петък, 10 април 2015 г.

Луциан - Изабел Абеди

Загадъчният Луциан винаги се появява около Ребека, той няма минало и няма спомени. Единственото нещо, което знае е Ребека, която той сънува всяка вечер. Ребека също усеща неговото присъствие още от самото начало и е привлечена по един необикновен начин, който не може да обясни. И колкото и отчаяно да се опитват, те не могат да се отделят един от друг. Но преди да разберат коя е общата им тайна, се разделят. С тежки последици за двамата. Защото това, което ги свързва, е далеч повече от любов.

Книгата от начало много ми хареса и сигурно прочетох поне 5 глави една сред друга, но дойде период в който дори не исках да я и поглеждам и аз не знам защо, май беше, защото Луциан ме дразнеше и защото Ребека не обръщаше внимание за Себастиян, който с продължение за времето ми ставаше все по симпатичен за жалост трябва да кажа същото и за Луциан и него започнах да харесвам най-вече, защото започнах да разбирам кой е по точно какво е и какво е направил или ще направи за Ребека времената малко се смесват. Като свърших книгата ми трябваха няколко минути да обмисля всичко. Не знаех дали ми харесва или не, за радост на края прецених, че ми харесва.:D
Книгата ми хареса, но защо за Бога трябваше да има изрази на английски, да повечето работи разбира се ги разбрах но имаше моменти в който Себастиян говори на английски ( или праща песен или направо я пее), в който почти нищо не разбирах - толкова ли е трудно да се сложи един превод!
Една нещо много ми хареса и то е - Ladies' Nights супер идея. - е аз няма да го правя с родителите си, но с моите приятелки трябва да пробваме. Отначало само аз ли се обърках какви са на Ребека Яне и Врабеца?
Докато четях малко се пообърках с времето сънищата на Луциан, кои са се развила така както преди кои са се променили ме объркаха, но после като разбрах какво е нещата ми се подредиха. Точно с това тази книга е подходяща за хора, който си подът по такива неща с връщане на времето назад.
Книгата си я бива и я препоръчвам на всички.
Но пак както винаги имам чувство, че нещо ми липсва.
Луциан я спази и си замина. Те няма как да са заедно поне не по обикновения начин, но той винаги ще е при нея. Това довежда до въпроса дали тя ще бъде със Себастиян. Да знам каква съм, харесвам Луциан и това което прави е  доказателство за голямата му любов към Ребека, но някак си Себастиян ми влезе под кожата.

Героите

- Ребека на моменти е ужасна приятелка тези моменти са доста, но има и моменти, в който на човек му идва на ум само: Е това е приятелка -  един такъв е момента, в който описва какъв е Димо и какво ще направи с него ( ако бях на нейно място нямаше да се задоволя само с думи). Тогава наистина започнах да я харесвам. Защо чак сега ли?
Отначало си я харесвах, но  някак си държанието и към приятелите и, който се тревожат за нея, а тя дори не им обръща внимание вглъбена в своите проблеми ме дразнеше.  

- Себастиян както казах(писах) по рано този човек ми е влязъл по кожата какво повече трябва да кажа. E-Mail с нарисувания домат толкова ми хареса, че не знам. (само на мен ли ми прилича на метафора този домат: червен, голям, гладък, мек отвътре, съвършен, раним.). " Накрая за времето: "Студено е без теб." Сладко. Много. Когато Себастиян повярва на думите на Ребека, въпреки неясното и обяснения, въпреки че беше ядосан, наранен и ревнив, той помогна на Луциан, а това говори колко много значи за него Ребека. Трябва да се опита да стане писател този човек, сигурно щях да си купувам книгите му, ако разбира се беше истински човек.

- Луцина мнението ми за него е доста противоречиво ем го харесвам ем не. Дразня му се, защото пречеше на Ребека и Себа и защото вместо да се обърне към нея и да повярва в нея той се обърна към майка и, наранявайки така и двамата. Харесвам го, защото истински обича Ребека и е готов на всичко за нея, дори да се превърне в истински човек.

Цитати от книгата

"че в живота има неща, за които трябва да се бориш, защото времето, което остава, понякога е  много по-кратко, отколкото предполага." - това си е добър съвет от не особено добър човек.

"трябва да има място където човек да се избави от всичко, което отравя душата му, и ето че настъпи момента да потърся това място." - като човек който вярва, че след смъртта трябва да има нещо, този цитат ми харесва, но не мисля още от сега да тръгна да проверявам.

"в своя внук Алек отново намерих нещо, която аз самият бях изгубил, извечната вяра да бъдеш обичан за това, което си."

С няколко думи книгата е интересна и си струва времето, но другите книги на И.Абеди някак си ми харесаха повече. Остава да прочете още една нейна книга преведена на български "Имаго", въпреки че може да потърся и други нейни книги на немски - таман да си го упражнявам.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang