че винаги малките неща ни нараняват истински, че малките жестове ни правят по-щастливо от големите, в които често липсва любов?

„Понякога хората са красиви.
Не зареди това как изглеждат.
Не зареди това, което казват.
Просто защото са каквито са.“
Винаги може да се намери красотата в хората, които са просто такива каквито са.

 „Не е проблемът в мястото. Хората са си виновни. Където и да бяхме, щяхме да сме си същите.“
Хората прекалено често се заблуждава ме, че ако променим мястото си на пребиваване ще се променим и ние самите, но в това няма и грам истина. Колкото и места да сменяме не биха променили нищо, ако ние самите не се променим.

„Искам на погребението ми да се говори. Но това означава най-напред да живея.“

„Предпочитам да гоня слънцето, вместо да го чакам.“
Ако човек иска да постигне нещо, то тогава защо да  чака то от само себе си да се случи, защо да се надява на случайността, а не просто да запретне ръкави и сам да  го постигне.

„Може би всеки е способен да надскочи себе си.“
Способен ли е всеки да надскочи себе си? Може ли всеки едни от нас да надскочи себе си? Можем ли да последваме примера на Ед и да се променим. Можем ли?

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang