четвъртък, 23 юли 2015 г.

Сълза - Лорън Кейт

Никога, ама никога не плачи… Майката на Еврика втълпява това правило на дъщеря си още от малка. Но сега майка й я няма, а навсякъде, където Еврика иде, той е там: Андър, високото момче с бледа кожа, което очевидно знае неща, който не би трябвало да знае; което предупреждава Еврика за заплашваща я голяма опасност; което предизвиква сълзите й повече от всеки друг преди.
Но Андър не знае най-тъмната тайна на Еврика: откакто майка й загива в страховита катастрофа, Еврика желае също да е мъртва. Много малко неща вече я вълнуват; останали са й старият й приятел Брукс и странно наследство – медальон, писмо, мистериозен камък и древна книга на непознат и неразбираем език. Книгата разказва загадъчна история на момиче, чието сърце е разбито и чийто сълзи потопяват цял един континент в морето. Еврика е на път да открие, че тази стародавна притча е повече от история, че Андър може би казва истината и че животът й следва много по-тъмни течения, отколкото си е представяла.

"... кой може да знае края, докато не бъде написана последната дума? Всичко може да се промени с последната дума."

От доста време се каня да прочета тази книга, но нещо ме спираше, може би, защото някои от коментарите за Паднали ангели (другата поредица на Лорън Кейт), които съм чувала не са много ласкави и все отлагах и нейното прочитане и това на Сълза, но в е едни момент взех книгата в ръка и не можех да я оставя. Сълза първа книга от поредица, която със сигурност ще прочета. Великолепна книга с незабравима корица. Не наистина хора само погледнете корицата. Само тя би ме накарала да прочета книгата без да знам за какво се разказва, но и самата история ми хареса.
Книгата много ми хареса, историята е великолепна, а героите интересни. През цялото време бях пълна с въпроси, мистерията ми хареса и въпреки че получих някой отговори още съм пъна с въпроси. Имах проблем с това, че моментите между Еврика и Андър ми бяха прекалено малко, исках повече да чета за тях, защото тяхната любовна история ме заинтересува и то много както книгата в книгата -  „Книгата на любовта” тази книга ми хареса и от нея исках още.  Героите ми допаднаха, както и сюжета изпълнен с тайни, вълшебства и бурни емоции. Една от трагедиите на  Еврика ме накара да се замисля каква късметлийка съм с майка до мен.

"Казваш, че майка ти е мъртва. Но какво ще кажеш за отчаяната ти обич към нея? Нима има по-бърз път към безсмъртието?"

Да се върна на героите.
Образа на Еврика ми хареса, защото  тя не е обикновената героиня. Тя е съсипана, без желание за живот, но продължава да живее, до края на книгата тя започва да проявява наченки на сила и борбеност. Въпреки че, е съсипана тя има хора, които да защитава, хора, които обича и те и дават стимул да се бори.

"Просто си от онези откачалки, с които всяко момче иска да си провали живота."

Андър - той и с края на книгата е още едно непозната момче, но въпреки това го харесвам, защото си личи колко е смел, силен и добър. Той обича Еврика и за нея е готов на всичко. Та той се обръща срещу семейството си, за да я спаси. Във втората книга бих искала да науча повече за него и да го виждам с Еврика, защото те са си създадени един за друг, за Бога.

" ...- А ти трябва да оцелееш...
- Защо трябва да оцелея?....
- Трябва да оцелееш, защото няма да живея в свят без теб."

Брукс - най-добрият приятел на Еврика. Още с началото знаех  че има нещо неродно с него. Но честно казано не очаквах това, което стана. Още веднъж се убедих, че мога да се изненадам и то здравата. Въпреки че, той не беше много на себе си в голяма част от книгата, може да се каже, че го харесах, особено в епилога.

"- Не ме интересуват прозвища, използвани от хора, страхуващи се от някого, който изглежда различно от тях."

Кат - най-добрата приятелка на Еврика - наистина я харесах. Тя е едно обикновено момиче, което обича най-добрата си приятелка, винаги е до нея и я подкрепя по своя си начин.

"Аз дори не харесвам майка си, а ще си изгубя ума, ако я загубя."

Сълза красива и великолепна като името си. Книга изпълнена с тайни, приключения, загадки, вълшебства и чувства. Това е една книга, която е невероятна, винаги готова да измъкне човека от скучното му ежедневие.

П.С - "- Допускаш грешка.
- Щом вие смятате така - Ерика отвори вратата, - аз съм убедена, че вземам правилното решение. "

2 коментара:

  1. Аз също не очаквах това, което се случи с Брукс, Лорън Кейт успя да ни изненада. Ревюто ти е страхотно :)

    ОтговорИзтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang