понеделник, 13 юли 2015 г.

Чудо - Ар Джей Паласио

Оги (Огъст Пулман) е роден с лицева аномалия, поради което не тръгва на училище като останалите деца... но идва време и за това и той трябва да тръгне в пети клас в училището Бийчът Преп, а ако си спомняте детството си, ако сте минали по този път съвсем наскоро или минавате по него сега, знаете колко е труден този период. Проблемът е, че Оги е едно обикновено дете с необикновено лице. Но дали ще успее да убеди съучениците си, че въпреки външния си вид е като тях?

Да си призная взех си книгата, защото я бях виждала по рафтовете на толкова много блогари, че ми стана интересно, за како става на въпрос. Да знам, че можеше да се окаже пълен боклук, но за огромна моя радост книгата ми хареса ужасно много. Книгата е просто невероятна. Тя разказа една  необикновена история за едно напълно обикновено и добро момче, което само има лицеви дефекти. Книгата представя не само неговия живот и пред лицето на ново изпитание -  да отиде за първи път на училище (а всеки знае, колко е трудно училището особено пълно с непознати дори човек да няма проблемите на Огъст), но книгата разказва и за живота и чувствата на хората около него - как те се справят, как го приемат.
В книгата има много интересни, забавни и силни герои.
Ще започна с Огъст - той се промени доста от началото на книгата до нейния край. В началото беше малко глезен. И да знам, че е малко гадно да смятам така, зареди всичко преживяно от него, но си беше така. Ама да се си кажа, че ако аз бях на негово място нямаше да съм малко глезла. В книгата той порасна и ме накара да се преклоня пред силата му. А и между другото рождения му ден е на 10.10, това ужасно много ми хареса, защото..... и аз съм родена на 10.10. Да голямо съвпадение. Като прочетох редовете казващи това останах с отворена уста, а после се смях като откачена. (да често се смея като откачена)

„Всеки човек на този свят заслужава овации поне един път в живота си, защото ние всички правим едно и също - превземаме света“ 

Оливия - тя е перфектната голяма сестра за мен. Според нея тя си има своите слабости, защото понякога мисли първо за себе си, но според мен това си е напълно нормално, особено за един тинейджър,  но за мен тя е невероятна, тя подкрепя и обича безразевно малкото си братче и е готова на всичко да го защити.
Родители те на Огъст и Олливия са перфектните родители, обичливи, грижовни, силни и борбени.
Съмър - нейния образ ми е едни от любимите, защото тя показва истинска доброта, не я е грижа за външния вид на хората и ги приема такива каквито са.
Джак - е едно малко момче, което прави своите грешки, понякога говори глупости, но е добър и открива правилния път.

Нашите дела са нашите паметници.
„Тази аксиома означава, че хората трябва да ни запомнят с делата ни, с нещата, които правим. Нещата, които правим, са най-важните неща. Те са по-важни   от думите, които казваме,  и от начина, по който изглеждаме. Нещата, които вършим, често надживяват времето и остават безсмъртни. Тези наши дела са като паметниците, които хората строят в чест на някой герой след смъртта му. Те са като пирамидите, които египтяните са построили  в чест на фараоните си. Само, че паметниците, които ние строим с нещата, които вършим, не са направени от камък, а са изградени от спомените, които хората пазят за нас.  Ето защо делата са като паметниците. Само че се строят не от камък, а от спомени. “

Книгата е великолепна, забавна и интересна, но най-важното в нея и нещото, което най-много ме впечатли е нейното послание, нейната истинност, красотата и силата пропита във всяка страница. Затворих книгата с една голяма въздишка и щастлива усмивка.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang