сряда, 25 март 2015 г.

Изола - Изабел Абеди

Дванайсет младежи. Самотен остров. Три предмета, които могат да вземат със себе си. И безброй камери, които ги наблюдават.. Реалити без телевизионни зрители, предназначено единствено за участниците и... продуцента.

Отначало книгата ми се строи малко скучна. но с развитието на действието това се промени с гръм и трясък. И тази книга на Абеди е малко далеко от зоната ми на комфорт, но въпреки това всяка страница ми достави голямо удоволствие.
Историята е вълнуваща, а обратите са просто незабравими . Това с похитителя и жертвата е просто. Гениално.  Направо се сащисах. когато прочетох че Соло е убил Дарлинг. И аз като Вера не можех и не исках да повярвам. Втория обрат, е просто нямам думи - брат близнак какво .... Много се изненадах, но и истински се зарадвах, че не е Соло (наистина го харесвам)
Героите са просто зашеметяващи. Всеки много различен от другия. но все пак с нещо общо.
Най-много ми хареса Соло. Направо се влюбих в него. Нищо, че го виждаме само през очите на Вера.
Естествено намразих Дарлинг. Някак си ми прилича на Ашли  от "Лукс" , а нея здравата я ненавиждам.
Любимите ми моменти са няколко.
На първо място разбира се е момента на целувката на Соло и Вера в пещерата.
После идва на ред момента на плажа преди да изчезне Перла.
И на последно място е момента с куклата и банана.
Цялата книга ми харесана изключително много, но нещо ми лисваше.
Защо за Бога винаги книгите на Абеди ми се струват в един смисъл недовършени -  какво става  с Вера и Соло. Двойка ли стават или просто добри приятели.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang