четвъртък, 14 май 2015 г.

Силата на шестимата - Питакъс Лор

Отново се срещаме с младия Джон Смит и неговия приятел Сам. Сам е тийнейджър, а Джон Смит е извънземен, пристигнал на Земята от планетата Лориен. Той е един от деветимата млади лориенци, притежаващи завети, които им дават едва ли не свръхестествени сили. Тези завети обаче се проявяват с възрастта, а лориенците още са млади. Впрочем трима от тях вече са мъртви, убити от коварните нашественици от планетата Могадор, които са разорили планетата Лориен и вече са на Земята. Те са силни и са много. Ала Джон вече не е сам. С него е Шест, която е способна да предизвиква всякакви атмосферни явления и е много силна и красива. Джон е още влюбен в бившата си "съученичка" Сара, но близостта му с Шест го смущава...

"Силата на шестимата" - втора книга от завладяващата поредица Заветите на Лориен, отново ни праща в света на младия и много сладък Джон Смит, отново ни хвърля в приключението от чието край зависи не само живота на Земята, но и на планетата Лориен.

Честно казано като се замисля сега тази книга ми харесва много повече от първата, може да се дължи на факта, че преди да прочета първата книга бях гледала филма (не ме съдете) или на това, че в тази втора книга действието се развиваше от повече от една гледна точка (не издавам коя е втората, първата естествено е на моя сладур), или пък в това, че тази книга е много по-вълнуваща от първата и нямаше нищо скучновато не знам, но факта си е факт.
Втора книга е изпепеляващо интересна и  вълнуваща, изпълнена с екшън и изгарящи емоции.
Много неща ми харесаха в книга.
Първо нещо, което естествено много ми хареса е развитието на отношенията между Шест и Джон. Няма да издавам какво стана между тях, но ще кажа, че ги харесвам като двойка и вече главата ми е пълна с пъклени планове как да ги събера.(не че има как да повлия на мнението на автора)
Друго което пак ми  харесва (и което вече споменах ) е това със сменяте на гледните точки, по-точно е дори да се каже, че то не се сменят само гледните точки, а направо континентите, да знам сигурно ви дразня с тази откъслечна информация, ама ако искате да откриете отговорите на въпросите си е ми вземете и прочете прекрасна книга (малко грубо).
В книгата усещах лисата на нещо и то беше Анри, и на мен както на Джон ми лисваха съветите му, отзивчивостта му, самото му присъствие. На прощалното му писмо към Четири се просълзих (слава Богу, че не се разплаках, че тогава бях със спирала, щеше да стане едно мацало).
Това всичко до сега е само това което се случваше от гледната точка на Четири.
Обещах си, че няма да издавам нищо от другата гледна точка, но няма как да не спомена поне малко, защото иначе ревюто няма да е цялостно. От тази друга точка ми хареса почти всичко освен един герой, добър герой, който накрая за моя радост постъпи правилно и показа истинската си същност.
Смяната на гледните точки истински ми хареса, защото понякога става скучно само като се разказва от името на един герой, а пък понякога когато се сменят гледните точки става едно мазало, но в  тази книга не стана така, смяната си беше точно на място и тя обикновено се случваше точно в момент на огромно напрежение. Нямаше смесване на нещата, защото на двете места ставаха напълно различни неща и въпреки това те пак бяха свързани.
Героите

Джон Смит  - Четири - моя любимец. Той е типичното момче мечта,наистина коя не би му се хвърлила на врата, нищо, че сегашната му прическа е като на някоя мутра  (дълга история, всъщност не дълга, ама няма да я разказвам).Добре да оставим на страна новата му прическа, в тази книга той се справя със загубата на своя баща (нищо, че не е биологичен, Анри му си е баща),  с болката му от раздялата с любовта, с това, че за главата му има награда, да не забравим и това, че изпитва чувства към друго момиче, в което си пада и най-добрия му приятел, а и естествено това, че го преследва раса готова на всичко, за да го убие. Да той си има един най- обикновен и нормален живот, нищо работа. Да ама  не, той се справя с всичко това и с още какво ли не и то по най-добрия начин по който може, той поема ударите, живее с болката, радва се на хубавите моменти и оценява това което има. В цялата книга той беше това което си е - силен, смел, безкористен, добър, мил, сладък, невероятен.

Сам - както казах и в ревюто за първата книга, той е проста един перфектен най-добър приятел. Стана ми гадно на финала, че нещо неприятно (меко казано) става с него, на както каза Девет (да и той се появява) ако е писана да срещнат по пътя си Сам,  то то ще бъде така.
Сам е невероятен, буквално тай се изправя пред същества от друга раса и ги побеждава, остава любимите си хора, за да помогне на най-добрия си приятел и дори в множество моменти, в които можеше да се върне при майка  си да живее безопасен живот, без да бъде в списъка за национално търсене,  той не се отказва от избора си, който е да застана рамо до рамо с приятелите си готов да умре за тях дори.
Сара - в тази книга участваше съвсем малко, ако си спомням правилно тя имаше място в ставащото само в една глава, но тава не попречи да ми развали кефа да в първата книга ми харесва и дори още я харесвам, но значително по-малко и то само, защото направи един грешен избор. Знам, че не правилно да се съди някога само за това, че е направил една грешка и то като не се знае причините, а аз не ги знам, но наистина се раздразних и то много.
По-добре да спра до тук, защото мога да говоря за този ней избор и то много, но няма смисъл просто ще кажа, че ми падна в учите.
Шест - в ревюто на миналата книга не и отделих внимание, но тук няма да допусна тази грешка. Още от "Аз съм номер четири" много я харесах и още там знаех, че тя ще играе голяма роля в книгите и тази книга потвърди мнението ми. Тя е страхотна силна, смела, непримирима, борбена, но и добра и е типично момиче в смисъл на това, че дори да е на прага на смъртта и на прага и да чукат всякакви неприятности тя пак намира време да хареса някога и то не само едни.
Героите от друга гледна точка.
Самия човек от чиято гледна точка е другото действие ми хареса особено, че накрая прояви сила и смелост.
Близките на този герой са най-различни и запомнящи се и всеки един от тях ми хареса много.
Цитати

"- Стой! Не мърдай! - чувам зад себе си. - Горе ръцете!
- Кое по-точно - да не мърдам или да си вдигна ръцете? Не мога да направя и двете."

"...ако прекарам още няколко минути в тази скапана стая, ще откача.
- Сам, ти си беше откачен от мига, в който те срещнах."

С един изречение тази втора книга от поредицата се извисява доста над първата и я препоръчвам на всеки готов да си почини с интересна книга в ръка и да влезе в един незабравим и вълнуващ свят, свят близък до нашия, а дори може би написаното в книгата е истина?

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang