сряда, 12 август 2015 г.

Последна песен - Никалъс Спаркс

Животът на седемнайсетгодишната Вероника е изпълнен с горчивина след раздялата на родителите й. Тя все още изпитва гняв към баща си и не може да му прости, че си е тръгнал, без дори да се сбогува. Но след едно вълшебно лято в неговия дом на брега на океана всичко се променя…
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.

Ще си го кажа първо гледах филма. Филм, който обичам нали все пак в него участва Лиъм Хемсуърт. Любовта ми от филма неизменно се пренесе и към книгата. Още един от невероятните шедьоври на Н.Спаркс. Какво да кажа  историята е красива и интересна, финала както винаги сърцераздирателен и спиращ дъха. За радост  този път не се разплаках, че бях с хора докато я четях и щеше да стане голяма излагация.
Книгата я прочетох на едни дъх, защото е красиво написана и разказана, героите са създадени със съвършенство. Всичко в книгата не позволява на човек да вдигне поглед (зареди нея изпуснах как едни приятел пада от стола си). Както във всяка друга история на Спаркс и  тази имаше естествено елементи на вярата така да се изразя, които на мен, човек, които не вярва ми се струват прекалени, но специално в тази книга не не ми се сториха чак токова фрапиращи.
Не знам вече за кой път го казвам, но различните гледни точки ужасно много ми харесват. Една такава история не може просто да се задоволи с една страна. Много по приятно е като се види света през очите на Вероника, Уил и  дори от Маркъс - чист социопат.
От това, че първо гледах филма постоянно правих сравнения между двете и естествено героите си ги представях като тези от филма. Какво да се прави.
Като стана дума за героите.
Вероника - Рони от началото на книгата до нейния край тя преживя голяма променя. Превъзмогна омразата и болката от изоставянето, влюби се, преживя огромна трагедия, но въпреки всичко накрая тя някак си успя да намери правилния път след болката.
Уил е какво да кажа за него.... още един образ на перфектното момче. Не наистина на големия му недостатък е, че пазеше голяма тайна, за да защити приятеля си. Ама, че голям недостатък. Че и всичко отгоре е сладур (отново се допирам до това, ще си го представям като Лиъм). Но колкото и да е сладък и перфектен аз не успах да го заобичам, да харесам го, но до любов не се стигана.
Малкото братче на Рони Джона еми той си едно невероятно, сладко и малко момченце, което отново показа че истината е в децата. От всички той ми е любимия, защото показва чиста детска невинност, чистотата и добротата смесени с щурия ум, инстинкт за приключения и качества на изнудвач.

..."-Добре..какво всъщност става?
- Моля?
- Не е нормално - констатира той. - Някой трябва да е ядосан. Сутрин винаги някой е ядосан."

Бащата на Рони, Стив, той е родител за възхищение. Със страхопочитание наблюдавах как се развиват отношенията му с Джона, а и с Рони. Стив е от хората, от които от километри си личи, че са чисто добро.

Н.Спарк отново показа на какво е способен, разказвайки една история, която би се харесала на всеки. Любовта ми към филмите не може и да стъпи и на малкия пръст на любовта ми към книгите и тази книга отново показва, че книгата е много по-добра от филма. А Спаркс разказва незабравимо своите истории.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang