събота, 20 юни 2015 г.

Създадена от дим и кост - Лейни Тейлър

Запознайте се с Кару. Тя е единствена по рода си – със синя коса, гладка като коприна, която расте от главата й в този тъй необичаен цвят. Момичето се чувства у дома си както из тъмните улички на Прага, така и из пазарите на Маракеш и говори всички езици на света, при това не само човешките. Склонна е да изчезва в изпълнение на мистериозни „поръчения” и запълва своите скицници с рисунки на особени, неземни същества, които очароват и пленяват околните. Но Кару има една тайна... тя рисува само неща, които наистина може да види. А никой, дори сама тя, не знае истината за произхода й. Докато един ден мистериозни черни отпечатъци от ръце започват да се появяват по врати из целия свят. Крилати странници, които се промъкват от пролуки в небесата, ги прогарят върху дърво и метал. Един от тях среща Кару в пулсиращия стар град на Маракеш. Пламва любов, чийто корени черпят сили от минало, изпълнено с болка и насилие. Любов, стара като времето. И една битка, от която зависи всичко. Дали Кару ще доживее да съжали, че е научила истината за себе си?

Още една хубава книга, която прекалено дълго отлагах да прочета, за което естествено се ударих по главата, но това е друга тема - няма нужда да ви разказвам колко съм зле. Тази книга, ох тази книга от една страна ми идва да разцелувам  писателката, от друга да я отдуша. Защото.....
Книгата ем ми хареса ужасно много чак я прочетох доста бързо, ем не - прескачах малко - съвсем наистина малко. Книгата ми хареса, защото историята е много интересна, героите всичко, но нещото, което ме издразни беше това с ретроспекцията, обикновено харесва такива моменти, но в тази книги сякаш те бяха прекалено много. Самите случки в миналото бяха интересна, но просто ми дойдоха прекалено много. Не ме разбирайте погрешно, но просто се надявам в другата книга ретроспекцията да е по-малко. Всичко друго в книгата е просто великолепно и незабравима. Историята - не съм срещала такава, а имам голям опит, героите - интересни, странни и необикновенни - меко казано, за Бога главните герои са химери и серафими. Книгата е написана по много запленяваш и красив начин, който не ти оставя друг избор освен да четеш и да четеш. А и  хора погледнете корицата.

Героите

Кару - първо синя коса (ама, че гадно, че няма да ми отива и на мен), може да рисува  - великолепно, силна, смела, борбена и сърдечна. За бога сто процента си харесвам момчета, но нейния образ си е великолепен и го казвам без капчица срам.

Акива - какво за него?

„- По дяволите. Трябва. Да се чифтосате. Незабавно.
....
- Сериозно говора - настоя Зузана. - Още сега. Нали такъв е биологичният закон - да се вземе най-добрия генетичен материал. А това тук - тя демонстративно посочи Акива - е най-добрияат генетичен материал, който някога съм виждала.“

Мисля, че този цитат достатъчно добре описва неговата неземна красота. Не сериозно, защо няма такива момчета в истинския живот - силни, смели, незабравими, жертвоготовни и какво ли още не, защо?

Другите герои - Зузана - прекрасна приятелка, разбираща и вечно подкрепяща, Бримстоун - въпреки страшния си вид - сърдечен, истински и  дори добър - въпреки работа си, Казимир - Каз, често казано не си направих труда да му запомням името, защо ли, защото е егати тъпанаря, смотаняка и така нататък.
Цитати 

„Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре“

„..Нали вече ти казах, че съжалявам.
- Ами продължавай да съжаляваш. Само че върви да го правиш на някое друго място.“

„- Не са ми известни много правила за това как за живееш - започна той. - Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игри, които не са от първа необходимост - наркотици или татуировки, - като и никакви несъществени... пениси. “

„- Кучка - промърмори той.
- Е това вече беше смело - словоохотливо отвърна Кару. - Особено по адрес на момиче, което е опряло пистолет в окото ти.“

„Красота - изсумтя веднъж презрително Бримстоун. - Хората направо си губят ума по нея. Стават безпомощни като нощни пеперуди, които сами се хвърлят в пламъците.“

Искаш приключения, искаш да откриеш истинската любов, да преминеш през какво ли те? Еми тогава хващай тази  страхотна книга и преживей с героите това. Отдели се от скучното си ежедневие и преживей нещо вълнуваша и интересно с книга в ръка.

Ревю на втората книга „Дни на кръв и звездна светлина“
Ревю на третата книга „Сънища за богове и чудовища“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang