неделя, 28 юни 2015 г.

Сънища за богове и чудовища - Лейни Тейлър

Имало едно време единствено мрак и чудовища, огромни като световете, които се носели из него. Те харесвали тъмнината, защото тя скривала ужасяващия им вид. Случело ли се някое друго създание да сътвори светлина, те я потушавали. Когато се родили звездите, те ги погълнали и сякаш мракът щял да продължи вечно.

Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи…

Прочитането на тази книга малко ме забави, имаше дни, в които едва прочитах по няколко страници и други като днес (вчера), в  който прочетох половината книга. Книгата отново беше добре написана, интересна, изпълнена отново с прекрасни герои, но и имаше моменти, в които ми беше скучно и  бях натоварена с толкова много случки и обрати. Финала ми се стори малко претрупан и не особено добре развит. Според мен, това накрая, което стана трябваше да стане, ако щеше да има и четвърта книги, всичко да се развие както трябва или изобщо да го нямаше. Да знам, че звуча малко странно и сигурно хората, които не са я чела нищо няма да разберат за това ще го кажа просто  - очаквах повече от финала на тази иначе прекрасна поредица и да финала ем ме накара да се чувствам добре, защото беше изпълнена с надежда за по-добър свят  и с щастливия край на моите любимци, но и ме разочарова по доста начини, които човек само прочел я може да  разбере.

Героите 

Кару и Акива - в тази книга те отново се показа такива каквито са. И да пак ме дразнеха на моменти, в които се отбягваха, но и ме правеха радостна като отново откриваха пътищата едни към друг.

„До момента двамата издържаха стоически, стояха с каменни лица и поне на десет крачки един от друг, като дори не се поглеждаха, но въпреки това Зузана остана с чувството, че наблюдава два магнита, които се преструват, че не са магнити“ 

Зузана и Мика - ах колко много си ги харесвам двамата, освен като двойка, но и като отделни личности. Зузане е толкова необикновена, пламенна и страхотно, че не е за вярване, а Мика е толкова сладък и мил, че направо всяко момиче ще и се иска той да е ней.

„- Дай сега да не прибързваме... - Какво точно е да си самурай? Не мислиш ли, че е добре да знаем, преди да си го пожелае?
- Така си е. ..... - Току-виж и двамата сме се превърнали в японци.“

Лираз и Зири - хъм ах колко са сладки, и да знам , че който не е чел книгата ще разбере, че става нещо между тях, но просто не можех да се въздържа. Те са толкова различни, но и си пасват по един великолепен начин.

Цитати 

„....-Защо се смееш?
- Защото животът е същинско копеле - ....
- Е, в такъв случай ние с него си  пасваме напълно.“

„ - Е - каза Лираз със сух глас, най-сухото нещо в нея в този момент, - поне сте облечени“ 

„- Нали разправяше, че ще ме почитат като бог?
- Така е, ама ти си грозен бог - .“

„ Ако някой реши да се опълчи на сестра ми ... - ще си има работа с...моята сестра.“

Е това е края на още едно поредица, красива и интересна поредица, чийто край за жалост не ме удовлетвори, но пък книгите са интересни и си струва човек да ги прочете. 

Ревю на първата книга „Създадена от дим и кост“
Ревю на втората книга „Дни на кръв и звездна светлина“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang