сряда, 17 юни 2015 г.

Крадецът на книги - Маркъс Зюсак

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.
Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

От дни се чудя как да започна това ревю и още не съм решила. И то само защото книгата ми е още в ума, просто не мога да спра да мисля за нея . Какво да кажа. Тази книга буквално ме изцеди психически. Толкова хубава, толкова добре написана, забавна, интересна, но и трагична. Тази книга е необикновена и заслужава вниманието на всеки.Историята -  невероятна, героите - приказни, разказвача - смъртоносен. 

„Бялото несъмнено е цвят и ми се струва, че вие не бихте искали да спорите с мен.“

Книгата е толкова добра като се започне от  корицата (само на мен ли ми останаха очите по нея?) и завършим с страшния разказвач.Времето на втората световна война, нацистка германия, в територията на мразещите евреите, Зюсак ни представа една история, която освен, че ни показва, че дори и по онова време, на онова място винаги е имало, има и ще има хора, които ще са си добри изначало, хора които ще рискуват живота си за другите, ще бъдат готови да изтърпят ударът с камшика в името на едно добро дело, ще бъдат готови всеки ден да разказват за времето само и само да предизвика усмивка на едно тъжно лице, такива човешки персонажи ни представя автора, персонажи герои.
Като дойдохме на думата за героите.
Лизел - е едно малко, смело и силно момиче, което следва сърцето си и открива красотата на думите. Нейния персонаж ми хареса ужасно много.  Любовта и към книгите - великолепна, добротата и - незабравима. Тя е една малка сладура, която показва повече от човечност, в свят в който тя е в недоимък.

„Книги навсякъде! На всяка стена имаше претрупани и въпреки това безупречни лавици с книги. Почти беше невъзможно да се види боята върху дървото. Имаше книги с гръбчета в черти, червени.. и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размели. Това беше от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала. “

Руди - ах моя малък Джеси Оуенс какво да кажа разплаках се на финала ти. Толкова сладък, миличък и добър, че просто не знам. Това малко дете, показва толкова много сила, смелост, добрата и съпричастност, че просто човек не може да не се влюби, не може да не страда и да не се радва на преживяванията му.

„Той винаги ме кара да се чувствам особено, това момче.. Всеки път. Това е единственият му недостатък. То стъпва върху сърцето ми. И ме кара да плача.“

Ханс и Роза Хуберман - много ми е чудно тези хора как са се хареса и оженили, че чак и деца имат. Те са толкова различни. Той е мил, добър, сърдечен, а тя е меко казано грубичка, твърда и ами злобна, но явно човека, които е казал, че противоположностите се привличат е бил много прав. Тези двата са толкова различни, колкото и си подхождат.
Макс - още едни великолепен герой. Честно казано не си представям какво бих направила на негово място, как бих издържала. Неговата история е още по впечатляваща от това, че наистина е имало такива хора, истински хора са преживели мъченията, които той е преживял.
И остана още един герой на когото ще отделя внимание, поради проста причина, че не искам да ме посети в идното бъдеще.
Смъртта  - тя ни разказа тази великолепна история, нейните коментари читателя чете, през нейните очи виждаме света на Лизел Мемингер. Най страшния разказвач, но и най-добрия.

Цитати

„Единствено по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича.“

„Май вече няма да се налага да търгувам с цигари? - подхвърли татко. - Не и при положение, че можеш да ги крадеш, вместо да ги купувам. “

„Очевидно си идиот - отбеляза Артур, - но си от нашият тип идиоти.“

„Аз съм глупав.... И добър. Което ме превръща в най-големия идиот на света. “

„Тя чу коремът му да къркори и въпреки това Руди даваше на хората хляб.“

Книга спираща дъха, носеща наслада, радост и тъга. Това е книга подходяща за всеки, книга, която би запали по четенето и най-заклетия книгомразец. (имали такава дума?)
П.С: Явно реших как да започна ревюто. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang