петък, 10 юли 2015 г.

Елинор и Парк - Рейнбоу Роуъл

Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите - съчетани по безобразен начин, а косата - червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.
Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата - той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.
Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.

Мммм тази книга. Бях чувала много хубави и не дотам приятни отзиви за книгата. И сега през лятото реших, че е време да изградя своето мнение. И то е.....
Ах, обичам тази книга, обичам героите, историята, прекрасната корица, допада ми начина на писане, а времето на действие... - много ми е приятно когато в една книга действието се развива в друго време от настоящето. Книгата е невероятна и просто не можех да си намеря място от яд, че не тръгнах да я чета още когато излезе, защото отново книгата ме направи истински щастлива и  ме подтикна да си спомня моята първа любов - няма шанс да разказвам за нея.
Няма да е честно да не спомена, че имаше неща в книгата, който не че не ми харесаха, но ми се сториха малко скучни, но сега като пиша това ревю не мога да си спомня какви ми бяха критиките, ако така мога да се изразя, но да имаше ги.
Началото на книга ме изпълни с нездрав интерес (никога не почвайте интересна книга в два сутринта, ако не искате естествено да си легнете в седем)

"Вече не се опитваше да я върне.
Тя се връщаше единствено по своя воля - в сънища, в лъжи, в откъслечни проявления на дежавю. "

Още с първите две изречения тази книга ме хвана давайки ми отговора за края си или пък не? Няма да издавам нищо, но  за Бога  тези изречения не те оставят на мира докато не прочетеш цялата книга и да разбереш какво става на края.
Самата история е толкава близка до всекиго, че не е за вярване, защото тя е за първата любов, която всеки е имал или ще има. Авторката ни представя първите трепети на любовта, пеперудите в стомаха, първите целувки, в едно друго време (80- те май съжалявам не помня - трудно запомням дати и години , а и книгата не е в мен сега) с едни неповторими и напълно различни, запомнящи се герои.

Парк е момчето, което има хубав дом и добро и обичливо семейство, а Елинор е момичето, което не е в най-добри отношение с техните.
Парк може да не е най-известното момче в училище, но не е в редиците на тези, с които се подиграват "готините" деца, Елинор е новото момиче - новата жертва.
Елинор по бухкавичка от другите момичета обличаща се в най- различни, откачени цветни дрехи с къдрава оранжева коса, покрита цялата с лунички, Парк момчето облечено винаги в черно.

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Да двамата се различават по много неща, но се влюбват едни в друг и преживяват първата си любов, а всеки знае, че тя не винаги има щастлив край, но винаги остава в сърцето.
   
" - Не те харесвам, Парк.... - Мисля, че живея заради теб."


"-Никога не ти се сърдя - отвърна тя
- Да бе!
- Сериозно.
- Тогава доста честно се сърдиш на някого в мое присъствие."


"Я се стегни, синко, може ли да се измъчваш, че си направим добро на някого, докато другите са стояли безучастни?"

В тази книга човек проследява първите трепети на любовта. На истинската любов, която не те оставя да спиш до късните часове. Първата любов, която често е обречена на провал, но пък, която човек за нищо не би я разменил. Да тази книга проследява такава история, подходяща на всеки, защото всеки един човек минава през този път и то не само веднъж.

П.С: Нямам търпение да излезе друга книга на Роуъл - Fangirl, ревюто на която можете да се насладите тук

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang