петък, 20 март 2015 г.

Шепот - Изабел Абеди

Недействителна тишина обгръща „Шепот“ – старата къща, в която Ноа трябва да прекара своята ваканция. Старата постройка крие тайна, за която никой в селото не говори. Страх и любопитство подтикват Ноа да тръгне по следите на загадъчно престъпление. Заедно с Давид тя се приближава до истината за едно неизяснено досега убийство...

"Шепот" е книга, която е  далеч от тези които чета обикновено. Честно казано си мислех, че няма да ми хареса особено, но тази книга ме хвана още от първата до последната страница. Сигурно щях да я прочета за един ден, но беше станало прекалено късно, а на другия ден бях на даскало.

Книгата ми хареса, с това, че не беше някаква блудкава история за двама тинейджъри, а има нещо много повече. Естествено има любовна история, без нея щеше да бъде скучно, но има и неща от който само като отидеш до тоалетната на загасната лампа те побиват тръпки и се оглеждаш на всички посоки.
Книгата е вълнуваща и честно казано края ме изненада. Не очаквах  убийцата на Елиза да е.....

Ноа, тя ми е любимата героиня от тази книга, смела и силна, тя не се отказва открива истината, както и любовта, справя се с обсебващата си майка. Тя има историята за която Елиза си е мечтала.

Елиза, ми е най-омразната героиня, отначало не я забелязвах, защото името и присъстваше само в началото на всяка глава, но после като действието започна да се развива и да се открива истината и за смъртта и и за нея самата, тя ми стана антипатична. Да беше преживяла смъртта на брат си, да търпеше отношението на баща си, но това не я извинява да си играе така с чувствата на другите. Дали си е заслужила смъртта? Не разбира се. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang