вторник, 23 юни 2015 г.

Дни на кръв и звездна светлина - Лейни Тейлър

Имало едно време един ангел и един дявол, 
които се обикнали и дръзнали да си представят нов свят... 
рай, който ги очаква да го открият и да го изпълнят със своето щастие. 
ТОВА НЕ БИЛ ТОЗИ СВЯТ.
Кару най-сетне е разбрала коя е и какво е. Но с тази истина тя открива и онова, което иска да поправи на всяка цена: Кару обича Акива – врага, който я предава. Докато тя и съществата от нейната раса правят армия от чудовища в земя на прах и звездна светлина, Акива води серафимите на друга война – за отмъщение, за надежда. Но може ли надеждата да бъде възкресена от пепелта на една разбита мечта?

Още от сега да кажа, че мен трудно може да ме изненада човек, но лал тази книга направо ме шокира, нямах си и на представа какво ще стана на следващата страница, а всяко едно мое предположение или беше напълно грешно или бях познала само една миниатюрна част от истината. В книгата станаха толкова много неща, че просто не е за вярване. Имаше моменти, в които просто не вярвах на прочетеното и дори бях на път да си помисля, че съм заспала и сега сънувам как чета откачени неща. Книгата е преизпълнена с толкова много драматизъм, изненади, има толкова много чувства, толкова много и най-различни герои, че просто ме сравни със земята и ме накара да я наредя към една от любимите ми книги.
 Да тази красива книга с великолепна корицата ми е любима, поради елементарната причина, че е написана страхотно, авторката е създала едни великолепни герои, които в тази книга опознава ме още повече и в която се запознава ме още с много нови , които внесоха още повече интриги, напрежение и възпламениха много моя интерес. Едни от героите исках да разцелувам, а други естествено да убия.  Много ми хареса, че в книгата постоянната се сменяха гледната точка.

Кару - е едно не мога да не и го призная тя е много силна и смела нищо, че имаше моменти, в които не го показваше. Но тя и е една глупачка, идваше ми да я удуша и после съживя, за да мога да и се дразня пак на глупостите. Не наистина на моменти ме дразнеше много с ината си да не признае чувствата си и с това, че не проявяваше достатъчно любопитство.

Акива - ах моя любимец. Не ме интересува какво мисли синьокосата аз не мога да не го обожавам, а в края просто не е за вярване, колко му се възхищавах. Акива е  от тези герои, които не ламтят да бъдат водачи, но това е тяхното призвание.

Тиаго - ах колко го мразя, мразя го колкото обичам Акива. Дори само като си помисля за него и за това, което щеше да направи ме побиват тръпки и искам да го.....

Мик и Зузане - много ми хареса тяхното присъствие в книгата, защото показаха, че и обикновените хора могат да се разбират с „чудовищата“.

„ - Хайде кажи, че ти се пишка.
- Моля? Не. Не ми се пикае. Даже не си го помисляй.
.. 
- Така си е. Живота е толкова несправедлив.  Въпреки това няма да се изпикая върху бившето гадже на Кару зареди теб.
- Не... От теб искам само да се изпикаеш в един балон, за да го пусна върху него“

Ииииииииииии.... - Само на мен ли моментите между Акива и Киру ми бяха прекалено малко, исках да са повече време заедно, но винаги има време в тритата книга, кой знае какво ще стане

„..единствената надежда е надеждата“ 

Завладяваща и неповторима е този втора книга, книга можеща да накара човек да чете до небивали часове и дълго вече след като е спрял  да продължава да мисли за нея.  

Ревю на първата книга „Създадена от дим и кост“
Ревю на третата книга „Сънища за богове и чудовища“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang