неделя, 19 април 2015 г.

Елитът - Кийра Кас

Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията ѝ се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов – Аспен, на пост из двореца, спомените ѝ за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето ѝ е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече...

Втора книга от поредицата "Изборът" отново ни праща в един изключително вълнуващ  и интересен свят. Свят изпълнен с обрати, болка, щастие, недоволство, но и любов. В тази книга Кас отново ни представя една незабравима любовна история със своите върхове и спадове.
И тази книга от поредицата е страхотна. Не можех да я оставя и за минутка. Вълнуващо продължение на прекрасна поредица.

Малко за сюжета сега.(съжалявам за спойлерите)


В тази книга станаха  много неща, на места се втрещях толкова много, че просто ми трябваше време да се съвзема. Някои моменти влязоха в сърцето ми, а в други исках да убия някои герои.
Едни от моментите който много ми хареса беше когато празнуваха Хелоин. Максън и Америка бяха толкова сладки и като разбрах, че е можел да и предложи в онзи момент, а не го направи се ядосах и естествено след този момент стана нещо ужасно. Хванаха Мери  и я наказа, стана ми много гадно. Харесвам я. И  аз като Америка се ядосах на принца, но не го осъдих чак толкова много, защото преди нея разбрах, че той не е направил нищо лошо, той дори спасява живото на Мери и приятеля и.
 Ядосах се на Мер, отразя го и после се сърди, че отива да се възстановява на чуждо рамо.
Не ми хареса и когато тя хвана Максън и Селест. Освен, че се ядосах че той се натиска с Селест, но и се ядосах и на самата Америка. Ядосва се и се чувства зле, а в същото време тя какво прави с Аспен.
Любимия ми момент естествено беше в скривалището. Америка разбра толкова много неща за Максън. Признаха си чувствата (за жалост без да кажат двете прости думички), но този момент беше и много тъжен, защото и  двамата си мислеха, че тя ще си тръгне.
Във същия контекст, момента когато Америка се сбогуваше с другите, беше много тъжен. И дори наистина повярвах, че ще си тръгне. Да знаем края на третата книга, но Мер и принца можеха да се съберат по всевъзможни други начини. Но за радост не се стигна до това, защото както винаги Максън я спаси . 

Героите

Лейди Америка - в тази книга малко ме дразнеше. Остана вярна на себе си, проявявайки изключителна смелост (изисква се много смелост да изправиш  пред толкова много хора (камери) и да направиш това което направи тя) , сила, доброта и любов. Но направо ме втрещи  на моменти с появата си на лицемерили. Съди Максън за това, че прекарва време с другите момичета, а тя какво натиска се с Аспен в някой тъмен ъгъл. Поне осъзна чувствата си, но пак както винаги, пребърса и направи и грешни изводи и преувеличи. Поне на края ми хареса. Реши да остане и да се бори за любовта си (към принца естествено)

Принц Максън - е той не е е падал  в очите ми. Продължавам да го харесва така както преди, а дори и повече. Тази книга потвърждава мнението ми за него. Това което прави това което е преживял и преживява, готовността му да изпитва огромна болка само и само, за да не я приживе е Мер, просто ме накара и аз да се влюбвам отново и отново  в него.

Аспен - е него така и така него харесвах особено и тази книга продължава мнението ми за него. Честно казано се надявам това да се промени, искам да си намеря някоя и да бъде щастлив и да не пречи на щастието на Мер и Максън.

Родителите на Максън
Кралицата -  толкова много ми е влязла под кожата, че просто... Напълно разбирам, защо и народа на Илеа и самата Америка я харесват толкова много. 
Края -  още от началото разбрах, че той няма да е особено добронамерен, но не мислех, че ще го намразя, но пък иначе не може. Що за баща причинява подобно нещо на сина си. И отношението му към Америка. Егати гадняра.

Толкова е сладко, че просто не мога да не го споделя.
"- Примирил съм се. Ще имам търпение. Просто искам да знае, че... не мога да намеря думи, и то достатъчно силни, за да опишат облекчението ми, задето си добре. За нищо друго на света не съм бил по-благодарен."

Края на книгата ме направи щастлива и  просто ме накара да се засмея.
"- По-кротко! - скастри ги строго Ан. Очаквах и тя да се развълнува, затова ме изненада с внезапната си сериозност. - За да е сигурна победата и, ни трябва план."

2 коментара:

  1. Толкова се радвам, че ти е харесала и втората книга, а третата е дори още по-хубава и романтична и като цяло си заслужава да се прочете. Страхотно -ревю ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Цялата поредица е страхотна и си права, че "Единствената" е още по-хубава, финала и ме трогна невероятно много.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang