сряда, 1 април 2015 г.

Любими цитати от любими книги

Любими цитати от любими книги - Част 1 


1." Хари Потър" - Дж.К.Р
 „Хари Потър и философския камък ”

"Ти си избран и това винаги е трудно"


Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол"

"Това ... е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае"

"... за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение."

"Има различни видове смелост. Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си."


- „Хари Потър и стаята на тайните”

"Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му"

"Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности."

- ,,Хари Потър и затворникът от Азкабан''


" - Не искам да си помисля какво би направило министерството с мен, ако подредя така някоя леля. Само че ще трябва да ме изровят от земята, защото мама би ме убила преди това."

"- Аз никога не си търся белята - отвърна Хари настръхнал. - Обикновено белята сама ме намира."

"- Къде е Ууд? - попита Хари, осъзнавайки, че го няма.
- Още е под душа - отвърна Фред. - Май се опитва да се удави."


"- Лоши новини, Хари. Току-що разговарях с професор Макгонъгол за „Светкавицата“. Тя… ъъъ… малко ме скастри. Не съм бил наясно кое е по-важно. Сигурно си е помислила, че държа повече да спечелим купата, отколкото ти да си жив и здрав. Само защото й заявих, че ми е все едно дали метлата ще те хвърли, стига преди това да си уловил снича. - Ууд клатеше глава в недоумение."

"-  Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него."

- „Хари Потър и огненият бокал”


"Едва ли незначително събитие като Коледа можеше да смути учебната програма на преподавател, който не бе допуснал дори собствената му смърт да попречи на занятията."

- „Хари Потър и орденът на феникса”


"Ако Ъмбридж можеше да направи нещо, за да е абсолютно сигурно, че всички до последния човек в училището ще прочетата интервюто, то това бе да го забрани!"

"... твоята най-голяма сила е способността ти да изпитваш такава болка."

"Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад ..."
- „Хари Потър и нечистокръвния принц”


"... Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората."

- ''Хари Потър и Даровете на Смъртта''

" - Може да носиш, Потър, белега си като корона, но няма да допусна някакво си седемнайсетгодишно хлапе да ми казва как да си върша работата! Крайно време е да се научиш на уважение!
- Крайно време е да го заслужите!"

" - Накрая ми кажете... - рече Хари - това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми?
Дъмбълдор го озари с усмивка и гласът му прозвуча в ушите на Хари силен и ясен, макар че ярката мъгла отново се спусна и замъгли силуета му.
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, да му се види, това да означава, че не е истинско?"


"- Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов."

"За властта са най-годни онези, които изобщо не ламтят за нея."

- „Хари Потър и прокълнатото дете" 

"Роуз: Мама! Татко пак прави онзи тъп фокус.
Хърмаяни: За теб е тъп, а за него е страхотен. Според мен истината е някъде по средата."
"Рон: Знаеш ли, Джина, винаги сме си мислели, че има някаква вероятност да те разпределят в "Слидерин"
Джини: Какво?
Рон: Честна дума. Фред и Джордж правеха залагания."

"Роуз:..... Ал, трябва да се съсредоточим.
Албус: Върху какво?
Роуз: Кога ще изберем за приятел. Мама и татко са се запознали с баща ти при първото им пътуване с експрес "Хогуортс".
Албус: Значи трябва да изберем сега с кого ще бъдем приятели цял живот? Това е доста плашещо."

"Роуз: Говори се, че той е син на Волдемор, Албус.
Албус: Сигурно са глупости. Искам да кажа... виж, ти си имаш нос."

"Хари:... Без Рон и Хърмаяни нямаше да оцелея в "Хогуортс", нямаше да съм жив дори."

"Хари: Остарявам ли? Благодаря, приятелю.
Рон: Честна дума, всеки път, когато сядам, пъшкам. Пъшкам!..... 
Джини: Говориш само глупости.
Рон: Това ми е слабостта... И любовта ми към всеки вас, Дори и кльощавата Джини."

"Албус: Как да отвлечеш вниманието на Скорпиус от трудни емоционални проблеми? Заведи го в библиотеката."

"... Открай време мечтая да отида в "Хогуортс" и да имам приятел, с когото да правим поразии. Също като Хари Потър. И попаднах на сина му. Не е ли това луд късмет? 
Албус: Ама аз изобщо не приличам на баща си.
Скорпиус: Ти си нещо по-добро. Ти си най-добрият ми приятел, Албус. А това гарантира поразии във висша степен."

"Дъмбълдор: Не можем да браним младите от злото. Болката трябва и ще ги споходи."

"Делфи: Там е въпросът, нали? При приятелствата. Нямаш представа от какво се нуждае. Знаеш само, че има нужда от теб."

"Хърмаяни: А.... Снейп? С какво се занимава Снейп в този друг свят?
Снейп: Мъртъв съм вероятно..... А как?
Скорпиус: Смело.
Снейп: Кой?
Скорпиус: Волдемор.
Снейп: Колко досадно."

"Снейп: Има случаи, в които цената си струва да бъде платена..... Да не би току-що да цитирах Дъмбълдор?
Хърмаяни: Не, сигурна съм, че това са си думи на Сивиръс Снейп."

"Скорпиус: Светът се променя и ние с него."

"Професор Макгонъгол (към Албус и Скорпиус) 
..., но поуката, която дори баща ти понякога пренебрегваше, е, че смелостта не оправдава глупостта. Винаги мислете."

"Хърмаяни: Искаш пак да се ожениш за мен?
Рон: Бяхме много млади, когато го направихме първия път, аз много се напих и... честно казано, не помня много от сватбата. А истината е, че те обичам, Хърмаяни Грейнджър, и каквото и да казва времето, искам да го заявя пред множество други хора. Отново. Трезвен."

"Делфи: Въобразявате си, че можете да се борите с мен?
Скорпиус: Не, но можем да не ти се подчиним."

"Скорпиус:... Никога няма да ви разбера вас двамата.
Албус: Не е лесно за разбиране. Татко е сложна личност."

"Дъмбълдор: Хари, никога няма идеален отговор в този объркан емоционален свят. Съвършенство е непостижимо за хората, непостижимо е и за магьосниците. Във всеки светъл момент на щастие има и капчица горчивина: мисълта, че отново ще изпитаме болка. Бъди искрен с онези, които обичаш, показвай болката си. Да страдаш е също толкова човешко, колкото да дишаш."

"Дъмбълдор: Хората, които обичаме, никога не ни напускат, Хари. Има неща, които смъртта не може да докосне. Боите... спомените... любовта."

"Хари: Бих сторил всичко за него.
Джини: Хари, ти би сторил всичко за всекиго. Готов си да се пожертваш за целия свят. Той има нужда да усети твоята любов точно към него. Тя ще го направи по-силен, както и теб самия."

"Албус: Аз съм виновен за всичко.
Джини: Интересно. Изглежда, баща ти мисли, че вината е негова. Много се странни двамата."

"Драко: Хърмаяни Грейнджър. Командва ме Хърмаяни Грейнджър. (Тя се обръща към него, той се усмихва) И в известена степен ми хареса."

"Хари: Никога не съм се сражавал сам. И нямам намерение да го правя."

"Делфи: Тогава ме убий....
Хари: И това не мога да направя....
Албус: Какво? Татко? Тя е опасна.
Хари: Не, Албус...
Албус: Но тя е убийца. Видях я да убива......
Хари: Да, Албус, тя е убийца, но ние не сме.
Хърмаяни: Трябва да бъдем по-добри от тях. 
Рон: Да, неприятно е, но това е важният урок, който научихме."

"Хари: Бяха велики мъже, с огромни недостатъци, но знаеш ли... тези недостатъци ги правеха още по-велики."


Да знам, че стана малко дългичко, но това все пак е "Хари Потър"

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang